Лекции изнесени в Норьопинг от 12. До 16. 1914 г. По записки непрегледани от лектора

ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ

вът­реш­но зна­че­ние ед­ва много, мно­го по­-къс­но от времето, ко­га­то са би­ли да­де­ни чрез Откровението.

Виждате ли, Новият Завет на Библията е бил написан, Новият Завет стои ка­то един пър­ви­чен до­ку­мент за човечеството, чо­век би мо­гъл да каже, че той стои от­к­рит пред ли­це­то на човечеството; оба­че ця­ло­то Земно раз­ви­тие ще бъ­де не­об­хо­ди­мо и то­ва развитие, ко­ето има те­пър­ва да става, за да се раз­бе­ре на­пъл­но то­зи Нов Завет. Човечеството ще от­к­рие мно­го не­ща в бъ­де­ще по от­но­ше­ние на външ­ния свят, чо­ве­чес­т­во то ще от­к­рие мно­го не­ща съ­що и за ду­хов­ния свят и всич­ко то­ва ще да­де при- нос, за да мо­же то да виж­да не­ща­та в пра­вил­на­та свет­ли­на и за да мо­же да раз­бе­ре Новия Завет. Разбирането на Новия Завет ста­ва пос­те­пен­но и постепенно, оба­че Новият Завет е на­пи­сан в ед­на прос­та форма, та­ка че той да мо­же да бъ­де въз­п­ри­ет и по­-къс­но постепенно, пос­те­пен­но да бъ­де разбран. Защото не е без значение, скъ­пи мои при­ятели, да бъ­дем про­ник­на­ти с истината, ко­ято стои и в Новия Завет, да­же в слу­чая ко­га­то не раз­би­ра­ме още та­зи ис­ти­на в нейния на­й-­дъл­бок смисъл. По-късно ис­ти­на­та се прев­ръ­ща в си­ла на познанието, но пре­ди то­ва тя е ве­че ед­на жиз­не­на сила, след ка­то е би­ла приета, бих­ме мог­ли да кажем, в ед­на по­ве­че или по­-мал­ко де­тин­с­ка форма. И имен­но въпросите, ко­ито за­поч­нах­ме да раз­г­леж­да­ме вчера, изискват, ако трябва да бъ­дат раз­б­ра­ни та- ка, как­то са пре­да­де­ни в Новия Завет, ед­но все по­-дъл­бо­ко и по­-дъл­бо­ко нап­ред­ва що познание, изис­к­ват ед­но пог­леж­да­не на­вът­ре в ду­хов­ния свят и не­го­ви­те тайни.

Ако ис­ка­ме да про­дъл­жим за­поч­на­ти­те вче­ра разсъждения, още днес тряб­ва да пог­лед­нем мал­ко на­вът­ре в от­дел­ни окул­т­ни тайни, за­що­то те мо­гат да ни по­мог­нат в раз­би­ра­не­то на за­гад­ка­та за гре­ха и дъл­га и за да хвър­лим от та­зи глед­на точ­ка из­вес­т­на свет­ли­на за от­но­ше­ни­ето на Христос към чо­веш­ка­та душа.

Преди всичко, скъ­пи мои приятели, ние ве­че чес­то пъ­ти се на­тък­вах­ме на ед­на глед­на точ­ка в те­че­ние на на­ша­та ду­хов­но­-на­уч­на работа, ед­на глед­на точка, ко­ято мо­жем да об­ле­чем във въп­рос - ед­на глед­на точка, ко­ято съ­що чес­то е би­ла об­ли­ча­на от нас в един въп­рос - „Защо Христос е по­не­съл смър­т­та в ед­но чо­вешко тяло?". Този въпрос, кой­то всъщ­ност из­ра­зя­ва въп­ро­са за Мистерията на Голгота: „Защо Христос по­не­се смъртта, за­що Бог ум­ря в ед­но чо­веш­ко тяло?".

Бог умря, за­що­то чрез раз­ви­ти­ето на све­та въз­ник­ва не­об­хо­ди­мос­т­та Той да нав­ле­зе вът­ре в зем­ни­те чо­веци, за да мо­же един Бог от гор­ни­те све­то­ве да ста­не во­дач на Земното развитие. За та­зи цел Христос трябва­ше да ста­не сро­ден със смъртта. Да се сро­ди със смъртта, скъ­пи мои приятели! Желателно е те­зи мои ду­ми да бъ­дат раз­б­ра­ни мно­го дълбоко, мно­го дъл­бо­ко от чо­веш­ки­те души.

Когато по­ви­ка­ме на по­мощ Духовната Наука, ние раз­ли­ча­ва­ме зем­но вещество, вод­но вещество, въз­душно ве­щес­т­во и топ­лин­но вещество; след то­ва ние нав­ли­за­ме в све­та на свет­лин­ния етер; ние го­во­рим за топ­ли­нен етер, за свет­ли­нен етер. Ние умър­т­вя­ва­ме това, ко­ето про­ник­ва в нас, сти­гай­ки до свет­лин­ния етер, ние неп­ре­къс­на­то го умъртвяваме, за да има­ме на­ше­то зем­но съзнание. Нещо оба­че не мо­жем да умъртвим през вре­ме на на­ше­то зем­но съществуване. Ние знаем, че над свет­лин­ния етер съ­щес­т­ву­ва та­ка на­ре­че­ни­ят „хи­ми­чес­ки етер" и след то­ва „жиз­нен етер". Това са два­та ви­да етер, ко­ито ние не мо­жем да умърт- вим. Но за­то­ва пък те­зи два ви­да етер ня­мат ни­как­во осо­бе­но учас­тие в нас. Ако бих­ме би­ли в със­то­яние да умър­т­вя­ва­ме съ­що и хи­ми­чес­кия етер, то­га­ва в нас пос­то­ян­но би­ха про­ник­ва­ли със зву­че­не във фи­зи­чес­ко­то ни тя­ло въл­ни­те на хар­мо­ни­ята на сфе­ри­те и ние пос­то­ян­но бих­ме

Когато нас­тъ­пи из­ку­ше­ни­ето на Луцифер, нап­ред­на­ли­те Богове бя­ха при­ну­де­ни да пос­та­вят чо­век в ед­на сфера, в ко­ято от свет­лин­ния етер надолу, в не­го­во­то фи­зи­чес­ко тя­ло жи­вее смъртта. Но то­га­ва те­зи нап­редна­ли Богове ка­за­ха - и ду­ми­те са яс­но за­пи­са­ни в Библията: „Човекът ус­вои раз­ли­ча­ва­не­то на доб­ро­то и злото, но живота, чо­ве­кът не тряб­ва­ше да има живота. От дър­во­то на жи­во­та той не тряб­ва­ше да яде". И още не­що би мог­ло да бъ­де при­ба­ве­но в сми­съ­ла на окултизма, скъ­пи мои приятели, про­дъл­же­ни­ето на те­зи ду­ми „Човекът не тряб­ва­ше да яде от дър­во­то на живота" тряб­ва­ше да означава: „и той не тряб­ва­ше да чу­ва от ду­ха на материята". Човекът не тряб­ва да яде от дър­во­то на жи­во­та и не тряб­ва да чу­ва от ду­ха на материята! Това са оне­зи области, ко­ито бя­ха зат­во­ре­ни за човека. Само чрез ед­на оп­ре­де­ле­на про­це­дура в древ­ни­те мис­те­ри­йни цен­т­ро­ве кан­ди­да­ти­те за пос­ве­ще­ние мо­же­ха да виж­дат Христос, пре­ди той да се е по­явил на Земята и те го виждаха, ко­га­то бя­ха из­вън фи­зи­чес­ки­те си те­ла и мо­же­ха съ­що да до­ло­вят зву­ци­те на хар­мо­ни­ята на сфе­ри­те и пул­си­ра­щия през све­та кос­ми­чес­ки живот. Ето за­що ста­ри­те фи­ло­софи го­во­рят за му­зи­ка­та на сферите.

Като об­ръ­ща­ме вни­ма­ние вър­ху това, ние съ­щев­ре­мен­но со­чим към оне­зи области, от ко­ито Христос дой де при нас чрез Кръщението на Йоан Кръстител в ре­ка­та Йордан. Откъде дой­де Той, Христос! Той дой­де от оне­зи области, ко­ито бя­ха зат­во­ре­ни за чо­ве­ка по­ра­ди из­ку­ше­ни­ето на Луцифер, Той дой­де от об­лас­т­та на му­зи­ка­та на сферите, от об­лас­т­та на кос­ми­чес­кия живот. Човекът тряб­ва­ше да заб­ра­ви те­зи об­лас­ти в на­ча­ло­то на Земното раз­ви­тие по­ра­ди из­ку­ше­ни­ето на Луцифер. Христос оба­че вле­зе в ед­но чо­веш­ко тя­ло при Кръщението в ре­ка­та Йордан от Йоан Кръстител и онова, ко­ето про­ник­на в то­ва чо­веш­ко тяло, бе­ше ду­хов­на­та суб­с­тан­ция от му­зи­ка­та на сферите, бе­ше ду­хов­на­та суб­с­тан­ция на кос­ми­чес­кия живот, бе­ше онова, ко­ето все още при­над­ле­же­ше на чо­веш­ка­та ду­ша през оно­ва вре­ме на ней­но­то Земно развитие, ко­гато тя все още не бе­ше из­го­не­на чрез из­ку­ше­ни­ето на Луцифер. По то­зи на­чин чо­ве­кът е сро­ден с духа, скъпи мои приятели. Всъщност със сво­ята ду­ша той при­над­ле­жи към об­лас­т­та на му­зи­ка­та на сферите, към об­лас­т­та на
Словото, към об­лас­т­та на жи­вия кос­ми­чес­ки етер. Но той бе­ше из­го­нен из­вън та­зи област. И тя от­но­во тряб­ва­ше да му бъ­де върната, за да мо­же чо­век отново, пос­те­пен­но и пос­те­пен­но да се про­никне с това, от ко­ето бе­ше изгонен. Ето за­що от глед­на точ­ка на Духовната Наука та­ка дъл­бо­ко ни за­ся­гат ду­ми­те от Евангелието на Йоана: „В на­ча­ло­то бе­ше Лого- сът (Словото), ко­га­то чо­ве­кът не бе­ше още из­паднал от из­ку­ше­ни­ето на Луцифер. Човекът при­над­ле­же­ше на Логоса. Логосът бе­ше у Бога и чо­ве­кът бе­ше с Логоса при Бога. И чрез Кръщението на Йоан в ре­ка­та Йордан Логосът нав­ле­зе в чо­веш­ко­то развитие, Логосът ста­на човек".

Тук ние има­ме връзката, пъл­на­та със зна­че­ние връз­ка меж­ду нещата. Нека се­га ос­та­вим та­зи ис­ти­на да ос­та­не там и да се опи­та­ме да се приб­ли­жим до въп­ро­са и от ед­на дру­га страна.

Целият жи­вот на­ис­ти­на ни се по­каз­ва са­мо от външ­на­та страна, скъ­пи мои приятели. Ако той не би се по­каз­вал са­мо от външ­на­та страна, то­га­ва чо­ве­кът пос­то­ян­но би зна­ел как, ко­га­то гледа, той пог­лъ­ща трупа на свет­ли­на­та в сво­ето око.

Следователно как­во тряб­ва­ше да при­еме Христос вър­ху Себе си, за да ста­не с то­ва въз­мож­но из­пъл­не­нието на апос­тол Павловите думи: „Не аз, а Христос в мен". Трябваше да бъ­де въз­мож­но Христос да про­никне чо­веш­ка­та природа; но чо­веш­ка­та при­ро­да е из­пъл­не­на с това, чрез ко­ето тя пре­диз­вик­ва смърт в земно­то битие, за­поч­вай­ки от свет­лин­ния етер надолу, от свет­лин­ния етер, кой­то уми­ра в чо­веш­ко­то око.

Човешката при­ро­да е из­пъл­не­на със смърт, от нея бе от­не­то са­мо това, ко­ето се на­ми­ра в два­та на­й-­вис­ши ви­да етер, за да не мо­же чо­веш­ка­та при­ро­да да при­чи­ни съ­що и тях­на­та смърт. Но за да мо­же­ше с то­ва Христос да жи­вее вът­ре в нас, Той тряб­ва­ше да се сро­ди със смъртта, да се сро­ди със смър­т­та и с всич­ко онова, ко­ето е раз­п­рос­т­ра­не­но в света, ка­то се за­поч­не от свет­ли­на­та и се оти­де на­до­лу до материята. Христос тряб­ва­ше да нав­ле­зе в онова; ко­ето но­сим вът­ре в нас ка­то труп на свет- лината, ка­то труп на топ­ли­ната, ка­то труп на въз­ду­ха и т.н. Христос се сро­ди със смъртта, за­що­то са­мо по то­зи на­чин мо­же­ше да ста­не сро­ден с човека. И ние тряб­ва да чув­с­т­ву­ва­ме в на­ша­та душа, че Бог тряб­ва­ше да умре, за да ни из­пъл­ни със Себе си, за­що­то ние бях­ме зав­ла­де­ли смър­т­та чрез из­ку­ше­ни­ето на Луцифер. Едва се­га мо­жем да кажем: „Христос в нас".

Но зад се­тив­но­то би­тие за чо­ве­ка се крие и още нещо. Човек на­соч­ва своя пог­лед към растенията; той виж да, как свет­ли­на­та на Слънцето ма­ги­чес­ки из­тег­ля на­го­ре рас­те­ни­ята от зем­на­та твърдина. Науката ни учи, че за рас­те­жа на рас­те­ни­ята е не­об­хо­ди­ма светлина. Да, скъ­пи мои прия- тели, но то­ва е са­мо ед­на­та по­ло­ви­на на истината. Онзи, ко­ито гле­да на рас­те­ни­ята с пог­ле­да на яс­но­ви­де­ца вижда, как от рас­те­ни­ята се из­ди­гат

В жи­вот­ни­те вли­за хи­ми­чес­ки­ят етер, ко­ито чо­век не мо­же да възприе- ма; ако чо­век би мо­гъл да го възприеме, той би зву­чал духовно. И жи­вот­ни­те прев­ръ­щат то­зи етер във вод­ни Духове. Растенията прев­ръщат свет­ли­на­та във въз­душ­ни Духове, а жи­вот­ни­те прев­ръ­щат Духа, кой­то дейс­т­ву­ва в хи­ми­чес­кия етер, във вод­ни Духове. Но чо­ве­кът прев­ръ­ща онова, ко­ето се на­ми­ра в кос­ми­чес­кия етер, ко­ето се на­ми­ра в жиз­не­ния етер, той прев­ръ­ща онова, ко­ето пра­ви изоб­що въз­мо­жен чо­веш­кия жи­вот и за ко­ето е въз­п­репятс­т­ву­ван да го умър­т­ви в се­бе си, оно­ва той прев­ръ­ща в Духове на Земята. Да, той го прев­ръ­ща в Духове на Земята.

Веднъж при един ци­къл от лек­ции в Карлсруе аз го­во­рих за чо­веш­кия фантом*/* Става ду­ма за ци­къ­ла от лек­ции озаг­ла­вен "От Исуса към Христа" - Бележка на преводача/. Тук аз ня­мам вре­ме да тег­ля свър­з­ва­щи те ли­нии меж­ду това, ко­ето тряб­ва да ка­жа тук и това, ко­ето бе­ше ка­за­но там за чо­веш­кия фантом, оба­че съ­щес­т­ву­ва ед­на та­ка­ва свър­з­ва­ща линия; мо­же би вие са­ми ще я намерите, ако срав­ни­те ка­за­но­то днес, с ка­за­но­то там. Днес тряб­ва да пред­с­та­вя не­ща­та от дру­га страна. В чо­ве­ка неп­ре­къс­на­то съ­що та­ка се съз­дава не­що духовно; това, ко­ето жи­вее ка­то жи­вот в човека, то ся­каш неп­ре­къс­на­то оти­ва на­вън в света. Чове- кът раз­п­рос­ти­ра ед­на аура око­ло се­бе си, ед­на лъ­чис­та аура, чрез ко­ято неп­ре­къс­на­то обо­га­тя­ва земно­-ду­хов­ния еле­мент на Земята. В то­зи зем­но­-ду­хо­вен еле­мент на Земята се съ­дър­жа всич­ко онова, ко­ето чо­век из­п­ра­ща към Земята, всич­ко онова, ко­ето чо­ве­кът но­си в се­бе си ка­то мо­рал­ни и дру­ги при­до­би­ти в жи­во­та чо­веш­ки качества. Вярно е, на­пъл­но вяр­но е, скъ­пи приятели, пред яс­но­виж­да­щия пог­лед се по­казва, как чо­ве­кът неп­ре­къс­на­то из­п­ра­ща на­вън в све­та сво­ята морална, ин­те­лек­ту­ал­на и ес­те­ти­чес­ка аура и как та­зи аура жи­вее по­-на­та­тък ка­то Дух на Земята в зем­на­та духовност. Ние вле­чем след се­бе си през це­лия зе­мен живот, как­то и ко­ме­та­та вле­че сво­ята опаш­ка през Вселената ние вле­чем след се­бе си онова, ко­ето из­лъч­ва­ме ка­то ду­хов­на аура и тя се сгло­бя­ва по­доб­но на фан­том през це­лия ни живот, ка­то съ­щевре­мен­но из­лъч­ва на­вън на­ша­та мо­рал­на и ин­те­лек­ту­ал­на ду­шев­на същност.

Животът е комплициран, а то­ва съ­що е ед­но яв­ле­ние на живота.

Когато в окул­т­но­то раз­г­леж­да­не се пре­не­сем на­зад пре­ди Мистерията на Голгота, ние намираме, че хо­рата по оно­ва вре­ме прос­то са из­п­ра­ща­ли то­ва по­доб­но на фан­том Същество във външ­ния се­ят и то е съ­държа­ло тех­ни­те мо­рал­ни ка­чес­т­ва във външ­на­та ду­хов­на аура на Земята. Но чо­ве­чес­т­во­то се раз­ви­ва­ше в те­че­ние на Земното би­тие и се стиг­на до един
оп­ре­де­лен ста­дий на то­ва раз­ви­тие по от­но­ше­ние на то­ва по­доб­но на фан­том Същество, ко­ето чо­век из­лъч­ва и в то­зи ста­дий от Земното раз­ви­тие ста­на Мистерията на Голгота. Човек би мо­гъл да каже: в по ран­ни­те вре­ме­на по­доб­но­то на фан­том Същество бе­ше мно­го по-летливо; то ста­на по­-гъс­то и по­лу­чи по­-до­бие на форма, се­га във времето, ко­га­то на Земята дой­де Мисте­ри­ята на Голгота. И чо­ве­кът смес­ва­ше то­ва по­доб­но на фан­том Същество в ос­нов­ни ли­нии с онова, кое то той при­ема в се­бе си ка­то смърт, умър­т­вя­вай­ки свет­лин­ния лъч, кой­то про­ник­ва в окото. И т.н., как­то обясних. Тези по­доб­ни на зем­ни­те Духове Същества, ко­ито чо ве­кът из­лъч­ва на­вън от се­бе си, са, та­ка да се каже, ед­но мър­т­во ро­де­но дете, за­що­то чо­век им пре­да­ва сво­ята смърт. И не­ка да си пред­с­тавим, че Христос не бе­ше до­шъл на Земята; то­га­ва хо­ра­та през вре­ме на пре­би­ва­ва­не­то на тех­ни­те ду­ши в зем­ни­те фи­зи­чес­ки тела, пос­то­ян­но би­ха из­лъч­ва­ли та­ки­ва същества, в ко­ито е от­пе­ча­та­на смъртта. И с тази смърт би­ха би­ли свър­за­ни мо­рал­ни­те ка­чес­т­ва на хората, за ко­ито го­во­рих­ме вчера: обек­тив­ни­ят дълг и обек­тив­ни­ят грях, те би­ха би­ли вътре, те би­ха се на­ми­ра­ли вътре. Да предположим, че Христос не бе­ше до­шъл - как­во би ста­на­ло със Земното развитие? От Мистерията на Голгота на­сам до на­ши дни хо­ра­та би­ха съз­да­ва­ли та­ки­ва ду­хов­но гъс­ти форми, на ко­ито те би­ха пре­да­ва­ли смъртта. И те­зи гъс­ти фор­ми би­ха ста­на­ли онова, ко­ето би тряб­ва­ло да премине, ко­га­то Земята ще е свър­ши­ла нас­то­ящия кос­ми­чес­ки ци­къл и ще е пре­ми­на­ла в кос­ми­чес­кия ци­къл на Юпитер. Човекът би пре­дал на Земята смъртта. А ед­на мър­т­ва Земя би ро­ди­ла един мър­тъв Юпитер.

Защото то­ва би тряб­ва­ло да настъпи, за­що­то на чо­ве­ка лип­с­ва възмож- ността, бих­ме мог­ли да кажем, би му лип­с­ва­ла възможността, ако не би би­ла Мистерията на Голгота, би му лип­с­ва­ла въз­мож­нос­т­та да проник­не с това, ко­ето та­ка се из­лъч­ва от него, с онова, ко­ето се на­ми­ра в му­зи­ка­та на сфе­ри­те и с онова, което се на­ми­ра в кос­ми­чес­кия живот. Музиката на сфе­ри­те и кос­ми­чес­ки­ят жи­вот не би­ха при­със­т­ву­ва­ли там, те не би­ха би­ли впле­те­ни в това, ко­ето чо­ве­кът из­лъч­ва от са­мия се­бе си. Тях оба­че Христос до­не­се с Мистерията на Голгота. И ко­га­то в нас се из­пъл­ни из­ре­че­но­то с думите: „Не аз, а Христос в мен", ко­га­то из­г­раж­да­ме от­но­ше­ние към Христос, ко­га­то при­ема­ме Христос в нас, то­га­ва онова, ко­ето се из­лъч­ва от нас и ко­ето без Христос в нас би би­ло мър­т­во - то оживява. Понеже но­сим смър­т­та в се­бе си, в нас тряб­ва да про­ник­не жи­ви­ят Христос, за да ожи­ви това, ко­ето ка­то ду­хов­ни зем­ни съ­щес­т­ва ние ос­та­вя­ме след се­бе си. В онова, ко­ето се от­де­ля от нас ка­то обек­ти­вен грях, ка­то обек­ти­вен дълг, и ко­ето ние не но­сим по­-на­та­тък в Кармата, в не­го про­ник­ва жи­ви­ят Логос, Христос, и го оживява, и ка­то го оживява, от

ед­на жи­ва Земя ще се раз­бие един жив Юпитер. Това е пос­лед­с­т­ви­ето от Мистерията на Голгота.

Нашата ду­ша обаче, след ка­то раз­мис­ли за всич­ко това, мо­же да при­еме Христос по след­ния начин. Тя може да си каже: „Да, има­ло е ня­ко­га вре- ме, ко­га­то чо­ве­кът е бил в ло­но­то на Божествения Логос. Но чо­векът тряб­ва­ше да пре­тър­пи из­ку­ше­ни­ето на Луцифер. Той прие в се­бе си смъртта. С нея той прие в се­бе си и зародиша, ко­ито би ро­дил от ед­на мър­т­ва Земя един мър­тъв Юпитер. Онова, ко­ето чо­веш­ка­та ду­ша имаше пре­ди из­ку­ше­ни­ето и ко­ето тряб­ва­ше да при­еме в се­бе си за сво­ето зем­но съществувание, ос­та­на на­зад С Христос то от­но­во вле­зе в чо­веш­ко­то зем­но битие".

И ко­га­то чо­век при­еме се­га в се­бе си Христос, та­ка че да се чув­с­т­ву­ва про­ник­нат с то­зи Христос, той мо­же да каже: „Онова, ко­ето Боговете оп­ре­де­ли­ха за мен пре­ди из­ку­ше­ни­ето на Луцифер, то тряб­ва­ше да ос­та­не в Космоса по­ра­ди това, че нас­тъ­пи из­ку­ше­ни­ето на Луцифер и се­га с Христос то вли­за в мо­ята душа. Душата ще ста­не съвършена, са­мо ако при­еме Христос в се­бе си. Едва се­га аз ста­вам ця­лос­т­на душа, ед­ва се­га аз от­но­во сти­гам до пред­наз­на­че­на­та мисия, ко­ято Боговете оп­ре­де­ли­ха за мен от са­мо­то на­ча­ло на Земното развитие. Нима без Христос аз дейс­т­ви­тел­но съм ед­на ис­тин­с­ка душа", се пи­та човек. Той чувствува, че са­мо чрез Христос се прев­ръ­ща в душата, ко­ято би тряб­ва­ло да бъ­де спо­ред ре­ше­ни­ето на ръ­ко­вод­ни­те Богове. Това е чу­дес­но­то чув­с­т­во за ду­хов­но отечество, ко­ето ду­ши­те мо­гат да имат бла­го да­ре­ние на Христос. Защото Христос сле­зе от прад­рев­но­то кос­ми­чес­ко оте­чес­т­во на душата, за да и да­де от­но­во това, ко­ето тя тряб­ва­ше да из­гу­би на Земята по­ра­ди из­ку­ше­ни­ето на Луцифер. Христос во­ди от­но­во ду­ша­та на­го­ре към ней­но­то прад­рев­но кос­ми­чес­ко отечество, ко­ето и бе­ше от­ре­де­но от Бого- вете. Това е ощас­т­ли­вя­ва­що­то и бла­жен­с­т­ве­но­то на дейс­т­ви­тел­но­то из­жи­вя­ва­не на Христос в чо­веш­ка­та душа. То имен­но дейс­т­ву­ва­ше та­ка ощас­т­ли­вя­ва­що на оп­ре­де­ле­ни хрис­ти­ян­с­ки мис­ти­ци от Средновековие- то. Макар и те­зи мис­ти­ци да са пи­са­ли ня­кои неща, ко­ито по се­бе си и за се­бе си, в сво­ите пред­с­та­ви да има­ха не­що пре­ка­ле­но сетивно, в ос­но­ва­та си те сто­яха на ду­хов­на основа. Такива хрис­ти­ян­с­ки мистици, ко­ито се при­съ­еди­ни­ха нап­ри­мер към Бернард Клербо и други, чув­с­т­ву­ва­ха чо­веш­ка­та ду­ша ка­то ед­на годеница, ко­ято е из­гу­би­ла своя го­де­ник при на­ча­ло­то на Земното развитие; и ко­га­то Христос вле­зе в тях­на­та душа, из­пъл­вай­ки я с живот, оду­ше­вя­вай­ки я, оду­хот­во­ря­вай­ки я, то­га­ва те чув­с­т­ву­ва­ха Христос ка­то го­де­ник на душата, ко­ито се свър­з­ва­ше с нея и ко­го­то те на­ис­ти­на бя­ха из­гу­би­ли в прад­рев­на­та ро­ди­на на душата, ко­ято тя на­пус­на за да тръг­не чрез из­ку­ше­ни­ето на Луцифер по пъ­тя на свободата, по пъ­тя на раз­ли­ча­ва­не то на доб­ро­то и злото.
Когато чо­веш­ка­та ду­ша дейс­т­ви­тел­но се вжи­вя­ва вът­реш­но в Христос, ко­га­то тя чув­с­т­ву­ва Христос ка­то жи­во Същество, ко­ето от смър­т­та на Голгота се вля в ду­хов­на­та ат­мос­фе­ра на Земята и ко­ето мо­же да се влее в чо­веш­ка­та душа, то­га­ва дейс­т­ви­тел­но се чув­с­т­ву­ва вът­реш­но ожи­ве­на чрез то­зи Христос. Тя чувству­ва ед­но пре­ми­на­ва­не от смър­т­та към жи- вота!

Ние не мо­жем да чу­ва­ме не­пос­ред­с­т­ве­но му­зи­ка­та на сферите, за­що­то чак до на­ше­то от­да­ле­че­но зем­но вре­ме на жи­во­та ни на Земята ще тряб­ва да се въп­лъ­ща­ва­ме във фи­зи­чес­ки чо­веш­ки тела; ние ня­ма да можем да из­жи­вя­ва­ме не­пос­ред­с­т­ве­но в нас и кос­ми­чес­кия живот; оба­че мо­жем да из­жи­вя­ва­ме онова, ко­ето се раз­ли­ва от Христос и с то­ва ние има­ме ка­то за­мес­ти­тел всичко, ко­ето ина­че бих­ме по­лу­ча­ва­ли от му­зика­та на сферите, от кос­ми­чес­кия живот. Древният мъд­рец Питагор го­во­ре­ше за му­зи­ка­та на сферите. Защо е го­во­рил той за това, скъ­пи мои приятели?

Той бе­ше пос­ве­тен в ста­ри­те мис­те­рийни центрове. Той пре­ми­на през он­зи процес, чрез кой­то ду­ша­-та се из­лъч­ва­ше от фи­зи­чес­ко­то тяло. Ко- гато не­го­ва­та ду­ша бе­ше из­вън фи­зи­чес­ко­то тяло, то­га­ва той мо­же­ше да бъ­де от­не­сен в ду­хов­ни­те светове; там той виж­да­ше Христос, кой­то ед­ва по­-къс­но тряб­ва­ше да дой­де на Земята. Така че след Мистерията на Гол- гота, чо­век не мо­же да го­во­ри за му­зи­ка­та на сферите, та­ка как то е го­во­рил Питагор, но чо­век може, да­же ко­га­то не жи­вее със сво­ята ду­ша из­вън тялото, да го­во­ри по един друг на­чин за му­зи­ка­та на сферите. Един пос­ве­тен в тай­ни­те на би­ти­ето мо­же съ­що и днес да го­во­ри ка­то Пита- гор, но обик­но­ве­ни­ят зе­мен човек, ко­га­то той е в сво­ето фи­зи­чес­ко тяло, мо­же да го­во­ри за му­зика­та на сфе­ри­те и за кос­ми­чес­кия жи­вот са­мо тогава, ко­га­то из­жи­вя­ва в сво­ята ду­ша следното: „Не аз, а Христос в мен", за­що­то то­ва е, ко­ето жи­ве­еше в му­зи­ка­та на сферите, то­ва е, ко­ето жи­ве­еше в кос­ми­ческия живот. Обаче ние тряб­ва дейс­т­ви­тел­но да из­жи­ве­ем про­це­са вът­ре в нас, ние тряб­ва дейс­т­ви­тел­но да при­емем Христос в на­ши­те души.

Да предположим, че чо­век би се въз­п­ро­ти­вил да при­еме Христос в сво­ята душа, да предположим, че той не би же­лал да при­еме Христос в сво­ята душа. Тогава той би стиг­нал на края на Земното раз­ви­тие и в края на Земното раз­ви­тие би бил това, ко­ето е про­из­ляз­ло от Духовете на Земята в те­че­ние на чо­веш­ко­то развитие, то­га­ва той би бил в она­зи не­яс­на ду­хов­на формация, ко­ято е би­ла об­ра­зу­ва­на от Земята и то­га­ва чо­ве­кът би имал всич­ки те­зи по­доб­ни на фан­то­ми Същества, ко­ито са про­из­лез­ли от не­го в ми­на­ли­те превъплъщения. Всички те­зи фан­то­мо­по­доб­ни Същест- ва би­ха би­ли там. Това, ко­ето по то­зи на­чин би би­ло там, би би­ло ед­на мър­т­ва Земя, ко­ято би пре­ми­на­ла към един мър­тъв Юпитер. Човек би мо­гъл на­пъл­но да из­п­ла­ти сво­ята Карма, на­пъл­но да по­га­си своя дълг по