Лекции изнесени в Хамбург от 18. До 31. 1908 г превод от немски: д-р димитър димчев изготвил: петър иванов райчев сканирано от книга

ПЪРВА ЛЕКЦИЯ

УЧЕНИЕТО ЗА ЛОГОСА

Би мог­ло да се очаква, че ко­га­то пред­с­та­ви­тел на Антропософията, или Духовната Наука, го­во­ри вър­ху Евангелието на Йоан, той ще пос­тъ­пи по чес­то сре­ща­ния в те­зи слу­чаи начин: прос­то ще пос­та­ви то­зи рели­ги­озен до­ку­мент ка­то ед­на здра­ва ос­но­ва и ще чер­пи от не­го оне­зи истини, ко­ито пос­ле ще коментира, ос­ла­няй­ки се на авторитета, за­ло­жен в са­мия ре­ли­ги­озен източник. Обаче ан­т­ро­по­соф­с­ки­ят под­ход към не­ща­та ни­ко­-

И така, ние още от­се­га тряб­ва да заявим, че до тай­ни­те на Йоановото Евангелие е въз­мож­но да се стиг­не не­за­ви­си­мо от вся­как­ви пре­да­ния и традиции, не­за­ви­си­мо от вся­как­ви ис­то­ри­чес­ки документи. За да сме съв­сем ясни, не­ка да пред­по­ло­жим ед­на ек­с­т­рем­на ситуация: не­ка до- пуснем, че по­ра­ди ед­ни или дру­ги събития, чо­ве­чес­т­во­то из­гу­би всич­ки ре­ли­ги­оз­ни документи, а чо­ве­кът за­па­зи един­с­т­ве­но способностите, ко­ито при­те­жа­ва днес. И то­га­ва - след ка­то е за­па­зил един­с­т­ве­но способ- ностите, ко­ито има - той би бил в със­то­яние да про­ник­не в тай­ни­те на съществуванието; да, той би тряб­ва­ло да се из­диг­не до бо­жес­т­ве­но­-ду­хов­ни­те съ­зи­да­тел­ни си­ли и до Съществата, скри­ти зад фи­зи­чес­кия свят. Духовната Наука тряб­ва да се опи­ра са­мо вър­ху та­ки­ва из­точ­ни­ци на по- знание, ко­ито са не­за­ви­си­ми от вся­как­ви ис­то­ри­чес­ки до­ку­менти. И чак тогава, ко­га­то след не­за­ви­си­ма­та из­с­ле­до­ва­тел­с­ка работа, про­учим бо­жес­т­ве­ни­-ду­хов­ни­те ми­рови тайни, ние прис­тъп­ва­ме към ре­ли­ги­оз­ни­те документи. Едва то­га­ва вник­ва­ме в тях­на­та ис­тин­с­ка стой­ност. Защото ед­ва тогава, в на­вес­тен смисъл, ние сме сво­бод­ни и не­за­ви­си­ми от тях. Тогава в тях ние раз­позна­ва­ме това, до ко­ето сме стиг­на­ли на­пъл­но са- мостоятелно. Вие мо­же да сте сигурни: ако чо­век се об­ръща по то­зи на­чин към ре­ли­ги­оз­ни­те документи, за не­го те ни­ко­га ня­ма да из­гу­бят сво­ята стойност, ни­ко­га ня­ма да пос­т­ра­дат стра­хо­по­чи­та­ни­ето и све­ще­ния трепет, кон­то той из­пит­ва към тях. Нека си пос­лу­жим и с един друг пример.

Някой би мо­гъл да каже: Евклид, древ­ни­ят геометър, за пръв път ни да­де она­зи геометрия, ко­ято днес всяко де­те изу­ча­ва на оп­ре­де­ле­на сте­пен от сво­ето обучение. Обаче изу­ча­ва­не­то на ге­омет­ри­ята свър­за­но ли е неп­ре­мен­но с кни­ги­те на Евклид? Питам: кол­ко ду­ши изу­ча­ват днес еле­мен­тар­на­та геометрия, до­ри и да ня­мат ни­как­во пред­чув­с­т­вие за пър­ва­та книга, в ко­ято Евклид е вло­жил ос­нов­ни­те ге­омет­рич­ни закони? Те изу­ча­ват ге­омет­ри­ята не­за­ви­си­мо от кни­га­та на Евклид, за­що­то тя во­ди на­ча­ло­то си от ед­на спо­соб­ност на чо­веш­кия дух. Едва тогава, ко­га­то чо­век е изу­ча­вал ге­омет­рия са­мос­то­ятел­но и чак пос­ле от­ва­ря вели­ка­та
кни­га на Евклид, той мо­же да я оце­ни правилно; за­що­то ед­ва то­га­ва той на­ми­ра онова, ко­ето на­исти­на е ус­пял да усвои, чe мо­же да оце­ни фор- мата, в ко­ято съ­от­вет­ни­те поз­на­ния са пред­с­та­ве­ни за пръв път. Така и ние днес мо­жем да от­к­ри­ем ве­ли­чес­т­ве­ни­те кос­ми­чес­ки фак­ти в Йоа- новото Евангелие чрез дре­ме­щи­те в чо­ве­ка сили, без да зна­ем ни­що от Евангелието на Йоан, как­то уче­ни­кът изу­ча­ва геометрия, без да знае не­що за пър­ва­та ге­омет­рич­на кни­га на Евклид.

Когато чо­век прис­тъп­ва към Йоановото Евангелие, въ­оръ­жен с поз­на­ни­ето за вис­ши­те светове, той си казва: Какво точ­но е скри­ти тук от ду­хов­на­та ис­то­рия на човечеството? Най-дълбоките тай­ни на ду­хов­ни­те све­то­ве са вло­же­ни в ед­на книга, да­де­ни са на чо­ве­чес­т­во­то под фор­ма­та на ед­на книга. И по­не­же пред­вари­тел­но зна­ем ис­ти­ни­те за бо­жес­т­ве­но­-ду­хов­ни­те светове, ед­ва по та­зи при­чи­на вник­ва­ме в ис­тин­с­кия сми­съл на Йоановото Евангелие; а по на­ча­ло тък­мо то­зи е вер­ни­ят път да се доб­ли­жим до та­ки­ва до­ку­менти, ко­ито са свър­за­ни с ду­хов­ния свят.

Но щом към по­доб­ни документи, свър­за­ни с ду­хов­ния свят - нап­ри­мер Евангелието на Йоан - се приб­лижат хора, ко­ито доб­ре поз­на­ват тех­ния език, т.е. обик­но­ве­ни фи­ло­ло­зи - а в из­вес­тен сми­съл до­ри и бо­гослов­с­ки­те из­с­ле­до­ва­те­ли днес не са не­що по­ве­че от филолози, що се от­на­ся до съ­дър­жа­ни­ето на та­ки­ва кни­ги - как се от­на­ся към тях пред­с­та­ви­те­лят на Духовната Наука? Нека още вед­нъж се обър­нем към при ме­ра с ге­омет­ри­ята на Евклид. Кой ще обяс­ни по­-доб­ре не­го­ва­та кни­га по въп­ро­си­те на геометрията? Този, кой­то мо­же да пре­веж­да добре, а ня­ма ни­как­ва пред­с­та­ва за ге­омет­рич­ни­те познания? Би се по­лу­чи­ло не­що твър­де странно, ако по­до­бен чо­век се за­ло­ви с ге­омет­ри­ята на Евклид, без да има ни­как­ва пред­ва­рител­на подготовка! Но да предположим, че са­ми­ят пре­во­дач е един нез­на­чи­те­лен фи­ло­лог и ако раз­би­ра от геометрия, той ще мо­же пра­вил­но да оце­ни книгата. Така се от­на­ся и пред­с­та­ви­те­лят на Духовната Наука спря­мо мно­го дру­ги из­с­ле­до­ва­те­ли във връз­ка с Еван- гелието на Йоан. Днес мно­го чес­то то се обяс­ня­ва така, как­то фи­ло­ло­зи­те би­ха обяс­ни­ли ге­омет­ри­ята на Евклид. Обаче Духовната Наука из­в­ли­ча от са­ма­та се бе си поз­на­ни­ята за ду­хов­ни­те светове, ко­ито са пред­с­та­ве­ни в Евангелието на Йоан. Така че спря­мо Еванге­ли­ето на Йоан, ду­хов­ни­ят из­с­ле­до­ва­тел се на­ми­ра в съ­що­то положение, в как­во­то се на­ми­ра ге­оме­тъ­рът спря­мо Евклид: той ве­че но­си в се­бе си това, ко­ето мо­же да на­ме­ри в Евангелието на Йоан.

Ние съв­сем не тряб­ва да спи­ра­ме пред упрека, че по то­зи на­чин вна­ся­ме в ис­то­ри­чес­кия до­ку­мент ня­ка­къв ли­чен елемент. Скоро ще се убедим, че ако чо­век раз­би­ра съдържанието, той ня­ма за­що да вла­га в Еванге­ли­ето нещо, ко­ето не съ­щес­т­ву­ва в него. Ако чо­век е на­яс­но с ду­хов­но­на­уч­но­то тълкуване, той ня­ма да се огъ­не пред то­зи упрек. Както дру­ги­те

И после, ко­га­то се за­дъл­бо­чим в съ­дър­жа­ни­ето на Йоановото Евангелие, ние мо­жем да си за­да­дем въп­роса: Как ста­ва така, че след ка­то Йоано- вото Евангелие се оказ­ва тол­ко­ва за­бе­ле­жи­те­лен до­ку­мент за ду­ховния изследовател, тък­мо теолозите, ко­ито са приз­ва­ни да тъл­ку­ват Свещено- то писание, все по­ве­че и по­вече из­т­лас­к­ват Йоановото Евангелие на за­ден план спря­мо ос­та­на­ли­те три Евангелия? Поставяме то­зи предва­ри­те­лен въпрос, още пре­ди да сме за­поч­на­ли раз­г­леж­да­не­то на са­мо­то Йоа- ново Евангелие.

Всички вие знаете, че по от­но­ше­ние на Йоановото Евангелие са из­каз­ва­ни все­въз­мож­ни въз­г­ле­ди и пред положения. През древ­нос­т­та то е би­ло по­чи­та­но ка­то един от на­й-­дъл­бо­ки­те и мно­гоз­на­чи­тел­ни до­ку­менти, ко­ито чо­век е при­те­жа­вал за същ­нос­т­та на делото, ко­ето Христос Исус е из­вър­шил на Земята. В на­й-­ран­ни­те епо­хи на хрис­ти­ян­с­т­во­то ни­ко­му не би хрум­на­ло да ос­пор­ва Йоановото Евангелие ка­то ед­но от важ­ни­те ис­то­ри­чес­ки сви­де­тел­с­т­ва за съ­би­ти­ята в Палестина. Обаче в по­-но­во вре­ме не­ща­та се про­ме­ни­ха и тък­мо тези, ко­ито вярват, че на­й-з­д­ра­во са об­х­ва­на­ли прин­ци­пи­те на ис­то­ри­чес­ко­то изследване, под­ко­паха основите, под­к­ре­пя­щи един та­къв въз­г­лед от­нос­но Евангелието на Йоан. От из­вес­т­но време, от ня­колко сто­ле­тия насам, из­с­ле­до­ва­те­ли­те за­поч­на­ха да об­ръ­щат вни­ма­ние вър­ху противоречията, ко­ито се на­мират в Евангелията. Тогава, след из­вес­т­ни колебания, всред те­оло­зи­те си про­ка­ра път след­но­то убеждение: В Евангелията съ­щес­т­ву­ват мно­го про­ти­во­ре­чия и чо­век не би мо­гъл да си из­г­ра­ди яс­на пред­с­та­ва за това, как е въз­мож­но съ­би­ти­ята от Палестина да бъ­дат опи­са­ни по раз­ли­чен на­чин от че­ти­ри­те Евангелия. И още: След ка­то взе­мем опи­са­ни­ята на Матей, Марко, Лука и Йоан, ние се на­тък­ва­ме на тол­ко­ва раз­лич­ни дан­ни за от­дел­ни­те съби- тия, че е не­въз­мож­но всич­ки те да съв­па­дат с ис­то­ри­чес­ки­те факти. Ето как­во настро­ение пос­те­пен­но об­зе хората, ко­ито ис­ка­ха да из­с­лед­ват кни­ги­те на Новия Завет.

И ето, в по­-но­во вре­ме се зат­вър­ди схващането, че в пър­ви­те три Еван- гелия все пак би мог­ла да се на­ме­ри из­вес­т­на съг­ла­су­ва­ност при опи­са­ни­ето на па­лес­тин­с­ки­те събития, до­ка­то Евангелието на Йоан зна­чи­телно се от­к­ло­ня­ва от това, ко­ето раз­каз­ват пър­ви­те три Евангелия; сле­до­ва­тел­но от­нос­но ис­то­ри­чес­ки­те факти, за пред­по­чи­та­не е да се до­ве­рим на пър­ви­те три Евангелия, а ис­то­ри­чес­ка­та дос­то­вер­ност на Йоано- вото Евангелие ос­та­ва на за­ден план. И пос­те­пен­но се стиг­на до заклю-

И така, мно­зи­на виж­дат в Евангелието на Йоан не друго, а един вид пое- зия, пре­из­пъл­не­на с религиозност, поезия, ко­ято ав­то­рът съчинява, вслу- швай­ки се в ед­но ре­ли­ги­оз­но­-ли­рич­но нас­т­ро­ение спря­мо своя Христос, за да въ­оду­ше­ви с не­го и дру­ги хора. Вероятно не нав­ся­къ­де по­доб­но мне­ние мо­же да се из­ра­зи с та­кава категоричност. Но ако Вие про­учи­те съ­от­вет­на­та литература, ще установите, че то­ва е ед­но ши­ро­ко разпрос­т­ра­не­но мнение, ко­ето до­па­да на мно­зи­на от на­ши­те съвременници.

От ня­кол­ко сто­ле­тия всред човечеството, ко­ето все по­ве­че се под­да­ва на ма­те­ри­алис­ти­чес­ко­то све­то­усе­щане, се офор­ми ис­тин­с­ко от­в­ра­ще­ние спря­мо по­доб­но схва­ща­не за ис­то­ри­чес­ко­то развитие, как­то то е из­разе­но още в пър­ви­те ду­ми от Евангелието на Йоан. Помислете са­мо вър­ху това, че пър­ви­те ду­ми не до­пускат ни­как­во дру­го тълкуване, ос­вен че в Исус от Назарет, жи­вял в на­ча­ло­то на на­ше­то летоброене, се въплъ­ща­ва ед­но Същество от на­й-­висш ду­хо­вен ранг. Говорейки за Исус, ав­то­рът на Йоановото Евангелие не мо­же­ше да сто­ри друго, ос­вен да за­поч­не с това, ко­ето той на­ри­ча "Словото" или "Логоса"; и той не мо­жеше друго, ос­вен да каже:

„Това Слово бе­ше В на­ча­ло­то и Всичко ста­на чрез Словото." (1, 2-3)

или чрез "Логоса". Ако взе­мем те­зи ду­ми в тях­но­то ис­тин­с­ко значение, тряб­ва да кажем: Авторът на Йоано­во­то Евангелие се виж­да при­ну­ден да оз­на­чи пър­вич­но­то на­ча­ло на света, най-висшето, до ко­ето мо­же да се из­диг­не чо­веш­ки­ят дух, ка­то Логос, и да заяви: "Всички не­ща ста­на­ха чрез Логоса, пър­воп­ри­чи­на­та на нещата!" А пос­ле про­дъл­жа­ва и казва:
„И то­зи Логос ста­на плът и жи­вя меж­ду нас" (1, 14)

Последното не оз­на­ча­ва ни­що друго, освен: вие ви­дях­те този, кой­то жи­вя меж­ду нас; вие ще го разберете, са­мо ко­га­то го при­еме­те в смисъла: ето, в не­го жи­вя съ­щи­ят принцип, чрез кой­то бе съз­да­де­но всич­ко около вас - растенията, животните, хората.

Ако не ис­ка­ме да тъл­ку­ва­ме произволно, тряб­ва да кажем, че в сми­съ­ла на то­зи до­ку­мент ня­ко­га в чо­вешко тя­ло се е въп­лъ­тил един прин­цип от на­й-­вис­ше естество. Нека срав­ним предизвикателствата, ко­ито по­раж­да та­ка­ва пред­с­та­ва в чо­веш­ко­то сърце, с онова, ко­ето твър­дят днес ня­кои теолози. В днеш­ни­те теоло­ги­чес­ки съ­чи­не­ния Вие ще про­че­те­те или пък в лек­ции ще чу­ете под ед­на или дру­га фор­ма следното: Ние не апе­ли­ра­ме ве­че към ня­ка­къв свръх­се­ти­вен принцип; за нас на­й-с­къп е он­зи Исус, ко­го­то ни описват пър­ви­те три Евангелия, за­що­то тък­мо той е "скром­ни­ят чо­век от Назарет", бли­зък на всич­ки хо­ра по света.

В из­вес­тен смисъл, то­зи въз­г­лед е ста­нал ис­тин­с­ки иде­ал за мно­го тео- лози. По на­ча­ло хо­ра­та се стре­мят да пос­та­вят все­ки ис­то­ри­чес­ки факт на ед­нак­во рав­ни­ще с обик­но­ве­ни­те чо­веш­ки възможности. Ето за­що те се смущават, ко­га­то пред тях се из­п­ра­вя та­ка­ва вис­ша индивидуалност, как­ва­то е Христос от Евангелието на Йоан. Те го­во­рят за не­го ка­то за един апо­те­оз на Исус, "скром­ния чо­век от Назарет", кой­то им ха­ресва, за­що­то си казват: "Ние има­ме съ­що и Сократ, как­то и дру­ги ве­ли­ки мъже."

Той се раз­ли­ча­ва от всич­ки тях, но ко­га­то го­во­рят за "скром­ния чо­век от Назарет", хо­ра­та си слу­жат с критерии, взе­ти от ба­нал­но­то ежед­не­вие на човечеството. "Скромния чо­век от Назарет" ще на­ме­ри­те не са­мо в мно­гоб­рой­ни те­оло­гич­ни статии, но до­ри и в ака­де­мич­ни те­оло­гич­ни съчи- нения, в т.н. "прос­ве­те­но бо­гословие"; и то е свър­за­но с по­яви­ло­то се от ня­кол­ко ве­ка ма­те­ри­алис­тич­но мислене; за­що­то то­ва чо­ве­чество вярва, че съ­щес­т­ву­ва са­мо фи­зи­чес­ко­-се­тив­ни­ят свят, и че са­мо той има зна- чение. В оне­зи епо­хи от разви­ти­ето на човечеството, ко­га­то пог­ле­дът на хо­ра­та все още мо­же­ше да про­ник­ва в свръх­се­тив­ния свят, те мо­же­ха да кажат: "Навън, в чис­то външ­ни­те си прояви, ед­на или дру­га ис­то­ри­чес­ка лич­ност мо­же да бъ­де срав­не­на със "скром­ния чо­век от Назарет" оба­че всичко, ко­ето жи­вя ка­то ду­хов­на и не­ви­ди­ма същ­ност в та­зи личност, то­зи Исус от Назарет е единствен!

Но след ка­то чо­ве­чес­т­во­то из­гу­би спо­соб­нос­т­та да виж­да в свръх­се­тив­ния и не­ви­ди­мия свят, то се ли­ши и от кри­те­ри­ите за всичко, ко­ето се из­ди­га над сред­но­то чо­веш­ко равнище, и то­ва се про­яви осо­бе­но в ре­лиги­оз­ни­те схва­ща­ния за живота. В то­ва от­но­ше­ние не се под­да­вай­те на ни­как­ви илюзии! Най-напред ма­тери­ализ­мът про­ник­на имен­но в ре­ли­ги­оз­ния живот. За ду­хов­но­то раз­ви­тие на човечеството, ма­те­ри­ализ­мът е

В хо­да на те­зи лек­ции ще го­во­рим - са­мо ка­то при­мер - вър­ху ис­тин­с­ко­то ду­хов­но зна­че­ние на Тайната вечеря, вър­ху прев­ръ­ща­не­то на хля­ба и ви­но­то в плът и кръв и ще се убедим, че бла­го­да­ре­ние на ду­хов­но­то схващане, Тайната ве­че­ря дейс­т­ви­тел­но не е из­гу­би­ла ни­що от сво­ята стойност и значение. Тъкмо ду­ховно­то схва­ща­не е това, към ко­ето тряб­ва да се стремим. А та­ко­ва бе­ше и древ­но­то хрис­ти­ян­с­ко разбиране, ко­га­то всред чо­ве­чес­т­во­то ду­хов­ни­ят усет за не­ща­та все още не бе­ше из- губен; по­доб­на ат­мос­фе­ра се за­пази до­ри и през пър­ва­та по­ло­ви­на на Средновековието. Тогава мно­зи­на мо­же­ха да раз­би­рат думите: "Това е Моето тяло...; то­ва е Моята кръв!" (Марко, 14, 22-24) така, как­то ще ви­дим по-нататък. Обаче в хо­да на сто­ле­ти­ята то­ва ду­хов­но схва­ща­не по не­об­хо­ди­мост тряб­ва­ше да изчезне. За при­чи­ни­те на то­ва ще го­ворим подробно. През Средновековието съ­щес­т­ву­ва­ше ед­но за­бе­ле­жи­тел­но спи­ри­ту­ал­но течение, ко­ето проник­ва­ше в ду­ши­те на хо­ра­та мно­го по-дълбоко, от­кол­ко­то бих­те мог­ли да повярвате, за­що­то от днеш­на­та ис­то­рия ед­ва ли ще на­учи­те мно­го за бав­но­то и пос­те­пен­но раз­ви­тие на ду- шите. Към сре­да­та на Средновековието, в хрис­ти­ян­с­ки­те ду­ши на Ев- ропа пул­си­ра­ше ед­но дъл­бо­ко про­ник­ва­що спи­ри­ту­ал­но течение; за що­то ня­ко­гаш­ни­ят ду­хо­вен сми­съл на Тайната ве­че­ря бе­ше ма­те­ри­алис­тич­но пре­ина­чен от стра­на на офици­ал­на­та църква. При спо­ме­на­ва­не­то на: "Това е Моето тяло...; то­ва И Моята кръв!" хо­ра­та мо­же­ха да си пред­с­та­вят са­мо един ма­те­ри­ален процес, ед­но ма­те­ри­ал­но прев­ръ­ща­не на хля­ба и ви­но­то в плът и кръв. Това, ко­ето по­-ра­но бе­ше схва­ща­но в чис­то ду­хо­вен смисъл, хо­ра­та за­поч­на­ха да си го пред­с­та­вят гру­бо материално. Материализмът се про­мък­на в ре­ли­ги­оз­ния жи­вот мно­го пре­ди да се на- с­та­ни в ес­тес­т­ве­ни­те науки.

Показателен е съ­що и един друг пример. Не мислете, че през Среднове- ковието шес­т­те дни на "Сътворението" са би­ли раз­би­ра­ни в то­га­ваш­ни­те тъл­ку­ва­ния ка­то "дни" в днеш­ния сми­съл на думата, ка­то дни, със­таве­ни от 24 часа. Това не би хрум­на­ло на ни­то един от ав­то­ри­тет­ни­те теолози, за­що­то те доб­ре раз­би­ра­ха как­во съ­дър­жат Евангелията. Те все още зна­еха да на­ми­рат скри­тия сми­съл в ду­ми­те на Библията. Има ли изоб­що сми­съл да се го­во­ри за 24-ча­со­ви дни, ко­га­то раз­г­леж­да­ме "сътворение- то"? Какво оз­на­ча­ва един ден? Един ден оз­на­ча­ва всич­ко онова, ко­ето се из­вър­ш­ва в ре­зул­тат на ро­та­ци­ята на Земята око­ло Слънцето. За "дни" в съв­ре­ме­нен сми­съл мо­жем да го­во­рим са­мо ако съ­от­но­ше­ни­ята меж­ду Слънце и Земя, как­то и тех­ни­те движения, от­го­ва­рят на днеш­но­то със­то­яние на нещата. Обаче за та­ки­ва съ­от­но­ше­ния меж­ду Слънце и Земя в
"Битието" се го­во­ри ед­ва след чет­вър­та­та епоха, ед­ва след чет­вър­тия "ден" на Сътворението. "Дните" за­поч­ват ед­ва след чет­вър­тия "ден" на Сътворението. Преди то­зи мо­мент би би­ло пъл­но безсмис­лие да си пред­с­та­вя­ме дни­те такива, как­ви­то са днес. Защото ед­ва през чет­вър­тия "ден" нас­тъп­ват оне­зи отношения, кон­то въ­об­ще поз­во­ля­ват по­ява­та на де­ня и нощта, а пре­ди то­ва не би мог­ло да ста­ва и ду­ма за "дни" в съв­ре­мен­ния сми­съл на думата! Настъпват времена, ко­га­то хо­ра­та забравят, че тук ста­ва ду­ма за ду­хов­но­то зна­че­ние на "ден" и "нощ", и при­емат за един­с­т­ве­но въз­мож­но времето, ко­ето се из­мерва във фи­зи­чес­ки дни. И така, за ма­те­ри­алис­тич­но мис­ле­щия човек, до­ри за съв­ре­мен­ния теолог, "денят" от сът­во­ре­ни­ето се прев­ръ­ща в обик­но­вен ден, за­що­то дру­ги "дни" те прос­то не познават. Върху те­зи не ща те­оло­зи­те от ми­на­ло­то би­ха го­во­ри­ли по друг начин. Преди всичко, те би­ха припомнили, че на важ­ни те мес­та в ста­ри­те ре­ли­ги­оз­ни до­ку­мен­ти не съ­щес­т­ву­ва ни­що излишно. Като при­мер не­ка взе­мем 2. гла­ва от пър­ва­та Книга на Мойсей:

„ Тогава Господ Бог нап­ра­ви да пад­не дъл­бок сън над чо­ве­ка и той заспа."

Древните тъл­ку­ва­те­ли при­пис­ва­ли осо­бе­на стойност на те­зи думи. Оне- зи от Вас, ко­ито ве­че са се за­ни­мава­ли с раз­ви­ти­ето на ду­хов­ни­те си­ли и спо­соб­нос­ти на човека, знаят, че съ­щес­т­ву­ват раз­лич­ни със­то­яния на съз­на­ни­ето и това, ко­ето днес при обик­но­ве­ния чо­век на­ри­ча­ме "сън", е са­мо ед­но пре­ход­но със­то­яние на съзнанието. В бъ­де­ще - как­то е ве­че при пос­ве­те­ни­те - то ще се тран­с­фор­ми­ра в та­ко­ва със­то­яние на съзна- нието, при ко­ето ос­во­бо­де­ни­ят от тя­ло­то чо­век ще виж­да в ду­хов­ния свят. Ето за­що древ­ни­те тъл­кува­те­ли казваха: Бог по­то­пи Адам в дъл­бок сън и то­га­ва той мо­жа да въз­п­ри­еме това, ко­ето с фи­зи­чес­ки­те се­тив­ни ор­га­ни не мо­же­ше да възприеме. Тук след­ва да се има пред­вид един яс­но­вид­с­ки сън, и це­ли­ят след­ващ раз­каз има сво­ите из­точ­ни­ци в ед­но по­-вис­ше със­то­яние на съзнанието; ето за­що Адам из­па­да "в сън". Така гла­сят ста­ри­те тълкувания, и те допълват, че в един ре­ли­ги­озен до­ку­мент не би се спо­ме­на­ва­ло как "Господ по­то­пя­ва чо­ве­ка в дъл­бок сън", ако и по­-ра­но той ве­че е из­па­дал в по­до­бен сън. Този сън е първият, та­ка след­ва да разбираме, а по­-ра­но чо­век е имал та­ки­ва със­то­яния на съзнанието, при ко­ито посто­ян­но е мо­жел да виж­да под­роб­нос­ти от ду­хов­ни­те све- тове. Ето как се е про­по­вяд­ва­ло на хо­ра­та.

Днес тряб­ва да посочим, че нав­ре­ме­то биб­лейс­ки­те пи­са­ния са би­ли тъл­ку­ва­ни в чис­то ду­хо­вен смисъл, н че по­яви­ли­ят се по­-къс­но ма­те­ри­алис­ти­чен въз­г­лед вло­жи в Библията това, ко­ето днес се ос­пор­ва от об­ра зо­ва­ни­те хора. Самият ма­те­ри­алис­ти­чен въз­г­лед съз­да­де това, ко­ето днес сам оспорва. Така Вие виждате, как ма­те­ри­алис­тич­ни­те въз­г­ле­ди про­ник­на­ха в чо­ве­чес­т­во­то и как по та­зи при­чи­на се из­гу­би ис­тин­с­ко­то ­

Едно еле­мен­тар­но срав­не­ние лес­но ще обяс­ни по ка­къв на­чин Еванге- лието на Йоан се от­к­ло­ня­ва от дру­гите три Евангелия.

Представете си ед­на планина. На раз­лич­на ви­со­чи­на по ней­ни­те скло­но­ве са зас­та­на­ли хо­ра - да пред­по­ложим, че са три­ма - и опис­ват това, ко­ето виж­дат долу. В за­ви­си­мост от мяс­то­то си, все­ки ще да­де раз­лично описание; и все пак вся­ко ед­но от тях ще е вярно, що се от­на­ся до из­ход­на­та наб­лю­да­тел­на точка. Също и този, кой­то стои на върха, ще има под се­бе си дру­га гледка. Такива са и опи­са­ни­ята на три­ма­та евангелисти, на си­ноп­ти­ци­те Матей, Марко и Лука спря­мо опи­са­ни­ето на Йоан, ко­ето опис­ва съ­би­ти­ята от друга глед­на точка. А към как­во ли не при­бяг­ва­ха об­ра­зо­ва­ни­те теолози, за да нап­ра­вят Йоановото Евангелие разбираемо! Понякога чо­век дейс­т­ви­тел­но тряб­ва да се учудва, кол­ко лес­но би мог­ло да се вник­не във всичко, ко­ето ни каз­ват пре­циз­ни­те из­с­ле­до­ва­те­ли на Евангелията, ако на­ша­та епо­ха не бе­ше пре­вър­на­та в епо­ха на бе­зог­лед­на­та вя­ра в авторитета. Днес вя­ра­та в не­пог­ре­ши­ма­та на­ука е стиг­на­ла до сво­ята вър­хо­ва точка!

И така, още встъп­ле­ни­ето в Евангелието на Йоан е не­що из­к­лю­чи­тел­но труд­но за на­дъ­ха­ни­те с ма­те­ри­ализъм теолози. Учението за Логоса, за Словото, съз­да­ва го­ле­ми гри­жи на хората. Те си казват: "Ние тол­ко­ва мно­го бих­ме искали, всич­ко да е просто, обик­но­ве­но и наивно, а ето че ид­ва Евангелието на Йоан и ни гово­ри за тол­ко­ва труд­ни фи­ло­соф­с­ки неща, за Логоса, за Живота, за Светлината!"

Разбира се, фи­ло­ло­гът е свик­нал ви­на­ги да пи­та от­къ­де ид­ват нещата. С по­-но­ви­те съ­чи­не­ния той пос­тъпва по съ­щия начин. Вземете нап­ри­мер сту­ди­ите вър­ху Гьотевия "Фауст". Навсякъде ще ус­та­но­ви­те как авто-­

рите по­соч­ват от­къ­де ид­ва то­зи или он­зи мотив; сто­ле­тия на­ред се пре­об­ръ­щат нап­ри­мер всич­ки книги, за да се по­со­чи от­къ­де Гьоте взе­ма ду­ма­та "червей", ко­ято той спо­ме­на­ва в своя "Фауст".

По съ­щия на­чин се пов­ди­га и въпросът: Откъде Йоан взе­ма по­ня­ти­ето "Логос"?

Другите евангелисти, ко­ито се об­ръ­щат към обик­но­ве­ния чо­веш­ки ум, не се из­ра­зя­ват тол­ко­ва фи­ло­софски. Казва се по-нататък, че ав­то­рът на Йоановото Евангелие е бил чо­век с гръц­ко об­ра­зо­ва­ние и се по­сочва как гър­ци­те има­ли един писател, Филон Александрийски, кой­то съ­що го­во­ри за Логоса. Следователно, ко­га­то в об­ра­зо­ва­ни­те гръц­ки сре­ди ис­ка­ли да го­во­рят за не­що възвишено, го­во­ре­ли за Логоса, а Йоан е след­вал тех­ния пример. И така, то­ва се при­ема ка­то доказателство, че ав­то­рът на Йоановото Евангелие не чер­пи от оне­зи източници, от ко­ито чер­пят дру­ги­те евангелисти, а се ос­та­вя - гла­си обяс­не­ни­ето - под вли­яни­ето на гръц­ка­та кул­ту­ра и в съ­от­ветс­т­вие с нея опис­ва фак­ти­те и събитията. И тък­мо на­чал­ни­те думи на Йоановото Евангелие

„В на­ча­ло­то бе­ше Словото, и Словото бе­ше у Бога и Бог бе­ше Словото"

доказват, че Филоновото по­ня­тие "Логос" е про­ник­на­ло в ав­то­ра на Йоа- новото Евангелие и е пов­ли­яло него­ви­те описания!

На та­ки­ва хо­ра тряб­ва да се при­пом­ни на­ча­ло­то на Евангелието от Лука:

„Понеже мно­зи­на пред­п­ри­еха да съ­чи­нят раз­каз за на­пъл­но из­вес­т­ни­те меж­ду нас събития, как­то ни ги пре­да­до­ха ония, ко­ито от са­мо­то на­ча­ло бя­ха оче­вид­ци и слу­жи­те­ли на Словото - то на­ме­рих за доб­ре и аз, след ка­то гриж­ли­во про­учих всич­ко отначало, на­ред да ти опиша, дос­то­поч­те­ни Теофиле." (Лука 1, 1-3)

Тук още в на­ча­ло­то се на­тък­ва­ме на обстоятелството, че това, ко­ето Лука ис­ка да разкаже, е пре­да­ние на онези, ко­ито са "оче­вид­ци и слу­жи­те­ли на Словото". Не е ли странно, че до­ка­то Йоан го­во­ри за сло­во­то по­ра­ди сво­ето гръц­ко образование, Лука - кой­то спо­ред съ­щи­те въз­г­ле­ди спа­да към обик­но­ве­ни­те хо­ра - съ­що го­во­ри за "Логоса"? Подобни фак­ти тряб­ва да под­се­тят хората, прек­ла­ня­щи се пред авторитета, че в дейс­т­ви­тел­ност до те­зи въз­г­ле­ди сти­га­ме не чрез си­гур­ни основания, а по си­ла­та на чис­ти предразсъдъци. Очилата на ма­те­ри­ализ­ма пре­диз­ви­ка­ха те­зи тъл­ку­ва­ния на Йоановото Евангелие; то тряб­ва да за­еме свое то мяс­то до дру­ги­те три Евангелия, как­то по­со­чих­ме по-горе; а то­ку­-що видяхме, че в Евангелието на Лука съ­що ста­ва ду­ма за Логоса. Обстоятелството, че там се го­во­ри за оче­вид­ци и слу­жи­те­ли на Словото означава: в древ­ни­те епохи, за Логоса се е го­во­ре­ло ка­то за нещо, с ко­ето хо­ра­та са би­ли доб­ре запознати. Точно то­ва усе­ща­не тряб­ва да про­бу­дим в ду­ши­те си, ако
ис­ка­ме да про­ник­нем по­-дъл­бо­ко в пър­ви­те на пъл­но съ­вър­ше­ни из­ре­че­ния на Йоановото Евангелие.

За как­во го­во­ри този, кой­то нав­ре­ме­то упот­ре­би ду­ма­та "Логос" или ду­ма­та "Слово"? За как­во го­во­ри той?

До ис­тин­с­ка пред­с­та­ва за Логоса Вие ня­ма да стиг­не­те чрез те­оре­тич­ни раз­съж­де­ния или аб­с­т­рак­т­ни спорове; за та­зи цел тряб­ва да се пре­не­се­те в ду­шев­ния свят на всич­ки онези, ко­ито мо­же­ха да го­во­рят за Лого­са по то­зи начин. Те съ­що са виж­да­ли не­ща­та око­ло се­бе си. Обаче, съв­сем не е дос­та­тъч­но да виж­да­ме това, ко­ето е око­ло нас; важ­но е как свър­з­ва­ме чув­с­т­ва­та на на­ши­те сър­ца и ду­ши с това, ко­ето виждаме, как смя­та­ме ед­но или дру­го за по­-вис­ше или по-низше, спо­ред не­го­ви­те качества. Всички Вие от­п­ра­вя те пог­ле­да си вър­ху за­оби­ка­ля­щи­те Ви при­род­ни царства, вър­ху минералите, растенията, жи­вот­ни­те и чо­веците. Вие оп­ре­де­ля­те чо­ве­ка ка­то на­й-­съ­вър­ше­но­то творение, а ми­не­ра­ла - ка­то най-несъвършеното. Всред спо­ме­на­ти­те при­род­ни цар­с­т­ва съ­що раз­ли­ча­ва­ме по­-вис­ши и по­-низ­ши същества. Но в раз­лич­ни­те епохи, хо­ра­та са усе­ща­ли те­зи не­ща по съв­сем раз­ли­чен начин.

Онези, ко­ито го­во­ре­ли в ду­ха на Йоановото Евангелие, има­ли пре­ди всич­ко за­бе­ле­жи­тел­но­то усещане; ако пог­лед­нем на­до­лу към по­-низ­ше­то жи­во­тин­с­ко царство, и пос­ле из­диг­нем пог­лед към човека, ще послед­ва не­що съв­сем оп­ре­де­ле­но в та­зи по­со­ка на развитие. Всеки пос­ле­до­ва­тел на уче­ни­ето за Логоса смятал: Най-голямото пре­дим­с­т­во на вис­ши­те съ­щес­т­ва пред низшите, се със­тои в спо­соб­нос­т­та им да изра­зя­ват това, ко­ето жи­вее вът­ре в тях, да го из­ли­ват на­вън чрез Словото, да пре­да­ват мис­ли­те си на външния свят. Такъв пос­ле­до­ва­тел на уче­ни­ето за Логоса би казал: Погледни низ­ше­то животно! То е нямо, то не мо­же да из­ра­зи сво­ята бол­ка или сво­ята радост.

Нека взе­мем по­-низ­ши­те жи­во­тин­с­ки видове: те цвър­чат или из­да­ват дру­ги осо­бе­ни зву­ци от се­бе си, но то­ва е външно, ме­ха­нич­но стър­че­не и тър­ка­не на фи­зи­чес­ки органи, ко­ито про­из­веж­дат звуци, как­то напри­мер омара, мор­с­кия рак. Колкото по­-на­го­ре се издигаме, тол­ко­ва по­ве­че из­пък­ва способността, вът­решна­та същ­ност и ду­шев­ни­те из­жи­вя­ва­ния да се ма­ни­фес­ти­рат в звуци. Ето за­що са казвали: Човекът стои тол­ко­ва ви­со­ко над дру­ги­те същества, за­що­то той не са­мо е в със­то­яние да из­ра­зя­ва с ду­ми сво­ите ра­дости и болки, а за­що­то мо­же да из­ра­зи с ду­ми и да об­х­ва­не в мис­ли това, ко­ето над­х­вър­ля лич­ния свят, кое то е ду­хов­но надлично.

Всред пос­ле­до­ва­те­ли­те на уче­ни­ето за Логоса се знаело: Съществували са епохи, ко­га­то чо­ве­кът все още не е при­те­жа­вал сво­ите днеш­ни форми, ко­ито му поз­во­ля­ват да из­ли­ва на­вън в зву­ци и ду­ми сво­ите вът­решни

изживявания. По-рано не­ща­та са би­ли други. Нужно е би­ло дъл­го време, за да стиг­не на­ша­та Земя до своя дне­шен облик.

Ние под­роб­но ще прос­ле­дим ета­пи­те от ней­но­то развитие.

Но ко­га­то из­с­лед­ва­ме древ­ни­те пла­не­та­рии със­то­яния на Земята, там ние не от­к­ри­ва­ме чо­ве­ка в не­го­ва­та днеш­на форма, ни­то пък дру­ги съ- щества, ко­ито са би­ли в със­то­яние да из­ра­зят вът­реш­ни­те си из­жи­вя­вания с по­мощ­та на звуци. Нашият свят за­поч­ва с не­ми съ­щес­т­ва и пос­те­пен­но се по­явя­ват но­ви същества, ко­ито ве­че мо­гат да про­явя­ват сво­ите вът­реш­ни из­жи­вя­ва­ния с по­мощ­та на звуци. Обаче она­зи част от човека, ко­ято се по­явя­ва на­й-­къс­но - каз­ва­ха пос­ле­до­ва­те­ли­те на уче­ни­ето за Логоса - е съ­щес­т­ву­ва­ла на­й-­напред в света. Нека си припомним, че в пре­диш­ни­те пла­не­та­рии със­то­яния на Земята, чо­ве­кът не бе­ше стиг- нал до сво­ята днеш­на форма; оба­че в несъвършена, без­с­ло­вес­на и ня­ма форма, той бе­ше ве­че там и посте­пен­но се из­диг­на до същество, на­да­ре­но с Логоса или Словото. Причината за та­зи ево­лю­ция се ко­ре­ни в обс- тоятелството, че това, ко­ето при не­го се явя­ва най-накрая, твор­чес­ки­ят принцип, съ­щес­т­ву­ва­ше от само­то на­ча­ло в ед­на по­-нис­ша действител- ност. Това, ко­ето на­пи­ра от душата, бе­ше вло­же­ния в са­мо­то нача­ло бо­жес­т­вен твор­чес­ки принцип. Словото, ко­ето кън­ти от душата, Логосът, бе­ше там от са­мо­то начало, и Логосът на­соч­ва­ше раз­ви­ти­ето по та­къв начин, че нак­рая въз­ник­на ед­но същество, в ко­ето мо­же­ше да се изя­ви са­ми­ят той. Това,което в прос­т­ран­с­т­во­то и вре­ме­то се по­явя­ва накрая, в Духа е съ­щес­т­ву­ва­ло пре­ди всич­ко и всички.

Ако ис­ка­те да си изяс­ни­те нещата, взе­ме­те след­но­то сравнение: Ето тук аз имам пред се­бе си ед­но цвете. А не­го­ва­та коронка, не­го­во­то стъб­ло - къ­де бя­ха те пре­ди из­вес­т­но време? Те бя­ха в семето. В не­го бе­ше скри­та са­ма­та въз­мож­ност за по­ява­та на цветето. Без нея то не би мог­ло да израсне. А от­къ­де ид­ва семето? То съ­що ид­ва от ед­но та­ко­ва цвете. Цве- тето пред­хож­да семето; и как­то цве­тът пред­хож­да плода, та­ка и семето, от ко­ето въз­ник­ва то­зи цвят, се раз­ви­ва от съ­що­то растение. Ето как пос­ле­до­ва­те­лят на уче­ни­ето за Логоса раз­г­леж­дал чо­ве­ка и си казвал: Ако тръг­нем на­зад в развитието, ще от­к­ри­ем през древ­ни­те епо­хи безсловес- ния, не­мия човек; оба­че как­то се­ме­то про­из­хож­да от цвета, та­ка и без­с­ло­вес­ни­ят чо­век про­из­хожда от говорещия, от на­да­ре­ния с Логос Бог в пра­на­ча­ло­то на световете. Както майс­ки­те цве­тен­ца на моми­на­та съл­за по­раж­дат семената, а от се­ме­на­та от­но­во въз­ник­ват мо­ми­ни сълзи, та­ка и бо­жес­т­ве­но­то съ­зида­тел­но Слово съз­да­ва не­мия човек-зародиш; и ко­га­то бо­жес­т­ве­но­то съ­зи­да­тел­но Слово нах­лу­ва в не­мия човек-зародиш, за да из­рас­не в него, то­га­ва от чо­ве­ка­-за­ро­диш проз­ву­ча­ва пър­во­на­чал­но­то бо­жес­т­ве­но и съ­зи­да­тел­но Слово. Когато се пре­на­ся­ме на­зад в раз­ви­ти­ето на човечеството, ние сти­га­ме до ед­но не­съ­върше­но чо­веш­ко ­

Ето как поз­на­ва­чът на уче­ни­ето за Логоса про­ник­ва до тво­ря­що­то бо­жес­т­ве­но Слово, ко­ето е и пър­воп­ричи­на­та за Битието; за не­го за­гат­ва и ав­то­рът на Йоановото Евангелие. Нека чу­ем как­во каз­ва той в на­ча­ло то:

„В на­ча­ло бе­ше Словото и Словото бе­ше у Бога, и Бог бе­ше Словото."

А днес - ис­ка да ка­же той - къ­де е днес Словото? И днес Словото е съ­що тук, и Словото е у човека! и Слово­то е не­що човешко. Ето как ав­то­рът на Йоановото Евангелие свър­з­ва чо­ве­ка с Бога, и всъщ­ност всич­ки ние до­ла­вя­ме в на­ча­ло­то на Йоановото Евангелие ед­но учение, ко­ето е близ­ко и лес­но раз­би­ра­емо за всяко чо­веш­ко сърце.

Днес в та­зи встъ­пи­тел­на лек­ция аз ис­ках с по­-­об­щи думи, и то по­-с­ко­ро от глед­на точ­ка на чувствата, да Ви опиша, как пър­во­на­чал­но един пос­ле­до­ва­тел на уче­ни­ето за Логоса е усе­щал те­зи ду­ми от Евангелието на Йоан. И след ка­то ус­пях­ме да се пре­не­сем в све­то­усе­ща­не­то на оне­зи хора, ко­ито за пръв път са чу­ли те­зи думи, ние ще има­ме по­-доб­ра­та въз­мож­ност да се на­со­чим към дъл­бо­кия смисъл, ле­жащ в ос­но­ва­та на Йоа- новото Евангелие.

По-нататък ние ще установим, как това, ко­ето на­ри­ча­ме Духовна Наука, е ед­но ис­тин­с­ко въз­п­ро­из­веж­да не на Йоановото Евангелие и как Духов- ната Наука ни по­ма­га да го раз­бе­рем в не­го­ва­та дъл­бо­чи­на и цялост.