Лекции изнесени в Норьопинг от 12. До 16. 1914 г. По записки непрегледани от лектора

ПЪРВА ЛЕКЦИЯ

Първият ре­ли­ги­озен дар е това, ко­ето ни пос­ре­ща в на­ча­ло­то на Стария Завет на Библията, ка­то гран­ди­озна­та кар­ти­на на грехопадението, на изкушението. Вторият ре­ли­ги­озен дар е това, ко­ето ни пос­ре­ща във вси- чко, ко­ето об­х­ва­ща­ме с ду­ма­та „Мистерията на Голгота".

Както гре­хо­па­де­ни­ето и из­ку­ше­ни­ето имат ра­бо­та с това, ко­ето по­са­ди в чо­ве­ка свободата, дар­ба­та за разли­ча­ва­не на доб­ро­то от злото, на кра­си­во­то от грозното, на ис­тин­но­то от фалшивото, та­ка и Мистерията на Голгота има ра­бо­та с това, чо­веш­ка­та ду­ша да мо­же да на­ме­ри от­но­во пъ­тя към Божественото, та­ка че тя да знае: в нея мо­же да си­яе Божест- веното, Божественото мо­же да про­ник­не в нея. В те­зи два ре­ли­ги­озни да­ра е включено, та­ка да се каже, всич­ко на­й-­важ­но от Земната еволю- ция, всич­ко оно­ва от Земната еволюция, ко­ето има ра­бо­та с това, ко­ето
ду­ша­та мо­же да из­жи­вее в ней­ни­те на­й-­дъл­бо­ки глъ­би­ни и ко­ето е на­й-дъл­бо­ко свър­за­но със същ­нос­т­та и раз­ви­ти­ето на чо­веш­ка­та душа.

Доколко това, ко­ето е обоз­на­че­но с те­зи два ре­ли­ги­оз­ни дара, е свър­за­но и със същ­нос­т­та и раз­ви­ти­ето на чо­веш­ка­та душа, и с ней­но­то вът­реш­но изживяване?

Сега, скъ­пи мои приятели, аз не бих ис­кал да ви опис­вам аб­с­т­рак­т­но то- ва, ко­ето имам да казвам, а бих ис­кал да из­хо­дя на­й-­нап­ред от ед­но съв­сем кон­к­рет­но разглеждане.

Бих ис­кал да из­хо­дя от това, как пред на­шия пог­лед зас­та­ва ед­на оп­ре­де­ле­на сце­на от Мистерията на Голго­та ка­то ед­но ис­то­ри­чес­ко предание, та­ка как­то тя се е за­пе­ча­та­ла и би тряб­ва­ло да се за­пе­ча­ти още по­вече в сър­ца­та и ду­ши­те на човечеството. Да предпо­ло­жим за един момент, че има­ме в нас, в Христос Исус оно­ва Същество, за ко­ето ние чес­то го­во­рих­ме в те­че­ние на на­ши­те ду­хов­но­на­уч­ни раз­г­леж­да­ния и Го охарак­те­ри­зи­рах­ме в те­зи разглеждания; да предположим, че при Христос Исус ние има­ме пред на­шия ду­ховен пог­лед онова, ко­ето на нас, хо­ра­та в ця­ла­та Вселена, тряб­ва да ни из­г­леж­да ка­то най-важното. И след то­ва да пос­та­вим сре­щу то­ва чувство, сре­щу то­ва усе­ща­не кря­съ­ци­те и бес­не­ене­то на въз­бу­де­на­та тъл­па от Йерусалим пре­ди разпятието, при съде- нето.

Да пос­та­вим пред на­шия ду­хо­вен пог­лед факта, че Висшият Съвет на Йерусалим счи­та пре­ди всич­ко ка­то мно­го важ­но да за­да­де на Христос Исус въп­ро­са от­нос­но това, как той гле­да на се­бе си по от­но­ше­ние на Божественото и да­ли той приз­на­ва се­бе си за Син Божий. И не­ка об­гър­нем с на­шия ду­хо­вен пог­лед факта, че Висшият Съвет счи­та за на­й-­го­ля­мо­то бо­го­хул­с­т­во това, ко­ето Христос Исус е мо­гъл да изрече. Нека да дър­жим и по­-на­та­тък пред очи­те това, че пред нас стои ед­на ис­то­ри­чес­ка сцена, в ко­ято на­ро­дът кре­щи и беснее, ис­кай­ки смър­т­та на Христос Исус. И не­ка да се опи­та­ме се­га още вед­нъж да си представим, какво оз­на­ча­ва всъщ­ност ис­то­ри­чес­ки то­ва ви­ка­не и бес­не­ене на народа. Да се за­пи­та­ме още веднъж: как­во би тряб­ва­ло да поз­нае на­ро­дът в Христос Исус?

Той би тряб­ва­ло да поз­нае оно­ва Същество, ко­ето да­ва сми­съл и зна­че­ние на Земния живот. Той би тряб­ва­ло да поз­нае оно­ва Същество, ко­ето тряб­ва да из­вър­ши делото, без ко­ето зем­но­то чо­ве­чес­т­во не мо­же да на­ме­ри от­но­во пъ­тя към Божественото. Той би тряб­ва­ло да познае, че ня­ма сми­съл за Земния чо­век без то­ва Същество. Хората би тряб­ва­ло да за­ли­чат от Земното раз­ви­тие ду­ма­та „човек", ако би­ха ис­ка­ли да за­ли­чат Христовото Събитие. А се­га да си представим, че та­зи тъл­па осъж­да оно­ва Същество, вил­нее сре­щу оно­ва Същество, ко­ето всъщ­ност пра­ви от Земния чо­век един ис­тин­с­ки чо­век и ко­ето тряб­ва да да­де на Земята

Когато об­мис­лим всич­ко това, то­га­ва пред на­шия ду­хо­вен пог­лед зас­та­ва не­що раз­лич­но от то­ва нап­ример, ко­ето в сми­съ­ла на апос­тол Павло- вото хрис­ти­ян­с­т­во на­ри­ча­ме от­но­ше­ние на чо­ве­ка към гре­ха и ви­ната. Това, че чо­ве­кът в те­че­ние на сво­ето раз­ви­тие е мо­гъл да из­пад­не в грях и вина, ко­ито той, ос­та­вен сам със се­бе си, не би мо­гъл да измие: то­ва раз­би­ра Павел. И за да бъ­де чо­ве­кът в със­то­яние да из­мие от се­бе си гре­ха и вината, а с то­ва и всичко, ко­ето е свър­за­но с гре­ха и вината, за то­ва тряб­ва­ше да дой­де Христос на Земята: то­ва е мне­ни­ето на апос­тол Па- вел. И чо­век би мо­гъл да каже: Ако то­ва мне­ние се нуж­дае от ня­как­во дейс­т­ви­тел­но доказателство, то то­ва до­ка­за­тел­с­т­во е да­де­но във вил­не­ене­то и кря­съ­ци­те на онези, ко­ито викат: „Разпнете го!". Защото в то­зи вик се крие това, че хо­ра­та не знаеха, как­во те са­ми­те тряб­ваше да оз­на­ча­ват на Земята, че тях­но­то пред­шес­т­ву­ва­що раз­ви­тие е би­ло на­со­че­но към това, да бъ­де разпрос­т­ра­не­на тъм­ни­на вър­ху тях­на­та същност. Така оба­че ние стиг­нах­ме съ­що до оно­ва настроение, скъ­пи приятели, ко­ето бих­ме мог­ли да на­ре­чем под­гот­ви­тел­но нас­т­ро­ение на чо­веш­ка­та ду­ша по от­но­ше­ние на Христовото Същество. Подготвителното нас­т­ро­ение на чо­веш­ка­та ду­ша по от­но­ше­ние на Христовото Същество се със­тои в това, ду­ша­та да чувствува, ма­кар и да не мо­же да го из­ка­же с яс­ни ду­ми­,но ду­ша­та да чув­с­т­ву­ва чрез това, ко­ето тя мо­же да из­жи­вее вът­ре в се­бе си: „Аз та­ка съм се раз­ви­ла от на­ча­ло­то на Земното развитие, че не мо­га да пос­тиг­на цел­та на мо­ето развитие, чрез това, ко­ето имам в са­ма­та се­бе си. Къде е то­ва нещо, за ко­ето да мо­га да се вкоп­ча и ко­ето да мо­га да при­ема вът­ре в се­бе си, и с то­ва да пос­тиг­на цел­та на мо­ето раз- витие?". Да чув­с­т­ву­ва чо­век се­бе си така, ка­то че ли чо­веш­ко­то съ­щес­т­во да­леч над­х­вър­ля това, ко­ето ду­ша­та мо­же да пос­тиг­не чрез ней­на­та соб­с­т­ве­на сила по­ра­ди до­се­гаш­но­то си раз­ви­тие - ето под­гот­ви­тел­но­то хрис­ти­ян­с­ко настроение. И ко­га­то ду­ша­та пос­ле на­ме­ри то­ва­,ко­ето тря-­

Скъпи мои приятели, има един хрис­ти­ян­с­ки цър­ко­вен отец, кой­то е приз­нат поч­ти все­об­що и ко­ито не се стра­ху­ва­ше да на­ре­че хрис­ти­яни гръц­ки­те фи­ло­со­фи Хераклит, Сократ и Платон, да ги на­ре­че хрис­ти­яни пре­ди хрис­ти­ян­с­т­во­то да бъ­де основано. Защо е нап­ра­вил то­ва то­зи цър­ко­вен отец? Да, това, ко­ето днес се на­ри­ча „вероизповедание", за­тъм­ня­ва съ­що не­що от това, ко­ето пър­во­на­чал­но са би­ли прос­вет­ле­ни­те хрис­ти­ян­с­ки учения. Все пак са­ми­ят Августин е казал: „Във всич­ки ре­ли­гии е има­ло не­що ис­тин­но и онова, ко­ето е би­ло ис­тин­но във всич­ки рели- гии, е би­ло хрис­ти­ян­с­ко­то в тях пре­ди да е съ­щес­т­ву­ва­ло по име ед­но християнство". Августин все още е мо­гъл да го каже; днес ня­кой би мо­гъл да бъ­де обя­вен за еретик, ако ка­же съ­що­то вът­ре в ед­но хрис­ти­ян­с­ко вероизповедание.

Ние сти­га­ме на­й-­бър­зо до раз­би­ра­не­то на това, ко­ето то­зи цър­ко­вен отец е ис­кал да каже, ко­га­то на­ре­че хрис­ти­яни съ­що и ста­ри­те гръц­ки фило- софи, ако се опи­та­ме да се пре­не­сем вът­ре в чув­с­т­ва­та на оне­зи души, ко­ито се стре­мя­ха да оп­ре­де­лят с пъл­но раз­би­ра­не тях­но­то от­но­ше­ние към Христос. Те не счи­та­ха Христос за ед­но Същество, ко­ето да не е би­ло във връз­ка със Земното раз­ви­тие пре­ди Мистерията на Голгота. Хри- стос ви­на­ги е имал не­що да пра­ви със Земното развитие. Само чрез Ми- стерията на Голгота не­гова­та задача, не­го­ва­та ми­сия по от­но­ше­ние на Земното раз­ви­тие е ста­на­ла дру­га в срав­не­ние с по­-ран­но­то развитие. Да тър­сим Христос в Земното раз­ви­тие ед­ва след Мистерията на Голгота, то­ва не е хрис­ти­янско, скъ­пи мои приятели! Истинските хрис­ти­яни знаят, че Христос ви­на­ги е имал ра­бо­та със Земното развитие.

Да обър­нем пър­во на­шия пог­лед към ев­рейс­кия народ. Познаваше ли ев­рейс­ки­ят на­род Христос? Аз не го­во­ря се­га за то­ва да­ли ев­рейс­ки­ят на-­

Къде бе­ше Христос за дреб­но­то еврейство? В Стария Завет, е казано, че ко­га­то Мойсей из­ве­де ев­ре­ите от Египет в пустинята, пред тях де­нем се дви­же­ше ед­на об­лач­на колона, а но­щем се дви­же­ше ед­на ог­не­на колона. Казано е, че ев­ре­ите тръг­на­ха през мо­ре­то и че мо­ре­то се раз­де­ли за­ра­ди тях, та­ка че те мо­жа­ха да го прегазят, до­ка­то егип­тя­ни­те след тях се издавиха, за­що­то мо­ре­то след ев­ре­ите от­но­во се затвори. Разказа­но е, че ев­ре­ите роптаеха, но че по за­по­вед на тех­ния Бог Мойсей мо­жа да оти­де при ед­на ска­ла и мо­жа да до­бие во­да от ска­ла­та чрез удар вър­ху нея със своя же­зъл и че та­зи во­да е уто­ли­ла жаж­да­та на евреите.

Ако бих­ме ис­ка­ли да из­ра­зим по един чо­веш­ки раз­би­ра­ем на­чин то­ва во­да­чес­т­во на ев­ре­ите от Мойсея, то то­га­ва бих­ме мог­ли да кажем: „Мой- сей во­де­ше ев­ре­ите така, как­то той са­ми­ят бе­ше во­ден от своя Бог". Кой бе­ше то­зи Бог?

На то­зи въп­рос да не от­го­ва­ря­ме ние първи, скъ­пи мои приятели, а да ос­та­вим апос­тол Павел да отго­вори, кой бе­ше Богът, ко­ито бо­де­ше ев­ре­ите през пустинята. Ние че­тем в пър­во­то пос­ла­ние до Коринтяните, де­се­та глава, пе­ти стих, ред - 4, ду­ми­те на апос­тол Павел: "Аз не ис­кам да ук­ри­вам от вас, обич­ни братя, че на­ши­те праотци, всич­ки са би­ли под об­ла­ка (с то­ва той ис­ка­ше да ка­же ог­не­на­та колона) и всич­ки са пре­ми­на­ли през морето, и всич­ки са би­ли пок­ръс­те­ни от Мойсей чрез ог­не­на­та ко­ло­на и чрез морето, и всич­ки са яли ед­на и съ­ща ду­хов­на хра­на и са пи­ли ед­на и съ­ща ду­хов­на напитка; те са пи­ли оба­че от ду­хов­ната скала, ко­ято ги след­ва­ше и ко­ято бе­ше Христос".

Кои бе­ше спо­ред апос­тол Павел този, ко­ито во­де­ше евреите, кой­то го­во­ри с Мойсея, ко­ито нап­ра­ви да по­те­че во­да от ска­ла­та и кой­то от­к­ло­ни мо­ре­то от пъ­тя на евреите? Само този, кой­то би ис­кал да твърди, че апос­тол Павел не е християнин, той съ­щи­ят би мо­гъл и да твърди, че не е хрис­ти­ян­с­ко да виж­да­ме във во­де­щия Бог на Стария Завет, в Бога на Мойсей, са­мия Христос.
Скъпи мои приятели, има ед­но мяс­то в Стария Завет,което, как­то вяр- вам, мо­же да съз­да­де ог­ром­ни труднос­ти за ед­но по­-за­дъл­бо­че­но мис­ле­не­.То­ва е ед­но мяс­то за този, ко­ито че­те Стария Завет не без да мис­ли ,а кой­то че­те Стария Завет в не­го­ви­те вза­имов­ръз­ки и пос­то­ян­но се об­ръ­ща и се връ­ща към него. „Какво би мог­ло да оз­на­ча­ва то­ва място?"- си каз­ва той. Това мяс­то е следното:

„Тогава Мойсей вдиг­на сво­ята ръ­ка и два пъ­ти уда­ри ска­ла­та с жезъла, и то­га­ва блик­на мно­го вода, та­ка че на­ро­дът пи и не­го­ви­ят до­битък пи. Но Господ ре­че на Мойсей и Аарон: За това, че вие не по­вяр­вах­те в Мен и не ме прос­ла­вих­те пред де­ца­та на Израиля, ня­ма да за­ве­де­те то­зи на­род в земята, ко­ято Аз ис­кам да му дам."

Вземете то­ва място, скъ­пи мои приятели, в не­го­ва­та вза­имов­ръз­ка със Стария Завет. Господ за­по­вяд­ва на Мойсея , до­ка­то на­ро­дът роптае, да уда­ри ска­ла­та със своя жезъл; Мойсей уд­ря със своя же­зъл ска­ла­та и блик­ва вода; всичко, ко­ето Господ заповядва, ста­ва чрез Мойсея и Аа- рона и вед­на­га след то­ва научаваме, че Господ пра­ви един уп­рек на Мойсей - ако то­ва мо­же да е един уп­рек - че той не е по­вяр­вал в Него. Какво оз­на­ча­ва това? Вземете всичко, ко­ето е би­ло на­пи­са­но ка­то ко­мен­та­рии за то­ва мяс­то и се опи­тай­те да раз­бе­ре­те мяс­то­то с те­зи ко- ментарии. Хората раз­би­рат то­ва мяс­то имен­но така, как­то раз­би­рат мно­го неща в Библията: всъщ­ност те не ги разбират, имен­но за­що­то зад то­ва мяс­то се крие ед­на го­ля­ма тайна. Зад то­ва мяс­то се крие това, ко­ето се ис­ка да ни се каже: Този, кой­то ръ­ко­во­де­ше Мойсея, кой­то се по­яви на Мойсея в го­ря­ща­та къпина, кой­то во­де­ше на­ро­да през пустинята, кой­то нап­ра­ви да по те­че во­да от ска­ла та, то­ва бе­ше Господ, то­ва бе­ше Хри- стос! Времето оба­че още не бе­ше дошло, и са­ми­ят Мойсей не го позна, Мойсей още Го счи­та­те за ня­кой друг. Това оз­на­ча­ват думите, че Мой- сей не бе по­вяр­вал в този, кой­то му за­по­вя­да да уда­ри с же­зъ­ла скалата.

Как се яви Господ-Христос на ев­рейс­кия народ? Ние че­тем на­ис­ти­на „де­нем в един во­ден стълб, но щем в един ог­нен стълб", чрез това, че за не­го­во спа­се­ние той раз­де­ли во­да­та и още мно­го ра­бо­ти направи, ко­ито мо­жем да про­че­тем в Стария Завет. Ние бих­ме мог­ли да кажем: Той дейс­т­ву­ва­ше в об­ла­ци­те и в ог­не­ни­те явления, във въздуха, в еле­мен­тар­ни­те сти­хии и яв­ле­ния на природата, оба­че ни­ко­га на древ­ни­те ев­реи не им ми­на през ума: Това, ко­ето се по­явя­ва­ше в об­лач­на­та ко­ло­на и в ог­не­на­та колона, това, ко­ето пра­ве­ше чу­де­са ка­то раз­де­ля­не­то на морето, се по­явя­ва в сво­ята на­й-­пър­вич­на фор­ма съ­що и в чо­веш­ка­та душа. Защо то­ва ни­ко­га не ми­на през ума на древ­ни­те евреи? Защото чо­веш­ка­та ду­ша бе­ше за­гу­би­ла си­ла­та да чув­с­т­ву­ва в се­бе си сво­ята на­й-­дъл­бо­ка същ- ност, бе­ше за­гу­би­ла сво­ята си­ла чрез хода, кой­то раз­ви­ти­ето на чо­ве­чес­т­во­то бе­ше взело. Така ев­рейс­ка­та ду­ша мо­же­ше да гле­да на природата,

Тук ние има­ме Христос в Стария Завет, тук Той действува, но хо­ра­та не Го познаха. По ка­къв на­чин действу­ва­ше Христос? Но не виж­да­ме ли, скъ­пи мои приятели, как дейс­т­ву­ва­ше Той, ко­га­то от­во­рим Стария За- вет? Най-важното, ко­ето Мойсей тряб­ва­ше да пре­да­де на своя на­род чрез ус­та­та на Яхве, бя­ха де­сет­те Божи заповеди. Той ги по­лу­чи от си­ла­та на стихиите, от ко­ито Яхве му говори. Мойсей не сле­зе в глъ­бини­те на сво­ята соб­с­т­ве­на душа, той не се за­пи­та в уса­мо­те­на медитация: „Как го­во­ри Богът в мо­ето собстве­но сърце?". Той въз­ле­зе на пла­ни­на­та и чрез си­ла­та на сти­хий­ни­те съ­би­тия му се раз­к­ри во­ля­та на Бога. Волята - ето ос­нов­ни­ят ха­рак­тер на Стария Завет - то­зи ос­но­вен ха­рак­тер е на­ри­чан чес­то пъ­ти съ­що и ха­рак­тер на закона. Воля дейс­т­ву­ва чрез раз­ви­ти­ето на чо­ве­чес­т­во­то и тя се из­ра­зя­ва в законите, нап­ри­мер в декалога, де­сет­те Божи заповеди. Бог опо­вес­ти сво­ята Воля на хо­ра­та чрез си­ла­та на стихиите.

Волята влас­т­ву­ва в Земната еволюция. Това е ся­каш сми­съ­лът на Стария Завет и спо­ред це­лия си сми­съл Старият Завет изис­к­ва от хо­ра­та под­чи­не­ние на та­зи Воля.

Когато пос­та­вим пред на­ша­та ду­ша то­ку­-що раз­г­ле­да­но­то по-горе, ние мо­жем да ре­зю­ми­ра­ме ре­зул­та­та с думите: на хо­ра­та бе­ше да­де­на Воля- та на Бога, но хо­ра­та не поз­на­ха Бога, не поз­на­ха Божественото; те не поз­на­ха Божественото така, че да го имат свър­за­но със са­ма­та чо­веш­ка душа.

А се­га да от­вър­нем пог­ле­да от ев­ре­ите и да го на­со­чим към езичниците. Имали ли са езич­ни­ци­те Христос ? Християнски ли е да го­во­рим за това, че съ­що и езич­ни­ци­те са има­ли Христос по ня­ка­къв начин?

Скъпи мои приятели, езич­ни­ци­те са има­ли тех­ни­те мис­те­рий­ни цен- трове. Посветените в Мистериите бя­ха до­веж­да­ни до там, ду­ша­та им да се от­де­ли от тях­но­то тяло, та­ка че да бъ­де раз­вър­за­на връзката, ко­ято свързва ду­ша­та с тялото; и ко­га­то ду­ша­та се на­ми­ра­ше из­вън тялото, то­га­ва тя въз­п­ри­ема­ше в ду­хов­ния свят тай­ни­те на Битието. Много не ща бя­ха свър­за­ни с те­зи Мистерии, пос­ве­ща­ва­ни­те в Мистериите се из­ди­га ха до раз­лич­ни ви­до­ве познания.

Когато оба­че проверим, кое бе­ше най-висшето, ко­ето уче­ни­кът на Ми- стериите е мо­гъл да въз­п­ри­еме вътре в се­бе си, то­ва беше, че ко­га­то той е бил из­вън сво­ето тяло, е бил пос­та­вян пред Христос. Както Мой сей бе ще пос­та­вен пред Христос, та­ка бе­ше и уче­ни­кът на Мистериите, ко­га­то той се на­ми­ра­ше из­вън своето тя­ло със сво­ята ду­ша и бе­ше пос­та­вен пред Христос. Христос съ­щес­т­ву­ва­ше съ­що и за езичниците, но той ­
същес­т­ву­ва­ше за тях са­мо в Мистериите. Той им се разкриваше, са­мо ко­га­то ду­ша­та бе­ше из­вън тялото. И ма­кар езич­ни­ци­те да не поз­на­ха Съществото, пред ко­ето бе­ше пос­та­вен уче­ни­кът на Мистериите, ма­кар те да не поз­на­ха Съществото, за ко­ето то­ку­-що говорихме, как­то не Го поз­на­ха и евреите, за ко­ито съ­що Христос бе­ше налице, Христос съ­щес­т­ву­ва­ше и за езичниците. Човек би мо­гъл да каже: за езични­ци­те бя­ха ус­т­ро­ени мис­те­рий­ни­те центрове. В мис­те­рий­ни­те цен­т­ро­ве бя­ха при­ема­ни тези, ко­ито бя­ха го­то­ви и уз­ре­ли за тях. Чрез те­зи Мистерии вър­ху езич­ни­ци­те дейс­т­ву­ва­ше Христос. Защо дейс­т­ву­ва­ше той така? Той дейс­т­ву­ва­ше така, за­що­то чо­веш­ка­та ду­ша бе­ше из­гу­би­ла в те­че­ние на сво­ето раз­ви­тие от на­ча­ло­то на Земното раз­ви­тие сво­ята соб­с­т­ве­на сила, чрез ко­ято тя мо­же­ше да на­ме­ри соб­с­т­ве­на­та си същ­нос­т. ­Та­зи ис­тин­с­ка същ­ност тряб­ва­ше да се от­к­рие на чо­веш­ка­та душа, ко­га­то тя не бе­ше об­вър­за­на с чо­веш­ки връзки, тоест, ко­га­то чо­веш­ка­та ду­ша не бе­ше свър­за­на с тялото; Христос тряб­ва­ше да ръ­ко­во­ди хо­ра­та така, че пос­ве­те­ни­ят в мис­те­ри­йни­те цен­т­ро­ве чо­век би тряб­ва­ло да бъ­де разсъблечен, та­ка да се каже, от соб­с­т­ве­но­то си чо­веш­ко същество. Христос съ­що бе­ше там за езичниците. Той ги во­де­ше в ин­с­ти­туци­ите на мис­те­ри­йни­те центрове. Обаче по­ло­же­ни­ето ни­ко­га не бе­ше такова, скъ­пи приятели, че чо­век да мо­же да ка­же­:­"Ко­га­то раз­гър­на мо­ите соб­с­т­ве­ни сили, то­га­ва ще мо­га да на­ме­ря сми­съ­ла на Земята." Този сми­съл бе­ше загубен, бе­ше затъмнен. Силите на чо­веш­ка­та ду­ша бя­ха из­т­лас­ка­ни в твър­де дъл­бо­ки об­ласти, за да мо­же ду­ша­та да бъ­де в със­то­яние да раз­бе­ре сми­съ­ла на Земята чрез соб­с­т­ве­ни­те си сили.

Когато ос­та­вим да ни дейс­т­ву­ва това, ко­ето се да­ва­ше на кан­ди­да­ти­те за пос­ве­ще­ние в ези­чес­ки­те мис­терий­ни центрове, то то­га­ва това, ко­ето им се даваше, бе­ше Мъдростта. На ев­ре­ите бе­ше да­де­на Волята чрез Зако- ните, а на уче­ни­ци­те на ези­чес­ки­те мис­те­рий­ни шко­ли бе­ше да­де­на Мъдростта. Ако оба­че на­сочим на­шия пог­лед към онова, ко­ето ха­рак­те­ри­зи­ра та­зи ези­чес­ка мъдрост, то­га­ва ние мо­жем да обоб­щим то­ва с думите: „Земният чо­век ка­то та­къв не мо­же­те да поз­нае своя Бог ка­то та­къв чрез Мъдростта, ако той не из­ле­зе­те на­вън от сво­ето тя­ло ка­то един уче­ник на мис­те­рий­ни­те школи". Божественото мо­же­ше да се от­к­рие на чо­ве­ка тол­ко­ва мал­ко чрез Мъдрост, кол­ко­то и чрез Воля. Да, скъ­пи мои приятели, ние на­мира­ме ед­ни думи, ко­ито чуд­но пре­ми­на­ват през гръц­ка­та древ­ност ка­то ед­но мо­гъ­що изис­к­ва­не към чо­ве­ците, но те­зи ду­ми сто­яха на вхо­да на Аполоновото светилище, ко­ето бе­ше един мис­те­ри­ен цен­тър - и те­зи ду­ми бя­ха „Познай се­бе си". Какво ни каз­ва фактът, че на мис­те­рий­но­то све­ти­ли­ще бя­ха на­пи­са­ни ду­ми­те „Познай се­бе си" ка­то ед­но изис­к­ва не към човека? Това ни казва, че нав­ся­къ­де във външ­ния свят, къ­де­то чо­ве­кът е ос­та­нал ка­то чо­век от на­ча­ло­то на

Както виждаме, от­дел­на­та чо­веш­ка ду­ша мо­же­ше да почувствува, че не мо­же да на­ме­ри в са­ма­та се­бе си силите, ко­ито да и по­каз­ват сми­съ­ла на Земното раз­ви­тие и в ис­то­ри­чес­ко­то раз­ви­тие се пред­с­та­вя при ев­ре­ите така, че и са­ми­ят Мойсей, во­да­чът на евреите, не поз­на този, кой­то го водеше, как­то и при езич­ници­те изис­к­ва­не­то „Познай се­бе си" мо­же­ше да бъ­де из­пъл­не­но са­мо в мис­те­ри­йни­те центрове, за­що­то чо­ве­кът та- къв, ка­къв­то бе­ше ста­нал в те­че­ние на Земното раз­ви­тие по от­но­ше­ние на връз­ка­та на ду­ша­та с тялото, не мо­же­ше да раз­гър­не силата, чрез ко­ято да поз­нае са­мия се­бе си. Словото от оне­зи вре­ме­на звучи, ид­ва към нас и ни казва: „Нито чрез Воля та, ни­то чрез Мъдростта мо­же да се поз­нае (Господа) Бога". Чрез как­во тряб­ва­ше да бъ­де поз­нат Богът?

Ние чес­то сме ха­рак­те­ри­зи­ра­ли момента, ко­га то Христос нав­ле­зе в Земното раз­ви­тие на Земното чо­ве­чество в не­го­ва­та същност. Сега ис­ка­ме още вед­нъж да пос­та­вим съв­сем точ­но пред на­шия поглед, ка­къв е точ­но сми­съ­лъ­т, ­ко­га­то се говори, че бе­ше нас­тъ­пи­ло ед­но оп­ре­де­ле­но за­тъм­не­ние на чо­веш­ка­та душа, та­ка че ис­тин­с­ки Божественото не мо­же­ше да се от­к­рие ни­то чрез Волята, не­що чрез Мъдростта. Какъв сми­съл има всъщ­ност всич­ко това?

Да, скъ­пи мои приятели, го­во­ри се за тол­ко­ва раз­лич­ни от­но­ше­ния на чо­веш­ко­то към Божественото. Кога то се го­во­ри за от­но­ше­ни­ята на чо­веш­ко­то към Божественото, ко­га­то се го­во­ри и за смисъла, ко­ито чо­вешко­то има в Божественото - то­га­ва се го­во­ри за това, ко­ето чес­то пъ­ти не мо­же да се различи, за това, как се от­на­ся чо­веш­ко­то към Божестве- ното и как по­ня­ко­га раз­лич­но нап­ри­мер се от­на­ся зем­но­то към Божест- веното. Днес пос­то­ян­но намираме, че фи­ло­со­фи ис­кат да се из­диг­нат до Божественото чрез чис­та фи­ло­софия. Но чрез чис­та фи­ло­со­фия не мо­же да се стиг­не до Божественото. Без съм­не­ние чрез чис­та фи­ло­со­фия чо­век оти­ва до там да се чув­с­т­ву­ва свър­зан с Вселената. Без съм­не­ние чо­век сти­га до там да знае, че чо­веш­ко­то съ­щес­т­во след смър­т­та тряб­ва да бъ­де свър­за­но по ня­ка­къв на­чин с Вселената, но как то е свързано, до то­ва чо­век не мо­же да стиг­не чрез чис­та философия, Защо? Ако въз­п­ри­еме­те

Много хо­ра днес съв­сем не знаят, ка­къв е всъщ­ност сми­съ­лът на чо­веш­ко­то безсмъртие. Много хо­ра го­ворят днес пре­ди всич­ко за без­с­мър­тие съ­що и тогава, ко­га­то са­мо мо­гат да допуснат, че чо­веш­ка­та ду­ша със сво­ето съ­щес­т­во пре­ми­на­ва през Портата на смър­т­та и то­га­ва на­ми­ра ня­как­во мяс­то във Вселената. Но, скъ­пи приятели, то­ва пра­ви вся­ко ед­но същество. Това, ко­ето е съ­еди­не­но с кристала, ко­га­то се раз­т­вори, съ­що пре­ми­на­ва във Вселената; растението, ко­ето увяхва, пре­ми­на­ва във Все- лената; животното, ко­ето умира, пре­ми­на­ва във Вселената. При чо­ве­ка оба­че не­ща­та сто­ят различно. Безсмъртието има сми­съл за чо­ве­ка са­мо тогава, ко­га­то той мо­же да пре­не­се през Портата на смър­т­та сво­ето съзнание. Представете си ед­на без­с­мър­т­на чо­веш­ка душа, която, та­ка да се каже, след смър­т­та би би­ла без съз­на ние; та­ко­ва без­с­мъртие не би има­ло ни­ка­къв смисъл, не би има­ло и на­й-­мал­кия смисъл. Човешката ду­ша тряб­ва да пре­не­се съз­на­ние през Портата на смъртта, ако ис­ка да го­во­ри за сво­ето безсмъртие. Така как­то ду­ша­та е свър­за­на с тялото, тя не мо­же да на­ме­ри в се­бе си нищо, за ко­ето да мо­же да каже: „Това е така, че аз съз­на­тел­но мо­га да го пре­не­са през Портата на смъртта", за­що­то съз­на­ни­ето на чо­ве­ка е зат­во­ре­но меж­ду раж­да­не­то и смъртта, то­ва съз­на­ние дос­ти­га са­мо до смъртта; то­ва съзнание, ко­ето е пре­ди всич­ко съз­на­ни­ето на чо­веш­ка­та душа, дос­ти­га са­мо до смъртта. В то­ва съз­на­ние све­ти на­вът­ре Божията Воля, нап­ри­мер де­сетте Божи заповеди. Прочете- те в кни­га­та на Йов, в Стария Завет на Библията, да­ли то­ва све­те­не на Божията во­ля в чо­веш­ко­то съз­на­ние е мог­ло да до­ве­де чо­ве­ка до там, че не­го­во­то съз­на­ние да бъ­де раз­тър­се­но и да съ­бу­ди в се­бе си та­ки­ва сили, че да мо­же да си каже: „Аз ми­на­вам ка­то ед­на съз­на­тел­ност през Порта- та на смъртта". О, как­во въл­не­ние съ­буж­дат у нас думите, ко­ито са ка­за­ни на Йов от же­на му: „Отречи се от Бога и умри!". Ние знаем, че чо­век е не­си­гу­рен за това, да­ли ще пре­ми­не със съз­на­ние през Портата на смъртта. И не­ка при­ба­вим към то­ва гръц­ки­те думи, ко­ито пред­с­та­вят гръц­кия страх пред смъртта: „По-добре да бъ­да про­сек в гор­ния свят, от­кол­ко­то цар в цар­с­т­во­то на сенките", тук съ­що има­ме до­ка­за­телство­то от ези­чес­кия свят за това, кол­ко не­си­гу­рен бе­ше станал чо­ве­кът от­нос­но сво­ето безсмъртие. И кол­ко не си­гур­ни са да­же и днес още мно­го хора. Всички хора, ко­ито говорят, че човекът, пре­ми­на­вай­ки през Портата на смъртта, въз­ли­за във Всемира и се съ­еди­ня­ва с ня­как­во Всемирно

Достатъчно е да из­ре­чем са­мо ед­на дума, скъ­пи мои приятели, и ние ще познаем, как тряб­ва да се пос­та­ви чо­ве­кът по от­но­ше­ние на сво­ето без- смъртие: та­зи ду­ма е ду­ма­та Любов. Любовта не е нещо, ко­ето мо­жем да на­учим чрез Волята. Любовта не е нещо, ко­ето мо­жем да на­учим чрез Мъдростта. Любовта жи­вее в об­лас­т­та на чувствата, но ние зна­ем и тряб­ва да признаем, че у нас не би мог­ла да съ­щес­т­ву­ва чо­веш­ка­та ду­ша такава, как­ва­то тя тряб­ва да бъде, ако та­зи чо­веш­ка ду­ша не би би­ла из­пъл­не­на с Любов. Да, ко­га­то чо­век оти­де до там да про­ник­не в същ­нос­т­та на душата, то­га­ва разбира, че на­ша­та чо­веш­ка душа, не би мог­ла да бъ­де по­ве­че чо­веш­ка душа, ако не би мог­ла да обича. Сега да си пред- ставим, че ми­на­ва­ме през Портата на смър­т­та така, че из­губ­ва­ме на­ша­та чо­веш­ка ин­ди­ви­ду­ал­ност и се сли­ва­ме с ед­но Всемирно Същество. То- гава ние бих­ме би­ли вът­ре в то­ва Божество, ние бих­ме при­над­ле­жа­ли на Него. Ние не бих­ме мог­ли по­ве­че да оби­ча­ме Бога, за­що­то бих­ме би­ли вът­ре в са­мия Него. Любовта не би има­ла ни­ка­къв смисъл, ако ние бих­ме би­ли вът­ре в Бога. Ние тряб­ва да признаем, че ако не бих­ме мог­ли да пре­не­сем на­ша­та ин­ди­ви­ду­ал­ност през Портата на смъртта, то в смър­т­та ние би тряб­ва­ло да из­гу­бим Любов та, че Любовта би тряб­ва­ло да прес­та­не в момента, в кой­то ин­ди­ви­ду­ал­нос­т­та прес­та­ва да съществува. Едно съ­щес­т­во мо­же да оби­ча ед­но дру­го съ­щес­т­во са­мо тогава, ко­га­то е от­де­ле­но от него; ако ис­ка­ме да пре­не­сем през Портата на смър­т­та на­ша­та Любов към Бога, то­га­ва тряб­ва да пре­не­сем през Портата на смър­т­та и на­ша­та индивидуалност, то­га­ва тряб­ва да пре­не­сем през Портата на смър­т­та онова, ко­ето за­пал­ва в нас Любовта.

Скъпи мои приятели, ако би тряб­ва­ло да се обяс­ни на чо­ве­ка сми­съ­лът на Земята, то­га­ва би тряб­ва­ло той да бъ­де ос­вет­лен за сми­съ­ла на не­го­во­то без­с­мър­тие така, че да си пред­с­та­вя сво­ето съ­щес­т­во не­раз­дел­но свър­за­но с Любовта; ни­то Волята, ни­то Мъдростта мо­гат да да­дат на чо­ве­ка това, от ко­ето се нуждае; само Любовта мо­же да да­де на чо­ве­ка това, от ко­ето той се нуждае. Какво сле­до­ва­тел­но бе­ше то­га­ва за­тъмне­но в хо­да на раз­ви­ти­ето на чо­ве­ка вър­ху Земята? Да взе­мем ев­ре­ина или да взе­мем езичника: за­тъм­не­но бе­ше съзнанието, ко­ето пре­ми­на­ва от­въд смъртта. Съзнание - меж­ду раж­да­не­то и смъртта; тъм­ни­на - от­въд раж­да­не­то и смъртта, ни­що не ос­та­ва от съзнанието, ко­ето е из­вън зем­но­то тяло. „Познай се­бе си" сто­еше пред вхо­да на гръц­ко­то светилище: на­й-с­ве­ще­но­то изис­к­ва­не към чо­ве­чес­т­во­то от­п­ра­ве­но от гръц­ко­то све­ти­ли­ще­.­.­.но чо­ве­кът мо­же­ше да си да­де са­мо отговора: ,Да, ко­га­то мо­ята ду­ша ос­та­ва та­ка свър­за­на с мо­ето тяло, такъв, ка­къв­то съм ка­то зе­мен чо- век, аз не мо­га да поз­ная се­бе си в она­зи ин­дивидуалност, ко­ято мо­же да

оби­ча от­въд смъртта. Това аз не мо­га да сторя!". Познанието, че чо­век мо­же да оби­ча ка­то ин­ди­ви­ду­ал­ност и от­въд смъртта: то­ва бе­ше из­гу­бе­но за хората. Смъртта не е спи­ра­не­то на дейнос­т­та на фи­зи­чес­ко­то тяло. Това мо­же да бъ­де ка­за­но са­мо от материалиста. Помислете са­мо вед- нъж, че във все­ки час, в кой­то чо­век жи­вее във фи­зи­чес­ко­то тяло, той би имал сво­ето съз­на­ние така, че би зна­ел със сигурност, как­во се на­ми­ра от­въд смъртта, та­ка как­то днес знае, че ут­ре сут­рин­та Слънцето ще из­г­рее и ще се дви­жи по небето: то­га­ва смър­т­та не би би­ла онова, ко­ето ние на­ри­ча­ме смърт, то­га­ва хората, на­ми­рай­ки се във фи­зи­чес­ко­то тяло, би­ха знаели, че смър­т­та е са­мо ед­но явление, ко­ето во­ди от ед­на фор­ма към друга. Под „смърт" съ­що и апос­тол Павел не раз­би­ра­ше прес­та­ва­не­то на дейнос­т­та на фи­зи­чес­ко­то тяло, а под „смърт" той раз­би­ра­ше факта, че съз­на­ни­ето сти­га са­мо до смъртта, че човекът, до­кол­ко­то е свър­зан с фи­зи­чес­ко­то тя­ло в то­га­ваш­ния зе­мен живот, мо­же­ше да раз­п­рос­т­ре съз­на­ни­ето в сво­ето фи­зи­чес­ко тя­ло са­мо до смъртта. Навсякъде къ­де­то апос­тол Павел го­во­ри за смър­т­та мо­жем да прибавим: „Липса на съз­на­ние от­въд смъртта".

Какво да­де на чо­ве­ка Мистерията на Голгота? Стояха ли при Мисте- рията на Голгота пред чо­ве­чес­т­во­то ня­как­ви при­род­ни събития, ня­ка­къв об­ла­чен стълб, ня­ка­къв ог­нен стълб? Не, пред хо­ра­та сто­еше един човек, то­ва бе­ше Христос Исус. Изпълни ли се с Мистерията на Голгота не­що от пъл­на­та с тайн­с­т­ве­ност при­ро­да така, че мо­ре­то да се раздели, за да мо­же Божият на­род да ми­не през него? Не, там сто­еше пред хо­ра­та един чо­век и пра­ве­ше ку­ци­те да про­хож­дат и сле­пи­те да проглеждат. От един чо­век про­из­хож­даше това.

Евреинът тряб­ва­ше да съ­зер­ца­ва природата, ако ис­ка­ше да ви­ди онзи, ко­го­то на­ри­ча­ше свой Господ Бог. Сега хо­ра­та мо­же­ха да ви­дят един човек; хо­ра­та мо­же­ха да го­во­рят за един чо­век така, че Бог жи­вее в него. Езичникът тряб­ва­ше да бъ­де просветен, той тряб­ва­ше да из­лъ­чи сво­ята ду­ша на­вън от тялото, за да зас­та­не пред Съществото, ко­ето е Христос. Той не би мо­гъл да предположи, че Христос ще сле­зе на Земя та; той мо­же­ше са­мо да знае, че Христос е из­вън Земята. Това обаче, ко­ето бе­ше из­вън Земята, дой­де на Земята и прие ед­но чо­веш­ко тяло. В Христос Исус сто­еше ка­то чо­век пред чо­ве­ци­те оно­ва Същество, което ина­че сто­еше по­-ра­но пред ос­во­бо­де­на­та от тя­ло­то ду­ша в мис­те­рий­ни­те школи. И как­во ста­на бла­го да­ре­ние на това? С то­ва бе­ше сло­же­но началото, що­то силите, ко­ито чо­ве­кът бе­ше из­гу­бил в те­че­ние на зем­но­то раз­ви­тие от на­ча­ло­то на Земята насам, те­зи сили, чрез ко­ито му бе скри­то не­го­во­то безсмъртие, та­ка че те­зи си­ли от­но­во да дойдат при не­го чрез Ми- стерията на Голгота. С по­беж­да­ва­не­то на смър­т­та при Голгота се ро­ди­ха

Воля бе да­де­на от го­ря­ща­та къпина, Воля бе да де­на чрез де­сет­те Божи заповеди. Мъдростта бе да­де на чрез мис­те­рий­ни­те центрове. Любовта оба­че бе дадена, ко­га­то Бог ста­на чо­век в Христос Исус. И га­ран­цията, че ние мо­жем да оби­ча­ме след смъртта, и гаранцията, че мо­же да бъ­де ос­но­ва­на ед­на об­щ­ност от хо­ра на Любовта, чрез при­до­би­ти­те от­но­во си­ли на на­ша­та душа, та­ка как­то тя е пос­та­ве­на меж­ду чо­ве­ка и Бога и меж­ду всич­ки хо­ра по­меж­ду им - та­зи га­ран­ция про­из­хож­да от Мисте- рията на Голгота. Човешката ду­ша на­ме­ри в Мистерията на Голгота това, ко­ето бе­ше из­гу­би­ла от на­ча­ло­то на зем­но­то раз­ви­тие насам, при ко­ето ней­ни­те си­ли ста­ва­ха все по­-с­ла­би и по-слаби.

Три си­ли в три­те ду­шев­ни със­тав­ни час­ти на човека: Воля, Мъдрост и Любов! В та­зи Любов ду­ша­та из­живя­ва сво­ето от­но­ше­ние към Христос. Аз ис­ках да из­ло­жа пред ва­шия пог­лед всич­ко то­ва от ед­на оп­ре­де­лена глед­на точка. Това, ко­ето проз­ву­ча­ва афо­рис­тич­но в днеш­но­то обясне- ние, ще на­ме­ри сво­ята връз­ка в раз­г­леж­да­ни­ята на след­ва­щи­те дни. Аз оба­че вярвам: ние мо­жем да за­пи­шем дъл­бо­ко в на­ша­та ду­ша това, че един нап­ре­дък в поз­на­ва­не­то на Христос е ед­на дейс­т­ви­тел­на при­до­бив­ка за чо­веш­ка­та ду­ша и че съ­що ко­га­то раз­г­леж­да­ме от­но­ше­ни­ето на чо­веш­ка­та ду­ша към Христос, на нас от­но­во ще ни ста­не мно­го яс­но това, че ся­каш съ­щес­т­ву­ва­ше обвивка, ед­но було, меж­ду чо­веш­ка­та ду­ша и Христос пре­ди Мистерията на Голгота, и как то­ва бу­ло бе­ше раз­къ­са­но от Мистерията на Голгота, и как ние с пра­во мо­жем да кажем: „Чрез Ми- стерията на Голгота в Земния жи­вот се вля ед­но кос­ми­чес­ко Същество, ед­но свръх­зем­но Същество се свър­за със Земята"...

Какво мо­же да из­жи­вее чо­веш­ка­та ду­ша с нейния Христос в се­бе си, за това, скъ­пи приятели, ще го­во­рим в след­ва­щи­те дни.