Лекции по Криминалистика : су 2009 година
Изтегляне 3.13 Mb.
|
| Признаци на външния и признаци на вътрешния строеж характеризират различни страни на обекта на идентификация. Признаците на вътрешния строеж се идентифицират с помощта на специални знания, за признаците на външния строеж това не е необходимо, т.е. могат да се идентифицират с и без помощта на специални знания, посредством експертиза в първия случай и разпознаване във втория.
Идентификация на човека по признаците на външния му вид. “Словесен портрет”. Други криминалистични методи и средства за откриване извършителя на престъплението и установяване самоличността на пострадалия – компютърен портрет, фотофит, идентикит, фоторобот, скулптурна реконструкция. Обща характеристика на признаците. Особености и значение. Признаците на външността на човека се използват при решаването на една от най-важните задачи на разследването – откриване на извършителя на престъплението.
2.идентификацията може да се извърши и по следи в широк смисъл: следи – изменения в обективната действителност въобще, предизвикани в случая от проявлението на конкретна личност: следи от кръв и други биологични вещества / слюнка; пот; урина; сперма/; микроследите, които имат биологичен произход; идентификацията може да се извърши и по косми от човещко тяло; 3.човешка идентификация може да се извърши и въз основа на т.н.функционално – динамичен комплекс. Характер на такъв комплекс има: почеркът; походката; речта; жестикулацията; 4.човешка идентификация може да се извърши и по външните признаци: когато се съставя т.н. словесен портрет; Признаците притежават следните свойства, които позволяват да се създаде мисловен образ на човека, при възприемането му по време на престъплението: 1. Индивидуалност. Тя е резултат от генетичните и на външните фактори, при които човек живее. 2. Устойчивост. Определя се от индивидуалността и постоянния характерен костно-хрущялен строеж на човека. Върху устойчивостта на признаците могат да въздействат определени фактори: естествено изменение на човека; болестни процеси; умишлени изменения. Естествените изменения настъпват в процеса на развитие и стареене на човека. Това постепенно изменение осигурява необходимата идентификационна стойност на признаците на външния вид на човека и пълноценното им използване в процеса на разследването. Болестните фактори водят до преждевременни промени на признаците на външния вид. Те настъпват по-интензивно от нормалните и поради това нарушават съвкупността от идентификационни признаци в мисловния образ на извършителя и затрудняват издирването му. Умишлените изменения могат да засегнат изцяло или частично външния вид на човека и да създадат значителни идентификационни затруднения. Най-устойчиви и практически неподлежащи на изменение са ушите и съотношението на размера на костите на човека. 3. Комуникативност. Това свойство на признаците е постоянно. Комуникативността не намира проявление само при две хипотези: в случай на прикриване на нормалното проявление на признаците и при укриване на някои признаци. Идентификация по външните признаци на личността Значение на външните признаци: 12.за търсене и задържане на обвиняеми, подсъдими, заподозрени лица; 13.за издирване на безследно изчезнали лица; 14.за установяване на самоличността на свидетел или пострадал от престъпление; Познавателна основа за извършване на идентификация по външните признаци на личността е: 1.относителната индивидуалност и устойчивост на външните признаци. Някои от признаците на външността остават непроменени от раждането до смъртта. Такъв признак е съотношението между отделните кости на човешкото тяло. 2.друга познавателна основа за извършване на идентификация по външните признаци на личността е възможността за класификация на признаците. Идентификационното значение на външните признаци се определя от обстоятелството, че те могат да се възприемат както в покой, така и когато са в динамично състояние. Класификация на външните признаци: 1.анатомични; 2.функционално – динамични; 3.социално – професионални; 4.съпътстващи. 5.особени Независимо от техния вид, външните признаци на личността се степенуват и създават възможност за детайлизиране на индивидуалните признаци. Разграничаваме няколко класификационни критерия, въз основа на които се определя системата “словесен портрет” и въз основа на които се определят основните групи признаци. Особености на признаците на външния вид на човека. - признаците на външния вид на човека са във връзка и в зависимост помежду си; - въздействат и се възприемат не изолирано, а като система от признаци; - оставят съвкупна, а не фрагментарна информация в съзнанието на човека, като неясните и непълни данни се запълват с данни от дотогавашния социален опит на лицето. Мисловният образ, изграден по външните признаци, не представлява пълно копие на оригинала, за което трябва да се държи сметка при разпознаването. Видове признаци. Могат да се класифицират в пет групи: анатомични; функционални; съпътстващи; особени и социално професионални признаци. I Анатомичните признаци имат доминиращо значение. Те могат да се разделят на четири подгрупи. Към първата се отнасят полът, възрастта, расовата принадлежност, общото положение, ръстът и степента на охраненост. При наличието на съвпадения следва да се очаква откриването и на други признаци, а при различие на някои от тях – да се прекрати по-нататъшният анализ и сравнение. Към втората подгрупа се отнасят признаците на главата и шията. От голямо значение тук имат очите. По тях може да се съди за състоянието на човека. Идентификационно значение имат също носът, брадата, устата и устните, кожата на лицето и косата. Към третата подгрупа се отнасят признаците на тялото и по-специално на раменете и гърба. Идентификационно значение има съотношението им с останалите части на тялото. Към четвъртата подгрупа спадат признаците на крайниците. II Функционалните признаци са свързани с анатомичните и зависят от тях. Те са израз на две от основните състояния на човека – социалното му положение и психическото му състояние. Типични функционални признаци са походката и позата, мимиките и жестикулациите, гласът и речта на човека. Походката е система от привични движения при ходене. Устойчивостта й се определя от костно-хрущялния строеж на тялото, а особеностите й – от неговата големина и съотношението между тялото и краката, от физическото и психическото здраве на човека, от възрастта и от пола. Позата е устойчив навик на седене, стоене или бягане. Тя оказва влияние върху положението на тялото и главата, на ръцете и краката. Жестикулацията е система от привични движения на ръцете, главата и шията. Изразява емоционалното състояние на лицето в момента и допълва съдържанието на речта. Мимиката е система от движения на мускулите на очите, на устните, на веждите и др. В съчетание с речта оказва силно въздействие у свидетеля и оставя трайни следи в мисловния образ на извършителя. Осанката е привично положение на корпуса на човека и на главата. Гласът е основен функционален признак на човека и един от най-сложните му навици. При формиране на гласа участие вземат множество органи – мозъкът, който контролира и ръководи гласните кухини; горната и долната челюст и зъбите; трахеята, белите дробове и диафрагмата; гласните струни. Речта е проявление на органичната връзка между гласа и мисълта. Тя бива бърза и бавна, ясна и неясна, обикновена и емоционална. III Съпътстващите признаци привличат вниманието върху някои от анатомичните признаци и представляват отделна и самостоятелна част от структурата на мисловния образ за външните признаци на извършителя. Съпътстващи признаци са дрехите, украшенията и др. IV Особените признаци възникват под въздействието на различни фактори – болестни изменения, анатомични дефекти, заекване, татуировки и др. Те се характеризират и индивидуалност и устойчивост. При разпита особените признаци трябва да се преценяват не изолирано, а в съвкупност с другите признаци, за да не се достигне до едностранчивост на преценката. V Социално-професионални признаци. Те са резултат от социалната среда и начина на живот на лицето. Установено е, че от социалната среда и начина на живот на лицето дават отражение върху речта и жестикулациите, походката и позата, осанката и гласа, а атмосферните условия – върху външния вид. Професията оказва влияние върху големината на крайниците, пластичността на реакциите и на избора на облеклото. Източници на информация за признаците на човека. Използват се 4 вида източници – заедно или по отделно:
За откриване на източниците на информация се използват вероятностния метод и методът на мисловната реконструкция. Първият предполага изграждане на система от версии за лицата, които са могли или които е трябвало да видят извършителя. С помощта на втория метод се “възстановява” разследваното престъпление и като се анализира механизмът на протичането му, се очертава възможното отразяване на събитието на престъплението в обективната среда. СЛОВЕСЕН ПОРТРЕТ
Източници за външните признаци на личността могат да бъдат както процесуални документи , така и документи с непроцесуален характер. І.процесуални документи: 1.свидетелски показания; 2.протоколите от процесуално-следствените действия; 3.иззетите следи, открити на територията на местопроизшествието. ІІ. документи с непроцесуален характер: 3.кино/ фото и видео снимки от лични архиви; сведения от здравни заведения и други подобни ІІІ. особено място сред източниците: картоните за наказателна регистрация и телесните останки. Методи и технически средства за съставяне портрет на извършителя. Те са пет вида: рисуван портрет, композиционен портрет, идентикит, фотофит, компютърен портрет. Характеризират се с две особености: осигуряват нагледокомпозиционен образ и представляват опосредствени източници на информация за признаците на лицето. Рисуваният портрет се съставя от художник портретист въз основа на свидетелски показания. Фотороботът има значително предимство пред портрета, негов автор е Пиер Шебо. На свидетеля е по лесно да покаже отколкото да разкаже за признаците на човешкото лице, което е видял. При фоторобота свидетелят прави селекция по представените снимки на трите основни области на човешката глава – челото и косата, очите и веждите и устните и брадата. Изграждането на синтетичния образ преминава през 4 стадия: показване на снимките и отделяне на избраните от свидетеля; монтиране на снимките на подвижни скали с обща основа; ретуширане на основния образ от художник; извършване на нови корекции на фоторобота. Фотороботът има 2 основни недостатъка: не осигурява достатъчно варианти и не е лишен от субективност, произтичаща от ретуширането на портрета от художник. Идентикитът е създаден от Хуг Макдоналд и се основава на принципа на фоторобота, но има значителни предимства. Тръгва се от 40000 снимки, отразяващи най-характерните черти на човешкото лице. Те са синтезирани в 525 диапозитива, разделени на 12 подгрупи. Така се създават множество комбинации, а и бързина при обработването на информацията. Фотофитът е създаден от Жак Пенри и се основава на принципа на фоторобота, но използва снимки с високо качество на различни характерни части на главата: 169 типа чела, 81 типа очи, 86 типа уста и др. При тяхното комбиниране могат да се създадат около 5 милиона синтетични образа. Компютърният портрет почива на същите принципи, но има значителни предимства пред останалите. Изготвя се много по бързо и своевременно може да бъде коригиран, без това да затруднява работата. Криминалистични методи и средства за откриване на съдебните доказателства – вероятностния метод, мисловната реконструкция и инструменталния метод и други. Криминалистични методи и средства за фиксиране на съдебните доказателства. Съдържание и изисквания. Използване на съдебната фотография и видеофиксация при огледа, претърсването и другите следствени действия. Криминалистични методи и средства за запазване и изземване на съдебните доказателства. Основни правила. Криминалистични методи и средства за изследване и оценка на съдебните доказателства. Хипотези и критерии. Криминалистични методи и средства за откриване на съдебните доказателства – вероятностния метод, мисловната реконструкция и инструменталния метод Откриването на доказателствата изисква анализ и оценка на данните и изграждане и проверка на версиите. Откриването на доказателства често е затруднено от различни причини /неблагоприятно външно влияние; противодействието на извършителя; неблагоприятно въздействие на случайни фактори; отдалечеността на разследването от момента на престъплението и др./ При откриването на доказателствата се използват различни методи: Вероятностен метод. Той предполага изграждане и проверка на система от версии за времето, мястото и механизма на възникване на доказателствата; причините за тяхното изменение и др. Инструментален метод. Изразява се в използване на различни технически средства за откриване на следите и веществените доказателства. Осигурява обективност и изчерпателност. Метод на мисловната реконструкция. Намира се във тясна връзка с горните два метода. При използването му от съществено значение има точността на данните по делото. Технически способи и средства за откриване на следите и на другите веществени доказателства. Откриване. За откриване на следи и др. веществени доказателства се ползват различни способи и технически средства. Условно се разделят на няколко групи: - технически способи и средства, свързани с основния познавателен метод при извършване на следствени действия – наблюдението; - оптически увеличителни прибори – лупи и микроскопи с малко увеличение; - технически способи и средства за проявяване на следи от ръце; - технически способи и средства свързани с използването на UV и инфрачервени лъчи. UV лъчите предизвикват луминесценция. Инфрачервените се прилагат посредством електроннооптически преобразувател и фотографски методи. Специализирани уреди за откриване на следи и други веществени доказателства са металотърсачът, магнитният търсач и трупотърсачът. Криминалистични методи и средства за фиксиране на съдебните доказателства Фиксиране на доказателствата. Извършва се по няколко начина – в протокола за съответното следствено действие, по фотографски начин и чрез кино и видео- фиксация, фонофиксация и графическа фиксация. Те се използват заедно или поотделно. Технически способи и средства за фиксиране на следите и на другите веществени доказателства Фиксиране. За фиксиране на следи и други веществени доказателства се ползват предимно технически способи и средства. Нормативно основа е чл.111 от НПК “когато веществените доказателства не могат да се отделят от мястото, където са намерени…..се изготвят фотоснимки, ….кино-, видео- звукозаписи, планове и схеми, отливки или отпечатъци”. Фиксацията може да стане по четири способа: фотографски; кино-, видео- звукофиксация и графически. Посочените методи целят да се посмигне нагледност и пълнота. Криминалистични методи и средства за запазване и изземване на съдебните доказателства Изземване на доказателствата. Подчинено е на изискванията за своевременност, пълнота и запазване за изследване, както и на тактическите правила за:
Технически способи и средства за запазване и изземване на следите и на другите веществени доказателства Изземване. За изземване на следи и други веществени доказателства се използват специализирани технически способи и средства. Това става главно при огледа и претърсването и изземването. Основно правило е доказателствата да се изземват в състоянието, в което са намерени и заедно с обекта, върху който са открити. Когато това е невъзможно се изземват отраженията на интересуващите разследването веществени доказателства, като се изготвят т.нар. веществени доказателства. Криминалистични методи и средства за изследване и оценка на съдебните доказателства. Хипотези и критерии. Изследване на доказателствата. Доказателствата се изследват от компетентните органи на разследването, а когато са необходими специални знания- от експерти. При изследването се спазват тактическите изисквания за:
Технически способи и средства за изследване на доказателствата. Видове. Най-често използваните технически способи са оптическите увеличителни прибори, невидимите лъчи и спектралният анализ.
Други методи и средства за събиране и изследване на доказателствата. Тук се отнасят методите на хроматографията, масспектрометрията, сканиращата електронна микроскопия и рентгеновият микроанализ, профилографията и др.
Методи, използвани в криминалистиката. Имат разнообразен произход и различна степен на приложение. Видове методи. Три основни вида: 1. Общонаучни; 2. Криминалистични; 3. Методи на други частни науки. Общонаучните методи /наблюдение, описание, измерване, сравнение, експеримент, моделиране, системният методи и др./ се прилагат широко в криминалистиката. Моделирането заема важно място при съставянето на логическите модели в процеса на разследването, когато информацията за разследването е непълна. Нараства ролята и на системния метод. Криминалистичните методи заемат ключово място при откриване, запазване, фиксиране, изземване и изследване на доказателствата. Те обикновено са свързани с двете форми на познанието – сетивната и абстрактната. Методите на другите частни науки се прилагат сравнително широко. Това се обуславя от сложния и разностранен характер на престъплението. СЪДЕБНА ФОТОГРАФИЯ Изтегляне 3.13 Mb. Сподели с приятели:
|