Лекции на су (непълни) политико-правни направления в исляма



страница5/7
Дата21.07.2016
Размер0.95 Mb.
1   2   3   4   5   6   7
В същата 1911 г. се случва и друго – депутатите от палатата на общините започват да получават заплати, несъществен факт на пръв поглед, но на практика е от особена важност, защото се създават възможности освен двете традиционни партии да се появи и друга и такава се появява действително 1906 г. лейбъристката партия, със заплащането се стимулира политическия успех на лейбъристката партия, поради причината, че нейните депутати са с такъв статус, че не могат да съществуват без заплати. Така се разширява социалната база на английския парламент.
Англия е родината на съвременния конституционализъм, нейният опит е заимстван от САЩ, Франция и други

ШЕРИАТЪТ В АРАБСКИЯ ХАЛИФАТ

Под Шериат, ПЪТ НА ПРАВДАТА, буквален превод, се разбира една съвкупност от писани закони и обичаи, в които чисто правните норми и религиозните догми се сливат в едно. Главен източник за ислямското право, Шериата, е Коранът, свещенната книга на мюсюлманите, която според преданието е написана лично от Мохамед.
Не може да се съди само по Корана, към него има множество допълнения:
- СУНИ – това са сборници със съдебни решения на самият Мохамед;
- ФЕТВИ – това са правни тълкувания, реализирани от авторитетни мюсюлмански юристи като не е задължително тези хора да са съдии – в случая когато по дадено дело липсват указания във всички тези писани източници, то тогава се прилага обичайното право

Характерна особеност е това, че мюсюлманите имат по-широк кръг от права в сравнение с иноверците, напр. последните са доста ограничени, при избирането на място за живеене, при избиране на професия, при придвижването по територия


Нормите на ГРАЖДАНСКОТО ПРАВО на Шериата пазят имуществените интереси на собственика, законния владетел на имуществото. Различават се следните способи за придобиване на собственост:
- в качеството на военна плячка – съвсем законен и редовен способ за придобиване на собственост;
- посредством гражданска сделка;
- собственост, получена по наследство;
- собственост, получена в дар от върховната власт – държавата

По учението на исляма светът се дели на мюсюлманска страна, територия и страна на неверници, съгласно това учение цялата земя принадлежи на Аллах и на неговият пророк Мохамед. От своя страна земята в страната на мюсюлмваните се дели на няколко категории


– държавна земя;
– свещенна земя – това са местата, в които според преданието е живял Мохамед;
– вакъфи – вакъфски земи – това са земи, които са дадени на училища, мюсюлмански религиозни учреждения и служат за издръжка на съответното училище или храм;
– икта – земя, която се дава като награда, компенсация за определена служба;
– земята, която се намира в частна собственост;
– общинска земя

Всяка от тези категории земи си има свой собствен , доста подробен правен статус, завоюваните земи в хода на война против неверните се присъединявали към държавната собственост и се отдавали на селяните под аренда. В МЕКА, в нейните околности, където се намират светините на мюсюлманската религия имат особен правен статут, не се разрешавало да има иноверци, забранявало се да се унищожават животни и растения. По Шериатът съществуват няколко типа задължения на конкретното физическо лице:


- задължения с религиозен характер – т.нар. обети, които имат едностранен характер, конкретното лице обещава, че ще извърши или съответно няма да извърши определени действия – напр. може да се обещае да се подари, пожертва имущество за някакви благотворителни цели, в исляма има доста силен благотворителен уклон. Или пък обещание да се освободи роб и т.н. Ако евентуално такова задължение не се изпълни, то съгрешилият е длъжен да направи изкупителна жертва, да нахрани бедни, да се подложи на пост и т.н.
- договорите в системата на Шериата се считат за недействителни в случаите, в които отсъстдва доброволното съгласие на двете страни и в частност, когато договорите са сключени чрез измама, грешка или чрез принуда;
- по учението на исляма е греховно да се дават пари в заем с лихва – разбира се в практиката са намерени начини тази забрана да бъде заобиколена, напр. може да се получат пари в заем ,като в замяна се поеме ангажимент за конкретна работа, няма да има лихва, но обемът на работата е такъв, че да включи и главница и лихва.

В областта на семейните отношения Шериатът утвърждава господството на мъжът, в качеството на съпруг, баща, 4 законни съпруги и неограничен брой наложници; при сключването на брака, жената се счита за предмет на сделка, влизайки в семеен съюз, жената преминава изцяло под властта на съпруга, длъжна е да не се показва на обществени места, да избягва случайни срещи с чужди мъже и т.н


На омъжената жена не се разрешава да учи и да се занимава с професионална дейност. Мъжът има право на телесни наказания спрямо членовете на семейството си, той е длъжен да ги издържа. Разводът по шериата зависи изключително от мъжа, който на всичко отгоре не е длъжен да обяснява и доказва причините и повода за вземането на подобно решение, но малката форма на компенсация, че след развода в течение на следващите 4 месеца, мъжът е длъжен да издържа бившата си съпруга. Сроковете в правото там са понякога доста странни, някои са носители на дълбока традиция, други много трудно могат да бъдат доказани.

По отношение на НАСЛЕДСТВЕНОТО право мюсюлманските юристи се ръководят от правилото, този който не може да язди кон и да владее боя с меч не може да получава наследство. Наследството се разглежда само като придобиване на права, но не и като придобиване на задължения, съответно след смъртта на физическото лице неговите парични задължения отпадат, което е добре за наследниците.



По характера на отговорността престъпленията според Шериата са два вида:
- престъпления от по-тежък характер, за които престъпникът буквално отговаря с живота и с тялото си;
- престъпления , чието извършване води до заплашване на глоба
Към първите се отнасято – участие във въстание, метеж, богохулство, оскърбление на религиозни светини, убийство в резултат на разбойничество, всички тези изброени престъпления се наказват със смърт, цялото имущество на виновника се конфискува, най-близките родственици от мъжки пол подлежат на същото наказание, а неговата съпруга и деца се продават в робство
Към втория вид престъпления се отнасят умишлените и случайни убийства, причиняване на рани и материални вреди
Шериатът разрешава кръвната мъст, по този начин родствениците на убития могат законно да отмъстят на принципа на Талиона; възможно е било престъпника да бъде физически предаден на семейството на пострадалия, което семейство по свое усмотрение решавало какво наказание да приложи.
Съществувала обаче възможността на убиеца да бъде простено, ако той или неговите роднини заплатят определен паричен откуп. Тази възмвожност поне за по-голямата част от населението имала чисто теоретичен характер. За убийството на жена – откупът е половин, за убийството на неверник – една-трета; Имало фиксирана стойност на откуп за човешки живот
При нанасяне на телесни повреди сумата силно се намалявала. В случая, когато не можело да се постигне споразумение за откуп или пък за семейството на престъпника се окажело невъзможно плащането на откуп, се прилагало директно кръвното отмъщение, ПРИНЦИПЪТ НА ТАЛИОН се прилагал буквално, със същото оръжие и да се нанесе същата рана.
Ислямът забранявал използването на алкохола – под алкохол разбирали само вино. За употреба на вино се наказвали до 45 удара с камшик, с бой се наказвало и участието в хазартни игри. Това важи за исляма и в момента.
За кражба се отсичал „инструментът” на извършването й. Наказвали се и съучастниците.
Спецификата на съдебния процес се състои че няма деление между граждански и наказателни дела, при разглеждането на делата няма прокурор и адвокат. Процесът започва само по жалба на потърпевшия или на неговите родственици.
В Шериатът отсъстват задължителни процесуални норми; Съдията има изключителна свобода във воденето, може да прекрати на всеки един етап от делото процеса. И в момента има страни, в които официалната правна доктрина е Шериата

Източници на феодалното право в страните от ЗАПАДНА ЕВРОПА

Северните райони на Франция преобладава прилагането на норми от обичайното право, кралски укази и местното управление, а на юг – преобладава реципираното усвоено писано римско право. Поради простата причина, че южна Франция по-дълго време е била част от Римската империя. За разлика от оличайното право от страните от континентална Европа, английското обичайно право е в основата на цялата страна, много от тези обичаи в последствие се включват и в писмените съдебни книги, издадени от англосаксонските крале, като напр. такава съдебна книга има издадена от Алфред Велики. Кралските съдии в Англия - пътуващите съдии , отправяйки се в провинцията се запознават с местните правни обичаи, а когато се завръщат в Лондон, обсъждат тези норми на обичайното право и общо-взето възприемат като действащо право най-ценните според тях обичайно – правни норми. Важно значение в изработването на общодържавното право в Англия са и предписанията на някои от висшите длъжностни лица. В качеството на действащо право постепенно се утвърждават и някои отделни съдебни случаи – ПРЕЦЕДЕНТИ – ПРЕЦЕДЕНТНО ПРАВО, които започват да се прилагат ; когато се образува Парламентът в Англия, се появяват т.нар. СТАТУТИ, и т. Нар ОРДОНАНСИ
СТАТУТИ – постановленията на парламента. ОРДОНАНСИТЕ са кралски актове, които обаче, са издадени с изричното съгласие на Палатата на Лордовете, в тези два кокумента се съдържат правни норми, които се използ-ват в правораздаването.
По отношение на Германия, почти във всеки град има сборници с наказателно и гражданско правни норми. В 13 век в Германия се наблюдават някои опити за кодификация на правото; затова свидетелстват появата на т.нар САКСОНСКО И ШВАБСКО ОГЛЕДАЛО – сборници със закони.Това са записани норми от обичайното право, а също така и някои норми, реципирани от римското право.
1532 г. немският Райхстаг утвърждава един сборник със закони , наречен в чест на тогавашния император КАРОЛИНА . Този кодекс съдържа общо 219 члена, 142 от тях са посветени на наказателния процес, а останалите на материалното право. Наказателният процес според този кодекс има инквизиционен характер, като мъченията се считат за един съвсем приемлив способ за водене на съдебно дело, твърде жестоки наказания; а при изпълненията на смъртните присъди преобладават различни квалифицирани наказания „смърт”...Твърде съществено своеобразие е широкото използване на римското право, тъй като липсва единен сборник от немски закони, съдиите се обръщат към Юстинияновия кодекс, а император Фридрих Първи през 12 век обявява римското право за световно право, за всемирно право.
Но разбира се римското право, както в Германия, така и в останалите европейски страни се прилага с някои допълнения, то започва да се преподава и коментира в университетите от тогавашните юристи, така че се получава една доста странна парадоксална ситуация, когато правната система на една отдавна загинала държава се прилага върху друга територия при различна социално-икономическа обстановка.

ГРАЖДАНСКО ПРАВО В СРЕДНОВЕКОВНА ЕВРОПА

В областта на собствеността, в областта на гражданското право получава разпространение т.нар. ПРИДОБИВНА ДАВНОСТ – напр. във Франция, лице, което владее в продължение на 10 години имот, то става собственик
В Англия – ДОВЕРИТЕЛНА СОБСТВЕНОСТ – едно лице предавало своето имущество на друго и това последно лице управлява имуществото в интерес на собственика или в интерес на трети лица, ако за това е получило указания от собственика.
Във връзка със собствеността и стопанската практика, широко разпространение търговските и лихварските операции, лихвите са значително високи – между 40 и 60 % годишно. Като заемополучателят отговаря за полученият кредит със цялото си движимо и недвижимо имущество. Най-често разпространени сделки са ПОКУПКО-ПРОДАЖБА, ДАРЕНИЕ, НАЕМ.
В много райони на Западна Европа се съхранява един древен обичай, при преход по някакви причини на земя между селяни, при наследство или при някаква друга търговска операция, се призовавали 12 възрастни свидетели и 12 момчета. Не случайно момчета, а не възрастни, защото по този начин се смятало че тези деца ще могат да бъдат реални свидетели, за въвеждането във владение на земята години напред и за да се запечата по – ярко в съзнанието на децата, ги биели...Тези архаични форми започват да се заменят с различни промени.
Семейните отношения се регулирали от католическите религиозни предписания, католическата църква е тоталният монополист, гледа на бракът като на божествено тайнство и категорично забранява извънбрачните връзки, разводите и кръвосмешенията;
Извършеният по църковните правила брак се считал за невъзможен за разтрогване до смъртта на двамата съпрузи.; Мъжът като глава на семейството има голяма власт върху жената и децата и се разпорежда по свое усмотрение с тази власт, има право на физическа сила, съпружеската измяна се разглежда като престъпление, а жената се считала за недееспособна и била подопечна на съпруга си.
В областта на НАСЛЕДСТВЕНОТО ПРАВО в различните региони на Западна Европа има сериозни различия – в някои от регионите преобладават правилата на обичайното право, в други преобладават правилата на писаното римско право; така например във Френския юг – наследяването по завещание било познато, на север пък – свободата на завещание доста се е ограничавала, напр. се забранявало чрез завещание да се отстраняват някои от законните наследници. За нашето съвременно модерно разбиране на правото е повече от странно практиката да бъде различна в рамките на една държава.
НАКАЗАТЕЛНО ПРАВО И ПРОЦЕС ПРЕЗ СРЕДНОВЕКОВИЕТО В ЕВРОПА
В периода на Средновековието широко разпространение получава способът на правораздаване, наречен още ЮМРУЧНО ПРАВО
Тъй като обичаят давал разрешение на феодала при защитата например на своите имуществени и други интереси, да използва оръжие и сила при разрешаването на спорове, в определени региони процъфтяват извънсъдебните репресии и произвол. Много широко и строго се преследвали определени престъпления, като например държавната измяна, престъпленията срещу светската и духовна власт, богохулството, атеизмът, магьосничеството, най-често се наказвали със смъртно наказание. Много широко се използвали някои твърде жестоки методи за налагане на смъртно наказание. Смъртното наказание се осъществявало публично, нерядко било с масов характер, зрелищно. По някои особено тежки престъпления се преследвали и родствениците и опекуните на виновника.
По много престъпления санкцията се съпровождала с конфискация на имуществото. Сред другите наказания необходимо е да се отбележат такива като изпращането на каторжна работа, като гребец на галера, напр., това било възможно най-тежкия физически труд. Други каторжни работи , преминаването през строя има познато едно такова наказание, познато и в по-късно време – за определени военни престъпления, от двете страни вървят войниците, виновникът – по средата, другите го бият и така, докато издържи. Затвор като наказание – представлявал крайно отблъскващо и зловещо място.
В Англия, в областта на наказателното право съдилищата различават ПРЕСТЪПЛЕНИЕ и НАРУШЕНИЕ.
ПРОСТЪПКИ.
НАРУШЕНИЕ на правния ред е престъпление с по-ниска степен на обществена опасност. Напр. към тази втора категория се отнасяла лъжесвидетелството. Някъде към 12-13 век в страните на Западна Европа в областта на наказателното право, състезателният процес, когато страните, имали право да докажат правотата си по време на процеса, постепенно се заменя с ИНКВИЗИЦИОНЕН ПРОЦЕС
Постепенно възбуждането на съдебно преследване по искане на пострадалия се заменя с преследвания на повече широк кръг престъпления по инициатива на държавата. Инквизиционният процес е таен, с използване на мъчения, защита не се допуска, а за царица на доказателството се счита САМОПРИЗНАНИЕТО. Това е най-прекият път към съдебния произвол. Някои особености, присъщи на наказателния процес в Англия, са напр. ПРЕДВАРИТЕЛНОТО СЛЕДСТВИЕ, което се провеждало от страната, възбудила делото, с помощта на адвокати; съдебните заседатели произвеждали оценка на доказателствата, а след привършване на следствието съдията резулирал резултатите пред съдебните заседатели, които в отделна стая произнасяли присъдата – виновен-невинен; а след това съдията произнасял окончателната присъда като при определяне на наказанието съдията имал голяма свобода на преценка – това е същата тази система, която и до момента наблюдаваме в американската съдебна система , тя води своето начало от английското средновековно правораздаване. Съдиоята като отделна фигура, съдебните заседатели като друга съдебна фигура и ясно разграничаване на техните правомощия и компетенции.
Друга особеност в английското наказателно право е намерението да се извърши престъпление водело до същото престъпление, както ако е извършено и съответно санкцията трябвало да е една и съща. Съблюдава се принципа, че намерението да се извърши нещо лошо е равносилно на извършването, този принцип модерното право НЕ приема.


АРАБСКИ ХАЛИФАТ

Някъде в 7 век от новата ера се появява една нова религия, един племенен съюз, наречен халифат, за основател на харлифата и новата религия ислям, се смята пророкът МОХАМЕД, смятащ се за посланник на Аллаха на земята.Установява се нов обществен ред и всички араби, независимо от своето племенно произхождение били призовани да съставят единна народност. Постепенно войнствените арабски племена завладяват Месопотамия, Сирия и Египет и под тяхното въздействие процесът на формирането на феодализация на държавите се ускорява. Държавната власт в халифата има силно централизиран и религиозен характер. И духовната и светската власт се намират в ръцете на ХАЛИФА , като първите халифи се избират от Мюсюлманската аристокрация, но постепенно властта на халифа става наследствена. Властта на халифа се признава за неограничена, но в действителност той бил принуден да се съобразява с крупните феодали в страната, които нерядко прибягват и към насилствена смяна не неугодни им владетели. Централното административно ръководство се осъществявало от ДИВАНИ – административни ведомства, някои от по-съществените са напр. Диван Ал Джун, който се занимава със снабдяването и въоръжаването на армията, чиновниците, съставящи списъка с наемниците, ; диван Ал Харач – финансов орган, диван Ал Барид- управляващ пътищата и пощите – три ведомства общо – военни, финансови и комуникационни компетенции
На пощенското ведомство са поверени и компетенции на т.нар. политическа полиция, те трябвало да наблюдават тези настроения у населението. Висшите чиновници са избираеми. На първо място – ВЕЗИРА ; по подобие на майордомите във франкската държава, постепенно тези везири съсредоточават в себе си голяма власт и в голяма степен стесняват властта на ХАЛИФА.
Територията на халифата се дели на провинции, които имат за граници, границите на покорените държави. Като правило провинциите се управляват от военни наместници ЕМИРИ , които са отговорни единствено и само пред ХАЛИФА. Правораздаването е привилегия на духовниците. То има духовен характер. Емирите напр. и техните чиновници формално нямат право да съдят, висш съдия е халифът, той можел да разгледа всяко дело и да произнесе всяка присъда. Съществува и нещо като ВИСШ СЪД, съставен обаче от най-видните за съответното време богослови; тъй като в основата на мюсюлманското правораздавдане стои Корана, най-добрите негови познавачи, са и най-добрите познавачи на ислямското право. От името на халифа членовете на този висш съд назначават съдии – КАДИИ, които също са духовници; съдебните решения и присъди на кадиите се считали за окончателни и не подлежали на обжалвани, тясно свързано с това, че са духовници, няма как да се направи допускане, характерно за светското право, че на някоя степен от съдебното дело може да се допусне грешка, след като съдията е духовно лице, по подразбиране не може да греши. Опълченски принцип във формирането на армията
В края на 8 век се наблюдават нови тенденции – към децентрализация; постепенно феодалната аристокрация губи интерес към наличието на единна и силна държава. Емирите постепенно получават възможност да създават свои войски, така че разпадането на халифата на отделни държави е въпрос на време , което става къмв 8-9 век.
СРЕДНОВЕКОВНАТА АНГЛИЙСКА ДЪРЖАВА

Първите раннофеодални държави в Англия се образуват на базата на разлагането на родово-племенните отношения сред англо-саксонските племена. Постепенно цялата власт в държавата се съсредоточава в ръцете на краля. И аристокрацията, която образува т.нар. КРАЛСКИ СЪВЕТ Именно той става ВИСШ ОРГАН на държавната власт, без неговото съгласие кралят няма право нито на издаването на закони, нито да провежда някои конкретни държавни мероприятия. Нов етап в историята на феодалната английска държава е завоюването от Англия на норманите , начело с Вилхелм ЗАВОЕВАТЕЛЯ 1066 г, норманското нашествие , начело с Вилхелм Завоевателя, след което в Англия се образува силна държава с централизирана кралска власт – съдебна и военна власт се съчетават силно централизирани, действа КРАЛСКА КУРИЯ съвещателен кралски орган; Появяват се някои висши длъжностни лица – маршал, командващ войските и др.
В началото на 12 век от кралска курия се отделя личност, занимаваща се с контрола на финансите. Особеност на английската феодална държава е сравнително ранният отказ от войска, съставена от отделните военни дружини на съответните васали. Този отказ е следствие на заплахата, която тези военни формирования представляват за кралската власт и крал Хенрих Втори заменя това задължение на своите васали да му предоставят при необходимост военни дружини със един специален паричен данък, осигуряващ му средства за НЕГОВА, наемна войска, а не на васалите. СЪДЕБНАТА РЕФОРМА на същия този крал е другото важно мероприятие, като споменатата кралска курия става ДЕЙСТВАЩ ВЪРХОВЕН СЪД. Едновременно се създават и институтите на т.нар. ПЪТУВАЩИ СЪДИИ , т.е. лица, които пътуват по съответните места, разглеждат съответните дела и междувременно контролират и местната администрация. На този период от английската история характеризиращ се с много силна власт на краля се слага край до голяма степен във връзка с англо-френската война от началото на 13 век. Всяка една война изисква огромни средства, тогавашния английски крал Йоан Безземни, за да задоволи финансовите нужди на войната, въвежда извънредни данъци, встъпва в открит конфликт със светските и духовни феодали. Този сблъсък Не КРАЛЯТ е победителят, конфликтът завършва с това, че през 1215 г, се подписва един ИЗКЛЮЧИТЕЛЕН документ, т.нар. ВЕЛИКА ХАРТА НА СВОБОДИТЕ – Magna harta libertatum – централно място в хартата заемат няколко члена, които защитават интересите на феодалите; техните владения са обявени за свободно наследяеми, ограничава се кралския произвол при облагането, както на феодалите, така на големите английски градове. Според този документ бароните са длъжни да оказват на краля парична помощ само в три строго фиксирани случая, :
- ако кралят е във военен плен и се налага неговият откуп;
- при посвещаването в рицарско звание на най-голям син, свързано с големи разходи;
- когато най-голямата дъщеря от неговия първи брак се омъжва, което е свързано с пищни и разточителни церемонии

По отношение на другите съсловия този документ утвърждава съществуващите привилегии на църквата и духовенството, а също така забранява на бароните, крупните феодали да вземат от своите васали по-големи повинности и данъци, отколкото е установил обичая.


Хартата потвърждава дребните свободи на Лондон и другите градове, които съществуват от дълбока древност. Правата на търговците, в това число и чужденци, свободно да пътуват из страната и да въртят търговия;
По отношение на свободните селяни, е фиксиран ангажимента на кралската власт, да не бъдат облагани с непосилни данъци и глоби.
Като цяло, съдържанието на този документ не излиза извън рамките на феодалната епоха, въпреки това, обаче, става основа за дълбока еволюция на политическия режим в Англия. Член 12 от Хартата – потвърждава правото на краля „да взима данъци само след тяхното утвърждаване от Кралския съвет” , а един последващ член изброява точният състав на този съвет. Този съвет може да се счита за праоснова на средновековният английски Парламент. Кралят, въпреки, че подписва хартата, не я изпълнява. Конфликтът между кралската власт и поданиците продължава и при неговите приемници. Във втората половина на 13 век възниква СЪСЛОВНА ПРЕДСТАВИТЕЛНА МОНАРХИЯ, особена острота тази борба достига в средата на 13 век, а в 1265 г. , в хода на избухналата Гражданска война, в Англия е свикан Първият Парламент. В него заседават по двама рицари от всяко графство и по двама рицари от всеки град.В по-късните години този състав получава и определена еволюция, включват се и крупни светски и духовни феодали, вследствие на което през първата половина на 14 век, Парламентът започва да се дели на две палати:
1   2   3   4   5   6   7


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница