Лекции по Криминалистика : су 2009 година



страница8/23
Дата03.04.2017
Размер3.13 Mb.
#18402
ТипЛекции
1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   ...   23
- трайност на проявление на признаците на този обект.

2) Определяне на способите и средствата за експертно изследване. Макар че процесуален субект е компетентният орган, този въпрос би следвало да се реши преди всичко от експерта (носител на специалното знание) и той може да установи съответствие между обект на изследване и техническите способи и средства, които ще се използват.


3) Осигуряване на сравнителни образци. Те са необходими с оглед решаване на идентификационните задачи на експертизата. По същността си сравнителни образци са еднородни с обекта на изследването веществени доказателства, специално подбрани за експертното изследване. сравнителни образци трябва да отговорят на няколко изисквания:
1) трябва да са достоверни по произход;
2) да са съответни по време на изследвания обект;
3) да обхващат цялото многообразие и вариантност на признаците на обекта на експертизата.
Осигуряването на сравнителни образци е регламентирано в 119 НПК, но този текст не разрешава всички въпроси, свързани със сравнителни образци. Върху кого тежи задължението за осигуряване на сравнителни образци – има различни подходи в теорията и практиката. сравнителни образци следва да се осигурят от компетентният орган, назначил експертизата (когато криминалистичните експертизи се извършва в рамките на наказателния процес) и от страната, която е поискала назначаването на криминалистичните експертизи( когато се извършва в рамките на гражданския процес). Неудачно е другите участници в съдопроизводството да осигуряват сравнителни образци без санкцията на компетентния орган, независимо дали става въпрос за граждански или наказателен процес.
Има три групи сравнителни образци, които са с различна познавателна и доказателствена стойност в процеса:

1) свободни сравнителни образци: свободните сравнителни образци са създадени значително време преди времето на създаване на обекта на експертизата;


2) условно свободни сравнителни образци: те предхождат и са твърде близо по време с времето на създаване на обекта на експертизата ;
3) експериментални сравнителни образци: които са създадени за нуждите на криминалистичните експертизи.
С оглед прецизност на изследването е нужно, ако е възможно да се осигурят и трите вида сравнителни образци. Необходимо е също при осигуряване на експерименталните сравнителни образци да се спазват няколко тактико-криминалистични изисквания:
1) да съществува оптимално сходство межда условията, при които е създаден обекта на експертизата и условията, при които се създават сравнителни образци;
2) да съществува пълно възпроизвеждане на едноименните признаци в обекта на експертизата и в образците.
При свободните образци за разлика от експерименталните следва да се осигури участието на експерта, понеже той следва да прецени годността на образците на обекта на експертизата и съответствието в едноименните признаци на обекта и експертизата.(?)
4) В рамките на подготвителния стадий следва де се реши и въпросът, свързан с осигуряването на материалите по делото, които се отнасят до въпросите на експертизата. Има спор дали на експерта следва да се предоставят: само материалите, отнасящи се до експертизата или следва да му се предостави цялото дело? Второто е правилно, понеже експертът не може да работи изолирано без да проучи връзката на обекта на експертизата с другите събрани доказателства по делото. Поради тази причина следва да му се предостави цялото дело, което е от значение в следните насоки: 1)  за определяне на годността на обекта на изследване; 2) за преценяване на задачите на експертизата: дали има съответствие между обект и задачи и дали задачите са решими с оглед състоянието на конкретната методика на изследване. Осигуряването на материалите по делото се различава от експертната инициатива, която е свързана с разширяване на кръга от задачи, които са поставени пред експертизата
5) В подготвителния етап следва да се реши и въпросът за уточняване на обекта и задачите на експертизата:
1) да се отграничи/отдели обекта на експертизата от други сходни обекти;
2) да се прецени дали задачите са решими с оглед възможностите на експертизата,
3) дали може да се поставят нови задачи и
4) има ли съответствие между поставените задачи и компетентността на експерта да реши тези задачи;
6) въпросът за изграждането на експертните версии е основен въпрос в подготвителния етап, понеже чрез експертните версии може да се повиши повиши разностранността и обективността  на изследване и да се проверят такива варианти на задачите, каквито компетентният орган не може да постави в акта за назначаване на експертизата.

Стадий на изследването – най-важният в общата методика. Има два подетапа, които се определят от особеностите на задачите на криминалистичните експертизи:


1) етап на разделно изследване: на този етап се установяват закономерностите на формиране и проявление на отделните признаци на обекта на експертизата и признаците, проявени в сравнителните образци;
2) етап – съпоставяне/ установяване на съответствието между признаците на обекта на експертизата и признаците в сравнителните образци. Принципите, които се спазват при сравнението:
- сравняват се съпоставими, еднородни величини, а не части от величини;
- сравнението върви от общи към частни признаци;
- да се използват по възможност както качествени, така и количествени методи за сравнение;
- ако възникнат противоречия в процеса на сравнението да се използват допълнителни изследователски методи;

Стадий на оценка на резултатите и формулиране на изводите. Този стадий позволява да се направи допълнителен анализ и сравнение на признаците на обекта и сравнителните образци. Негова задача е да обясни както произходът и характерът на различията, така и произходът и характерът на съвпаденията на признаците. На този стадий се установява и съответствието между обекта на експертизата и използваните технически способи и средства за изследване.

Стадий на написване на експертното заключение и оформяне на приложенията към него. Завършва изследователския процес на експертизата и обобщава резултатите от изследователския стадий, а самото оформяне на приложенията на протокола за експертизата има не само функция на онагледяване на изследването, но в редица случаи създава възможност за откриване на нови признаци и връзки между признаци в обекта на експертизата и сравнителните образци.

Назначаване на съдебни експертизи. Проверка и оценка на експертното заключение.


Назначаването на съдебните експертизи почива на две групи предпоставки:


1.закрепената в НПК нормативна уредба;
2.тактическата организация на експертизата.

Законодателят е визирал случаите, в които се назначава експертиза – чл. 118 НПК; съдържанието на решението за назначаването й - чл. 117 НПК и начинът на връчването му – чл. 124 НПК; лицата на които се възлага – чл. 120 НПК, и лицата, които не могат да бъдат експерти – чл. 121 НПК.


Ясно са закрепени и признаците, които трябва да се спазват:
3.необходимост от специални знания, но не въобще, а в три специални области – наука, изкуство и техника;
4.извършване на експертизата от специалисти, т. е. от физически лица;
5.специалистите трябва да притежават необходимата професионална правоспособност;
6.извършване на експертизата от незаинтересовани от изхода на делото лица (чл. 121, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 25, т. 7-9 от НПК);
7.несъвместяване на две процесуални функции по едно и също дело от едно и също лице (чл. 121, ал. 1, т. 1 и 4 във връзка с чл. 25, т. 1-6 от НПК);
8.независимост на страните в процеса (чл. 121, ал. 1, т. 3 от НПК);
9.назначаване на експертизата с писмен съдебен акт – постановление или определение;
10.законово изискване за определяне на съдържанието на постановлението или определението, с които се назначава експертизата (чл. 118 НПК);
11.задължение за изпращане на експерта материалите по делото, необходими за правилното извършване на експертизата, и на решението за назначаването й до ръководителя на съответното учреждение или организация;
12.предупреждаване експерта за отговорността, която носи ако откаже да даде заключение или даде невярно заключение (чл. 124, ал. 2 от НПК).

Отделни въпроси за назначаване на експертизата се уреждат и в някои подзаконови нормативни актове.


Съгласно изискванията в тях съдебно счетоводните и финансово-икономическите експертизи и експертизите за оценка на движими вещи се възлагат на специалисти от службите за съдебно счетоводни и финансово-икономически експертизи към Министерството на правосъдието. Автотехническите експертизи – на специалисти, посочени от Министерството на транспорта и неговите поделения, а по усмотрение на компетентния орган и на други ведомства; съдебно-медицинските и съдебно-психиатричните експертизи – на специалисти от научни и болнични заведения към Министерството на здравеопазването. Криминалистичните експертизи се възлагат на специалисти от специализираните експертни учреждения към МВР и Министерство на правосъдието; експертизите за оценка на услуги  и недвижими имоти – на специалисти от съответните служби в общините. Съществуват списъци на експертите, утвърдени от комисия.

Тактически изисквания – дават отговор на въпроси отнасящите се до организацията на експертизата. В чл. 117 от НПК е закрепено общото основание за назначаване на експертиза - необходимост от специални знания в три специални области – наука, изкуство и техника за изясняване на някои обстоятелства по делото. Нормативната уредба не съдържа всички основания и не изчерпва проблемите свързани с назначаването на експертизите. Това прави тактическата организация на експертизата основана на НПК.


13.определяне характера на необходимите специални знания, а оттук и на експертизата – става дума не само за обстоятелствата по делото и за задачите на разследването, за изясняването на които са необходими специални знания, но и за особеностите на обекта на експертизата и методиката на извършването й, за основанията за назначаване на експертиза и за прокурорско-следствената и съдебна практика.
14.определяне  на вида на експертизата, т. е. дали тя ще бъде еднородна или комплексна, еднолична или колективна. Компетентният орган трябва да има предвид сложността на задачите на изследването и характера на знанията, които трябва да бъдат използвани, и методиката на изследване, особеностите на обекта на изследване и на сравнителния материал, условията при които ще бъде извършена и продължителността на изследването.
15.преценяване доколко е тактически целесъобразно извършването на експертиза. С изключение на задължителните експертизи по чл. 117, ал. 2 НПК в останалите случаи компетентния орган е длъжен сам да прецени възможно ли е използването на специални знания при съществуващата методика на изследване, научно равнище и професионална подготовка и опит на експертите.
16.определяне мястото (поредността) на експертизата в системата на другите следствени (съдебни) действия.
17.определяне на обекта и задачата (задачите )на експертизата. Тук трябва да се спазват редица тактически изисквания:
а) ясно разграничаване на обекта на изследване от другите сходни обекти;
б) индивидуализиране на непосредствения обект на изследване и отграничването му от останалите обекти върху същата материална основа, например на подписа или отпечатъка от печат от останалите подписи или отпечатъци от печат;
в) изчерпателно определяне и ясно формулиране на задачите на експертизата;
г) правилна хронологична последователност на задачите, така че решаването на всяка една от тях да създава благоприятни условия за решаването на следващата;
д) недопускане поставянето на задачи, отнасящи се до прилагането и тълкуването на законите в страната – експертът съдебен лекар не може да се произнесе по въпроса за рода на насилствена смърт (дали е убийство – умишлено или непредпазливо, самоубийство или нещастен случай).
18.избор на експерт – това поначало е легално установено право на компетентния орган. Законодателят изрично е визирал, кои лица не могат да бъдат експерти. Съгласно чл. 118 НПК в решението, с което се назначава експертизата, се отбелязват трите имена, образованието и специалността на експерта.
19.определяне на срока и продължителността на експертизата – предоставеното на експерта време трябва да бъде достатъчно за пълноценно протичане на процеса на изследването и за формирането на вътрешното убеждение на експерта, да осигури възможност за провеждане на експертни експерименти и за проверка на получените резултати с други методи и средства.    
20.вземане на мерки за запазване на обекта на експертизата и на сравнителния материал от неблагоприятно въздействие на външни фактори и на лица, заинтересовани от изхода на делото

В съдебното производство експертизата се назначава обикновено като:


1.първоначална – в случаите, в които трябва да се извърши изследване на нови обекти и да се проверят нови версии;
2.повторна (най-често колективна) след оспорване на извършената по време на първото разследване експертиза;
3.“продължение” на експертизата от предварителното производство чрез призоваване на експерта за приемане на заключението му от съда, без назначаване на нова експертиза;
4.допълнителна, когато не е даден отговор на важни въпроси, т. е. експертното заключение е непълно или недостатъчно ясно, когато при разпита на експерта на съдебното заседание въпросите се отнасят до положения, които не са били включени в задачите на експерта.

Подготовка на експертизата – в НПК съществува известна нормативна основа за решаване на съществените въпроси на подготовката: вземане образци за сравнително изследване (чл. 119 НПК); осигуряване на възможност за използване на материалите по делото, които се отнасят до въпросите на експертизата (чл. 123, ал. 1 НПК) и др. Но това не изчерпва проблемите. По време на подготовката възникват и други въпроси, а именно:


21.проучване на отнасящата се до експертизата изходна информация – това са обикновено данните в постановлението или в определението за назначаването й, протоколът от извършената преди това експертиза и др.
22.определяне на способите и средствата за експертното изследване – задължение както на експерта, така и на компетентния орган.
23.осигуряване на сравнителен материал – чл. 119 НПК. Трябва да се спазват следните тактически изисквания:
а) сигурност в произхода на образците за сравнение;
б) съответствие по време с изследвания обект;
в) обхващане на цялата вариационност на признаците и на всички основни периоди на възникването им;
В експертната практика се използват три вида образци за сравнение: свободни, условносвободни и експериментални. В зависимост от характера на експертизата се осигуряват и трите вида образци (при почерковите експертизи) или само експериментални (при балистичните). Значението, което имат експерименталните образци налага при взимането им да се спазват изискванията за оптимално сходство на условията, при които се вземат, с условията, при които са били образувани признаците на изследвания обект, и за пълно възпроизвеждане на едноименните признаци.
24.осигуряване на материали по делото, които се отнасят до въпроси на експертизата. По силата на чл. 123, ал. 1 от НПК експертът има право да се запознае с материалите по делото, които се отнасят до експертизата, да изисква допълнителни материали и да взема участие при извършване на отделни следствени действия, когато това е необходимо.
25.уточняване на обекта и задачите на експертизата.
26.изграждане на експертни версии.
Във всички случаи подготовката на експертизата трябва да отговаря на следните изисквания:
24.пълнота – осигуряване на всички необходими обективни и субективни предпоставки за пълноценно извършване на изследването;
25.връзка и взаимодействие на следователя с експерта и на експерта със следователя за съвместно осигуряване на необходимите условия;
26.динамичност - обогатяване и съобразяване на съдържанието й с резултатите от познанието и доказването в процеса на разследването.

Извършване на експертизата – изразява се в изследване на обекта за решаване на поставените от следователя (съда) задачи. Тук се отнася и съпътстващата изследването проверка и оценка на наличните и допълнително събраните данни, съдържащи се в протоколите на следствените (съдебните) действия, които имат връзка с поставените за решаване задачи; на установените признаци и на направените изводи в предходната експертиза.

Проверката на експертното заключение се изразява в установяване на различни обстоятелства във връзка с извършването на експертизата:
27.спазени ли са разпоредбите на НПК при назначаването, подготовката и извършването на експертизата;
28.налице ли е съответствие между поставените задачи и предоставеното заключение. При непълнота се назначава допълнителна експертиза;
29.какви са условията, при които е извършена експертизата: достатъчно ли е бил определеният срок, отговаря ли количеството и качеството на сравнителния материал на поставените въпроси и т. н.

Оценката се прави по вътрешното убеждение на компетентния орган. Заключението на експерта не е задължително за съда и за органите на представителното производство. Оценката се изразява в аналитично и сравнително изследване на заключението и доказателствените материали по делото относно:


30.фактическата и логическата връзка и обоснованост на изводите и обстоятелствената част на експертното заключение;
31.характера и ефикасността на използваните методи и средства, възможностите за паралелно и независимо изследване на обекта и др.;
32.степента на съответствие на експертните изводи с данните в останалите доказателствени материали по делото. В случай на противоречие следва да се отговори на въпроса дали то е резултат от погрешно заключение, или на слабостите на останалите доказателствени материали;
33.научната обоснованост на заключението;
34.логическа обоснованост на заключението;
35.качеството на илюстративните материали и връзката им с установените признаци и направените изводи.

Допълнителна експертиза се назначава, когато заключението на експерта не е достатъчно пълно и ясно (чл. 126 НПК) или когато при разпита на експерта в съдебно заседание възникнат въпроси, отнасящи се до положения, които не са били включени в задачите на експертизата (чл. 280 НПК). С оглед постигането на изчерпателност допълнителната експертиза се назначава за:


36.за проверка на нови следствени (съдебни) или експертни версии, свързани с предмета на първоначалното разследване;
37.за изследване на нови обекти, намиращи се във връзка с обекта и задачите на първоначалната експертиза;
38.за решаване на пропуснатите в първоначалната експертиза задачи;
39.за решаване на нови задачи, свързани с първоначалната експертиза;
40.за решаване на посочените от експерта задачи, които са свързани с предмета на извършената експертиза.
41.
С оглед постигането на яснота допълнителната експертиза се назначава:
42.за допълнително обосноваване на експертното заключение;
43.за доизясняване на признаците, респ. произхода и значението на съвпадащите, когато изводът е отрицателен, и на различаващите се, когато изводът е положителен.

Повторна експертиза – има някои особености в сравнение с първоначалната – не стои въпросът за необходимостта от специални знания, нито за характера на тези знания; в повечето случай не се налага събиране на сравнителен материал; по правило обекта и задачите на експертизата са същите както при първоначалната и др. Повторната експертиза се назначава, когато експертното заключение “не е обосновано и възниква съмнение за неговата правилност” (чл. 126 НПК). Други мотиви за назначаване на повторна експертиза са: нарушаване на процесуалните изисквания по чл. 117 – 127 НПК; противоречие между представените експертни заключения; необосновано вероятно заключение, разногласие между експертите на първоначалната колективна експертиза. Когато не е съгласен със заключението на експерта, съответният орган е длъжен да се мотивира, но не и да назначи повторна експертиза (чл. 127, ал. 2 НПК). В постановлението се посочва изрично че експертизата е повторна. Отбелязват се и основанията, които мотивират назначаването й.

Колективна експертиза – среща се в три варианта – като първоначална еднородна, повторна еднородна и комплексна експертиза.

    Първоначална

колективна еднородна експертиза се назначава сравнително рядко, но гарантира по-голяма обективност  и изчерпателност на заключението, а оттук и по-голяма бързина на предварителното разследване, защото дава по-малки основания за оспорване, намалява вероятните заключения и др. Поради това назначаването й е тактически целесъобразно, когато:
44.обектите на експертизата съдържат недостатъчен материал за изследване;
45.обичайното проявление на признаците на обекта на експертизата е затруднено поради маскировка или имитация или в резултат на неблагоприятното въздействие на други фактори;
46.не е осигурен достатъчен по количество и годен в качествено отношение сравнителен материал.

Повторната колективна експертиза се среща често. Тя се назначава освен на основанията по чл. 126 НПК и когато:


47.представеното вероятно заключение не е достатъчно обосновано;
48.експертът не е могъл да даде отговор на всички въпроси поради сложността на изследването;
49.резултатите от използваните способи и средства изискват критична оценка и проверка от повече специалисти.
50.
Комплексна експертиза – решава разнородни по характер въпроси, като използва знания от различни области на науката, изкуството и техниката. Това предполага или комплексна подготовка на експерта или експертното учреждение, или колективно изследване, извършено от специалисти от различни области. Относно характера на комплексната експертиза има различни виждания:
51.преобладава схващането, че тя интердисциплинарна експертиза, като при извършването и се използват знания от различни области на науката;
52.според други е комплексна, защото обектът е изследван във всички възможни аспекти и са решени въпроси, изискващи специални знания
    В много случаи комплексната експертиза представлява съвкупност от експертни изследвания, всяко от които е самостоятелно, доколкото се извършва от специалисти в сферата на техните научни знания. В други случаи експертизата може да бъде извършена без посоченото деление на обекта и без откъсване на специалните знания едно от друго.
    Комплексното изследване може да обхваща няколко обекта и да предполага решаването на две или повече задачи, но не е изключено и изследване само на един обект и решаването само на една задача.

Особености на организацията на комплексната експертиза:

53.във връзка с обекта - нужно е строго индивидуализиране и пълно разграничаване на обекта от други сходни обекти;
54.относно задачите – те трябва да се намират в такава хронологична  и логическа връзка и последователност, която да обуславя разкриването на естествения процес на образуване на признаците и благоприятните предпоставки за успешното провеждане на всеки етап от изследването.
Ако комплексната експертиза е колективна организацията на изследването се възлага на експерта, който ще има най-голям дял в експертизата предвид характера на необходимите основни специални знания. С оглед изискванията на основната област на изследването се определят и методите и средствата в другите области на знанието.

Съдебно-почеркова експертиза. Обща характеристика. Понятие за почерка и факторите, които оказват влияние за изменението му. Свойства на почерка. Идентификационни признаци. Основания за назначаване. Обекти и задачи. Видове сравнителен материал.


Почерковата експертиза заема основно място сред експертизите на документи.


Развитието на почерковата експертиза може да се раздели на четири етапа.
Първи етап – начало на държавната организация на експертизата – във Франция е създадена корпорация от специалисти за съдебно изследване на документи.
Втори етап ХVІІ-ХVІІ в. – поява на първата специализирана литература в областта (публикациите на Франсоа Демел и Жак Равеню – ХVIІ в.)
Трети етап края на ХVІІІ-началото на ХІХ в. – възникване и развитие на основните направления в областта на почерковата експертиза и на графологическата школа.


Сподели с приятели:
1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   ...   23




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница