Лекции изнесени в Дорнах от 19. до 22. 1924 г

Виждате ли, в хо­да на све­тов­но­то раз­ви­тие и осо­бе­но след Александър, нас­тъ­пи нещо, ко­ето ряз­ко се разли­ча­ва­ше от не­пос­ред­с­т­ве­но­то ду­шев­но из­жи­вя­ва­не в Ефес, не­що ко­ето про­дъл­жи и през Средновековие то, не­що скрито, не­що дъл­бо­ко езотерично. Смисълът на те­зи еле­мен­тар­ни де­сет по­ня­тия е дъл­бо­ко езо­теричен. Обаче ние тряб­ва да се на­учим все по­-доб­ре да вник­ва­ме и жи­ве­ем в те­зи еле­мен­тар­ни понятия, да ги из­жи­вя­ва­ме в ду­ши­те си, как­то не­пос­ред­с­т­ве­но из­жи­вя­ва­ме а б в г, сти­га те да са из­пъл­не­ни с бо­гат и ду­хо­вен смисъл.

И Вие виж­да­те как в те­зи де­сет по­ня­тия - чи­ято ос­вет­ля­ва­ща и дейс­т­ве­на си­ла те­пър­ва ще тряб­ва да се от­к­рие на све­та - как в тях се вли­ва онова, ко­ето през хи­ля­до­ле­ти­ята пред­с­тав­ля­ва­ше мо­гъ­що­то и ин­с­тинктив­но от­к­ро­ве­ние на мъдростта. Рано или къс­но не­из­беж­но ще се стиг­не до там, че хо­ра­та от­но­во ще откри­ят кос­ми­чес­ка­та мъд­рост и не­ви­ди­ма­та ду­хов­на светлина, ко­ито се­га са ка­то око­ва­ни в един гроб. Хората от­но­во ще че­тат в Космоса; хо­ра­та на вся­ка це­на ще из­жи­ве­ят възкресението, ко­ето ле­жи скри­то в тъм­ния пре­ход меж­ду две ду­хов­ни епохи. И ние, скъ­пи мои приятели, сме тук, за да из­не­сем от­но­во на­вън всичко, ко­ето е скри­то от пог­ле­да на човека. Ние сме тук, за да въ­зоб­но­вим Великдена ка­то ед­но дъл­бо­ко и по­кър­т­ва­що из­жи­вя­ва­не за ця­ло­то човечество. И ако в дру­ги слу­чаи сме изтъквали, че Антропософията е ед­но Коледно изжи- вяване, ед­на опитност, свър­за­на с рож­де­ни­ето на Исус от Назарет, се­га

И ето, се­га ид­ва ед­но Същество и ни отговаря, как­то в по­доб­ни слу­чаи е ста­ва­ло и преди: „Това, ко­ето търсите, ве­че не е тук; но ако вие пра­вил­но вник­не­те в сър­ца­та си, ще го на­ме­ри­те там - във ва­ши­те сърца".

Да, Антропософията на­ис­ти­на е ста­ена в чо­веш­ки­те сърца. Необходимо е са­мо те да се от­во­рят по един пра­ви­лен начин. И то­га­ва ние ще мо­жем да прос­ле­дим в на­пъл­но яс­но съз­на­ние она­зи мис­те­рий­на мъд­рост, ко­ято в ан­тич­ни­те­-­епо­хи бе­ше ов­ла­дя­ва­на инстинктивно, а не съзнателно.

Да, то­ва са съ­щи­те неща, скъ­пи мои приятели, ко­ито бих ис­кал да приб­ли­жа до сър­ца­та Ви през та­зи ве­лик­ден­с­ка седмица. Защото във вся­ко чо­веш­ко сърце, ко­ето тър­си Антропософията, мо­же да се раз­го­ри един без­к­ра­ен празник. И това, ко­ето го­ри в то­зи праз­ник на ан­т­ро­по­соф­с­ко­то поз­на­ние и светоусещане, съ­що се из­ди­га на­го­ре в ду­хов­ния свят и там то неп­ре­мен­но тряб­ва да се свър­же с Коледния импулс, из­викан за жи­вот съ­що тук, в Дорнах. Защото то­зи им­пулс не тряб­ва да ос­та­не ка­то не­що измислено, ка­то не­що интелектуално, то­зи им­пулс тряб­ва да се пре­об­ра­зи в един им­пулс на сърцето; то­зи им­пулс не трябва да дейс­т­ву­ва ка­то ед­на трез­ва и су­ха мо­зъч­на мисъл, то­зи им­пулс тряб­ва - и то не от сантименталност, а с ог­лед дейс­т­ви­тел­на­та стойност на не­ща­та - да бъ­де тър­жес­т­вен и ведър.

Унищожителният огън, из­пе­пе­лил хра­ма в Ефес, се из­диг­на на­го­ре и про­ник­на в све­тов­ния етер ... за да въз­п­ла­ме­ни от там оне­зи тайни, ко­ито пос­ле Аристотел прие в сво­ето сър­це ... Да, та­ка бе­ше упот­ре­бен огъ­нят в Ефес ... И всич­ко то­ва ни за­дъл­жа­ва - не­ка да го ка­жем с по­до­ба­ва­ща скром­ност - за­дъл­жа­ва ни да упот­ре­бим сме­ло и с не­умор­но ду­хов­но усър­дие всичко, ко­ето пожарът/*4/ в Гьотеанума из­не­се го­ре в етер­ния свят, всичко, ко­ето Антропософията ис­ка и е длъж­на да бъ­де за ця­ло­то зем­но човечество.

Но как­во след­ва от всич­ко това, скъ­пи мои приятели? От то­ва следва, че ние се нуж­да­ем от нещастието, ко­ето ни спо­ле­тя през ми­на­ла­та но­во­го-­

Нека се обър­нем към това, ко­ето ис­ка­ме да постигнем, не­ка да го при­емем ка­то един образ. Обаче в то­зи об­раз е скри­та дъл­бо­ка истина. И та­зи дъл­бо­ка ис­ти­на мо­же да се из­ра­зи със след­ни­те прос­ти думи: След ка­то е при­ела ве­че Коледния импулс, Антропософията тряб­ва да се про­ник­не от един езо­те­ри­чен импулс. И то­зи езо­те­ри­чен им­пулс е тук, са­мо за­що­то всичко, ко­ето бе­ше земно, се из­не­се го­ре в кос­ми­чес­кия етер ,из­лъ­чи се там с по­мощ­та на фи­зи­чес­кия огън, оба­че не ка­то огън, а ка­то ас­т­рал­на свет­ли­на ... и се­га тя от­но­во хвър­ля от­б­ля­съ­ци­те си долу, ка­то им­пул­си на Антропософското Движение, стига, раз­би­ра се, да сме в със­то­яние да раз­г­ра­ни­чим и при­емем те­зи им­пул­си в хо­да на на­шия живот.

И тогава, след ка­то сме ус­пе­ли да го сторим, нав­ся­къ­де в Антропосо- фията ние за­поч­ва­ме да до­ла­вя­ме една из­к­лю­чи­тел­но важ­на и ха­рак­тер­на подробност. Тази важ­на и ха­рак­тер­на под­роб­ност се със­тои в ан­т­ро­по­соф­с­ко­то Великденско настроение, в оно­ва ан­т­ро­по­соф­с­ко Великден- ско настроение, ко­ето ви­на­ги и при всич­ки об­с­то­ятел­с­т­ва ни убеждава, че Духът ни­ко­га не умира, или пък ако ми­на­ва през смър­т­та в ус­ло­ви­ята на фи­зи­чес­кия зе­мен свят, той ви­на­ги от­но­во и от­но­во по­ли­та към сво­ето възкресение.

И нак­рая - не­ка на­ис­ти­на да при­емем в на­ши­те сър­ца ми­съл­та за Ве- ликдена, тре­пет­но­то усе­ща­не за Велик дена. Защото от та­зи на­ша среща, скъ­пи мои приятели, ние ще от­не­сем дъл­бо­ки и здра­ви чувства, ко­ито ще ни вдъх­нат сме­лост и енер­гия за на­ше­то дело, не­за­ви­си­мо от място- то, къ­де­то ние ре­шим да ра­бо­тим за Антропософията.

*1 По вре­ме на лек­ци­ите си Рудолф Щайнер чес­то е ри­су­вал вър­ху чер­на дъс­ка с цвет­ни тебешири.

*2 Още с пър­ви­те си опи­ти да раз­ши­ри поз­на­ни­ето ни за чо­веш­ко­то съ­щес­т­во Антропософията об­ръ­ща внимание, че всъщ­ност чо­ве­кът се със­тои от че­ти­ри със­тав­ни части:

Физическо тя­ло - неживо, веществено, „минерално"

Етерно тя­ло - или „Жизнено тяло", „растително"

Астрално тя­ло - ле­жи в ос­но­ва­та на се­тив­на­та ор­га­ни­за­ция и чувствата, „животинско"

Азова ор­га­ни­за­ция - ле­жи в ос­но­ва­та на индивидуалните, ду­хов­ни „човешки" ка­чес­т­ва

Взаимодействието меж­ду те­зи със­тав­ни час­ти в чо­веш­кия ор­га­ни­зъм на­ми­ра из­раз имен­но в не­го­во­то фун­к­ци­онал­но­-мор­фо­ло­гич­но тро­ич­но разделяне, включващо:

1. нер­в­но­-се­тив­на­та сис­те­ма - но­си­тел на мис­ле­не­то

2. рит­мич­на сис­те­ма - но­си­тел на чув­с­т­ва­та

3. сис­те­ма­та „веществообмен-крайници" - но­си­тел на волята.

*3.Антропософското дви­же­ние има сво­ите пър­во­из­точ­ни­ци в ду­хов­ния свят, а сво­ите про­яв­ле­ния - тук на Земята.

Антропософското об­щес­т­во е не­го­ва­та ви­ди­ма структура, включ­ва­ща Ръководство, пред­с­та­ви­тел­с­т­ва и членове, обе­ди­не­ни око­ло сво­бод­но по­ета­та гри­жа и от­го­вор­ност за опаз­ва­не на онова, ко­ето Рудолф Щай- нер на­ри­ча „ан­т­ро­по­соф­с­ки импулс".

След Коледното Събрание през 1923-1924г. в Дорнах,Швейцария, ко­га­то Рудолф Щайнер по­ема пред­се­дател­с­кия пост, Антропософското Дви- жение и Антропософското Общество ста­ват ед­но цяло. В България Ант- ропософски Дружества са офи­ци­ал­но ре­гис­т­ри­ра­ни по чл.134 от ЗЛС в Стара Загора и София. Тяхната дейност е рег­ла­мен­ти­ра­на спо­ред ус­та­ва на Антропософското Общество, чи­ето пред­с­та­ви­тел­с­т­во се на­ми­ра в Дорнах, Швейцария (Аllgemeine Antroposophischaft, Ppstfach 134, СН-4143: Dornach). Библиотеките на Антропософските Дружества раз­по­ла­гат с го­ля­ма част от съб­ра­ни­те съ­чи­не­ния на Рудолф Щайнер (на нем­с­ки и български), с про­из­ве­де­ния на вид­ни ан­т­ро­по­соф­с­ки автори, как­то и с ан­т­ро­по­соф­с­ка периодика.

*4.Първият Гьотеанум в Дорнах е уни­що­жен от по­жар на 31.12.1922 г. Вторият Гьотеанум, из­г­ра­ден по про­ект на Рудолф Щайнер, е за­вър­шен през 1928 г. и се на­ми­ра на съ­що­то място.