Курсова работа по Противодействие на конвенционалната престъпност на тема „Превенция и разкриване на грабежи“ съдържание
Изтегляне 81.37 Kb.
|
| Користен тип престъпна личност.
Огромно е тяхното многообразие, което включва плахи, прохождащи крадци, младежи-авантюристи, а също и агресивно-нападателни, склонни към насилие над жертвата. За много от тях кражбата е начин на живот. Самият акт на присвояване повишава техния адреналин, а неразкриването на кражбата води до повишаване тяхната неуловимост, чувство за превъзходство, начин за себедоказване, повишаващи собствената им самооценка. Тези извършители се срещат както сред най-ниските слоеве на обществото, крайно бедните, които оправдават себе си, че крадат, за да живеят, през средните слоеве, където користните подбуди са към повишаване на материалното благосъстояние. С други думи, користният тип, макар и с по-малка честота, присъства и в групи с добро материално положение, но подвластни на своята алчност, на желанието за все повече и повече придобиване на средства като начин за вживяването им в ролята на господари на хора, които имат власт над другите. Класическата користна престъпност – кражбите, са известни от дълбока древност – от времето, когато се появява частната собственост, има и посегателство като стремеж за придобиване на повече собственост. Користният тип се отличава със своята насоченост към придобиване на средства и е свързан с меркантилност и отсъствие на духовни ценности и интереси. Този тип криминална личност най-общо се характеризира със своята отчужденост и враждебност към социума, който според него го е отхвърлил. Враждебността се е превърнала в агресивност – вербална и физическа, към другите, които имат това, от което той е лишен. Участието в кражби понижава риска от санкции, особено при деца, затова в ранна възраст те биват приучени към ловкост в кражбата, която те възприемат като ценност, начин за себедоказване, средство за оцеляване както за тях, така и за техните близки. При лицата с по-добър материален статус кражбата е начин за удовлетворяване на хедонистичните нагласи. Користният тип личност е склонна към риск, себедоказване, което прикрива дълбокия страх и несигурност, които произтичат от тяхното чувство за отхвърленост от околните. То поражда враждебност, омраза, желание за нанасяне на вреда на онези, които имат и живеят добре. В тяхното съзнание настъпва трансформация, деперсонализация на жертвата, към която те не изпитват никаква жалост, а само омраза. Парадоксът при крадеца е, че той, посягайки към имуществото на другите, всъщност индиректно иска да стане като тях, да се издигне на тяхното ниво – на имащи и можещи хора, като придобие поне външните атрибути – дрехи, вещи, пари. Психическият стрес при тях произтича от вътрешния им конфликт, от стремеж да бъде постигната целта, което според Фройд води до хазартно изтласкване на всички възпиращи ги прегради в стремежа им да се чувстват сигурни в успеха си. Тази увереност в успеха, неуловимостта е израз на рационализацията като защитен механизъм за оправдаване на своето деяние. Крадците често ги спохожда мисъл за вероятен неуспех, залавяне и разкриване на кражбата. Тези мисли са породени от вътрешната тревожност, страхови изживявания в ранно детство. На рационално ниво тези негативни състояния се преодоляват чрез добро планиране и подготовка за извършване на кражбата. При лица, които извършват дребни кражби и са много мобилни, се формира своеобразен стереотип на живот и ги означават като гастролирощи крадци. За крадците с психопатни отклонения са присъщи емоционалните разстройства и асоциативните чувства. Те са предпоставка за рецидивиращо отклонение . Крадецът като престъпник най-често признава своето деяние, но винаги заема защитна позиция, оправдавайки себе си с това, че няма работа и средства за живот, че само с кражба може да осигури прехрана за себе си и за семейството си. В тази група има користен тип алкохолици и наркомани, които импулсивно посягат към кражби, за да удовлетворят своята зависимост. И при тях кражбата е средство за оцеляване. По принцип те са с по-висока степен на агресивност, импулсивност, склонност към насилие, дори убийство. Най-често са ситуативно-импулсивни, агресивни, като агресията е насочена не само към други хора, но и към институциите, към държавата. В користния тип личност се включват и взломаджиите. Те са трайно внедрени в криминалната среда, която по правило се отличава с враждебност. За разлика от дребните, гастролиращи крадци, които най-често са с черти на екстравертен тип, взломаджиите спадат по-скоро към амбивертния (смесен) тип. Те не са така общителни, както измамниците, уравновесени са, хладнокръвни и устойчиви в своите наклонности и целеполагане. Възпитателното въздействие при тях е сравнително най-неуспешно, тъй като не се достига до промяна в ценности, нагласи, агресивност. Ситуативните грабители са най-често злостен тип, склонни са към садизъм, насилие и телесни повреди. Извършителите на жилищни грабежи обикновено са въоръжени или най-малко имат нож. Те са с висока агресивна духовност, умение за бърза мобилизация, добра регулация и координация на собствените емоции. Имат висока фрустрационна издръжливост, ефективна ориентация и бързи реакции в променящи се ситуации. Към тази група принадлежат и грабителите на търговски обекти, както и улични грабители. И в двата случая са склонни да нараняват жертвите на мястото на покушението. Сред този тип има и конформно-неустойчиви. Те са от групата на девиантните личности, при които най-успешно е възпитателното въздействие. Към користния тип принадлежи особена група на стопанския и служителски користен тип – документални измами, подкупи, незаслужени възнаграждения. Те оправдават деянията си като нормални, поради невнимание, незнание и отхвърлят вината си. Най-често това са измамници от висока класа с огромни възможности за ефективна адвокатска защита. Техните деяния са най-трудно доказуеми, а самите те се представят за несправедливо подведени под наказателна отговорност и обидени. Вътрешното намерение и процесът на пораждането и реализирането му не е повлияно единствено от извънличностни фактори като образование, професия, социална среда - интенцията е свързана с личността, тя е част от нея и от тази гледна точка, тя може да се породи от причини вътре в самата личност, чието предизвикване, както бе отбелязано по-рано, се дължи на много фактори. Така, теоретично всяка личност би могла да извърши престъпление, самото престъпление е произвол. Разстройството в психиката и в нервната система също не влияят директно (пряко) върху решението на личността да извършва или да не извършва грабеж. Те се отразяват неблагоприятно върху общуването със социалната среда. Под тяхно влияние могат да настъпят смущения и в социалното унаследяване. Същото се отнася и за влиянието на характера и темперамента. Няма престъпно насочени характери и темпераменти. Влиянието им в този случай е индиректно, т.е. чрез общуването със социалната среда и възникването на разстройства в процеса на социализацията на личността. Насочеността на поведението се определя не от характера и темперамента, а от усвоения социален опит и социални позиции, от възприетите критерии за оценка на доброто и злото в обществото и във взаимоотношенията между хората. Праволинейното поведение се осигурява не от това, че хората познават детайлно изискванията на всички социални норми, а затова, че са усвоили и приели като значими позициите и отношенията на социалната среда към социалната общност, към другите хора и към собствеността. В процеса на общуването със социалната среда всеки човек формира и своите критерии за оценка на една или друга дейност, както и за подбора на средствата за нейното реализиране. Човек много трудно се освобождава от погрешни възгледи и оценки, свързани с деформиран социален опит. Много трудно преодолява и влиянието на социалната среда, с която трайно е свързан. Освен отношението към социалната общност, към другите хора и към собствената личност силно влияние върху поведението на извършителя на грабеж оказват и интересите, и то най-вече онези от тях, които са свързани, т.е. които са ориентирани към социалната среда. Много трудно човек може да се ангажира трайно с противо законна дейност, ако приема и оценява позитивно социалната общност, в която живее, и ако приема обществените интереси като жизнено значими и за себе си. Преоткриването на личния и оценъчния интерес винаги води до стабилизиране на поведението. Човешкият егоизъм винаги е свързан с противопоставяне на личните и обществените интереси. Егоизмът тласка личността към отхвърляне и незачитане на обществените интереси. Той може да я подтикне към извършване на аморални и противозаконни действия. Стабилизиращото влияние на социално ориентираните интереси винаги трябва да се разглежда като неразделна част от общата социална ориентация на личността. В този случай става дума за нейното отношение към проблемите на обществото и реалните възможности за тяхното решаване. Това влияние трябва да се разглежда и в тясна връзка с ориентирането на ценностната система на личността. Ценностите на личността могат да допринесат за нейното приобщаване към обществените проблеми, но могат да стимулират и нейното дистанциране и противопоставяне. Всички случай на неприемане и отхвърляне на обществените ценности могат да бъдат предпоставка и за нарушения на социалните норми. Трябва да се отбележи ролята и значението и на още един компонент (съставка) от насочеността на личността, която играе съществена роля за свързването ѝ със социалната среда. Това са потребностите. Те се формират в процеса на социализиране и играят важна роля за нейното приобщаване или за нейното отдалечаване от обществените проблеми. Изяснявайки смисъла и значението на своите потребности, личността може да се доближи плътно до обществените проблеми и да ги приеме не само като значими, но и като подчертано лични и себични потребности и интереси. Откъсвайки се от обществените проблеми, пренебрегвайки ги, тя лесно може да наруши и определени социални норми. Задълбочава се тенденцията семейството у нас като социална институция да не изпълнява в достатъчна степен своите функции. Семейството и училището не винаги успяват да изпълняват своята социализираща функция по отношение на подрастващите, нито да координират своите усилия. Като резултат значителна част от възможностите за превенция на противообществените прояви на малолетни и непълнолетни остават неизползвани. Липсата на поминък и неясната социална преспектива на населението, затварянето на предприятията, кризата в селското стопанство, усилените естествени миграционни процеси към големите градове са фактори, които повлияват положително за увеличаване на престъпления като грабежите. Грабителите намират добра почва за деянието си в отчуждението между хората, безразличието към чуждата среда и на анонимността “осигурена” от големите градове или по-оживените места. Повечето изследвания показват, че ефектът от икономическата и финансовата криза върху нивото на престъпността се усеща с известно забавяне, което варира между година и година и половина. Едно изследване показва, че бедността играе роля в прогнозиране на насилието, както и останалите фактори на социална дезорганизация в селата1. Изследване на американския анализатор на престъпността и преподавател в Pepperdine University Джеймс Уилсън показва, че нивото на грабежите се покачва с два процента за всеки един процент увеличение на безработицата. Така например, ако има покачване на безработицата от 6 на 8%, грабежите би трябвало да скочат с 4%. Тази зависимост до някаква степен се наблюдава и в България - ето защо нивото на този род престъпления пряко зависи от това, как държавата се справя с безработицата. Маргинализирането на големи групи от населението на страната, обособени на етнически признак, съзнателно самоизключени от обществените системи за образование, възпитание и трудова заетост, също са сред рисковите кримоногенни фактори. Данните индикират, че грабежи се извършват както в градовете, така и в селата. Интензивната миграция към големите градове засилва влиянието на такива криминогенни фактори като урбанизацията и отчуждението. Част от мигриращите не успяват да се адаптират към градските условия на живот и се превръщат в маргинализирани обществени групи. Последните са особено податливи на криминализация и виктимизиране. Допълнителен неблагоприятен принос се отдава и на анонимността, която характеризира големия град, както и възможностите за изразходване на пари в хазартни, увеселителни и др. обществени заведения. В селата проблеми възникват предимно във връзка със застаряването на населението и недостатъчно развитата инфраструктура, а обект на грабежите са предимно самотно живеещи възрастни хора. Делът на противозаконните посегателства върху обекти на чужда собственост се обуславя предимно от неблагоприятната икономическа конюнктура в страната, негативното въздействие на икономическата криза върху заетостта, високият дял на ниско образованите граждани, тяхната материалната нужда и др. Икономическата криза и свързаните с нея бедност и безработицата остават важни и определящи криминогенни фактори. Почти 20% от извършителите на грабежи са безработни. Липсата и ниското образование продължават да бъдат важен криминогенен фактор. Сред извършителите на грабежи преобладават неграмотните и лица с ниско образование, като делът на неграмотните устойчиво нараства. Това се дължи основно на факта, че в условията на безработица лицата с ниско образование понасят неблагоприятните последици от условия на трудовата заетост при търсене на работа, поради което и са изложени на особено висок криминогенен риск. Нивото на престъпления като грабежите се влияе от много фактори - икономически и финансови, демографски и др. Високата безработица, особено сред младежите, създава усещания за непълноценност на работоспособни граждани. Допълнена от негативните демографски тенденции и икономическата емиграция на висококвалифицирани български граждани, безработицата е сред факторите, които генерират нестабилност, несигурност и престъпност. Обедняването на населението на страната след началото на икономическата рецесия през 2008 г. и все още ниското заплащане остават съществен криминогенен фактор, стимулиращ извършването на грабежи. Изтегляне 81.37 Kb. Сподели с приятели:
|