Лекции изнесени в Норьопинг от 12. До 16. 1914 г. По записки непрегледани от лектора

Благодарение на това, че Христос съ­еди­ня­ва всич­ки те­зи ос­та­тъ­ци от чо­веш­ки инкарнации, Христос, който при­над­ле­жи на ця­ло­то чо­ве­чес­т­во в нас­то­яще и бъдеще, всич­ки те­зи ос­та­тъ­ци от от­дел­ни чо­веш­ки ин­кар­на­ции се сгъс­тя­ват в ед­но цяло. Всяка чо­веш­ка ду­ша жи­вее в ре­ду­ва­щи се, ед­на след дру­га ин­кар­нации. Да взе­мем ед­на инкарнация: от нея ос­та­ват оп­ре­де­ле­ни остатъци, ние ги описахме. Да взе­мем след­ваща­та инкарна- ция: ос­та­ват оп­ре­де­ле­ни ос­та­тъ­ци и ние ги описахме; по­-на­та­тъш­ни ин- карнации: оп­ре­де­лени ос­та­тъ­ци ос­та­ват там и т.н., и т.н., до края на зем­ни­те времена. Отделните ин­кар­нации ос­та­вят тех­ни­те ос­та­тъ­ци до края на зем­ните времена. Ако те­зи ос­та­тъ­ци са про­ник­на­ти от Христос, те се от­пе­чат­ват и сгъс­тя­ват в ед­но цяло. Но как­то фи­на­та част, ко­ято се сгъ- стява, ста­ва плът­на - та­ка и ду­хов­но­то ста­ва плът­но - и на­ши­те съб­ра­ни зем­ни ин­кар­на­ции се обе­ди­ня­ват в ед­но ду­хов­но тяло; то­га­ва ду­хов­но­то тя­ло ни принадлежи, ние се нуж­да­ем от него, за да се раз­ви­ем на бъ­де­щия Юпитер, за­що­то то ще бъ­де из­ход­на­та точ­ка на на­ше­то въп­лъ­ще­ние вър­ху Юпитер. Ние ще сто­им там с на­ша­та ду­ша в края на Земното раз­ви­тие - не­за­ви­си­мо от това, как­во е по­ло­же­ни­ето с на­ша­та Карма - ние ще сто­им там пред нашите, съб­ра­ни от Христос зем­ни ос­та­тъ­ци и ще тряб­ва да се съ­еди­ним с тях, за да пре­ми­нем за­ед­но с тях на бъ­де­щия Юпитер.

Ние ще въз­к­ръс­нем в тялото, в сгъс­те­но­то от от­дел­ни­те ин­кар­на­ции Земно тяло. Действително, скъ­пи мои приятели, с дъл­бо­ко раз­въл­ну­ва­но сър­це за­явя­вам пред вас: „Ние ще въз­к­ръс­нем в тялото!"

Днес шес­т­на­де­сет­го­диш­ни и до­ри по­-м­ла­ди хо­ра за­поч­ват да имат пре­тен­ции към соб­с­т­ве­но­то си ве­роиз­по­ве­да­ние и да го­во­рят за това, че „за щас­тие не им се на­ла­га да го­во­рят за та­ко­ва безсмислие, как­во­то е въз­к­ре­се­ни­ето на тялото". Обаче онези, ко­ито се за­дъл­бо­ча­ват окул­т­но в тай­ни­те на света, се стре­мят да се из­диг­нат пос­те­пен­но на­го­ре към това, ко­ето е би­ло ка­за­но на хората, за­що­то - как­то ка­зах в на­ча­ло­то на лек­ци­ята - то тряб­ва­ше на­й-­нап­ред да им бъ­де ка­за­но и та­ка те да го по­емат ка­то ис­ти­на на живота, за да го раз­бе­рат ед­ва по-късно. Възкресението на те­ла­та е ед­на действителност, но на­ша­та ду­ша тряб­ва да чувствува, че тя ще въз­к­ръс­не по от­но­ше­ние на съб­ра­ни­те от Христос зем­ни остатъци, по от­но­ше­ние на ду­хов­но­то тяло, ко­ето е про­ник­на­то от Христос. Нашата ду­ша тряб­ва да се на­учи да раз­би­ра това. Защото ако предположим, че не сме при­ели вът­ре в нас жи­вия Христос, ние не бих­ме мог­ли да прис­тъ­пим към то­ва зем­но тя­ло с не­го­ви­те дъл­го­ве и гре­хо­ве и не бих­ме мог­ли да се съ­еди­ним с него. Ако ние бих­ме от­п­ра­тили Христос об­рат­но и не бих­ме го при­ели вът­ре в нас, то­га­ва в края на зем­но­то вре­ме там би­ха сто­яли разпръс­на­ти на­ши­те от­дел­ни ос­та­тъ­ци от инкарнациите; те­зи ос­та­тъ­ци би­ха останали, те не би­ха би­ли съб­рани от оду­хот­во­ря­ва­щия ця­ло­то чо­ве­чес­т­во Христос. Ние бих­ме сто­яли ка­то ду­ша в края на зем­ни­те вре­ме на, зем­но обвързани, ние бих­ме би­ли об­вър­за­ни със Земята към онова, ко­ето ос­та­ва мър­т­во в на­ши­те остатъци. Нашата ду­ша би би­ла на­ис­ти­на его­ис­тич­но ос­во­бо­де­на в Духа, оба­че ние не бих­ме мог­ли да се съ­еди­ним с на­ши­те те­лес­ни ос­та­тъ­ци от инкарнациите. Такива души, скъ­пи мои приятели, са пляч­ка­та на Луцифер, за­що­то той се стре­ми към това, да пре­се­че пос­ти­га­не­то на ис­тин­с­ка­та цел на Земното развитие, той се стре­ми към това, да не ос­та­ви ду­ши­те да пос­тиг­нат тях­на­та зем­на цел в Земното разви­тие и да ги за­дър­жи об­рат­но в ду­хов­ния свят. И през вре­ме­то на Бъдещия Юпитер Луцифер ще из­п­ра­ти онова, ко­ето е ос­та­на­ло ка­то раз­п­ръс­на­ти зем­ни ос­та­тъ­ци от чо­веш­ки­те ин­кар­на­ции и то ще бъ­де ка­то един мър­тъв при­ток в Юпитер, ще стои вът­ре в Юпитер ка­то един вид Луна, ко­ято не се е от­де­ли­ла от Юпитер и пос­то­ян­но ще из­тик­ва на­го­ре те­зи зем­ни остатъци. И то­га­ва на Бъдещия Юпитер те­зи зем­ни ос­та­тъ­ци ще трябва да бъ­дат ожи­вя­ва­ни от на­ми­ра­щи­те се го­ре ду­ши ка­то от сродни, от ро­до­ви души.

А се­га при­пом­не­те си, как­во ка­зах още пре­ди години, че на Бъдещия Юпитер чо­веш­ки­ят род ще се раз­дели на ед­но та­ко­ва човечество, при ко­ето ще бъ­дат душите, пос­тиг­на­ли зем­на­та си цел, ко­ито ще са пос­тигна­ли цел­та на Бъдещия Юпитер и на човечеството, при ко­ето ще се
на­ми­рат та­ки­ва души, ко­ито ще об­разу­ват ед­но меж­дин­но цар­с­т­во меж­ду съ­щин­с­ко­то чо­веш­ко цар­с­т­во на Бъдещия Юпитер и жи­во­тин­с­ко­то цар­с­т­во на Бъдещия Юпитер. Те ще пре­би­ва­ват там луциферически, а то­ва означава, че те ще са там са­мо духовно, тях­но­то тя­ло ще бъ­де до­лу и то­ва тя­ло ще бъ­де един ясен из­раз на ця­ла­та тях­на ду­шев­на вът­реш- ност, но те ще мо­гат да го уп­рав­ля­ват са­мо отвън. На Юпитер ще се раз­ли­ча­ват две раси: ра­са­та на доб­ри те и ра­са­та на ло­ши­те човеци. Това бе­ше ка­за­но още пре­ди години; днес ис­ка­ме да го раз­г­ле­да­ме по­-за­дъл- бочено.

Юпитеровото със­то­яние ще бъ­де пос­лед­ва­но от ед­но Венерино със­то­яние и от­но­во ще бъ­де съз­да­де­но ед­но из­рав­ня­ва­не чрез по­-на­та­тъш­ни­те ево­лю­ции на Христос, оба­че имен­но на Бъдещия Юпитер чо­ве­кът ще мо­же да съз­ре онова, ко­ето тряб­ва да оз­на­ча­ва­,да ис­ка да бъ­де съ­вър­шен са­мо в сво­ето соб­с­т­ве­но Его и да не пра­ви от Земното раз­ви­тие своя соб­с­т­ве­на цел!" Това ще тряб­ва да из­пи­та чо­ве­кът през це­лия Юпите­ров ци­къл на развитие, при ко­ето пред не­го­вия ду­хо­вен пог­лед ще зас­та­не вси- ч­ко онова, ко­ето в Земното би­тие той е ос­та­вил неп­ро­ник­на­то от Хри- стос.

Нека обоб­щим всич­ко това, скъ­пи мои при­яте­ли и не­ка си спом­ним от та­зи глед­на точ­ка ду­ми­те на Христос, с ко­ито Той из­п­ра­ти Своите уче­ни­ци по све­та да въз­вес­тят Неговото име и да про­ща­ват гре­хо­ве те в Неговото име. Защо да про­ща­ват гре­хо­ве­те в Негово име? Защото то­ва про­ща­ва­не на гре­хо­ве­те е свърза­но с Неговото име. Защото гре­хът мо­же да бъде за­ли­чен и пре­съз­да­ден за един нов живот, ко­га­то Христос мо­же да бъ­де свър­зан с на­ши­те зем­ни остатъци, ко­га­то ние ще Го но­сим вът­ре в нас през вре­ме на на­ше­то зем­но съ­щес­т­ву­ва­не в сми­съ­ла на апос­тол Павловите ду­ми "Не аз, а Христос в мен".

И ко­га­то ня­къ­де ед­но ре­ли­ги­оз­но ве­ро­из­по­ве­да­ние се свър­з­ва в не­го­ви­те външ­ни дейс­т­вия и ри­ту­али с те­зи Христови думи, то е, за да на­пом­ня от­но­во и от­но­во на душите, как­во точ­но е свър­за­но с Христос и то­га­ва ние тряб­ва да тър­сим тук дъл­бо­ко­то зна­че­ние на нещата. Когато в ня­кое ре­ли­ги­оз­но ве­ро­из­по­ве­дание един от не­го­ви­те пос­ле­до­ва­те­ли го­во­ри за про­ща­ва­не на гре­хо­ве­те ка­то по по­ръ­че­ние на Христос, това не оз­на­ча­ва ни­що дру­го освен: онзи, ко­ито със сво­ите ду­ми за про­ща­ва­не­то на гре­хо­ве­те се свър­з­ва с про­ща­ва­не­то на гре­хо­ве­те чрез Христос, той за­гат­ва на душата, ко­ято же­лае да бъ­де уте­ше­на „Да. аз видях, ти си раз­ви­ла тво­ето жи­во от­но­ше­ние към Христос. Ти се съ­еди­ня­ваш с това, ко­ето е обек­ти­вен дълг и грях и ко­ето тряб­ва да вле­зе ка­то обек­ти­вен дълг и грях в тво­ите зем­ни остатъци, ти се съ­еди­ня­ваш с това, ко­ето за теб е Христос. И за­що­то аз познах, че ти си про­ник­на­та от Христос, за то­ва бих мо­гъл да кажа: Твоите гре­хо­ве са простени".

Така сти­га­ме до прек­рас­на­та връз­ка с Единствения, кой­то мо­же да прос­ти греховете, за­що­то Той е Съществото, ко­ето ожи­вя­ва чо­веш­ки­те зем­ни ос­та­тъ­ци - то­ва е ед­но прек­рас­но свър­з­ва­не с Единствения, про­щаващ греховете, ко­га­то онези, ко­ито ис­кат да Му служат, мо­гат да уте­шат оне­зи ду­ши за ко­ито са мог­ли да се убедят, че се чув­с­т­ву­ват свър­за­ни с Христос и те мо­гат да ги уте­шат с ду­ми­те „Твоите гре­хо­ве са простени". Защото то­ва е нов по­дем в от­но­ше­ни­ето на ду­ша­та към Христос, ко­га­то та­зи ду­ша чува: "Аз съм схва­на­ла мо­ите дъл­го­ве и мо­ите гре­хо­ве така, че на мен би мог­ло да се каже. че Христос ги по­ема вър­ху Себе си, че Той ги впли­та в Своето Същество". Ако ду­ми­те „тво­ите гре­хо­ве са про- стени" тряб­ва да бъ­дат ду­ми на истината, то­га­ва ви­на­ги в ун­тер­то­на се съ­дър­жа и това, че на грешника, на длъж­ни­ка ви­на­ги му се на­пом­ня за връз­ка­та с Христос, ма­кар и тя да не е още изразена. Защото меж­ду ду­ша­та и Христос трябва да бъ­де из­г­ра­де­на ед­на тол­ко­ва сил­на ин­тим­на връзка, че да ня­ма нуж­да ду­ша­та пре­ка­ле­но чес­то да об­но­вя­ва съз­на­ни­ето си за нея. И по­не­же Христос е свър­зан по опи­са­ния на­чин с обек­тив­ния дълг и обектив­ния грях на чо­веш­ка­та ду­ша ду­ша­та мо­же да до­веж­да на­й-­доб­ре до сво­ето съз­на­ние във все­кид­нев­ния жи­вот връз­ка­та си с Христос чрез това, че имен­но в мо­мен­та на про­ща­ва­не­то на дъл­го­ве­те пос­то­ян­но от­ново и от­но­во си спом­ня за съ­щес­т­ву­ва­не­то на кос­ми­чес­кия Христос в зем­но­то битие. Скъпи мои приятели, онези, ко­ито ус­во­яват на­ис­ти­на ду­хов­но про­ник­на­та­та от Христос Духовна Наука на Антропософията - не са­мо в един вън­шен смисъл, а в ис­тин­с­кия дух - ще мо­гат без съм­не­ние да бъ­дат из­по­вед­ни­ци на са­ми­те се­бе си. Те без съм­не­ние ще се на­учат да поз­на­ват Христос все по­-­ин­тим­но и по-интимно; чрез Духовната Наука на Антропософията те ще се чув­с­т­ву­ват та­ка ин­тим­но свър­за­ни с Него, че ще Го чув­с­т­ву­ват не­посред­с­т­ве­но в Неговото ду­хов­но присъствие. И ка­то Му да­дат от­но­во тър­жес­т­вен обет ка­то на един кос­мичес­ки принцип, те ще сто­рят то­ва в ду­ха на из­по­вед­та и в ти­ха ме­ди­та­ция ще мо­гат да по­лу­чат от Него оп­ро­ща­ва­не­то на греховете. Докато оба­че хо­ра­та не са се про­ник­на­ли в то­зи дъл­бок ду­хо­вен сми­съл с Духовната Наука на Антропософията, тряб­ва да се обър­не вни­ма­ни­ето вър­ху това, ко­ето ца­ру­ва ка­то един вън­шен знак в раз­лич­ни­те ре­ли­гии на све­та ка­то „про­ща­ва­не на греховете". Хората ще ста­ват ду­хов­но все

И тряб­ва да се уп­раж­ня­ва толерантност! Както онзи, кой­то вярва, че чрез това, че е об­х­ва­нал в сво­ята вътреш­ност ду­ха на Мистерията на Голгота, на Христос, та­ка дълбоко, че да мо­же да подхранва, та­ка да се каже, един ди­алог с Христос, как­то та­къв чо­век тряб­ва да гле­да с раз­би­ра­не към оне­зи хора, ко­ито се нужда­ят от по­ло­жи­тел­ни­те те­зи на ед­но ве­ро­из­по­ве­да­ние и се нуж­да­ят от Христови служители, ко­ито ви­на­ги и ви­на­ги да ги уте­ша­ват с ду­ми­те „Твоите гре­хо­ве са простени", та­ка от дру­га стра­на тряб­ва да бъ­дат то­лерант­ни и онези, ко­ито виждат, че се на­ми­рат хора, ко­ито ве­че са­ми мо­гат да се спра­вят със се­бе си. Всичко то­ва е все още един иде­ал в зем­но­то битие, но по­не ан­т­ро­по­со­фът би мо­гъл да съ­зер­ца­ва на­го­ре към един та­къв идеал.

Скъпи мои приятели, аз ви го­во­рих за ду­хов­ни тайни, ко­ито се раз­бул­ват и ко­ито поз­во­ля­ват на човека, ко­га­то той е при­ел мно­го от Антропосо- фията вът­ре в се­бе си, да над­ник­не още по­-дъл­бо­ко в ця­ла­та същност на на­ше­то битие.

Аз ви го­во­рих за оно­ва по­беж­да­ва­не на чо­веш­кия его­изъм и за оне­зи неща, раз­би­ра­не­то на ко­ито ни да­ва пре­ди всич­ко ед­но пра­вил­но схва­ща­не на Кармата. Аз ви го­во­рих за човека, до­кол­ко­то той е не са­мо ед­но Азово същество, а при­над­ле­жи на ця­ло­то Земно съ­щес­т­ву­ва­ние и приз­ван да по­ма­га за пос­ти­га­не­то на бо­жес­т­ве­на­та цел на Земята. Христос не е до­шъл са­мо за то­ва в све­та и не е пре­ми­нал през Мистерията на Гол- гота за да пред­с­тав­ля­ва не­що за все­ки един от нас в на­шия егоизъм. Би би­ло ужас­но да мислим, че Христос тряб­ва да бъ­де раз­би­ран така, що­то ду­ми­те на апос­тол Павел „Не аз, а Христос в мен" да по­ощ­ря ват са­мо един по­-висш егоизъм. Христос е по­не­съл смър­т­та за ця­ло­то човечество, за зем­но­то човечество. Христос е ста­нал цен­т­рал­ни­ят Дух на Земята, кой­то тряб­ва да спа­си всич­ко ду­хов­но на Земята, ко­ето про­из­хож­да от чо­ве­ка и да го спа­си за Земята.

Човек мо­же днес да че­те кни­ги от те­оло­зи - и онези, ко­ито са про­че­ли те­зи кни­ги ще мо­гат да пот­вър­дят това, ко­ето каз­вам се­га - чо­век мо­же днес да че­те те­оло­гич­ни книги, ко­ито каз­ват приб­ли­зи­тел­но следното: ,Да, оп­ре­де­ле­ни бо­гос­ло­ви на 19-то и 20-то сто­ле­тие из­ко­ре­ни­ха на­й-­нак­рая сред­но­ве­ков­на­та вя­ра на народа, че Христос се е по­явил в све­та за да из­т­ръг­не Земята от дявола, за да из­т­ръг­не Земята от Луцифер". Днес всред бо­гос­ло­ви­ето съ­щес­т­ву­ва един прос­ве­тен материализъм, ко­ито ка­то та­къв не ис­ка съвсем сво­бод­но да се изповядва, а пра­ви то­ва по осо­бен начин. „Да, (та­ка каз­ват те) в тъм­но­то сред­но­ве­ковие хо­ра­та са го­во­ре­ли за това, че Христос се е по­явил в света, за­що­то е тряб­ва­ло да из­т­ръг­не све­та от ръ­це­те на дявола". Истинското прос­вет­ле­ние оба­че ни
во­ди об­рат­но до та­зи обикновена, прос­та вя­ра на народа. Защото на Луцифер при­над­ле­жи онова, ко­ето не е би­ло ос­во­бо­де­но от Христос. И всич­ко чо­веш­ко в нас, ко­ето над­х­вър­ля на­ше­то Его, то се об­ла­го­ро­дя­ва и ста­ва пло­дот­вор­но за ця­ло­то човечество, ко­га­то е про­ник­на­то от Хри- стос. И сега, на­ми­рай­ки се пред вас, в края на на­ши­те съ­зер­ца­ния от те­зи дни, не бих ис­кал да про­пус­на да ка­жа на вся­ка от­дел­на ду­ша от тези, ко­ито бя­ха съб­ра­ни през пос­лед­ни­те дни и те­зи думи: Надежда и до­ве­рие в бъ­де­ще­то на на­ше­то де­ло на­ис­ти­на мо­гат да жи­ве­ят в на­ши­те сърца, за­що­то ние се ста­ра­ех­ме от са­мо­то на­ча­ло на на­ша­та ра­бо­та да про­ник­нем онова, ко­ето има­ме да ка­жем с Волята на Христос. И в това, ко­ето би мог­ло да се ка­же съ­щес­т­ву­ват на­деж­да и доверие, че в край­на смет­ка на­шето уче­ние е са­мо по се­бе си онова, ко­ето Христос ис­ка­ше да ни ка­же и то из­пъл­ня­ва не­го­ви­те ду­ми „Ето Аз съм с вас през всич­ки­те дни, чак до края на Земните времена". Ние ис­ках­ме са­мо да се вслу­ша­ме в онова, ко­ето ид­ва от Него. И точ­но това, с ко­ето Той ни вдъх­но­ви спо­ред Неговото обещание, не­го ние ис­ка ме да по­емем в на­ша­та ду­ша ка­то на­ша Духовна Наука. Ние счи­та­ме на­ша­та Духовна Наука за хрис­ти­янска, не за­що­то я чув­с­т­ву­ва­ме ка­то не­що християнски-догматично, а за­що­то про­ник­на­ти от Христос, я счита­ме ка­то ед­но от­к­ро­ве­ние на Хри- стос вът­ре в са­ми­те нас. Ето за­що аз съм убеден, че онова, ко­ето по­кълва ка­то същинска, ис­тин­с­ка Духовна Наука в душите, ко­ито за­ед­но с нас ис­кат да при­емат на­ша­та про­никна­та от Христос Духовна Наука, убе­ден съм, че то­ва ще бъ­де пло­дот­вор­но за ця­ло­то чо­ве­чес­т­во и особе­но за онези, ко­ито ще при­емат те­зи плодове.

Много от това, ко­ето е добро, ко­ето е ду­хов­но доб­ро в на­ше­то ду­хов­но­-на­уч­но движение, ко­га­то го наб­люда­ва­ме ясновидски, ни се по­каз­ва така, че то про­из­хож­да от онези, ко­ито за­ед­но с нас са при­ели на­ша­та про­ник­на­та от Христос Духовна Наука и онези, ко­ито след ка­то са пре­ми­на­ли през Портата на смъртта, от­но­во из­п­ра­щат на­до­лу пло­до­ве­те на та­зи про­ник­на­та от Христос Духовна Наука. В нас жи­вее ве­че това, ко­ето ни из­п­ра­щат от ду­хов­ни­те све­то­ве онези, ко­ито са при­ели про­ник­на­та­та от Христос Духовна Наука. Защото, в сво­ята Карма те не го за­дър­жат са­мо за тях­но соб­с­т­ве­но усъвършенствуване, а мо­гат да го на­карат да се из­лее в ду­ши­те на онези, ко­ито ис­кат да го приемат. Утеха и на­деж­да за на­ша­та Духовна Наука раз­цъф­тя­ва в нас от това, че ние знаем: на­ши­те та­ка на­ре­че­ни „мъртви" ра­бо­тят за­ед­но с нас.

Завчера спо­ме­нах­ме за те­зи не­ща в оп­ре­де­ле­на връзка. Но днес, скъ­пи мои приятели, ко­га­то се на­ми­ра­ме в края на те­зи съзерцания, бих ис­кал да мо­га да си позволя, лич­но да ка­жа съ­що и след­ни­те ду­ми на ва­ши­те души: Като го­во­рих пред то­зи ан­т­ро­по­соф­с­ки клон на на­ше­то Общество тук в Норкьопинг, аз не мо­жах да сто­ря то­ва без доб­рия дух на онази,
ко­ято бе­ше та­ка ин­тим­но свър­за­на с на­шия Норкьопингски клон. Духът на гос­по­жа Даниелсон гле­да ка­то един до­бър ан­гел на кло­на на та­зи ан­т­ро­по­соф­с­ка об­щ­ност и Обществото, на всичко, ко­ето тя ис­ка да пред- приеме. И то­зи дух бе­ше „хрис­ти­ян­с­ки Дух" в опи­са­ния смисъл. Души- те, ко­ито го познават, ни­ко­га не ще се чув­с­т­ву­ват раз­де­ле­ни от него. Нека той бди и по­-на­та­тък ка­то ду­х-­па­зи­тел над то­зи клон на Общество- то. Той на дра­го сър­це ще ис­ка това, той на­ис­ти­на го иска, ако душите, ко­ито ра­бо­тят в то­зи клон на Обществото, го приемат.

С те­зи думи, из­ка­за­ни от дъл­бо­чи­на­та на сърцето, аз прик­люч­вам те­зи лекции, скъ­пи мои приятели, и се надявам, че ще ра­бо­тим за­ед­но и по­-на­та­тък в из­б­ра­ни­те пъ­ти­ща на Духа.