Лекции изнесени в Берн от до 12. 1910 г

СЕДМА ЛЕКЦИЯ

Ако ис­ка­ме да раз­бе­рем ця­ло­то зна­че­ние на Христовото Събитие за ево­лю­ци­ята на човечеството, длъж­ни сме още вед­нъж да при­пом­ним един факт, доб­ре поз­нат на оне­зи от Вас, ко­ито ми­на­ла­та го­ди­на в Базел слу­ша­ха лекци­ите ми вър­ху Евангелието на Лука. Налага се да при­пом­ним то­зи факт още веднъж, по­не­же днес сме ре­ши­ли да пос­та­вим пред ду­шев­ния си пог­лед на­й-­съ­щес­т­ве­ни­те

В лек­ци­ите си вър­ху Евангелието на Лука ми­на­ла­та го­ди­на аз опи­сах „осем­с­те­пен­ния път", кой­то чо­ве­чес­т­во­то мо­же да следва, ако се при­дър­жа към всич­ко онова, ко­ето се вля у не­го чрез Гаутама Буда*23 Обикновено то­зи осем­с­те­пе­нен път се обоз­на­ча­ва по след­ния начин: пра­вил­но мнение, пра­вил­но съждение, пра­вил­но слово, пра­ви­лен на­чин на действие, пра­вил­но място, пра­вил­ни на­ви­ци и пра­вил­но съзерцание. Тук ста­ва ду­ма за оп­ре­де­ле­ни ка­чества на чо­веш­ка­та душа. Или с дру­ги думи: След епо­ха­та на Гаутама Буда, чо­веш­ка­та при­ро­да се из­диг­на до та­кава степен, че пос­те­пен­но чо­ве­кът мо­жа да раз­вие у се­бе си ка­то ед­на вът­реш­на спо­соб­ност оне­зи качества, които про­из­ти­чат от осем­с­те­пен­ния път. Обаче пре­ди ин­кар­на­ци­ята на Гаутама Буда, т.е. пре­ди из­ди­га­не­то му в сте­пен­та Буда, за чо­веш­ка­та при­ро­да бе­ше не­въз­мож­но да пос­тиг­не те­зи качества. Нека да обобщим: За да на­ме­рят те­зи ка­чес­т­ва мяс­то в чо­веш­ка­та природа, не­об­хо­ди­мо бе­ше след­но­то - на­й-­нап­ред тряб­ва­ше да се по­яви ед­но висше Съще- ство, ка­то Гаутама Буда, и да вло­жи във фи­зи­чес­ка­та чо­веш­ка при­ро­да он­зи пър­во­на­ча­лен подтик, чрез кой­то те­зи ка­чес­т­ва мо­же­ха да из­рас­нат в хо­да на сто­ти­ци и хи­ля­ди го­ди­ни ка­то ед­на са­мос­то­ятел­на си­ла в чо­веш­ка­та душа.

Тогава аз спо­ме­нах още, че се­га те­зи спо­соб­нос­ти ще ста­нат при­съ­щи на все по­-го­лям брой хора; и ко­га­то те ще са при­те­жа­ние на дос­та­тъч­но го­лям брой хора, Земята ще е го­то­ва да при­еме след­ва­щия Буда, Майтрейя Буда, кой­то се­га е Бодисатва. И така, меж­ду те­зи две събития, ние виж­да­ме он­зи про­дъл­жи­те­лен процес, в чий­то ход хора­та ще пос­тиг­нат оне­зи интелектуални, мо­рал­ни и ду­шев­ни качества, ко­ито са по­со­че­ни в осем­с­те­пен­ния път. Обаче, за да се стиг­не до един та­къв напредък, не­об­хо­ди­мо бе­ше все ня­ко­га ед­на вис­ша ин­ди­ви­ду­ал­ност да да­де първо­на­чал­ния под­тик за то­ва чрез ед­но из­к­лю­чи­тел­но събитие. Следователно, ста­на така, че всич­ки те­зи ка­чества, про­из­ти­ча­щи от осем­с­те­пен­ния път, се съб­ра­ха в един от­де­лен човек, а имен­но в лич­нос­т­та на Гаутама
Буда. Едва се­га та­зи лич­ност мо­жа да ро­ди импулса, чрез кой­то всич­ки хо­ра да са в със­то­яние да пос­ти­гат въпрос­ни­те качества.

Ето до как­во се свеж­да то­зи за­кон от ево­лю­ци­ята на човечеството. Най-напред въп­рос­ни­те ка­чес­т­ва тряб­ва да ста­нат дос­то­яние на ед­на личност; ед­ва по-къс- но, в хо­да на сто­ти­ци и хи­ля­ди години, те ще се вли­ват в ця­ло­то човечество, та­ка че към то­зи ево­лю­ци­онен им­пулс да се при­съ­еди­нят всич­ки хора.

За това, ко­ето тряб­ва да се влее в чо­ве­чес­т­во­то чрез Христовото Събитие, не са не­об­хо­ди­ми при­мер­но пет хилядолетия, ка­къв­то е слу­ча­ят с ду­хов­ния им­пулс на Гаутама Буда. Това, ко­ето се вля в чо­ве­чес­т­во­то чрез Христовото Същество, ще се нуж­дае от це­лия бъ­дещ ход на Земната еволюция, за да на­ме­ри из­раз в бъ­дещи­те чо­веш­ки ка­чес­т­ва и способности. Обаче как­во всъщ­ност пред­с­тав­ля­ва това, ко­ето по един схо­ден на чин - са­мо че в без­к­рай­но по­-ве­ли­чес­т­вен ма­щаб от то­зи на Буда - оза­ри чо­ве­чес­т­во­то чрез Христовото Събитие? Искаме ли да си пред­с­та­вим пос­ле­ди­ци­те от Христовото Събитие, ние тряб­ва да зна­ем следното. Всичко онова, ко­ето през древ­ни­те пред­х­рис­ти­ян­с­ки епо­хи се да­ва­ше на чо­ве­чес­т­во­то един­с­т­ве­но чрез Мистериите, след Христовото Събитие ста­на дос­то­яние - и та­зи въз­мож­ност неп­ре­къс­на­то ще на­рас­т­ва - на всички хора, пре- в­ръ­щай­ки се в ед­но все­об­що ка­чес­т­во на чо­веш­ка­та природа. Но по ка­къв на- чин? За да от­го­ворим на то­зи въпрос, на­ла­га се пре­ди всич­ко да изяс­ним същ­нос­т­та на древ­ни­те Мистерии и същ­нос­т­та на пос­ве­ще­ни­ето в пред­х­рис­ти­ян­с­ки­те епохи.

Всред раз­лич­ни­те на­ро­ди по Земята пос­ве­ще­ни­ето има­ше раз­ли­чен характер; съ­що­то се от­на­ся­ше и за посве­ще­ни­ето през сле­дат­лан­т­с­ки­те кул­тур­ни перио- ди. Целият ди­апа­зон на пос­ве­ще­ни­ето бе­ше та­ка раз­п­ре­делен, че те­зи или оне­зи на­ро­ди ми­на­ва­ха са­мо през оп­ре­де­ле­на част на посвещението, до­ка­то дру­ги на­ро­ди ми­на­ва­ха през дру­га част на посвещението. Ако чо­век яс­но схва­не за­ко­ни­те на прераждането, лес­но би на­мерил от­го­вор на един от въпросите, ко­ито би­ха мог­ли да възникнат: Защо не все­ки на­род мо­же­ше да ми­не през це­лия ди­апа­зон на посвещението? Това не бе­ше необходимо, по­не­же ед­на душа, ро­де­на в да­ден народ, се из­ди­га­ше имен­но там през ед­на от сте­пе­ни­те на посвещението, без да бъ­де ог­ра­ни­ча­ва­на в рам­ки­те на една един­с­т­ве­на ин­кар­на­ция всред то­зи или он­зи народ; пре­раж­дай­ки се в раз­лич­ни народи, тя ми­на­ва­ше там и през дру­ги­те час­ти на посвещението.

Искаме ли да си обяс­ним същ­нос­т­та на посвещението, ние тряб­ва да кажем: Инициация или посвещение, това е нав­ли­за­не­то на чо­ве­ка в ду­хов­ния свят, кой­то е не­дос­тъ­пен за не­го­ви­те фи­зи­чес­ки се­ти­ва и за обик­но­вения разум, кой­то на свой ред съ­що е свър­зан с ин­с­т­ру­мен­та на фи­зи­чес­ко­то тяло. В нор­мал­ния жи­вот чо­векът има, та­ка да се каже, двук­рат­на­та въз­мож­ност през все­ки 24 ча­са да бъ­де там, къ­де­то про­ник­ва съ­що и посветеният, са­мо че пос­ве­те­ни­ят пре­би­ва­ва там по един дос­та по­-раз­ли­чен на­чин от­кол­ко­то обик­но­ве­ния човек. Следовате- лно, фак­ти­чес­ки чо­ве­кът е ви­на­ги там, са­мо че не го знае. осветеният оба­че
знае! Както е известно, през де­но­но­щи­ето чо­ве­кът раз­по­ла­га с две ос­нов­ни със­то­яния на съзнанието: буд­ност и сън. Ние мно­гок­рат­но сме опис­ва­ли как при заспиването, Азът и ас­т­рал­но­то тя­ло се от­де­лят от фи­зи­чес­ко­то и етер­ното тяло. Така със сво­ите Аз и ас­т­рал­но тяло, чо­ве­кът се раз­ли­ва из це­лия Космос, за да из­в­ле­че от­там оне­зи сили, от ко­ито се нуж­дае за своя дне­вен бу­ден живот, фак­ти­чес­ки от зас­пи­ва­не­то до пробуждането, чо­ве­кът е раз­лят из це­лия об­к­ръ­жа­ващ го свят. Обаче той не знае ни­що за това. Неговото съз­на­ние угас­ва в ми­га на заспиването, ко­га­то ас­т­рал­но­то тя­ло и Азът на­пус­кат етер­но­-фи­зи­чес­кия организъм, та­ка че той на­ис­ти­на се но­си из Макрокосмоса, са­мо че не знае ни­що за та­зи част от сво­ето съществувание.

И така, пос­ве­ще­ни­ето се със­тои в следното: чо­ве­кът да се на­учи - и то съзна- телно, а не не­съз­на­тел­но - да жи­вее в Макрокосмоса, да съ­учас­т­ву­ва във всичко, съз­на­тел­но да вник­не в тай­ни­те на дру­ги­те не­бес­ни тела, ко­ито са дъл­бо­ко свър­за­ни с на­ша­та Земя.

Ако зас­пи­ва не­под­гот­вен и въз­п­ри­ема он­зи свят, в кой­то пре­би­ва­ва до­ка­то спи, чо­ве­кът ос­та­ва под ве­ли­честве­ни­те и гран­ди­оз­ни впечатления, ко­ито оба­че бих­ме мог­ли да срав­ним с пъл­но­то зас­ле­пя­ва­не на не­подгот­ве­но­то чо­веш­ко око, ко­га­то в не­го нах­лу­ва яр­ка­та Слънчева светлина. Да, в то­зи слу­чай чо­ве­кът из­жи­вява ед­но кос­ми­чес­ко заслепяване, ко­ето умър­т­вя­ва не­що в ду­ша­та му. И ця­ло­то пос­ве­ще­ние се свеж­да до следното: Навлизайки в Макрокосмоса, чо­ве­кът да се ока­же с под­гот­вен и здрав организъм, кой­то да ус­тои пред на­по­ра на свръх­се­тив­ния свят. Но то­ва е са­мо ед­на­та страна: чо­ве­кът да ста­не въз­п­ри­ем­чив за Макрокосмоса, за он­зи свят, в кой­то той пре­би­ва­ва вся­ка нощ, ма­кар че спя­що­то му съз­на­ние не ре­гис­т­ри­ра то­зи факт.

Пребиваването в мак­ро­кос­ми­чес­кия свят е зас­ле­пя­ва­що и объркващо, по­не­же в се­тив­ния свят чо­ве­кът свик­ва с ко­рен­но раз­лич­ни отношения, от­кол­ко­то онези, с ко­ито се сблъс­к­ва в свръх­се­тив­ния свят. В се­тив­ния свят чо­ве­кът е та­ка ус- троен, че раз­г­леж­да всич­ки неща, ако мо­га та­ка да се изразя, от ед­на един­с­т­ве­на глед­на точка. И ако тряб­ва да се про­из­не­се за нещо, ко­ето не съв­па­да точ­но с мнението, ос­но­ва­ва­що се на соб­с­т­ве­на­та му глед­на точка, то­га­ва той го про­въз­г­ла­ся­ва за погрешно. Но оп­рем ли се на възгледа, че всич­ки не­ща трябва да са под­ре­де­ни по удо­бен за нас на­чин - не­съм­не­но та­къв въз­г­лед е по­ле­зен за жи­во­та на фи­зи­чес­кия план - ние ни­ко­га не бих­ме се спра­ви­ли с Макрокосмоса. Защото в ус­ло­ви­ята на се­тив­ния свят, чо­ве­кът се кон­центри­ра вър­ху ед­на точ­ка и из­хож­дай­ки от та­зи точка, от та­зи ох­люв­на черупка, той пра­ви пре­цен­ки­те се за не ща­та и хората. И то­га­ва всичко, ко­ето съв­па­да с пред­ва­ри­тел­но из­г­ра­де­но­то мнение, е истинно; ко­ето не съв­па­да - е погрешно. Когато оба­че се до­кос­не до посвещението, той тряб­ва да нав­ле­зе в мак­ро­кос­ми­чес­кия свят. Нека да предположим, че чо­ве­кът нав­ли­за в ед­на оп­ре­де­ле­на посока; в то­зи слу­чай той би из­жи­вял са­мо процесите, ко­ито сре­ща тук, а всич­ко ос­та­на­ло би от­пад­на­ло от не­го­во­то полезрение. Обаче, нав­ли­зай­ки в Макрокосмоса, чо­ве­кът прос­то не

Естествено, ние не сме в със­то­яние да се съ­об­ра­зя­ва­ме с без­к­рай­но мно­го по- ложения, а са­мо с ос­нов­ни­те от тях. И всъщ­ност Вие не би след­ва­ло да се опася- вате, че ще тряб­ва да има­те гри­жа за оне­зи без­к­рай­но мно­го глед­ни точки, ко­ито съ­щес­т­ву­ват теоретически; по начало, всич­ки отношения, за­ся­га­щи човека, мо­гат да бъ­дат гру­пи­ра­ни в 12 глед­ни точки, ко­ито ви­на­ги са би­ли сим­во­лич­но изоб­ра­зя­ва­ни в звез­д­ния език на мис­те­рий­ни­те шко­ли чрез два­на­де­сет­те зна­ци на Зодиакалния кръг. Навлизайки в свър­х­се­тив­ния свят, чо­ве­кът не бива, при- мерно, да се ог­ра­ни­ча­ва са­мо в сфе­ра­та на Рака, а да об­х­ва­ща то­зи свят дейс­т­ви­тел­но от 12 раз лич­ни глед­ни точки. Нищо не ни помага, ако тър­сим све­тов­на­та хар­мо­ния с по­мощ­та на един абстрактен, ло­ги­чес­ки език; хар­мо­ни­ята след­ва да тър­сим с по­мощ­та на раз­лич­ни мирогледи, ко­ито е въз­мож­но и да си противо- речат. Най-напред е не­об­хо­ди­мо да се на­учим да раз­г­леж­да­ме све­та от раз­лич­ни страни.

В ско­би бих добавил, че хо­ра­та по­емат един те­жък кръст, ко­га­то във всич­ки оне­зи ду­хов­ни направления, които се опи­рат на окул­т­ни истини, не­усет­но вмъ- к­ват на­ви­ци­те си от обик­но­ве­ния живот. Когато чо­век е при­нуден да спо­де­ли оп­ре­де­ле­ни истини, ко­ито са из­во­юва­ни в хо­да на свръх­се­тив­но­то познание, не­об­хо­ди­мо е - до­ри и с ог­лед на ед­но чис­то ек­зо­те­рич­но опи­са­ние - да из­хож­да­ме от раз­лич­ни глед­ни точки. Онези, ко­ито от дос­та го­ди­ни вни­ма­тел­но наб­лю­да­ват на­ше­то Антропософско Движение*24, доб­ре са забелязали, че ос­новни­ят ни стре­меж е да опис­ва­ме фак­ти­те не едностранчиво, а ка­то се опи­ра­ме на на­й-­раз­лич­ни глед­ни точки. Ето за­що та­ки­ва хора, ко­ито пре­це­ня­ват не­ща­та са­мо спо­ред за­ко­ни­те на фи­зи­чес­кия свят, чес­то се на­тъкват на противоречия; защото, ес­тес­т­ве­но е, че да­ден факт из­г­леж­да различно, ако бъ­де про­уч­ван от раз­лич­ни глед­ни точки. В този слу­чай лес­но би­ха се на­ме­ри­ли противоречия. Впрочем един от ос­нов­ни­те прин­ци­пи на да­де­но ду­хов­но­-на­уч­но дви­же­ние след­ва да взе­ме под внимание, ко­га­то ня­къ­де се каз­ва нещо, ко­ето след време вли­за в при­вид­но про­ти­во­ре­чие с теза, ко­ято се раз­ви­ва на дру­го място, въп­ре­ки че в два­та слу­чая има­ме ед­на от­п­рав­на глед­на точка. И за да не се ши­ри всред са­ми­те нас дух на противоречие, след­ва да опис­ва­ме не­ща­та имен­но от раз­лич­ни глед­ни точки. Така например, слу­ша­те­ли­те на ми­на­ло­го­диш­ния мюн­хен­с­ки ци­къл „Де- цата на Луцифер и бра­тя­та Христови"*25 има­ха въз­мож­ност да се до­кос­нат до дъл­бо­ки­те ми­ро­ви тайни, опи­са­ни от глед­на точ­ка на из­точ­на­та философия. Обаче за този, кой­то ис­ка да нав­ле­зе в свръх­се­тивния свят, е не­об­хо­ди­ма ед­на подвижност, ед­на ла­бил­ност на съзерцанието. И ако се стре­ми към дру­го със­то-
яние, той не­из­беж­но по­па­да в един лабиринт. Нека да се замислим: чо­ве­кът е ус­т­ре­мен към света, оба­че светът не е ус­т­ре­мен към човека. Ако чо­ве­кът е об­зет от пред­раз­съ­дъ­ци и зас­ти­ва на оп­ре­де­ле­на точка, мо­же да се по­лу­чи така, че све­тът меж­дув­ре­мен­но да нап­ред­не в сво­ето развитие, а чо­ве­кът да изос­та­не в сво­ята еволюция. Ако например, за да си пос­лу­жи с кос­ми­чес­ка­та звез­д­на пис- меност, човекът, та­ка да се каже, се огра­ни­чи в сфе­ра­та на Овена и повярва, че стои в съз­вез­ди­ето Овен, а све­тът - в ре­зул­тат на сво­ето раз­ви­тие - му „поднася" това, ко­ето се на­ми­ра в съз­вез­ди­ето Риби, то­га­ва той съ­зер­ца­ва свръх­се­тив­ни­те процеси, разиг­ра­ва­щи се в Риби и сим­во­лич­но пред­с­та­ве­ни чрез кос­ми­чес­кия звез­ден го­вор ка­то нещо, ко­ето ид­ва от Овена. Така лес­но се сти­га до обър­к­ва­не и фак­ти­чес­ки чо­ве­кът по­па­да в един лабиринт. Нека да не забравяме: за да се спра­ви с ла­би­рин­та на Макрокосмоса, чо­ве­кът има нуж­да от 12 глед­ни точки.

Тази е са­мо ед­на от ха­рак­те­рис­ти­ки­те на чо­веш­кия жи­вот в Макрокосмоса. Обаче, ма­кар и без да знае, чо­векът е вклю­чен в бо­жес­т­ве­но­-ду­хов­ния свят и по един друг начин. Наистина, в ми­га на про­буж­да­не­то той се по­то­пя­ва във фи­зи­чес­ко­то и етер­но­то тяло, оба­че му лип­с­ват как­ви­то и да е въз­п­ри­ятия за то­ва потопяване, по­не­же в съ­що­то вре­ме не­го­ви­те въз­п­ри­ятия се от­к­ло­ня­ват в по­со­ка към външ­ния свят. Ако той би се по­топя­вал съз­на­тел­но в сво­ето фи­зи­чес­ко и етер­но тяло, въз­п­ри­яти­ята му щя­ха да са ко­рен­но различни.

Ето как чо­ве­кът би­ва пред­па­зен от съз­на­тел­ни из­жи­вя­ва­ния в Макрокосмоса - за кой­то той не е под­гот­вен - имен­но чрез съня; а от съз­на­тел­но­то по­то­пя­ва­не във фи­зи­чес­ко­то и етер­но­то тяло, той би­ва пред­па­зен чрез от­к­ло­ня­ва­не на ця­ла­та му въз­п­ри­ема­тел­на спо­соб­ност в по­со­ка към външ­ния свят. Впрочем, опас- ността, ко­ято би мог­ла да настъпи, ако той се опи­та да нав­ле­зе не­под­гот­вен в сво­ето фи­зи­чес­ко и етер­но тяло, е не що съв­сем раз­лич­но от кос­ми­чес­ко­то зас­ле­пя­ва­не и объркване, за ко­ито ние спо­ме­нах­ме ка­то евен­ту­ал­на опас­ност при ед­но при­бър­за­но и не­под­гот­ве­но „навлизане" в Макрокосмоса.

Ако чо­ве­кът се ока­же не­под­гот­вен за при­ро­да­та на сво­ето фи­зи­чес­ко и етер­но тя­ло и за­поч­не да се иден­тифи­ци­ра с нея, то­га­ва нас­тъп­ва осо­бе­но бур­но раз­ви­тие на она­зи част от не­го­ва­та същност, ко­ято той всъщност по­лу­чи с ог­лед на зем­но­то си фи­зи­чес­ко и етер­но тяло. Но с как­ва цел той по­лу­чи те­зи две тела? За да раз­вие Азовото съзнание! Обаче в све­та на фи­зи­чес­ко­то и етер­но­то тя­ло Азът идва, та­ка да се каже, не­подготвен, непречистен. Но ко­га­то чо­ве­кът се по­то­пи във фи­зи­чес­ко­то и етер­но­то тя­ло без да е подготвен, тога­ва мис­тич­ни­те опитности, ко­ито настъпват, фак­ти­чес­ки из­к­люч­ват вът­реш­ни­те истини, та­ка че пред чо­века зас­та­ват из­мам­ни образи. Насочвайки пог­лед към сво­ята вът­реш­на същност, чо­ве­кът би тряб­ва­ло да се свър­же с всич­ки­те си его­ис­тич­ни же­ла­ния и пориви, с всич­ки­те си от­ри­ца­тел­ни качества. Обаче то­ва не се случва; за­що­то през де­ня не­го­ви­ят пог­лед се от­к­ло­ня­ва към се­тив­ни­те из­жи­вя­ва­ния във външ­ния свят, които не пред­с­тав­ля­ват ня­как­ва го­ля­ма преч­ка за всич­ко онова, ко­ето мо­же да се раз­вие от вът­реш­на­та чо­вешка природа.

Или с дру­ги думи: Навлизайки в сво­ята вът­реш­на природа, чо­ве­кът вед­на­га по­па­да в си­ло­во­то по­ле на своята Азовост, по­па­да там, къ­де­то той не е в със­то­яние да про­явя­ва дру­ги стремежи, ос­вен тези, ко­ито са ха­рактер­ни за Аза, по­па­да там, къ­де­то не мо­же да сто­ри ни­що друго, ос­вен да за­до­во­ли сво­ите же­ла­ния и страсти, по­па­да там, къ­де­то имен­но злото, спо­та­ено в него, се опит­ва да об­се­би не­го­вия Аз.

И така, ние виж­да­ме как от ед­на стра­на - ако се под­да­де на стре­ме­жа да се „разшири" в Космоса без да е доста­тъч­но под­гот­вен - чо­ве­кът е зас­т­ра­шен от един вид заслепяване, а от дру­га стра­на - ако се по­то­пи не­под­готвен в сво­ето фи­зи­чес­ко и етер­но тя­ло - той би­ва един вид притиснат, ком­п­ри­ми­ран в своя Аз.

Обаче съ­щес­т­ву­ва и дру­га стра­на на посвещението, ко­ято е в за­ви­си­мост от при­ро­да­та на от­дел­ни­те народи. Докато ед­на­та страна, раз­ши­ря­ва­не­то в Макро- космоса, бе­ше ти­пич­на за арийс­ки­те и се­вер­ни­те народи, друга­та стра­на бе­ше зас­тъ­пе­на глав­но при египтяните. Но съ­щес­т­ву­ва и та­ко­ва посвещение, при ко­ето чо­ве­кът се приб­ли­жа­ва до бо­жес­т­ве­ния свят, на­соч­вай­ки пог­лед в по­со­ка навътре, нав­ли­зай­ки в дъл­би­ни­те на сво­ята соб­с­т­ве­на природа, за да от­к­рие там не­пос­ред­с­т­ве­ни­те дейс­т­вия на бо­жес­т­ве­ния свят.

В древ­ни­те Мистерии об­що­чо­веш­ко­то раз­ви­тие все още не бе­ше нап­ред­на­ло до там, че пос­ве­ще­ни­ето - не­зави­си­мо да­ли то е на­со­че­но на­вън към Макрокосмо- са, или на­вът­ре към Микрокосмоса - да бъ­де пре­дос­та­вено на са­мия човек. Когато нап­ри­мер в ед­но еги­пет­с­ко пос­ве­ще­ние чо­ве­кът бе­ше пос­та­вян всред си­ли­те на сво­ето фи­зи­чес­ко и етер­но тяло, та­ка че на­пъл­но съз­на­тел­но да из­жи­вее фи­зи­чес­ки­те и етер­ни­те процеси, тога­ва от всич­ки стра­ни на не­го­ва­та ас­т­рал­на при­ро­да из­ка­ча­ха на­й-­ужа­ся­ва­щи емо­ции и страсти; от чо­ве­ка вед­на­га из­ка­ча­ха демонични, дя­вол­с­ки сили. Ето за­що йе­ро­фан­тът в еги­пет­с­ки­те Мисте- рии се нуж­да­еше от помощници, ко­ито ула­вя­ха те­зи де­мо­нич­ни си­ли и чрез соб­с­т­ве­на­та си при­ро­да ги от­к­ло­ня­ва­ха в дру­га по­сока. Ето как­во пред­с­тав­ля­ват два­на­де­сет­те по­мощ­ни­ци на йерофанта. Но по то­зи начин, в ус­ло­ви­ята на древ- но­то посвещение, чо­ве­кът ни­ко­га не мо­же­ше да бъ­де на­пъл­но свободен. Защо- то това, ко­ето по не­об­хо­ди­мост блик­ва­ше при по­то­пя­ва­не­то във фи­зи­чес­ко­то и

етер­но­то тяло, мо­же­ше и тряб­ва­ше да се раз­вие са­мо то­гава, ко­га­то око­ло чо­ве­ка бя­ха те­зи два­на­де­сет помощници, ко­ито хва­ща­ха и ук­ро­тя­ва­ха демоните.

Нещо по­доб­но ста­ва­ше и в Мистериите на Севера, къ­де­то раз­ши­ря­ва­не­то в Макрокосмоса мо­же­ше да се осъ­щес­т­ви ед­ва с при­със­т­ви­ето на два­на­де­сет по­мощ­ни­ци око­ло йерофанта, чи­ито си­ли бя­ха из­раз­ход­ва­ни по та­къв начин, че окул­т­ни­ят уче­ник дейс­т­ви­тел­но да раз­вие не­об­хо­ди­ми­те мис­ли и усещания, чрез ко­ито би се спра­вил с ла­би­рин­та на Макрокосмоса.

На та­ко­ва посвещение, при ко­ето чо­ве­кът ос­та­ва на­пъл­но нес­во­бо­ден и из­ця­ло за­ви­сим от по­мощ­ни­ци­те на йерофанта, ко­ито ук­ро­тя­ва­ха демоните, пос­те­пен­но тряб­ва­ше да отс­тъ­пи пред ед­но дру­го посвещение, къ­де­то човек мо­же да се спра­ви със са­мия се­бе си, та­ка че йе­ро­фан­тът са­мо му по­соч­ва сред­с­т­ва­та и каз- ва: Ето, има да се нап­ра­ви то­ва и това!, след ко­ето чо­ве­кът про­дъл­жа­ва на­та­тък сам. Днешният чо­век все още не е нап­реднал твър­де мно­го по то­зи път. Но пос­те­пен­но всред чо­ве­чес­т­во­то ще по­къл­не ед­на но­ва способност, ко­ято ще му поз­во­ли - и то без стра­нич­на по­мощ - как­то да се раз­ши­ря­ва в Макрокосмоса, та­ка и да по­тъ­ва в Микрокосмоса, та­ка че все­ки човек, ка­то на­пъл­но сво­бод­но съще- ство, ще мо­же да се спра­ви и с две­те стра­ни на посвещението. Тъкмо по­ра­ди та­зи при­чи­на нас­тъ­пи и Христовото Събитие. За чо­ве­ка Христовото Събитие оз­на­ча­ва из­ход­на­та точка, за да се от­п­ра­ви сво­бод­но как­то в дъл­би­ни­те на фи­зи­чес­ко­то и етер­но­то тяло, така и в прос­то­ри­те на Макрокосмоса. С те­зи две про­ти­во­по­лож­ни въз­мож­нос­ти тряб­ва­ше пър­во да се спра­ви ед­но съ­щес­т­во от на­й-­висш порядък, как­во­то бе­ше Христос Исус. И в ос­но­ва­та на Христовото Съби- тие е не друго, а фактът, че то­ва все­об­х­ват­но съ­щес­т­во Христос, из­вър­ши пред ця­ло­то човечество, ка­то един вид „образец", всич­ко онова, ко­ето в хо­да на нап­ред­ва­ща­та Земна ево­лю­ция ще е по си­ли­те на дос­та­тъч­но голям брой чо­веш­ки същества. Ето защо, все някога, то­ва съ­би­тие тряб­ва­ше да настъпи. Следовате- лно, в как­во се из­ра­зя­ва Христовото Събитие?

От ед­на страна, са­мо­то Христово Същество тряб­ва­ше да се по­то­пи във фи­зи­чес­ко­то и етер­но­то тяло. И пора­ди обстоятелството, че фи­зи­чес­ко­то и етер­но­то тя­ло на един чо­веш­ки ин­ди­вид бя­ха под­гот­ве­ни и ос­ве­те­ни в на­й-­вис­ша степен, Христовото Същество мо­жа да про­ник­не в тях - то­ва ста­на са­мо вед­нъж - та­ка че в об­що­чо­веш­ка­та ево­лю­ция нав­ле­зе един нов импулс: все­ки човек, кой­то се стре­ми към това, мо­же да из­жи­вее по сво­бо­ден на­чин нав­ли­за­не­то във фи­зи­чес­ко­то и етер­но­то тяло. За та­зи цел Христовото Същество тряб­ва­ше да сле­зе на Земята и да из­вър­ши това, ко­ето до­то­га­ва ни­ко­га не бе­ше ста­ва­ло на Земята. Защото в древ­ните Мистерии, бла­го­да­ре­ние на помощниците, за ко­ито ста­на дума, нас­тъп­ва­ше не­що съв­сем различно. В древни­те Мистерии чо­ве­кът мо­же­ше да сле­зе до тай­ни­те на фи­зи­чес­ко­то и етер­но­то тяло, как­то и да се из­дигне до тай­ни­те на Макрокосмоса, но са­мо за смет­ка на това, че в те­зи мо­мен­ти фак­ти­чес­ки той не жи­ве­еше в сво­ето фи­зи­чес­ко тяло. Наистина, той мо­же­ше да про­ник­не в тай­ни­те на фи­зи­чес­ко­то тяло, оба­че не и в рамки­те на са­мо­то него; той