Лекции изнесени в Берн от до 12. 1910 г

Чрез Христовото Събитие всич­ко то­ва тряб­ва­ше да се про­ме­ни ко­рен­но и то дейс­т­ви­тел­но се промени. Или с дру­ги думи, пре­ди Христовото Събитие прос­то не съ­щес­т­ву­ва­ше та­ко­ва фи­зи­чес­ко и етер­но тяло, ко­ето би из­жи­вя­ло как Азът про­ник­ва в ця­ла­та чо­веш­ка природа, вклю­чи­тел­но до пре­де­ли­те на фи­зи­чес­ко­то и етер­но­то тяло. В пре­диш­ни­те епо­хи ни­кой не мо­же­ше да про­ник­не със своя Аз до фи­зи­чес­ко­то и етер­но­то тяло. Това се слу­чи за пръв път по вре­ме на Христовото Събитие. Сега нас­тъ­пи и дру­га го­ля­ма промяна: макар и без­к­рай­но над­ви­ша­ва­що човека, Христовото Същество се свър­за с чо­веш­ка­та при­ро­да по та­къв начин, че се раз­ля в Макрокосмоса без как­ва­то и да е чуж­да помощ; за та­зи цел то си пос­лу­жи един­с­т­ве­но със своята соб­с­т­ве­на Азова същност. Но всич­ко то­ва ста­на въз­мож­но са­мо чрез Христос. Едва се­га чо­ве­кът по­лу­чи спо­соб­нос­т­та - в пъл­на сво­бо­да - да про­ник­ва на­вън в Макрокосмоса. Ето как из­г­леж­дат два­та ос­нов­ни стълба, ко­ито зас­та­ват пред нас в две­те Евангелия, в Еванге- лието на Лука и в Евангелието на Матей. И как­во озна­ча­ват те?

Сега Христос е вля­зъл в ед­но чо­веш­ко тяло, или по­-точ­но казано, в чо­веш­ки те- ла, т.е. във физическото, етер­но­то и ас­т­рал­но­то тя­ло на Натановия Исус, ко­ито бя­ха под­гот­ве­ни по спе­ци­ален на­чин, и все пак те са съ­щи­те оне­зи чо­веш­ки тела, с как­ви­то раз­по­ла­гат и ос­та­на­ли­те хора, ма­кар и в не тол­ко­ва съ­вър­шен вид. Христос, на­й-­вис­ша­та индивидуалност, ко­ято мо­же да свър­же се­бе си със Земята, се­га се на­ми­ра в те­зи три чо­веш­ки тела. И ако в име­то на чо­ве­чес­т­во­то тряб­ва да стиг­не до пъл­но­то посвещение, той е длъ­жен да изпи­та и две­те раз- новидности: как­то сли­за­не­то във фи­зи­чес­ко­то и етер­но­то тяло, та­ка и из­ди­га­не­то в Макрокосмоса. Да, Христос ми­на­ва през те­зи две из­пи­та­ния имен­но за­ра­ди човечеството. Разглеждайки те­зи факти, ние тряб­ва да сме наясно: при сли­за­не­то си във фи­зи­чес­ко­то и етер­но­то тя­ло Христос ос­та­ва не­у­яз­вим от всич­ки съб- лазни, ко­ито връх­ли­тат към него, но би­ват отблъснати. Нека да сме на­яс­но и за дру­гия момент: той ос­та­ва за­щи­тен и от оне­зи опасности, ко­ито въз­ник­ват при из­ди­га­не­то си в Макрокосмоса.

И така, Евангелието на Матей опис­ва как след Йоановото Кръщение в ре­ка­та Йордан, Христовото Същество дейс­т­ви­тел­но сли­за във фи­зи­чес­ко­то и етер­но­то
тяло. Това съ­би­тие е от­ра­зе­но в ис­то­ри­ята за из­ку­ше­ни­ето (Матей 4, 1-11). И ние ще ви­дим как еван­гел­с­ки­ят раз­каз за изкушението, вклю­чи­тел­но и до на­й-­мал­ки­те подробности, въз­п­ро­из­веж­да оне­зи изживявания, ко­ито чо­ве­кът по на­ча­ло има, ко­га­то той се спус­ка във фи­зи­чес­ко­то и етер­но­то тяло. Следователно, то­ва нав­ли­за­не на Христос в тес­ни­те рам­ки на чо­веш­ко­то физи­чес­ко и етер­но тяло, та­зи кон­цен­т­ра­ция на чо­веш­ка­та Азова същност, са не­що на­пъл­но оправ- дано, по­не­же сега хо­ра­та ве­че знаят: Тези про­це­си за­ся­гат и вас самите! С всич­ко то­ва ще се сблъс­ка­те и вие самите! И ко­га то си спом­ня­те за Христос, ко­га­то ста­ва­те по­доб­ни на Христос, вие ще раз­по­ла­га­те със си­ла­та са­ми да пре­одоля­ва­те всичко, ко­ето се на­ди­га от фи­зи­чес­ко­то и етер­но­то тяло.

Разказът за из­ку­ше­ни­ето е един за­бе­ле­жи­те­лен мо­мент в Евангелието на Матей. Той въз­п­ро­из­веж­да ед­на­та страна на посвещението. Другата стра­на на посве- щението, раз­ши­ря­ва­не­то в Макрокосмоса, съ­що е налице: а имен­но ко­га­то на­уча­ва­ме как Христос - на­пъл­но в сми­съ­ла на се­тив­на­та чо­веш­ка при­ро­да - пред­п­ри­ема нав­ли­за­не­то си в Макрокосмоса.

Тук бих ис­кал да из­тък­на едно, на пръв поглед, ос­но­ва­тел­но възражения. Ние ще го об­съ­дим под­роб­но в следва­щи­те дни; днес оба­че ще за­сег­нем са­мо най-важното: След ка­то Христос дейс­т­ви­тел­но е бил ед­но Същество от тол­ко­ва висш порядък, за­що тряб­ва­ше да пред­п­ри­ема всич­ко това, за­що тряб­ва­ше да сле­зе във фи­зи­чес­ко­то и етер­но­то тяло, за­що тряб­ва­ше да се раз­ши­ри и нав­ле­зе в Макрокосмоса? Самият той не се нуж­да­еше от това! Той тряб­ва­ше да го нап­ра­ви за­ра­ди хората. Съществата от по­-вис­ши­те сфери, близ­ки до Христос, мо­же­ха да предпри­емат не­що по­доб­но там, във вис­ши­те сфери. Но то­зи про­цес не бе­ше пред­п­ри­еман в рам­ки­те на чо­веш­ко­то фи­зи­чес­ко и етер­но тяло; до­се­га ни­то ед­но чо­веш­ко тя­ло не бе­ше про­ник­ва­не от Христовото Същество. Божестве­ни­те суб­с­тан­ци­ал­ни си­ли мо­же­ха да са на­вън в пространството; оба­че до то­зи момент, това, ко­ето жи­вее в човека, все още не бе­ше из­на­ся­но в пространство- то. Единствено Христос мо­же­ше да пред­п­ри­еме всич­ко това: да влее чо­веш­ки­те си­ли в Космоса. Само един Бог мо­же­ше да из­диг­не чо­веш­ка­та при­ро­да по то­зи начин.

А се­га ид­ва ред и на вто­рия ос­но­вен стълб в Евангелието на Матей, а имен­но ко­га­то ни се показва, че вто­ра­та страна на пос­ве­ще­ни­ето - нав­ли­за­не­то в Космо- са, в Слънцето и звез­ди­те - съ­що бе­ше пос­тиг­на­та чрез Христос, и то не за друго, а за­ра­ди са­ма­та чо­веш­ка природа. Сега Христос би­ва помазан, по­ма­зан как­то все­ки друг човек, за да ста­не чист и не­у­яз­вим сре­щу всич­ко онова, ко­ето би мог­ло да го пос­рещ­не от фи­зи­чес­кия свят. И помазването, ко­ето иг­рае важ­на ро­ля в древ­ни­те Мистерии, от­но­во зас­та­ва пред нас, оба­че на ед­на по­-ви­со­ка степен, ве­че на ис­то­ри­чес­ка­та сцена, до­ка­то по­-ра­но то ос­та­ва­ше в пре­де­ли­те на хра­ма (Матей 26, 6-13). Ние ста­ва­ме свидетели, как се­га Христос да­ва из­раз на „нав­ли­за­не­то в го­ле­мия свят" - не са­мо нав­ли­за­не­то в се­бе си, а раз­ли­ва­не­то из це­лия ос­та­нал свят - и то­ва ста­ва по вре­ме на Тайната вечеря, ко­га­то обяс­ня­ва

И всичко, ко­ето нас­тъп­ва после, всъщ­ност пред­с­тав­ля­ва из­ди­га­не­то в Макро- космоса: Разпятието, по­ла­га­не­то в гроба, как­то и ос­та­на­ли­те сте­пе­ни от посве- щението, ко­ито ина­че се из­вър­ш­ва­ха са­мо в Мистериите. Ето дру­гият ос­но­вен стълб от Евангелието на Матей: издигането, из­ли­за­не­то в Макрокосмоса. Да, Евангелието на Матей яс­но по­каз­ва това, ка­то об­ръ­ща вни­ма­ни­ето ни вър­ху факта, че до то­зи мо­мент Христос Исус жи­вя във фи­зичес­ко­то тяло, ко­ето пос­ле увис­на на кръста. Той бе­ше кон­цен­т­ри­ран в та­зи прос­т­ран­с­т­ве­на точка, оба­че сега се раз­ши­ря­ва из це­лия Космос. И ако се­га ня­кой би по­ис­кал да го търси, той би го от­к­рил не в то­ва фи­зичес­ко тяло, а би тряб­ва­ло с яс­но­вид­с­ки пог­лед да го тър­си в Духа, кой­то из­пъл­ва пространството.

След ка­то Христос дейс­т­ви­тел­но из­вър­ши това, ко­ето по-рано, оба­че с чуж­да помощ, се пос­ти­га­ше в про­дълже­ние на три дни и по­ло­ви­на в древ­ни­те Мисте- рии, след ка­то из­вър­ши това, ко­ето по­ро­ди уп­ре­ци сре­щу него, по­не­же бе­ше казал, че то­зи храм мо­же да бъ­де съборен, разрушен, но за три дни ще го из­диг­не от­но­во (Матей 26, 61) - тук яс­но е за­гат­на­то пос­ве­ще­ни­ето в Макрокосмоса, тра­ещо три и по­ло­ви­на дни - той до­пълва, че след та­зи сце­на не мо­же ве­че да бъ­де тър­сен в тес­ни­те рам­ки на фи­зи­чес­ко­то тяло, а на­вън в Духа, про­низ­ващ ми­ро­ви­те пространства. Въпреки не­доб­рия пре­вод на Евангелията в на­ши дни, то­ва съ­би­тие за ста­ва пред нас с ця­ло­то си величие: „Отсега на­та­тък ще тър­си­те Сина Човечески - т.е. Съществото, ро­де­но от ево­лю­ци­ята на чо­ве­чес­т­во­то - от­дяс­но на силата, и той ще ви се яви от облаците" (Матей 26, 64). Тъкмо там ще тър­си­те Христос, раз­лят из це­лия Космос, ка­то об­ра­зец на посвещението, ко­ето чо­ве­кът изживява, ко­га­то на­пус­ка тя­ло­то и се раз­ли­ва в Макрокосмоса.

Тук пред нас зас­та­ват как­то началото, та­ка и кра­ят на съ­щин­с­кия Христов живот, кой­то за­поч­ва с раж­да­нето на Христос в оно­ва тяло, за ко­ето го­во­рих­ме при Кръщението на Йоан. Там то­зи жи­вот за­поч­ва с ед­на­та стра­на на посвеще- нието, със сли­за­не­то във фи­зи­чес­ко­то и етер­но­то тяло, пред­с­та­ве­но в ис­то­ри­ята за из­кушението. И той при­вър­ш­ва с дру­га­та стра­на на посвещението, с раз­ши­ря­ва­не­то в Макрокосмоса, за­поч­ва що със сце­на­та на Тайната ве­че­ря и про­дъл­-

КРАЙ НА ПЪРВА ЧАСТ