Лекции изнесени в Дорнах от 19. 10. до 11. 11. 1923 г

ОСМА СКАЗКА

Вчера аз Ви го­во­рих за дру­га­та стра­на на при­род­но­то съществувание, за съществата, ко­ито прид­ру­жа­ват ка­то свръх­се­тив­ни­-не­ви­ди­ми съ­щес­т­ва съ­щес­т­ва­та и про­це­си­те на видимата, се­тив­на­та природа. Едно ста­ро ин­с­тин­к­тив­но яс­но­вид­с­т­во е виж­да­ло те­зи свръх­се­тив­ни съ­щес­т­ва на ду­хов­ния свят, ко­ито сто­ят зад при­род­но­то съществувание, виж­да­ло ги е как­то е виж­да­ло и сетивните. Днес те­зи съ­щес­т­ва са се от­тег­ли­ли та­ка да се ка­же от чо­веш­кия поглед. Обаче фактът, че то­зи на­род на Гномите, Ундините, Силфите и Саламандрите /ду­хо­ве­те на огъня/ не мо­же да бъ­де въз­п­ри­еман как­то животните, рас­те­ни­ята и та­ка на­та­тък на фи­зи­чес­кия се­ти­вен свят, ви­на­та за то­ва е на човека, кой­то в нас­то­ящия мо­мент на не­го­во­то зем­но раз­ви­тие не е в със­то­яние да раз­вие сво­ето ду­шев­но­-

Видите ли, ние има­ме ця­ло­то войн­с­т­во на нисшите, по­нас­то­ящем нис­ши животни, на оне­зи животни, ко­ито се със­то­ят та­ка да се ка­же са­мо от ед­на ме­ка маса, ко­ито жи­ве­ят в теч­ния еле­мент и дейс­т­ву­ват в него, които ня­мат ни­ка­къв скелет, сле­до­ва­тел­но ня­мат нищо, ко­ето да им да­ва ед­на вът­реш­на опора. Това са същества, ко­ито принадлежат, ко­ито са се ро­ди­ли на­й-­къс­но вър­ху Земята, ко­ито всъщ­ност ед­вам се­га из­вър­ш­ват вър­ху раз­ви­та­та Земя това, ко­ето на­й-с­та­ро­то зем­но същество, човекът, е из­вър­ши­ло по от­но­ше­ние ус­т­ройс­т­во­то на гла­ва­та през вре­ме на епо­ха­та на ста­рия Сатурн, по­ра­ди то­ва те­зи съ­щес­т­ва не ус­пя­ват да об­ра­зу­ват вът­ре в тях оне­зи втвърдявания, ко­ито мо­гат да ста­нат опо­ри на ске- лета.

Но Гномите са оне­зи същества, ко­ито та­ка да се ка­же до­пъл­ват външ­но по ду­хо­вен на­чин в све­та това, което лип­с­ва на то­зи съв­сем нисш жи­во­тин­с­ки свят сти­гай­ки на­го­ре до са­ми­те ам­фи­бии и риби, ко­ито имат са­мо на­чен­ки на ске­ле­ти - осо­бе­но ри­би­те - та­ка че те­зи нис­ши жи­во­тин­с­ки сте­пе­ни ста­ват ед­но ця­ло ед­вам бла­го­да­ре­ние на това, че съ­щес­т­ву­ват Гноми.

И по­не­же от­но­ше­ни­ята на съ­щес­т­ва­та в све­та са твър­де различни, меж­ду те­зи нис­ши съ­щес­т­ва и Гно­ми­те дейс­т­ву­ва нещо, ко­ето аз вче­ра оха­рак­те­ри­зи­рах ка­то антипатия. Гномите не ис­кат да ста­нат ка­то те­зи нис­ши същества. Те ис­кат неп­рес­тан­но да се предпазват, да не при­емат фор­ма­та на те­зи нис­ши същества. Как то Ви описах, те­зи Гноми са из­вън­ред­но ум­ни същества, ин­те­ли­гент­ни същества. Заедно с въз­п­ри­яти­ето те имат да­де­но съ­щев­ре­мен­но разбирането, интелигентността; те са дейс­т­ви­тел­но във всич­ко ед­на про­ти­во­по­лож­ност на нис­шия жи­во­тин­с­ки свят. И имай­ки зна­че­ни­ето за рас­те­жа на растенията, ко­ето аз Ви оха­рак­те­ри­зи­рах вчера, те об­ра­зу­ват дейс­т­ви­тел­но за нис­шия жи­во­тин­с­ки свят

Съществува ед­на гер­ман­с­ка поговорка, ко­ято про­из­хож­да от мно­го ста­ро вре­ме и из­ра­зя­ва мно­го доб­ре то­ва свойс­т­во на Гномите, да бъ­дат по- с­то­ян­но внимателни. Казва се: Бъди вни­ма­те­лен ка­то един дух от при- казките. И та­ки­ва ду­хо­ве от при­каз­ки­те са имен­но Гномите. Следо- вателно ко­га­то ис­ка­ме да пре­дуп­ре­дим ня­ко­го да бъ­де внимателен, ние казваме: Бъди вни­ма­те­лен как­то един Гном. Този Гном е дейс­т­ви­тел­но ед­но вни­ма­тел­но същество. Ако бих­ме мог­ли да пос­та­вим в пър­вия чин на един учи­ли­щен клас ка­то об­раз­цов при­мер един Гном, та­ка че всич­ки да го виждат, то­га­ва то­зи Гном би бил ед­но от­лич­но съ­щес­т­во за под­ра­жа­ние от всич­ки уче­ни­ци в класа.

Освен то­ва свойс­т­во Гномите имат и другото, че те са из­пъл­не­ни от един не­по­бе­дим по­тик за свобода. Те мал­ко се гри­жат та­ка да се ка­же ед­ни за дру­ги и с тях­на­та вни­ма­тел­ност се от­да­ват в същ­ност са­мо на дру­гия свят, на за­оби­ка­ля­щи­ят ги свят. Един Гном мал­ко ин­те­ре­су­ва друг Гном, оба­че тях ги ин­те­ре­су­ва осо­бе­но мно­го всичко, ко­ето се на­ми­ра ина­че в то­зи свят, в кой­то живеят, кой­то се на­ми­ра око­ло тях.

Аз Ви казах, че тя­ло­то със­тав­ля­ва ед­на преч­ка за възприемането, за виж­да­не­то на един та­къв народ. В момента, в кой­то тя­ло­то не със­тав­ля­ва ед­на та­ка­ва пречка, те­зи съ­щес­т­ва са пред човека, как­то са ви­ди­ми дру­ги­те съ­щес­т­ва на природата. И кой­то е стиг­нал до там, да из­жи­вее в пъл­но съз­на­ние съ­но­ви­де­ни­ето явя­ва­що се при заспиването, той поз­на­ва доб­ре те­зи Гноми. Достатъчно е са­мо да си спом­ни­те за това, ко­ето аз из­не­сох в "Гьотеанума" вър­ху сънуването. Аз ка­зах там, че съ­но­ви­де­ни­ето не се

Но чо­ве­кът е та­ка да се ка­же пред­па­зен за обик­но­ве­но­то съз­на­ние да виж­да не­под­гот­вен те­зи неща, за­що­то би се из­п­ла­шил из­вън­ред­но мно- го. Защото във формата, в ко­ято се явя­ват там, те об­ра­зу­ват фак­ти­чес­ки ко­пия на всич­ко то­ва в човека, ко­ето ра­бо­ти в то­зи човек, ка­то раз­ру­ши­тел­ни сили. Човек би въз­п­ри­ел съ­щев­ре­мен­но в сво­ето съ­щес­т­во всич­ко това, ко­ето ра­бо­ти ка­то раз­ру­ши­тел­ни си­ли в него, ко­ето неп­рес­тан­но разгражда. И ако чо­век би ги въз­п­ри­ел неподготвен, те­зи Гноми би­ха би­ли ис­тин­с­ки сим­во­ли на смъртта. Той би се из­п­ла­шил из­вън­ред­но мно­го от та­зи гледка, ако не би чул ни­що за тях в своя обик­но­вен ум и те би­ха му се яви­ли при не­го­во­то зас­пи­ва­не и би­ха го пог­ре­ба­ли та­ка да се каже, за­що­то та­ка из­г­леж­да положението, Гномите би­ха го пог­ре­ба­ли от­въд в ас­т­рал­ния свят, в кой­то той вли­за при заспиването. Защото то­ва е ед­но пог­реб­ва­не чрез Гномите, ко­ето ста­ва при заспиването, гле­да­но от от­въд­ния свят, от ас­т­рал­ния свят. То то­ва е та­ка са­мо за мо­мен­та на заспи- ването. Едно дру­го до­пъл­не­ние за фи­зи­чес­кия се­ти­ве­н-с­вят са Ундини- те, вод­ни­те същества, те­зи пос­то­ян­но про­ме­ня­щи се, жи­ве­ещи с во­да­та съ­щес­т­ва съ­що как­то Гно­ми­те жи­ве­ят със земята, с твър­да­та материя. Тези Ундини - ние се за­поз­нах­ме с това, как­ва ро­ля иг­ра­ят те в рас­те­жа на растенията; оба­че те сто­ят съ­що ка­то до­пъл­ва­щи съ­щес­т­ва в от­но­ше­ние с животните, ко­ито се на­ми­рат ве­че на ед­на по­-ви­со­ка сте­пен на развитието, с животните, ко­ито са при­ели ве­че ед­но по­-ди­фе­рен­ци­ра­но зем­но тяло. Тези животни, ко­ито след то­ва се врас­т­ват в по­-вис­ши­те ри­би или съ­що в по­-вис­ши­те амфибии, имат нуж­да от люспи, нуж­да­ят се от ня­как­ва твър­да броня. Те се нуж­да­ят външ­но от ед­на твър­да черупка. Това, ко­ето съ­щес­т­ву­ва ка­то сили, за да съз­да­де та­зи външ­на опора, та­ка да се ка­же то­зи вън­шен скелет, на оп­ре­де­ле­ни животни, как­ви­то са на- секомите, то­ва све­тът дъл­жи на Ундините, на дейнос­т­та на Ундините. Гномите под­к­ре­пят та­ка да се ка­же оне­зи животни, ко­ито са съв­сем ни- сши. Тези животни, ко­ито се­га тряб­ва да бъ­дат под­к­ре­пе­ни от вън, ко­ито нап­ри­мер тряб­ва да бъ­дат об­ле­че­ни в ед­на броня, те дъл­жат тях­на­та

И за виждането, за въз­п­ри­ема­не­то на те­зи съ­щес­т­ва от обик­но­ве­но­то съзнание, от­но­во тя­ло­то е това, ко­ето със­тав­ля­ва ед­но пре­пятс­т­вие за човека. То му пре­чи да ги вижда, как­то виж­да лис­та­та на рас­те­ни­ята и мал­ко по­-вис­ши­те животни.

Обаче ко­га­то чо­ве­кът нав­ли­за в дъл­бо­кия сън без сънища, и не съ­нят е ли­шен от съ­ни­ща за него, но с по­мощ­та на Инспирацията мо­же да бъ­де проз­рян то­зи сън, то­га­ва пред ду­хов­ния пог­лед из­пък­ват от мо­ре­то на астралното, в ко­ето Гно­ми­те пог­реб­ват ня­как си чо­ве­ка при заспиването, то­га­ва от ас­т­рал­но­то мо­ре из­пък­ват съ­щес­т­ва­та на Ундините и те ста­ват ви­ди­ми в дъл­бо­кия сън. Сънят заличава, угас­ва обик­но­ве­но­то съзнание. Проясненото за съ­ня съз­на­ние има ка­то съ­дър­жа­ние то­зи чу­де­сен свят на прев­ръ­ща­щия се те­чен елемент, на по­да­ва­щия се на ме­та­мор­фо­зи­те на Ундините по всич­ки въз­мож­ни на­чи­ни те­чен елемент. Както за днев­но­то съз­на­ние има­ме око­ло нас съ­щес­т­ва­та с рез­ки очертания, та­ка съ­що за про­яс­не­но­то нощ­но съз­на ние би­ха се пред­с­та­ви­ли те­зи пос­то­ян­но прев­ръ­ща­щи се същества, те­зи въз­буж­да­щи по­доб­но на мо­ре въл­ни и от­но­во по­то­пя­ва­щи се същества. Целият дъл­бок сън е в същ­ност из­пъл­нен с това, че око­ло чо­ве­ка съ­щес­т­ву­ва ед­но под­виж­но мо­ре от жи­ви съще- ства, ед­но под­виж­но мо­ре от Ундини.

Различно е по­ло­же­ни­ето за Силфите. За Силфите по­ло­же­ни­ето е такова, че и те съ­що об­ра­зу­ват по оп­ре­де­лен на­чин ед­но до­пъл­не­ние за оп­ре­де­ле­ни животни, но се­га към дру­га­та страна. Бихме мог­ли да кажем: Гно- мите и Ундините при­ба­вят гла­вес­то­то ес­тес­т­во към оне­зи животни, ко­ито са ли­ше­ни от глава. Както Ви описах, пти­ци­те са всъщ­ност чис­та

Когато се­га чо­ве­кът е прес­пал нощта, имал е око­ло се­бе си ас­т­рал­но­то море, ко­ето при­ема по на­й-­раз­но­об­ра­зен на­чин фор­ма­та на Ундините, и след то­ва се съ­буж­да от сън и има съ­но­ви­де­ни­ето на събуждането, той би имал пред се­бе си све­та на Силфите, ако то­ва съ­но­ви­де­ние на съ­буж­да­не­то не би се мас­ки­ра­ло в ре­ми­нис­цен­ции на жи­во­та или в сим­во­ли на вът­реш­ни­те органи, ако той би виж­дал не­мас­ки­ра­но­то съновидение. Обаче те­зи Силфи би­ха при­ели за не­го ед­на стран­на форма.

Те би­ха се пред­с­та­ви­ли така, ка­то че Слънцето би ис­ка­ло да из­п­ра­ти нещо, но би ис­ка­ло да из­п­ра­ти нещо, ко­ето всъщ­ност дейс­т­ву­ва труд­но вър­ху човека, ко­ето по оп­ре­де­лен на­чин прис­пи­ва ду­хов­но човека. Ние ско­ро след то­ва ще чуем, за­що слу­ча­ят е такъв. Въпреки това, ако чо­ве­кът би въз­п­ри­емал не­мас­ки­ра­но­то съ­но­ви­де­ние на събуждането, той би ви­дял в не­го не­що ка­то пърхане, ка­то жи­во пър­ха­не на светлината. Той би чув­с­т­ву­вал то­ва неп­ри­ят­но съ­що по­ра­ди факта, че край­ни­ци­те на те­зи Силфи един вид го уп­ли­тат, об­ви­ват го с тъкан. Той чув­с­т­ву­ва така, ка­то че свет­ли­на­та би го обграждала, би го об­х­ва­ща­ла от всич­ки страни, ка­то че свет­ли­на­та би би­ла нещо, ко­ето го напада, про­тив ко­ето той е из­вън­ред­но чувствителен. Може би чо­ве­кът би чув­с­т­ву­вал тук и там то­ва ка­то ед­но га­ле­не на светлината. Но във всич­ки те­зи не­ща аз ис­кам са­мо да Ви намекна, как та­зи носеща, на­пип­ва­ща свет­ли­на ид­ва всъщ­ност към чо­ве­ка във фор­мата на Силфите.

И ко­га­то стиг­нем след то­ва до ду­хо­ве­те на огъ­ня /Саламандрите/, при те­зи ду­хо­ве на огъ­ня по­ло­же­ни­ето е такова, че те об­ра­зу­ват до­пъл­не­ни­ето към пре­ли­та­ща­та при­ро­да на пеперудите, към лет­ли­ва­та при­ро­да на пеперудите. Пеперудата раз­ви­ва та­ка да се ка­же са­ма кол­ко­то е въз­мож­но мал­ко от ней­но­то фи­зи­чес­ко тяло, от съ­щин­с­ко­то фи­зи­чес­ко тяло. Тя го ос­та­вя да бъ­де тол­ко­ва тънко, кол­ко­то е въз­мож­но повече. Напротив тя е ед­но съ­щес­т­во на светлината. Духовете на огъ­ня се пред­с­та­вят ка­то същества, ко­ито до­пъл­ват тя­ло то на пеперудата, та­ка що­то мо­жем да

Това от­но­во Ви показва, как ду­хо­ве­те на огъ­ня са в същ­ност до­пъл­не­ни­ето на те­зи жи­во­тин­с­ки съ­щес­т­ва сто­ящи на­й-б­ли­зо до духовното. Те са та­ка да се ка­же до­пъл­не­ни­ето надолу. Гномите и Ундините са до­пъл­не­ни­ето нагоре, към стра­на­та на главата. Силфите и Саламандрите са до­пъл­не­ни­ето на пти­ци­те и пе­пе­ру­дите надолу. Следователно тряб­ва да свър­з­ва­ме Саламандрите с пеперудите.

По съ­щия на­чин сега, как­то чо­ве­кът мо­же да про­ник­не спя­що­то сънови- дение, той мо­же да про­ник­не съ­що буд­ния дне­вен живот. Тук оба­че чо­век си слу­жи по един мно­го здрав, си­лен на­чин със сво­ето фи­зи­чес­ко тя- ло. Аз из­ло­жих съ­що и то­ва в ста­ти­ите на­пе­ча­та­ни в спи­са­ни­ето "Гьо- теанум". Тук чо­ве­кът не сти­га ни­как до там да разбере, как всъщ­ност той би мо­гъл да виж­да през вре­ме на днев­ния жи­вот съ­щес­т­ва­та на огъня, за­що­то съ­щес­т­ва­та на огъ­ня сто­ят в ед­но вът­реш­но род­с­т­во с мис­ли­те на човека, с всич­ко онова, ко­ето про­из­ли­за от ор­га­низ­ма на главата. И ко­га­то чо­ве­кът ус­пее да бъ­де на­пъл­но в буд­но­то днев­но съз­на­ние и въп­ре­ки то­ва да бъ­де в оп­ре­де­лен сми­съл вън от се­бе си, т.е. да бъ­де на­пъл­но разсъдлив, да стои здра­во с два­та кра­ка на Земята, и съ­щев­ре­мен­но да бъ­де вън от се­бе си /да бъ­де излъчен/ - сле­до­ва­тел­но да бъ­де той сами­ят и сам да стои сре­щу се­бе си, т.е. да мо­же да наб­лю­да­ва са­мия се­бе си ка­то същество-мисъл: то­га­ва той възприема, вижда, как съ­щес­т­ва­та на огъ­ня об­ра­зу­ват в све­та он­зи елемент, който, ко­га­то го въз­п­ри­емаме, ко­га­то го виждаме, пра­ви на­ши­те мис­ли въз­п­ри­ема­еми към дру­га­та страна.

И та­ка въз­п­ри­яти­ето на съ­щес­т­ва­та на огъ­ня /Саламандрите/ мо­же да до­ве­де чо­ве­ка до там, да виж­да са­мия се­бе си ка­то мислител, не са­мо да бъ­де мис­ли­те­лят и да тво­ри мислите, а да гле­да са­мия се­бе си, как про­ти­чат мислите. Само че то­га­ва мис­ли­те прес­та­ват да бъ­дат свър­за­ни с човека; те се оказ­ват то­га­ва ка­то ми­ро ви мисли; те дейс­т­ву­ват и тъ­кат ка­то им­пул­си в света. Тогава чо­век забелязва, че чо­веш­ка­та гла­ва са­мо пре­диз­вик­ва илюзията, ка­то че мис­ли­те би­ха би­ли зат­во­ре­ни в то­зи че- реп. Там те са са­мо отразени; тех­ни­те от­ра­же­ния се на­ми­рат в черепа. Това, ко­ето стои на ос­но­ва­та на мислите, при­над­ле­жи на сфе­ра­та на съ­щес­т­ва­та на огъ­ня /Саламандрите/. Когато чо­век вли­за в та­зи сфе­ра на

Както виждате, те­зи не­ща имат ве­че ед­но дъл­бо­ко ре­ал­но значение. Те имат оба­че ед­но дъл­бо­ко ре­ал­но зна­че­ние съ­що и ина­че за човека.

Вземете Гномите и Ундините. Те се на­ми­рат та­ка да се ка­же в света, ко- й­то гра­ни­чи със све­та на чо­веш­ко­то съзнание; те се на­ми­рат ве­че от­въд прага. Човешкото съз­на­ние е предпазено, е ус­т­ро­ено така, че да не виж­да те­зи същества, за­що­то не всич­ки те­зи съ­щес­т­ва са доброжелателни. Доброжелателни съ­щес­т­ва са онези, ко­ито аз опи­сах вчера, ко­ито нап­ри­мер ра­бо­тят по на­й-­раз­ли­чен на­чин в рас­те­жа на растенията. Но не всич­ки са доб­ро­же­ла­тел­ни същества. И в момента, ко­га­то чо­век про­ник­ва в света, в кой­то дейс­т­ву­ват те­зи същества, там не се на­ми­рат са­мо добро- желателните, а има и зложелателни. И тук пър­во чо­век тряб­ва да си със та­ви ед­но схващане, ед­но разбиране, кои от тях са доб­ро­же­ла­тел­ни и кои зложелателни. Това не е та­ка лесно. Вие ще раз­бе­ре­те то­ва от факта, как аз тряб­ва да Ви опи­ша зложелателните. Зложелателните съ­щес­т­ва се раз­ли­ча­ват пре­ди всич­ко чрез то­ва от доброжелателните, че доб­ро­же­ла­тел­ни­те се при­дър­жат по­ве­че към рас­ти­тел­но­то и ми­не­рал­но­то царство; оба­че зло­же­ла­тел­ни­те ис­кат пос­то­ян­но да оти­дат при жи­во­тин­с­ко­то цар­с­т­во и при чо­веш­ко­то царство, а още по­-з­ли­те съ­що при рас­ти­тел­но­то и ми­не­рал­но­то царство. Но мо­жем да по­лу­чим ве­че ед­но на­пъл­но съ­от­вет­но по­ня­тие за зложелателността, ко­ято съ­щес­т­ва на то­ва цар­с­т­во мо­гат да имат, ако раз­г­ле­да­ме онези, ко­ито ис­кат да се до­мог­нат до чо­ве­ка и до жи­вот­ни­те и ис­кат да про­из­ве­дат всъщ­ност в чо­ве­ка това, ко­ето вис­ши­те йе­рар­хии са от­ре­ди­ли на доб­ро­же­ла­тел­ни­те за рас­ти­тел­но­то и ми­не­рал­но­то царство.

Видите ли, съ­щес­т­ву­ват та­ки­ва зло­же­ла­тел­ни съ­щес­т­ва от цар­с­т­во­то на Гномите и на Ундините, ко­ито ис­кат да се до­мог­нат до чо­ве­ка и до жи­вот­ни­те и про­из­веж­дат при хо­ра­та и жи­вот­ни­те що­то това, ко­ето всъщ­ност тряб­ва да при­ба­вят към нис­ши­те животни, да се осъ­щес­т­ви по фи­зи­чес­ки на­чин в човека; то и без то­ва съ­щес­т­ву­ва в човека. Техният

Искам да Ви ски­ци­рам то­ва схематично. Ако си пред­с­та­ви­те чо­ве­ка ка­то чо­век на об­мя­на­та на ве­щес­т­ва­та и на крайниците, ка­то гръден, сле­до­ва­тел­но ка­то рит­ми­чен чо­век и след то­ва ка­то човек-глава, сле­до­ва­тел но ка­то чо­век на се­ти­ва­та и на нер­в­на­та система, тряб­ва да бъ­де­те съв­сем наясно, че тук до­лу ста­ват про­це­си - не­ка ос­та­вим нас­т­ра­на рит­мич­ния чо­век - ; тук го­ре ста­ват от­но­во процеси. Ако взе­ме­те за­ед­но процесите, ко­ито ста­ват там долу, там съ­щес­т­ву­ва глав­но един резултат, кой­то в обик­но­ве­ния жи­вот би­ва презиран: то­ва са от­де­ли­тел­ни­те про­це­си - от­де­ле­ния чрез червото, от­де­ле­ния чрез бъб­ре­ци­те и т.н., всич­ки от­де­ли­тел­ни процеси, ко­ито се из­ли­ват надолу. Тези от­де­ли­тел­ни про­це­си се раз­г­леж­дат на­й-м­но­го имен­но ка­то от­де­ли­тел­ни процеси. Обаче то­ва е ед­но безсмислие. Не ста­ва от­де­ля­не са­мо затова, за да бъ­де не­що от­де­ле­но от организма, а в съ­щия размер, в кой­то се явя­ват про­дук­ти­те на от- делянето, в дол­ния чо­век се явя­ва не­що ду­хов­но по­доб­но как­то го­ре е фи­зи­чес­ки мозъкът. Това, ко­ето ста­ва в дол­ния човек, е един процес, ко- й­то спи­ра на по­ло­ви­на­та път по от­но­ше­ние на не­го­во­то фи­зи­чес­ко раз- витие. Става от­де­ля­не затова, за­що­то не­ща­та пре­ми­на­ват в духовното. Горе про­це­сът би­ва завършен. Там се об­ра­зу­ва фи­зи­чес­ки то­ва, ко­ето до­лу е са­мо духовно. Горе има­ме фи­зи­чес­ки мозък, до­лу има­ме един ду­хо­вен мозък. И ако бих­ме под­ло­жи­ли на един по­-на­та­тъ­шен про­цес това, ко­ето би­ва от­де­ле­но долу, ако бих­ме про­дъл­жи­ли да го преобразуваме, то­га­ва пос­лед­на­та ме­та­мор­фо­за би би­ла пред­ва­ри­тел­но чо­веш­ки­ят мо- зък.

Масата на чо­веш­кия мо­зък е един раз­вит по­-на­та­тък про­дукт на отде- лянето. Това е нещо, ко­ето е из­вън­ред­но важ­но нап­ри­мер съ­що в ме­ди­цин­с­ко от­но­ше­ние и ко­ето ле­ка­ри­те в шес­т­на­де­се­то­то и се­дем­на­де­се­-
тото сто­ле­тие са знаели. Без съмнение, днес се го­во­ри по един мно­го от­ри­ца­те­лен начин, и то­ва се вър­ши с пра­во по от­но­ше­ние на ня­кои неща, го­во­ри се мно­го от­ри­ца­тел­но за ста­ра­та "Аптека за мръсотии". Но то­ва се вър­ши имен­но за­що­то не се знае, че в мръ­со­ти­ите /из­п­раж­не­ни­ята­/ се на­ми­рат та­ка на­ре­че­ни­те му­мии на духа. Естествено то­ва не тряб­ва да бъ­де един апо­те­оз на онова, ко­ето в пос­лед­ни­те сто­ле­тия е фи­гу­ри­ра­ло ка­то "Аптеки на мръсотиите", но аз об­ръ­щам вни­ма­ни­ето вър­ху мно­го истини, ко­ито имат ед­на та­ка­ва дъл­бо­ка връзка, как­ва­то е тази, ко­ято то­ку що изнесох.

Мозъкът е на­пъл­но ед­на по­-вис­ша ме­та­мор­фо­за на про­дук­ти­те на от- делянето. От тук връз­ка­та меж­ду бо­лес­ти­те на мо­зъ­ка и бо­лес­ти­те на червата; от тук съ­що връз­ка­та на ле­че­ни­ето на бо­лес­ти­те на мо­зъ­ка и бо­лес­ти­те на червата.

Видите ли, чрез съ­щес­т­ву­ва­не­то на Гно­ми­те и Ундините има­ме един свят, в кой­то мо­гат да жи­ве­ят Гноми и Ундини и бла­го­да­ре­ние на тях съ­щес­т­ву­ват силите, ко­ито без съм­не­ние мо­гат да про­из­ве­дат па­ра­зи­ти от дол­ния човек, ко­ито оба­че съ­щев­ре­мен­но са при­чи­на­та про­дук­ти­те на от­де­ля­не­то в гор­ния чо­век да бъ­дат ме­та­мор­фо­зи­ра­ни в мозък. Ние не бих­ме мог­ли да има­ме ни­ка­къв мозък, ако све­тът не би бил ус­т­ро­ен така, че да мо­гат да съ­щес­т­ву­ват Гноми и Ундини.

Това, ко­ето ва­жи за Гномите и Ундините по от­но­ше­ние на раз­ру­ши­тел­ни­те си­ли - разрушението, раз­г­раж­да­не­то из­хож­да то­га­ва съ­що от мо­зъ­ка -, то ва­жи за Силфите и Саламандрите /съ­щес­т­ва­та на огъня/ по от­но­ше­ние на съг­раж­да­щи­те сили. Отново доб­ри­те Силфи и Саламандри се дър­жат да­ле­че от чо­ве­ка и жи­вот­ни­те и се за­ни­ма­ват с рас­те­жа на рас­те­ни­ята по начина, как­то аз Ви опи­сах това; но съ­щес­т­ву­ват съ­що и зло­же­ла­тел­ни Силфи и Саламандри. Тези зло­же­ла­тел­ни Силфи и Саламандри до­на­сят пре­ди всич­ко това, ко­ето съ­щес­т­ву­ва в гор­ни­те об­лас­ти на Зе- мята, в об­лас­ти­те на въз­ду­ха и на топлината, до­на­сят го до­лу във вод­ни­те и зем­ни области.

И ако ис­ка­те се­га да проучите, как­во ста­ва там, ко­га­то нап­ри­мер Сил- фите до­на­сят от гор­ни­те об­лас­ти в дол­ни­те об­лас­ти на вод­ния и зе­мен еле­мент това, ко­ето при­над­ле­жи на гор­ни­те области, то­га­ва на­со­че­те Ва- шето вни­ма­ние към рас­те­ни­ето Беладона /ста­ро биле/. Беладоната е оно­ва растение, ко­ето не­го­вия цвят е би­ло целунато, ако мо­га да се из­ра­зя така, от Силфата и ко­ето по­ра­ди то­ва е пре­вър­на­ло доб­рия сок в от­ров­ния сок на Беладоната.

Тук има­те това, ко­ето мо­жем да на­ре­чем ед­но раз­мес­т­ва­не на сферата. Горе е правилно, ко­га­то Силфите раз­ви­ват тех­ни­те прегръщащи, об­вър­з­ва­щи сили, как­то аз опи­сах то­ва по-рано, ко­га­то чо­век би­ва фор­ме­но опи­пан от свет­ли­на­та - за­що­то от то­ва се нуж­дае све­тът на птиците.

Едно стран­но яв­ле­ние е, че жи­вот­ни­те и хората, ко­ито са тяс­но свър­за­ни с тех­ни­те дол­ни органи, при­емат ка­то от­ро­ва това, ко­ето на Земята е по- к­ва­ре­но в Беладоната, че нап­ро­тив та­ки­ва пред­с­та­ви­тел­ни пти­ци ка­то дроздовете, ко­ито тряб­ва да имат чрез Силфите по ду­хо­вен на­чин то­ва - и те го имат съ­що чрез доб­ро­же­ла­тел­ни­те Силфи -, че те мо­гат да по­на­сят от­ро­ва­та на Беладоната, ма­кар и това, ко­ето се на­ми­ра там го­ре в сво­ята област, да е би­ло пре­не­се­но долу. За тях е хра­на това, ко­ето е от­ро­ва за свър­за­ни­те по­ве­че със Земя та същества.

Така Вие до­би­ва­те един въз­г­лед за това, как от ед­на стра­на па­ра­зит­но­то ес­тес­т­во се стре­ми на­го­ре чрез Гномите и Ундините към дру­ги­те съще- ства, как в същ­ност от­ро­ви­те ка­пят от­го­ре надолу.

Когато нап­ро­тив съ­щес­т­ва­та на огъ­ня /Саламадрите/ се про­ник­ват с оне­зи импулси, ко­ито при­над­ле­жат в об­лас­т­та на пеперудите, ко­ито са мно­го по­лез­ни за пе­пе­ру­ди­те за тях­но­то развитие, и пре­на­сят те­зи им­пул­си до­лу в плодовете, то­га­ва се раж­да нап­ри­мер това, ко­ето в ре­ди­ца ба­де­ми има­ме ка­то от­ров­ни плодове. Тук та­зи от­ро­ва би­ва пре­не­се­на чрез дей- нос­т­та на съ­щес­т­ва­та на огъ­ня в пло­до­ве­те на бадема. И от­но­во пло­дът на ба­де­ма не би мо­гъл въ­об­ще да се роди, ако от съ­щи­те съ­щес­т­ва на огъ­ня не би би­ло из­го­ре­но по до­бър на­чин това, ко­ето ядем при дру­ги­те плодове. Разгледайте бадема. При дру­ги­те пло­до­ве има­те в сре­да­та бя­ла­та яд­ка и око­ло нея ме­со­то на плода. При ба­де­ма има­те в сре­да­та яд­ка­та и око­ло нея ме­со­то на пло­да е из­ця­ло изгорено. Това се по­лу­ча­ва от дейнос­т­та на съ­щес­т­ва­та на огъня. И ко­га­то та­зи дейност се изражда, то­га­ва това, ко­ето съ­щес­т­ва­та на огъ­ня вършат, не е вра­бо­те­но са­мо в ка­фя­ва­та ба­де­мо­ва черупка, къ­де­то още мо­же да бъ­де от доб­ро естество, а от това, ко­ето тряб­ва да съз­да­де са­мо черупката, не­що пре­ми­на­ва на­вът­ре в бя­ла­та яд­ка на ба­де­ма и пло­дът на ба­де­ма ста­ва отровен.

Така Вие има­те ед­на кар­ти­на на това, как те­зи същества, ко­ито жи­ве­ят в един свят граничещ, не­пос­ред­с­т­ве­но с фи­зи­чес­кия свят, ко­га­то из­пъл­-­
няват сво­ите им­пул­си ста­ват но­си­те­ли на па­ра­зит­ни­те съ­щес­т­ва и на отровите, а с то­ва ста­ват но­си­те­ли на болестите. По то­зи на­чин ста­ва яс- но, до­кол­ко чо­ве­кът ка­то здра­во съ­щес­т­во се из­ди­га над сфе­ра­та на това, ко­ето мо­же да го об­х­ва­не ка­то болест. Защото то­ва е свър­за­но с раз­ви­ти­ето на зло­же­ла­тел­но­то ес­тес­т­во в те­зи същества, ко­ито от дру­га стра­на тряб­ва да съществуват, за да нап­ра­вят въз­мож­но ця­ло­то изграждане, ра- с­те­жа и раз­цъф­тя­ва­не­то на при­ро­да­та и от­но­во ней­но­то разрушение.

Тези са нещата, ко­ито в същ­ност са сто­яли на ос­но­ва­та на та­ки­ва ин­ту­иции по­лу­че­ни от ин­с­тин­к­тив­но­то ясновидство, как­ви­то са ин­ту­ици­ите на ин­дий­ци­те за Брахма, Вишну, Шива. Брахма пред­с­тав­ля­ва­ше дейс­т­ву­ва­що­то съ­щес­т­во в ми­ро­ва­та сфера, ко­ято тряб­ва да дейс­т­ву­ва вър­ху човека. Вишну пред­с­тав­ля­ва­ше она­зи сфера, ко­ято тряб­ва да дейс­т­ву­ва вър­ху чо­ве­ка са­мо дотолкова, до­кол­ко­то той пос­то­ян­но тряб­ва да из­нос­ва изграденото, до­кол­ко­то то­ва тряб­ва пос­то­ян­но да се трансформира. И Шива пред­с­тав­ля­ва­ше всич­ко онова, ко­ето е свър­за­но с раз­ру­ши­тел­ни­те сили. И в по­-с­та­ри­те вре­ме­на на ин­дийс­ка­та ви­со­ка кул­ту­ра се казваше: Брахма е вът­реш­но сро­ден с всич­ко онова, ко­ето е от ог­не­но естество, ко­ето е от ес­тес­т­во­то на съ­щес­т­ва­та на огъ­ня /Саламандрите/ и от ес­тес­т­во­то на Силфите; Вишну е вът­реш­но сро­ден с всич­ко онова, ко­ето е при­ро­да на Силфите и на Ундините; Шива е вът­реш­но сро­ден с всич­ко онова, ко­ето е при­ро­да на Гномите и на Ундините. Въобще ко­га­то се вър­нем на­зад към те­зи по­-с­та­ри представи, ние на­ми­ра­ме на вся­къ­де об­раз­ни из­ра­зи за това, ко­ето днес от­но­во тряб­ва да тър­сим ка­то тай­ни ле­жа­щи на ос­но­ва­та на природата.

Следователно Вие виждате: Вчера ние раз­г­ле­дах­ме срод­с­т­во­то на то­зи не­ви­дим на­род с растенията, днес при­ба­вих­ме срод­с­т­во­то на то­зи не­ви­дим на­род с жи­во­тин­с­кия свят. Навсякъде съ­щес­т­ва­та от от­сам пра­га дейс­т­ву­ват в съ­щес­т­ва­та от от­въд прага, съ­щес­т­ва­та от от­въд пра­га вър­ху и в съ­щес­т­ва­та от от­сам прага, и т.н. И са­мо ко­га­то поз­на­ва­ме жи­во­то съв­мес­т­но дейс­т­вие на те­зи два ви­да същества, ние раз­би­раме всъщност, как се раз­ви­ва ви­ди­ми­ят свят. И поз­на­ни­ето на свръх­се­тив­ния свят е много, мно­го не­об­хо­ди­мо за човека, за­що­то в мо­мен­та ко­га­то ми­на­ва през вра­та­та на смъртта, той ня­ма ве­че око­ло се­бе си се­тив­ния свят, а там за­поч­ва да бъ­де негов свят дру­ги­ят свят. В не­го­во­то нас­то­ящо раз­ви­тие чо­ве­кът не мо­же да оти­де в то­зи друг свят, ако не е поз­нал от фи­зи­чес­ки­те от­к­ро­ве­ния пис­ме­ни­те знаци, ко­ито со­чат към то­зи друг свят; ако той не е на­учил да че­те в жи­вот­ни­те на Земята, в жи­вот­ни­те на во- дата, в жи­вот­ни­те на възду­ха и в животните, бих мо­гъл да кажа, на све- тлината, в пеперудите, ако не е на­учил да че­те в те­зи жи­вот­ни това, ко­ето со­чи към съ­щес­т­ва­та на елементите, ко­ито са на­ши­те съ­жи­те­ли меж­ду смър­т­та и ед­но но­во раждане. Но това, ко­ето ние виж­да­ме от те­зи
същества, е всъщ­ност нав­ся­къ­де тук меж­ду раж­да­не­то и смър­т­та само, бих мо­гъл да кажа, бру­тал­на­та гъс­та част. Това, ко­ето при­над­ле­жи към не­го от свръхсетивното, ние се на­уча­ва­ме да го познаваме, ко­га­то се пре­не­сем с на­ше­то раз­би­ра­не в то­зи свръх­се­ти­вен свят.