Лекарският съюз поиска спешна промяна на здравния бюджет

Идеята му е времето на медиците да се съкрати с няколко минути, които понякога са решаващи за спасяване на живота на пациентите. Д-р Златанов ще поиска директно системата на телефон 112 да препредава цифровия сигнал към системата на Бърза помощ. Всяка линейка ще има таблет, на който в реално време също ще получава информация за подадения сигнал.

Науката завоюва постижения и в областта на гастроентерологията. Нови медикаменти коренно ще променят живота на пациентите с хепатит С и възпалителни заболявания на дебелото черво.

Големият пробив е при лечението на хепатит С, казва доц. Крум Кацаров. Досега лекарите разчитаха най-вече на интерфероновата терапия. Успеваемостта при нея обаче е около 60%. В същото време тя има и доста лоши странични ефекти като анемия, грипоподобни състояния, депресия, опадане на косата. Успеваемостта с лечението при новата терапия е 90%, а страничните ефекти са много по-малко, казва доц. Кацаров. При нея медикаментите блокират синтеза на вируса на хепатит С и след време организмът се изчиства напълно

При по-старата производството на вируса не спира, а само се усилва количеството на интерферона в организма, който се бори с него. Проблемът е, че засега новата терапия е недостъпна за повечето пациенти по света заради цената си. 3-месечно лечение с нея струва 74 000 долара, обясни доц. Кацаров.

Ново лечение има и при възпаленията на дебелото черво като болестта на Крон и улцерозния колит. Тези заболявания започват на млада възраст и се характеризират с прогресия, която не се повлиява от досегашните медикаменти, казва доц. Кацаров. Улцерозният колит например обикновено започва между 15-ата и 30-ата година. При тези състояния хората имат температура, отслабват, кървави изпражнения, развиват се остри състояния и пациентът може дори да загине.

В крайните варианти се получават перфорации фистоли, отслабване на организма, наслагват се и вторични инфекции. Въпреки че са характерни за скандинавските страни, двете болести все по-често се откриват и у нас.

Причините за появата им засега не са ясни, предполага се, че са генетично обусловени или автоимунни реакции на организма. Добрата новина е, че вече са открити антитела, които блокират ТН-фактора, който е ключов за възпалението, казва доц. Кацаров. Те се прилагат под формата на инжекции и вече се покрива от НЗОК. Терапията с тях трае около 1-2 г.
Гастроентеролозите се подмладяват
За разлика от много области на медицината у нас, в гастроентерологията няма дефицит на специалисти. "Дружеството ни е все по-витално, преди 4 г. бяхме 200 души, а сега над 350", казва доц. Крум Кацаров. Наблюденията му показват и че възрастта на лекарите в тази специалност се подмладява.
500 000 българи опитвали дрога

Наливат 24 млн. в центровете за битка със зависимостта

Мария Чипилева
Над половин милион българи са опитвали дрога поне веднъж в живота си. Това става ясно от проекта за Национална стратегия за борба с наркотиците до 2018 г. на здравното министерство (МЗ). Около 180 000 души пък са ползвали наркотик през последния месец. Младите хора между 15 и 34 г. представляват около 80-83% от всички, които поне веднъж в живота си са употребили някакъв наркотик.

Между 36 и 39% от студентите и учениците

от 9-и до 12-и клас поне веднъж в живота си са пробвали дрога, сочат още данните. Според наблюденията на здравните експерти нараства употребата на нови психоактивни вещества или т.нар. дизайнерски наркотици. Около 25 000 души са пробвали този тип дрога.

Хероинът обаче е най-опасният наркотик у нас. Към него зависими са между 23 050 и 42 920 души. През 2010-2013 г. броят им постепенно намалява. За сметка на това се увеличават хората, които имат проблеми със синтетични стимуланти (най-вече амфетамин). Те са около 5000. Употребата на кокаин и марихуана също се увеличава.

Канабисът oстава най-масово ползваното вещество в България.

Наблюдава се тенденция и за нарастване на едновременна употреба на няколко наркотика, включително метадон хидрохлорид. Над 67% от инжекционно зависимите наркомани са употребявали метадон хидрохлорид в последната година. Комбинирането му с други наркотици и лекарства създава опасност за предозиране летален изход.

Основен проблем у нас е поддържащото лечение с агонисти и парциални антагонисти и психосоциална рехабилитация, отчитат още от здравното ведомство. Тези дейности се предоставят едва на 16% от проблемно употребяващите наркотици, като едва при 5% те се дават безплатно.

В същото време в ЕС покритието варира от 40 до 75%

Затова в стратегията са заложени 24 млн. лева, с които да се повиши предоставянето на подобни услуги.

За лечение и психосоциална рехабилитация в момента се осъществява в 11 държавни психиатрични болници, 7 центрове за психично здраве, 3 психиатрични отделения към многопрофилните болници за активно лечение и 3 психиатрични клиники към университетските болници. Местата за лечение на абстинентно състояние, както и тези за лечение на интоксикация в токсикологичните отделения, общо в страната са 544. В страната функционират и 10 програми за психосоциална рехабилитация. Идеята на здравното министерство е мрежата от лечебни заведения да се увеличи, като от 940 през 2014 г. да достигне 2650 безплатни места през 2018 г. Също така да увеличат бройките в програмите тип "терапевтична общност" - от 100 до 500. При програмите от нерезидентен тип пък се планира местата от 100 да станат 600. Ведомството планира и 5 млн. лева да се заделят за създаване на различни спортни активности сред децата. Целта е да се уплътнява времето им и да се отвлича вниманието им от наркотиците. В стратегията са залегнали и редица мерки за подобряване на контрола над разпространението на наркотици в страната, както и трафика им през България. Дали програмата ще се приеме обаче зависи от Министерския съвет.
4300 лева заплата за чиновник

Велислава Панова
4300 лева е най-високата заплата за чиновник, става ясно от доклада за състоянието на администрацията. Сумата е максималното месечно възнаграждение на директор на ведомство. Минималното е 715 лв. Заплатата на главните секретари по министерствата е от 944 до 3297 лв. Най малко взимат младшите експерти и техническите сътрудници - около 310 лв. В някои ведомства обаче тяхното възнаграждение може да стигне до 1281 лв. Общо 144 832 са щатните бройки в държавната администрация в края на декември. Щатът на МВР за 2013 г. е намалял с 0,5 на сто в сравнение с предишната година. В системата на вътрешното ведомство работят 54 913 души. Най-голямо орязване на чиновници е имало в Министерството на здравеопазването - с 10%. Незаетите щатни бройки в структурите на държавната администрация в края на миналата година са 8,4%. Общо 45 586 чиновници имат неизползван отпуск в размер на средно 7,6 дни на служител. Пенсионерите, продължаващи да работят в държавната администрация, са 2774. Общият брой на подадените жалби към чиновници е 28 921, а сигналите до съда 5524. Наложени са глоби и имуществени санкции за 227 524 907 лв.


Ограничават бюджетите на болниците
Всички болници у нас трябва да подпишат изменение в договорите си със Здравната каса, по силата на което ще бъдат ограничени бюджетите им, съобщи д-р Стойчо Кацаров от Центъра за защита на правата в здравеопазването.

Промяната е приета с постановление на Министерския съвет, което позволява на НЗОК да не заплаща на лечебните заведения това, което е изразходвано от тях в повече от планираното. Измененията се подписват със задна дата, така че болниците ще получат орязани средства за изработеното от тях още през април.

Новите договори допускат касата да заплаща и средства, изхарчени над планираното, само ако не е надхвърлен годишният й бюджет, а той вече е, твърди д-р Кацаров.
1000 пушачи годишно търсят лекар
Над 1000 души годишно търсят помощ от лекар, за да откажат цигарите. Това обяви председателят на Националната асоциация за профилактика на белодробните болести д-р София Ангелова. По думите се работи по два метода, при които има успеваемост от 35 до 40%.
Издържаме пет армии чиновници

Въпреки обещаните съкращения, държавните служители наброяват близо 150 000 човека при войска от 32 000
Българите издържат армия от чиновници, пет пъти по-голяма от военнослужещите в страната. Така у нас работят близо 150 000 държавни служители на фона на 32 000 души редовна войска.

Съкращенията за последната година са едва 0,03% или 43 човека, показва докладът за състоянието на администрацията през 2013 г., приет от кабинета. Според данните в него щатните държавни служители са били 144 875 през 2012 г., а през 2013 намаляват до 144 832.

В тази бройка влиза и щатът на МВР, който е с 0,5 на сто по-малък през 2013 г. и сега там работят 54 913 души. Най-голямо орязване на чиновници пък е имало в Министерството на здравеопазването -10%.

"Предишното управление увеличи администрацията с 10 хиляди, а това правителство нищо не е променило. Към момента тя е по-голяма от тази при правителството на Станишев", коментира пред РЕПОРТЕР бившият министър на административната реформа Николай Василев.

По думите му всички са говорили многократно за намаляване на администрацията, но никой не казал цифри, въпреки заявените 10%.

В същото време обаче са били разкрити и пет нови структури в системата на изпълнителната власт. Това са Администрацията на Централната избирателна комисия, Министерство на инвестиционното проектиране, Националният съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти, Държавната агенция "Технически операции" и Национално бюро за контрол на специалните разузнавателни средства.

Това показва приетият вчера от правителството доклад за състоянието на администрацията през 2013 г. Общата численост на държавната администрация към 31 декември 2013 г. е 144 832 щатни бройки, като през 2012 година те са 144 875. В тях са включени и данните за МВР, чиято численост намалява с 0,5% спрямо предходната година - на 54 913 за 2013 г. от 55 170 за 2012 г. Без МВР в министерствата щатовете са общо 7300. Незаетите щатни бройки в структурите на администрацията са 8,4% от общата численост при 7,8% през 2012 г. 18,8% са останали незаети за период, по-голям от 6 месеца.

Това става ясно от справка на Националната здравна каса, специално изготвена за "Телеграф". До този момент от началото на прилагането на Директива 2011/24/ЕС от 26-и октомври 2013 г. нито един български гражданин не се е възползвал от правото на трансграничните здравни услуги, посочват от Здравната каса. Възможността за лечение в чужбина по избор на болния беше обявена от здравните власти в края на миналата година. Чрез нея български пациенти биха могли да се лекуват по свой избор в страна извън България.

Родната здравна каса обаче им заплаща стойността на лечението у нас. Така например ако за операция на херния пациентът плати във Франция 3 хил. евро, той ще получи от НЗОК толкова, колкото тази интервенция струва у нас или около 500 лв.



Д-р Владимир Сотиров: Искам хората да не се страхуват от психиатрите и психиатрията

Масовата психична болест е свързана с интензивно преживяване на страдание, а не с разрушително и агресивно поведение, казва лекарят

Аида Паникян
Владимир Сотиров е възпитаник на Медицинския университет в София със специалност психиатрия. От 1996 до 2002 г. работи в Държавна психиатрична болница "Св. Иван Рилски" в Нови Искър. От 2001 до 2005 г. е ръководител на демонстрационен проект към Националната програма за психично здраве. Член е на Българската психиатрична асоциация и бивш председател на Софийското психиатрично общество. Ръководи основаната от 2001 г. амбулатория за психично здраве "Адаптация".

"От 30 години медицинските дейности в държавните психиатрични болници не са проверявани от компетентни държавни органи"

"Инвестирането в системата за психично-здравна помощ е необходимо, но недостатъчно условие за осигуряване на добро психично здраве"

"Най-бедните в обществото страдат най-много от психични проблеми"

- Д-р Сотиров, увеличават ли се или намаляват в годините хората с психични разстройства?

- По отношение на тежките психични разстройства няма значима разлика между България и останалите страни от Европейската общност. По отношение на честите психични разстройства обаче, каквито са разстройствата с основни симптоми от тревожно-депресивния спектър, ние сме на едно от първите места. Според изследване на Евробарометър от февруари-март 2010 г. еднакъв процент от европейците и българите (8%) споделят, че се чувстват отчаяни и депресирани през по-голямата част от времето или постоянно. В същото време 21% от българите споделят, че се чувстват "изключително напрегнати" през по-голяма част от времето или постоянно, докато средно за Европа този процент е 15. Едно от възможните обяснения за това е високото ниво на несигурност и ограничени перспективи за индивидуално развитие поради социално-икономически ограничения. Бедността е един от факторите, пряко свързан с качеството на живот, преживяването за благополучие и в крайна сметка с психичното здраве. Ако използваме субективното преживяване за щастие като интегрален показател за здраве, то според изследването българите сме на едно от последните места сред 27-те страни членки на ЕС. Най-бедните в обществото страдат най-много от психични проблеми. Хората, които са финансово най-ограничени и с най-ниско обществено положение (често това са едни и същи хора), търсят помощ и прибягват до употреба на медикаменти по повод психологичен или емоционален проблем много по-често от останалите. Според същото проучване 1 на 7 души (15%) за страните членки на ЕС е търсил помощ за психологичен или емоционален проблем през последните 12 месеца, а 7% са взимали антидепресанти. За България тези числа са два пъти по-малки: 7% са търсили помощ по повод психологичен или емоционален проблем и 4% са взимали антидепресанти. Това не означава, че българите страдат по-малко от психично-здравни проблеми, а по-рядко от европейците търсят професионална помощ.

Тревожността и депресията, които обобщено засягат всеки 4-и, са свързани най-вече с фактори извън системата на здравеопазване - с фактори на средата, които са обект на управление от системите за обезпечаване на сигурността, на обществения и личния живот, системите на социално подпомагане и на образование и др. Публичните политики извън здравеопазването са много по-отговорни за превенция на т.нар. мека или гранична психиатрична патология.

- Често казваме "Народът е изперкал", "Народът тотално е психясал". На това ли се дължи това "изперкване", "психясване"?

- Това е една от причините. Политиките за опазване и укрепване на психичното здраве трябва да са обвързани с другите публични политики, не само със здравеопазването. Търсенето на решение за подобряване на психичното здраве на нацията единствено чрез инструментите на клиничната психиатрия е невъзможно, а инвестирането в системата за психично-здравна помощ е необходимо, но недостатъчно условие за осигуряване на добро психично здраве. Защото водещите причини за емоционалните разстройства и влошеното психично здраве са социално-икономически фактори, включително фактори, свързани с публичните политики на държавата. Ето защо психичното здраве е обявено като приоритет за страните от Европейската общност и за неговата оценка се използват интегрални показатели като субективното преживяване за щастие, индивидуалното качество на живот, нивото на самоубийствата и др.

- Не. И да ги има, те са само на книга, нямат практическо приложение. В България психичното здраве остава неразпознато като приоритет дори от здравеопазването. Според мен МЗ трябва непрекъснато да организира информационни кампании, които да намалят стигмата на обществото по отношение на хората с психични болести. При инциденти с хора с психично заболяване не бива да се нагнетява напрежение, да не се формират негативни нагласи спрямо хората с психични заболявания и те да се асоциират с драматични развития и злополучен край - тежка агресия, убийство или самоубийство. Масовата психична болест е свързана с интензивно преживяване на страдание, а не с разрушително и агресивно поведение. Едва около 6-10% от хората с психични разстройства извършват тежки престъпления поради заболяването. При огромната част от пациентите същината на проблема е непоносимо страдание и тежко нарушаване на качеството на живот, на способността да се живее пълноценно - да се взаимодейства, да се обича, да се помага, да се преживява радост от живота, да се развива индивидуалният потенциал.

- Не, с изключение на лекарствата, които се отпускат по каса и са най-добрите, които се предписват и по света. Но дотук. В България все още е много силна стигмата по отношение на психичните болести. Няма силни пациентски организации, защото хората се срамуват и се страхуват - не искат да бъдат дамгосани като психично болни. Когато започна реформата в здравеопазването с включването на здровноосигурителната система, настъпиха някои добри промени в извънболничната психиатрична помощ и сега тя е по-близо до хората - има психиатър във всяко ДКЦ. Но в болничната психиатрична помощ нищо не е променено! Психиатричните ни болници са отпреди 80-100 години, а тази в Карлуково - преди 110. Когато са разкривани, концепцията за лечение на психично болни е била те да бъдат изолирани за дълго време и надалеч, а обществото да не бъде обезпокоявано. Тези болници (с изключение на една) са отдалечени от населени места, в пущинака са. От 30 години в Европа никой не лекува по този институционален модел. Психиатричните пациенти са най-неоправдани - тежкото психично заболяване започва в млада възраст, бързо води до инвалидизация и поради липса на трудов стаж са пенсионирани със социална пенсия. На пръсти се броят дневните центрове, защитените жилища, няма програми за комплексна извънболнична грижа за тези хора. Честа причина, която кара хората да се въздържат от търсене на психиатрична помощ, е срамът. Той и социалната стигма, свързани с психичното страдание, са основното препятствие пред хората в нужда да получат своевременна и адекватна психиатрична помощ.

Най-застрашени от самоубийство са хората с тежки психични разстройства като шизофрения и биполярно афективно разстройство. Изследванията показват, че около 50% от страдащите от шизофрения посягат на живота си в някакъв етап от развитието на болестта. А около 10-15% се самоубиват. Т.е. шизофренията е потенциално смъртоносно заболяване, като косвената причина за смъртта е непоносимото, нечовешко преживяване за страдание. Затова е важно да се осигури лесен достъп до лечение, освободен от бюрократични ограничения. Ето защо е важно да се инвестира много в създаването на дружелюбна и терапевтична атмосфера в психиатричните стационари, която да не отвращава и отблъсква пациентите и професионалистите, работещи там. Само така биха били по-малко инцидентите, свързани с психична болест. Но ако погледнем условията в държавните психитрични болници, ще видим точно обратното. На практика те не съответсват на държавния стандарт по психиатрия и въпреки това продължават да получават финансиране, което никъде не е публично оповестено. Всичко това е установявано многократно от независими организации, а от 2 години наблюдението се извършва от националния омбудсман. За пръв път от 30 години омбудсманът, който покани и експерти от Изпълнителната агенция "Медицински одит", проведе системно наблюдение на медицинските дейности в държавните психиатрични болници. Никога преди това тези лечебни заведения не са били обект на проверка по отношение на медицинската им дейност от компетентни държавни органи. Омбудсманът наблюдава държавни психиатрични болници, центрове за психично здраве (бившите диспансери), социални домове и пр. и констатира същите системни пропуски, грешки, нарушения, лоши практики, каквито по-рано установяваха и независимите организации. Никой - нито властта, нито дори професионалистите, не се съобразяват нито с констатациите, нито с препоръките. Парадоксално е, че властта, чийто приоритет уж е здравето на нацията, не само не взема мерки, но и се прави, че проблемът не съществува. А и при честата смяна на министри няма кой да прокара устойчива политика, която да се изпълнява и от следващите, да има приемственост в осъществяването на политиките. Но още по-лошо е, че и нашите организации сякаш са се разболели от институционална невроза и са забравили за какво съществуват.

- Кои са нерешените проблеми в българската психиатрия?

- Много са и те рефлектират преди всичко върху пациентите ни и техните близки. От една страна, е неравнопоставеността на психиатрията спрямо останалите медицински специалности, а от друга, е неравнопоставеността между самите психиатрични лечебни заведения. Сериозен е проблемът с методиката на финансирането на центровете за психично здраве (бившите психодипансери) и държавните психиатрични болници, независимо че дейността им е сходна. Центровете получават пари за преминал болен, т.е. финансирането е свързано с обем дейност и те са мотивирани през тях да преминават повече пациенти. Финансирането на държавните психиатрични болници не е свързано нито с качеството на работа, нито с количество - те получават бюджет (всяка година е почти еднакъв, променя се само с процента на инфлация) и никой не го интересува дали леглата са пълни или празни, дали през годината са преминали 100 или 1100 пациенти, в какви условия са лекувани. Например за м.г. е известно само, че е имало 50 хил. хоспитализации на хора с психични проблеми, но не е ясно колко хора са хоспитализирани, по колко пъти и в кои лечебни заведения, как и с какво са лекувани. И от доклада на националния омбудсман става ясно, че няма връзка между отделните звена на болничната психиатрична помощ, дори е възможно един пациент да бъде "лекуван" едновременно в повече от едно заведение. Приема се един пациент в център за психично здраве, оказват му първоначална спешна помощ, остава там седмица-две, вземат се полагащите им се пари за преминал болен и след това го прехвърлят в държавна психиатрична болница, където финансирането не е обвързано с приетите и лекуваните случаи и с продължителността на престоя. Така е от няколко години, когато методиката на финансиране позволи такова прехвърляне на пациента. Да прехвърляш пациент без медицинско основание, а за да обслужиш финансовия интерес на лечебното заведение е злоупотреба с пациента.

Не са единични случаите пациенти от София да бъдат пращани със съдебно решение в Карлуково или Раднево, например, при условие че в София има предостатъчно психиатрични заведения. Или пациент от Дупница да бъде пратен в болницата в Нови Искър, при положение че и в Дупница, и в Кюстендил има психиатрични отделения към многопрофилните болници. За какво лечение и рехабилитация може да се говори, когато човекът е на 100-150-200 км от дома и семейството си. Да, съдът взема решение, но то е въз основа на препоръката на експертите.

Никой не знае какво се случва в лечебните заведения за стационарна психиатрична помощ, няма анализи на дейността им, няма годишни отчети, въпреки че те разходват средства от нашите данъци. Мълчат и хората, които работят в тях, независимо че и те са подложени на унизително отношение от страна на държавата с мизерното финансиране и са поставени в условия на труд, които застрашават собственото им психично здраве.