Лекции по Криминалистика : су 2009 година

    Обект на експертизата е почеркът или подписът, цифровото писмо, машинописният текст или изображението на печат или щемпел.

    Задачите са да се установи:
1) относителната давност на документа, т. е. периодът от време, в рамките на който е написан или подписан;
2) едновременно ли са написани отделните части на документа и оригинала и копията;
3) в каква последователност са написани (положени) текстът и подписът или печатът.

Подготовка.

    Трябва да се осигури достатъчно сравнителен материал, който да отразява типичните, а не случайните характеристики на почерка или подписа през съответния период от време. Трябва също така да бъдат изпратени всички материали по делото, които имат връзка с решаваните задачи и представените за използване образци за сравнение.

Извършване.

    Използват се различни методи, които позволяват да се изследва поредността на пресичащите се щрихи на букви от две самостоятелни по значение части на документа; да се установи рецептурният състав на материалите на документа; да се установи годината на издаване на бланката или формуляра, върху който е написан документът; да се изследва спектралната характеристика на пастата на химикала с точност до една година; да се установи времето, респ. периодът, на произвеждане на хартията на документа или мастилото, респ. пастата за химикал; да се установи периодът на проявление на признаците на пишещата машина или на печата (щемпела), отразени в машинописния текст и в отпечатъка от печат или щемпел и др. Изследва се и писмената реч.

Експертиза на следи от ръце (дактилоскопична експертиза).

Дактилоскопичната експертиза е една от типичните криминалистични експертизи. Отличава се с категоричност на изводите и с достоверност на резултатите. Това се дължи на три причини:
1.голяма индивидуалност и устойчивост на следите от ръце и възможността за достоверни изводи, дори и при наличие на част от следа;
2.методика на изследване, позволяваща използването на количествени и качествени методи;
3.лесно и бързо възприемане на резултатите от експертизата и обективни възможности за правилна оценка на експертното заключение.
За първи път експертно изследване на следи от ръце е било признато като доказателство през 1905 г. от Лондонския съд.

Назначаване.

    Назначава се ако са налице три условия:
връзка на намерената следа от ръце с разследваното престъпление; отразяване на достатъчно общи и частни признаци в следата
и възможност за осигуряване на сравнителен материал.

    Обект на експертизата

    Отпечатъците или отливките на иззетите следи от ръце, от ноктевите краища на пръстите или от дланта, а когато отпечатъците или отливките не са годни – фотоснимките на следата.

Задачите са:

Дактилоскопичната експертиза се назначава обикновено в системата на първоначалните следствени действия.

Подготовка.

    Не създава затруднения, защото за сравнителен материал, могат да се използват и материали от дактилоскопичната наказателна регистрация. На експерта се изпраща протокола за оглед, както и всички материали по делото, които имат връзка с експертизата. Задължително сравнителен материал.

Извършване.

    Използват се следните методи: визуално изследване; микроскопско изследване със слабо увеличение; налагане; съвместяване; съставяне на фотографски таблици с графически проекции на разположението на признаците.

    Обикновено заключението на дактилоскопичната експертиза се подкрепя с нагледни таблици и диаграми, илюстриращи съвпаденията, въз основа на които са направени изводите.

Експертиза на следи от крака

Назначаване

    Основание за назначаване на експертизата са намерени на местопроизшествието следи от боси крака, от обувки или от чорапи, когато: а) може да се предполага, че се намират във връзка с разследваното престъпление; б) съдържат достатъчно характерни особености; в) има възможност да се осигури необходимия сравнителен материал.

    Задачите са преди всичко идентификационни:

Подготовка.

    Осигурява се сравнителен материал, на експерта се изпраща протоколът за оглед заедно със скиците и снимките на местопроизшествието и на следите, както и другите материали по делото, които имат връзка с експертизата.

Извършване.

В процеса на разделно и сравнително разследване се установяват общите признаци: размер, форма, общи особености на външния релеф и др.и частните -  особеностите на формата, особеностите на разположението на отделните части, относителните размери на детайлите, видът на плетката на чорапите, формата и големината на прокъсванията, особеностите на износването на обувките и др. За настъпила умора и болестно състояние у лицето може да се съди по неравномерното проявление на елементите на пътечката на следите – дължина и ширина на крачката и др. Полът се определя чрез измерване на дължината на крачката и на ъгъла между стъпалото и линията на посоката на движение, а ръстът – по дължината на ходилото (стъпалото), която съставлява 15,8 % от ръста на мъжете и 15,5 % от ръста на жените.
    При изследването няма проблем да се приложат методите на дактилоскопичната експертиза – налагане, съвместяване и фототаблици с графическа проекция на местоположението на частните признаци.

Съдебно-балистична експертиза.

Съдебно-балистична експертиза се извършва при наличието на три предпоставки: специализирана лаборатория; предполагаемото оръжие и опитни експерти.

Назначаване.

Основните въпроси са два: правилно определяне на обекта и на задачите на експертизата и избор на подходящ експерт.

    Обект на експертизата са: оръжието; куршумите и гилзите; намерените на местопроизшествието вторични следи от изстрела; следите от изстрел на местопроизшествието, оставени от огнестрелното оръжие.

    Задачите са:
1) идентификационни (позволяват да се идентифицира оръжието по намерените на местопроизшествието куршуми и гилзи. Макар и сравнително рядко може да се даде отговор и на още един идентификационен въпрос: дали намерените на местопроизшествието съчми са изстреляни от конкретно определено оръжие.);
2) определяне на груповата принадлежност;
3) установяване на определени обстоятелства по делото (годно ли е оръжието да произведе изстрел; възможно ли е да се произведе изстрел без натискане на спусъка; от какво разстояние е произведен изстрелът; от кое място е произведен и в каква посока).

Подготовка.

    Осигуряването на сравнителен материал се извършва от експерта – той именно произвежда експериментални изстрели (от два до три) в специални стрелбища, напълнени с вода (куршумоуловители). Изпращат се протоколите за оглед или претърсване и изземване и всички други материали по делото, които позволяват да се установят условията, при които е намерено и съхранявано оръжието; кога, къде и в какво положение са намерени куршумите и гилзите и т. н.

Извършване.

    Идентификационните задачи могат да бъдат решени при условие, че е осигурено предполагаемото оръжие. В противен случай по намерените куршуми и гилзи се определя само груповата му принадлежност. Необходими са условия за експериментална стрелба.
    Прилагат се едновременно няколко метода: визуално изследване, оптически и фотографски методи, изследване в ултравиолетови и в инфрачервени лъчи, профилографски, експериментален, методите на моделирането и реконструкцията, използване на рентгенови и гама лъчи и др.
    Оръжието може да бъде идентифицирано по изстреляните куршуми и гилзи въз основа на отразените върху тях частни признаци, а именно:
    а) признаци, възникнали при производството на оръжието – отклонения в размера на отделните детайли при сглобяването, заваряването или закалката; различия от стандарта и т. н.;

    б) признаци, причинени от корозията на метала под влияние на влагата или близостта с химични материали и вещества и др.;

    в) признаци, образувани при изстрел – те имат голямо значение и заслужават приоритетно внимание по време на изследването;

    г) признаци, причинени от замърсяване на оръжието;

    д) признаци, които са се появили вследствие на почистването, ремонта, замяната и сглобяването на отделните части.

    Голямо значение имат и общите признаци. Всяко оръжие принадлежи към определен калибър с характерните за него общи признаци – брой на нарезите на цевта, дълбочина, ширина и наклон на нарезите и др.

    Установяването на груповата принадлежност на оръжието по намерените куршуми и гилзи, съчми, ловни куршуми, тапи и междинни картончета обикновено предхожда идентификационните задачи.

    Сред обстоятелствата, които могат да бъдат установени, голямо значение има задачата за определяне на мястото на изстрела. Мястото на изстрела се определя като се изхожда от две точки, които са достатъчно отдалечени една от друга, например стъклени или други прегради, през които е преминал куршумът. По тях се установява посоката, а на тази основа и мястото, от което е произведен изстрелът. Данни за посоката на изстрела могат да се черпят от входния и от изходния отвор, както и от вторичните следи.  

    Установяването на разстоянието, от което е произведен изстрелът, е възможно, при условие че са открити вторични следи от изстрела. Последните се образуват от упор или при изстрел от непосредствена близост. По време на изследването се държи сметка за факторите, от които зависи образуването на вторичните следи – вида на оръжието, калибъра на патроните, свойствата на барутния заряд, съпротивлението на преградата и др. При ловното оръжие се съди по диаметъра на разсейването на съчмите и се тръгва от резултатите от експертните експерименти.
    Времето на изстрела може да се определи в границите на 10-12 часа след изстрела. Съди се по миризмата на барутните газове и др.

    Годността (техническото състояние) на оръжието за стрелба се установява по три начина:чрез експериментална следа; чрез установяване годността на отделните части на оръжието и на взаимодействието между тях; по наличието или липсата на следи от изстрел в канала на оръжието.

    Установява се също и ударната сила на куршумите (съчмите), като се изследва тяхната скорост и ускорение с помощта на специално предназначени за целта уреди.

    Когато е необходимо, може да се определи и пробивната сила на куршума. Това става експериментално с променяне на разстоянието на изстрела и плътността на преградата.

    По експертен път, с помощта на експерименталния метод, може да се установи дали е възможно произвеждането на изстрел без натискане на спусъка

Следствени и съдебни версии. Видове версии в наказателното производство.

    Криминалистична тактика – система от знания на тактическата организация на разследването, подготовката и извършването на следствените действия и за избора на най-рационалния вариант на поведение на компетентния орган в наказателното производство. Основана е на закона, криминалистичната теория и практика, на логиката и психологията. Тя съдейства за правилното решение на възпитателните задачи на наказателния процес, за обективното и разностранно събиране и оценка на доказателствените материали по делото  и за своевременно установяване на причините и условията за извършване на престъплението.

    Тактически способ – установен в теорията и практиката подход на най-рационално действие или поведение с оглед най-правилното решение на конкретни задачи при съществуващите конкретни субективни и обективни условия. Трябва да отговаря на изискванията за законност, научна обоснованост, вариантност и следствена (съдебна) етика.

а) в зависимост от приложението им в практиката – с по-широк обхват на приложение (установяване на психологически контакт, реконструкцията и др.) и с ограничен обхват (това са способи свързани с извършване на отделните следствени действия – детайлизация на разпита, провокиране положителните качества при разпита и очната ставка и др.)

б) в зависимост от мястото им в предварителното и съдебното производство – тактически способи, свързани с общата организация на предварителното производство (използване на обществеността и др.); тактически способи, използвани главно в предварителното разследване (статичен и динамичен оглед); тактически способи, свързани с отделните следствени действия; тактически способи, използвани в съдебното следствие (кръстосаният и шахматният способ на разпит и др.)

в) от гледна точка на задачите на разследването – тактически способи, използвани преимуществено за събиране на доказателствени материали и тактически способи за проверка на доказателствените материали.

г) в зависимост от характера на научните знания, върху които почиват – криминалистични (кръстосан и шахматен способ на разпит и др.); психологически (активизиране положителната нагласа у разпитвания и др.); логически и смесени.

д) от гледна точка на нормативното им закрепване – такива извън НПК и такива, включени в разпоредбите на НПК (способи относно разпит на обвиняемия, разпит на свидетеля, огледа, претърсването, разпознаването и др.) Една част от посочените “процесуални” тактически способи са задължителни, докато другите се прилагат по преценка на следователя.

    Тактически правила – изведено от теорията и практиката незадължително изискване или предписание за извършване на определена дейност по подготовката и провеждането на следствените действия – примерно за изземване на микроследите, следите от ръце и от оръдия за взлом заедно с обекта, когато това е възможно.

    Тактическа комбинация – определено и строго целенасочено съчетание от следствени действия или тактически способи за решаване на конкретни задачи на разследването при определена следствена ситуация. Тактическата комбинация бива два вида – обикновена (отнася се до провеждането на едно следствено действие и се състои само от тактически способи) и сложна(комбинация между следствените действия).

Следствени и съдебни версии. Видове версии в наказателното производство

Понятие и същност

    Думата версия има латински произход (versio) и означава един от възможните начин за интерпретиране на даден факт. По своята логическа природа версията е разновидност на хипотезата, която е гръцка дума (hupothesis) и означава предположение, което човек прави за нещо възможно или невъзможно и от което извлича следствие.

Следствената версия е едно от възможните обяснения на събитието на престъплението като цяло или на отделни негови елементи.
    Следствената версия дава възможност за:
1) откриване;
2) обясняване и
3) доказване на неизвестни факти и обстоятелства по делото, както и за
4) установяване на някои процеси, явления и закономерности, които не влизат в предмета на доказване по чл. 82 НПК.
Следствената версия по своята логико-познавателна същност е едно от средствата за установяване на обективната истина по определено дело.

Версията може да се определи като основано на данните и опита предположение за разследваното престъпление и свързаните с него обстоятелства с цел да се изяснят неизвестните факти и да се съберат необходимите доказателствени материали по делото. Т. е. те е един от основните познавателни методи при разследването.

. Логико-познавателната същност на следствената версия е вид хипотеза, която битува в конкретно съдебно производство, но приликите между следствената версия и хипотезата са дотук. Различия между следствената версия и хипотезата:

    1) Различия в основанията, мотивиращи изграждането им: следствената версия се изгражда за нуждите на доказването, а хипотезата – за нуждите на познанието.

    2) Различават се и по отношение на задачите, които решават;

    3) Различават се по отношение методите за проверка: следствените версии могат да се проверяват единствено и само с предвидените в НПК способи и средства за събиране и проверка на доказателствата, изрично изброени в чл. 116 НПК.

    4) Различават се по отношение времето за съществуването им: следствената версия съществува само в рамките на наказателното производство, а хипотезата обслужва нуждите на конкретно познание и не е ограничена в съществуването си от времевия фактор.

    5) Различават се по отношение същността им:
         а) Хипотезата е основаната на анализа на фактическите данни оценка за възможното съществуване на определени факти, процеси и явления в природата и обществото, които не могат да бъдат обяснени със съвременните научни теории, методи и средства.  
        б) Подобно на съдебната идентификация и хипотезата е една от формите на познание на света.
        в) Нуждата от хипотеза възниква, когато е неясна връзката между определени факти и обстоятелства от обективната действителност, а нуждата от следствени версии възниква, когато е неясна или неизвестна връзката между отделните елементи от събитието на престъплението. Следователно нуждата от следствени версии и основанията за изграждането им са свързани с две групи обстоятелства: 1) нуждите на познанието; 2) нуждите на доказването по конкретно престъпление.

Версиите се изграждат на две основания: потребностите на познанието (създават предпоставки за постигане на по-голяма разностранност и пълнота на постъпващата информация; осигуряват своевременност, а оттук и необходимата на разследването бързина и ефективност) и потребностите на доказването (позволяват да се откриват и изземват различни видове следи и други веществени доказателства, да се обогатят показанията и обясненията чрез изясняване на почиващи на версиите въпроси).

    Версиите се изграждат на основата на четири вида източници:

а) процесуални източници – следи и други веществени доказателства; показанията на свидетелите и обясненията на обвиняемия; резултатите от разпознаването и от следствения експеримент; експертното заключение; резултатите от огледа, претърсването и изземването.

Следствени версии могат и трябва да се изграждат през целия процес, през цялото време на наказателното производство, поради тази причина е оправдано името съдебни следствени версии.

В рамките на изграждането на следствени версии намират приложение всички абстрактни методи: индукция; дедукция; анализ; синтез; аналогия (особено при типичните следствени версии).

Тактически изисквания при изграждането на следствените версии:

За обоснованост – предполага изграждане на версията на базата на достатъчно и разностранни по характер данни по делото и фактическа и логическа връзка и зависимост между тях

Проверка на следствени версии.

Следствени версии трябва да се проверяват в закономерна логическа последователност. Следва де си извърши едновременна проверка на няколко следствени версии. От всяка следствена версия по време на проверката следва да се изваждат всички произтичащи от нея следствия и да се обясняват всички обстоятелства относно причината, която ги е породила. Проверката на следствени версии следва да се извърши на базата на цялата събрана до момента доказателствена информация.