Курсова работа по Противодействие на конвенционалната престъпност на тема „Превенция и разкриване на грабежи“ съдържание
Изтегляне 81.37 Kb.
|
| Същност на грабежа
Българското наказателно право квалифицира като грабеж отнемането на чужда движима вещ от владението на другиго с намерение противозаконно да бъде присвоена, като се употреби за това сила или заплашване. Грабеж има и когато се използва принуда (физическа или психична), за да бъде запазено владението върху откраднатата вещ. Грабежът е едно от престъпленията против собствеността, с най-голяма обществена опасност, което застрашава реално живота и здравето на жертвата, поради което законодателят е предвидил едни от най-тежките наказания. Грабежът е съставно престъпление, защото се състои от две деяния, които поотделно са престъпления-принуда и кражба. Изпълнителното деяние е отнемане на чужда движима вещ чрез употреба на сила или заплашване. Под заплашване се разбира застрашаване с такова непосредствено деяние, което излага на тежка опасност живота, здравето, честта или имота на заплашения или на друго някое присъствуващо лице. С изключително висока опасност за обществото са въоръжените грабежи, които циклично заемат голям относителен дял в насилствената престъпност. Грабежът е в големи размери когато минималната стойност на предмета по време на грабежа е в размер на поне 70 минимални работни заплати. Грабежът е в особено големи размери и деецът е бил въоръжен. За да бъде грабежът в особено големи размери, нужно е неговият предмет да е на стойност поне 140 минимални работни заплати. Освен това е нужно деецът да е имал в себе си оръжие - огнестрелно или поне хладно. Не се изисква обаче оръжието да е използвано, достатъчно е само деецът да го е носил със себе си. От особено значение е взаимодействието между разследващите органи и оперативните служители на МВР по събиране на доказателствата и откриване извършителите на престъпления. Проблемът “неизвестен извършител” се очертава като един от най-тежките в дейността на полицията. Сериозен фактор са законодателните решения и действията на централната изпълнителна власт на местните органи на власт и управление. Социалните промени в България: голямо имуществено неравенство, обедняване на голяма част от населението и свързаната с него маргинализация на деца и възрастни, безработица и неясни перспективи за професионална реализация обективно довеждат до значително криминализиране и виктимизиране на обществото. Безработицата е сред най-значимите социално-икономически и криминогенни фактори. Сериозно влияние върху картината на престъпността оказва политическият фактор. Демократичният процес в България се развива сложно и противоречиво. Доверието на гражданите в политиците и политическите партии намалява.Наблюдава се отчуждаване на българските граждани от институциите. Същевременно българските граждани разбират, че е необходима обща национална позиция по най-важните жизнени въпроси. На първо място те поставят решаването на икономическите въпроси/откриване на работни места, повишаване на жизнения стандарт/и на второ място - борбата с престъпността и корупцията. Обществото очаква от институциите решаването на тези въпроси и е готово да се включи в тяхното решаване. Тази готовност трябва да се използва в създаването на нова социална система за превенция на престъпността. Нивото на заявяване на престъпленията зависи и от характеристиките на извършителя. Обикновено по-възрастните нарушители се докладват в полицията по-често. Освен това е по-вероятно да се съобщава за престъпление, включващо повече от един престъпник. Четвъртата категория фактори, които оказват влияния върху нивата на заявяване на престъпления към полицията, са свързани със социално-икономическата среда: - Местоживеене – Живеещите в градовете съобщават по-често от тези в предградията. Жертвите, живеещи в квартали със сплотена общност, е по-вероятно да съобщят в случай на престъпление, докато при жителите на по-проблемни и бедни квартали вероятността жертвата да съобщи в полицията е по-ниска. Типичен пример са квартали с висок дял на престъпност, свързана с наркотиците, където жертвите на престъпления е по-малко вероятно да съобщят. - Доверие към институциите – институционалното доверие и по-специално удовлетвореността на общността от полицейската работа се свързват положително със заявяването на престъпления. Висока е виктимността и на възрастните хора, което се дължи й на слабости в дейността на институциите, ангажирани с гарантиране на тяхната сигурност – правозащитни, за социално подпомагане, здравеопазване и др. Виктимизацията се увеличава поради неосведомостта на гражданите за дейността на институциите и неправителствените организации, от които биха могли да потърсят помощ, изпитват недоверие или са разочаровани от тях поради формализма и липсата на координация помежду им. Значителна част от пострадалите са жертви на домашно насилие, към което обществото все още проявява търпимост и безразличие. Неефективната превенция на престъпността и виктимизацията често се дължат на обременяване на институциите с несвойствени функции, което е резултат на чести и необосновани промени в нормативната база или на нейното несвоевременно обновяване. Семейството не винаги изпълнява своята възпитателна функция, а в някои случаи може да окаже криминогенен ефект върху своите членове. Липсата на нужното внимание към децата от страна на родителите е предпоставка за попадането им в криминогенен и виктимогенен риск. Многодетните семейства трябва да получат адекватни родителски грижи и предотвратяване на попадането на децата в криминогенен и виктимогенен риск. Училището също не винаги успява да изпълняват своята социализираща функция по отношение на подрастващите. Интензивната миграция към по-големите градове увеличава влиянието на криминогенните фактори като урбанизацията и отчуждението. Част от мигриращите не успяват да се адаптират към градските условия на живот и се превръщат в 21 маргинализирани обществени групи. Последните са особено податливи на криминализация и виктимизиране. Допълнителен неблагоприятен принос се отдава и на анонимността, която характеризира големия град, както и възможностите за изразходване на пари в хазартни, увеселителни и др. обществени заведения. В селата проблеми възникват предимно във връзка със застаряването на населението и недостатъчно развитата инфраструктура. Кражбите на селскостопанска продукция и инвентар и домовите кражби са сред най-разпространените престъпления, а пострадалите са предимно самотно живеещи възрастни хора. Изтегляне 81.37 Kb. Сподели с приятели:
|