Тайните на човешкия организъм

Тайните на човешкия организъм

9 но­ем­в­ри 1923 го­ди­на

Вие ще сте видели, че в те­зи сказки, ко­ито аз дър­жах през пос­лед­ни­те дни, всич­ко се стре­ми към това, да свър­же яв­ле­ни­ята на све­та така, че нак­рая чрез то­ва да се по­лу­чи ед­но дейс­т­ви­тел­но об­х­ват­но поз­на­ние на човека. Всичко, ко­ето разгледахме, се стре­ми към поз­на­ни­ето на човека. Едно поз­на­ние на чо­ве­ка ще бъ­де въз­мож­но са­мо тогава, ко­га­то то мо­же да за­поч­не от на­й-­нис­ши­те фор­ми на яв­ле­ни­ята на света, от всич­ко това, ко­ето се от­к­ри­ва на чо­ве­ка ка­то ма­те­ри­ален свят. И това, ко­ето за­поч­ва с раз­г­леж­да­не­то на всичко, което се от­к­ри­ва ка­то ма­те­ри­ален свят, тряб­ва да за­вър­ши с раз­г­леж­да­не­то на све­та на йерархиите. От на­й-­нис­ши­те фор­ми на ма­те­ри­ал­ния свят на­го­ре до на­й-­вис­ши­те фор­ми на ду­хов­но­то съ­щес­т­ву­ва­ние тряб­ва да бъ­де тър­се­но онова, ко­ето мо­же да до­ве­де след то­ва до дейс­т­ви­тел­но­то поз­на­ние на човека. За мо­мент ние ще нах­вър­лим един вид очерк за ед­но та­ко­ва поз­на­ние на чо­ве­ка в сказките, ко­ито мо­га да из­не­са се­га пред Вас.

Трябва да бъ­дем на­яс­но вър­ху факта, че онова, ко­ето днес стои пред нас ка­то човек, е ре­зул­тат на оно­ва дъл­го кос­ми­чес­ко развитие, ко­ето аз по- с­то­ян­но съм из­ла­гал ка­то Сатурново, Слънчево, Лунно и Земно разви- тие. Земното раз­ви­тие не е още завършено. Но не­ка бъ­дем на­яс­но вър­ху това, как­во дъл­жи в същ­ност чо­ве­кът на Земното раз­ви­тие в тес­ния сми- съл, на то­ва Земно развитие, ко­ето е пос­лед­ва­ло Лунното развитие.

Видите ли, ко­га­то раз­г­ръ­ща­те и дви­жи­те Вашите ръце, ко­га­то дви­жи­те пръстите, ко­га­то из­вър­ш­ва­те ня­как­во външ­но движение; всичко, ко­ето във Вашия ор­га­ни­зъм е не­об­хо­ди­мо за това, че Вие мо­же­те да дви­жи­те Вашите ръце, крака, глава, ус­т­ни и т.н. - и си­ли­те за та­ки­ва чо­веш­ки про­яви оти­ват в на­й-­вът­реш­ни­те час­ти на чо­веш­кия ор­га­ни­зъм -, всич­ко то­ва е да­ре­но на чо­ве­ка чрез Земното раз­ви­тие в тес­ния сми­съл на дума- та. Напротив на­со­че­те пог­лед във всичко, ко­ето е раз­ви­тие на об­мя­на­та на веществата, в пространството, ко­ето е зат­во­ре­но от външ­на­та чо­веш­ка кожа, на­со­че­те пог­лед вър­ху всичко, ко­ето ста­ва във фи­зи­чес­кия те­ле­сен вът­ре­шен чо­век ка­то раз­ви­тие на об­мя­на­та на веществата, то­га­ва във всич­ко го­ре­из­б­ро­ено има­те един об­раз на това, ко­ето чо­ве­кът дъл­жи на Лунното развитие. И Вие има­те един об­раз на това, ко­ето чо­ве­кът дъл­жи на ста­ро­то Слънчево развитие, ко­га­то на­со­чи­те пог­лед вър­ху всичко, ко­ето в чо­ве­ка е по ня­ка­къв на­чин рит­ми­чен процес. Процесът на дишането, про­це­си­те на кръ­во­об­ра­ще­ни­ето са на­й-­важ­ните рит­мич­ни процеси; всич­ки те­зи рит­мич­ни про­це­си чо­ве­кът дъл­жи на ста­ро­то Слъ- нчево развитие. И всичко, ко­ето е раз­ви­тие на нер­ви­те и на сетивата, раз­п­рос­т­ра­не­но от­но­во в ця­ло­то тя­ло на днеш­ния човек, чо­ве­кът го дъл­жи на ста­ро­то Сатурново развитие.
Но при всич­ко то­ва тряб­ва да има­те предвид, че чо­ве­кът е ед­но ця­ло и че раз­ви­ти­ето на све­та е ед­но цяло. Когато днес на­соч­ва­ме вни­ма­ни­ето вър­ху ста­ро­то Сатурново развитие, как­то аз сто­рих то­ва в мо­ята кни­га "Тайната Наука", ние раз­би­ра­ме без съм­не­ние оно­ва развитие, ко­ето е пред­хо­ди­ло в прад­рев­ни вре­ме­на Слънчевото, Лунното и Земното разви- тие. Но то­ва е всъщ­ност са­мо ед­но­то Сатурново развитие, ко­ето до­ве­де до въз­ник­ва­не­то на днеш­на­та Земя. През вре­ме ко­га­то Земята се разви- ва, раж­да се съ­що ед­но Сатурново развитие. Това но­во Сатурново раз­ви­тие е вът­ре в Земното развитие; то е та­ка да се ка­же на­й-м­ла­до­то Са- турново развитие. Онова, ко­ето е стиг­на­ло до Земното развитие, е най-старото. Онова, ко­ето е про­тек­ло ка­то Сатурново раз­ви­тие в ста­ро­то Слънце, е по-младото, онова, ко­ето е про­тек­ло в ста­ра­та Луна, е от­но­во по-младо; и Сатурн, кой­то из­пъл­ва днес Земята, кой­то е свър­зан глав­но с ор­га­ни­за­ци­ите на топ­ли­на­та на Земята, то е на­й-м­ла­до­то Сатурново развитие. Но ние се на­ми­ра­ме с на­шия чо­век в то­ва Сатурново развитие, пото­пе­ни сме в него.

Така сме по­то­пе­ни ние в кос­ми­чес­ко­то развитие. Но ние сме по­то­пе­ни съ­що в това, ко­ето ни за­оби­ка­ля прос­т­ран­с­т­ве­но на Земята. Вземете нап­ри­мер ми­не­рал­но­то царство. Ние се на­ми­ра­ме във вза­имо­дейс­т­вие с ми­не­рал­но­то царство. Ние при­ема­ме ми­не­ра­ли­те чрез храната. Ние ги при­ема­ме съ­що и ина­че чрез ди­ша­не­то и т.н. Ние пре­ра­бот­ва­ме ми­не­ра­ли­те вът­ре в нас.

Обаче вся­ко развитие, всич­ки про­це­си на све­та про­ти­чат по раз­ли­чен на­чин в човека, а не как­то вън от човека. Аз ве­че отбелязах: съв­сем смеш­но е, ко­га­то днес про­уч­ва­ме хи­ми­чес­ки про­це­си в хи­ми­чес­ка­та ла­бо­ра­то­рия и след то­ва си представяме, че ко­га­то чо­ве­кът яде хра­ни­тел­ни­те продукти, те­зи хи­ми­чес­ки про­це­си прос­то се про­дъл­жа­ват вът­ре в чо- века. Човекът не е ня­как­во сли­ва­не на хи­ми­чес­ки действия, а вът­ре чо­ве­ка всич­ко се изменя. И от оп­ре­де­ле­на глед­на точ­ка то­ва из­ме­не­ние се пред­с­та­вя по след­ния начин.

Предположете, че при­ема­ме в нас не­що минерално. Всичко, ко­ето при­ема­ме в нас ка­то ми­не­рал­но вещество, тряб­ва да бъ­де до­ве­де­но в чо­ве­ка по­-на­та­тък до там, че да се по­лу­чи следното. Вие знаете, че има­ме ед­на соб­с­т­ве­на топлина. При здра­вия чо­век топ­ли­на­та на кръв­та е око­ло 37ºС. В топ­ли­на­та на кръв­та има­ме нещо, ко­ето над­ви­ша­ва сред­но външ­на­та топлина. Всичко, ко­ето при­ема­ме ка­то ми­не­рал­но вещество, тряб­ва оба­че да бъ­де из­ме­не­но в на­шия ор­га­ни­зъм така, че това, ко­ето в топ­ли­на­та на на­ша­та кръв над­ви­ша­ва сред­на­та топ­ли­на на за­оби­ка­ля­щия ни вън­шен свят, ко­ето е по­-ви­со­ко от топ­ли­на­та на за­оби­ка­ля­ща­та външ­на сре- да, та­зи пре­ви­ша­ва­ща външ­на­та тем­пе­ра­ту­ра вът­реш­на топ­ли­на при­ема с удо­вол­с­т­вие кон­су­ми­ра­но­то ми­не­рал­но вещество. Когато кон­су­ми­ра­те

И не­ка оти­дем по-нататък, да оти­дем при рас­ти­тел­ни­те вещества, ко­ито чо­ве­кът при­ема в се­бе си ка­то храна. Човекът при­ема в се­бе си рас­ти­тел­ни­те вещества; той са­ми­ят при­над­ле­жи на света, ко­га­то раз­ви­ва рас­ти­тел­но­то съ­що в се­бе си. Човекът съ­дър­жа в се­бе си ми­не­рал­ни вещества, но те­зи ми­не­рал­ни ве­щес­т­ва про­явя­ват пос­то­ян­но тен­ден­ция да се пре­вър­нат в топ­ли­нен етер. Растителните ве­щес­т­ва про­явя­ват в чо­ве­ка пос­то­ян­но тен­ден­ция да се пре­вър­нат във въз­душ­но състояние, в га­зо­во състояние. Така що­то чо­ве­кът има в се­бе си рас­ти­тел­ни­те ве­щес­т­ва ка­то въз­ду­хо­об­раз­но царство. Всичко, ко­ето вли­за в чо­ве­ка ка­то рас­ти­тел­но вещество, или ко­ето той са­ми­ят раз­ви­ва вът­ре в се­бе ка­то вът­ре­шен рас­ти­те­лен организъм, тряб­ва да се пре­вър­не във въз­ду­хо­об­раз­но състоя- ние, тряб­ва да мо­же да при­еме вът­ре в не­го въз­ду­хо­об­раз­на форма. Ако рас­ти­тел­но­то ве­щес­т­во не при­еме въз­ду­хо­об­раз­на форма, ако ор­га­низ­мът на чо­ве­ка е такъв, че вре­ди на рас­ти­тел­но­то ве­щес­т­во и на всичко, ко­ето в не­го ис­ка да бъ­де растително, да при­еме въз­ду­хо­об­раз­на форма, то­га­ва чо­ве­кът е болен. Всяко жи­во­тин­с­ко вещество, ко­ето чо­ве­кът при­ема в се­бе си ка­то храна, или ко­ето той са­ми­ят си об­ра­зу­ва ка­то живо- тинско, тряб­ва да при­еме в човека, по­не в оп­ре­де­ле­но време, теч­на форма. Човекът не тряб­ва да има вът­ре в се­бе си ни­що от животинското, ни­що от вът­реш­но про­из­ве­де­но­то животинско, ни­то от това, ко­ето той при­ема от вън, ко­ето да не ми­не през про­це­са на прев­ръ­ща­не­то в теч­на форма, ко­ето да при­еме ня­ко­га та­зи теч­на форма. Ако чо­ве­кът не е в със­то­яние да пре­вър­не в теч­на фор­ма соб­с­т­ве­но­то жи­во­тин­с­ко ве­щес­т­во или при­ето­то отвън жи­во­тин­с­ко вещество, за да го пре­вър­не след то­ва от­но­во в твър­да форма, то­га­ва той е болен. Само това, ко­ето в чо­ве­ка ра- ж­да чис­то чо­веш­ка­та форма, ко­ето в чо­ве­ка про­из­хож­да от това, че той е ед­но из­п­ра­ве­но хо­де­що същество, че той има в се­бе си им­пул­си да го­во­ри и мисли, са­мо това, ко­ето пра­ви от не­го ис­тин­с­ки човек, ко­ето го из­ди­га над животното, то­ва мо­же да пре­ми­не в не­го в твър­да­та зем­на фор­ма - а то­ва пред­с­тав­ля­ва са­мо де­сет про­цен­та от це­лия чо­веш­ки ор­га­ни­зъм - са­мо то­ва тряб­ва да при­еме форма. Когато не­що от жи­во­тин­с­ко­то или от рас­ти­тел­но­то ес­тес­т­во пре­ми­не в чо­веш­ка­та твър­да форма, то­га­ва чо­ве­кът е болен.

Всичко ми­не­рал­но тряб­ва да пре­ми­не в чо­ве­ка ня­ко­га в топ­ли­нен етер. Всичко рас­ти­тел­но в чо­ве­ка тряб­ва да ми­не в чо­ве­ка през пре­ход­на­та фор­ма на въздухообразното. Всичко жи­во­тин­с­ко в чо­ве­ка тряб­ва да ми не през пре­ход­на­та фор­ма на теч­но­то състояние. Само всич­ко чо­веш­ко мо­же да при­еме в не­го твър­да­та зем­на фор­ма и да я за­па­зи постоянно. Тази е ед­на от тай­ни­те на чо­веш­кия организъм.

А се­га не­ка ос­та­вим нас­т­ра­на оно­ва - по­-на­та­тъш­но­то раз­г­леж­да­не ще сто­ри то­ва в още по­-­изо­бил­на фор­ма -, не­ка ос­та­вим нас­т­ра­на онова, ко­ето чо­ве­кът има от Земята, и да взе­мем това, ко­ето в чо­ве­ка е ор­га­ни­зъм на об­мя­на­та на веществата, ко­ето без съм­не­ние той пре­об­ра­зу­ва през вре­ме на зем­ния организъм, но го има ка­то за­лож­ба от ста­ра­та Лунна епо­ха - да взе­мем сле­до­ва­тел­но това, ко­ето вът­ре в чо­ве­ка в гра­ни­ци­те на не­го­ва­та ко­жа ста­ва ка­то об­мя­на на ве­щес­т­ва­та в тес­ния сми­съл на думата, при ко­ето при­чис­ля­ва­ме към об­мя­на­та на ве­щес­т­ва съ­що изпра- жненията. Всичко то­ва би­ва из­ме­не­но чрез при­ема­не­то на хра­ни­тел­ни­те вещества. Хранителните вещества, ко­ито пър­во се на­ми­рат вън от чове- ка, вли­зат в чо­ве­ка и се при­съ­еди­ня ват пър­во към та­зи сис­те­ма на об­мя­на­та на веществата.

Тази сис­те­ма на об­мя­на­та на ве­щес­т­ва­та пре­ра­бот­ва това, ко­ето е чо­веш­ка окол­на среда, в не­що човешко. Всичко ми­не­рал­но за­поч­ва да се приб­ли­жа­ва към топ­лин­ния етер, всич­ко рас­ти­тел­но за­поч­ва да се приб­ли­жа­ва към въздухообразно-ухайното, всичко, ко­ето е животинско, а съ­що соб­с­т­ве­но про­из­ве­де­но­то жи­во­тин­с­ко за­поч­ва да се приб­ли­жа­ва към теч­но­то със­то­яние и об­ра­зу­ва ка­то един вид ор­га­ни­зи­ра­на фор­ма съ­щин­с­ко човешкото, до­веж­дай­ки го до твър­до­то състояние. Всичко то­ва съ­щес­т­ву­ва ка­то тен­ден­ция в об­мя­на та на веществата. И в то­ва от­но­ше­ние об­мя­на­та на ве­щес­т­ва­та е нещо, ко­ето е из­вън­ред­но интересно.

Ако прос­ле­дим об­мя­на­та на ве­щес­т­ва­та на­го­ре до дишането, конста- тираме, че чо­ве­кът из­г­раж­да от се­бе си въглерода, кой­то мо­же да се на­ме­ри нав­ся­къ­де в човека. Той е тър­сен от кислорода, би­ва пре­вър­нат във въг­ле­род­на ки­се­ли­на и след то­ва би­ва из­ди­шан от човека. Въглеродната ки­се­ли­на е ед­но съ­еди­не­ние на въг­ле­ро­да с кислорода. Кислородът, кой­то би­ва при­ет чрез дишането, сре­ща въг­ле­ро­да и го при­ема в се­бе си; чо­ве­кът из­диш­ва въг­ле­род­на­та киселина, съ­еди­не­ни­ето по­лу­че­но от дей- с­т­ви­ето на кис­ло­ро­да вър­ху въглерода. Преди да ста­не издишването, въг­ле­ро­дът ста­ва та­ка да се ка­же още един бла­го­де­тел на чо­веш­ка­та при рода. Защото то­зи въглерод, кой­то се съ­еди­ня­ва с кислорода, ка­то свър­з­ва това, ко­ето кръ­во­об­ра­ще­ни­ето произвежда, с това, ко­ето ди­ша­не­то пра­ви след то­ва от кръвообращението, то­зи въг­ле­род ста­ва бла­го­де­тел на чо­веш­кия организъм; за­що­то пре­ди да на­пус­не чо­веш­кия организъм, той раз­п­рос­т­ра­ня­ва в це­лия чо­веш­ки ор­га­ни­зъм ед­но из­лъч­ва­не на етер.

Всичко то­ва се под­гот­вя още в сис­те­ма­та на об­мя­на­та на веществата. Обаче сис­те­ма­та на об­мя­на­та на ве­щес­т­ва­та ка­то чо­веш­ка сис­те­ма е пос­та­ве­на в це­лия Космос така, че тя не мо­же да съ­щес­т­ву­ва са­ма за се­бе си. Системата на об­мя­на­та на ве­щес­т­ва­та не мо­же да съ­щес­т­ву­ва са­ма за се­бе си. Ето за­що тя е би­ла об­ра­зу­ва­на в чо­ве­ка ка­то ед­на тре­та сис­те­ма в ней­на­та заложба. Първата за­лож­ба за нер­в­но­-се­тив­на­та сис­те­ма е би­ла об­ра­зу­ва­на през вре­ме на Сатурновата епоха, вто­ра­та за­лож­ба за рит­мич­на­та сис­те­ма през вре­ме на ста­ра­та Слънчева епо­ха и ед­вам след ка­то те­зи дру­ги сис­те­ми са съ­щес­т­ву­ва­ли вече, мо­жа да бъ­де про­из­ве­де­на в чо­ве­ка сис­те­ма­та на об­мя­на­та на веществата, за­що­то та­зи сис­те­ма не мо­же да съ­щес­т­ву­ва са­ма за се­бе си. Системата на об­мя­на­та на вещест- вата, ако ос­та­вим нас­т­ра­на пър­во во­ле­ви­те движения, е пред­ви­де­на в ко- с­ми­чес­ка връз­ка за хра­не­не­то на човека. Обаче то­ва хра­не­не на мо­же да съ­щес­т­ву­ва са­мо за се­бе си. Човекът се нуж­дае от то­ва хранене, но то не мо­же да съ­щес­т­ву­ва за се­бе си. Защото ако про­учим сис­те­ма­та на об­мя­на­та на ве­щес­т­ва­та при чо­ве­ка за се­бе си. Вие ще ви­ди­те в след­ва­щи­те сказки, кол­ко не­об­хо­ди­мо е то­ва от­но­во за чо­веш­кия ор­га­ни­зъм -, тя е пос­то­ян­но про­ник­на­та от все­въз­мож­ни нак­лон­нос­ти да нап­рави чо­ве­ка болен. И про­из­хо­дът на вът­реш­ни­те болести, ко­ито сле­до­ва­тел­но не въз­ник­ват чрез външ­ни наранявания, ние тряб­ва да тър­сим ви­на­ги то­зи про­из­ход в сис­те­ма­та на об­мя­на­та на веществата. Ето за­що кой­то ис­ка да про­ве­де ед­но дейс­т­ви­тел­но ра­ци­онал­но наб­лю­де­ние на болестите, той тряб­ва да из­хо­ди от сис­те­ма­та на об­мя­на­та на ве­щес­т­ва­та и тряб­ва да за­пи­та от­нос­но то­ва вся­ко от­дел­но яв­ле­ние на сис­те­ма­та на об­мя­на на ве- ществата: На ка­къв път си ти? Защо­то ако взе­мем всич­ки яв­ле­ния от

В след­ва­щи­те сказ­ки ние ще разберем, че това, ко­ето на пръв пог­лед би мог­ло да из­г­леж­да ка­то глу­пост в ор­га­ни­за­ци­ята на света, а именно, че в чо­ве­ка за­поч­ва нещо, което, ако не бъ­де спря­но на по­ло­ви­на­та път, би нап­ра­ви­ло чо­ве­ка болен, ние ще разберем, че то­ва е мно­го мъд­ро устрое- но. Но се­га ис­ка­ме да го раз­г­ле­да­ме вре­мен­но ка­то факт, ис­ка­ме да объ- р­нем вни­ма­ние вър­ху това, че под­роб­нос­ти­те в про­це­си­те на об­мя­на­та на веществата, ко­га­то ги прос­ле­дим вът­реш­но в тях­на­та същност, би­ха отговорили: Ние сме на път да нап­ра­вим да за­бо­лее це­ли­ят организъм. Всеки про­цес на об­мя­на­та на веществата, ако бъ­де продължен, пра ви ор­га­низ­ма болен. Ако въ­об­ще в чо­ве­ка тряб­ва да съ­щес­т­ву­ва об­мя­на на веществата, тряб­ва да съ­щес­т­ву­ват дру­ги процеси, ко­ито тряб­ва да са би­ли раз­ви­ти по­-ра­но в тех­ни­те заложби. А то­ва са процесите, ко­ито съ­щес­т­ву­ват в кръвообращението; то­ва са про­це­си­те на кръвообращение- то. Процесите на кръ­во­об­ра­ще­ние то съ­дър­жат пос­то­ян­но ле­ку­ва­щи процеси. Така що­то чо­ве­кът тряб­ва и мо­же да бъ­де опи­сан фак­ти­чес­ки съ­що и така, че кажем: През вре­ме на ста­ро­то Лунно раз­ви­тие чо­ве­кът е бил ро­ден ка­то па­ци­ент и пре­ди не­го и в са­мия не­го е бил из­п­ра­тен в не­го­ва­та соб­с­т­ве­на при­ро­да ле­ка­рят през вре­ме на ста­ро­то Слънчево раз- витие. През вре­ме на ста­ро­то Слънчево раз­ви­тие чо­ве­кът е бил ро­ден по от­но­ше­ние на не­го­ва­та соб­с­т­ве­на при­ро­да ка­то лекар. Випо е мно­го пред­вид­ли­ва в раз­ви­ти­ето на света, че ле­ка­рят се ро­дил пре­ди пациента, за­що­то през вре­ме на ста­ро­то Лунно раз­ви­тие в чо­ве­ка е бил при­ба­вен са­ми­ят пациент. И ако ис­ка­ме да опи­шем пра­вил­но човека, ние тряб­ва

той да обуз­да­ва нав­ся­къ­де в чо­ве­ка про­це­са на кръвообращението, да го до­ве­де до об­щи­те от­но­ше­ния на Космоса.

Така що­то мо­жем да кажем: От хра­не­не­то ние пре­ми­на­ва­ме в лечението, ка­то чо­ве­кът имат пос­то­ян­но от до­лу на­го­ре тен­ден­ци­ята да се раз­бо­лее и в не­го­вия сре­ден организъм, в ор­га­низ­ма на кръ­во­об­ра­ще­ни­ето тряб­ва пос­то­ян­но да раз­ви­ва тен­ден­ци­ята да ос­та­ва здрав. И тъй ка­то в на­шия сре­ден ор­га­ни­зъм се раж­дат пос­то­ян­но им­пул­си­те на оздравяването, те­зи им­пул­си ос­та­вят имен­но в по­со­ка­та на нер­в­но­-се­тив­на­та сис­те­ма в гла­ва­та нещо; и ка­то тре­то не­що ние сти­га­ме то­га­ва до та­зи нер­в­но­-се­тив­на система. Какви си­ли на­ми­ра­ме ние в нер­в­но­-се­тив­на­та система? В нер­в­но­-се­тив­на­та сис­те­ма на­ми­ра­ме оне­зи сили, ко­ито та­ка да се ка­же ле­ка­рят в нас ос­та­вя след се­бе си. От ед­на стра­на той дейс­т­ву­ва оз­д­ра­вя­ва­що на­до­лу вър­ху про­це­са на об­мя­на­та на веществата. Но ка­то дейс­т­ву­ва оз­д­ра­вя­ва­що вър­ху про­це­са на об­мя­на­та на веществата, той пра­ви нещо, ко­ето под­ле­жи на ед­но от­съж­да­не в це­лия Космос. И аз не Ви каз­вам не­що фантастично, а Ви каз­вам нещо, ко­ето е пъл­на дейст- вителност: Този процес, кой­то прави, що­то в нас пос­то­ян­но да ста­ват в дол­ния ор­га­ни­зъм про­це­си на оздравяване, пре­диз­вик­ва за­до­вол­с­т­во­то на вис­ши­те йерархии. Това е ра­дос­т­та на вис­ши­те йе­рар­хии из­пит­ва­на към зем­ния свят. Те гле­дат на­до­лу и чув­с­т­ву­ват неп­рес­тан­но въз­ли­за не­то на бо­лес­т­та от онова, ко­ето в чо­ве­ка се из­ди­га на­го­ре от зем­но­то ес- тество, ко­ето ос­та­ва от зем­ни­те свойс­т­ва на веществата. Вие виждате, как им­пул­си­те на си­ли­те дейс­т­ву­ва­щи от зем­но­то естество, ко­ито се на­ми­рат в за­оби­ка­ля­щия въз­дух и т.н., са пос­то­ян­но про­це­си на оздравя- ването. Това пре­диз­вик­ва за­до­вол­с­т­во­то на вис­ши­те йерархии.

А се­га пред­с­та­ве­те си, как­во мо­же­те да про­учи­те при оно­ва не­бес­но тяло, ко­ето е би­ло пос­та­ве­но та­ка да се ка­же ка­то на­й-­дос­тойния ду­хо­вен обект на про­уч­ва­не­то на гра­ни­ца­та на на­ша­та пла­нет­на система. Там в сре­да­та се на­ми­ра онова, ко­ето съ­дър­жа в се­бе си силите, които, ако си пред­с­та­вим кон­цен­т­ри­ра­ни вър­ху Земята, са си­ли съз­да­ва­щи заболя- ване, а в окол­нос­т­та се по­каз­ват кръ­жа­щи­те си­ли на оздравяването. И който има въз­п­ри­ем­чи­вост за та­ки­ва неща, той ще ви­ди там в пръс­те­-­

И та­ка в пла­не­та­та Сатурн, ко­ято е пос­та­ве­на на на­й-­външ­ния край на на­ша­та пла­нет­на система, ние виж­да ме да се из­вър­ш­ва съ­щи­ят процес, кой­то но­сим в нас неп­рес­тан­но в на­ша­та об­мя­на на ве­щес­т­ва­та и в на шия ор­га­ни­зъм на кръ­во­об­ра­ще­ни­ето Но ние виж­да­ме също, как на­ши­ят ду­хо­вен пог­лед е на­со­чен имен­но вър­ху све­та на вто­ра­та йерархия, със­та­ве­на от ду­хов­ни­те съ­щес­т­ва Кириотетес /Господства/, Динамис /Си- ли/ и Ексузиаи /Власти/; вър­ху све­та на пър­ва­та йе­рар­хия със­та­ве­на от Серафимите, Херувимите и Престолите. Когато на­со­чим вни­ма­тел­но ду­хов­ния пог­лед вър­ху пла­не­та­та Сатурн и не­го­вия пръстен, ние сме на со­че­ни към те­зи гор­ни йерархии, как те гледат, бих мо­гъл да кажа, вър­ху това, ко­ето съз­да­ва бо­лест и това, ко­ето оздравява.

И то­ва удо­вол­с­т­вие е се­га ед­на си­ла във Вселената. Това удо­вол­с­т­вие на вис­ши­те йе­рар­хии про­ник­ва след то­ва със сво­ите те­че­ния на­ша­та нер­в­но­-се­тив­на сис­те­ма и об­ра­зу­ва в нея си­ли­те на ду­хов­но­то раз­ви­тие на човека. Това са силите, ко­ито та­ка да се ка­же се раз­цъф­тя­ват на­вън от изцелението, ко­ето пос­то­ян­но ста­ва в човека. Така че на тре­то мяс­то има­ме ду­хов­но­то развитие.
1. Обмяна на ве­щес­т­ва­та Хранене

2. Кръвообращение Оздравяване

3. Нервно-сетивен ор­га­ни­зъм Духовно раз­ви­тие
И ко­га­то се­га опис­ва­ме чо­ве­ка минаващ, през Сатурновото, Слънчевото и Лунното развитие, ние тряб­ва да кажем: Човекът е пър­во дух ро­ден от Космоса, кой­то раз­ви­ва в се­бе си лечителя, кой­то чрез то­ва мо­же да при­еме пос­ле кос­ми­чес­кия пациент. И чрез съв­мес­т­но­то дейс­т­вие на всич­ко то­ва би­ва съз­да­де­но пос­ле на Земята това, ко­ето на та­зи Земя е на­ми­ра­щи­ят се във во­ле­во дви­же­ние човек.

Всяко от­дел­но зве­но на поз­на­ни­ето на чо­ве­ка тряб­ва да бъде, бих мо­гъл да кажа, вдъх­но­ве­но по оп­ре­де­лен на­чин от онова, ко­ето ле­жи на ос­но­ва­та на това, ко­ето аз ка­зах тук. Предположете, че ня­кой ис­ка да ус­та­но­ви ед­на сис­те­ма на ле­чеб­но­то изкуство, ед­на дейс­т­ви­тел­но ра­ци­онал­на сис­те­ма на ле­чеб­но­то изкуство. Какво тряб­ва да съ­дър­жа та­зи система? Естествено тя тряб­ва да съ­дър­жа глав­но про­це­си­те на лечението. Обаче от как­во тряб­ва да из­хож­дат про­це­си­те на лечението? Те ще тряб­ва да

Педагогическият ху­дож­ник тряб­ва да ра­бо­ти на­пъл­но по ду­хо­вен на­чин със силите, които, сгъс­те­ни във физическото, или сгъс­те­ни в етерното, са ле­чеб­ни процеси. Ако аз нап­ра­вя не­що вър­ху ед­но де­те спо­ред пе­да­го­ги­чес­ко­то изкуство, то­ва е един процес, на ос­но­ва­та на кой­то ле­жи не­що духовно. Ако си пре­ве­да то­зи процес, така, че това, ко­ето съм из­вър­шил в ду­хов­на­та област, да го про­из­ве­да чрез това, че да при­ло­жа не що ма­те­ри­ал­но или един процес, то­га­ва то­зи про­цес или ма­те­ри­ал­но­то ве­щес­т­во е ед­но ле­чеб­но средство. Бихме мог­ли съ­що да кажем: Медици- ната е ме­та­мор­фо­зи­ра­не­то на ду­хов­но­то тре­ти­ра­не на чо­ве­ка пре­не­се­но на­до­лу във вещественото. Ако си спомните, как аз по­со­чих не­ща­та в кур­са за учителите, кой­то бе дър­жан за ан­г­лийс­ки­те посетители, ще видите, че аз нав­ся­къ­де обър­нах вни­ма­ни­ето вър­ху това, как в това, кое то учи­те­лят върши, се за­поч­ва с един вид об­ща чо­веш­ка терапия, как то­ва или оно­ва пе­да­го­ги­чес­ко ме­роп­ри­ятие мо­же да пре­диз­ви­ка в по­-къс­на

Вие виж­да­те сле­до­ва­тел­но също, как днес тряб­ва да бъ­де съз­да­де­на ед­на сис­те­ма на ме­ди­ци­на­та от ед­но об­що поз­на­ние на човека. Това чув­с­т­ву­ват ня­кои хора. Обаче ще бъ­де пос­тиг­на­то не­що са­мо тогава, ко­гато бъ­де фак­ти­чес­ки раз­ви­та ед­на та­ка­ва сис­те­ма на медицината. Ако раз­г­ле­да­те днес ръ­ко­вод­с­т­ва по ле­чеб­но­то изкуство, ще видите, че не се за­поч­ва със сис­те­ма­та на об­мя­на­та на ве­щес­т­ва­та или то­ва се пра­ви са­мо в ред­ки случаи. Но от то­ва тряб­ва да се изходи, ина­че не мо­же да се по- знае, в как­во се със­тои въ­об­ще ес­тес­т­во­то на болестта.

Видите ли, це­ли­ят то­зи въп­рос стои така, че фак­ти­чес­ки про­це­си­те на хра­не­не­то мо­гат да пре­ми­нат в про­це­си на лечението, про­це­си­те на ле­че­ни­ето мо­гат да пре­ми­нат в ду­хов­ни про­це­си и от­но­во об­рат­но ду­хов­ни те про­це­си мо­гат да пре­ми­нат в про­це­си на лечението; или ко­га­то ду­хов­ни­те про­це­си про­из­веж­дат нап­ра­во сму­ще­ния на об­мя­на­та на веще- ствата, то­га­ва ду­хов­ни­те про­це­си пре­ми­на­ват съ­що от­но­во в един ста- дий, в кой­то те мо­гат да бъ­дат из­ле­ку­ва­ни чрез сред­ния ор­га­ни­зъм на човека, мо­гат и тряб­ва да бъ­дат из­ле­ку­ва­ни по то­зи начин. Всички те­зи не­ща пре­ми­на­ват ед­ни в дру­ги в чо­ве­ка и це­ли­ят чо­веш­ки ор­га­ни­зъм е неп­рес­тан­но ед­на чу­дес­на метаморфоза. Вземете нап­ри­мер процесите, ко­ито се съ­дър­жат в то­ва чу­дес­но об­ръ­ще­ние на чо­веш­ка­та кръв. Що за про­це­си са това?

Обгърнете с пог­лед пър­во кръв­та съв­сем от­дел­но от ос­та­на­лия чо­веш­ки организъм, как тя те­че през артериите, об­гър­не­те с пог­лед формата, да ре­чем следователно, сис­те­ма­та на ар­те­ри­ите и това, ко­ето се при­съ­еди­ня­ва към нея ка­то сис­те­ма на мускулите, ка­то кос­т­на сис­те­ма и та­ка нататък, сле­до­ва­тел­но това, ко­ето е твър­до образуване, и това, ко­ето те­че ка­то теч­но ве­щес­т­во през него. Останете при теч­но­то състояние, при кръвта; в чо­веш­кия ор­га­ни­зъм съ­щес­т­ву­ват съ­що и дру­ги течности, но ос­та­не­те при кръвта. В та­зи те­ча­ща течност, как­ви про­це­си ста­ват неп­рес­тан­но в нея? В нея неп­рес­тан­но ста­ват процеси. Същите процеси, ко­ито ста­ват в теч­на­та кръв, мо­гат да об­х­ва­нат към ня­кои стра­ни това, ко­ето е прег­ра­да или ске­ле или втвър­де­но в човека, то­га­ва това, ко­ето при­над­ле­жи на кръвта, се на­ми­ра в сте­ни­те на кръ­во­нос­ни­те или на дру­ги съ­до­ве или в мус­ку­ли­те или ня­къ­де в кос­ти­те или в ня­кой об­ви­ващ ор- ган. В как­во се прев­ръ­ща то там? То се прев­ръ­ща в им­пулс на въз­па­ли­тел­ни­те явления. Това, ко­ето на­ми­ра­ме тук или там ка­то им­пул­си на въз­па­ли­тел­ни­те явления, ние го на­ми­ра­ме пос­то­ян­но ка­то нор­мал­ни про­-­

Аз казах, в нер­в­ни­те ста­ват съ­вър­ше­но дру­ги про­це­си от­кол­ко­то в кръв- та, в нер­ви­те ста­ват про­ти­во­по­лож­ни­те процеси. В кръв­та ста­ват про­це­си кло­ня­щи към фос­фор­но­то естество, процеси, ко­ито ка­то фосфорни: про­це­си об­х­ва­нат тъ­ка­ни­те об­ви­ва­щи кръв­та или те­зи съ­сед­ни на кръв- та, во­дят до възпаления. Ако прос­ле­ди­те про­це­си­те в нер­в­ни­те пъ­ти­ща и ако те­зи про­це­си пре­ми­нат в дру­ги съ­сед­ни ор­га­ни или съ­що в кръвта, то­га­ва се раж­дат им­пул­си­те на об­ра­зу­ва­не на ту­мо­ри при човека. Кога- то то­ва би­ва пре­не­се­но в кръв­та и след то­ва кръв­та снаб­дя­ва по нез­д­ра­вос­ло­вен на­чин дру­ги­те органи, раж­дат се об­ра­зу­ва­ния на тумори. Така що­то мо­жем да кажем: Всяко об­ра­зу­ва­не на ту­мор е един ме­та­мор­фо­зи­ран нер­вен про­цес ста­ващ на не­под­хо­дя­що мяс­то в чо­веш­кия организъм.

Вие виждате, че това, ко­ето про­ти­ча в нервите, тряб­ва да ос­та­не в нер- вите, а това, ко­ето про­ти­ча в кръвта, тряб­ва да ос­та­не в кръвта. Ако това, ко­ето при­над­ле­жи в кръвта, пре­ми­не в съседство, раж­дат се възпаления. Ако това, ко­ето при­над­ле­жи на нервите, пре­ми­не в съседство, раж­дат се вся­ка­къв вид образувания, ко­ито са об­х­ва­на­ти с три­ви­ал­но­то на­име­но­ва­ние ту­мор­ни образувания. Обаче меж­ду про­це­си­те на нер­в­на­та сис­те­ма и про­це­си­те на кръв­на­та сис­те­ма тряб­ва да ста­ва един пра­ви­лен ритъм. Ние има­ме не са­мо об­що взе­то ри­тъ­ма на ди­ша­не­то в кон­т­раст с про­це­са на кръвообращението, а в дви­же­ща­та се кръв има­ме тън­ки процеси, които, ко­га­то из­ля­зат вън от кръвта, се прев­ръ­щат във въз­па­ли­тел­ни процеси. Тези тън­ки про­це­си тряб­ва съ­що да сто­ят в ед­на рит­мич­на връз­ка с това, ко­ето ста­ва в съ­сед­ния нерв, как­то ди­ша­не­то тряб­ва да стои във връз­ка с кръвообращението. И в момента, в кой­то в та­зи връз­ка се явя­ват сму­ще­ния меж­ду ри­тъ­ма на кръв­та и ри­тъ­ма на нервите, рит­мич­на­та връз­ка тряб­ва от­но­во да бъ­де възстановена.

Вие виждате, тук ние от­но­во нав­ли­за­ме в ед­на об­ласт на терапията, на про­це­си­те на лечението. Всичко то­ва Ви показва, как в чо­ве­ка тряб­ва да

Когато поз­на­ва­ме ед­на бо­лест на мо­зъ­ка и въз­мож­нос­т­та за из­ле­ку­ва­не на бо­лес­т­та на мозъка, то­га­ва в тре­ти­ра­не­то на мо­зъ­ка има­ме гру­бо взе­то - са­мо­по­нят­но е, че пог­лед­на­то от дру­га стра­на то­ва е съ­що не­що тънко, оба­че по­ра­ди факта, че то­ва е един фи­зи­чес­ки процес, аз каз­вам "грубо" - то­га­ва в тре­ти­ра­не­то на мо­зъ­ка има­ме това, ко­ето тряб­ва да бъ­де точ­но пра­вил­но про­ве­де­но в пе­да­го­ги­чес­ко­то изкуство. Ето за­що по­ло­же­ни­ето е такова, че в същност, ко­га­то се ус­т­рой­ва вед­нъж един дейс­т­ви­те­лен пе­да­го­ги­чес­ки семинар, на учи­те­ли­те тряб­ва­ло да се из­на­ся не­що патологично-терапевтично: то­га­ва те би­ха шко­лу­ва­ли тях­но­то мис­ле­не при не­що по-нагледно, по­не­же се ко­ре­ни по­ве­че в материално- то, би­ха шко­лу­ва­ни тях­но­то мис­ле­не по­-наг­лед­но за това, ко­ето тряб­ва да раз­бе­рат в съ­щин­с­ка­та педагогика. И от­но­во ня­ма ни­що по­-по­лез­но за терапията, а имен­но за те­ра­пи­ята на вът­реш­ни­те болести, ос­вен ко­га­то се знае, как то­ва или оно­ва дейс­т­ву­ва в пе­да­го­ги­чес­ко­то ху­до­жес­т­ве­но третиране. Защото ко­га­то на­ме­рим мос­то­ве­те към материалното, то­га­ва от начина, по кой­то тряб­ва да тре­ти­ра­ме педагогическото, на­ми­ра­ме съ­що ле­чеб­но­то средство.

Да, вся­ко ми­на­ва­не през све­та е в дейс­т­ви­тел­ност ед­но ис­тин­с­ко про­уч­ва­не на това, ко­ето храни, ко­ето лекува, ед­но про­уч­ва­не на духовното, за­що­то в при­ро­да­та пос­то­ян­но се по­лу­ча­ват за­бо­ля­ва­ния и пос­то­ян­но се лекува. Там на­вън се на­ми­рат ве­ли­ки­те про­це­си на лечението. Ние тряб­ва са­мо да ги при­ло­жим вър­ху човека. Това е чуд­но­то съв­мес­т­но дейс­т­вие на Макрокосмоса с микрокосмоса. Действително пред­с­тав­ля­ва ед­на дъл­бо­ка ис­ти­на това, ко­ето аз съм ка­зал на ня­кои от Вас в та­зи или она­зи форма:

Искаш ли да поз­на­еш се­бе си,

Гледай на всич­ки стра­ни в света.

Искаш ли да поз­на­еш света,

Гледай във всич­ки твои соб­с­т­ве­ни глъбини.

Днес хо­ра­та са свик­на­ли с не­що друго. Те се от­да­ле­ча­ват от природата, кол­ко­то е въз­мож­но повече, пра­вят нещо, ко­ето им зат­ва­ря пог­ле­да за природата, за­що­то това, ко­ето ис­кат да изследват, пос­та­вят го в ед­но стък­ло вър­ху ед­на мал­ка масичка; око­то не гле­да в природата, а гле­да в стъклото. Самият пог­лед е от­къс­нат от природата. Те на­ри­чат то­ва един микроскоп. Бихме мог­ли съ­що та­ка да го на­ре­чем в из­вес­т­но от­но­ше­ние един нулескоп, за­що­то се от­къс­ва­ме от природата. И хо­ра­та не знаят, ко­га­то са уве­ли­чи­ли то­ва там до­лу под микроскопа, че фак­ти­чес­ки имат за ду­хов­но­то поз­на­ние съ­що­то нещо, ко­ето би се случило, ако про­це­сът би ста­нал в природата. Помислете само, ко­га­то взе­ме­те не­що съв­сем мал­ко от чо­ве­ка и го уве­ли­чи­те под микроскопа, за да мо­же­те да го наблюда- вате, Вие вър­ши­те с то­ва мал­ко не­що от чо­ве­ка същото, ко­ето бих­те сто­ри­ли с човека, ако бих­те го раз­къ­са­ли та­ка на­ши­ро­ко и надалече! Вие бих­те има­ли не­що още по­-­ужас­но от са­мия прокруст, ако бих­те раз­къ­са­ли чо­ве­ка така, за да бъ­де той увеличен, как­то се уве­ли­ча­ва то­ва мал­ко не­що там под стъклото, под тръ­ба­та на микроскопа. Но вяр­ва­те ли, че ще има­те още там човека? Естествено не мо­же да ста­ва и дума, че ще има­те там човека. Също та­ка ня­ма­те не­що ис­тин­но там до­лу под ми- кроскопа. Увеличената ис­ти­на не е ве­че истина, тя е ед­на илю­зор­на фо- рма. Ние не тряб­ва да се от­да­ле­ча­ва­ме от при­ро­да­та и са­ми да си зат­ва­ря­ме погледа. Без съм­не­ние всич­ко то­ва мо­же да бъ­де по­лез­но за дру­ги неща, оба­че за това, ко­ето е ед­но дейс­т­ви­тел­но поз­на­ние на човека, то е пър­во нещо, ко­ето ни от­да­ле­ча­ва из­вън­ред­но мно­го от то­ва дейс­т­ви­тел­но поз­на­ние на човека.

Действителното поз­на­ние на чо­ве­ка тряб­ва да бъ­де тър­се­но така, как­то по­со­чих­ме това. То тряб­ва да во­ди от про­це­си­те на хра­не­не­то през про­це­си­те на ле­че­ни­ето до чо­веш­ка­та пе­да­го­ги­ка и ми­ро­ва­та пе­да­го­ги­ка в на­й-­ши­ро­кия смисъл, бих­ме мог­ли да кажем: от хра­не­не­то през ле­че­ни­ето до ци­ви­ли­за­ци­ята и културата. Защото всич­ко е ед­на дол­на ос­но­ва на фи­зи­чес­ки­те процеси, ко­ито в чо­ве­ка са кон­цен­т­ри­ра­ни в хра­не­не то, в про­це­си­те на лечението, ко­ито про­из­ли­зат от това, ко­ето ви­на­ги се дви­жи в кръг, ко­ето в чо­ве­ка е кон цен­т­ри­ра­но в рит­мич­ни­те процеси; и от това, ко­ето в чо­ве­ка е кон­цен­т­ри­ра­но чрез нер­в­но­-се­тив­ни­те процеси. Светът е ус­т­ро­ен по то­зи на­чин тристепенно.
Това ис­ках аз да Ви дам пър­во ка­то ед­на основа. Върху та­зи ос­но­ва ще гра­дим след то­ва по-нататък. Иска ме да видим, как мо­жем да се из­диг­нем от та­ки­ва из­ход­ни точ­ки в нещо, ко­ето е та­ка да се ка­же бо­ра­ве­не­то с не­ща­та в прак­ти­чес­кия жи­вот и ко­ето след то­ва мо­же да бъ­де пре­не­се­но до това, ко­ето е поз­на­ние на йерархиите.