Лекции по Криминалистика : су 2009 година
Изтегляне 3.13 Mb.
|
| Следствени версии следва да се счита проверена и доказана само в случая, когато нито един факт или обстоятелство не и противоречат. Следователно проверката на следствени версии предполага логическо доказване, съществуват:
1) пряко логическо доказване: изводът за истинността на версията е направен непосредствено от изучаването на събраните по делото доказателства, които потвърждават изведените от версията факти. 2) косвено логическо доказване: изводът за истинността на версията е основан на опровержението и изключването на всички следствени версии – освен една, която се признава за достоверна, истинна/ правилна. В практиката има спор кои версии следва да се проверяват: всички или най-перспективните. ВС: при разпит на свидетели следва да се проверяват всички версии, а не само най-вероятните. В тази връзка следва да се посочат още две тактически правила при проверка: 1) следва да се проверява многостранно всяка една от следствени версии, т.е. многостранен характер на проверката; 2) следствени версии трябва да се проверяват по възможност едновременно. Само многостранната и едновременна проверка може да гарантира обективност и пълнота на изводите. Значение на следствените версии. Те са:
Класификация на версиите – деленето на версиите е условно. Те винаги са във връзка и зависимост помежду си и при изменение на източниците, върху които почиват, и за нуждите на познанието и доказването, могат да се трансформират от един вид в друг Видове следствени версии: 1.Според предмета на доказване: общи и частни. 1) общи следствени версии: съдържат едно вероятно обяснение на престъплението като цяло, на съвкупността от фактическите обстоятелства, образуващи предмета на доказване по конкретно дело. 2) частни следствени версии: съдържат едно вероятностно обяснение на произхода и връзката на отделните факти и обстоятелства от събитието на престъплението: време/място на извършване; използвани оръдия за извършване на престъплението, мотив на престъплението и др. 2. В зависимост от характера на обяснението: типични и конкретни. Тази класификационна система е спорна в литературата, посочва се че дублира делението на общи и частни следствени версии. Проф. Цеков и др. – това деление на типични и конкретни има своето значение. 1) типичните версии: се изграждат само въз основа на данни за характера на престъплението, те имат много кратък период на съществуване, който се отнася към първоначалния период на разследването, в който има информационен дефицит. Типичните версии са една от логическите предпоставки за изграждане на общите версии. При типичните версии обяснението на неизвестните факти и обстоятелства се извършва въз основа на изводи, направени при изучаването на практическия опит в следствената и съдебната практика по конкретни дела. 2) конкретните версии:се отнасят до единични факти и обстоятелства също в първоначалния етап на разследването, но могат да бъдат продължени по време и в последващия етап на разследването, ако дотогава не е намерено вероятностно обяснение на отделни факти и обстоятелства. Изграждането на типични и конкретни следствени версии има значение по отношение подбора на първоначалните и неотложните следствени действия. Изграждането на тези видове версии дава възможност да се изберат следствени действия, които биха донесли максимално количество доказателствена информация. 3. В зависимост от субекта, който ги изгражда – версии на прокурора; следователя/респ. органа на дознание; пострадалия от престъплението; обвиняемия и неговият защитник; свидетеля; експерта. Спор съществува следствените версии дали могат да се изграждат от обвиняемия и неговия защитник, свидетеля и експерта с оглед функциите им в наказателното производство. 1) Според процесуалистите субект могат да бъдат само органи, които осъществяват функциите по ръководство и контрол на процеса. 2) Друго становище на криминалисти: не може да бъде ограничаван процеса на познание и обективната истина да се разкрива само от органа, осъществяващ функцията по ръководство и контрол на процеса. А и НПК дава възможност за участие, т.е за извършване на определени действия от страна на обвиняемия и неговия защитник при разследване на конкретното престъпление. 3) По отношение на изграждането на следствени версии от експерта – не може да изгражда такива: не е нито страна, нито субект в процеса, не защитава ничии интереси, а е призован да замести съда, тъй като притежава специални знания в областта на науката, техниката и занаятите. Експертът може да изгражда следствени версии само по отношение обекта и задачите на възложената му експертиза. 4) Свидетелят: също би следвало да се изключи от кръга субекти, които биха могли да изграждат следствени версии. Неговата задача е да даде показания за това, което е възприел/което му е известно във връзка с разследваното престъпление. Всяко изграждане на следствени версии от свидетеля би довело до деформиране на свидетелските показания, тяхното опорочаване и изключване от системата на доказателствата по делото. 4. Следствени версии според обекта: следствени версии за обекта на престъплението; следствени версии за субекта на престъплението; следствени версии за обективната страна на престъплението (форма на изпълнителното деяние); следствени версии за субективната страна на престъплението( форми на вина). Обикновено най-много версии се изграждат за обективната страна на деянието, тъй като неизяснените факти и обстоятелства в това отношение са най-много. 5. Издирвателни следствени версии за установяване и проверка на обстоятелства, свързани с личността на извършителя на престъплението. Според някои автори това са част от версиите относно субекта на престъплението. Издирвателните обаче имат самостоятелно значение. 6. В зависимост от етапа на предварителното разследване версиите биват
7. В зависимост от фазата на наказателния процес версиите биват следствени и съдебни, а с оглед на задачите за решаването, на които са изградени – експертни, оперативноиздирвателни и версии за събиране и проверка на доказателствата по делото. Съдебните версии притежават редица особености в сравнение със следствените: а) изграждането на проверката им става в обстановка на цялостно разгръщане на основните начала на наказателния процес, широко участие на обстоятелствеността и активно съдействие на другите участници в наказателното производство; б) почиват на по-богати и по-разнообразни по характер източници; в) изграждането и проверката им протича в несравнимо по-кратко време и при по-голяма интензивност на разследването; г) налице е т. нар. колективност и публичност при изграждането и проверката на версиите и оттук – основаването на версиите повече идеи и аргументи; д) по-ограничени, отколкото в предварителното производство са възможностите за използване на сетивната форма на познание и др. Между следствените и съдебните версии има приемственост, като обективна основа за това е единния наказателен процес. В съдебното производство версиите са пряко свързани с ясно очертаните през тази фаза функции по обвинението и защитата. Затова те могат да бъдат обединени в две основни групи – обвинителни и оправдателни версии Организация на предварителното разследване и на съдебното следствие. Планиране на предварителното разследване и на съдебното следствие. Тактическа организация на разследването Същност.
Няма единство в Теорията по отношение същността на тактическа организация на разследването: Под тактическа организация на разследването следва да се разбира съвкупността от процесуални и други действия на компетентния орган във връзка с решаването на задачите по предмета на доказване и осигуряването на тактически и организационно-технически условия за правилно и законосъобразно провеждане на разследването. Тактическа организация на разследването представлява система от знания и дейности за ефективно протичане на разследването и на отделните следствени действия с цел да се постигне изчерпателност и оптимална разностранност и обективност при събирането и проверката на доказателствените материали по делото; своевременно осигуряване на необходимите за разследването сили и средства, човешки и материални ресурси и тяхното правилно разпределение; оптимални условия за използването им; взаимодействие с другите правозащитни организации и с обществеността; максимално информационно осигуряване на разследването; правилно вътрешно разпределение и организация на общата следствена работа и създаване на предпоставки за конкретна превантивна дейност. Тактическата организация почива на сравнително широки основи – НПК и процесуалната организация на разследването, криминалистичната тактика, научната организация на труда и прокурорско-следствената и съдебната практика.
Тактическа организация на предварителното производство – във фазата на предварителното производство нуждата от използване на тактическата организация за решаване на въпросите в хода на разследването е най-голяма. Тя се изразява в: 4.първо – в осигуряване на необходимите за разследването сили и средства, човешки и материални ресурси; 5.второ – в осигуряване на най-рационално разпределение и разположение на силите и средствата при конкретната обстановка по делото; 6.трето – в създаване на оптимални условия за използването им; 7.четвърто – в създаване на условия за взаимодействие с другите правозащитни органи и с обществеността; 8.пето – в създаване на максимално благоприятни условия за информационно осигуряване на разследването. Освен необходимата научна литература и нормативните актове се осигуряват сведения и за условията, при които са формирани показанията на свидетелите очевидци, за контрола и охраната на собствеността, за взаимоотношенията на обвиняемия и за поведението му след извършване на престъплението. Особено голямо значение имат данните за т. нар. криминалистична характеристика на престъплението; 9.шесто – в организацията на разследването от група следователи. Поради липсата на нормативна уредба тактическата организация дава отговор на редица въпроси за: професионално-деловите качества на следователя (специализация по съответния вид дела и др.); изискването за сходна характерова нагласа и професионален опит за колективна работа; формите на взаимодействие; формите за размяна на информация; 10.седмо – в подготовката и извършването на следствените действия по делегация. Тактическата организация и общата следствена работа – тактическата организация улеснява решаването на някои основни въпроси като: 11.осигуряване на достатъчно време за разследване по всяко дело. Това може да се постигне чрез своевременно започване на разследването при спазване на изискваният на чл. 200 НПК, по силата на който “следователят е длъжен да започне необходимите следствени действия веднага след като образува или приеме образуването от прокурора предварително производство” и др. 12.правилно разпределение на времето между отделните дела, като се държи сметка за същността и обема на работа по подготовката на следствените действия, за взаимодействието с оперативноиздервателните и експертните органи, с прокурора и обществеността, за необходимостта от периодична критична оценка на насоките на разследването и ефективността на планираните следствени действия и др. 13.проучване на подзаконовите нормативни актове, които уреждат съответните обществени отношения, обект на престъпно посегателство, и осигуряване на необходимите тактически средства и материали за нуждите на разследването и за предотвратяване на престъпленията; 14.планиране на общата следствена работа; 15.осигуряване на резерва от време за извършване на неотложните следствени действия, които могат да възникнат по отделните дела; 16.създаване на условия за конкретна превантивна работа по всички висящи дела и пълноценно привличане на обществеността в борбата с престъпността. Тактическа организация на съдебното производство – законодателят е предвидил по-изчерпателна нормативна уредба в сравнение с предварителното производство. Указано е кога започва съдебното следствие (чл. 274 НПК), в каква последователност се разпитват свидетелите (чл. 278 НПК) и др. Тактическата организация на съдебното производство се отличава значително от тази на предварителното производство. Трябва да се подчертаят преди всичко различията в продължителността на основните стадии. Голямо е отражението на основните начала, и по специално на началото на публичност и състезателност. Специфични въпроси възникват при организиране на съдебно-следствените действия, които не могат да бъдат извършени в съдебната зала – съдебният оглед, следственият експеримент, разпитът на подсъдимия и на свидетелите на територията на местопроизшествието. Планиране на предварителното разследване и на съдебното следствие Същност на планирането: мисловна логическа дейност, по време на която въз основа на наличните данни и изградените следствени версии, компетентният орган (следовател; прокурор; съд) определят дейността, способите и средствата, които трябва да се използват в процеса на разследване на конкретното престъпление. Планирането е целенасочена, конкретна следствена или съдебна дейност, която има абстрактен характер и специфично предназначение. Планирането от познавателна гл.т. е мислено отражение на собствените (на следователя) действия за изясняване на обстоятелствата по делото и за решаване на други задачи на разследването. Не бива да се свързва само с осъществяването, реализирането на процесуално-следствените действия, представляващи способи за събиране и проверка на доказателствата. Планирането осигурява конкретна връзка в диахронен план след всеки по-значителен приток на информация, с който се създава проблемна конфликтна следствена ситуация. При планирането се осъществява аналитично, синтезно и сравнително изследване на данните по делото и въз основа на тези данни и на следствените версии предвиждане действията на отделните участници в процеса и свързаните с тези действия – контрадействия на следователя и съда. Планирането има подчертано познавателна същност, но следва да се реализира в предвидените в НПК условия и време. Въпреки че се реализира по конкретно наказателно дело, планирането има прогностичен управленски характер и предполага комплексно изучаване на причинно-следствените връзки между известните факти и обстоятелства по делото.
Планирането е преди всичко целенасочена мисловно-логическа дейност, с която се определят процесуалните и криминалистичните способи и средства за разследването по конкретното дело. То има прогностичен и управленски характер - с планирането се създава оптимален модел на работа на следователя и на съда за решаване на текущите и крайните задачи на разследването. Планирането се изразява в циклично протичащи етапи на аналитично и сравнително изследване на известните факти и обстоятелства, предполага анализ и оценка на данните и версиите, които се отнасят до разследваното престъпление. Планирането следва да се различава от методиката на разследване на съответния вид престъпления, защото тя дава само общ (типов) отговор на въпросите, а планирането – на възникналите въпроси по конкретното дело. Планирането се различава и от версиите – различна е служебната им роля при разследването. То не бива да се отъждествява и с организацията на разследването – тя обхваща по-широк и по-разнообразен кръг от въпроси. Отграничения: 1. Планирането на разследването следва да не се бърка с методика на разследването на отделните престъпления. Методика на разследване на отделните видове престъпления(МРОВП): по-широка система от знания, обобщаваща следствения и съдебен опит във връзка с разследването на отделните видове престъпления, а не на конкретно престъпление. МРОВП и планирането се отнасят като цяло към част - планирането съпътства цялото наказателно производство, не само предварителното разследване. 2. Планирането се различава от организация на разследването (ОР). ОР обхваща по-широк кръг тактически въпроси и решава по-широк кръг задачи, отнася се до неограничен брой видове престъпления. Планирането и ОР също се отнасят като част към цяло. ОР осигурява необходимите условия, средства (включително и материално-технически средства( и най-благоприятните връзки за протичане на процеса на доказване. ОР създава възможност за единство и взаимодействие с оперативно-издирвателните органи, финансово-ревизорни, експертни органи, с обществени организации във връзка с по-бързото и обективно протичане на разследването. Планирането има значение главно за определяне на посоките на предварителното разследване. Планиране Методика 1. дава отговор на въпросите, решавани по конкретно дело; 1. може да се използва като една от общите предпоставки на планирането; 2. е мостът, по който минава всяка частна методика; 2. методиката е една обща програма за работа въобще; 3. предполага конкретни решения по конкретно дело. 3. методиката на разследване предполага типични решения във връзка с отделните видове престъпност (а не с отделни престъпления). Планиране Следствени версии 1. предмет на планирането е да се даде мисловен модел на предстоящата дейност; 2. дава възможност за проверка на следствените версии; предмет на СВ е да се даде едно от възможните обяснения за събититието престъплението; СВ са една от логическите предпоставки на планирането; 3. съдейства за определянето на структурите и задачите на предстоящата дейност. 3. СВ заместват познанието с предположение. 3. Планиране и план. План:отразява селективно в синтезиран и непълен вид резултатите от планирането; свидетелства за условията, при които е протекло планирането. Планът е само графически израз на дейността от планирането. Може да бъде разгледан като вид алгоритъм, програма, която съдържа пълен списък на действията, които ще се извършват при разследването и тяхната последователност. Като резултат от планирането планът има следното съдържание: 1) следва да се посочат мерките за издирване на извършителя; 2) процесуално-следствените действия и тяхната последователност на извършване в рамките на разследването, на предварителното производство; 3) мерките на процесуална принуда, предотвратяващи отклонението на обвиняемия от разследването. Различават се мерки на процесуална принуда от мерки за неотклонение: мерки на процесуална принуда – по-широко съдържание и обхват от мерките за неотклонение. 4) мерки за възстановяване на щетите; 5) мерки за отстраняване на причините и условията, способствали за извършване на престъплението. В практиката има спор следва ли планът да се извършва в писмена форма? С оглед прецизност писмената форма е задължителна, но самият план не следва да се прилага към материалите по делото. Мрежово планиране: специфична форма на прилагане на метода на планиране, която е целесъобразно да бъде прилагана, когато разследването се извършва от двама и повече следователи ( напр. банковите дела). Мрежово планиране се прилага и в случаите, когато се налага едновременно извършване на две и повече процесуално-следствени действия. Мрежово планиране се изразява в едновременното предвиждане на и провеждане на няколко процесуално-следствени действия от различни следователи по едно и също дело. Резултатите от всяко проведено процесуално-следствено действие се обобщават от един водещ следовател и извършването на последващи следствени действия зависи пряко от положителния резултат на предходните.
Субекти на планирането: Субект може да бъде както компетентния орган, осъществяващ функциите по ръководство и контрол на процеса, така и всяка от страните по наказателното дело. Проф. Цеков: субект - само компетентният орган, понеже с неговата санкция могат да се извършат процесуално-следствените действия, представляващи способ за събиране и проверка на доказателствата. Но която и да е от страните имат процесуалната възможност и гаранции да влияят върху извършването на значителна част от процесуално-следствените действия (напр. реализиране на правото на защита: обвиняемият може да откаже да даде показания, може да откаже да даде сравнителни образци, отказва да говори при разпит, който вие планирате; отказ от свидетелство в някои хипотези по чл. 93 НПК; заподозрения има сходни права с тези на обвиняемия; експертът може да откаже да даде експертно заключение – напр. позовава се на некомпетентност, самоотвод. Планирането може да се извърши не само от компетентния орган, но и от всяка от страните по делото, понеже всяка от страните по делото има възможност и право да посочва доказателства. Принципи на планирането: 1. Индивидуалност: да се определи каква точно дейност трябва да се извърши за решаване на непосредствените задачи по делото като се държи сметка за всеки факт и всички логически предпоставки по съответното дело. Изтегляне 3.13 Mb. Сподели с приятели:
|