Изчезнаха 4 лекарства, бият път за тях до Македония

Изчезнаха 4 лекарства, бият път за тях до Македония

Четири медикамента за психично болни евтини, но изключително ефикасни, изчезнаха от пазара, защото фирмите нямат интерес да ги произвеждат заради ниската им цена. Това съобщи за "Монитор" националният консултант по психиатрия проф. Вихра Миланова. Пациентите са оставени без литиеви соли - най-евтиният препарат за профилактика на остри състояния и предпазване от поредния епизод на заболяването, алармира тя. От четири години те не се правят у нас, макар че България е от първите държави, които още през 70-те години започват да ги произвеждат под формата на хапчета. Същевременно те не се и внасят, тъй като са евтини и печалбата от тях за дистрибуторите е минимална. Затова близките на пациентите пътуват в Румъния, Македония, Турция, Сърбия и Гърция, за да им ги набавят оттам. Една опаковка от въпросния медикамент, която стига за близо два месеца, зад граница струва по-малко от 5 евро. Психично болните са оставени и без таблетките хлорпромазин. У нас този медикамент може да се намери само под формата на ампули, което означава, че за всяко приемане пациентът трябва да търси медицинска сестра да му слага инжекция. Цената на една опаковка е не повече от 10 лева в различните аптеки, според надценката в тях. В България вече не се произвежда, но не се и внася и левометроназин. Причината също е ниската цена и оттам малката печалба.

Медикаментът флуфеназин деканлат, който също се препоръчва от психиатрите като стабилизиращо средство срещу повторни инциденти, от тази година пък не фигурира в реимбурсния списък на здравната каса.

Независимо че той струва 3.50 лева, за хора, пенсионирани по болест, каквито са психично болните, или въобще без никакви доходи и това е сума, коментира проф. Миланова.

По думите й при всяка смяна на лекарствата психиатриите се препълват, тъй като хората не могат да свикнат веднага с новите лекарства, с които се заменят липсващите.

Хоспитализират ни с пръстов отпечатък

Ще влизаме в болница с пръстов отпечатък след 1 юли Това съобщиха от Националната здравноосигурителна каса. Това не е същински отпечатък, а регистрационна система чрез биометричен идентификатор, поясниха от там. Едва след като тя сработи добре, след месеци ще бъде въведена и при специалистите от доболничната помощ, общопрактикуващите лекари и в аптеките.

Биометричният идентификатор е една от причините, поради които джипитата решиха да протестират. Те смятат, че въвеждането му ще увеличи времето за чакане пред кабинетите им, а времето за първоначално то набиране на данните в идентификатора ще усложни допълнително работата им. От сдружението повдигнаха и въпроса не се ли лишава българският пациент от правата си на избор и неприкосновеност, ако бъде задължен да положи пръста си върху устройството. В декларацията си от сдружението припомнят, че финансовият момент тук не е свързан единствено с разработката на софтуера, но и със закупуването на четци за болници и диагностично-консултативните центрове

ЧИНОВНИЦИ ОКРАЛИ ПАРИТЕ ЗА РАК

Анонимни чиновници от здравната каса окрали парите за рак и ги прехвърлили в операции на херния и далак. Така парите за клиничните пътеки в онкологията се оказали с 60% по-малко. Това съобщи здравният министър Петър Москов по време на съвместна пресконференция с министъра на финансите Владислав Горанов. Тя се проведе малко след срещата им с премиера Бойко Борисов, на която е обсъдено отпускането на допълнителни средства за здраве.

"Неизвестни индивиди от касата преговаряли с неизвестни индивиди от съсловните организации. Трябва обаче да е ясно, че нито здравното министерство, нито здравната каса са предлагали намаление на която и да е дейност. Парите за онкология няма да се намаляват, а дори напротив", заяви Москов. За лъчелечение и радиохирургия се отпускат допълнително 12 млн. лв., с които се гарантират 100% безплатни процедури за раковоболните. Още 7 млн. ще бъдат вложени в неонатологията (3 млн. лв.) и в диспансерните прегледи на болни с хипертония (4,3 млн. лв.). "Тези средства идват от преизпълнение на приходите в бюджета, което пък е вследствие на увеличение в събираемостта на здравните вноски", заяви от своя страна Горанов. По думите му е отчетен 5,5% ръст на приходите от здравни вноски към днешна дата, което е с 21 млн. лева по-вече спрямо година по-рано.

"Тази година ще надградим здравните услуги със 129 млн. лв. повече", обеща Горанов. Той допълни, че от 1 април ще има нов подход при проверка на здравноосигурителния статус. Към момента това се отчита на базата на заявленията за регистрация на трудовите договори. От следващия месец обаче ще се проверява поотделно дали по тях реално са постъпили вноски в приходните агенции. "Често работодателят съобщава за сключване на трудови договори, но не информира за тяхното прекратяване", посочи Горанов. Той изказа подкрепа към Москов, като заяви, че това, което колегата му прави, е "в правилната посока". После се обърна към журналистите: "Имам чувството, че сме на пресконференция на Центъра по хематология, кръв искате да се пуска.", пошегува се финансист №1.

Личните лекари в четири областни града - Кюстендил, Велико Търново, Разград и Ямбол, започнаха ефективни стачни действия вчера. Днес се очаква към тях да се присъединят и джипита от Сливен, Пазарджик, Перник, Смолян и Ловеч. "Не мога да кажа къде и защо има напрежение, всеки има собственото си право да протестира и да изразява мнението си", лаконично коментира протестите Москов. "Учудваща за мен е позицията на нашите партньори, които на един етап се съгласиха с всички условия, на следващ етап се отказаха", заяви от своя страна Горанов. "Няма да се поддадем на провокации", добави финансовият министър. Очаква се днес касата да подпише анекс към стария рамков договор от 2015 г. С него ще се прокарат промени като пръстовите идентификатори, с които съсловието не е съгласно. От касата обаче заявиха вчера, че тази година такива ще бъдат тествани само в болниците.