Курсова работа по Противодействие на конвенционалната престъпност на тема „Превенция и разкриване на грабежи“ съдържание
Мотиви и мотивация на престъпното поведение при извършителите на грабежи
Изтегляне 81.37 Kb.
|
Мотиви и мотивация на престъпното поведение при извършителите на грабежи.Комплексът от характерологични черти , който оказва съществено значение при формирането и функционирането на мотивацията за извършване на правонарушения, включва: повишеното ниво на самооценка, егоцентризъм, висока обидчивост, емоционална неустойчивост, ниски способности към адаптивните форми на поведение и др. Отражение върху девиантното поведение дава и възрастово-психологическите особености на личността. Водещи мотиви сред непълнолетните правонарушители са стремежът към самоутвърждаване, чрез демонстрация на сила, както и солидарност с референтната група. Тези мотиви често пъти са породени от внушение или подражание, те са с импулсивен и ситуативен характер. С нарастването на възрастта, това поведение (ситуативно – импулсивно ) отстъпва място на умишленото и обмислено правонарушение. Самоутвърждаването е характерно за непълнолетните извършители на убийства. Чрез това си деяние, извършителят компенсира липсата или дефицитът на социално признание. Самоутвърждаването е проява на негативна реализация и крие изключително висока опасност за формиране на криминална активност. Самоутвърждаване чрез престъпление може да се прояви като: общосоциално самоутвърждаване, характерно за лица , търсещи общо признание и определена социална позиция; самоутвърждаване в група, когато правонарушителя иска да завоюва авторитет и самоутвърждаване пред самия себе си; Грабежът се състои от две деяния, които поотделно са престъпления – принуда и кражба. Деянието грабеж влиза в престъпленията против собствеността, тъй като засяга имуществени права. Изпълнителното деяние е отнемане на чужда вещ чрез употреба на сила или заплашване. Под заплашване се разбира застрашаване с такова деяние, което излага на опасност живота, здравето или имота на заплашения. Извършителите на грабежи, обикновено имат мрачно детство. Те са израстнали в асоциална среда, в условия на неприетост и емоционална отхвърленост. В такива условия изграждат мотиви за самоутвърждение чрез директно прилагане на физическа агресия към жертвата. При извършителите на грабежи се прилага моделът на късото съединение – те действат ситуативно, реагирайки на стимула първосигнално. Твърде значимо е влиянието на безсъзнателното при формиране на криминална мотивация. Значителна част от рецидивистите не осъзнават мотивите за развитието на своята престъпна кариера, поради което голяма част от тях се определят като немотивирани. Личността с асоциална ориентация е силно зависима от ситуацията. Егоцентрика е силно фиксиран върху своите мотиви, цели, желания и намерения. Тяхната реализация, обаче е свързана с конкретната ситуация. По такъв начин егоцентричната личност става зависима от ситуацията, тъй като тя не контролира в нужната степен собствените си интенции. Зависимата от средата личност губи своята идентичност, тъй като полевата и обвързаност прави нейните действия импулсивно-безсъзнателни. Такъв характер има мотивацията на цялостното и поведение. В процеса на мотивацията се проявява оценъчното и избирателното отношение на личността, което превръща конкретната изява на психичната дейност в сложен и динамичен психичен процес, в следствие на който възникват мотивите. Въпросът за мотива на престъплението е изцяло психологически и неговото разрешаване на основата на общите разработки в психологията е от полза за юридическата наука и практика. В сферата на умишлените престъпления мотивът е особено психично състояние на престъпника, възникнало в процеса на разрешаване на вътрешното противоречие – източник на престъпна активност, в хода на неговото развитие. В процеса на развитието на това противоречие и протичането на мотивационната дейност се изяснява и определя основният, доминиращ мотив. На най-ранния етап на зараждане на мотивационната дейност мотивът може да се окажи изцяло или недостатъчно осъзнат от личността, но съществуващ като активизираща и насчваща тенденция. В процеса на мотивиране на престъпното поведение важно значение имат чувствата и емоциите. Те обясняват особеностите в поведението на личността в различни ситуации. Емоциите и чувствата са своеобразен катализатор, усилват или отслабват при определени обстоятелства отделните страни от противоречиво разрешаващите се тенденции в психичната дейност на личността, осъществявайки своеобразен контрол над процеса на удоволетворяване на потребностите. Изследването на проблемите за източника на престъпната активност и мотивацията на престъпното поведение е част от комплексното изучаване на личността на престъпника. Насочено е към разкриване на субективните страни и свойства, имащи важно значение в наказателното право, наказателния процес и криминологията. С изтъкването важността на потребностите в психичния живот на човека се цели да се акцентира върху необходимостта от тяхното изучаване в наказателния процес заедно с интересите, убежденията, ценностните отношения и др. непосредствено свързан с проблема за източника на престъпната активност е въпросът за мотивите и мотивирането на престъпното поведение. Те са в основата на оценките за виновността на дееца и важен момент в изучаване на субективната страна на престъплението. Мотивите са от съществено значение за индивидуализациата на наказанието и бъдещата дейност на специализираните органи по ресоциализацията на престъпника Изтегляне 81.37 Kb. Сподели с приятели:
|