Лекции изнесени в Берлин между и 11. 1908

НЕРЕДАКТИРАН ПРЕВОД

С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е

"Сре­бъ­рен кодекс" на све­ще­ни­ка Вулофили. Зигфрид и съ­щес­т­во­то Христос. "Парцефал" на Рихард Вагнер. Съзнанието на днеш­ния и ат­лан­т­с­кия човек. Смисъла на древ­ни­те ми­то­ве и саги. Връзката на етер­- но­то и фи­зи­чес­ко­то тя­ло и след­с­т­ви­ята от то­ва за съв­ре­мен­ния човек. Христос ка­то пра­об­раз за но­во при­до­би­ва­не на древ­ни­те спо­ме­ни за прав­ре­ме­на­та и всич­ки про­ро­чес­т­ва за бъдещето. Синтез на праз­ни­ка Рождество и Пасха. Нервността ка­то след­с­т­вие на не­осъз­на­ва­не на ду­хов­ния свят. Християнската идея за бъдещето.

8. ОСМА ЛЕКЦИЯ Берлин, 20. 4. 1908 г.......................................19

Духовните йе­рар­хии сто­ящи над човека. Същността на Ангела. Тяхната за­да­ча ка­то ду­хо­ве-па­зи­те­ли на от­дел­ни­те хо­ра в хо­да на пов­та­ря­щи­те се зем­ни животи. Същността на Архангелите. Тяхното дейс­т­вие ка­то на­род­ни ду­хо­ве и за из­пъл­не­ние на дру­ги задачи. Начало ка­то Духове на Времето и тях­но­то дейс­т­вие в сле­дат­лан­т­с­ки­те епо­хи в от­дел­ни­те хора. Джордано Бруно. Сатаната ка­то неправеден, Йехова ка­то пра­ве­ден вожд на то­зи свят. Господства, Ексузиаи. Христос ка­то во­дач на ця­ло­то чове- чество, към кой­то все­ки сам тряб­ва да на­ме­ри своя път.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ Берлин, 13. 5. 1908 г...................................29

Непосредствено из­жи­вя­ва­не на свръх­се­тив­ния свят /Атлантида/ и ре­ли­гия на спо­ме­ни­те /сле­дат­лан­т­с­ко вре­ме/. Саги и митове. Възникване на Йога. Култа на пред­ци­те и въз­ник­на­ли­те от не­го ре­ли­ги­оз­ни системи. Философия Венданта, сис­те­ма на евреите, египтяните. Гръцка ре­ли­ги­оз­на система, гръц­ка архитектура. Готика. Римски стил. Християнство. Образа на Иисус Христос. Обръщане на днеш­на­та на­ука във външна. Връзката на етер­но­то тя­ло с фи­зи­чес­ко­то тя­ло в пре­диш­ни времена, в нас­то­яще вре­ме и в бъ­де­ще време. За ду­хов­на­та смърт. Християнство - най-вис­ша­та ре­ли­гия от всички.

Чувственото пос­ти­же­ние на те­ософ­с­ки­те познания. Разчленяване на вис­ши­те същества, на човека, жи­вот­ни­те и еле­мен­тар­ни­те същества. За гномите. Разчленяване на еле­мен­тар­ни­те съ­щес­т­ва на гноми, елфи, ун­ди­ни и саламандри. Шестнадесетте пътя към погубване. За същ­нос­т­та на гру­по­ва­та ду­ша на животните. Същност и фор­ми­ра­не на еле­мен­тар­ни­те същества, осо­бе­но саламандрите. За същ­нос­т­та на маймуните. Поя- вата на де­ка­дан­са на днеш­но­то вре­ме и оз­д­ра­вя­ва­що­то дейс­т­вие на теософията.

За гру­по­ва­та ду­ша на животните. Формиране на еле­мен­тар­ни­те съще- ства. Пчели и елфи. Днешната на­ука и еле­мен­тар­ни­те същества. Теория- та "всич­ко-същества" и "всич­ко-одушевеност". Същност на гру­по­ва­та душа. Развитието на чо­ве­ка от гру­по­ва­та ду­ша към индивидуалност. Съзнание на древ­ни­те яс­но­виж­да­щи и пат­ри­ар­хал­на­та епоха. Религията на юдейс­ко­то и хрис­ти­ян­с­ко­то съзнание. Научно-ис­то­ри­чес­ко­то пред­с­та­вя­не ка­то "fable convenue". Процеса на ин­ди­ви­ду­али­за­ци­ята в Средно- вековието /ос­но­ва­ва­не на гра­до­ве/. Всеобща зна­чи­мост на ма­те­ма­ти­чес­ки­те истини. Предишни ра­со­ви вза­имов­ръз­ки и бъ­де­щи­те свойс­т­ва на гру­по­ви­те души. За еле­мен­тар­ни­те съ­щес­т­ва /ундини, ел­фи/. Елементар- ните съ­щес­т­ва меж­ду ез­да­ча и коня, меж­ду пас­ти­ра и не­го­во­то пасище. Различие меж­ду бо­го­ве­те и хората. За същ­нос­т­та на символиката.

За еле­мен­тар­ни­те същества. Аз-ду­ша­та на животните, рас­те­ни­ята и ми­не­ра­ли­те на раз­лич­ни­те планети. Човек в сън. Четирите сис­те­ми на фи­зи­чес­ко­то тяло: ор­га­ни на чувствата, жлези, нерви, кръв. Разлика меж­ду "физическо" и "минерално". Отделяне на Аза и ас­т­рал­но­то тя­ло от фи­зи­чес­ко­то и етер­но­то тя­ло по вре­ме на сън. Пронизване на фи­зи­чес­ко­то и етер­но тя­ло от вис­ши същества. Отделяне на час­ти­те на те­зи съ­щес­т­ва пос­ред­с­т­вом лъ­жи /фан­то­ми/, чрез лош со­ци­ален ред /спек­т­ри/, нат­рап­чи­ва ми­съл /де­мо­ни/. Размекване на етер­но­то тя­ло и не­го­во­то из­пъл­ва­не с духовни, т.е., ре­ли­ги­оз­ни и ху­до­жес­т­ве­ни представи. Рихард Вагнер. Троица.

13. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ Берлин, 11. 6. 1908 г....................75

Връзката на чо­ве­ка с ду­хов­ни­те съ­щес­т­ва в изкуството. Архитектура ка­то връз­ка с етер­ни­те те­ла /гръц­ки храм/, му­зи­ка­та ка­то връз­ка с ас­т­рал­ни­те те­ла на вис­ши­те ду­хов­ни същества. Хармонизация и въз­с­та­но­вя­ва­не на вис­ши­те си­ли на чо­век по вре­ме на сън. Духовните си­ли в прост- ранството. Беклин и не­го­ва­та кар­ти­на "Поета". Гръцкия храм, египет- ската, рим­с­ка­та архитектура, го­ти­чес­ки събор. Пластиката ка­то из­кус­т­во на етер­но­то тяло. Живописта ка­то из­кус­т­во на Чувствуващата душа, му­зи­ка­та ка­то из­кус­т­во Разсъдъчната душа, по­ези­ята ка­то из­кус­т­во на Съзнателната душа. Пример от "Фауст" на Гьоте. Изказвания на Рихард Вагнер за музиката. Неговия опит да обе­ди­ни Шекспир и Бетовен. Деве- тата симфония. Обща ха­рак­те­рис­ти­ка на ху­до­жес­т­ве­ни­те це­ли на Ри- хард Вагнер. Значението на из­кус­т­во­то за бъ­де­щия те­ософ­с­ки живот. Художествено фор­ми­ра­не на тех­ни­чес­ки­те съоръжения, та­ки­ва ка­то влака. Катакомбното хрис­ти­ян­с­т­во ка­то пра­об­раз за ду­хов­ни­те стре­ме­жи на на­ше­то време.

14. БЕЛЕЖКИ...................................................................................87