2. Тези, за които е възникнало задължение по митническото законодателство по отношение на акцизните стоки.
3. Лицата, които в нарушение на тези закони са произвели акцизни стоки извън дан.складове или са се разпоредили с акцизни стоки, за които не е бил заплатен акциз
4. Дан.представители на лицата, регистрирани по ДДС в друга държава-членка, които извършват доставка на акцизни стоки при условията на дистанционна продажба по смисъла на ЗДДС.
5. Които получават на територията на страната акцизни стоки, освободени за потребление в друга държава-членка.
ІІІ. Данъчна регистрация.
Една от двете специфични дан.регистрации, предвидени в дан.закони и е част от общата регистрация по ДОПК, предвидена за всички дан.субекти. На задължителна регистрация по този закон подлежат:
1. Малки обекти за дестилиране и обекти за винопроизводство на малки винопроизводители по реда, предвиден в чл.56
2. Лицата, които проивеждат, внасят на територията на страната кокси въглища или извършват сделки с тях.
3. Лицата получили лиценз по Закона за енергетиката.
4. Регистрираните за целите на ДДС в друга държава-членка, които внасят акцизни стоки или извършват доставки при условията на дистанционна продажба по смисъла на ЗДДС чл.57а. За тези лица Агенция Митници води специален регистър.
Право да се регистрира като регистриран търговец имат лицата посочени в чл.57в.
За да се извърши някаква икономическа дейност с акцизни стоки, което включва – производство, внос, продажба на територията на страната, а при случаите по-горе и в рамките на общността, лицата следва да бъдат регистрирани или да получат съответния лиценз за извършване на тази дейност по реда, който е указан в ЗАДС. В противен случай извършването на дейността без такава регистрация е съставомерно (за адм.нарушение).
ІV. Обект на облагане.
Посочени в чл.2 обекти, които при производство, внос и търговия пораждат дан.задължение за акциз:
- алкохол и алкохолни напитки, така както те са определени в чл.5-9 – легална дефиниция на всеки отделен вид алкохол, който подлежи на облагане с акциз;
- тютюневи изделия чл.10-12
- енергийни продукти и енергия чл.13-14
- кафе чл.15-17
- автомобили
При тези стоки възниква задължение за плащане на акциз, освен когато са поставени под режим отложено плащане на акциз, а той е уреден в гл.ІV от закона.
Подлежат на облагане с акциз при:
а) производството им на територията на страната
б) при тяхното въвеждане на територията на страната от друга държава-членка
в) при внасяне от друга държава (въвеждане на не общностни стоки)
Задължението за плащане на акциз в този случай възниква от датата на освобождаване на акцизните стоки за потребление (например освободени от митнически контрол, ако са предмет на внос).
Освободени за потребление чл.20 ал.2. Хипотези – например извеждане на акцизни стоки от дан.склад. Важно за момента на възникване на задължението за плащане на акциз.
Освободени от плащане на акциз – случаите, при които акцизните стоки са освободени от облагане, посочени са в чл.21 ал.1, чл.22-23.
Възстановяване на платен акциз чл.24а-27, например при унищожаване на акцизни стоки.
V. Данъчни ставки.
Механизъм за облагане с акциз:
1. Дан.основа чл.28-30. Това са различни дан.единици, които в зависимост от различните обекти на облагане са определени по различен начин (например за употребяваните автомобили е киловат).
2. Ставката се определя по различен начин:
- процент спрямо дан.основа
- като абсолютна сума за една дан.единица (за къс цигари) чл.31-40.
VІ. Внасяне на данъка. Специфични разпоредби. Документация и отчетност.
1. Акцизите се изчисляват или от митническите органи или от лицензираните складодържатели или от регистрирани лица по правилата на регистрацията по чл.57а, чл.57в. Изчисленият дължим акциз се внася в републиканския бюджет по сметката на съответната митница или компетентно митническо учреждение, като може да бъде заплатен от всяко трето лице, различно от ДЗЛ, ако има писмено съгласие на ДЗЛ, че чуждо лице ще погаси задълженията му.
Акцизът се счита платен на датата на постъпване в републиканския бюджет, а не, когато е платен (като ДДС – по сметка).
2. Специфични разпоредби – режим на отложено плащане на акциз. Чл.46 ал.2 (три хипотези). При приложението на този специален режим в закона е установено задължението за обезпечение чл.77-83и.
3. Данъчните документи, които се издават са:
- акцизен дан.документ
- известие към акцизния дан.документ
- акцизни декларации
Образците, формите и реквизитите им се определят с ППЗАДС.
№36
І. Международно двойно данъчно облагане.
Произходът на МДДО се свързва с начина, по който държавите организират дан.си системи. За местните си за дан.цели лица държавите предвиждат т.нар. универсален принцип (световен доход и имущество), като обхващат на облагане всички техни доходи или имущества, независимо от това къде се намират, а за чуждестранните лица се предвижда териториален принцип, като се обхващат имуществата и доходите с източник от съответната държава или това е проблем свързан с действието на дан.норми в пространството по място и спрямо лицата.
Изхождайки от тези два принципа е възможно едно лице да бъде обложено с подобни по вид данъци в две или повече държави. Това е нежелан ефект, възпрепятстващ стопанския обмен и държавите предвиждат мерки за преодоляването му.
От юридическа гледна точка МДДО ще възникне, когато един и същ субект на облагане по повод на един и същ обект на облагане за един и същ период на облагане е дан.задължен в две или повече държави за подобни по вид данъци (подобни, защото организацията не може да бъде напълно идентична).
От икономическа гледна точка МДДО ще възникне, когато общия размер на дан.задължение платен и в двете държави ще превиши по размер по-високия данък, установен в държавата с по-високо ниво на облагане (100 единици – 20 в Австрия, 80 в България).
Именно към преодоляване на двойното данъчно облагане в икономическия смисъл са насочени мерките на държавите. Говорим за МДДО при преките данъци, тъй като при косвените данъци с възприемането на принципа, че данъка се дължи в държавата на потребление на стоките се счита, че проблема е преодолян.
ІІ. Способи за избягване на двойното данъчно облагане – ДДО.
Възможни са два вида мерки за преодоляването на проблема:
- мерки на национално ниво
- мерки на международно ниво
1. В нашия ЗКПО проблемът е уреден в чл.14 като за тези случаи е предвиден метода на данъчния кредит (да не се бърка с дан.резултат). Кредитният метод се състои в това, че при определяне на данъците на местните лица, те ще ползват дан.кредит или ще имат право да приспаднат платените в чужбина данъци, за всеки идентичен или подобен данък, събран в чужбина (чл.76 ЗДОДФЛ).
Принцип – доходите от чужбина се събират с доходите от страната и се определя дължимия по българското право данък. Не се приспада целия размер платен в чужбина, а се р.приспада съответния български данък, който е относим за доходите от чужбина (не можем да се възстановява платен в друг бюджет данък). В чл.20 ал.4 е регламентирано, че този механизъм се прилага за вяска една държава по отделно и за всеки един доход по отделно.
Това е предвидения метод в националното законодателство и при което нямаме сключена спогодба за избягване на ДДО. Всички държави в националното си законодателство имат предвидени такива методи за случаите, когато това не е уговорено със СИДДО.
№37
І. Международни спогодби за избягване на двойното данъчно облагане.
1. Друг способ е сключването на международни договори, които се наричат СИДДО. Това са международни договори по смисъла на КРБ чл.5 ал.4. Спрямо тях се прилагат правилата на Виенската конвенция за правото на договорите и тъй като засяга финансовия суверенитет на държавата се ратифицира от НС. Като образци за такива договори са утвърдени модели на организацията за икономическо сътрудничество и развитие и на ООН.
2. Договорите могат да бъдат двустранни или многостранни. РБ има сключени над 50. В договорите се предвижда, че едната или другата държава запазва, ограничава или се отказва от правомощията си по облагане на определени доходи или имущество.
Принципът е, че чрез договорите не се създава ново дан.право, а само се отграничават, разграничават действията в пространството (по лица и място) на националните дан.законодателства. Чрез договорите държавите се обозначават коя държава, за която получателя на доход е местно лице и държава, която е източник на доход или в която се намира имуществото.
ІІ. Обща характеристика.
От гледна точка на общото им съдържание в договорите се разграничават няколко групи от норми.
1. На първо място се определят адресатите им. Това са местни лица на едната или на двете договарящи държави, като е важно да се подчертае, че се има предвид дан.правосубектност на лицата, а не гражданската или търговската. В самостоятелен текст е определено понятието за местно лице, като ако според националното право лицето се окаже местно и за двете държави с допълнителен критерий за целите на договора, то се определя като местно за едната държава (обичайно местопребиваване, гражданство, център на жизнени интереси). Това са адресатите.
2. Следващата група от норми е свързана с тълкуването. Прилагат се принципите за тълкуване на Виенската конвенция като се изхожда от това, че нормите на договорите се тълкуват като самостоятелен правен кръг, а когато се препраща към националното законодателство това означава, че държавите са се съгласили със съдържанието на понятието в националното законодателство.
3. Чрез други норми се определя териториалния и предметен обхват на договорите. Като меродавен е териториалният обхват на действащото дан.право и така се определя обхвата на държавата източник на дохода, а предметният обхват включва данъците събирани към момента на сключване на договорите като има специална клауза, която предвижда, че те ще се прилагат за подобни по вид данъци, въведени в последствие.
4. Най-съществената група от норми са т.нар. разпределителни норми, чието предназначение е именно да разграничи правомощията на държавите за облагане на съответните категории доходи или имущества. Изброени са около 15 категории доходи, като например доходи от стопанска дейност, от международен транспорт, от лихви, дивидент, авторски права, лицензи, възнаграждения, от търговска дейност, от свободни професии и други не изрично посочени.
Във всички тези разпоредби е определено как държавите ще разпределят правомощията си по облагането. Възможни са няколко варианта:
а) принципно облагането да се предоставя на държавата, за която получателя е местно лице;
б) най-често срещаният вариант е облагането да се запази в двете държави, като е възможно да се предвиди и редуцирана дан.ставка в държавата източник (тук е 10, а по договора 5);
в) третият случай е облагането да се предостави само на държавата, която е източник.
При хипотезата, когато облагането се запазва и двете държави, държавата, за която получателят е местно лице ще приложи методите за избягване на ДДО, за да се предотврати.
Изразният език на договорите е особен и затова когато се казва, че доходът може да се обложи в една от договарящите се държави, това не изключва облагането в другата договаряща държава. Единствено, когато изрично е посочено, че доходът се облага в една от държавите или само в една от държавите се изключва облагането в другата държава.
Тук от съществено значение е тълкуването на понятията, определени в самите спогодби или препращащи в националните законодателства, за да може да се квалифицират доходите, за да се знае коя норма да се приложи. Когато доходът е обложен и в двете държави, държавата, за която получателят е местно лице ще приложи методите за избягване на ДДО.
Един от възможните методи, които се уговарят е кредитният метод, а другият е освобождаване с прогресия. При него дохода от страната се събира с дохода от чужбина и се прилага ставката от прогресивната система от националния дан.закон (ЗДДФЛ). След това се изваждат доходите от чужбина, а получената по-висока ставка се прилага за доходите само от страната.
5. Има и друга група норми
а) споразумително производство, което дава възможност засегнатото лице, независимо от процедурата по ДОПК или съответното национално законодателство да иска от държавите да се споразумеят, ако неправилно според него са приложени разпоредбите на договора. Недостатъци – държавите не са длъжни винаги да стигнат до споразумение.
б) друга клауза е антидискриминационната, която най-общо забранява по-неблагоприятно дан.третиране в държавата източник на доходи на граждани местни лица на другата държава.
в) трета клауза, която се използва от дан.органи, ОП е тази за обмен на информация, който може да бъде:
- инцидентен, по повод конкретен случай;
- регулярен, във връзка с прилагането на данъците, предмет на спогодбата
6. В ДОПК има специална процедура, която се следва, за да могат да се приложат нормите на спогодбите. Трябва да се докажат предпоставките за прилагането им, те са следните:
- трябва да се докаже, че лицето, което иска да ползва договора е местно лице за съответната държава. Това се удостоверява от чуждестранната дан.администрация (а не от търговско представителство).
- лицето трябва да декларира, че е действителен ползвател на доходите си, като най-често това е свързано с ползването на редуцирана дан.ставка (че пряко е получил доходите и няма посредник)
- лицето да няма МСД в страната
Представят се и други доказателства, като сключени договори, за да може да се направи правна квалификация на съответния доход.
Въз основа на тези писмени доказателства НАП дава становище за приложимостта на СИДДО като има изготвен специален образец, в който се удостоверяват тези данни. Това е механизмът и едва тогава се прилага спогодбата.
|
