Лекции по Данъчно право: вариант 4
Изтегляне 0.84 Mb.
|
| ДП е във връзка с конституционното право. КП урежда суверенитета на държавата, в това число и данъчния суверенитет. КП и по-точно Конституцията урежда основните принципи, на които трябва да се подчинява приемането и прилагането на Д. законодателство. В тесни връзки и взаимоотношения е ДП и със Адм. П. Основни понятия в АП се използват в ДП. Главно във връзка с произв-то по констатиране на Д.нарушения и наказване на Д нарушители. ДП е в тясна връзка с Фин.П. Преди 5 години ДП се преподава като част от ФП, защото като и др. ПН осигурява постъпления в бюджета. ДП се отличава от ФП поради специфичната материя, която то трябва да регулира.
ДП е в тясна връзка и взаимоотношение с Нак.П. В НК и във Н процесуалния К са разработени редица понятия и правила, които се ползват и от ДП. Това са правилата и понятията, които могат да послужат при установяване на Д нарушения и налагане на Д наказания. ДП е и във вразка с гражданско-процесуалното П. Когато е нужно Д закони направо препращат към разпоредбите на Д процесуалните закони. Главно това са правилата за принудителното събиране на държавните вземания. ДП е във взаимоотношение и връзка и със международното право. Д органи в по-голяма степен от другата администрация трябва да се съобразяват с Н на международните източници. Това са многостранни и двустранни договори, в които участва главно с избягване на двойното данъчно облагане на едни и същи лица. Други ПН от международен характер са Н, с които приема ангажимент с даване преференция и да освобождава от Д задължения определена основа чужди граждани. Макар че ДП е публично право, то е в най-тесни връзки и взаимоотношения и с ГП, което е във с-та частните П. Това е така, защото ДП използва понятие и категории от стоп. живот, има имуществени еп-т – доходи – приходи, имоти, сделки. Имуществените отношения между гражданите, а така също и между стоп. субекти са предмет на регулиране на ГП(сгради, имоти). За това ДП иска или не иска навлиза в територията на ГП. Възникват въпроси, ако ДП използва понятия от ГП в какъв смисъл трябва те да се тълкуват в ДП и може ли ДП, като използва тези понятия да им придава друго собствено значение. Отговора е много важен, защото неправилните отговори могат да доведат до нарушаване на интересите или на държавата или на гражданите. ДП регулира и урежда събирането на парични средства в държавата по ред и начин специфични само за него. За това грешно би било да се подчини ДП изцяло на ГП. ГП допуска определени резултати да се постигат по няколко начина. Например: прехвърляне на собственост между два П субекта може да стане чрез покупко-продажба, замяна, дарения. ДП изисква да има яснота, при наличието на която субектите ще плащат определен данък. За това ДП трябва да използва понятия от ГП така, както са изградени в ГП, да използва граждански правни понятия като им влага ново съдържание за своите цели и да използва собствени правила и понятия, необходими за неговите цели. Въпрос №7 Съотношение на данъчното право с другите отрасли на правото. ГП е публ. И в най-тесни връзки ГП е с ДП. Ако трябва образно да си представим данъчното право е най-близко и дори навлиза в територията на ГП. Това се обяснява с две обстоятелства: 1.Данъчните отношения имат паричен характер както гражданското отношение 2.за да се определи обектите и предметите на базата на които ще става данъчно облагане, ДП използва такива дадености, които са обекти и предмети на ГП. Такива понятия като собственост, имот, вещ, сделки, наследства, печалби, приходи и обороти са категории на ГП, а се ползват от ДП. Нещо повече за целите на ДП се ползват и гражданско правоотношение. Например: наследствено правоотношение. Взаимоотношението ГП и ДП-кое облага гражданско правно отношение на сделката или нещо друго. Трябва да имаме приход, за да се използва ДП и да има смисъл. За изясняване на този въпрос има две становища; актуални и до днес. 1.цивилистично твърдение 2.автономно разбиране и в зависимост от това дали има нужда ДБю, надделява съответното твърдение. Съгласно цивилистичното разбиране, когато ДП ползва понятие от ГП, то е винаги с гражданско правния си смисъл. ДП и без да използва понятие на ГП, а други понятие, при тълкуване на гражд. ПН трябва тълкувателят да се съобразява с гражданско правните принципи т.е. използват се институтите и методите на ГП. Привържениците твърдят, че ДП трябва да е подчинено на ГП, за да не се нарушат правата на данъкоплатеца. Автономно разбиране-ДП е напълно автономно от ГП. Според това становище, всички понятия, които се ползват в ДП, макар и да ги има в ГП, са със собствена данъчно-правно съдържание. ДП не трябва да е подчинено на ГП. Нормите и понятията в ГП са изработени във векове, но обслужват равно поставените субекти. Не може принципни положения на равно поставени субекти да се приложат в ДП. Д има свои собствени интереси и макар те да са парични, ще се защитават по друг начин различен от този на гражданите. Дори и цели институти да са взети от ГП, в ДП те се използват по най-общ начин, но съдържанието се определя от Дан. ПН. Това налага ДП да си изработва понятия, както и да ги обяснява в своите ПН. Според това разбиране трябва да се даде право на приложит. На дан. ПН сам да изведе съдържанието на използв. Гражданско правно понятие. Това е лесно, ако ДП го обяснява. Сложен ще бъде, ако ДП мълчи. Привържениците на автономията казват никакво съобразяване с нормите на ГП. 3 становище-средно становище-ДП има свои понятия и има право да си ги определя както иска, включително има право да ползва понятия от ГП. Когато ги ползва от ГП: 1.да ползва понятието така, както е изработено в ГП. 2.ДП може да ги използва от ГП така както там е терминологично написано, но може и да вложи ново, собствено съдържание. 3.ДП може да използва какъвто си прецени друг термин, с друго съдържание. Когато се ползва термин от ГП със ГП съдържание, не би имало проблеми и когато ДП мълчи следователно то си остава понятие от ГП. Но не може във всички случай да се вземе понятие от ГП ще се използва в смисъла на ГП, за да не се стигне до подчинение на ДП. Усложнения има тогава, когато ДП препраща към ГП. Възникват въпросите за правоотношение, тъй като фактическите състави за правоотношение в ГП са много и най-различни могат да възникнат спорове дали … такива или не. Целесъобразно е в тези случай ДП да изяснява в кои случаи за какво правоотношение става дума и за кои не. Практически тук –една хипотеза. Когато ДП приеме правоотношението с това той приема ПН от ГП. Би следвало да се счита, че тази ПН става и данъчно правна. Ако ГП промени или отмени тази норма, не би следвало това да стане в ДП. Ако иска то само ще я отмени, ако не се интересува от нея. Въпрос #08 Източници на ДП. Под източници на ДП се разбират онези Н актове, в които се съдържат правни Н. В системата на НАве, върховно място заема Конституцията на РБ. Съгласно чл.60 от Конституцията гражданите на РБ са задължени да плащат данъци и такси установени със закон, т.е. този текст утвърждава принципа на законоустановеност на данъците. Съгласно чл. 84 от Конституцията НС приема данъците по основание и размер със закон, т.е. данъчното задължение може да се установи само със закон. Освен принципа на законоустан. На данъците в Конституцията е въведен принципа за справедливост на определяне на данъчните задължения, т.е. гражданите плащат данъци, съобразно имотното си състояние и данъчни утежнения и облекчения могат да се установяват само със закон. Съгласно решение на КС от 94г. конституционните норми подлежат на прилагане, както всички други нормативни актове. Следователно Конституцията се явява основният, върховният източник на ДП. В системата от източници на ДП Конституцията заема първостепенно, върховно значение и всички др. източници на ДП трябва да съответстват на конституционните положения и да не им противоречат. При наличието на този конституционен текст следва като основен източник на ДП да се приеме законът. Нашето ДП не определя какво трябва да се разбира под данъчен закон. Данъчните закони се считат всички онези закони, които са назовани като такива още в заглавието(ДДС). За данъчни закони обаче следва да се считат и всички закони чрез които се създават данъци и се урежда събирането и упр-то на данъците. Това не означава, че цялото съдържание на закона следва да се отнася само за данъците. Възможно е онези закони, които изцяло не уреждат данъчната материя да са данъчни само в частите, в които се уреждат правила за данъците. Това произтича от това, че НС не може с друг акт(решение, декларация) да определи данъка, а само чрез закон. Самите данъчни закони имат сложна структура. Конституцията изисква със закон да се определи размера и основанието на данъка. Следователно извода е, че що се касае до другите елементи на данъка, те могат да се установят и по друг начин. Тъй като данъците засягат собствеността на гражданите, данъчният закон трябва да бъде точен и ясен. За това трябва точно да бъдат определени онези предпоставки, при наличието на които би възникнало данъчно задължение за определен П субект, т.е. ясно и точно да е определен фактическият състав, при реализацията на които ще възникне данъчно задължение. Трябва точно и ясно да бъде определен обекта, който ще бъде данъчно обложен и ясно да се посочи връзката на този обект с онзи субект, който трябва да плати този данък. Самата структура на данъчния закон е още по-сложна. Данъчният закон трябва ясно да е определил обекта на данъчното облагане, размера на данъка. Технически обаче размера се определя опосредено, чрез други елементи. За това закона трябва да определи данъчната основа и начина на нейното оценяване, да бъде посочена данъчната ставка, данъчния период, а така също и срока и начините за плащане. Посолените елементи трябва да се приемат за съществени, без наличието на които могат да се създадат затруднения в прилагането на данъчния закон. В данъчните закони съществуват и някои несъществени елемента. Това са начините за връщане на неправилно удържани данъци, отговорности за данъчните ел-ти на данъка и НС не може да прехвърли това свое задължение на друг орган. Фактическите предпоставки на данъка се обособяват в две групи: Фактическите предпоставки за възникване на данъчно задължения субект, обект на облагане, връзка между тях и факт-ки предпоставки за определяне на изискуемостта и ликвидността на данъка(елементите на данъчната ставка). Тези фактически състави могат да бъдат дадени в една Н, но най-често се дават в различни ПН. В момента на действие на данъчните закони по време, място и спрямо лицата данъчните закони действат от тяхното приемане до тяхното изменяне. По отношение на влизането в сила – 3 дни след обнародване в ДВ, ако в НА не е казано друго. Данъчните закони обаче засягат определена стопанска дейност, определени имуществени отношения, за това и влизането им в сила следва да се съобразява с хар-ка на стопанската дейност и периодите, на които тя се подчинява. Много често данъчните закони посочват датата, от която те влизат в сила, съобразена с особеностите на онези отношения, от които зависи възникването на данъчните задължения. Най-често това е отчетната стопанска година. Данъчните закони трябва да се публикуват и да се даде възможност на стопанските субекти да се запознаят с тях. Това налага да се даде един по-голям срок на влизане в сила на данъчния закон, за да могат стопанските субекти да съобразят своята стопанска дейност с условията, налагани от данъчния закон. Данъчните закони имат за цел да осигурят постъпления в бюджета. За това тяхното действие и влизане в сила се съобразява и с бюджета – година на съставяне, приемане, изпълнение. В ЗУДБ изрично се казва, че промените на данъците във всички елементи не трябва да влизат в сила по-рано от изменението на ЗДБ или от влизането в сила на ДБ на следващата година. По време данъчните закони действат за напред. Те нямат обратно действие. Ако данъчен закон трябва да има обратно действие това трябва изрично да бъде посочено в закона. За данъчните закони не се предвижда обратно действие, не е справедливо да се въздигат задълженията за минало време и за факти настъпили в миналото, за което данъкоплатеца не е знаел, че ще бъде обложен. По отношение на място важи териториалният принцип, т.е. данъчните закони действат в пределите на България(само на нейната територия) и те действат до факти, които се реализират в границите на територията. Това произтича от сигурността на данъчния суверенитет, който е елемент на общия суверенитет на държавата. Да се допусне обратното значи да се наруши суверенитета на др. държава. От този териториален принцип има изключения: 1.Възможно е данъчните закони да не действат върху цялата територия, а само на част от нея. 2.Възможно е в изключителни случаи наш данъчен закон да действа извън границите на РБ. В 1. обикновено роля играят някои социални фактори. Поради бетствия, природни стихии законодателят може да изключи данъчните области от данъчния закон. По-съществени са безмитните зони. В тях се изключва изцяло или от части действието на данъчните закони(закон за акцизите на цигарите). 2. може да се получи само в случаите при някои митнически нарушения. По отношение на лицата данъчните закони действат по отношение на онези лица, намиращи се под общия суверенитет на държавата. Въпросът за това срещу кои лица действат данъчните закони и въпрос за данъчния режим на местните и чуждестранни лица. Действащите данъчни закони се разделят на три групи: 1)Общи данъчни закони, които се отнасят за всички видове данъци. -Закон за събиране на държавните вземания; -Закон за лихвите върху данъци, такси и др. подобни вземания; -Закон за данъчната администрация; -Данъчно осигурителен процесуален кодекс; 2)общи нормативни актове са нормативните актове от другите области на производството, в които се съдържат данъчни разпоредби – много и най-различни: -Закон за читалища; -Закон за политически партии; Дават се преференции или облекчения на някои П субекти. 3)Специалните данъчни закони, в които се регламентират отделните видове дънъци: -Закон за акцизите; -Закон за корпоративното подоходно облагане; -Закон за облагане доходите на физически лица; -Закон за ДДС; -Закон за местните данъци и такси. Данъчният закон - основен източник на данъчното право. Елементи на данъчния закон. Данъчни закони са всички закони, които създават данъчни задължения или уреждат събирането на данъците. Той може да урежда и други общи отношения заедно с данъчни отношения - напр. Закона за митниците. Важността и значението на създадените с данъчните закони правила се определят от съотношението между различните видове данъчни закони. Най-често това е съотношението на общи към специални данъчни норми. Съотношението на данъчните закони към другите закони може да се разглежда в две хипотези: 1) Ако другите закони не създават специални данъчни правила по отношение на другите данъчни правила, действа правилото от предшестващи към последващи. 2) Ако други закони са специални по отношение на данъчни закони, ще се приеме правилото от общ към специален закон. Данъчният закон определя данъчното задължение по основание и размер. Липсата на един от тези елементи прави данъчният закон противоконституционен. Данъчният закон има сложна структура. Той трябва да е точно определен, категоричен и ясен. В него да е безпрекословно определено основанието на конкретния данък. Общите елементи на данъчните закони са яснотата и точното определяне на субекта на данъка и на обекта, на връзката между субекта и обекта, която води до възникването на данъчното задължение. Данъкът се определя на базата на обекта на данъчно облагане. Несъществените елементи в данъчните закони са - начини на плащане, срокове, данъчни нарушения и отговорността за тях, начини за връщане на неправилно удържани данъци. Те могат да се посочат и в подзаконов акт. Въпрос #09 Данъчноправни норми. ДОПК урежда производствата по регистрация на данъчните субекти, установяване, обезпечаване и събиране на данъчните, осигурителни и други държавни и общински публични вземания, обжалването на свързаните с това актове, а също така структурата и правомощията на администрация по приходите. Разпоредбите на ДОПК се прилагат и за процесуалните действия по незавършени данъчни производства и изпълнителни производства за публични вземания към датата на влизането му в сила. Разпоредбите на кодекса се прилагат на територията на РБ по отношение на всички данъчни субекти. Задължение на данъчните органи е да установят всяко данъчно задължение и нарушение възникнало върху територията на РБ. Когато е предвидено със закон или с международен договор, ратифициран по конституционен ред, обнародван и влязъл в сила за РБ разпоредбите на ДОПК могат да се прилагат и за действия или събития извън територията на страната. Когато в международен договор влязъл в сила за РБ е предвидена някаква друга процедура за установяването на данъчни и осигурителни задължения и нарушения се прилага редът предвиден в този договор. В случаите на действия спрямо лица ползващи се с имунитет по отношение на гражданската и административна юрисдикция на РБ процесуалните действия предвидени в ДОПК могат да бъдат извършени само в съответствие с нормите на международното право. По отношение на такива лица, разпоредбите на кодекса се прилагат в случаите когато: 1.Доброволно са се отказали от имунитета си; 2.Реализират доходи от източници или притежават имущество в РБ, различни от доходите и имуществото, за които се ползват с право на имунитет. Въпрос 10 Усложнения в развитието на данъчно-осигурителните отношения. Заобикаляне на данъчните закони. Гаранции за събиране на данъчното(публичното) вземане. Заобикаляне на данъчните закони. По своя характер стопанската дейност е един от основните обекти на облагане. Държавата наблюдава стопанската дейност и черпи от нея приходи за себе си. Стопанската дейност обаче е свободна. Тази свобода се изразява в свободния избор на обекта на стопанска дейност, нейния предмет, местонахождението за извършването й; свобода при избора на организацията й, и отношенията между субектите на тази дейност. ДП се стреми тази дейност да стане прозрачна, за да й се наложи данък. ДП се интересува от стопанската дейност, за да я изследва като източник на приходи от две страни - да не се обложи прекомерно голямо и да не се обложи малко. При избора да се започне една стопанска дейност всеки би преценил какви са възможностите и рисковете от нея. Търговците се стремят към най-голяма печалба. Това означава за някои да платят по-малко данъци. За ДП възниква въпросът - до каква степен предприемачът е свободен да подбира формите си на стопанска дейност, които понякога пречат да се породи данъчното задължение? Всяко неплащане на данък е израз на пестеливост за стопанина. Заобикалянето на данъка неморално ли е? Неплащането на данъка означава да не се изпълни това, което иска държавата от всички. Самото неплащане има някаква неправомерност. Някои определят, че гъвкавите субекти не плащат данъци, а те са най-богатите. Предлага се автоматично да се считат за нищожни сделките, с които се заобикалят данъчните закони. Това разбиране се основава на публичноправния прочит на ДП. Обратни становища приемат, че действията, с които се заобикалят данъчните закони, са сделки, които са допустими по ГП. Тъй като тези сделки са валидни по ГП, те не трябва да бъдат унищожавани. От гл.т. на ГП такива сделки са предпочетени, но ГП приема, че със сключване на сделката се поема рискът по нея. Затова с допустими сделки данъкоплатците могат да постигнат по-малко данъчно облагане. Заобикалянето на данъчните закони започва там, където данъчният закон е непълен или не дава възможност за тълкуване. Въпрос #11 Данъчни правоотношения Освен като обективно действащо П ДП се проявява и като реализация на конкретни данъчни П и задължения. От теорията си спомняме, че на-разпространеното разбиране на провоотношение е – регулативно обществено отношение, т.е. П отношение е общо отношение, обективно съществуващо, което е отразено в дан. ПН. Данъчно осигурителните правоотношения притежават всички специфични черти на П отношенията въобще. За това и те протичат в съответствие с ПН и дан. ПН дава оценка на дан.общ. отношения. Следователно и дан. П отношения са отношения, при които законодателно са очертани конкретните права и задължения на участващите субекти на отношението. Данъчните правоотношения обаче, както и всички други отраслови П отношения имат и някои специфични черти. Различията и специфичностите се групират в две различни групи: 1.Специфичностите във връзка с тяхното предметно съдържание; 2.Специфичностите във връзка с тяхната властническа организация. Макар и дан.П. отношения да са публично правни те съдържат и ярко изразен имуществен характер. Има имуществени парични елементи в дан. П отношение. По това данъчно правните отношения приличат на гражданско-правните отношения. Обект на ДПО(данъчно-правните отношения) са определени парични средства. Такъв обект имат и някои ГПО. Целта обаче на ДП е различна от тази на ГП. ДПО имат за цел да се наберат определени парични средства, а ГПО да се удовлетворят интересите на равнопоставените субекти. Друга характерна особеност на ДПО е свързана с източниците за събиране на парични средства. В крайна сметка обаче данъкът е изземване от имуществото на данъкоплатците, учредено едностранно по волята на държавата. Данъкът като общ. Отношение е изземване на част от доходите на стопанските субекти. За това най-характерната особеност на ДПО е, че то е властническо, установява се едностранно от държавата. Следователно ДПО не може да съществува вън и независимо от гражданската организация на държавата. Съгласно Конституцията данъка се установява само със закон, приет от НС. Следователно ДПО не може да бъде организирано от държавата по друг начин, освен със закон. Ако се върнем на определението на правоотношение – самото общ. отношение, отразено в ПН. Възниква въпроса кое е това същество обективно, данъчно-обществено отношение, което е отразено в ДПН. Съществува ли вън и независимо от ПН някакво отношение. Такова обществено отношение не може да се намери. Следователно ДОО може да съществува само под формата на Правно отношение. Другата особеност на ДПО е във връзка с тяхната властническа организация, по-конкретно с проявлението на метода на регулиране – на власт и подчинение. Този модел на регулиране на обществено отношение се използва п публ. П – Конституцията, адм., фин., наказ. и др. Той се използва и в ДП. Само че в ДП този метод се проявява по специфичен начин. Тези специфичности на проявление на този метод се проявяват във факт-те състави, които пораждат данъчни задължения, в организацията на начините за изп-то на дан. задължение, във връзка със санкциите, които се налагат при неизпълнение на д.задължение. В АП методът на власт и подчинение се проявява главно чрез т.нар. оперативна самостоятелност на админ. Орг. Оперативната самостоятелност е принцип в дей-та на админ. въобще. От д-ст на обвързана адм-я е изключение. В ДП съществува различие. При дейността на данъчната администрация принципа е обвързаност на администрацията. Данъчните органи нямат право да преценяват дали има данъчно задължени или няма, размера на данъчното задължение, по какви начини да бъде събирано това задължение. Всичко това е изяснено в закона. За това принципа на опер. самост. в дейността на ДА е 1 изключение. Това дава отражение върху Ате, които издават органите на ДА. Обикновената администрация, издава АА, чрез които възникват, преобразуват се или се прекратяват П задължения. Тези актове имат конституивно действие – конституират права и задължения. Актовете, които издават ДА нямат такова действие. Данъчните задължения вазникват по закон, след настъпване на предпоставките за това. Тези актове само констатират, че е възникнало данъчно задължение. Никой от актовете на ДА не може да създаде данъчни задължения и да ги прекрати. Относно изпълнението на данъчните задължения съществуват особености. От АП знаем, че начина на изпълнение на АА, се определя от органа, който издава този акт. Изпълнението на данъчните задължения се урежда в ЗАП. То прилича повече на изпълнението на гражданските задължения. Начините за това изпълнение се уреждат в данъчните закони. В изпълнение на данъчните задължения закона допуска те да се погасяват по пътя на опрощаването и амнистията. А задължението не може да се опрости, както дан-то. В Д правоотношения съществува специфична особеност във връзка с определяне и налагане на ДПте санкции. В АП наказанията се определят съобразно общ. опасност на деянието и дееца. В ДП се забелязва тенденция – глобата като санкция, да се съпоставя с размера на данъчното задължение. ЗА това в Д задължение има глоба в размер на неплатения данък, за това глобата в ДП повече прилича на ГП санкции. Каталог: files -> files files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България files -> Георги Димитров – Kreston BulMar files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт Изтегляне 0.84 Mb. Сподели с приятели:
|