Лекарският съюз поиска спешна промяна на здравния бюджет



страница3/4
Дата08.05.2018
Размер0.54 Mb.
#67821
1   2   3   4

Регистрите не лекуват

"Регистрите не са терапевтичен, не са дори диагностичен инструмент. Те са инструмент за контрол. А психиатрията не бива да се превръща в част от публичните системи за контрол над индивидите", категоричен е д-р Сотиров. Според него "от полза на клиничната психиатрия, психиатрите и пациентите би била информационна система, която да обработва бази от данни, съдържащи медицинската история на всеки пациент - кога и по какъв повод е ползвал психиатрична помощ и т.н. Интегрираната информационна система трябва да служи за планиране и по-добро и ефективно управление на публичните ресурси в системата на здравеопазването. На мен, в качеството ми на лекар, не са ми нужни регистри. Нито на моите пациенти. Не бива да допускаме психиатрията да се превръща в механизъм за следене и контрол, а психиатрите - в надзиратели. Не бива да допускаме психиатрията да плаши, да се възприема като застрашаваща индивидуалните права и свободи на хората. Лично аз не искам да пазя обществото от моите пациенти. По-скоро бих полагал усилия да ги опазя от обществото. Искам хората да не се страхуват от психиатрите и психиатрията. Моята работа е да подпомагам хората с влошено психично здраве да правят избори, които са добри за тях и да им съдействам да се справят със симптомите и последиците на болестта. Без да ги принуждавам".



Д-р Юлиян Йорданов, заместник-председател на Българския лекарски съюз:



Нужна е спешна актуализация на бюджета на Здравната каса

Ако продължава разплащането със същите темпове от касата, то от септември няма да има пари за здраве. Това ще е катастрофа за държавата
- Спешна среща с министри и депутати искат от Лекарския съюз, притеснени, че кризата в здравеопазването може да се задълбочи заради нестабилната политическа обстановка. Тази среща задочно ще се състои в "Денят започва", защото ние ще предадем посланието и исканията на Лекарския съюз на депутатите, които ще ни гостуват по-късно в предаването. Д-р Юлиян Йорданов, заместник-председател на Българския лекарски съюз, е в нашето студио. Добро утро. Да започнем с вашата позиция - какво е притеснителното с оглед на политическата обстановка за вас?

- Вижте, още от началото на годината се очертаваше един дефицит в Националната здравноосигурителна каса, в бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Даже когато се приемаше, Българският лекарски съюз каза, че в този бюджет е заложен дефицит от 200 милиона лева, но явно ние сме били оптимисти, защото към настоящия момент всички, които са в тази област, и нашите експерти казват, че дефицитът се очертава до края на годината някъде около 400-500 милиона лева.



- Толкова пише и днес в пресата. От Здравната каса, това показва техният анализ, 491 милиона лева.

- Точно така. И това какво означава? Това означава, че от септември нататък, ако продължава разплащането със същите темпове от касата, то от септември няма да има пари за здраве. Това е катастрофа за държавата и някой трябва да бие тъпана, ако мога така да се изразя. Ние това отдавна го казваме. Трябва по някакъв начин...



- Септември тъкмо ще са в кампания политическите партии...

- Точно така. И тъй като обществено-политическата обстановка е доста нестабилна, не се знае ще има ли парламент, няма ли да има парламент, а актуализация на бюджета на касата може да стане само по предложение на надзора, но трябва да се приеме от Народното събрание. Ако няма Народно събрание, няма кой да приеме актуализация на бюджета или по някакъв начин увеличаване средствата за здраве. Тоест ние ще изпаднем в ситуация, в която просто лечебните заведения няма да разполагат с финансови средства, касата не може да се разплаща. Или другият вариант - с останалите пари касата ще каже: да, разделено на тези месеци, ние ви даваме толкова пари, оправяйте се, което значи, че едно лечебно заведение може би ще работи десетина дни и после трябва или да го затвори, или да спре да приема пациенти, или да пусне персонала си в неплатен отпуск. Всичките тези варианти, вие виждате, показват едно - ще стане, отиваме към катастрофа в здравеопазването. И именно заради това ние поемаме тази инициатива отново навреме да се реши този проблем, за да не стигаме до това, което се случи и в края на миналата година. Между другото това, което ни чака, ако няма решение този въпрос, ще бъде по-страшно от това, което се случи в края на миналата година. Именно затова ние искаме тези срещи, ние искаме тези разговори, искаме да видим перспективата как ще се реши този проблем. Отделно, че имаше промени, предложения за промени в Закона за здравето, в Закона за здравното осигуряване, на които ние държим, за които ние имахме обещание, че ще се случат. При липсващ парламент това просто няма как да стане. Виждате и проблемите със спешната помощ. Част от тях законодателно трябваше да бъдат решени. Ако няма парламент, и те не могат да се решат.



- Какво според вас може да направи това Народно събрание до края на срока, който си дава да заседава, какво може да направи, така че да не се стигне до тази катастрофа, за която говорите?

- Ами, аз ги изброих нещата. На първо място, актуализация бюджета на Националната здравноосигурителна каса. На второ място, промяна в някои части в Закона за здравето и Закона за здравното осигуряване, за да може действително системата да върви. Има и някои наредби, но примерно това и едно служебно правителство може да ги реши, но това са основните неща - финансирането на здравеопазването. Пак казвам, ако това не се случи, ни чака много тежка есен-зима.



- Има ли опасност да затварят болници заради недостиг на средства?

- Да, разбира се, след като няма финансиране, след като касата няма да има пари, с които да се разплати на болниците, които така или иначе вече започват да трупат дългове, и за никого не е тайна, че постепенно се увеличава задлъжнялостта на болниците, това означава действително едно - че те трябва или да спрат да функционират, или лимитирано да работят за времето, което ще разполагат с някакъв финансов ресурс. Но между другото искам да кажа и това. Ако финансовият ресурс не стигне и някои болнични мениджъри са принудени да пуснат персонала си в неплатен отпуск, да не им плащат заплати, защото няма откъде да дойдат тези пари, много трудно тези болници ще започнат да функционират отново. И проблемът е не само в болничната помощ, проблемът също е и в доболничната помощ. Много от нашите колеги започват да се оплакват от лимитиране, недостиг на направления и т.н., което рефлектира изцяло и само върху нашите пациенти. Ние искаме да имаме достатъчно средства и да можем да лекуваме нашите пациенти, така както са ни учили нашите учители, така както изисква медицината.



- Добре де, обаче става въпрос за 500 милиона. Откъде според вас могат да се намерят тези средства? Има ли места, откъдето, пера, откъдето могат да се пренасочат, така че да може да се запуши тази дупка, която е много сериозна?

- Това, което ние имаме като информация, е, че, първо, събирането на здравните вноски, след като се отдели, нали, от общите осигуровки, върви добре и може би ще бъдат надсъбрани някъде около 100 милиона лева, поне такава ни е информацията, което частично би решило проблема. Но това, което ние предлагаме, това е държавата да поеме изцяло солидарния модел и тя да бъде солидарен вносител на тези здравни вноски, които тя осигурява. Говорим за девет категории хора, които тя осигурява. Ако здравната вноска стане от четири на осем процента, тоест държавата се издължи напълно, защото това е солидарен модел, всеки участва с равни вноски...



- Имахте ли обаче разговори със Здравното министерство, директни, за да установите има ли такава воля от тяхна страна?

- Ние директно сме го предложили това и на министерство, и навсякъде.



- Какъв отговор получавахте?

- Ами, това зависи от финансовото министерство и всичко все отива към Министерство на финансите. Затова искаме среща сега и с финансовия министър, за да кажем и той да ни каже какво се случва със здравната система, ако не се подсигури финансово. Да, и с председателите на парламентарните групи, за да ги уведомим какво се случва. Просто, трябва да се реши този проблем. Не може да се загърби.



- Кажете, можем ли да направим, една равносметка, една картина да обрисуваме как изглеждат дълговете в момента на болниците и кога очаквате наистина да започне да става напечено откъм задължения?

- Дълговете на болниците растат и по наша информация са някъде над 340 милиона. Но това, което ще се случи, най-вероятно ще бъде от септември месец, тъй като дотогава може би касата ще успее да компенсира или да изплати това, което е заработено от съответните лечебни заведения, след което просто не виждам нататък какво може да се случи освен тази думичка, която я казах, катастрофа в здравеопазването.



- Очаквате от държавата да даде едни пари. Кажете обаче може ли вътре в болниците да се подобри организационно, на мениджърско ниво да се промени нещо така, че да могат да се спестят пари, да могат да се пренасочат средства и да могат да се запушат тези пробойни?

- Ами, вижте, това се говори от години. Но бюджетът за здравеопазване е крайно нисък в България. Това го повтаряме също многократно. Значи, ние искаме европейско здравеопазване, но даваме в същия момент най-малко пари за здраве от целия Европейски съюз. Тоест ние залагаме един хроничен дефицит. И това, че имаме действително качествено здравеопазване, защото ние твърдим, че действително българските лекари са едни от най-добрите лекари в света, защото...



- Те затова отиват по света, не стоят тук.

- Те затова и отиват по света. Но затова при тази финансова подсигуреност ние все пак успяваме и действително правим качествено здравеопазване. Отново подчертавам, това са на всичките специалисти и лекари, и сестри, защото това в крайна сметка става и за тях.



- Казвате септември. Ако проблемът не се реши сега, има ли реална опасност от лекарски протести по време на предизборна кампания, ако говорим за избори през октомври?

- Разбира се. Ние между другото, вие знаете, че на 15 май проведохме един общо, той беше международен протест на лекарите от Европейския съюз, ние го направихме и национален протест. Останахме в такава готовност до решаването на проблемите, включително и тези проблеми. Така че ние, разбира се, ще реагираме по всякакъв начин, ако не се реши този финансов проблем законодателно и т.н. Вие виждате спешната помощ, това е квинтесенцията на това, което се случва в здравеопазването. Там избухнаха нещата. Дано да не съм прав, ако няма действително някакво решение, септември месец, тогава действително ще видим какво може да се случи и ние ще реагираме по най-остър начин, разбира се.



- Вие говорите за възможността лекари да останат без заплати. Без актуализация на бюджета може ли да бъде избегнат този риск?

- Този риск няма как да бъде избегнат, ако не се актуализира бюджетът на касата. Но ние не говорим само за заплатите на лекарите и на сестрите. Ние говорим за пациентите, защото, когато нямаме пари за лекарства, едно лечебно заведение няма пари за лекарства, то няма да може да лекува своя пациент. Ние говорим за пациентите ни. Затова е и нашата грижа.


100% ще заплаща НЗОК медицински изделия за булозна епидермолиза
От 1 юли 2014 г. НЗОК 100% ще заплаща медицински изделия за булозна епидермолиза.

Осигурено е 100% заплащане от страна на НЗОК на 177 продукта, като сърдечни клапи, коронарни и периферни стентове, тест-ленти и др.

Постигнато е намаление на стойностите, заплащани от НЗОК в 11 групи/типове с най-големи обеми. Сред тях са сърдечна клапна протеза, кохлеарна имплантна система, комплект електрод за временна кардиостимулация и др.

Здравната каса ще заплаща медицински изделия за епидермолизис булоза симплекс, епидермолизис булоза леталис, епидермолизис булоза дистрофика.

За първи път в страната е изготвен публичен и достъпен за граждани и специалисти списък на медицински изделия, което гарантира легитимността, както на вносители и производители, така и на самите изделия.

Създадена е система за кодиране и специализиран информационен модул, която ще доведе до по-добър контрол при разхода на средства за болнична помощ - от една страна, а от друга - ще осигури база данни по елементи с цел по-добро и обосновано планиране на бюджетните средства.

Списъкът на медицинските изделия, прилагани в извънболничната помощ, които НЗОК ще заплаща, съдържа 520 продукта на 24 производителя, представлявани в процедурата от 18 заявители. Списъкът е напълно обновен и обогатен като номенклатура. Действащият към момента списък е приет през 2007 г. и много от продуктите вече са оттеглени от пазара, което създаваше напрежение и неудобство от страна на здравноосигурените пациенти и медицинските специалисти.

Продуктите в Списъка на медицинските изделия, прилагани в извънболничната помощ, са групирани в 4 големи раздела:

Тест-ленти за измерване на кръвна захар -НЗОК ще заплаща възможно най-ниската цена от 28,00 лв.;

Увеличен е броят на тест-лентите при интензифицирано лечение с инсулин, които НЗОК ще заплаща - от 150 на 300 бр. годишно.

Изделия за илео- и колостома - запазен е заплащаният към момента месечен лимит в размер до 139.20 лв.;

Изделия за цистостома и друг изкуствен отвор на пикочните пътища - запазен е заплащаният към момента месечен лимит в размер до 206,40 лв.

Незалепващи превръзки за пациенти с булозна епидермолиза -определени са три стойности за месечен лимит, на база на становища на националния консултант: за епидермолизис булоза симплекс - до 132,00 лв.; за епидермолизис булоза леталис - до 924,00 лв.; за епидермолизис булоза дистрофика - до 1849,00 лв.

Списъкът на медицински изделия, прилагани в болничната помощ, които НЗОК ще заплаща извън стойността на клиничните пътеки, съдържа 1028 продукта на 86 производителя, представлявани в процедурата от 53-ма заявителя. За 170 продукта е осигурено пълно заплащане от страна на НЗОК, като в повечето групи има отделни продукти, които са с намалено доплащане от страна на пациента. Продуктите са групирани в 15 големи раздела.



 

Разговор с Юлиан Йорданов, заместник-председател на БЛС



БНТ, “Денят започва”
Водещ: Спешна среща с министри и депутати искат от Лекарския съюз, притеснени, че кризата в здравеопазването може да се задълбочи заради нестабилната политическа обстановка. Тази среща задочно ще се състои в „Денят започва”, защото ние ще предадем посланията и исканията на Лекарския съюз на депутатите, които ще ни гостуват по-късно в предаването. Д-р Юлиян Йорданов, заместник-председател на БЛС е в нашето студио. Добро утро.

Юлиян Йорданов: Добро утро.

Водещ: Да започнем с вашата позиция какво е притеснителното с оглед на политическата обстановка за вас?

Юлиян Йорданов: Вижте още от началото на годината се очертаваше един дефицит в НЗОК, в бюджета на НЗОК. Даже когато се приемаше БЛС каза, че в този бюджет е заложен дефицит от 200 милиона лева, но явно ние сме били оптимисти, защото към настоящия момент всички, които са в тази област и нашите експерти казват, че дефицитът се очертава до края на годината някъде около 400-500 милиона лева.

Водещ: Толкова пише и днес в пресата от Здравната каса, това показва техния анализ 491 милиона лева.

Юлиян Йорданов: Точно така и това какво означава. Това означава, че от септември месец нататък, ако продължава разплащането със същите темпове от Касата то от септември месец няма да има пари за здраве. Това е катастрофа за държавата и някои трябва да бие тъпана, ако мога така да се изразя. Ние това отдавна го казваме. Трябва по някакъв начин...

Водещ: Септември тъкмо ще са в кампания политическите партии...

Юлиян Йорданов: Точно така и тъй като обществено-политическата обстановка е доста нестабилна, не се знае ще има ли парламент, няма ли да има парламент, а актуализация на бюджета Касата може да стане само по предложение на надзора, но трябва да се приеме от Народното събрание. Ако няма Народно събрание няма кой да приеме актуализация на бюджета или по някакъв начин увеличаване на средствата за здраве. Т.е. ние ще изпаднем в една ситуация, в която просто лечебните заведения няма да разполагат с финансови средства, Касата не може да се разплаща. Или другият вариант с останалите пари касата ще каже да, разделено на тия месеци ние ви даваме толкова пари, оправяйте се, което значи, че едно лечебно заведение може би ще работи десетина дни и после трябва или да го затвори, или да спре да приема пациенти, или да пусне персонала си в неплатен отпуск. Всичките тези варианти вие виждате показват едно- ще стане, отиваме към катастрофа в здравеопазването и именно заради това ние поемаме тази инициатива отново навреме да се реши този проблем, за да не стигаме до това, което се случи и в края на миналата година. Между другото това, което ни чака, ако няма решение този въпрос, ще бъде по-страшно от това, което се случи и в края на миналата година. Именно затова ние искаме тези срещи, ние искаме тези разговори, искаме да видим перспективата как ще се реши този проблем. Отделно, че имаше промени, предложения за промени в Закона за здравето, в Закона за здравното осигуряване, на които ние държим, за които ние имахме обещание, че ще се случат. При липсващ парламент това просто няма как да стане. Виждате и проблемите със Спешната помощ, част от тях законодателно трябваше да бъдат решени, ако няма парламент и те не могат да се решат.

Водещ: Какво според вас може да направи това Народно събрание до края на срока, който си дават да заседава, какво може да направи така че да не се стигне до тази катастрофа, за която говорите?

Юлиян Йорданов: Ами аз ги изброих нещата. На първо място актуализация в бюджета на НЗОК. На второ място промяна в някои части в закона за здравето и законът за здравното осигуряване, за да може действително системата да върви. Има и някои наредби, но примерно това и едно служебно правителство може да ги реши, но това са основните неща. Финансирането на здравеопазването, пак казвам, ако това не се случи ни чака много тежка есен-зима.

Водещ: Има ли опасност да затварят болници заради недостиг на средства?

Юлиян Йорданов: Да, разбира се, след като няма финансиране, след като касата няма да има пари, с които да се разплати на болниците, които така или иначе вече започват да трупат дългове и за Никой не е тайна, че постепенно се увеличава задлъжнялостта на болниците, това означава действително едно, че те трябва или да спрат да функционират или лимитирано да работят за времето, в което ще разполагат с някакъв финансов ресурс. Но между другото искам да кажа и това, ако финансовият ресурс не стигне и някои болнични мениджъри са принудени да пуснат персонала си в неплатен отпуск, да не им плащат заплати, защото няма откъде да дойдат тези пари, много трудно тия болници ще започнат да функционират отново и проблемът е не само в болничната помощ. Проблемът също е и в доболничната помощ, много от нашите колеги започват да се оплакват от лимитиране, недостиг на направления и т.н., което рефлектира изцяло и само върху нашите пациенти. Ние искаме да имаме достатъчно средства и да можем да лекуваме нашите пациенти така, както са ни учили нашите учители, така както изисква медицината.

Водещ: Добре де обаче става въпрос за 500 милиона, откъде според вас могат да се намерят тези средства? Има ли места откъдето, пера, откъдето могат да се пренасочат така че да могат да се запуши тази дупка, която е много сериозна.

Юлиян Йорданов: Това, което ние имаме като информация, че първо – събирането на здравните вноски, след като се отдели от общите осигуровки, върви добре и може би ще бъдат надсъбрани някъде около 100 млн. лева, поне такава ни е информацията. Което частично би решило проблема. Но това, което ние предлагаме, това е държавата да поеме изцяло солидарния модел и тя да бъде солидарен вносител на тези здравни вноски, които тя осигурява. Говорим за 9 категории хора, които тя осигурява. Ако здравната вноска стане от 4 на 8%, тоест държавата се издължи напълно, защото това е солидарен модел...

Водещ: Водихте ли вече разговор със здравното министерство, защото това е идея която предлагате от няколко месеца?

Юлиян Йорданов: Ние отдавна говорим това. Може би никой не иска да ни чуе.

Водещ: Водихте ли обаче разговор със здравното министерство – директен, за да установите има ли такава воля?

Юлиян Йорданов: Ние директно сме го предложили това – и на министерството, и навсякъде.

Водещ: Какъв отговор получихте.

Юлиян Йорданов: Това зависи от финансовото министерство. И всичко отива към Министерство на финансите. Затова искаме среща и с финансовия министър, и той да ни каже какво се случва със здравната система, ако не се подсигури финансово.

Водещ: Изпратили сте вече писма до съответните институции, искате среща с премиера, с финансовия, министър, със здравния министър, с депутати.

Юлиян Йорданов: Да, и с председателите на парламентарните групи, за да ги уведомим какво се случва. Просто трябва да се реши този проблем, не може да се загърби.

Водещ: Понеже предполагам, че вчера сте изпратили съобщението, имате ли вече обратна връзка?

Юлиян Йорданов: Не, нямаме, досега не сме получили отговор. Очакваме в най-скоро време тези срещи да бъдат осъществени. Ние, между другото, доста отдавна искахме среща с премиера, финансовия министър, още когато беше 60-тия събор на лекарския съюз преди около месец, там бяхме поставили тези въпроси.

Водещ: Кажете, може ли да направим една равносметка, да обрисуваме една картина как изглеждат дълговете в момента на болниците и кога очаквате наистина да започне да става напечено?

Юлиян Йорданов: Дълговете на болниците растат и по наша информация са някъде около 340 млн. Но това, което ще се случи, най-вероятно ще бъде от септември месец, тъй като до тогава може би касата ще успее да компенсира или да изплати това, което е заработено от съответните лечебни заведения, след което просто не виждам нататък какво може да се случи, освен тази думичка, която я казах – катастрофа в здравеопазването.

Водещ: Очаквате от държавата да даде едни пари. Кажете обаче, може ли вътре в болниците да се подобри организационно, на мениджърско ниво да се подобри нещо, така че да могат да се спестят пари, да могат да се пренасочат средства и да могат да се запушат тези пробойни?

Юлиян Йорданов: Вижте, това се говори от години, но бюджетът за здравеопазване е крайно нисък в България. Това го повтаряме също многократно. Ние искаме европейско здравеопазване, но даваме в същия момент най-малко пари за здраве от целия Европейски съюз. Тоест ние залагаме един хроничен дефицит. И това, че имаме действително качествено здравеопазване, защото ние твърдим, че действително българските лекари са едни от най-добрите лекари в света...

Водещ: Те затова отиват по света, а не стоят тук.

Юлиян Йорданов: Затова и отиват по света. Но затова, в тази финансова подсигуреност ние все пак успяваме и действително правим качествено здравеопазване. Отново подчертавам – това са всичките специалисти – и лекари, и сестри, защото това в крайна сметка става и за тях.

Водещ: Казвате септември, ако проблемът не се реши сега, има ли реална опасност от лекарски протести по време на предизборна кампания, ако говорим за избори през октомври?

Юлиян Йорданов: Разбира се. Между другото вие знаете, че на 15 май проведохме един международен протест на лекарите от ЕС. Ние го направихме национален протест, останахме в такава готовност до решаването на проблемите, включително и тези проблеми. Така че ние, разбира се, ще реагираме по всякакъв начин, ако не се реши този финансов проблем, законодателен и т.н. Вие виждате – спешната помощ е квинтесенцията на това, което се случва в здравеопазването. Там избухнаха нещата. Дано не съм прав, но ако няма действително някакво решение, септември месец действително ще видим какво може да се случи и ние ще реагираме по най-остър начин.



Сподели с приятели:
1   2   3   4




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница