Лекции изнесени в Оксфорд, Англия от 16. до 20. Август 1922

Вземете например следното: В определен период от време в класа сме се занимавали с човешката анатомия, така както е било необходимо за този клас в училището. Обяснили сме на децата формата на костната система, обяснили сме също и външната страна на тялото, начина на живот в човешкия организъм. Когато урокът е така артистично изграден, както представих това през последните дни, тогава децата по един жив начин поемат в себе си преподаваното знание. То е навлязло в тяхната воля, а не само в мислите им, в главата. И когато децата започнат да изработват даден предмет, тогава човек вижда, че преподаването продължава да живее в ръцете им. Предметите придобиват различни форми, в зависимост от това с какво сме се занимавали през часа. Детето изживява преподаденото в изработените форми. По това, което децата извайват пластично, ние виждаме с какво са се занимавали те в сутрешните часове от 8 до 10 часа, защото това, което трябва да бъде предадено като урок, то именно навлиза в целия човек.

Това може да бъде постигнато само ако се съобразим с начина, по който работи природата. Позволете ми да кажа нещо доста еретично: Възрастните обичат да дават на децата кукли, “особено” красиви кукли. И те не забелязват, че децата всъщност не желаят това. Децата ги връщат, но възрастните пак им ги натрапват. Красиви кукли, добре изписани! Много по-добре е да дадете на децата една носна кърпа или ако Ви е жал за носната кърпа, тогава нещо друго. Ето тук кърпата се връзва, тук е главата, рисуваме носа, две очи и т.н. Здравите деца много повече предпочитат да играят с това, отколкото с “красивата кукла”, защото тук не остава място за тяхната фантазия: доколкото куклата е изписана възможно най-красиво, дори с червени бузи, тогава за фантазията не остава нищо. Редом до красивата кукла детето опустява вътрешно.

Това обаче ни насочва към начина, по който трябва да изведем на бял свят онова от детето, което изгражда самото дете. И виждате ли, когато нашите деца в 6-та учебна година започнат да изработват нещата, изхождайки от собственото си чувство за форма, тогава това се проявява така, както е при тези малки модели, които сме донесли тук (дървени кукли). Нещата са такива, каквито са произлезли изцяло от индивидуалността на дадено дете.

И става дума най-вече за това, децата отрано да бъдат насочени към онова умение да си представят живота, изхождащ не от някаква вътрешна вцепененост, а от една вътрешна подвижност. Ето защо, когато изхождайки от същността на играта оставим децата да извайват това, което за тях е сериозно, тогава ние трябва да се опитаме във всичко това да внесем подвижност. Виждате ли, такива неща като този юнак (изрязана от дърво мечка), такива неща децата правят изхождайки изцяло от себе си и те правят в целия този механизъм за дърпане, без помощта на нашето упътване, така че този юнак си движи езика, когато бъде дръпнат ето така. Или децата внасят фантазията си в тези неща: те не правят котката така, че същата да изглежда послушна, а това, което забелязват – без да познават по-дълбоката връзка – те го вграждат съвсем ясно – котешката гърбица.

Особено държа на следното: още при играчките децата да се вживяват в това, което се движи, което не стои просто на едно място, а кара детето да действува. Така децата измайсторяват неща, които в хода на постепенното изработване им доставят изключителна радост. Те не само правят различни неща, но изхождайки изцяло от собствената си идея, съчиняват разни истории за джуджета, гноми и други подобни.

По съвсем сложен начин децата намират възможността да изработват такива неща. Ние не им казваме как може да бъде направено това, но детето само бива насочено, така че да може от себе си да изработи такъв един весел симпатяга (движещ се гарван), който веднага след това може да стане безкрайно тъжен. А когато детето успее да изработи ето това (бухал), тогава то е особено удовлетворено! Това са неща, изработени от деца между 11 и 15 години – сега те се правят все още от по-големите, но постепенно ние ще изместим тези занимания в по-долните класове, където формите ще бъдат по-прости.

Освен този час по сръчност имаме и същински час по ръчен труд. И тук аз трябва да отбележа, че при всички занимания във Валдорфското училище момчетата и момичетата са заедно. Момчетата и момичетата са заедно чак до най-горния клас. Отивайки така към по-горните класове, заниманията естествено стават по-обособени. Но общо взето, с известни изключения

, момчетата изучават същите трудови дейности, както и момичетата. И по странен начин става ясно с каква голяма радост малките момичета извършват работи, които обикновено се вършат само от момчета. По този начин постигаме нещо и в социално отношение: взаимното разбиране между половете, към което днес трябва да се стремим – отношение, в което от социална гледна точка днес ние никак не сме напреднали и спрямо което имаме най-големите предубеждения. И фактически ние вършим едно добро дело, постигайки нещо, което бих искал да посоча чрез следния пример. Едно такова малко училище ние имахме също и в Дорнах. То ни беше забранено заради швейцарската свобода15. Сега ние можем само да започнем да изнасяме уроци за напреднали млади дами и господа, защото свободата изисква свободни училища да не съществуват редом с държавните училища. Но нали това е нещо, което не е свързано със същинската педагогика. Ала в продължение на известен период от време ние също и в Дорнах имахме възможността да работим с едно малко училище. Вероятно в скоро време все пак ще бъде възможно да открием такова свободно училище в Базел16. Но както казахме във Валдорфското училище в часа по ръчен труд се изработват всевъзможни неща. Тук момичетата и момчетата работят съвсем мирно заедно. Ако не се спрете на някои фини подробности, тук например при тези две работи (две покривки), Вие няма да можете лесно да разграничите в какво се крият различията между работата на момчетата и момичетата.

Единственото, което се прояви по един странен начин, е следното: В най-горния клас, който засега имаме и в който са събрани 16 и 17-годишни момчета и момичета, и в който те се учат да предат и тъчат, така че тези хора наистина да бъдат въведени в практическия живот, да опознаят този живот, в този клас момчетата не пожелаха да предат, а пожелаха да помагат на момичетата. Те казаха, че момичетата трябвало да предат, а те искали да бъдат носачи – така, че поеха един вид рицарско покровителство над момичетата. Това е единственото, което досега се установи, а именно, че в случая момчетата пожелаха да обслужат момичетата. Но във всичко останало ние видяхме, че момчетата извършват всички възможни трудови дейности.

Опитваме се също така от това, което се оформя като урок по рисуване, да направим урок по ръчен труд. Не в смисъла първо да караме децата да рисуват, а след това да бродират, но се стремим да оставим децата да боравят с цветовете, изхождайки наистина изцяло от цялата своя човешка същност. Разбира се, изключително важно е първоначално да предизвикаме у детето правилното изживяване на цветовия елемент. Ако вземете малките бои, които обикновено могат да бъдат купени в магазина и оставите децата да рисуват с четка от палитрата – тогава децата няма да научат нищо. Необходимо е детето да се научи да живее с цветовете, не да взема готовите цветове от палитрата, но да взема разтворените във вода цветове. Тогава детето получава усещането как един цвят започва да живее до другия; то получава чувство за вътрешна хармония и за вътрешно изживяване на цветовете. И макар че всичко това понякога носи със себе си трудности – понякога видът на класа съвсем не е добър след като е бил преподаван урок по рисуване, защото всички деца не са особено сръчни и тази сръчност те усвояват трудно. И макар това да носи трудности, ако по този начин въведем децата първоначално в цветовия елемент, така, че те да се научат да рисуват, изхождайки от изживяването на цвета, без при това да се стремят натуралистично да подражават на нещо – тогава всичко това води до огромен напредък. Тогава от само себе си върху хартията се появява цветовата повърхност и цветовата форма. Във Валдорфското училище, също и в Дорнах, децата рисуват така, че първоначално рисуват изживяването на цветовете. Въпросът винаги се свежда до подреждането на цветовете един до друг и един върху друг. Така детето изживява себе си в цвета и едва после постепенно се стига дотам, че от цвета да може да изведе формата. Вие виждате как тук – наистина при напредналите деца – без да се започва от рисуването, изхождайки от цвета, получаваме нещо, свързано с формата, с образа. На същия принцип лежи и преподаването на малките деца. Тук например ние имаме такива хартиени листове, които подтикват към изживяването на цвета. Тук не се рисува нещо, но тук децата изживяват, живеят, изхождайки от цвета. Рисуването на нещо – то може да дойде едва по-късно. Когато децата твърде рано започнат да рисуват нещо, тогава те губят усета за живота, тогава в тях се надига усещането за мъртвото.

Ако подходим по този начин, преходът към нещо предметно от света е много по-жив, отколкото ако тази основа не е създадена. Виждате ли, тези деца, които първоначално са се научили да изживяват цвета, те по-късно започват да рисуват например остров Сицилия във връзка с урока по география – при това се получава карта на страната. Ето как художествената работа се съчетава дори с урока по география.

Когато по този начин събудим в детето чувството за хармония на цветовете, тогава децата започват да изработват предмети, които се оказват полезни в живота. Например тази обложка за книги не е била първоначално нарисувана. Детето се е научило да изживява в цвета това, което представлява например една обложка за книги и след това то е оформило обложката като такава. Тук става дума за това в детето да бъде събуден един истински усет за живота. Това чувство дава възможността именно чрез формата и цвета детето да бъде въведено в живота.

Понякога можем да видим следното ужасно нещо: Някой поставя на дрехата си якичка, слага колан, а долу шевица върху подгъва, при което и на трите места виждаме един и същи мотив. Понякога можем да видим такива неща. Това, разбира се, е най-ужасното, което може да се случи в живота, изхождайки от някакви инстинкти за художественост. Детето отрано трябва да се научи, че една лента, която е предназначена за врата, носи в себе си тенденцията да се разтваря надолу, да действува по посока надолу, че коланът трябва да действува по посока на двете страни и че долната ивица на дрехата трябва по някакъв начин да се стреми нагоре, а надолу да стои стабилно. Не бива да се случва така, че детето просто да се научи да изработва художествено дадена шевица; детето трябва да знае как ще изглежда една шевица в зависимост от това, дали ще бъде поставена върху една, или друга част на човешкото тяло. Например, когато се прави подвързия на книга, тя трябва да бъде направена така, че като я погледне, човек да знае откъде трябва да бъде отворена книгата. Между горе и долу трябва да има разлика. Детето по необходимост трябва да се врастне в това чувство за пространство и в това чувство за форма. Всичко това прониква в човека чак до върха на пръстите му. Това е занимание, което понякога въздействува по-силно върху физическото тяло, отколкото гимнастиката. Така Вие виждате как от боравенето с цветовете израства онова, което после се превръща във всякакви полезни предмети, които биват изработени, така че детето наистина да чувствува единия цвят поставен до другия и едната форма до другата. И всичко това е част от нещо цялостно и затова детето го прави именно по този начин.

Това е нещо, което с всяка своя подробност има връзка с живия елемент на труда. Училищното преподаване трябва да бъде предучилище за живота. Между тези изработени предмети вие можете да видите всякакви интересни неща, дори ето тук нещо, изработено от едно сравнително малко момиче (поставка за яйце).

Аз не мога да Ви покажа всичко в тази лекция, но исках само да насоча вниманието Ви към тези красиви неща, които сме донесли от Валдорфското училище. Тук има и два сборника с песни от г-н Бауман, музикален ръководител на Валдорфското училище, от които можете да видите какви песни и мелодии се преподават във Валдорфското училище. А тук, както виждате, има много неща, изработени от едно момиче; разбира се, поради затруднения на границата ние не можахме да донесем много неща. Всичко това е изпълнено по такъв пластичен начин, както и тук. Виждате, децата имат съвсем мили хрумвания: те схващат живота; тези неща са издялани от дърво.

А от тази географска карта можете да видите как, ако се започне жизнерадостно, изхождайки от първия принцип, след това децата могат да бъдат въведени в пълнокръвния живот. От тази карта можете да видите: отначало детето изживява цвета, после то заживява изцяло душевно. След като чрез изживяванията на цветовете детето намира път към това, което се предава в часа по география, тогава то израства дотам, да каже: о-в Крит трябва да бъде нарисуван с определен цвят, а така – Малоазиатския бряг; Пелопонес – така. Чрез цвета детето се научава да се изразява по художествен път и по този начин една географска карта наистина се превръща в един вътрешен душевен продукт.

Помислете си само как децата съпреживяват Земята, когато изхождайки от своята вътрешност, рисувайки Крит или Пелопонес, или Северна Гърция, при всеки един цвят те имат и съответното усещане. Тогава в тяхната душа оживява това, което е Гърция и в известен смисъл детето отново създава Гърция, тръгвайки от самото себе си. По този начин човекът наистина приема в себе си света по един жив начин. И съвсем иначе оживяват нещата в детето, ако по този начин го оставим да съпреживява реалността, обичайната суха реалност на деня, а именно когато първоначално се научи художествено да изживява в простото рисуване елементите, онези, бих казал, цветни срички и думи, чрез които то изразява самото себе си.

Оксфорд, 24. Август 1922

От изложението, което досега си позволих да направя, може би е станало ясно към какво трябва да се стреми цялото възпитание и преподаване във Валдорфското училище. То трябва да се стреми да създаде от човешките деца физически здрави и силни хора, да създаде душевно свободни и духовно просветени хора. Физическото здраве и сила, душевната свобода и духовната яснота – това, от което в бъдещето си развитие човечеството ще се нуждае най-много и в социално отношение. Но за да можем да възпитаваме и да преподаваме по този начин, е необходимо по отношение на възпитателя изцяло да бъде постигнато това, което се опитах да представя в досегашното си изложение.

Учителят трябва да бъде в състояние да прозре детския организъм, така да прозре човешкия организъм, че да може да даде преценка за физическото здраве. Защото когато човек наистина е в състояние да прецени физическото здраве и да го преведе в съзвучие с душевния елемент, само тогава той може да каже: Ето, с това дете можем да предприемем това, а с другото дете можем да предприемем друго.

Днес се шири мнението, че лекарят трябва да навлезе в училището. И съществува желанието все повече да бъде усъвършенствувана системата на училищния лекар. Но тъй както не е добре различните клонове, различните предмети на преподаването да бъдат предоставени на различни учители, нямащи връзка помежду си, така също не е препоръчително за възпитанието да бъде предоставено физическото здраве на някой, който няма своето място сред цялостния учителски колектив. Обаче с това е свързана една определена трудност. Тази трудност аз искам да Ви опиша чрез един пример.

Веднъж един човек, който е училищен инспектор, посети нашето Валдорфско училище, при което аз разказах това, което е необходимо да бъде наблюдавано и по отношение на физическото здраве, на физическото състояние на децата, разказах за едно дете, което имаше порок на сърцето, после за едно друго дете, което имаше някакво друго заболяване и тогава човекът каза съвсем учудено: Но тук учителите трябва да имат медицински познания, ако това изобщо може да има някакво значение в училището!

Да, ако за целите на едно здравословно възпитание е необходимо учителите до определена степен да имат добри медицински познания, тогава те наистина ще трябва да имат тези познания, тогава те трябва да придобият тези познания. Животът не може да бъде подреждан според хорските отживелици: жизнените системи сред хората трябва да бъдат изграждани според изискванията на живота. Тъй както трябва да научим нещо, за да можем да умеем нещо, така и възпитателят трябва нещо да научи, за да може да умее нещо.

Така за възпитателят е необходимо да си изгради точна представа за съвсем малкото дете във връзка с това какво детето изживява в акта на играта. В играта живее изцяло един комплекс от душевни занимания – радост, понякога болка, симпатия, антипатия; в играта има любопитство и любознателност. Детето се стреми да изследва точно играчките, иска да види какво има в тях. И чрез това, което произлиза душевно от детето, което произлиза душевно от него във вид на едно съвсем свободно занимание, което все още не е насилствено включено в човешкия труд, чрез това човек трябва да може да наблюдава как детето тръгва от чувството, как то е задоволено или неудовлетворено. Защото ако играта на детето бъде насочена така, че детето да изпита известно удовлетворение от нея, тогава ние във физическо отношение стимулираме онази дейност, която е свързана с храносмилането на човека. И в зависимост от начина, по който насочваме играта, в късна възраст човекът е изложен по-малко или повече на определени затруднения по отношение на кръвообращението и по отношение на храносмилането. Тук съществува една фина интимна връзка между начина, по който детето играе и това, което после ще произлезе от физическия организъм на детето.

Нямаме право да кажем: физическият организъм – това е нещо маловажно; аз съм идеалист, нямам работа с този нисш физически организъм. Този физически организъм е поставен в света от божествено–духовните космически сили, той представлява божествено творение и ние трябва да съзнаваме, че тъкмо като възпитатели трябва да работим над това творение. Но аз бих предпочел да говоря чрез един конкретен пример, а не като си служа с общи абстрактни изречения.

Да вземем случая, когато – бих казал – по един малко патологичен начин при някои деца се проявява това, което бихме могли да наречем предразположение към меланхолия или се проявява това, което можем да наречем предразположение към сангвиничност. Учителят трябва да знае, къде е границата между физиологичното и патологичното. Ако той забележи, че при дадено меланхолично дете нещата отиват в посока на патологичното – това става много по-често, отколкото се предполага – тогава той ще потърси връзка с родителите и ще се опита да чуе как детето бива хранено в къщи. Тогава той ще открие връзка между начина на хранене и патологичната меланхолия. Наистина могат да съществуват и други причини, но тук аз привеждам само един пример, за да бъда конкретен. Вероятно учителят ще открие, че на това дете вкъщи му дават твърде малко сладки неща за ядене. Поради това, че с храната се дава твърде малко захар, чернодробната дейност не бива правилно регулирана. Защото при това меланхолично дете съществува следната своеобразност, а именно, че едно определено вещество, което иначе се образува в растенията, тук се изгражда също и в черния дроб, но все пак нещо не е както трябва. При всеки човек в черния дроб бива образувана скорбяла, ала такава скорбяла, която не е растителна, но е животинска скорбяла (гликоген – бел. пр.) и в черния дроб тя веднага бива превърната в захар. При меланхоличното дете тази дейност не протича правилно и трябва да дадем съвет на майката да дава на детето повече захар с храната: по този начин ще въздействуваме върху гликогенната функция на черния дроб и ще видим, че дори чрез тази чисто хигиенична мярка може да бъде постигнато изключително много. Възпитанието трябва да се разпростира върху целия човек.

Докато при сангвиничното дете ще открием точно обратното. Това дете често се превръща в обожател на захарните петлета. На такива деца се дават много бонбони, дава се много захар с храната. Когато детето се превърне в обожател на захарни петлета, тогава настъпва точно противоположната дейност. Изобщо черният дроб е един изключително важен орган: орган с много по-голяма прилика със сетивните органи, отколкото човек предполага. Черният дроб съществува, за да бъде вътрешно възприеман целия човек. Черният дроб притежава чувствителност спрямо целия човек. По тази причина той е организиран различно в сравнение с другите органи. В другите органи навлиза известно количество артериална кръв и излиза венозна кръв. Черният дроб има особен строеж. В черния дроб навлиза една особена вена, снабдяваща черния дроб с особена венозна кръв (порталната вена – внасяща в черния дроб кръвта, която идва от цялата храносмилателна система – Бел. пр.). Благодарение на това тъкмо във вътрешността на човека черният дроб представлява един вид външен свят. По тази причина чрез черния дроб човекът има способността да възприема себе си и да възприема това, което действува върху неговия организъм. Черният дроб представлява един изключително фин барометър за начина, по който човекът се противопоставя на света. Когато съветваме майката да ограничи малко захарта в храната на патологичното дете-сангвиник, което е неспокойно, което нервно скача от едно впечатление на друго, тогава бихме могли да въздействуваме изключително благотворно върху детето.

Ето защо чрез неща, които не се осъществяват чрез преподаването и чрез възпитаването, а се осъществяват между другото, ето така, ако сме добри възпитатели, можем да направляваме по правилен начин детето, така че то наистина да израсне с едно здраво и силно физическо тяло. И ние ще забележим как тъкмо това има изключително голямо значение за цялостното развитие на човека.

Наблюдавайки момичетата и момчетата във Валдорфското училище ние събрахме богат опит за възрастта между 15 и 16 години. Отначало във Валдорфското училище ние имахме 8 основни класа, след това прибавихме по още един клас 9-ти, 10-ти клас, сега ще имаме един 11-ти клас. В тези най-горни класове, които не са основни класове, а са напреднали класове, в тях момчетата и момичетата са на възраст 15-16 години. Тук имаме особени затруднения. Тези затруднения са отчасти от физическо-морален характер. За тях ще говоря после. Но и във физическо отношение забелязваме, как човешката природа непрекъснато клони към патологичното и как трябва да бъде предпазвана от него.

При определени обстоятелства забелязваме сред момичетата как общото развитие започва да клони към хлороза, към анемия. Момичето става – както се казва – малокръвно в организма си, то става бледо, анемично. Това наистина се дължи на обстоятелството, че в тази 14-та, 15-та, 16-та година духовният елемент бива излъчен от цялостното човешко устройство: а този духовен елемент, който преди това е действувал в целия човек, той е, който регулира кръвта. Сега кръвта е предоставена сама на себе си. Сега тя трябва да бъде правилно подготвяна, за да може, изхождайки от собствената си сила, да снабдява далечните части на тялото. Момичетата стават малокръвни, бледи, ние трябва да знаем, че това малокръвие настъпва тогава, когато със стимулите, които в преходния период сме давали на момичетата, не сме успели да събудим достатъчно интерес в тях. Ако държим будни вниманието, интереса, тогава целият физически организъм е различен в дейността си, стимулирана от самата човешка същност и тогава малокръвието няма да настъпи по същия начин.

При момчетата настъпва обратното. При момчетата настъпва един вид неврит. Неврит, състояние, при което те имат един вид прекомерно количество венозна кръв в мозъка си. По тази причина тъкмо през тези години мозъкът функционира така, сякаш е препълнен с кръв. При момичетата имаме работа с малокръвие в тялото, при момчетата имаме препълненост с кръв, една тиха препълненост с кръв и по-точно един вид неправилно движение на артериалната и венозната кръв в главата. Това се дължи на обстоятелството, че момчетата са били превъзбудени от впечатления, че сме поднесли на момчетата впечатленията по такъв начин, че те е трябвало да препускат от едно впечатление към друго и не са могли да си починат. И ние ще видим, че невъзпитаните постъпки при 14 – 15 – 16-годишните се проявяват тъкмо по този начин и са свързани с цялостното физическо развитие.