Курсова работа по Противодействие на конвенционалната престъпност на тема „Превенция и разкриване на грабежи“ съдържание
Характеристики на извършителя на грабеж
Изтегляне 81.37 Kb.
|
Характеристики на извършителя на грабеж.Неподготвеността на личността за пълноценен социален живот е съществена причина и за извършването на грабежи. Това най-често се свързва със смущения в диспозицонната (ценностната) система наличността и в деонтичното ѝ отношение към действителността. Извършителите на грабежи не са подготвени или не са в състояние да направят реални оценка на ситуацията и на своите задължения, както и да се съобразят с изискванията на нравствените и правните норми. Такива правонарушения могат да се извършат и от лица с ограничени психични възможности за оценка на ситуацията, а следователно и на стимулите за извършване на едно или друго действие. Това най-често е причинено от биогенетично обусловени деформации в психиката, които могат да бъдат свързани с психо-соматични разстройства, възникнали под влияние на токсични вещества и лекарства. В отделни случай престъпното действие може да бъде стимулирано или провокирано и от социалната роля, която изпълнява личността през определен период от време. В тези случаи въздържанието от извършване на неправомерни действия зависи както от трезвата оценка на ситуацията, така и от очакваните санкции и неотвратимостта на наказателното преследване. Провокираща роля на ролевия ангажимент е особено характерна за извършителите на грабежи. Негативната провокираща роля на социалните ангажименти е особено силна при лица с нестабилни социални позиции и при лица, приобщили се към маргинални общности. Извършителите на грабежи са почти изключително мъже, като делът на жените е съвсем малък. Те са изключително в ролята на примамка за жертвата. В почти всички случаи престъплението е извършено след употреба на алкохол, т.е. извършителите придобиват мотивация за агресивният си акт след употреба на алкохол. В повечето случаи грабителите са от групата население в активна трудова възраст и често са безработни. Лицата, установени, като най-чести извършители на престъпления от този род, са без образование, с основно или средно такова. Най-висока активност в извършването на грабежи проявяват непълнолетните между 16 и 18 години – около 190 на 100 хиляди души от тази възрастова група. Следват младежите между 18 и 30 години, но с индекс на криминална активност с около 50 пункта по-нисък. Във времеви план се наблюдава спад в активността само на възрастовата група между 18 и 30 години. Непълнолетните трайно поддържат изключително висок коефициент. Във връзка с характеристиките на престъплението може да се очертаят следните модели на грабежи: - Грабежи, на които жертва са хора (в това число и чуждестранни граждани), чийто външен вид показва добро материално положение или по предварителна информация се очаква, че от тях може да се отнемат значителни суми пари или ценности. Извършителите на тези грабежи са хора с опит, с умения за преценка. В мотивацията им може да се включат и чувства като злоба, завист. Понякога жертвите парадират с материалните си възможности, проявяват високомерие в поведението и общуването с околните. Грабежът може да се осъществи след продължително наблюдение и подготовка, а може и да е в случайно възникнала ситуация. - Грабежи, насочени срещу самотни, най-често възрастни хора, в домовете им. Водеща при предприемането им е преценката, че те са обект, който не може да окаже ефективна съпротива, и действието се предприема без оглед на величината на очакваната придобивка. - Грабежи, извършвани от наркотично зависими с цел набавяне на средства за покупка на дрога. В мотивацията доминиращ е стремежът на всяка цена да се задоволи наркотичния глад и той елиминира всякакви рационални преценки и задръжки. Извършителите на грабежите могат да осъществяват своите престъпления навсякъде. Те действат както в крайните жилищни квартали, така и на централните оживени улици в големите градове. Често грабежи се извършват и на оживени места, в активния период на денонощието. В тези случаи пострадалите изцяло попадат в категорията “случайни жертви”, тъй като са станали отдушник на агресивността на престъпниците, изпречвайки се случайно на пътя им. Въпреки че проблемът с т.нар. „ромска престъпност” е деликатен и никога не е бил обект на детайлен анализ, може да се направи извод, че престъпления като уличните грабежи преобладват именно в районните, където има ромски гета, особено в големите градове в страната. Според наблюденията най-често извършителите им са хора, които нямат опит в престъпната дейност. Грабежите са потенциална заплаха за всекиго, но най-често жертви на такова престъпление стават жени, възрастни хора и непълнолетни. Те стават прицелна точка по ред фактори. Съществуват фактори от биологичната сфера, които спомагат извършването на грабежа, а те са особеностите на женския пол. Жените имат по-слаба съпротива, по-често са пасивни, безпомощни или физически слаби. Характеристиката на възрастовата група включваща малолетните и непълнолетните също спомага за реализация на тези престъпления. Тийнейджърите често са поставени в невъзможност да противодействат на грубата сила, която отнема от тях пари, дрехи или вещи. Извършителят на грабежи е емоционално нестабилен, авантюристично ориентиран към силни преживявания и действия. Рисковите ситуации, които са обект на целенасочено търсене, за него не са задържащ, а по-скоро стимулиращ фактор. Специфичното при извършителите на грабежи е едновременното нарушаване на ценностната и емоционалната сфера. При тях е значително повишена нивото на тревожност, увеличава се количеството на ситуациите, които се преживяват като фрустриращи за личността2. Извършителите на грабеж се характеризират с малоценностна личностна структура, ниско равнище на интелигентност, тревожност, егоцентричност. Те не са способни реалистично да възприемат другите и техните действия и са фиксирани върху проблемите на общуването. Те търсят външна ефективност и демонстрират „мъжко поведение” чрез грабежа. Склонни са към конфликти, саморазправа, побой. Могат да заемат ролята на силови лидери. Резултатите от множество психологически анализи показват, че извършителите на грабежи израстват в обстановка на неприетост и емоционална отхвърленост. По-голямата част от тях са неприобщени пълноценно към социалната среда. Животът им в семейството, в училището и в производствените звена е свързан с конфликти. Повечето от тях злоупотребяват с алкохол. В повечето случаи това са “маргинално личности” (лица без стабилна социална спойка), които живият при постоянно социално напрежение, поради което са податливи и на конфликти. Това са лица, които трудно поддържат нормални отношения с близките. Своето безсилие при опитите да се наложат, компенсират с агресия. В тези условия извършителите на грабежи формират мотиви за личностно самоутвърждаване чрез директно прилагане на физическа агресия към жертвата. При тях познавателните компоненти на мотивацията са слабо развити и трудно блокират бързо възникващите афекти. Поради това те бързо пристъпват към директна агресия, която не се предшества от каквито и да било вербални опити за нейното изразяване. Афектите определят първосигналността в поведението на извършителите на грабеж. Те се отличават с примитивна користна мотивация. Реализацията им поражда усещане за самоутвърждаване чрез придобиване на материални стойности. По такъв начин неадекватно се компенсират потребностите от признание, самоутвърждаване, зачитане и поддържане на неадекватна самооценка. Присъщата им първичност и примитивизъм намаляват възможността за самоконтрол. При изясняване на личностните особености на извършителите на грабежи се установява, че при тях е хипертрофирана потребността от самоутвърждаване. Характерът на техните действия показва компенсаторност, целяща да прикрие несформиран инцидент, пораждащ напрежение и тревога. Хорни счита, че човек обладава някои вродени сили, заложени в детската беззащитност, изразяваща се в чувство на първично безпокойство и вроден страх. Първичният страх продължава съществуването си и в перспектива, влияейки на мотивацията на поведението. Това довежда до зависимост на поведението на човека не от действителната опасност, а от тази, която е резултат на неговата субективна представа за опасността. Мотивацията на поведението при извършителите на грабежи се определя и от първичното безпокойство, предизвикано от детската беззащитност, пораждащо чувство на враждебност към обкръжаващите и потребност от безопасност, предизвикваща вътрешна нагласа към самооценка и получаване на оценка от другите. При грабежите едновременно се реализират материални интереси и вътрешни агресивни импулси. Извършването на грабеж е свързано с нападение на друг човек или хора. Това значително се отличава от престъпленията на крадците, които нямат съприкосновение с жертвите. Извършителите на грабежи, освен чисто користната мотивация, имат и необходимост да задоволят определени свои потребности от агресивен характер. Причината за това може да се крие във факта, че съответното престъпление ги удовлетворява материално или емоционално, създава усещане за стойност, за контрол над собствения живот и др. Затова, при положение че извършителят е развил за себе си модел на поведение, от който получава удовлетворение, усещане за сила и за успех, то той го повтаря. Насилствените извършители на грабеж се описват от психолозите като личностно незрели, импулсивни, емоционално лабилни, тревожни, възбудими, мнителни и жестоки. В поведенчески план те се представят като ситуативни, агресивни и развиват поведение, повлияно от афекти. Интелектуалното ниво на извършителите на грабежи се определя като ниско. Като цяло те са по-слабо образовани и имат ограничени интереси. Ценностната ориентация на извършителите на грабежи е егоцентрична и в нея преобладават първичните потребности и интереси, стремежът за удовлетворяване на инстинктите и получаване на удоволствие. Извършителите на грабежи са склонни да не се съобразяват с интересите, с достойнството и с правата на другите хора, особено когато под една или друга форма те им демонстрират незачитане, агресия, отхвърляне и неприемане. В много от случаите поведението на извършителите на грабежи е неадекватна форма на реакция по отношение на ситуативно възникнал конфликт. Насилствения правонарушител възприема престъплението си като форма на защита от агресията на другите, на които той приписва враждебност по отношение на собствената си личност. Спецификата на женската престъпност по отношение на грабежите се откроява по-ясно, като се анализират особеностите на криминалната мотивация. При жените доминират користните мотиви. В съответствие с видовете престъпления и с характеристиките на извършителите, користно обусловената криминална мотивация може да бъде разделена на следните основни видове. На първо място са користните мотиви, свързани с борбата за оцеляване. Това са мотиви, свързани с осигуряване на препитанието, за издръжка на семейството, респективно децата. Също така има користна мотивация, свързана с борба за оцеляване чрез интегриране и самоутвърждаване в малцинствена криминално проявена среда. Такива мотиви са характерни за ромите. Грабежите, извършвани от тях, обикновено са част от традиционното разпределение на ролите в семейството. По-различни са користните мотиви, които не са пряко свързани с борбата за препитание, а с егоистичен стремеж към собствено облагодетелстване за чужда сметка. Обикновено грабежът се извършва след приключване на работното време, когато служителите прибират целия финансов оборот, или рано сутрин, когато няма много хора. Анализите на грабежите на обменни бюра показват, че престъпниците притежават отлична информация за движението на техните служител. Вероятно те наблюдават предварително набелязания обект и търсят пропуските в охраната при движението на финансовите средства. Следят служителите, засичат контакти, избират най-удобния момент, измислят схеми и резервни варианти. Заради липсата на информацию „отвътре”, често грабежите са последвани от убийство. Така обаче престъпните групи се предпазват от това да попаднат в кръга на заподозрените близки. При атаката извършителите изпипват всеки детайл до най-малката подробност. Ако все пак се получи някаква грешка в предварителния план, престъпниците не се колебаят да убиват. Подобни грабежи обаче невинаги завършват с убийство. След успешно извършения грабеж извършителите не демонстрират материално благополучие. Много рядко приятелите им знаят с какво се занимават, ако имат приятели, защото обикновено те битуват в затворени самостоятелни общества. Структурата на техния социален живот е така устроена, че веригата до тях да се прекъсне на определено ниво. Този вид извършители на грабежи са най-опасните. Престъпленията им са най-трудни за разкриване, защото жертвите са избрани от външни хора и не са в кръга на познатите им. Самите извършители рядко имат криминални досиета и не са попадали в полезрението на полицията. Битува една интересна теза за извършителите на въоръжени грабежи. В най-общи линии тя се свежда до това, че в силовите структури съществува конкуренция. Когато един човек се загради с власт и натрупа богатство, той започва да пренебрегва подчинените си. Тогава някои от тях напускат “системата” и започват да действат самостоятелно. Много рядко групировките запазват контрола над подобни групи. Точно обратното - новият вид бандити не са особено съгласни да бъдат командвани от мутанти, отнасят се надменно към тях и ги смятат за доста елементарни. Един психологически портрет на хората, които извършват въоръжени грабежи, показва, че те са хладнокръвни, безскрупулни, жестоки и сравнително интелигентни младежи. Обикновено бандитите използват късо оръжие, защото по-лесно се прикрива. Много често една замислена като обикновена кражба прераства в грабеж. Извършителите на грабежи могат да действат индивидуално, в съучастие или групово. Практиката показва, че привилегия на мъжете е да извършват грабежи, при жените процентът е много нисък. Грабежите са най-разпространените насилствени престъпления. Те показват доста голяма динамика както по отношение на количествените параметри, така и в качествените си характеристики. Важно за тези престъпления е, че те все повече се извършват в съучастие и от организирани групи. Нараства и несъразмерната употреба на сила и жестокостта спрямо жертвите. При грабежите се наблюдават най-големите разминавания между полицейската статистика и НИП показва едно от за 2019 г. – инцидентите според данни на НИП са 32 пъти повече в сравнение с полицейските регистрации. Същевременно, за последните 10 години, НИП потвърждава общата тенденция, регистрирана от полицейската статистика. В периода от 2006 – 2008 г. се забелязва спад при грабежите. Следва ръст на тази група престъпления в периода 2011 – 2015 г., непосредствено след световната икономическа криза, и спад през 2019 г. Периодът, в който има най-голямо разминаване в тенденциите, регистрирани от НИП и полицейската статистика, е през 2014 – 2015 г. Тези две последователни години полицейската статистика продължава да отчита годишен спад спрямо предходната година, а НИП регистрира ръст. Изтегляне 81.37 Kb. Сподели с приятели:
|