Лекции изнесени в Берн от до 12. 1910 г

ПЕТА ЛЕКЦИЯ

Нека яс­но да подчертаем: он­зи Исус, син на Пандира, Йешуа бен Пандира ня­ма ни­що об­що - от­нос­но родстве­ни или дру­ги връз­ки - с она­зи лич­ност или ин- дивидуалност, ко­ято Евангелието на Матей, Евангели­ето на Лука, пък и дру­ги­те Евангелия на­ри­чат „Исус"; въп­рос­ни­ят Йешуа бен Пандира бе­ше убит с камъ­ни и по­ве­сен на ед­но дър­во още пре­ди Христовото Събитие. Ще из­тък­на и друго: за да на­со­чим внима­ни­ето си към Йешуа бен Пандира и да твърдим, че той на­ис­ти­на е съ­щес­т­ву­вал - за та­зи цел пър­во­начал­но да­леч не е не­об­хо­ди­мо как­во­то и да е окул­т­но познание, как­ви­то и да са яс­но­вид­с­ки способности; ние лес­но мо­жем да съ­бе­рем ин­те­ре­су­ва­щи­те ни дан­ни от съ­от­вет­ни­те ев­рейс­ки и тал­муд­с­ки текстове. Обаче през от­дел­ни пе­ри­оди от вре­ме дейс­т­ви­тел­но е ста­ва­ло ед­но смес­ва­не меж­ду ис­тин­с­кия Исус и Йешуа бен Пандира, как­во­то наб­лю­да­ва­ме и през вто­ро­то сто­ле­тие на на­ше­то летоброене. Следователно, под- чертавайки, че в из­вес­тен сми­съл то­зи Исус, син на Пандира, ня­ма ни­що об­що с Исус от Евангелията, от дру­га стра­на се на­ла­га да потвърдим, че съ­щес­т­ву­ва ед­на ис­то­ри­чес­ка връз­ка меж­ду те­зи две личности, ко­ято за­се­га мо­же да бъ­де ус­та­но­ве­на един­с­т­ве­но с по­мощ­та на ду­хов­но­-на­уч­но­то изследване. Ние ще над­ник­нем в дъл­би­ни­те на та­зи връзка, са­мо ако още вед­нъж разгледаме, ма­кар и накратко, еволю­ци­ята на чо­ве­чес­т­во­то и не­го­ви­те ду­хов­ни предводители.

Обърнем ли пог­лед на­го­ре към оне­зи същества, към оне­зи индивидуалности, към оне­зи ве­ли­ки пред­во­дите­ли на об­що­чо­веш­ка­та еволюция, нак­рая ние сти­га­ме до ед­на ре­ди­ца от вис­ши индивидуалности, ко­ито за пред­по­чи­та­не ще на­ре­чем Бодисатви, понеже, та­ка да се каже, те­ори­ята за те­зи ин­ди­ви­ду­ал­нос­ти пър­во­начал­но е из­г­ра­де­на и пот­вър­де­на на Изток. Съществува ця­ла ре­ди­ца от та­ки­ва Бодисатви. Като ве­ли­ки Учители на човечеството, за­да­ча­та им се свеж­да до следното: през вся­ка от ис­то­ри­чес­ки­те епо­хи - с по­мощ­та на Мистериите - те неп­ре­къс­на­то вли­ват у нас всич­ко онова, ко­ето съ­от­ветс­т­ву­ва на на­ша­та зре­лост за да­де­на­та епоха. Или с дру­ги думи: в хо­да на ево­лю­ци­ята те­зи Бодисатви неп­ре­къс­на­то се сменят; един Бо­ди­сат­ва вина­ги уп­раж­ня­ва ня­как­во вли­яние вър­ху
този, кой­то ид­ва след него. В на­ша­та съв­ре­мен­на епо­ха спе­ци­ален инте­рес пре- д­с­тав­ля­ват оне­зи два­ма Бодисатви, за ко­ито чес­то ста­ва­ше дума: он­зи Боди- сатва, кой­то ка­то син на цар Судодана ста­на Буда, и онзи, кой­то ка­то не­гов при­ем­ник се из­диг­на до сте­пен­та Бодисатва и кой­то продъл­жа­ва да е та­къв и днес - а за да сме в съз­ву­чие с из­точ­на­та мъд­рост и с окул­т­но­то из­с­лед­ва­не - не­ка да допълня, че той ще про­дъл­жи да из­пъл­ня­ва съ­ща­та ми­сия и през след­ва­щи­те 2500 години. Тогава то­зи Бодисатва ще из­рас­не по съ­щия начин, как­то нап­ра­ви то­ва и не­го­ви­ят предшественик, из­ди­гай­ки се в сте­пента Буда. Ето как дейс­т­ву­ва­щи­ят днес Бодисатва ще се из­диг­не до сте­пен­та Майтрейя Буда.

И така, ду­хов­но­то ръ­ко­вод­с­т­во на чо­ве­чес­т­во­то се осъ­щес­т­вя­ва с по­мощ­та на Учители, ко­ито са свър­за­ни с ре­ди­ца­та от Бодисатви. В ли­це­то на те­зи Бодисат- ви ние се из­п­ра­вя­ме пред ве­ли­ки­те Учители на чо­ве­чество­то и не би­ва да ги смес­ва­ме с из­точ­ни­ци­те на тех­ни­те учения. В слу­чая ние тряб­ва да си предста- вим, та­ка да се каже, един ко­ле­ги­ум от Бодисатви, и в цен­тъ­ра на то­зи ко­ле­ги­ум ще има­ме жи­вия из­точ­ник за уче­ни ята на Бодисатвите. И то­зи жив из­точ­ник е не друг, а този, кой­то в обик­но­ве­ния език на­ри­ча­ме Христос. Така че всич­ки Бодисатви по­лу­ча­ват имен­но от Христос онова, ко­ето те да­ват на чо­ве­чес­т­во­то в хо­да на не­го­вата еволюция.

Обаче един Бодисатва след­ва да се пос­ве­ти на уче­ни­ето са­мо до­кол­ко­то той е Бодисатва; за­що­то ние ви­дяхме, че след ка­то се из­диг­не до сте­пен­та Буда, съ­от­вет­ни­ят Бодисатва не сли­за по­ве­че на Земята, за да се инкар­ни­ра в ед­но фи­зи­чес­ко тяло. В под­к­ре­па на ця­ла­та из­точ­на фи­ло­со­фия от­но­во ще повторим: След сво­ята пос­лед­на инкарнация, Гаутама Буда, си­нът на цар Судодана, има­ше един­с­т­ве­но та­ки­ва въплъщения, в ко­ито сли­за­ше са­мо до етер­но­то тяло. В лек­ци­ите вър­ху Евангелието на Лука из­тък­нах­ме как­ва бе­ше след­ва­ща­та за­да­ча на то­зи Бодисатва, из­диг­нал се до сте­пен­та Буда. Ние видяхме: Когато се ро­ди т. нар. Натанов Исус, опи­сан в Евангелието на Лука - а той е съв­сем раз­ли­чен от Соломоновия Исус от Евангелието на Матей - то­га­ва съ­щес­т­во­то на Буда, въп­лъ­те­но в етер­но­то тяло, проникна, та­ка да се каже, и в ас­т­рал­но­то тя­ло на то­зи Натанов Исус, за ко­го­то ни го­во­ри Евангелието на Лука. Да повторим: След сво­ята ин­кар­на­ция ка­то Гаутама Буда, въп­рос­но­то съ­щес­т­во не бе­ше тук, за да под­по­ма­га ед­но или дру­го учение; въп­рос­ни­ят Буда бе­ше тук, за да уп­раж­ня­ва сво­ите не­пос­ред­с­т­ве­ни въздействия. Той се пре­вър­на в ед­на ре­ал­на сила, ко­ято дейс­т­ву­ва­ше в на­шия фи­зи­чес­ки свят с ог­лед на про­це­си­те в ду­хов­ния свят. Нещо съ­вър­ше­но раз­лич­но е да дейс­т­ву­ваш с по­мощ­та на ня­как­во учение, от то­ва да дейс­т­ву­ваш чрез жи­ва­та сила, чрез си­ла­та на растежа. До мо­мен­та ко­га­то един Бодисатва ста­ва Буда, той е Учител; от то­зи мо­мент на­та­тък той е ед­на ор­га­ни­зираща, жива, жи­вот­вор­на сила. Ето как Буда нав­ле­зе в ор­га­низ­ма на Натановия Исус, спо­ред опи­са­ни­ята на Лука, за да на­ме­ри сво­ята но­ва степен.

И така, след шес­то­то сто­ле­тие на пред­х­рис­ти­ян­с­ка­та ера до на­ши дни, на мяс­то­то на он­зи Бодисатва, кой­то то­га­ва ста­на Буда, в ре­ди­ца­та на ве­ли­ки­те Учители

Вчера посочих, че за ин­с­т­ру­мент на то­зи Бодисатва бя­ха из­б­ра­ни об­щ­нос­ти­те на те­ра­пев­ти­те и есеите, а ед­на от на­й-­за­бе­ле­жи­тел­ни­те и на­й-­чис­ти лич­нос­ти в те­зи об­щ­нос­ти бе­ше Исус, син на Пандира. И така, ние виж­да­ме как уче­ни­ето на то­зи Бодисатва оза­ря­ва зем­но­то чо­ве­чес­т­во имен­но чрез есеите.

Техните об­щ­нос­ти - що се от­на­ся до по­-дъл­бо­кия сми­съл на уче­ни­ето им - из­чез­на­ха срав­ни­тел­но ра­но след Христовото ид­ва­не на Земята. В то­ва ве­че са­ми мо­же­те да се убе­ди­те от дан­ни­те на външ­на­та история. Ето за­що не би след­ва­ло да зву­чи тол­ко­ва невероятно, ко­га­то твърдя, че всъщ­ност об­щ­нос­ти­те на те­ра­пев­ти­те и есе­ите са основани, за да мо­же от ду­хов­на­та област, от сфе­ра­та на Бо- дисатвите да сле­зе онова, ко­ето бе­ше не­об­хо­ди­мо за раз­би­ра­не­то на Христо- вото Събитие. Най-важните учения, ко­ито чо­ве­чес­т­во­то получи, за да раз­бе­ре Христовото Събитие, ид­ват от об­щ­нос­ти­те на те­ра­пев­ти­те и есеите. А Исус, си­нът на Пандира, така да се каже, бе­ше из­б­ран за инспирацията, ко­ято тряб­ва­ше да по­лу­чи от он­зи Бодисатва, кой­то ще ста­не Майтрейя Буда; инспирация, с чи­ято по­мощ мо­же­ха да бъ­дат съз­да­де­ни та­ки­ва учения, ко­ито да нап­ра­вят раз­би­ра­ема Мистерията на Христос. По-точни дан­ни от­нос­но те­ра­пев­ти­те и есе­ите мо­гат да бъ­дат пос­тиг­нати са­мо по пъ­тя на ду­хов­но­-на­уч­но­то изследване. Офи- циалната ис­то­ри­чес­ка на­ука не знае поч­ти ни­що за те­зи подробности. Намирай- ки се в един ан­т­ро­по­соф­с­ки кръг от хора, за­поз­на­ти с те­зи неща, ние ис­ка­ме - без ка­къв­то и да е страх - да из­в­ле­чем от тай­ни­те на те­ра­пев­ти­те и есе­ите онова, ко­ето е не­об­хо­ди­мо за по­-пъл­но­то и всес­т­ран­но раз­би­ра­не как­то на Евангелие- то от Матей, та­ка и на дру­ги­те Евангелия. И ние се стре­мим да опи­шем те­зи тай­ни спо­ред начина, по кой­то ду­хов­ни­ят из­с­ле­до­ва­тел е длъ­жен да мис­ли вър­ху тера­пев­ти­те и есеите.

Същественият мо­мент при те­зи общности, въз­ник­на­ли през пър­во­то пред­х­рис­ти­ян­с­ко столетие, за да под­готвят чрез сво­ето уче­ние раз­би­ра­не­то на Христово- то Събитие, бе­ше начинът, по кой­то ста­ва­ше тях­но­то пос­вещение. Те ми­на­ва­ха през посвещение, ко­ето - чрез яс­но­виж­да­не­то - мо­же­ше да по­ро­ди ед­но ис­тин­с­ко раз­бира­не за зна­че­ни­ето на юда­из­ма от­нос­но Христовото Събитие. Ето до как­во се свеж­да­ше Мистерията на есеите и терапевтите. Техните пос­ле­до­ва­те­ли бя­ха посвещавани, за да вник­нат още по­-дъл­бо­ко в за­бе­ле­жи­тел­на­та връз­ка меж­ду юда­из­ма и Христовото Събитие. Следователно, за да оце­ни нещата, пос­ле­до­ва­те­лят на есе­ите първо­на­чал­но тряб­ва­ше да вник­не в ця­ло­то зна­че­ние на това, ко­ето ев­рейс­ки­ят на­род по­лу­чи чрез Авраам. Есеецът бе­ше длъ­жен сам и наг­лед­но да се убеди, че Авраам дейс­т­ви­тел­но тряб­ва да бъ­де смя­тан за ро­до­-­

За да про­уме­ете как чрез ед­на лич­ност ка­то Авраам мо­же да про­из­ле­зе не­що из­к­лю­чи­тел­но важ­но за ця­ла­та ево­лю­ция на човечеството, не­об­хо­ди­мо е да се със­ре­до­то­чи­те вър­ху ед­но изречение, вър­ху ед­на важ­на истина: ко­га­то ед­на лич­ност е пре­доп­ре­де­ле­на да пос­лу­жи ка­то спе­ци­ален ин­с­т­ру­мент за об­що­чо­веш­ка­та еволюция, в та­зи лич­ност ви­на­ги се на­ла­га не­пос­ред­с­т­ве­на­та на­ме­са на ня­как­во бо­жес­т­ве­но­-ду­хов­но Същество.

Онези от Вас, ко­ито в Мюнхен взе­ха учас­тие при сце­нич­но­то пред­с­та­вя­не на „Розенкройцерската мис­терия"20 или са я прочели, знаят, че един от на­й-д­ра­ма­тич­ни­те об­ра­ти се със­тои в следното: йе­ро­фан­тът по­сочва на Мария как тя мо­же да из­пъл­ни сво­ята ми­сия са­мо бла­го­да­ре­ние на на­ме­са от стра­на на ед­но вис­ше Същество; и при нея фак­ти­чес­ки нас­тъп­ва из­вес­т­но от­де­ля­не на вис­ши­те със­тав­ни час­ти от низшите, та­ка че пос­лед­ни­те би­ват зав­ла­де­ни от низ­ши ду­хов­ни сили. Да, ако се ос­та­ви­те под въз­дейс­т­ви­ето на всичко, което ще на­ме­ри­те в „Розенкройцерската мистерия", пред Вас ще се от­к­ри­ят ве­ли­ки­те тай­ни от ево­лю­ци­ята на човечеството.

След ка­то Авраам бе­ше из­б­ран да изиг­рае ед­на тол­ко­ва важ­на ро­ля в ево­лю­ци­ята на човечеството, на­ло­жи­телно се ока­за в не­го­вия вът­ре­шен ор­га­ни­зъм да про­ник­не онова, ко­ето ат­лан­т­с­ко­то чо­ве­чес­т­во въз­п­ри­емаше ка­то Дух - всеп­ро­ник­ва­щия и ожи­вот­во­ря­ващ Дух. Всичко то­ва ста­на за пръв път при Авраам, и по този на­чин за пръв път мо­жа да нас­тъ­пи ед­на про­мя­на в ду­хов­но­то виж­да­не на човека. Впрочем, за да нас­тъпи тя, не­об­хо­ди­ма бе­ше на­ме­са­та на ед­но бо­жес­т­ве­но­-ду­хов­но Същество. Едно бо­жес­т­ве­но­-ду­хов­но Същество вложи, та­ка да се каже, в ор­га­низ­ма на Авраам за­ро­ди­ша на всич­ки организми, ко­ито тряб­ва­ше да про­изля­зат от не­го в ре­ди­ца­та на поколенията.

Следователно, то­га­ваш­ни­те есеи казваха: Това, ко­ето всъщ­ност мо­жа да фор­ми­ра ев­рейс­ки­ят народ, за да ста­не той но­си­тел на Христовата мисия, пър­во­на­чал­но въз­ник­на ка­то ед­на за­лож­ба чрез оно­ва тайн­с­т­ве­но Същество, ко­ето мо­же да бъ­де на­ме­ре­но са­мо ко­га­то се из­диг­нем през ця­ла­та ве­ри­га от по­ко­ле­ния чак до Авраам; въп­рос­на­та за­лож­ба бе­ше вло­же­на в не­го­вия организъм, в не­го­ва­та вът­реш­на организация, за да уп­ражня­ва по­-на­та­тък сво­ите въз­дейс­т­вия всред пред­с­та­ви­те­ли­те на ев­рейс­кия на­род ка­то един вид на­род­нос­тен Дух. Следова- телно, ис­ка­ме ли да раз­бе­рем та­зи пос­лед­на тай­на от ево­лю­ци­ята на човечест- вото, ние тряб­ва да се из­диг­нем до то­зи Дух, кой­то вло­жи въп­рос­на­та заложба, и да го тър­сим там, къ­де­то той все още не бе­ше про­ник­нал във вът­реш­на­та ор­га­ни­за­ция на Авраам. Ето за­що есе­ите казваха: Ако чо­век ис­ка да се из­диг­не до то­зи ин­с­пи­ри­ращ Дух на ев­рейс­кия на­род и да го поз­нае в не­го­ва­та чистота, то­га­ва ка­то есей или те­ра­певт, той тряб­ва да пре­тър­пи оп­ре­де­ле­но развитие, за да се пре­чис­ти от всич­ко онова, ко­ето след Авраам е проник­на­ло в чо­веш­ка­та
душа. Есеите знаеха: Духовната същност, ко­ято чо­век но­си в се­бе си, как­то и всич­ки ду­хов­ни Същества, ко­ито се на­мес­ват в об­що­чо­веш­ка­та еволюция, мо­гат да бъ­дат ви­де­ни в тях­на­та чис­то­та са­мо в ду­хов­ния свят; спо­ред начина, по кой­то те жи­ве­ят в нас, те са опет­не­ни от си­ли­те на фи­зи­чес­кия се­тивен свят.

Според есейс­кия све­тог­лед - и естествено, за оп­ре­де­ле­на об­ласт на поз­на­ни­ето то­ва е аб­со­лют­но вяр­но - всеки те­хен съв­ре­мен­ник но­си в се­бе си всич­ко онова, ко­ето в пред­ход­ни­те епо­хи е нав­ляз­ло в чо­веш­ка­та ду­ша ка­то опет­ня­ва­не и мрак, ко­ито за­мъг­ля­ват сво­бод­ния пог­лед към ду­хов­но­то Същество, вло­жи­ло в Авраам споме­на­та­та заложба. Следователно, ду­ша­та на все­ки един от есе­ите тряб­ва­ше да се пре­чис­ти от онова, ко­ето бе­ше опет­ни­ло та­зи за­лож­ба и, та­ка да се каже, пом­ра­чи­ло пог­ле­да към оно­ва Същество, ко­ето жи­ве­еше в кръв­та на поколенията; ед­ва то­га­ва то мо­же­ше да бъ­де ви­дя­но в ис­тин­с­кия му вид. Всеки ду­ше­вен ка­тарзис, вся­ко вът­реш­но уп­раж­не­ние на есе­ите бя­ха на­со­че­ни към ос­во­бож­да­ва­не на ду­ша­та от оне­зи нас­лед­с­т­вени вли­яния и качества, ко­ито мо­же­ха да пом­ра­чат пог­ле­да към ду­хов­ни­те сили, ин­с­пи­ри­ра­ли Авраам; за­що­то чо­век да­леч не раз­по­ла­га с пър­вич­на­та си ду­хов­но­-ду­шев­на същност: у не­го тя е пом­ра­че­на и опет­не­на от на след­с­т­ве­ни­те качества..

Според един ду­хов­но­-на­учен закон, кой­то есе­ите мо­жа­ха да из­пъл­нят на­й-­ве­че чрез сво­ите окул­т­ни из­с­лед­вания, нас­лед­с­т­ве­нос­т­та прес­та­ва да дейс­т­ву­ва ед­ва тогава, ко­га­то чо­век се из­диг­не през че­ти­ри­де­сет и две сте пе­ни във ве­ри­га­та на сво­ите предшественици. Едва то­га­ва той ус­пя­ва да от­х­вър­ли от ду­ша­та си вси- чко, което е нат­ру­па­но там. Или с дру­ги думи: чо­век нас­ле­дя­ва не­що от ба­ща­та и майката, не­що от дя­до­то и ба­бата; но кол­ко­то по­-на­го­ре се из­ди­га във ве­ри­га­та на сво­ите предшественици, все по­-мал­ка част при­те­жа­ва той от нас­лед­с­т­ве­но­то опет­ня­ва­не на вът­реш­на­та си същност, а из­ди­гай­ки се през че­ти­ри­де­сет и две по­ко­ления, той из­ця­ло от­х­вър­ля нас­лед­с­т­ве­ни­те влияния. Ето за­що ду­шев­но­то пре­чис­т­ва­не на есе­ите бе­ше на­со­чено към вът­реш­ни уп­раж­не­ния и гриж­ли­во обучение, с цел да бъ­де от­х­вър­ле­но всич­ко онова, ко­ето в про­дълже­ние на че­ти­ри­де­сет и две по­ко­ле­ния мал­ко или мно­го е опет­ни­ло ду­шев­на­та чистота. Ето за­що все­ки от есе­ите тряб­ва­ше да ми­не през теж­ки вът­реш­ни упражнения, през теж­ки мис­тич­ни пътища; и ми­на­вай­ки през че­ти­ри­де­сет и две степени, те­зи уп­раж­не­ния на­ис­ти­на му поз­во­ля­ва­ха да пре­чис­ти сво­ята душа. Фактичес­ки то­ва бя­ха точ­но оп­ре­де­ле­ни че­ти­ри­де­сет и две степени, през ко­ито той тряб­ва­ше да мине; и то­га­ва той разбираше, че е на­пъл­но сво­бо­ден от всич­ки вли­яния на се­тив­ния свят, от ця­ло­то нас­лед­с­т­ве­но пом­ра­ча­ва­не на сво­ята ду­хов­на същ- ност.

И така, пос­ле­до­ва­те­лят на есе­ите ми­на­ва­ше през че­ти­ри­де­сет и две сте­пе­ни и се из­ди­га­ше дотолкова, че усе­щаше сво­ята на­й-­вът­реш­на същност, цен­т­рал­но­то яд­ро на сво­ята лич­ност ка­то не­що род­с­т­ве­но близ­ко с бо­жестве­но­-ду­хов­ния свят. Той знаеше: Минавайки през те­зи че­ти­ри­де­сет и две степени, аз се из­ди­гам на­го­ре до Бога, ко­ето е и мо­ята цел. Есеецът има­ше доб­ра пред­с­та­ва за то­ва

Ето как­во про­по­вяд­ва­ха есеите. Ето как­во про­по­вяд­ва­ше и един от тях, Йешуа бен Пандира, под вли­яние на ин­с­пи­ри­ра­щия го Бодисатва. Според есейс­ко­то учение, оно­ва Същество, ко­ето ин­с­пи­ри­ра Авраам, за да прие ме той бо­жес­т­ве­но­то яд­ро в сво­ята вът­реш­на организация, се нуж­да­еше от че­ти­ри­де­сет и две поколения, за да сле­зе на­пъл­но в ед­но чо­веш­ко тяло. Сега ве­че - след ка­то зна­ем то­ва - ние се до­би­ра­ме и до източника, от кой­то блик­на познанието, оза­ри­ло ав­то­ра на Матеевото Евангелие. Сега ве­че раз­би­ра­ме за­що еван­ге­листът Матей тряб­ва­ше да прос­ле­ди тък­мо те­зи че­ти­ри­де­сет и две по­ко­ле­ния (Матей!, 1-17). А Исус, си­нът на Пандира, бе­ше онзи, кой­то обър­на вни­ма­ние на есе­ите пре­ди всич­ко вър­ху следното. Той жи­ве­еше в ед­но столетие, ко­га­то ве­ри­га­та на че­ти­ри­де­сет и две­те по­ко­ле­ния тряб­ва­ше да бъ­де прекъсната; и то­ва ще­ше да стане след око­ло ед­но столетие. Той по­со­чи на есе­ите обстоятелството, че те мо­гат да из­ми­нат пъ­тя през че­тири­де­сет и две­те сте­пе­ни са­мо до оп­ре­де­ле­но равнище, къ­де­то би­ха мог­ли да се опи­рат на ис­то­ри­чес­ки­те факти; по­-на­та­тък те би­ха мог­ли да про­дъл­жат са­мо по Божията милост; но че ще нас­тъ­пи време, ко­га­то всичко то­ва ще пред­с­тав­ля­ва не­що на­пъл­но естествено, по­не­же ще се ро­ди един човек, кой­то - бла­го­да­ре­ние на сво­ята соб­с­т­ве­на кръв - ще раз­по­ла­га с въз­мож­нос­т­та да се из­ди­га тол­ко­ва високо, че към не­го ще се ус­т­ре­ми она­зи бо­жес­т­ве­на сила, от ко­ято той се нуждае, за да про­яви външно, т.е. в кръв­та на ев­рейс­кия на род, це­лия на­род­нос­тен Дух, Духа на Яхве. Ето за­що Йешуа бен Пандира проповядваше: Ако Заратустра, носи­те­лят на Аура Маздао, тряб­ва да се ин­кар­ни­ра в ед­но чо­веш­ко тяло, то­ва е въз­мож­но са­мо ако то­ва чо­вешко тя­ло е под­гот­ве­но до та­ка­ва степен, че из­пъл­ва­що­то го бо­жес­т­ве­но­-ду­хов­но Същест- во е ус­пя­ло да сле­зе през че­ти­ри­де­сет и две поколения.

Ето как ние установяваме: из­точ­ни­кът на оно­ва родословие, с ко­ето за­поч­ва Евангелието на Матей, се ко­рени в есейс­ки­те общности. Ако ис­ка­ме на­пъл­но да раз­бе­рем те­зи факти, на­ла­га се да нав­ле­зем в още по­-го­леми подробности.

Всичко, ко­ето е свър­за­но с чо­веш­ка­та еволюция, с чо­веш­ко­то развитие, зас­та­ва пред нас, та­ка да се каже, от две раз­лич­ни стра­ни - прос­то по­ра­ди това, че чо­ве­кът има двойс­т­ве­на природа. Когато се из­п­ра­вим пред чо­ве­ка по вре­ме на днев­но­то му съзнание, не­го­ви­те че­ти­ри със­тав­ни час­ти - фи­зи­чес­ко­то тяло, етер­но­то тяло, ас­т­рал­но­то тя­ло и Аза - са здра­во свър­за­ни и ние не мо­жем вед­на­га да ус- тановим, че той на­ис­ти­на е едно двойс­т­ве­но същество. Обаче през нощта, ко­га­то се из­п­ра­вим пред це­лия човек, ние яс­но раз­г­ра­ни­ча­ва­ме в не­го две от­дел­ни части: ед­на­та ос­та­ва в рам­ки­те на фи­зи­чес­кия свят ка­то фи­зи­чес­ко тя­ло и етер­но тяло, а дру­га­та част се от­де­ля от нея под фор­ма­та на ас­т­рал­но­то тя­ло и Аза. Да, чо­ве­кът е из­г­ра­ден от две части. Доколкото го­во­рим за това, ко­ето свър­з­ва чо­ве­ка с фи­зи­чес­кия свят, ние мо­жем да го­во­рим са­мо за не­го­вото фи­зи­чес­ко и етер­но тяло. Всичко, ко­ето се от­на­ся до чо­веш­ки­те дейс­т­вия и се ра­зиг­ра­ва във фи­зи­ческия свят, има от­но­ше­ние са­мо към фи­зи­чес­ко­то и етер­но­то тяло, ма­кар по вре­ме на днев­но­то съз­на­ние да са ан­га­жи­ра­ни и ос­та­на­ли­те със­тав­ни части. По вре­ме на днев­но­то съзнание, чо­ве­кът дейс­т­ву­ва от Аза и ас­т­рал­но­то тяло, чи­ито вли­яния се раз­п­рос­ти­рат и вър­ху дру­ги­те две със­тав­ни части; по вре­ме на съ­ня той пре­дос­та­вя фи­зи­чес­ко­то и етер­но­то тя­ло на тех­ни­те соб­с­т­ве­ни сили. Обаче как­во ста­ва в действителност? Още в мига, ко­га­то чо­ве­кът заспива, от ми­ро­во­то пространство, от Космоса, за­поч­ват да при­иж­дат оп­ре­де­лени си­ли и Същества, и да про­ник­ват в това, ко­ето чо­ве­кът е напуснал; та­ка че всъщ­ност ние сме из­п­ра­ве­ни пред ед­но неп­ре­къс­на­то вли­яние от стра­на на Космоса вър­ху чо­веш­ко­то фи­зи­чес­ко и етер­но тяло. Обаче она­зи част от нас, ко­ято ос­та­ва да ле­жи в лег­ло­то и ко­ято е външ­на­та стра­на на на­ша­та природа, а имен­но фи­зи­ческо­то и етер­но­то тяло, тя всъщ­ност ос­та­ва вклю­че­на в рам­ки­те на че­ти­ри­де­сет и две­те поколения; в те­зи рам­ки дейс­т­ву­ват за­ко­ни­те на наследствеността. Следователно, ако - за­поч­вай­ки от пър­во­то по­ко­ле­ние - разглеж­да­ме всичко, ко­ето е свър­за­но с фи­зи­чес­ко­то тяло, и про­дъл­жим по­-на­та­тък през след­ва­щи­те че­тири­де­сет и две поколения, то­га­ва след че­ти­ри­де­сет и две­те по­ко­ле­ния ние не от­к­ри­ва­ме аб­со­лют­но ни­що от на­й-­ха­рак­тер­ни­те качества, при­съ­щи на пър­во­то поколение.

И така, в шест пъ­ти по се­дем по­ко­ле­ния е вклю­че­но това, ко­ето всъщ­ност ни ожи­вот­во­ря­ва и пул­си­ра в човеш­ко­то фи­зи­чес­ко и етер­но тяло. Всичко онова, ко­ето от­к­ри­ва­ме ка­то нас­лед­с­т­ве­ни признаци, ние след­ва да го тър­сим всред на­ши­те предшественици, оба­че са­мо в хо­да на че­ти­ри­де­сет и две поколения. Ако над хвър­лим то­зи предел, ние ве­че ня­ма да от­к­ри­ем нищо; всичко, ко­ето е би­ло при­съ­що на ед­но пре­диш­но по­коление, ве­че не съществува. Следователно, раз­г­леж­дай­ки външ­на­та стра­на на чо­веш­ка­та природа, ние от­к­рива­ме она­зи всеп­ро­ник­ва­ща сила, ко­ято е свър­за­на с ре­ди­ца­та от че­ти­ри­де­сет и две поколения.

Всичко, ко­ето се от­на­ся до фи­зи­чес­ко­то тяло, е свър­за­но с че­ти­ри­де­сет и две по­ко­ле­ния по­ра­ди факта, че всичко, свър­за­но с ня­как­во раз­ви­тие във времето, и изоб­що с времето, има от­но­ше­ние към чис­ло­то седем. Ето за­що и есе­ите свър­з­ват раз­ви­ти­ето на фи­зи­чес­ки унас­ле­де­ни­те ка­чес­т­ва с чис­ло­то седем. Есеите казваха: Ти тряб­ва­ше да ми­неш през шест пъ­ти по се­дем степени, т.е. през че­ти­ри­де­сет и две степени; пос­ле ти се из­дигаш до след­ва­щи­те се­дем степени, при ко­ито се пос­ти­га един вид за­вър­ше­ка на чис­ло­то седем, 7 х 7 = 49 сте пени. Обаче това, ко­ето се на­ми­ра над че­ти­ри­де­сет и две­те степени, не би­ва да се от­на­ся към си­ли­те и Съществата, ко­ито дейс­т­ву­ват във фи­зи­чес­ко­то и етер­но­то тяло. Вярно е, че фак­ти­чес­ки ця­ла­та ево­лю­ция на фи­зи­чес­ко­то и етер­но­то тя­ло при­вър­ш­ва спо­ред за­ко­на на чис­ло­то седем, след се­дем пъ­ти по се­дем по­ко­ления, оба­че в рам­ки­те на пос­лед­ни­те се­дем по­ко­ле­ния се пос­ти­га ед­но ця­лос­т­но преобразяване; от ка­чес­т­вата на пър­ви­те поколения, тук ве­че ня­ма ни­как­ва следа. Следователно, за нас в слу­чая е важ­но това, ко­ето се на­ми­ра в рам­ки­те на шест пъ­ти по седем. Но с пъл­но­то за­вър­ш­ва­не на чис­ло­то се­дем (т.е. 7 х 7), ние се изпра­вя­ме пред нещо, ко­ето след­ва да приз­на­ем за съ­вър­ше­но ново. Сега, след че­ти­ри­де­сет и две­те по­ко­ления, ние нав­ли­за­ме в ед­на област, къ­де­то има­ме ра­бо­та не с ед­но човешко, а с ед­но свръх­чо­веш­ко съ­щес­т­вувание. И така, ние раз­ли­ча­ва­ме шест пъ­ти по се­дем поколения, кой­то са из­ця­ло свър­за­ни със Зе- мята. А това, ко­ето е над тях, над те­зи се­дем пъ­ти по се­дем поколения, ве­че ни из­веж­да из­вън пре­де­ли­те на Земята; то е, та­ка да се каже, плодът, пред­наз­на­чен за ду­хов­ния свят. След шест пъ­ти по се­дем по­ко­ле­ния въз­ник­ва плодът, кой­то по-късно, след се­дем пъ­ти по се­дем поколения, се про­явя­ва в ду­хов­ния свят.

Ето за­що онези, ко­ито бя­ха близ­ко до ду­хов­ни­те из­точ­ни­ци на Матеевото Ева- нгелие, казваха: фи­зи­чес­ко­то тяло, с ко­ето си пос­лу­жи Заратустра, тряб­ва­ше да дос­тиг­не та­ка­ва сте­пен на зрелост, че след че­ти­ри­де­сет и две по­ко­ле­ния да се на­ми­ра ве­че в на­ча­ло­то на сво­ето одухотворяване, в на­ча­ло­то на това, ко­ето на­ри­ча­ме Deificatio. Следователно, то­ва обо­жес­т­вя­ва­не ста­ва ня­къ­де към че­ти­ри­де­сет и тре­то­то поколение, оба­че не се про­явя­ва по вън­шен начин, а с по­мощ­та на ед­но дру­го Същество, ко­ето - ка­то Дух на Заратустра - се ин­карни­ра на Земя- та ка­то Исус от Назарет. Ето как чрез тай­на­та на чис­ла­та мо­жа да нас­тъ­пи всич­ко онова, което Заратустровата ду­ша ус­пя да под­гот­ви ка­то под­хо­дя­що тя­ло и под­хо­дя­ща кръв за Исус от Назарет. По то­зи начин, в об­що­чо­веш­ка­та еволю- ция, бе­ше под­гот­ве­но всичко, ко­ето се от­на­ся до фи­зи­чес­ко­то и етерно­то тяло.

Обаче, във все­ки човек, сле­до­ва­тел­но и в онзи, кой­то тряб­ва­ше да бъ­де но­си­тел на Христовото Същество, са на­ли­це не са­мо фи­зи­чес­ко тя­ло и етер­но тяло, а ­

Ние видяхме, че су­мар­ни­те си­ли на це­ли 42 по­ко­ле­ния тряб­ва­ше да бъ­дат под­гот­ве­ни по един стро­го оп­ре­делен начин, за да се по­лу­чат телата, ко­ито бя­ха не­об­хо­ди­ми за Исус от Евангелието на Матей. Обаче, ас­т­рално­то тя­ло и Азът съ­що има­ха нуж­да от съ­от­вет­на­та подготовка, за да си вза­имо­дейс­т­ву­ват по­-къс­но по един под­хо­дящ начин. По то­зи въп­рос ще го­во­рим по-нататък.

Следователно, при Натановия Исус от Евангелието на Лука съ­що тряб­ва­ше да бъ­де пред­п­ри­ета съ­от­вет­на­та подготовка. За да раз­бе­рем не­ща­та по-добре, не­ка да си пред­с­та­вим още вед­нъж състоянието, в ко­ето чо­век изпада, ко­га­то спи. Често съм споменавал: ед­на ис­тин­с­ка измислица, по­ро­де­на от низ­ше­то ясно- видство, е да се твърди, че по вре­ме на сън, в не­пос­ред­с­т­ве­на бли­зост до фи­зи­чес­ко­то и етер­но­то тя­ло на спя­щия чо­век е надвиснал, та­ка да се каже, един облак, кой­то съ­дър­жа в се­бе си ця­ло­то ас­т­рал­но тя­ло и Аза на съ­от­ветния човек. В дейс­т­ви­тел­ност не­ща­та сто­ят така: Когато по вре­ме на сън чо­ве­кът на­пус­ка сво­ето фи­зи­чес­ко и етер­но тяло, фак­ти­чес­ки той се раз­ли­ва из це­лия Космос и във всичко, ко­ето при­над­ле­жи на Космоса. Тайна­та на съ­ня се със­тои в след- ното: до­ка­то спим, ние из­в­ли­ча­ме от звез­д­ния свят - ето за­що впро­чем го­во­рим за „астрално", т.е. звез­д­но тя­ло - въз­мож­но на­й-­чис­ти­те си­ли от це­лия Космос, ко­ито после, в ми­га на про­буждането, ние вли­ва­ме в етер­но­то и фи­зи­чес­ко­то тяло. Ето как ние из­ли­за­ме от съ­ня ос­ве­же­ни и ук­реп­на­ли благо­да­ре­ние на вси- ч­ко онова, ко­ето сме ус­пе­ли да всмук­нем от це­лия Космос.

И как­во тряб­ва да се слу­чи с чо­ве­ка днес - а съ­що­то е би­ло ва­лид­но и по вре­ме­то на Христос Исус - ко­га­то той се из­ди­га до яс­но­вид­с­т­во­то в не­го­вия на­й-­висш смисъл? Когато днес, със сво­ето ас­т­рал­но тя­ло и своя Аз чо­ве­кът на­пус­ка фи­зи­чес­ко­то и етер­но­то тяло, нор­мал­но е той да из­пад­не в без­съз­на­тел­но състояние. Обаче яс­но­виж­да­що­то съз­на­ние е длъж­но да пос­тиг­не следното: без да си слу­жи с фи­зи­чес­ко­то и етер­но­то тяло, то тряб­ва да „вижда" един­с­т­ве­но със свръх­се­тив­ни­те ор­га­ни на ас­т­рал­но­то тя­ло и Аза. В то­зи слу­чай яс­но­виж­да­що­то съз­на­ние ста­ва част от звез­д­ния свят и въз­п­ри­ема това, ко­ето се на­ми­ра там; то не са­мо вижда, то прос­то се при­съ­еди­ня­ва към звез­д­ния свят. Както съз­на­ни­ето на

Аз чес­то съм за­гат­вал в как­во се със­то­ят опасностите, свър­за­ни с ед­на или дру­га по­со­ка на окул­т­но­то развитие. Общо взето, у есе­ите бе­ше на­ли­це ед­но „навли- зане" във фи­зи­чес­ко­то и етер­но­то тяло, за да бъ­де наме­рен по то­зи на­чин имен­но Богът. При есе­ите не­ща­та из­г­леж­да­ха така, както, примерно, един чо­век се пробужда, оба­че виж­да не външ­ния свят око­ло се­бе си, а се по­то­пя­ва във фи­зи­чес­ко­то и етер­но­то тяло, за да се за­поз­нае от­б­ли­зо с тех­ни­те сили, или с дру­ги думи, за да въз­п­ри­еме сво­ята външ­на стра­на отвътре. При своето про­буж­да­не нор­мал­ни­ят чо­век не нав­ли­за съз­на­тел­но във фи­зи­чес­ко­то и етер­но­то тяло. От та­зи съз­на­тел­на сре­ща той е пред­па­зен по­ра­ди обстоятелството, че в ми­га на пробуждането, не­го­во­то съз­на­ние би­ва от­к­ло­нено към окол­ния свят, а не се на­соч­ва към си­ли­те на фи­зи­чес­ко­то и етер­но­то тяло. Ето как­во бе­ше съ­щес­т­вено при есеите: те се на­уча­ва­ха да въз­п­ри­емат всич­ки сили, ид­ва­щи от че­ти­ри­де­сет и две­те по­ко­ле­ния и може­ха да от­к­ло­ня­ват пог­ле­да си от външ­ния свят, да се по­то­пя­ват в соб­с­т­ве­но­то си фи­зи­чес­ко и етер­но тяло, за да ви­дят там онова, ко­ето жи­вее в сми­съ­ла на тайната, скри­та в шест пъ­ти по седем, в че­ти­ри­де­сет и двете поколения.

По схо­ден на­чин чо­век тряб­ва да се из­диг­не в своя живот, ако ис­ка да уз­нае как­ви тай­ни ле­жат в ос­но­ва­та на це­лия Космос. Когато се по­то­пя­ва във вът­реш­нос­т­та на своя организъм, той е из­ло­жен са­мо на опас­ността да бъ­де зав­ла­дян имен­но от си­ли­те на своя вът­ре­шен организъм, от желанията, страс­ти­те и всич­ко онова, ко­ето е скри­то в дъ­но­то на ду­ша­та и за ко­ето обик­но­ве­но чо­век не мисли, за ко­ето той прос­то не подозира; по­не­же об­щоп­ри­ето­то въз­пи­та­ние не му поз­во­ля­ва да вник­не в те­зи сили. Той прос­то ня­ма въз­мож­ност да бъ­де об­х­ва­нат от тях, по­не­же в ми­га на про­буж­да­не­то пог­ле­дът му вед­на­га би­ва от­к­ло­нен към външ­ния свят. И така, по­тъ­вай­ки в своя вът­ре­шен свят, чо­ве­кът е застрашен, та­ка да се каже, от низ­ши­те ин­с­тин­к­ти и на­й-­его­ис­тич­ни­те си­ли на соб­с­т­ве­на­та си природа, до­ка­то „раз­ши­ря­вай­ки се" в це­лия Космос, пред не­го въз­ник­ва ед­на дру­га опасност. Тази опас­ност мо­жем да опи­шем по след­ния начин: Ако в ми­га на зас­пи­ва­не чо­век не из­па­да в безсъзнание, а - бих ка­зал - зас­пи­ва съзнателно, та­ка че в ас­т­рал­но­то си тя­ло и Аза да разпо­ла­га с един вид ин­с­т­ру­мент за въз­п­ри­ема­не на ду­хов­ния свят, то­га­ва го нас­ти­га дру­га­та опас- ност: той е за слепен, съ­що ка­то човек, кой­то гле­да пра­во в Слънцето. Той е зас­ле­пен от мо­гъ­що­то ве­ли­чие на това, което виж­да и пре­ди всичко, от не­оби­чай­на­та и слож­на обър­ка­ност на сво­ите впечатления.

Когато степените, през ко­ито чо­век минава, по­доб­но на есеите, за да опоз­нае нас­лед­с­т­ве­ни­те ка­чес­т­ва в рамки­те на фи­зи­чес­ко­то и етер­но­то тяло, се ре­ду­ват спо­ред тай­на­та на чис­ло­то шест пъ­ти по седем, има съ­що и дру­га тайна, ко­ято под­с­каз­ва как чо­ве­кът сти­га до поз­на­ни­ето за кос­ми­чес­ки­те тайни, до поз­на­-­

Както до тай­ни­те на вът­реш­ния чо­веш­ки свят се про­ник­ва през шест пъ­ти по се­дем степени, та­ка и до духов­ни­те тай­ни на ми­ро­во­то прос­т­ран­с­т­во се сти­га чрез 12 пъ­ти по се­дем степени, т.е. през осем­де­сет и че­ти ри степени. И след ка­то чо­век е из­ми­нал та­ки­ва два­найсет пъ­ти по се­дем рав­но на осем­де­сет и че­ти­ри сте пени, той сти­га до точката, къ­де­то ла­би­рин­тът на те­зи ду­хов­ни си­ли ве­че не е заслепяващ, къ­де­то чо­век действи­тел­но на­ми­ра нуж­но­то спокойствие, за да се ори­ен­ти­ра в труд­ния път. Ето как­во про­по­вяд­ва­ха есеите.

Когато чо­век ста­ва яс­но­виж­дащ в опи­са­ния тук смисъл, то­га­ва - зас­пи­вай­ки - той се раз­ли­ва в нещо, ко­ето мо­же да бъ­де из­ра­зе­но в тай­на­та на 12 х 7. Обаче в рам­ки­те на 12 х 7 чо­ве­кът е ве­че в ду­хов­ния свят, по­неже с на­вър­ш­ва­не­то на 11 х 7 той се до­кос­ва до гра­ни­ца­та на тайните. Искали да из­ми­не то­зи път, то­га­ва - за да нав­ле­зе в ду­хов­ния свят - той се нуж­дае от 11 х 7 степени, т.е. в ас­т­рал­но­то си тя­ло и Аза той тряб­ва да пре­ми­не през 11x7 степени. Всичко то­ва е из­ра­зе­но в звез­д­на­та писменост, ка­то чис­ло­то се­дем е взе­то от се­дем­те планети, а това, ко­ето чо­век тряб­ва да из­ми­не в ми­ро­во­то пространство, е взе­то от два­на­де­сет те съз­вез­дия на Зодиака. Както в рам­ки­те на Зодиака се­дем­те пла­не­ти пок­ри­ват два­на­де­сет­те съзвездия, та­ка и чо­ве­кът - за да нав­ле­зе по един жив на­чин в ми­ро­во­то прос­т­ран­с­т­во - тряб­ва да пре­ми­не през 7 х 12, рес­пектив­но 7 x 11 сте- пени.

Ето как, ако ис­ка­те да си из­г­ра­ди­те един образ, вие след­ва да си пред­с­та­ви­те ок­ръж­нос­т­та на ду­хов­на­та об­ласт имен­но там, в два­на­де­сет­те зо­ди­акал­ни съзвез- дия, а са­мия чо­век - в нейния център. Духовната об­ласт е та­ка структурирана, че той, в же­ла­ни­ето си да я достигне, не мо­же да се на­со­чи от нея към центъра, а, та­ка да се каже, тряб­ва да се „разлее" под фор­ма­та на спирала, след­вай­ки се­дем спи­рал­ни извивки, ка­то по хо­да на вся­ка от тях, той пре­ми­на­ва и през всич­ки­те 12 зо­ди­акал­ни съзвездия, та­ка че той на­ис­ти­на ми­на­ва през 7 х 12 точки. Да, чо­ве­кът се раз­ши­ря­ва бав­но и спи­ра­ло­об­раз­но в Космоса - естествено, всич­ко то­ва е са­мо симво­ли­чен из­раз на не­го­ви­те опит­нос­ти - и когато, кръжейки, би ми­нал за сед­ми път през два­на­де­сет­те зо­ди­акални съзвездия, той би се ока­зал в бо­жес­т­ве­но­-ду­хов­ния свят. В то­зи слу­чай се по­лу­ча­ва така, че вмес­то да гле­да към Космоса, из­хож­дай­ки от своя център, чо­ве­кът гле­да от ду­хов­но­то обкръжение, от два­на­де­сет­те точки; ето как той сти­га до външ­ния свят. Да, ето през как­во тряб­ва да ми­не той, ако ис­ка да ви­ди не­ща­та във външ­ния свят. Съвсем не е дос­та­тъч­но да зас­та­нем на ед­на глед­на точка; тряб­ва да зас­та­нем на 12 глед­ни точки. Който ис­ка да се из­диг­не в бо­жес­т­ве­но­-ду­хов­ния свят, тряб­ва да ми­не през 11x7 степени; а ко­га­то стигне до 12 х 7, той е ве­че в ду­хов­ния свят.

По то­зи начин, за да се из­диг­нат в бо­жес­т­ве­ния свят, ас­т­рал­но­то тя­ло и Азът тряб­ва­ше да ми­нат през 12 х 7, рес­пек­тив­но 11 х 7 степени. Но ако бо­жес­т­ве­-
ната си­ла ис­ка да сле­зе и да се слее с един чо­веш­ки Аз, тя също тряб­ва да се спус­не през 11x7 степени.

Следователно, ко­га­то Евангелието на Лука ис­ка­ше да опи­ше оне­зи ду­хов­ни сили, ко­ито тряб­ва­ше да пре­върнат ас­т­рал­но­то тя­ло и Аза в но­си­тел на Хрис- тос, то тряб­ва­ше да опи­ше как бо­жес­т­ве­но­-ду­хов­ни­те си­ли се спус­кат през 11x7 степени. Ето как­во ни опис­ва в дейс­т­ви­тел­ност Евангелието на Лука. И по­не­же Еванге­ли­ето на Лука ни опис­ва ед­на дру­га личност, за ко­ято бя­ха под­гот­ве­ни съ­от­вет­но­то ас­т­рал­но тя­ло и съ­от­ветния Аз, то не се спи­ра - как­то Евангелието на Матей - на 6 х 7 поколения, а на 11 х 7 степени, през ко­ито - и то­ва яс­но е по­со­че­но в Евангелието на Лука - са­ми­ят Бог спус­ка на­до­лу силите, ко­ито се вли­ват в ин­ди­ви­дуал­нос­т­та на он­зи Исус, за ко­го­то ни го­во­ри Евангелието на Лука. Пребройте чо­веш­ки­те степени, как­то са по со­че­ни в Евангелието на Лука и през ко­ито бо­жес­т­ве­ни­те си­ли се спус­кат на­до­лу и Вие ще по­лу­чи­те 77 степе­ни (Лука 3, 23-38).

Но по­не­же Евангелието на Матей за­гат­ва за дейс­т­ви­ето на она­зи спус­ка­ща се на­до­лу бо­жес­т­ве­на сила, ко­ято фор­ми­ра фи­зи­чес­ко­то и етер­но­то тяло, тук тряб­ва да гос­под­с­т­ву­ва чис­ло­то 6 х 7; а по­не­же Евангелието на Лука за­гат­ва за спус­ка­ща­та се на­до­лу бо­жес­т­ве­на сила, ко­ято пре­об­ра­зя­ва ас­т­рал­но­то тя­ло и Аза, там трябва да гос­под­с­т­ву­ва чис­ло­то 11 х 7. И така, ние виж­да­ме от как­ви ше­мет­ни дъл­би­ни ид­ват те­зи неща, и как Еванге­ли­ето на Матей и Евангелието на Лука всъщ­ност ни по­каз­ват тай­ни­те на посвещението, на пос­ле­до­ва­телни­те сте- пени, не­об­хо­ди­ми при сли­за­не­то на бо­жес­т­ве­но­-ду­хов­ни­те си­ли в ед­на чо­веш­ка индивидуалност, а съ­що и при из­ди­га­не­то им в Космоса.

А за­що Евангелието на Лука съ­що прос­ле­дя­ва ед­на ро­дос­лов­на ли­ния и за­що в оне­зи времена, ко­га­то тай­на­та на Христос Исус е би­ла из­вес­т­на на твър­де мал­ко хора, се опис­ва как от Бога и от Авраам на­до­лу до Исус от Евангелието на Лука има об­що 77 поколения, за то­ва ние ще го­во­рим утре.