Лекции изнесени в Хамбург от 18. До 31. 1908 г превод от немски: д-р димитър димчев изготвил: петър иванов райчев сканирано от книга

ШЕСТА ЛЕКЦИЯ

"АЗ-СЪМ"

„Никодим Му казва: Как мо­же човек, би­дей­ки стар, да се ро­ди от­но­во? Нима мо­же Втори път да Влезе в ут­ро­ба­та на май­ка си и да се роди?

Исус отговори: Истина, ис­ти­на ти казвам: ако ня­кой се не роди от Вода и Дух, не мо­же да Влезе в цар­с­т­во­то Божие."

Вече споменахме, че те­зи ду­ми тряб­ва да се пре­тег­лят ка­то на зла­тар­с­ки везни. От ед­на стра­на след­ва да подчертаем: Думите в та­къв ре­ли­ги­озен до­ку­мент тряб­ва да се при­емат в бук­вал­ния смисъл. От дру­га страна оба­че е вярно, че ние те­пър­ва тряб­ва да от­к­ри­ем и вник­нем в то­зи бук­ва­лен смисъл. Често се ци­ти­ра изречението: "Буквата умъртвява, Духът оживотворява" (2. Коринтяни 3, 6). Хората чес­то си слу­жат с то­ва из­ре­че­ние по един твър­де стра­нен начин. Те го при­емат ка­то оп­рав­да­ние за сво­ята фантазия, ко­ято смя­тат за "Духа на нещата". А ко­га­то ня­кой друг се стре­ми да вник­не в бук­ва­та пре­ди да е стиг­нал до Духа, те отсичат: Ах, как­во ни за­ся­га нас буквата; бук­ва­та умъртвява, но Духът оживот-

Който раз­съж­да­ва по то­зи начин, е на приб­ли­зи­тел­но съ­що­то равнище, как­то човекът, кой­то би казал: Жива­та суб­с­тан­ция е Духът, а тя­ло­то е не­що мъртво; следователно, не­ка уни­що­жим тя­ло­то и то­га­ва Духът ще се про­яви в ця­ла­та си сила!"

Обаче кой­то го­во­ри така, изоб­що не предполага, че Духът из­г­раж­да се­бе си постепенно, че чо­ве­кът тряб­ва да упот­ре­би ор­га­ни­те на сво­ето фи­зи­чес­ко тяло, за да ус­вои опит­нос­ти­те си във фи­зи­чес­кия свят и да прене­се част от то­зи про­цес в ду­хов­ния свят. Следователно пър­во тряб­ва да вни- к­нем в буквата; пос­ле мо­жем да я умъртвим, как­то чо­веш­ко­то тя­ло от­па­да от чо­веш­кия дух, след ка­то той е из­в­ля­къл всич­ко от тялото.

Точно в та­зи гла­ва от Евангелието на Йоан е скри­то не­що из­вън­ред­но дъл­бо­ко и ние мо­жем да про­ник­нем в нейния смисъл, са­мо ако прос­ле­дим ево­лю­ци­ята на чо­ве­ка още по-назад, от­кол­ко­то сто­рих­ме то­ва в до се­гаш­но­то раз­г­леж­да­не на Евангелието. Днес ние тряб­ва да прос­ле­дим чо­ве­ка в мно­го по­-ран­ни­те пе­риоди от Земното развитие.

Но за да не се ока­же­те шо­ки­ра­ни от ня­кои подробности, свър­за­ни с те­зи ран­ни със­то­яния на човечеството, бих ис­кал да Ви вър­на още вед­нъж към древ­на­та Атлантска епоха.

Вече ста­на ду­ма за това, че пре­ди ка­тас­т­ро­фал­ни­те про­ме­ни в на­ша­та Земя, за­па­зе­ни в ска­за­ни­ята за Потопа, на­ши­те чо­веш­ки пред­шес­т­ве­ни­ци жи­ве­ели в ед­на об­шир­на те­ри­то­рия на запад, ко­ято днес ве­че не съ- ществува, а об­ра­зу­ва дъ­но­то на Атлантическия океан. Този континент, кой­то на­ри­ча­ме древ­на­та Атлантида, в бил на­се­лен от на­ши­те предшест- веници. Ако про­учим пос­лед­ни­те пе­ри­оди от Атлантската епо­ха на чо- вечеството, ще установим, че в те­зи твър­де от­да­ле­че­ни времена, чо­ве­кът не се е раз­ли­ча­вал съ­щес­т­вено, от съв­ре­мен­ния човек. Но ако вник­нем в на­чал­ни­те пе­ри­оди на Атлантида, ще от­к­ри­ем ог­ром­ни раз­лики. Нека се­га да се от­п­ра­вим още по­-на­зад в миналото.

Преди Атлантската епоха, чо­ве­кът на­се­ля­вал ед­на територия, ко­ято днес на­ри­ча­ме Лемурия. Тя съ­що е уни­що­же­на от пла­не­тар­ни­те катастрофи, за­ся­га­щи ця­ла­та Земя. Лемурия се прос­ти­ра­ла приб­ли­зи­тел­но на оно­ва място, ко­ето днес ле­жи меж­ду Южна Азия, Африка и Австралия. Когато прос­ле­дя­ва­ме фор­ми­те на ле­му­рийс­кия човек, как­то те зас­та­ват пред по- г­ле­да на ясновидеца, се на­тък­ва­ме на ог­ром­ни­те им раз­личия спря­мо фор­ми­те на съв­ре­мен­ния човек, и съв­сем не е не­об­хо­ди­мо да опис­вам с точ­ни под­роб­нос­ти чо­веш­ки­те фор­ми от Лемурия и ран­на Атлантида. Ако все пак по­пад­не­те на ня­кои тех­ни описания, ко­ито Антропософията дава, ще се убе­ди­те в не­ве­ро­ят­ни­те им раз­ли­чия спря­мо фор­ми­те на днеш­ния човек. Обаче, ако ис­ка­ме да раз­бе­рем чо­веш­ки­те промени, на-

стъ­пи­ли в хо­да на Земното развитие, все пак се на­ла­га да ги опи­шем до из­вес­т­на степен, ма­кар и са­мо външно.

Нека до­пус­нем - прак­ти­чес­ки е невъзможно, но да го сто­рим в име­то на по­-доб­ро­то раз­би­ра­не - че с Вашите съв­ре­мен­ни сетива, как­ви­то в оне­зи епо­хи ес­тес­т­ве­но не сте имали, бих­те мог­ли да виж­да­те събитията, ра­зиг­ра­ва­щи се през пос­лед­ни­те ле­му­рийс­ки и пър­ви ат­лан­т­с­ки вре­ме­на в раз­лич­ни­те час­ти от Земната повърхност. Бихте из­пад­на­ли в го­ля­ма за- блуда, ако очаквате, че то­га­ваш­ни­ят чо­век би мо­гъл да се до­ло­ви чрез та­ки­ва се­тив­ни възприятия. Тогавашният чо­век все още не съ­щес­т­ву­ва­ше в та­ки­ва форми, че да бъ­де въз­п­ри­ет от днеш­ни­те се­тив­ни органи. Пред пог­ле­да Ви би се раз­к­ри­ла след­на­та гледка: оп­ре­де­ле­ни об­ласти от Земната по­вър­х­ност се на­ди­гат ка­то един вид ос­т­ро­ви от ос­та­на­ла­та Зе- мя, об­гър­на­та или от мор­с­ки вод­ни маси, или от го­ре­щи изпарения. Оба- че оне­зи области, из­пък­ва­щи ка­то острови, не бя­ха из­г­ра­де­ни от днеш­на­та твър­да зем­на маса, а от мно­го по­-ме­ка зем­на маса, всред ко­ято бу­шу­ва­ха ог­не­ни сили, та­ка че спо­ме­на­ти­те ос­т­ров­ни фор­ма­ции неп­ре­къс­на­то бя­ха из­т­лас­к­ва­ни на­го­ре от то­га­ваш­ни­те вул­ка­нич­ни сили и пос­ле от­но­во потъваха.

Накратко, Земята все още бе­ше под сил­но­то дейс­т­вие на огъня, кой­то неп­ре­къс­на­то се про­ме­ня­ше и проник­ва­ше навсякъде. В оп­ре­де­ле­ни об- ласти, ко­ито бя­ха ох­ла­де­ни ве­че до из­вес­т­на степен, Вие бих­те отк­ри­ли жи­ви­те пред­шес­т­ве­ни­ци на днеш­ния жи­во­тин­с­ки свят. Тук или там Вие бих­те мог­ли да до­ло­ви­те тех­ни­те гро­тес­к­ни форми: пред­шес­т­ве­ни­ци­те на днеш­ни­те вле­чу­ги и земноводни. Обаче от чо­ве­ка Вие не бих­те мог­ли да до­ло­ви­те аб­со­лют­но нищо, за­що­то през оне­зи вре­ме­на той ня­ма­ше сво­ето плът­но и твър­до фи­зи­чес­ко тяло. Би тряб­ва­ло да го тър­си­те на съв­сем дру­ги места, та­ка да се каже, в из­па­ре­ни­ята или във вод­ни­те ма- си, как­то например, ако днес плу­ва­те в мо­ре­то и от ня­кой низш жи­во­тин­с­ки вид ед­ва ли за­бе­лязва­те не­що друго, ос­вен ме­ки слу­зес­ти части- ци. Така бих­те от­к­ри­ли и то­га­ваш­но­то чо­веш­ко фи­зи­чес­ко тяло ка­то плу­ва­що в из­па­ре­ния и вод­ни маси. Колкото по­-на­зад се връ­ща­ме в ми- налото, тол­ко­ва по­-не­жен и фин от­к­ри­ва­ме то­га­ваш­ния човек, по­до­бен на сво­ето об­к­ръ­же­ние от вод­ни ма­си и изпарения. Едва през Атлантска- та епоха, той пос­те­пен­но за­поч­ва да се сгъс­тя­ва все по­ве­че и повече, и ако ня­кой би прос­ле­дил с яс­но­виж­дащ пог­лед це­лия ход на развитието, би ус­та­но­вил как то­га­ваш­ни­ят чо­век се сгъс­тя­ва и от­де­ля от водата, за да се пре­не­се на твър­да­та зем­на повърхност. Фактически вяр­но е, че фи­зи­чес­ки­ят чо­век е стъпил срав­ни­тел­но къс­но на твър­да­та зем­на почва. Той пос­те­пен­но сли­за от вод­но­-въз­душ­но­то прос­т­ранство, "кристализи- ра", и се от­де­ля от него. Тази е приб­ли­зи­тел­на­та кар­ти­на на то­га­ваш­ния човек, който, та­ка да се каже, все още не мо­же да раз­ли­ча­ва се­бе си от

Нека да зас­та­нем в са­мо­то на­ча­ло на на­ша­та днеш­на пла­не­та Земя. Ние знаем, че тя е про­из­ляз­ла от Стара та Луна, ко­ято на­ре­кох­ме "Космос на Мъдростта". На оп­ре­де­ле­на сте­пен от сво­ето развитие, та­зи Стара Луна не при­те­жа­ва­ше твър­дия зе­мен еле­мент и тряб­ва да сме наясно, че пре­диш­ни­те въп­лъ­ще­ния на на­шата пла­не­та про­ти­ча­ха при съ­вър­ше­но дру­ги фи­зи­чес­ки условия. Ако се вър­нем до Стария Сатурн, не трябва да си пред­с­та­вя­ме условия, близ­ки до те­зи на днеш­на­та Земя, и че там би има­ло скали, на ко­ито мо­жем да стъпим, по ко­ито мо­жем да се катерим. От всич­ко то­ва там ня­ма­ше и следа. Ако ид­вай­ки от ми­ро­во­то пространст- во, бих­те се приб­ли­жи­ли до Стария Сатурн, ко­га­то е бил в сре­да­та на сво­ето развитие, Вие не бих­те ви­де­ли ня­как­во осо­бе­но не­бес­но тя­ло да се но­си в пространството; Вие бих­те до­ло­ви­ли не­що странно, а имен­но ка­то че ли нав­ли­за­те в ед­на област, къ­де­то усе­ща­те не­що сход­но на това, ако се вмък­ва­те в ед­на го­ре­ща пещ. Единствената ре­ал­ност на Стария Сатурн бе­ше тази, че не­го­во­то топ­лин­но със­то­яние беше раз­лич­но от то­ва на об­к­ръ­же­ни­ето му. От Стария Сатурн не би­ха мог­ли да бъ­дат въз­п­ри­ема­ни ни­как­ви дру­ги качества.

Окултизмът раз­ли­ча­ва не са­мо три със­то­яния на материята, как­то съв­ре­мен­на­та физика, а и не­що повече. Физикът казва: Днес съ­щес­т­ву­ват твърди, теч­ни и га­зо­об­раз­ни тела. Обаче Старият Сатурн не е бил още газообразен. Газообразното със­то­яние е мно­го по­-п­лът­но от на­й-п­лът­но­то със­то­яние на Сатурн. В окул­тизма раз­ли­ча­ва­ме и друго, топ­лин­но състояние, ко­ето е не прос­то свър­за­но с дви­же­ни­ето на ма­те­ри­ал­ни­те частици, а пред­с­тав­ля­ва чет­вър­то­то със­то­яние на материята. Старият Сатурн бе­ше със­та­вен са­мо от топ­ли на, и ако пре­ми­нем от Стария Са- турн към Старото Слънце, ще ус­та­но­вим и ед­но сгъс­тя­ва­не на та­зи древ- на ог­не­на планета. Старото Слънце е пър­во­то га­зо­об­раз­но въп­лъ­ще­ние на на­ша­та планета. Едва Старото Слънце е ед­но газообразно, въз­ду­хо­об­раз­но тяло. На Старата Луна про­це­сът на сгъс­тя­ва­не продължава. Тя е ве­че ед­но теч­но тяло, ко­ето по-късно, след ка­то Слънцето го напуска, ста­ва зна­чи­тел­но по-плътно. Обаче съ­щин­с­ко­то състояние, в ко­ето тя се намира, до­ка­то бе­ше съ­еди­не­на със Слънцето, е имен­но теч­ното състоя- ние. Това, ко­ето днес на­ри­ча­ме ми­не­рал­на Земя, с ней­ни­те минерали, скал­ни ма­си и т.н., на Стара­та Луна все още не съществуваше. То крис­та­ли­зи­ра ед­ва на на­ша­та Земя.

Когато Земята за­поч­на сво­ето развитие, тя от­но­во тряб­ва­ше да пов­то­ри всич­ки пре­диш­ни пла­не­тар­ни състояния. При ед­на но­ва ево­лю­ци­он­на степен, вся­ко тя­ло и вся­ко съ­щес­т­во в Космоса ви­на­ги пов­та­ря пре­диш-

ни­те състояния; та­ка и на­ша­та Земя повтаря, ма­кар и в сък­ра­тен вид, Са- турновото, Слънчевото и Лунното състояние. Докато пов­та­ря Лунното състояние, тя се със­тои от во­да и вод­ни пари, не от днеш­на­та вода, а от теч­на субстанция, по­доб­на на водата; ис­тин­с­ко­то теч­но със­то­яние ид­ва по-късно. Това теч­но кълбо, ко­ето се но­си в ми­ро­во­то пространство, е със­та­ве­но не от днеш­на­та вода, а от сме­се­ни во­да и вод­ни пари, сле­до­ва­тел­но от га­зов и во­ден елемент, и в та­зи сре­да е по­то­пен човекът. Той се на­ми­ра в то­ва теч­но кълбо, по­не­же твър­ди­те суб­с­тан­ции още не са от­ло­же­ни всред въз­душ­но­-вод­ни­те маси. От днеш­ния чо­век там ве­че са не­го­ви­ят Аз и не­го­во­то ас­т­рал­но тяло. Обаче то­зи Аз и то­ва ас­т­рал­но тя­ло все още не се чувству­ват ка­то са­мос­то­ятел­ни сили, а ка­то че ли са вло­же­ни в нед­ра­та на бо­жес­т­ве­но­-ду­хов­ни­те Същества; те все още не се чув­с­т­ву­ват от­де­ле­ни от оно­ва Същество, чи­ето тя­ло е течната, га­зо­об­раз­на Земя. И се­га в тези ас­т­рал­ни тела, на­да­ре­ни с Аз, се об­ра­зу­ват неж­ни­те и фи­ни за­лож­би или на­чен­ки на човека. Това е посо­че­но в пър­ва­та рисунка.

В ней­на­та гор­на част са пред­с­та­ве­ни не­ви­ди­ми­те за външ­но­то наб­лю­де­ние ас­т­рал­ни те­ла и Азове, ко­ито са по­то­пе­ни в теч­но­то Земно кълбо. Те

из­г­раж­дат в се­бе си и от­де­лят на­вън пър­ви­те на­чен­ки на чо­веш­кото фи­зи­чес­ко тяло, ко­ето за­ед­но с етер­но­то тяло, се на­ми­ра в ед­но из­к­лю­чи­тел­но фи­но състояние. Ако прос­ле­ди­те то­зи про­цес с яс­но­виж­дащ пог- лед, ще ви­ди­те как пър­ви­те на­чен­ки на фи­зи­чес­ко­то и етер­но­то тя­ло са ка­то об­гър­на­ти от ас­т­рал­но­то тя­ло и Аза, как­то то­ва е по­со­че­но на пър­ва­та рисунка. Това, ко­ето днес Вие, заспивайки, ос­та­вя­те в леглото, т.е. Вашето фи­зи­чес­ко и етер­но тяло, из­г­раж­да пър­ви­те си на­ченки точ­но в та­зи част от Земното развитие; то­зи пър­ви­чен чо­веш­ки за­ро­диш е на­пъл­но об­гър­нат от ас­т­рално­то тя­ло и Аза. Постепенно вод­но­-въз­душ­ни­те

Водата про­дъл­жа­ва да се сгъс­тя­ва и сега, в из­вес­тен смисъл, во­да­та се от­де­ля от въздуха; две­те със­то­яния не са сме­се­ни как­то по-рано. После- дицата от то­ва е, че чо­веш­ко­то тя­ло - фи­зи­чес­ко­то и етер­но­то тя­ло - ста­ва още по-плътно. Понеже се­га въз­ду­хът се от­де­ля от водата, чо­веш­ко­то фи­зи­чес­ко тя­ло ста­ва въз­ду­хооб­раз­но и включ­ва в се­бе си ог­не­ния еле- мент, та­ка че онова, ко­ето пре­ди бе­ше течно, се­га ста­ва въз­ду­хообразно. Сега фи­зи­чес­ко­-­етер­ни­ят за­ро­диш се със­тои от въздух, про­ник­нат от си­ли­те на огъня; ас­т­рал­ното тя­ло н Азът го обгръщат, и всич­ко то­ва се дви­жи ту във водата, ту във въздуха. (Виж ри­сун­ка 2)

Ето, следователно, об­ра­зът на то­га­ваш­ния човек: Онази не­го­ва част, ко­ято днес у спя­щия чо­век ос­та­ва в леглото, съ­щес­т­ву­ва в та­къв вид за­ро­диш­но състояние, ко­ето има плът­нос­т­та на въз­ду­ха и е про­низ­ва­на от си­ли­те на огъня. На все­ки та­къв чо­век при­над­ле­жи ед­но ас­т­рал­но тя­ло и един Аз. Те оба­че са ка­то по­топе­ни в нед­ра­та на бо­жес­т­ве­ния свят и, с дру­ги думи, не усе­щат се­бе си ка­то един са­мос­то­яте­лен Аз.

Върху те­зи под­роб­нос­ти тряб­ва да се за­мис­лим дълбоко. Защото опис­ва­ни­те със­то­яние се раз­ли­ча­ват толко­ва мно­го от днеш­но­то със­то­яние на Земята, че за хо­ра­та из­г­леж­дат не­по­нят­ни или нап­ра­во шокиращи.

Лесно бих­те мог­ли да попитате: А ка­къв е то­зи огън, кой­то е пос­та­вен тук във въздуха? Този огън, кой­то при­те­жа­ва­ше то­га­ваш­ния човек, е жив и днес у Вас самите! Огънят, кой­то стоп­ля и дви­жи Вашата кръв.

Но и ос­тан­ки­те от древ­ни­ят въз­дух съ­що жи­ве­ят във Вашия организъм. Когато вдиш­ва­те и издишвате, тога­ва Вашето, ина­че твър­до тяло, се сре­ща с въздуха. Представете си, че вдиш­ва­те дълбоко; въз­ду­хът навли­за във Вашата кръв и ста­ва топъл. Представете си още, че то­зи въз­дух
проник­ва нав­ся­къ­де в тялото, и че всич­ки теч­ни и твър­ди час­ти изчезват, а ос­та­ва са­мо формата: ед­на чо­веш­ка форма, със­та­ве­на са­мо от въздух; един чо­век в про­цес на вдишване, из­п­ра­щащ кис­ло­род до на­й-­пе­ри­фер­ни­те те­лес­ни части. Пред Вас зас­та­ва един образ, твър­де по­до­бен на чо- века, но из­г­ра­ден от въздух. Въздухът, кой­то вли­за в човека, при­ема из­ця­ло фор­ми­те на тялото. Да, пред Вас зас­та­ва ед­но сян­ко­об­раз­но тяло, из­г­ра­де­но от въз­дух и про­низ­ва­но от огън. Самите Вие в ми­на­ло­то сте пред­с­тав­ля­ва­ли точ­но та­къв вид човеци: фи­зи­чес­ко­то и етер­но­то тя­ло бя­ха об­гър­на­ти от Азът и ас­т­рал­но­то тяло.

Това със­то­яние про­дъл­жи до ид­ва­не­то на Атлантската епоха. Дълбоко гре­ши всеки, кой­то смята, че в на­чало­то на Атлантида чо­ве­ци­те са из­г­леж­да­ли ка­то днеш­ни­те и че са мо­же­ли да се дви­жат ка­то тях. Човеците пос­те­пен­но сля­зо­ха от въз­душ­ни­те об­лас­ти в об­лас­ти­те на по­-гъс­та­та материя. А пре­ди всичко, жи­вот­ни те бя­ха тези, ко­ито не мо­жа­ха да из­ча­кат сво­ето фи­зи­чес­ко въп­лъ­ще­ние и изостанаха, по­не­же Земята не бе­ше дос­та­тъч­но узряла, за да пре­дос­та­ви "материал" на човеците. Живот- ните изос­та­на­ха на по­-низ­ши сте пени, за­що­то не мо­жа­ха да из­ча­кат сво­ето слизане.

Следващата сте­пен в раз­ви­ти­ето на чо­ве­ка се свеж­да до това, че той обо­со­би в сво­ето фи­зи­чес­ко тя­ло три със­тав­ни части: въздушна, топ­лин­на и течна; в окул­тен смисъл, той се пре­вър­на във во­ден човек. Бихте мог­ли да възразите, че и пре­ди той е бил во­ден човек. Но то­зи из­вод не е съв­сем правилен. По-рано Земя та пред­с­тав­ля­ва­ше ед­но вод­но кълбо, и вът­ре в не­го се на­ми­ра­ха - са­мо в ду­хо­вен сми­съл - ас­т­рал­но­то тяло и Азът; те плу­ва­ха във во­да­та ка­то ду­хов­ни Същества; оба­че те не бя­ха само- стоятелни. Едва се­га сти­га ме до момента, ко­га­то бих­те от­к­ри­ли чо­веш­ко­то фи­зи­чес­ко тя­ло във водата, ка­то един вид проз­рач­но желе. Вие бих­те мог­ли да плу­ва­те в то­ва пър­вич­но мо­ре и да от­к­ри­ва­те там сгъстени- те, но проз­рач­ни форми. Така из­г­леж­да­ха пър­во­на­чал­но те­зи човеци: те има­ха вод­но тяло, а тях­но­то ас­т­рал­но тя­ло и тех­ни­ят Аз бяха из­ця­ло по­то­пе­ни в бо­жес­т­ве­но­-ду­хов­ни­те Същества.

Докато чо­ве­кът при­те­жа­ва­ше то­ва вод­но тяло, за не­го бя­ха ха­рак­тер­ни и дру­ги със­то­яния на съзнанието, раз­лич­ни от днеш­но­то раз­п­ре­де­ле­ние на не­съз­на­тел­ни но­щи и съз­на­тел­ни дни. Докато бе­ше по­то­пен в бо­жес­т­ве­но­-ду­хов­ни­те Същества, но­щем той има­ше ед­но сумрачно, ас­т­рал­но съз- нание. Когато де­нем той вли­за­ше в сво­ето теч­но фи­зи­чес­ко тяло, за не­го нас­тъп­ва­ше нощ; а ко­га­то от­но­во на­пус­ка­ше фи­зи­чес­ко­то тяло, бе­ше оза­ря­ван от ос­ле­пи­тел­на­та ас­т­рал­на светлина. Когато сут­рин се по­то­пя­ва­ше във фи­зи­чес­ко­то тяло, всич­ко на­око­ло ста­ва­ше смът­но и мрачно, нас­тъп­ва­ше един вид безсъзнание. Обаче в то­ва фи­зи­ческо тя­ло нап­ред­ва­ше раз­ви­ти­ето на днеш­ни­те фи­зи­чес­ки органи. Така чо­ве­кът все по­-­

Така чо­ве­кът бук­вал­но сли­за от сферите, ко­ито на­ре­кох­ме сфе­ри на во­да­та и вод­ни­те пари, сфе­ра на въз­ду­ха и т.н. Докато оби­та­ва­ше вод­но­-въз­душ­ни­те сфери, не­го­во­то съз­на­ние при­те­жа­ва­ше чис­то ас­т­рална въз­п­ри­ема­тел­на способност, понеже, из­ли­зай­ки вън от фи­зи­чес­ко­то тяло, той се из­ди­га­ше на­го­ре към Боговете, а с втвър­дя­ва­не­то на фи­зи­чес­ко­то тяло, той пос­те­пен­но се от­къс­ва­ше от Боговете. Преставайки да бъ­де "течен" и "въздухообразен", чо­ве­кът ся­каш вли­за в ед­на че­руп­ка и се от­къс­ва от пре­диш­ни­те си връз­ки с ду­хов­ния свят. Докато бе­ше "течен" и "въздухообразен", той бе­ше го­ре при Боговете. Разбира се, той не мо­же­ше да раз­вие своя Аз, но от дру­га стра­на все още не бе­ше от­къс­нат от бо­жес­т­ве­но­то съзнание. С по­тъ­ва­не­то му в материята, все по­ве­че се по- м­ра­ча­ва­ше и не­го­во­то ас­т­рал­но съзнание.

Но ка­къв е сми­съ­лът на те­зи слож­ни промени? Някога, до­ка­то чо­ве­кът бе­ше все още при Боговете, не­го­вото фи­зи­чес­ко и етер­но тя­ло бя­ха теч­ни и въздухообразни. Успоредно със сгъс­тя­ва­не­то на Земята се сгъс­тява и той, нап­ред­вай­ки до своя дне­шен ма­те­ри­ален вид. Това е сли­за­не­то в материята. Но как­то чо­ве­кът слезе, та­ка н Той от­но­во ще се из­диг­не над материята. След опитностите, кон­то мо­же да по­лу­чи в ус­ло­вията на твър­дия ма­те­ри­ален свят, той от­но­во ще се из­диг­не към сферите, къ­де­то не­го­во­то фи­зи­чес­ко тя­ло е теч­но и въздухообразно. Човекът тряб­ва да но­си в се­бе си съзнанието, че ако ис­ка от­но­во - и съз­на­тел­но - да се свъ- р­же с Боговете, не­го­во­то ис­тин­с­ко съ­щес­т­ву­ва­ние ще про­ти­ча в сфери- те, от кои­то той про­из­хожда.

И така, чо­ве­кът се сгъс­тя­ва от во­да и въздух, но той от­но­во ще се "разт- вори". Днес той мо­же да си пред­с­тави то­зи про­цес са­мо духовно, ка­то под­дър­жа съз­на­ни­ето за бъ­де­ще­то си те­лес­но състояние. Обаче са­мо по то­зи на­чин хо­ра­та по­лу­ча­ват не­об­хо­ди­ма­та сила, за да се доб­ли­жат до то­ва със­то­яние още днес.

Ако чо­ве­кът пос­тиг­не то­зи вид съзнание, той ве­че е пос­тиг­нал сво­ята зем­на цел, ве­че е из­пъл­нил сво­ята земна мисия. Какво оз­на­ча­ва това?
Това означава, че нав­ре­ме­то чо­ве­кът се е ро­дил не от плът и кръв, а от въз­дух и вода. И по-късно, в Духа, той дейс­т­ви­тел­но тряб­ва да осъ­щес­т­ви но­во­то си раж­да­не от въз­дух и вода.

По времето, ко­га­то въз­ник­ват Евангелията, сми­съ­лът на ду­ми­те бил по­-раз­ли­чен от­кол­ко­то днес. "Водата" но­се­ла съ­що­то име - вода; но ду­ма­та "пневма", ко­ято днес се упот­ре­бя­ва ка­то "Дух", то­га­ва оз­на­ча­ва­ла "въз- дух". Думата "пневма" тряб­ва да пре­веж­да­ме ка­то "въздух" или "пара", ина­че нас­тъп­ват не­до­ра­зу­мения. Ето за­що съ­от­вет­но­то из­ре­че­ние от раз­го­во­ра меж­ду Исус и Никодим тряб­ва да гласи:

„Истина, ис­ти­на ти казвам: са­мо ня­кой се не ро­ди от Вода и Въздух, той не мо­же да Влезе В цар­с­т­вото Божие" (3. 5).

Ето как Христос за­гат­ва за ед­но от бъ­де­щи­те ево­лю­ци­он­ни състояния, ко­ито чо­ве­кът тряб­ва да развие; изоб­що в то­зи раз­го­вор са вло­же­ни из­к­лю­чи­тел­но дъл­бо­ки тайни, свър­за­ни с на­ше­то развитие. Необходимо е са­мо пра­вил­но да раз­би­ра­ме ду­ми­те и пра­вил­но да си слу­жим с тях чрез всичко, ко­ето Антропософията мо­же да ни даде. В обик­но­ве­ния го­во­рен език все още има сле­ди от ед­но по­-д­ру­го раз­би­ра­не на нещата, ко­га­то нап­ри­мер лет­ли­ви­те ве­щес­т­ва се оп­ре­де­лят ка­то "духове". Обаче пър­во­на­чал­но ду­ма­та е "пневма": въздух.

Виждате, следователно, че не­ща­та се свеж­дат до точния, пре­ци­зен сми­съл на думите. И тък­мо от бук­валния им сми­съл ид­ва тях­но­то най-прекрасно, ду­хов­но значение.

А се­га не­ка от­но­во да на­со­чим на­шия ду­хо­вен пог­лед към един друг факт от еволюцията.

Нека пог­лед­нем да­леч назад, ко­га­то чо­веш­ко­то ас­т­рал­но тя­ло и Азът бя­ха по­то­пе­ни в нед­ра­та на са­мия бо­жес­т­ве­но­-­ас­т­ра­лен свят. Ако прос­ле­дим тях­но­то развитие, ще установим, че мо­жем да го опишем, макар и схематично. Първоначално ця­ла­та Ви ас­т­рал­на част бе­ше вло­же­на в об­щия ас­т­ра­лен свят, а чрез то­ку­-що опи­са­ни­те процеси, се об­ра­зу­ва­ха фи­зи­чес­ки­те и етер­ни­те за­ро­ди­ши ка­то един вид черупка. Така от­дел­ни­те чо­ве­ци бя­ха от­къс­на­ти от об­щия ас­т­ра­лен свят и обо­со­бе­ни в са­мос­то­ятел­ни части, съ­що както, ако има­те пред се­бе си ед­на теч­ност и от­де­ля­те от нея от­дел­ни части. Успоредно с из­г­раж­да­не­то на фи­зичес­ко­то тя­ло нап­ред­ва и от­къс­ва­не­то на от­дел­но­то чо­веш­ко съз­на­ние от бо­жес­т­ве­но­то съзнание. Виждаме как - ка­то зат­во­ре­ни в об­вив­ка­та на фи­зи­чес­ко­то тя­ло - от­дел­ни­те чо­ве­ци се обо­со­бя­ват ка­то час­ти от общия ас­т­ра­лен свят. Но чо­век тряб­ва да зап­ла­ти та­зи са­мос­то­ятел­ност със за­тъм­ня­ва­не­то на сво­ето ас­т­рално съзнание, за­то­ва пък от об­вив­ка­та на фи­зи­чес­ко­то си тяло, той ве­че мо­же да виж­да външ­ния фи­зи­чески свят. Старото яс­но­виж­да­що съз­на­ние пос­те­пен­но угасва.