Лекции изнесени в Дорнах от 19. до 22. 1924 г

ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ

Ние ви­дях­ме как от Мистериите из­рас­т­ват та­ки­ва сили, ко­ито в съз­на­ни­ето на хо­ра­та осъ­щес­т­вя­ват оп­ре де­ле­на връз­ка с кос­ми­чес­кия свят и как та­зи връз­ка мо­же да на­ме­ри своя из­раз в хо­да на го­диш­ни­те празници. Изтъкнахме и обстоятелството, че Великденският праз­ник съ­що во­ди на­ча­ло­то си от прин­ци­па на Посвещението. Сигурен съм, че пос­те­пен­но

Нещата с те­зи Мистерии бя­ха та­ка устроени, че всичко, ко­ето ду­хов­но про­ник­ва­ше в све­та и тлас­ка­ше нап­ред раз­ви­ти­ето на човечеството, ид­ва­ше от Мистериите. И ако бих­ме ис­ка­ли да си пос­лу­жим с един дне­шен израз, ние мо­жем да заявим: Мистериите се на­мес­ва­ха из­вън­ред­но ве­що и ком­пе­тент­но в ду­ховно­то ръ­ко­вод­с­т­во на ця­ло­то човечество.

Но ето че от един оп­ре­де­лен мо­мент нататък, чо­ве­чес­т­во­то се ви­дя из­п­ра­ве­но пред за­да­ча­та да раз­вие свободата. А за да раз­вие сво­бо­да­та то тряб­ва­ше из­вес­т­но вре­ме да жи­вее без ду­хов­но­то ръководство, без ду­хов­но­то нас­то­ятел­с­т­во на Мистериите; за из­вес­т­но вре­ме хо­ра­та тряб­ва­ше да ос­та­нат из­вън тях­на­та ком­пе­тент­на намеса, хо­ра­та тряб­ва­ше да бъдат, та­ка да се каже, ос­та­ве­ни на са­ми­те се­бе си.

Разбира се, да­леч не мо­же да се твърди, че днес е дош­ло ве­че времето, ко­га­то хо­ра­та са из­во­юва­ли сво­ята ис­тин­с­ка вът­реш­на свобода, и че са под­гот­ве­ни за това, ко­ето ид­ва след епо­ха­та на свободата. Разбира се, та­ки­ва не­ща не мо­гат да се твърдят. Обаче ви­на­ги се на­ми­рат дос­та­тъч­но мно­го хора, ко­ито са ми­на­ли през сво­ите ин­кар­на­ции без да бъ­дат об­лъх­на­ти от Мистериите с она­зи сила, с ко­ято са би­ли об­лъх­ва­ни в по­-ми­на­ли­те епохи. Макар и се­ме­на­та на те­зи да­леч­ни пос­ве­ще­ния да не са покълнали, те се на­ми­рат в човека. Те са за­ро­ве­ни на си­гур­но мяс­то в чо­веш­ка­та душа. Междувременно ид­ва ед­на епоха, ко­ято е мно­го по­-ду­хов­на и през нея хо­ра­та не са длъж­ни да раз­гър­нат та­ки­ва ка­чес­т­ва на душата, ко­ито все още дре­мят в тях­но­то смът­но и сла­бо съзнание. Но пре­ди всич­ко - от глед­на точ­ка на сво­бо­да­та - не­об­хо­ди­мо е да про­явим дъл­бо­ко уважение, да из­пи­та­ме ис­тин­с­ки тре­пет и стра­хо­по­чи­та­ние към бъ­де­щи­те сре­щи с Духа, до ко­ито мо­же да ни из­диг­не но­во­то Посве- щение. Защото без уважение, без тре­пет и стра­хо­по­чи­тание, не е въз­мож­но ни­как­во ис­тин­с­ко познание, не е въз­мо­жен ни­ка­къв ду­хо­вен жи- вот. И ние се вжи­вя­ваме ис­тин­с­ки в на­ши­те празници, са­мо ако те ни по­ма­гат да при­емем в ду­ша­та си по­не мал­ко от то­зи трепет, от то­ва стра­хо­по­чи­та­ние пред Духа; са­мо ако се на­учим по въз­мож­но на­й-­ин­тим­ния на­чин да вник­ва­ме в ис­то­ри­чес­ки­те съ­би­тия ка­то в про­яв­ле­ния на Духа. А за­се­га не­ща­та са та­ка устроени, че в хо­да на пов­та­ря­щи­те се зем­ни животи, хо­ра­та пос­то­ян­но сли­зат в ед­на или дру­га инкарнация. По то­зи на­чин от ми­на­ли­те епо­хи те до­на­сят сво­ите пре­диш­ни из­жи­вя­ва­ния в след­ва­щи­те епохи. Така хо­ра­та се явя­ват ка­то на­й-­важ­но­то зве­но в ево­лю­ци­ята на човечеството. Обаче не­за­ви­си­мо от ха­рак­те­ра на да­де­на епо- ха, чо­векът съ­щес­т­ву­ва в оп­ре­де­ле­но обкръжение. И в то­зи смисъл, на­й-­съ­щес­т­ве­но­то об­к­ръ­же­ние в по­ре­ди­ца­та на не­го­ви­те инкарнации, не­го­ва­та съ­щин­с­ка жиз­не­на сре­да - то­ва бя­ха Мистериите. Най-решителната

Впрочем днес ця­ло­то то­ва „пренасяне" тряб­ва да ста­ва по ня­ка­къв на­чин имен­но в познанието, за­що­то съ­щин­с­ки­те Мистерии са ве­че не­под­хо­дя­щи за съв­ре­мен­ни­те ус­ло­вия на живот.

А се­га ид­ва ред на не­що съв­сем дру­го и ние тряб­ва да го фор­му­ли­ра­ме съв­сем точно: ако он­зи импулс, кой­то се по­ро­ди през ко­лед­ни­те ни сби- р­ки тук, в Гьотеанума, на­ме­ри бла­го­дат­на поч­ва в сре­ди­те на Антропо- софското Общество, то­га­ва Антропософското Общество - нап­ред­вай­ки все по­ве­че и по­ве­че в ду­хов­но­-на­уч­но­то поз­на­ние - ще съ­умее да се пре­вър­не в здра­ва­та и на­деж­д­на ос­но­ва на но­ви­те об­що­чо­вешки Мистерии. И тях­но­то по­-на­та­тъш­но раз­ви­тие ще лег­не ка­то съз­на­тел­на гри­жа вър­ху ця­ло­то Антропософ­с­ко Общество. И се­га то­ва Антропософско Общест- во има пред се­бе си ед­но събитие, ко­ето в хо­да на жи­во­та ще мо­же да се из­пол­зу­ва така, как­то ня­ко­га бе­ше из­пол­зу­ва­но дру­го по­доб­но събитие: по­жа­рът на хра­ма в Ефес. Тогава, как­то и сега, в ос­но­ва­та на всич­ко ле­же­ше ед­на го­ля­ма несправедливост. Обаче на раз­лич­ни ни­ва не­ща­та из­г­леж­дат различно, и това, ко­ето на ед­но ни­во пред­с­тав­ля­ва ужа­ся­ва­ща нес­п­ра­ведливост, на дру­го ниво, в ус­ло­ви­ята на чо­веш­ка­та сво­бо­да - ще мо­же да се опол­зот­во­ри в един на­й-­висш смисъл, за­що­то тък­мо та­ки­ва чу­до­вищ­ни съ­би­тия тлас­кат чо­ве­чес­т­во­то към на­й-с­ме­ли­те му и ре­ши­тел­ни стъпки.

Както ве­че споменах, до по­доб­ни не­ща тряб­ва да се приб­ли­жа­ва­ме с на­й-­го­ля­ма нежност, с на­й-­ин­тим­но и дъл­бо­ко разбиране. Ние не­из­беж­но тряб­ва да от­п­ра­вим пог­лед към Мистериите, къ­де­то се под­дър­жа­ше ду­хов­ния огън на чо­веш­кия род. Вчера загатнах, че да­ти­ра­не­то и струк­ту­ра­та на еже­год­ния Великденски праз­ник се оп­ре­де­лят от кон­с­те­ла­ци­ята на Слънцето и Луната. Загатнах още и за „наблюденията", за съ­зерца- нията, ко­ито съ­щес­т­ву­ват на Луната и ко­ито са от­п­ра­ве­ни към дру­ги­те планети. И спо­ред ре­зул­та­ти­те от те­зи наблюдения, сли­зай­ки от Космо- са в по­ред­на­та зем­на инкарнация, чо­ве­кът си из­г­раж­да сво­ето етер­но тяло.

Ако ис­ка­ме да стиг­нем до пра­вил­ния възглед, кой­то обяс­ня­ва ре­ша­ва­що­то зна­че­ние на Лунните сили, на Лунните „наблюдения" или до­ри - ако раз­ре­ши­те то­зи из­раз - на ду­хов­на­та Лунна „обсерватория" за из­г­ражда­не­то на чо­веш­ко­то етер­но тяло, ние тряб­ва да от­п­ра­вим пог­лед към Космоса, къ­де­то те­зи си­ли са за­пи­са­ни и къ­де­то те съ­щес­т­ву­ват ка­то един обек­ти­вен факт. И точ­но тук ние тряб­ва да апе­ли­ра­ме към съ­учас­-

ти­ето на човека, ко­ето в раз­лич­ни­те епо­хи из­ви­ра с раз­лич­на си­ла от не­го­ва­та душа.

Всъщност то­ва чо­веш­ко съ­учас­тие в сли­за­не­то от Космоса към по­ред­на­та зем­на ин­кар­на­ция - и по­-с­пеци­ал­но в не­го­вия пос­ле­ден етап: из­г­раж­да­не­то на етер­но­то тя­ло - ни­ко­га не е би­ло тол­ко­ва ин­тим­но и дълбоко, от­кол­ко­то в Мистериите на Ефес.

В те­зи Мистерии на Ефес ця­ла­та служ­ба се по­ема­ше от бо­ги­ня­та на Ефес, ко­ято за външният, ек­зо­те­ри­чен свят бе­ше из­вес­т­на ка­то Артеми- да. И всич­ки­те и уси­лия бя­ха на­со­че­ни към това, чо­ве­кът да усе­ти и съ­изжи­вее ду­хов­но­то из­г­раж­да­не на сво­ето етер­но тя­ло от не­обят­ния кос­ми­чес­ки етер. Когато пос­ле­до­ва­те­ли те на ефес­ки­те Мистерии се приб­ли­жа­ва­ха до изоб­ра­же­ни­ето на богинята, те има­ха ед­но стран­но усе­ща­не ,ко­ето пос­те­пен­но на­рас­т­ва­ше до слу­хо­во възприятие, ся­каш чу­ва­ха са­мия глас на Артемида: „С как­ва ра­дост пос­ре­щам аз всич­ки мла­ден­чес­ки и пло­до­нос­ни си­ли от не­обят­ния кос­ми­чес­ки етер". Това бе­ше ед­но из­вън­ред­но дъл­бо­ко впечатление, ко­ето - чер­пей­ки ен­ту­си­азъм от опи­яня­ва­ща­та ра­дост на Артемида - се пре­на­ся­ше вър­ху всичко, ко­ето напира, рас­те и цъф­ти в не­обят­ни­те сфе­ри на кос­ми­чес­кия етер. И от ду­хов­на­та ат­мос­фе­ра на ефес­ко­то све­ти­ли­ще се из­лъч­ва­ше един въл­ше­бен полъх, кой­то бе­ше дъл­бо­ко род­с­т­вен с рас­теж­ни­те си­ли на не­обят­ния кос­ми­чес­ки етер.

Тези Мистерии бя­ха та­ка устроени, че чо­век яс­но усещаше: ни­къ­де дру- гаде, ос­вен в Ефес, аз не мо­га да из­жи­вея по та­къв дъл­бок на­чин бли­ка­ща­та енер­гия на рас­ти­тел­ния свят, ко­ято впро­чем е бли­ка­ща­та и ус­т­ре­ме­на към Космоса енер­гия на Земята.

И тък­мо в те­зи ефес­ки Мистерии, на окул­т­ни­те кан­ди­да­ти се да­ва­ше ед­но учение, ко­ето с на­й-­го­ля­ма яс­нота им от­к­ри­ва­ше оне­зи тай­ни на Луната, за ко­ито ста­на ду­ма вчера.

Нещата там из­г­леж­да­ха така, ся­каш все­ки има­ше сво­ята лич­на опит­ност от ед­но свет­лин­но одеяние, от един свет­ли­нен образ; ефес­ки­те пос­ве­те­ни прос­то по­лу­ча­ва­ха то­зи свой свет­ли­нен об­раз от Луната. В Ефес съ­щес­т­ву­ва­ше ед­но направление, при ко­ето не­ща­та из­г­леж­да­ха при­мер­но по след­ния начин: Онзи, кой­то след­ва­ше то­ва направление, се пре­на­ся­ше из­ця­ло в пре­об­ра­зе­на­та от Луната Слънчева светлина. Пространство- то око­ло не­го за­поч­ва­ше да ех­ти и той ся­каш чу­ва­ше от са­мо­то Слънце: И О А.

Той доб­ре знаеше, че то­ва И О А зад­виж­ва не­го­вия Аз, не­го­во­то ас­т­рал­но тяло. И О = Аз, ас­т­рал­но тяло, а при­съ­еди­ня­ва­не­то на свет­лин­но­то етер­но тя­ло в зву­ка А = И О А. Сега той чув­с­т­ву­ва­ше как в не­го виб­рира акор­да И О А, се­га той чув­с­т­ву­ва­ше се­бе си ка­то Аз, ка­то ас­т­рал­но тяло, ка­то етер­но тяло.

И се­га в то­ва Иех Ов А той чув­с­т­ву­ва­ше це­лия човек. Съгласните зву­ци му да­ва­ха пред­чув­с­т­ви­ето за не­гово­то фи­зи­чес­ко тяло, ко­ето той ще­ше да има ед­ва в зем­ния си живот. Гласните зву­ци И О А за­гат­ва­ха за Азът, ас­т­рал­но­то тя­ло и етер­но­то тяло. За ефес­ки­те пос­ве­те­ни то­ва дъл­бо­ко вжи­вя­ва­не в Иех Ов А бе­ше не­що мно­го съ­щес­т­ве­но и оказ­ва­ше ре­ша­ва­що зна­че­ние при сли­за­не­то от ду­хов­ния свят.

Но в съ­що­то време, то­ва из­жи­вя­ва­не на И О А бе­ше об­гър­на­то от свет- лина. Да, та­ка из­г­леж­да­ше то­га­ва човекът: зву­ча­щи­ят Аз и зву­ча­що­то ас­т­рал­но тя­ло - вло­же­ни вът­ре в осе­яно­то от свет­ли­на етер­но тяло. Зву- кът бе­ше но­сен от светлината. Така из­г­леж­да­ше кос­ми­чес­ки­ят човек, та­къв е той.

И точ­но по­ра­ди та­зи при­чи­на той е спо­со­бен да въз­п­ри­ема онова, ко­ето се на­ми­ра на­вън в Космоса, как­то с очи­те си е спо­со­бен да въз­п­ри­ема об­к­ръ­жа­ва­щия го фи­зи­чес­ки свят.

Но щом но­се­ше в се­бе си то­ва И О А, ефес­кия уче­ник се чув­с­т­ву­ва­ше ка­то пре­не­сен в сфе­ра­та на Луната. И там той взе­ма­ше учас­тие в наб­лю­де­ни­ята от „глед­на­та точка" на Луната, в наб­лю­де­ни­ята от ду­хов­на­та Лунна обсерватория.

Тогава чо­ве­кът бе­ше чо­век в един общ смисъл; той се пре­вър­на в „мъж" и „жена" ед­ва след сли­за­не­то си на Земята. И той все още се чув­с­т­ву­ва­ше ка­то из­не­сен на­го­ре в сфе­ра­та на пре­д-­Зем­но­то си съ­щес­т­ву­ва ние, ма­кар и твър­де бли­зо до пред­с­то­яща­та инкарнация. Ефеските уче­ни­ци из­жи­вя­ва­ха то­ва оби­та­ва­не в сфе­ра­та на Луната по един осо­бе­но дъл­бок и зат­рог­ващ начин. След то­ва те от­на­ся­ха в сър­ца­та и ду­ши­те си мо­гъ­щи кос­ми­чес­ки впечатления. И за ефес­ки­ят уче­ник те­зи впе­чат­ле­ния би­ха мог­ли да се пре­да­дат със след­ни­те думи: Да, все­ки ефес­ки пос­ве­тен бе­ше из­пъл­нен с то­ва не­заб­ра­ви­мо впе­чат­ле­ние и то неп­рекъс­на­то пул­си­ра­ше в него:

Ти, Дух, из­г­раж­дащ световете, об­вит от не­зем­на светлина,

от Слънце ук­ре­пен във Лунната си мощ,

от Меркурий - с Движение безкрайно,

от Юпитер об­лъх­нат със си­яй­на Мъдрост

от Венера - с все­от­дай­на Красота.

от Сатурн и ду­хов­на­та му древ­на топ­ли­на

пос­ве­тен в прос­т­ран­с­т­ва­та и в ста­ва­щи­те времена.

Може до­ри да се каже, че за все­ки от пос­ле­до­ва­те­ли­те на ефес­ки­те Ми- стерии то­ва със­то­яние из­г­леж­да­ше та­ка - прос­те­те ми три­ви­ал­ния из­раз - ся­каш в уши­те му гър­мя­ха съ­щи­те звуци, ко­ито са уло­ве­ни и тук в те­зи крат­ки по­етич­ни строфи. Защото те чув­с­т­ву­ва­ха ясно: ето, чак се­га раз- бирам, как чрез си­ли­те на моето етер­но тяло, аз съм свър­зан със си­ли­те на пла­не­тар­на­та система. И съв­сем крат­ко и сбито, то­ва на­ми­раше из­раз в пър­вия стих, от­на­сящ се до етер­но­то тя­ло на Всемира, на Космоса:

Ти, Дух, из­г­раж­дащ световете, об­вит от не­зем­на светлина,

от Слънце ук­ре­пен във Лунната си мощ,

Да, в то­зи слу­чай чо­век се про­буж­да­ше с яс­но­то се­бе­усе­ща­не на ед­но кос­ми­чес­ко същество, ко­ето е включе­но в мо­гъ­щес­т­во­то на Лунната светлина.

от Марс да­рен с пър­вич­ния кос­ми­чен Звук

Защото зву­кът - от епи­цен­тъ­ра на Марс - се но­се­ше из Космоса ка­то ед­на съ­зи­да­тел­на и твор­чес­ка стихия. А от Меркурий ид­ва­ше всичко, ко­ето раз­д­виж­ва­ше свръх­се­тив­ни­те със­тав­ни час­ти на човека, прев­ръщай­ки го в под­виж­но чо­веш­ко същество.

от Меркурий - с Движение безкрайно.

От Юпитер съ­що на­пи­рат мо­гъ­щи ду­хов­ни сили:

от Юпитер об­лъх­нат със си­яй­на Мъдрост

Венера има свое мяс­то в кос­ми­чес­кия танц:

от Венера - с все­от­дай­на Красота.

А на­й-­пос­ле ид­ва ред и на Сатурн: той обе­ди­ня­ва всичко, ко­ето чо­век пос­ти­га „вътрешно" и „външно". Сатурн под­гот­вя чо­ве­ка за не­го­во­то сли­за­не на Земята. Сатурн под­гот­вя он­зи кос­ми­чес­ки човек, кой­то ве­че вли­за в сво­ето фи­зи­чес­ко тяло, он­зи кос­ми­чес­ки човек, кой­то в сво­ето фи­зи­чес­ко тя­ло но­си Бога.

от Сатурн и ду­хов­на­та му древ­на топ­ли­на

пос­ве­тен в прос­т­ран­с­т­ва­та и в ста­ва­щи­те времена.

От всичко, ко­ето опис­вам тук, Вие разбирате: животът, ду­хов­ни­ят жи­вот в Ефес пред­с­тав­ля­ва­ше нещо, ко­ето бе­ше об­лъх­на­то от вътрешна, не­зем­на светлина; нещо, ко­ето бе­ше обаг­ре­но в на­й-­раз­лич­ни цве­тове. И в то­зи вът­ре­шен просветлен, раз­ноц­вет­но обаг­рен жи­вот прак­ти­чес­ки се на­ми­ра­ше всичко, ко­ето Великденът или ми­съл­та за Великдена, мо­же­ше да ут­вър­ди ка­то един­с­т­ве­но­то и ис­тин­с­ко дос­тойн­с­т­во на чо­ве­ка в пре-­
де­ли­те на це­лия Космос. Вчера спо­ме­нах за стран­с­т­ву­ва­щи­те окул­т­ни кандидати, ко­ито по­сеща­ва­ха раз­лич­ни­те Мистерии, за да стиг­нат до ед­но ця­лос­т­но вжи­вя­ва­не в мис­те­рийния принцип. И мнози­на от тях бя­ха на­пъл­но убедени: ни­къ­де дру­га­де не би мог­ла да се от­к­рие та­ка­ва дъл­бо­ка и сък­ро­ве­на хар­мо­ния на сферите, как­то в Ефес. Тя ся­каш из­ви­ра­ше от оно­ва усе­ща­не за Луната, ко­ето за­ли­ва чо­ве­ка с ас­т­рал­на­та свет­ли­на на света. И то­га­ва те за­поч­ва­ха да въз­п­ри­емат Луната ка­то пре­об­ра­зе­на от Слънцето, ка­то пре­об­ра­зе­на Слънчева светлина; Луната - ка­то ед­но въл­шеб­но сияние, оду­хот­во­ре­но от ас­т­рал­на­та светлина. Да, всич­ко то­ва ефес­ки­те пос­ве­те­ни не мо­же­ха да на­ме­рят ни­къ­де другаде, ос­вен в Ефес, или по­не не мо­же­ха да го на­ме­рят с оно­ва дъл­бо­ко упо­ва­ние в ху­до­жес­т­ве­но­то об­х­ва­ща­не и пре­съз­да­ва­не на света, ко­ето ца­ре­ше в Ефес.

Но след из­вес­т­но вре­ме ед­на прес­тъп­на или пък бе­зум­на ръ­ка при­чи­ни уни­що­жи­те­лен по­жар в ефес­кия храм. Обаче два­ма от ефес­ки­те пос­ве­те­ни - как­то спо­ме­нах през ко­лед­ни­те сбир­ки тук - се пре­ро­ди­ха от­ново ка­то Аристотел и Александър. И то­га­ва те­зи две ин­ди­ви­ду­ал­нос­ти ус­пя­ха да се доб­ли­жат до оне­зи Мистерии, ко­ито в съ­от­вет­на­та епо­ха бя­ха из-­вес­т­ни ка­то Мистериите на Самотраке.

По то­зи на­чин ед­но при­вид­но слу­чай­но съ­би­тие изиг­ра ог­ром­на ро­ля в ду­хов­но­то раз­ви­тие на света. В на­ши­те сре­ди - ма­кар и пре­ди мно­го го­ди­ни - аз изтъкнах: до­ка­то по­жа­рът пог­лъ­ща­ше хра­ма в Ефес, удари рож­де­ния ден на Александър Велики. Докато до­лу го­ре­ше храма, го­ре ста­на­ха ре­ши­тел­ни и важ­ни събития.

А да зна­ете са­мо кол­ко теж­ки бя­ха съд­би­те на тези, ко­ито при­над­ле­жа­ха към храма, кол­ко теж­ки бя­ха съд­би­те им в хо­да на вековете! Те пом­не­ха ду­хов­на­та свет­ли­на и бо­жес­т­ве­на­та мъдрост, ко­ито оза­ря­ва­ха прос­т­ран­с­т­во­то в храма. Но до­ка­то ог­не­ни­те ези­ци пог­лъ­ща­ха хра­ма в Ефес, всич­ко ко­ето бе­ше ми­на­ло ка­то ду­хов­на енер­гия през то­зи хра­мов цен- тър, всич­ко то бе­ше пре­да­де­но и по­ве­ре­но на све­тов­ния етер. Така че мо­жем да заявим: от то­га­ва неп­ре­къс­на­ти­ят Великденски праз­ник в Ефес, кой­то пул­си­ра­ше зад сте­ни­те на хра­ма бе­ше впи­сан - ма­кар и с ед­ва до­ло­вим по­черк - в ця­ла­та кос­ми­чес­ка ка­тед­ра­ла на света, до­кол­ко­то то­зи свят се кре­пи на жи­вот­вор­ни­те етер­ни сили.

Така из­г­леж­да­ха не­ща­та в древ­ни­те епохи. Огромна част от тях­на­та мъд­рост бе­ше зат­во­ре­на зад хра­мо­ви те стени. Но в оп­ре­де­ле­но време, тя се про­мък­на из­вън тях, за да бъ­де впи­са­на в кос­ми­чес­кия етер. И стига чо­век да се из­диг­не до ис­тин­с­ка­та имагинация, та­зи мъд­рост вед­на­га ще блес­не пред не­го­вия ду­хо­вен поглед.

Самата та­зи има­ги­на­ция е - та­ка да се ка­же - ин­терп­ре­та­тор­ка­та на звез­д­ни­те тайни. Или ина­че казано: в кос­ми­чес­кия етер е впи­са­но онова, ­

което ня­ко­га бе­ше хра­мо­ва тайна, а се­га с по­мощ­та на имагинацията, та­зи хра­мо­ва тай­на мо­же да бъ­де раз­че­те­на отново.

Но съ­щи­те не­ща мо­гат да бъ­дат из­ра­зе­ни и по друг начин: ето, се­га аз се из­п­ра­вям в свет­ла­та звез­д­на нощ, вди­гам пог­лед към звез­д­но­то не­бе и го ос­та­вям да дейс­т­ву­ва вър­ху мен. И сти­га да съм из­ви­сен до та­зи въз- можност, аз виждам, че то се преобразява: фор­ма­та и дви­же­ни­ята на съзвездията, на под­виж­ни­те звез­ди - всич­ко се пре­об­ра­зя­ва в един гран­ди­озен кос­ми­чес­ки почерк, в ед­но кос­ми­чес­ко послание. И то­ва кос­ми­чес­ко пос­ла­ние се об­ръ­ща към чо­ве­ка приб­ли­зи­тел­но по он­зи начин, по кой­то вче­ра Ви го­во­рих за тайна­та на Луната. Но то­зи кос­ми­чес­ки по­черк мо­же да се че­те са­мо от човек, кой­то из­жи­вя­ва звез­ди­те не ка­то ме­ха­ни­чен феномен, а ка­то със­тав­ни бук­ви на веч­на­та кос­ми­чес­ка азбука.

А се­га бих ис­кал да спо­де­ля още ед­на под­роб­ност за по­-на­та­тъш­но­то раз­ви­тие на нещата. Известно е, че в Мистериите на Самотраке се па­зе­ха т.н. тай­ни на Кабирия. В епо­ха­та на Александър, об­що взето, Мистери­ите за­поч­на­ха да по­тъ­ват в упадък. Самотраке бе­ше ед­но от пос­лед­ни­те места, къ­де­то жи­ве­еше спо­ме­на за древ­на­та мъдрост, ед­но от пос­лед­ни­те „ра­бот­ни места" на Мистериите. В то­зи момент, под вли­яние на Ка- бирия и ней­ни­те Мистерии, за Александър и Аристотел нас­тъ­пи един проблясък, ед­но оза­ря­ва­що спомня­не на древ­на­та ефес­ка епоха, през ко­ято те два­ма­та бя­га ми­на­ли пре­ди око­ло ед­но столетие. И за тях от­но­во проз­ву­ча мо­гъ­що­то триз­ву­чие на И О А.
Ти, Дух, из­г­раж­дащ световете, об­вит от не­зем­на светлина,

от Слънце ук­ре­пен във Лунната си мощ,

от Меркурий - с Движение безкрайно,

от Венера - с все­от­дай­на Красота.

пос­ве­тен в прос­т­ран­с­т­ва­та и в ста­ва­щи­те времена.

Вземете ед­на по­етич­на или пък дру­га творба, взе­ме­те на­й-п­рек­рас­на­та от тях, би­ло то на нем­с­ки език или пък в пре­вод на немски, взе­ме­те нем­с­кия пре­вод на Бхагавад Гита, взе­ме­те Гьотевия Фауст, Ифигения или не­що друго, ко­ето це­ни­те високо, и се за­мис­ле­те над мо­гъ­що­то съдържа- ние, ко­ето е поб­ра­но в та­зи творба, нап­ри­мер в Гьотевия Фауст. И сега, скъ­пи мои при­яте­ли - как сти­га до Вас то­ва мо­гъ­що съдържание, как Ви се пре­да­ва то? Нека допуснем, че то сти­га до Вас по съ­щия на­чин как­то и при по­ве­че­то хора. Просто в оп­ре­де­ле­но вре­ме от жи­во­та си, Вие про­чи­та­те Фауст. Но как­во зас­та­ва пред Вас на фи­зи­чес­кия план? Какво виж­да­те на хартията? На хар­ти­ята ня­ма ни­що друго, ос­вен ком­би­на­ции от а б в г д е и т.н. Могъщото и ве­ли­ко съ­дър­жа­ние на Фауст об­лъх­ва чо­ве­ка чрез ком­би­на­ци­ите от а б в г д е и т.н. И ако Вие поз­на­ва­те аз­бу­ка­та - как­то мо­же да се пред­по­ла­га - там на хар­ти­ята ня­ма да от­к­ри­ете нищо, ко­ето да не съв­па­да с ня­коя от ней­ни­те два­де­се­ти­на букви.

Но от те­зи два­де­се­ти­на бук­ви - ка­то по един въл­ше­бен на­чин - на хар­ти­ята се по­лу­ча­ва нещо, ко­ето Ви да­ва възможност, ако на­ис­ти­на уме­ете да четете, да се из­п­ра­ви­те пред ця­ло­то мо­гъ­що съ­дър­жа­ние на Фауст. И се­га ве­че ни­кой не Ви спира, мо­же­те да ре­ши­те та­ка или иначе, има­те на­пъл­но сво­бо­ден избор. Сега ком­би­на­ци­ите от а б в г д мо­гат да се ока­жат за Вас въл­ну­ва­щи или досадни; и то­ва всъщ­ност е не­що мно­го аб- страктно, въз­мож­но най-абстрактно. И все пак, ком­би­ни­ра­ни по пра­вил­ния начин, та­зи аб­с­т­рак­ция да­ва ис­тин­с­кия Фауст! А как сто­яха не­ща­та с ин­с­пи­ра­ци­ята на Аристотел? Те сто­яха така, ся­каш древния звук от Луната се по­яви отново, ся­каш в не­го Аристотел и Александър си спом­ни­ха как­во точ­но оз­на­ча­ва­ше по­жа­ра в Ефес и как то­зи по­жар из­не­се на­го­ре в кос­ми­чес­кия етер са­ма­та тай­на на Ефес. Да, та­ка въз­ник­на ин­с­пи­ра­ци­ята в Аристотел, ко­ято му поз­во­ли да мо­ти­ви­ра по един нов и об­що­чо­веш­ки на­чин пос­ла­ни­ето на Космоса. Само че кос­ми­чес­ко­то пос­ла­ние не е със­та­ве­но от а б в г д е.

То е със­та­ве­но спо­ред начина, по кой­то те се свър­з­ват по­меж­ду си, или с дру­ги ду­ми - спо­ред мислите.

Ако на дъс­ка­та пред Вас на­пи­ша оп­ре­де­ле­ни ду­ми от то­ва кос­ми­чес­ко послание, те ще из­г­леж­дат съ­що та­ка аб­с­т­рак­т­но ка­то а б в г д:

Битие Време

Количество Положение

Качество Притежание

Отношение Действие

Пространство Страдание

Така Вие има­те един сбор от понятия. Ако с те­зи по­ня­тия - в ко­ито на­й-­нап­ред Александър бе­ше въ­ве­ден от Аристотел - ако с те­зи по­ня­тия Вие се на­учи­те да пра­ви­те същото, как­во­то пра­ви­те с а б в г д, то­га­ва с по­мощ­та на по­ня­ти­ята Битие, Количество, Качество, Отношение, Прост-
ранство, Време, Положение, Притежание, Действие, Страдание, Вие ще че­те­те в Космоса.

В ло­ги­ка­та на преподаването, т.е. в учи­лищ­на­та логика, осо­бе­но с нап­ред­ва­не­то на ин­те­лек­ту­алис­тич­на­та епо­ха - нас­тъ­пи не­що странно. Пре- дставете си само, че ед­но учи­ли­ще има за­дъл­же­ни­ето да учи хо­ра­та не да четат, а да фаб­ри­ку­ват книги, в ко­ито се из­пол­зу­ват все­въз­мож­ни­те ком­би­на­ции на а б в г : аб, ав, аг, и т.н. - с дру­ги думи, без да из­пол­зу­ват буквите, за да вник­нат в бо­га­тия сми­съл на света: то­га­ва те би­ха навлез­ли в он­зи свят, кой­то е ти­пи­чен за ло­ги­ка­та на Аристотел. За всич­ки ло­ги­ци е характерно, че те си слу­жат с оп­ре­де­ле­ни категории. Те ги на­уча­ват наизуст, оба­че не зна­ят от­къ­де да започнат. То е все едно, ако един чо­век на­учи на­изуст а б в г д , но му лип­с­ва вся­как­во уме­ние да про­дъл­жи нататък. Само че­те­не­то и вник­ва­не­то в кос­ми­чес­кия почерк, са­мо то ни връ­ща към оно­ва еле­мен­тар­но съ­дър­жа­ние на Фауст, ко­ето има­ме под фор­ма­та на а б в г д. И го­ля­ма част от това, ко­ето Антропософията ня­ко­га ще мо­же да до­ве­де до край, се със­тои в след­но­то : тя из­пъл­ва те­зи по­ня­тия с живот! - съ­що как­то и дъл­бо­ко­то из­жи­вя­ва­не на Фауст мо­же да се по­лу­чи от не­го­вия текст, из­г­ра­ден със съ­че­та­ни­ята на а б в г д. Защото всич­ки тай­ни на фи­зи­чес­кия и ду­хо­вен свят се съ­дър­жат в те­зи еле­мен­тар­ни по­ня­тия ка­то в ед­на чуд­на кос­ми­чес­ка азбука.