Общи характеристики на правонарушението.
Правонарушението е негативно обществено явление. То е деяние, което има противообществен и противоправен характер. Извършването на такова деяние е свързано с юридическа санкция или с други правни последици за нарушителя. Правонарушението е пряка последица от съзнателната човешка дейност. Сложността на човешкото деяние се изразява в това, че неговата структура се формира от различни по своя характер психични елементи. Във формирането на психичната страна на деянието, разглеждана като явление, участват три елемента – мотиви, цел и решение.
Мотивите са пози психичен процес, който има качествена характерискика на фактор, подтикващ човека към задоволяване на определе на потребност, чрез набелязване на конкретна цел и евентуален избор на начините, средствата и условията за нейното постигане. Сложността на този процес се изразява в две насоки:
Мотивите за отделните деяния могат да бъдат няколко. Отделните мотиви имат различно значение и роля като подтикващ фактор за извършването на конкретното деяние, поради което се разделят: на главни (основни или решаващи) и на второстепенни (подчинени или допълнителни) мотиви;
Всеки мотив влизащ в системата от мотиви на определено деяние, може да премине през различни стадии на развитие – влечение, стремеж, желание и искане;
Целта е този психичен процес, който определя направлението на деянието чрез избор и конкретна представа за неговия резулта и начини, средства и условия за неговото постигане. Целта може да бъде една основна и други второстепенни. Те са взаимно свързани помежду си, както и с другите елементи на деянието. Решението представлява окончателния избор на целта и начина, средствата и условията за нейното постигане.
Фактори за формиране на престъпни нагласи у извършителите на грабежи.
Изучаването на психичните и личностните особености на извършителите на престъпления дава възможност да се установят няколко задачи, необходими за разследването, но с чисто психологично съдържание. Те са:
установяване на вменяемостта на лицето (обвиняемия);
установяване характера на вината (умишлено, или престъпление, извършено по непредпазливост);
мотиви и мотивация на престъплението;
емоционално състояние на обвиняемия при извършване на престъплението и др.
Изследванията върху различни категории извършители на престъпления показват, че те се различават съществено както по своите психични и личностни особености, така и в поведението си като обвиняеми. Разкриването на тези различия улеснява и облекчава работата по разкриването на извършени престъпления. Формирането на престъпната личност е продължителен процес на изграждане на нагласи. Протича в определена макро и микросреда: оформяне на черти на личността, които характеризират цялостния духовен облик и определят престъпното поведение на индивида. Многобройни са теориите, които създават обяснителни профили на престъпната личност.
Личностни фактори.
Тясната обвързаност на индивида с характеристиките на обществото, в което живее, усвояването и възпроизвеждането на тези характеристики го превръщат в личност. По тази логика човекът като личност, а не само като човешки организъм, е носител на отклоняващите се от социалните норми поведенчески актове, които наричаме престъпления.
Сподели с приятели: |