Лекции изнесени в Берлин между и 11. 1908

ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ

Тази лекция, трябва да освети темата, която е достойна да бъде разгле- дана от гледна точка на спиритуалния живот. Ще говорим за това, как могат тези, който причисляват себе си към духовнонаучния възглед, да заемат позиция по отношение на другите духовни направления, как могат да се държат по отношение развитието на съвременното човечест- во, въобще по отношение на днешните въпроси. Аз бих искал по съще- ство да очертая днес развитието на религиозните идеи в периода от слеатлантската епоха до съвременността.

При това ще си спомним за някои неща, които на това или онова място вече упоменахме, че всъщност понятието религия се явява нещо, което има смисъл едва в следатлантското време. До великия атлантски потоп, това, което се нарича религия, въобще не е могло да съществува, защото религията предполага, че човекът няма възприятия и видения за свръх- сетивните светове, или че по-голямата част от хората нямат никакви възприятия. Религията служи за съединяване на човека със свръхсетив- ното, тогава, когато за по-голямата част от хората свръхсетивното не се възприема, а само може по различни начини, чрез поетите, виждащите, мъдреците, мистериите да си представят; така както това е намирало място в последните столетия. При потопа, когато нашите предци в по-голямата си част са живеели в областта на старата Атлантида, тогава
хората още са имали по-големи или по-малки непосредствени опити на възприемане на свръхсетивното. По времето, когато самите хора са жи- веели в духовния свят, в който те постоянно имали опит, като днешните хора в сетивния свят, не се нуждаели от религия. След края на атлант- ското време за преобладаващото мнозинство свръхсетивния опит бил угаснал. На негово място настъпил отчетливия сетивен опит, който чо- вечеството има днес. Какво останало от древното атлантско време?

Ако се върнем в дълбоката древност и изследваме сагите и митовете, то в тях ще открием съобщения от сетивния свят в образна форма. Те не се явяват образи на народната фантазия, както ни приканват да вярваме, а те са действителни спомени от онова древно време, когато хората все още са знаели какво възприемат. Сагите за Вотан, Тор и т.н. се явяват такива спомени. И това, което чак до следатлантското време е останало в човека се явява във висшия смисъл на думата религия на паметта. По дълго от всякъде другаде тя продължила при народите, които живеят на юг от Азия, при индийските народи; под друга форма тя станала зна- чима в Европа. В Индия в спомените, за тези времена на човечеството, когато всеки още е имал възприятия в духовните светове, се забелязва носталгия по този свят. Там възприемали действителността като Майа и са се стремели назад към тези древни времена. А Йога наричали това, което в отделния човек развивало способността за проникновение в свръхсетивните светове. Не всички народи се развили така, че имали мъдреци, които можели да се възнесат до Йога. Другите народи били принудени да се задоволяват от спомените, особено народите на Севера. Техните посветени също достигнали духовните светове, също имали непосредствени опити в божествения свят, но северната природа затру- днявала това проникване при повечето хора. Затова се образувала север- ната митология.

Все пак ние можем да открием нещо общо в това, което хората все още са съхранили в това следатлантско време: това е ехото на тези много надалече прострели се сили на паметта, едва ли това е имало място в атлантско време. Тогава паметта е била развита по съвсем различен на- чин от днешния. Хората са можели да си спомнят чак до живота на далечните им предци. Те знаели какво е направил този праотец столетия преди тях, те знаели това, както днес старецът знае за това, което е правил в своята младост. Такива възпоменания за предците са предизви- кани от това, което може да се нарече религия на предците, култа на предците. Култът на предците, почитането на предците, всъщност се явява първата религия. В известен смисъл паметта се съхранила жива. Тази жива памет е била толкова велика, че в действителност за отделния човек, дори той да не е можел да се издигне до йога, все пак можело да
настъпи спиритуално състояние, когато на сън или в особени психи- чески състояния му се явявал общия праотец на народа.

Това не е било просто сага, мит, че древният род бил жив като общ пра- отец, а това е било нещо, което от време на време се явявало на човек, което се явявало в психическото съзнание, съпътствало народа. Отдел- ните народности, които се насочили през Европа, имали разнообразни преживявания. Но едно изживяване останало за много хора винаги ак- тивно и живо. И те разказвали това на този, който имал доверие към това, който вярвал в това; това било явление на родоначалника, поло- жил началото на рода, който от областта на духа бил техен съветник, имал отношение с тях. Той идвал в особено важни моменти, идвал в съмнителни случаи. Култът на предците е бил нещо, което благодарение на физическите особености на предците оставал жив.

Все повече и повече се преобразувал този култ в религиозна система, която макар и да била изработена от посветени, тя била приемлива и за много непосветени. В различни области се появила такава религиозна система, например, в древния индийски брахманизъм. Последните от- звуци на това намираме във философията Веданта, но също и в древните философски системи откриваме последните отзвуци на този древен пен- теизъм. Това бил един вид езотерически пантеизъм, както го откриваме в древния брахманизъм. Той се проявява в собствената система на еги- птяните, също и при евреите. В действителност ние можем да си пред- ставим, че тази религиозна система е възниквала поради това, че посте- пенно да се изработи всеобхващащата идея за божествената същност, която е проникнала и пронизала всичко. Родоначалникът израснал заед- но с духовните основи на битието, станал един вид духовна прасила.

По-късно в това, което можем да наречем антропоморфизъм, ние имаме специални образувания на езотерическия пантеизъм. Той се представя чрез различните богове в човекоподобни образи. тук принадлежи, на- пример, гръцката религиозна система. Но съвършено погрешна е пред- ставата, ако се мисли, че зад отделните богове за образования грък не се е разпореждал всъщност духовния свят. Когато ние говорим за Ангели, Архангели и т.н., въобще за различните духовни същности, които стоят над човека, както направихме това в учението за космическата еволю- ция; то ние говорим по съвършено сходен начин, както ставало тогава, когато говорили за Зевс, Атина и т.н., в сравнение с единния Миров Дух. В основата на тази система лежи единната мирова мисъл. Пантеи- змът се явява духовна под основа; тогава на боговете се дава човешки образ.

Ако се попитаме: с какво е свързано това, че още по-абстрактния езо- терически пантеизъм преминал в многообразието на гръцкия свят на
боговете? – ние трябва в това да познаем дълбоката потребност на чо- вечеството въобще, дълбокият принцип в развитието на човечеството. Ако ние разгледаме прехода от египетското към гръцкото, то ние най-добре ще видим проявлението на този принцип. Във всичките представи на догръцките времена лежи нещо особено мощно, символичното. Еги- петските пирамиди и сфинксове са великолепни, мощно творение на човешкия дух, който в малко абстрактна форма посочва духовната пър- вопричина, която още не се дръзва да се изрази. Както доказал гръцкият дух способността да изрази духовното в абстрактна форма! На това лежи нечувания прогрес, които може да се види във всичко. Най-пъл- ният израз на този преход може да се открие, ако вие в духа проследите прехода от източното към гръцкото строителство, ако ние хванем архи- тектоничната мисъл в нейната чистота. Архитектоническата мисъл идва към своето най-добро изразяване по протежение на цялото развитие на човечеството в гръцката архитектура. Никъде няма да открием такова безостатъчно изливане на мисли във външна форма, както в гръцката култура. Ние виждаме как всичко е въведено в пространството, как това съответства на великите космични закони.

Това станало, възможно, още много пъти в развитието на човечеството, че архитектоничните мисли били осъществени: това е мисълта на готи- ческата архитектура. И ако съпоставим готическата мисъл и гръцката архитектонична мисъл, то ние трябва да кажем: в готиката, ние, всъщ- ност, нямаме повече работа с чистата архитектура, а само с набелязани във форми изразено живеещото в чувството на мистичния елемент. Готиката не се явява безостатъчен израз на тази мисъл. Гръцкият храм, обратно, той е жилище на бога, и трябва да го разбират като такъв. За- щото ако мисли себе си за боготворящ в пространство, неговата сила, пронизваща пространството, както той сам на себе си образува тяло, както тъче дрехата, тогава ние имаме гръцкия храм. Ако го имаме пред себе си, ние знаем: това е жилище на бога. Готическата катедрала не е такава; тя се явява дом за молитва. Не можем да си я представим без посетителите, които са вътре, за които е построена, изпълнена с настро- ение. Представете си гръцкият храм съществуващ сам за себе си, напъл- но сам за себе си, само оживяван от боговете, тогава вие имате неговата тежест. И това не е символичен израз. Готическият храм принадлежи на вярващите. И който разбира пространството не като пустота, а като пронизано от сили, който знае, че в пространството кристализират сили, и който чувства тези сили, той чувства, че гръцкият храм е изкристали- зирало нещо от динамичните сили на света. Който има достатъчно сил- но чувство за това, че може да възприема тези същности, той знае, че силите пронизват пространството. Най-добре може да се убедим в това,

В християнството се сливат всички различни образи на боговете в един жив образ Христос Исус. За това било необходимо мощно задълбочава- не на човечеството, задълбочаване, което направило човечеството спо- собно не само да осмисля живите форми на пространството, както това се проявило в гръцката пластика, а което би могло да се издигне до ми- сленето да се види вътрешното във външното, до вярата, че вечното действително би могло да живее в историческия образ на Земята в пространството и във времето. Това е същественото в християнството. Тази идея означавала най-голямото развитие, което би могло да направи човечеството на Земята.

Необходимо е само да сравним – такова сравнение е позволено – гръц- кият храм, който се явява жилище на Бога, с това, което по-късно стана- ло християнска църква, както това в най-чист вид се е изразило в готи- ката. Тогава ще видим, че във външната форма дори било необходимо да се направи крачка назад, ако се говори за желание да се представи вечното във времето и пространството. И това, което достига по-късно- то изкуство благодарение на това, че изразява вътрешното във външно- то, това се намира изцяло под влиянието на духовното течение христия- нство. По принцип следва да се каже, че това може да се разбере, че най-красивата архитектура може да е там, където още могат да бъдат свързани цялата душа с външните сили, които протичат през простран- ството.

И така, ние виждаме, как религиозната мисъл постоянно се задълбочава в следатлантското време, как хората търсят указания за свръхсетивното. Във всичко казано до тук, няма да е трудно да се види, че е посочено страстното желание на човека да проникне във външната форма, някак си да обхване външната форма на свръхсетивното. С тази цел са всички изначални първопричини на изкуството. С християнството ние, така да се каже, достигнахме нашето време. На основата на което казахме тук, във взаимовръзка със всичко друго, вие ще разберете, че развитието на

Ние искаме да кажем, че в гръцките образи на боговете виждаме, като че ли това, което живее вътрешно в човека, се излива във външния свят. В християнството е даден най-важният импулс в това направление. Ние виждаме, че с християнството е дошло нещо, което до наше време се наричали наука. Защото това което се нарича така сега, т.е. схващанията за мислещите първопричини на битието, започва през халдейско време. Сега в наше време ние наистина живеем в голям поврат в развитието на човечеството.

Да хвърлим поглед на това, което схематично разгледахме тук и да се попитаме: защо всичко е станало така, защо човекът се е развил дотол- кова, че да изразява вътрешното във външното? -Тогава отговорът ще бъде този, че човекът е бил принуден към това развитие на своята орга- низация. Древните атланти са можели да възприемат свръхсетивния свят, защото при тях етерното тяло не било още напълно влязло във фи- зическото тяло. Съответстващата точка на етерната глава още не е била покрита от съответната точка на физическата глава. Пълното прониква- не на етерното във физическото тяло е причината за това, че сега чо- векът повече да се стреми във външния свят.

Когато вратата на духовния свят се затворила, на човека в неговото ху- дожествено развитие му потрябвала връзката на сетивния със свръхсе- тивния свят. По-рано в атлантско време, това не му било необходимо, тъй като тогава той още е бил в състояние от непосредствен опит да поз- нава свръхсетивния свят. Да разказват за боговете и духовете станало за хората необходимост, тогава когато те загубили възприятие за това, как- то, например, е нужно да се разказва да растенията само на тези хора, които никога не са ги виждали. Това е причината за религиозното разви- тие в следатлантските времена. Защо същество от свръхсетивно естест- во, такова като Христос е било принудено да се прояви в крайната лич- ност Исус, и да странства по Земята? Защо бил принуден Христос да стане историческа личност? Защо погледите на хората трябвало да бъ- дат обърнати към този образ? Ние вече говорихме, че хората не можели повече да виждат в свръхсетивния свят. тогава какво е трябвало да ста- не, за да може Бог да стане тяхна опитност? Той трябвало да стане чув- ствен, да се въплъти в чувствено-физическо тяло. Това е отговора на въпроса. Дотогава докогато хората са можели да възприемат духовното, докато те можели да възприемат свръхсетивният опит на боговете, на никой бог не било нужно да става човек. Но сега Бог бил принуден да влезе вътре в сетивния свят. От тези чувства изхождат думите на учени-

Чистата наука все повече и повече се прекланяла и почитала външния свят. В това ние днес сме стигнали връхната точка. Християнството би- ла силна подкрепа срещу това разтваряне в сетивното. Днес християнст- вото трябва да бъде разбрано чрез теософско задълбочаване, за да може то да излезе пред човечеството с ново разбиране. По-рано, в Средните векове още съществувала връзката между науката и християнството. Днес ние се нуждаем от свръхсетивно задълбочаване на знанията, на мъдростта, за да се разбере християнството в цялата негова дълбочина. По този начин, ние се намираме пред духовното разбиране. Това е след- ващата степен, теософско или духовнонаучно християнство. Разтваря- щото се в материалната наука, напротив, все повече и повече ще губи връзка със свръхсетивните светове.

Каква е задачата на Духовната наука? Може ли търсещия духа човек, да взема под внимание днешната обикновена наука? Това, което днес се явява обикновено наука,това е точно така, все повече ще върви по пътя на следатлантското развитие, и все повече ще навлиза във външното физическо, в материалното, все повече ще губи връзка с духовния свят. Почувствувайте, каква наука това би могло да бъде, по-рано в ранните времена: колко много духовни елементи имало по-рано в нея!

Вие ще виждате навсякъде, в медицината и в другите сфери, как духов- ната взаимовръзка все повече се изгубва. Това може да видите навсякъ- де. И така трябва да бъде, защото развитието на следатлантското време се състои в това, че тази изначална взаимовръзка с духовния свят трябва все повече и повече да се загубва. Днес ние можем да предскажем раз- витието на науката. Външна наука няма да има, колкото и опити да се правят, способни към спиритуално задълбочаване. Тя все повече ще преминава в това, което се явява по-високо навлизане в техническите умения, в средство за овладяване на външния свят. Математиката била за питагорейците още и средство за изживяване на взаимовръзката с духовния свят, с мировата хармония; за съвременният човек тя е средст- во за по-нататъшно развитие на техниката и по този начин овладяване на външния свят. Секуляризация, безфилософност – такава съдба я оча- ква външната наука. Всички хора, ще трябва да получат импулси от

Науката все повече ще се превръща в техническа инструкция. И универ- ситетския живот все повече ще се доближава до живота в техническа школа. И това е закономерно. Всичко духовно ще стане човешко досто- яние, което ще е принудено да излезе от науката. След това науката от- ново ще влезе в съвършено друга взаимовръзка, в съвършено друга фор- ма. Защото за днешното човечество е необходимо, новото начало да ста- не на основата на великия опит в свръхсетивните светове. Че това е необходимо, ще разберете, ако си изясните, какви ще станем, ако това не се случи. Етерната глава сега е вмъкната в човека; съединението на етерното с физическото тяло днес е в своята кулминационна точка на развитие. Затова никога не е имало по-малък процент хора, които биха имали свръхсетивни изживявания. Обаче хода на развитие на човечест- вото така се движи напред, че отново ще стане излизане на етерното тяло и то ще стане от само себе си. И това днес вече е започнало. Отно- во етерното тяло излиза навън, то отново ще бъде по такъв начин извън физическото тяло, както е било в ранните времена. Отделяне на етер- ното тяло трябва отново да стане, и днес това вече е започнало. Все пак човекът е длъжен в своето излизащо навън етерно тяло да вземе това, което е преживял във физическия живот, особено физическото събитие Голгота, което трябва да изживее физически, това означава в земното битие. В противен случай той ще загуби нещо безвъзвратно; етерното тяло би излязло навън без да е приело в себе си най-същественото, и такъв човек би останал празен в етерното тяло. Но тези, които изпитват спиритуалното християнство, ще имат напълно в себе си това,което се явява най- велико събитие за физическото тяло.

В най-голяма опасност се намират тези, които са отделени от спиритуа- лните истини чрез научните занимания. Но вече е положено началото на отделяне на етерното тяло. Свидетелство за това е нервността на нашето време. И тя все повече и повече ще нараства, ако човек не приеме в себе си великото събитие във физическото тяло. За това той има още много време, понеже за голяма част от хората това ще продължи дълго, макар че отделни личности дори сега са стигнали до това. но ако се намери човек, който никога не е направил във физическото това, което се явява най-великото събитие във физическия свят, който нито веднъж не е пре- живял дълбочината на християнството и не е запечатал това в своето етерно тяло, тогава би му предстояло това, което наричат духовна смърт. Защото пустотата на етерното тяло би имала като последствие духовна смърт.
Атлантски духовно виждащия човек не се нуждаел от религия, защото за него изживяването в свръхсетивното било факт. От такова време е излязло цялото развитие на човечеството. След това духовното виждане изчезнало. Религията означавала съединение, и по този начин религията се явява съединение на сетивното със свръхсетивното. Времето на на- стъпващия материализъм се нуждаело от религията. Но ще дойде време, когато хората отново ще могат да имат опитност в свръхсетивния свят. Тогава повече няма да им е необходима религия. Новото виждане е предпоставка за спиритуалното християнство, то се явява консеквенция на християнството. Това обосновава казаното, което моля да отбележите като особено важно за себе си; християнството започнало като религия.

Това, което дава християнството, ще бъде взето във всички времена на бъдещето, и ще стане още по-важен импулс за човечеството, когато вече няма да има никаква религия. Дори когато човечеството преодолее ре- лигиозния живот, християнството ще остане. Това, че в началото е било религия е свързано с развитието на човечеството; но християнството като мирово разбиране е повече от всички религии.