А) религиозни:
коя е официалната религия в България;
какви са отношенията между отделните религии;
по какво се отличава източноправославната религия от католическата;
с какви средства се изграждат църкви и джамии: кой е върховен глава на източно-православната църква;
Б) социални:
как се стимулира раждаемостта в България;
как е организирано здравното дело, как се заплащат болничните и какво се заплаща в болниците;
как се кандидатства във ВУЗ и какви стипендии получа ват студентите: какви са средните размери на едно жилище в градовете;
при какви условия се пенсионира българина какви са размерите на пенсиите;
има ли домове за стари хора;
какви помощи получават инвалидите;
има ли неграмотни в България;
каква е консумацията на алкохол и цигари от българско то население;
какво е отношението на държавата и на обществото към проституцията и към просията;
В) икономически:
каква е минималната работна заплата (заплатата на лекари, на камериерки, на учители);
какви данъци плаща населението, включително и при продажба на имот;
какъв % от семейния бюджет се изразходва за храна, наем, отопление;
има ли чуждестранни работници в България и в кои от расли работят;
какви са лихвените % по заемите за населението;
какъв е % на богатите българи;
какво работи персонала в туризма извън активния сезон;
Г) политически:
колко партии и профсъюзи има и какво е влиянието им в живота;
каква е числеността на българската народна армия, има ли задължителна военна служба;
какво е участието на България в международни мисии;
кой е висшия държавен орган и как се избира;
какви етнически групи има и какви са отношенията между тях;
каква е политиката към генно-модифицираните храни.
Някои екскурзоводи в много редки случаи може да се срещнат с подобни въпроси, но един примерен списък най-малко ще послужи да не бъдат озадачени от разнородния интерес на туристите.
Добрите примери от практиката за отговаряне на въпроси на туристи, съдържат известна последователност:
А) изслушване;
Умението да се слуша е важно качество за всеки събеседник. Твърди се, че човек мисли четири пъти по-бързо отколкото говори неговия събеседник. Времето за изслушване на въпроса трябва да се използва за оформяне на собствения отговор, за преценка на туриста и за целта на въпроса. Въпроси за проверка на умението да се слуша:
използвате ли времето докато ви питат или мислите нещо друго или конкретно по въпроса;
за предизвикват ли у Вас известни думи и фрази пренебрежително отношение към говорещия (жаргон, обръщение);
когато се учудвате на въпроса, прекъсвате ли събеседника си;
когато прецените, че въпроса изисква много усилие из вън вашите функции, продължавате ли да слушате;
можете ли само по външността на туриста да решите, че не си струва да се слуша и дава отговор;
когато Ви говорят дали слушате или се преструвате, че слушате;
кога формулирате отговора си - по време на слушане или в края.
Б) мобилизиране на паметта
Стандартният отговор или встъпление в отговора е:
,,Въпросът Ви е много интересен.".
,,Благодаря Ви за интересния въпрос.".
,,Благодаря ви, че ми напомнихте."
,,Радвам се, че така внимателно сте слушали беседата.".
Това е време за обмисляне на отговора. Недопустимо е туриста да разбере, че сте недоволни от въпроса или, че сте затруднени, или че въпроса е прекалено наивен.
В) умение да се излиза достойно от всяка ситуация, да не се губи самообладание и да се разпределя вниманието в случаите на задаване на няколко въпроса. За добрия диалог допринася отношението към туристите като към приятели, а не като към необразована маса, чиито глави да бъдат напълнени с не формация, че благодарение на екскурзовода, те ще открият света. Да не се напомня макар и несъзнателно, че туристите не познават собствената си история, география и т.н.
Същевременно има недобронамерени въпроси, на които също трябва да има достоен, задоволяващ отговор. Ако групата не е съпричастна към заядливеца" увереността на екскурзовода е по-голяма. Отговорът се дава така, че туриста да не бъде център на внимание и да се чувства като победител. По подобен начин да не се отделя постоянно внимание единствено към него. само защото може да ни злепостави. Удобен метод е позовава нето на авторитети: политици, философи, библейски личности. Желателно е да не се влиза в спор с туристите, тъй като те може да имат по-силни аргументи, а екскурзовода да изпадне в неловко положение спрямо останалите.
Проверка на задоволеността е когато в края го убедим, че мненията ни съвпадат. Ако не сме в състояние да дадем отговор. да се посочи кога, до края на престоя ще бъде отговорено по-подробно, но това задължително да се изпълни, а не да бъде предлог за отклоняване на отговора.
Някои от методите за бизнес разговори намират успешно приложение в екскурзоводското обслужване:
пренебрегване - реакцията е свързана със стремежа да се запазят собствените възгледи. Мнението на туриста не се взема предвид, пропуска се, заобикаля се или съзнателно се изопачава. Реакциите са привидно показване на разбиране;
подпитване - с помощта на допълнителни въпроси се манипулира посоката на разговора;
агресивно реагиране - демонстративно не се дава възможност на туриста да довърши въпроса си. Липсва готовност да се изслуша;
изслушване - с кимане, с кратки доуточняващи въпроси се показва, че е налице готовност да се изслуша. Съществените елементи от въпросите се повтарят като се отразяват и личните позиции на туриста: напр. Вие твърдите, че ...", ,,Вие сте на мнение, че ...";
задълбочаване и доразвиване на изказването. По-нататъшното развиване на мислите на туриста като се включват нови аспекти и страни за да се стигне до неговото разбиране и съгласие.
Сподели с приятели: |