Лекции по Криминалистика : су 2009 година
Изтегляне 3.13 Mb.
|
|
Използване на съдебната фотография и видеофиксация при огледа, претърсването и другите следствени действия Съдебна фотография. Фотографиране при отделните следствени действия. Понятие. Съдебната фотография е система от фотографски и криминалистични методи и средства за фотографско фиксиране на обекти и действия, свързани с разследваното престъпление. Тя е два вида: следствено зафиксираща и научноизследователска. Първият вид осигурява нагледност на извършената от следователя дейност. Научноизследователската – извлича информация от събраните доказателства и дава отговор на важни въпроси по делото. Значение. Тя изпълнява три основни функции: - фиксиране на местопроизшествието, обектите, които се намират там и техните признаци, както и признаците на други обекти, имащи връзка с престъплението. Тази функция има значение за анализа и оценката на събраните данни. Гарантира изчерпателност, обективност и точност. - изследване на веществените доказателства /чрез използване на инфрачервена и микрофотография се събира информация, която иначе е недостъпна за компетентния орган/. - откриване на нови обекти и характерни техни признаци. Тази функция предполага изследване на снимките, при което могат да се открият нови обекти, връзки и взаимоотношения между обектите на местопроизшествието. Способи на следствено-зафиксиращата фотография. Видове способи. Те са четири вида: панорамен, измервателен /метрически и мащабен, репродукционен и стереоскопичен.
Фотографиране при следствените действия. Значение и общи изисквания. Фотографирането при следствените действия благоприятства върху разследването, защото снимките се отличават с обективност, нагледност, бързина и точност. Тактически изисквания при фотографирането при следствените действия: пълнота; правилна последователност на фиксацията; максимална оригиналност; пълноценно закрепване на обектите и действията, установени или извършени при следствените действия. Фотографиране при оглед. Има значение в няколко насоки: с по-голяма точност се фиксира обстановката и обектите на огледа в тяхната връзка и взаимно положение. По снимките може да се извърши повторен оглед. По време на огледа се фотографират различни обекти, следи и др. веществени доказателства, имащи връзка с престъплението в тяхната функционална зависимост. На местопроизшествието и на намиращите се на територията му обекти се правят ориентиращи, обзорни, възлови и детайлни снимки. Могат да се използват панорамният, метрическият и мащабният способ. На труп и на чести на труп се правят различни снимки, защото фотографирането им има значение не само за предварителното разследване. При фотографирането на труп се спазват няколко тактически изисквания: трупът се фотографира заедно с окръжаващата го среда; в положението, в което е намерен; фотографирането се прави по правилата на т.нар. сигналитична фотография, ако е необходимо се прави т.нар. тоалет на трупа; В зависимост от положението на трупа, снимките се правят както следва: когато е в легнало положение – от 4-те ъгъла на въображаем четириъгълник; когато е във висящо положение – отпред и отзад; в седнало положение – от всички възможни страни. Наред с това се правят ориентиращи, обзорни, възлови и детайлни снимки. При фотографирането на следи и др. веществени доказателства се използват най-често мащабният способ и детайлните снимки. Следите се фотографират преди и след проявяването им, когато това е възможно. Правят се серия контрастни снимки, заедно с мястото на откриването им, взаимното разположение, в което се намират, както и характерните признаци на външния строеж. Фотографиране при претърсване и изземване. То зависи от резултатите от посоченото следствено действие. При положителен резултат се фотографират: местността или сградата, където е извършено претърсването /ориентиращи снимки/; скривалището или мястото, където са открити интересуващите следствието обекти /обзорни снимки/; намерените обекти /възлови/, характерните признаци на обектите /детайлни/. Фотографиране при следствен експеримент. Обхваща следните обекти: обстановката, в която ще се проведе експеримента – преди и след реконструирането й /ориентиращи и обзорни снимки/; опитните действие и резултатите от тях /възлови и детайлни/. Фотографиране при разпознаване. Фотографират се 4 групи обекти: предявените лица, предмети, труп и др.; възстановената обстановка; идентифицираният обект; идентификационното решение или посочването на разпознатия обект заедно с разпознаващия. Използват се мащабният и панорамният способ, както и способът на сигналетичната /опознавателната/ фотография. Правят се обзорни, възлови и детайлни снимки. Фотографиране при някои експертизи. Прави се за изследване обекта на експертизата. Обекти на фотографиране са: документите – веществени или писмени доказателства; образците за сравнение; следите; установените признаци; резултатите от изследването. Използва се репродукционният, ксерографския и мащабния способ. Фотографиране при разпит на местопроизшествието. То обхваща: територията на местопроизшествието, заедно с разпитвания; предметите посочени от обвиняемия или свидетеля, имащи връзка с престъплението; възстановената според показанията на обвиняемия или свидетеля обстановка; мястото на укритите веществени доказателства; намерените веществени доказателства; пътят на пристигането и оттеглянето на извършителя; връзката между извършителя и използваните от него способи и средства. Използва се панорамен, метрически и мащабен способ и се правят всички видове снимки. Опознавателна снимка. Прави се за нуждите на наказателната регистрация, за разпознаването на лица по фотоснимки и за извършване на експертиза по фотоснимка. Позволява да се предприемат оперативно- издирвателни действия за залавяне на извършителя. Трябва да се направи при спазване на определени правила: фотографиране в десен профил и в анфас, а при наличието на особености върху лявата част на лицето и ляв профил; фотографиране на 1/7 естествена големина до кръста и в 3/4 обърнато положение. Кино- и видеофиксация при извършване на следствени действия. Кино- и видеоснимките могат да се закрепят едновременно и във взаимна връзка и зависимост от анатомичните, функционалните и съпътстващите признаци на човека; извършените в процеса на разследването опити и някои процеси и явления свързани с престъплението.
Наказателна регистрация. Същност, възникване и развитие. Значение. Обекти на наказателната регистрация. Нормативна основа и правни основания за извършването и. Видове наказателна регистрация. Понятие. Наказателната регистрация е система от знания за събиране, регистриране, класифициране и запазване на съществени данни за лица, предмети и действия, свързани с разследваното престъпление. Основните методи на наказателната регистрация са описанието, дактилоскопирането и фотографирането.
Възникване и развитие. Наказателната регистрация възниква заедно с наказанието. Свидетелство за това е жигосването, осакатяването и т.н. през средните векове.
Обекти.
Главен обект на наказателната регистрация са задържани под стража лица, обвиняеми, осъдени, безследно изчезнали и трупове с неустановена самоличност. Също така предмети и вещи, свързани с извършеното престъпление, чийто собственик не е установен. Обекти на наказателна регистрация са материални обекти, намиращи се в пряка връзка със събитието на престъплението, притежават съвкупност от обши и частни признаци по които могат да бъдат индивидуализирани и разграничени от други и подлежат на класификация по род, вид, група и подгрупа. Значение на наказателната регистрация 5.наказателната регистрация служи за нуждите на съдебната идентификация; 6.чрез наказателната регистрация се създава възможност за разкриване на престъплението и неговия извършител по начина на извършване на изпълнителното деяние; 7.чрез наказателната регистрация се подпомага установяването на самоличността на трупове и неизвестни лица; 8.съдейства за цялостната профилактика на престъпната дейност. Принципи на наказателната регистрация: 3.принцип на законност на наказателната регистрация: нормативната уредба на наказателната регистрация не се съдържа само в подзаконови нормативни актове, а и в Закона за министерство на вътрешните работи, публ.в ДВ, бр.122 от 1997 г.; 4.принцип за обективност на наказателната регистрация, който е свързан с 5.принципа за изчерпателност на описанието на обектите на наказателната регистрация 6.възможност за идентификация Нормативна основа. Нормативна основа е ведомствен подзаконов нормативен акт Наредба на МВР. Правни основания за регистриране са актове на прокурорско-следствените и съдебните органи – постановление на прокурора или на следователя за задържане като мярка за неотклонение, постановление за привличане в качеството на обвиняем, присъда (осъдителна) Предпоставки за наказателната регистрация: 15.следва да се посочи връзката със събитието на престъплението. Ако липсва връзка с определено престъпление, наказателна регистрация не би следвало да се извърши.Това е т.н.законова предпоставка. 16.съществува и познавателна предпоставка, която изисква обектът на наказателната регистрация да притежава комплекс от устойчиви признаци, които се поддават на класификация. Правно основание за наказателната регистрация: Според пр.Цеков: правно основание за извършване на наказателната регистрация е само задържането на определено лице с мярка за неотклонение задържане под стража, което не е особено правилно с оглед: Постановяване и влизане в сила на осъдителна присъда. Ако има постановена оправдателна присъда – наказателната регистрация не би следвало да се извърши. От гл.т. на Наказателното Право, наказателната регистрация е една от последиците от осъждането, поради тази причина наказателната регистрация на живи лица се прекратява едва с настъпването на условията, заличаващи последиците от осъждането: най-често това е реабилитацията и изтеклата погасителна давност за отделните видове престъпления. ЗМВР чл.68 и чл.69: наказателната регистрация е възможно да се извърши в няколко хипотези: когато има данни, че определено лице е извършило престъпление или по отношение на него е образувано административно.-наказателно производство. когато самоличността на едно лице не може да бъде установена – поради непредставяне на документи за самоличност. В тези две хипотези ЗМВР казва, че се извършват действия по идентификация. Тези действия включват: 1.снемане на пръстови отпечатъци и отпечатъци от дланите на ръцете. 2.фотографиране на лицето. 3.установяване на външни белези. 4.измервания и изземване на образци за сравнителни изследвания. Чл.69/ ал.2 – ЗМВР: този текст поставя няколко спорни въпроса: доколко правновалидна е наказателната регистрация, извършвана извън наказателния процес или без протекъл наказателен процес. Макар и законов принцип, че престъплението и наказанието за него се налагат само в рамките на конкретно определен наказателен процес и последиците от осъждането възникват само с постановяване на осъдителна присъда, ЗМВР допуска изключения от този принцип като аргументи за това са следните: 4.тази наказателната регистрация не засяга основни права на личността; 5.тази наказателната регистрация има срочен характер: а) тя може да трае до момента на образуване на наказателното производство или до отпадане на основанията й за възникване по смисъла на чл.68/ал.1 ЗМВР. б) след отпадане на наказателната регистрация, извършвана от органите на МВР, по искане на лицето, което е регистрирано, следва да се унищожат материалите от регистрацията. в) въз основа на чл.69/ал.2 министърът на вътрешните работи е издал Наредба относно приложението на чл.69/ал.2 и във връзка със събирането и съхраняването на информация за оперативни нужди. Тази Наредба регламентира фактическите и правните действия по наказателната регистрация. Тя има секретен характер, спазени са някои текстове от ЗМВР относно основните функции и задачи на отделните дирекции към Министерството. Една от задачите на Дирекция “Полиция” е събирането на данни относно лица, извършили престъпления или относно лица, които застрашават обществения ред и националната ни сигурност. Стъпвайки на този текст, министърът е засекретил Наредбата. Видове наказателна регистрация. Обща характеристика. Наказателната регистрация бива няколко вида: поименна; дактилоскопна; по фото снимки и по словесен портрет; на безследно изчезнали лица и на трупове с неустановена самоличност; на отделни вещи; по начин на извършване на престъплението; на оръжие, куршуми и гилзи; най- съвременна е генната наказателна регистрация. Основните видове наказателна регистрация – поименна; дактилоскопна; по фото снимки и по словесен портрет, имат общ обект – човекът.
Поименната регистрация е с най-голямо значение при разследването. В съставяните карти се съдържа информация за съответното лице и за неговата характеристика. Картата съдържа: 1. Име, презиме и фамилия на лицето; 2. Прякор; 3. Дата и място на раждане, постоянно местожителство; 4. Образование и професия; 5. Семейно положение и съдимост; 6. По кой член от НК е осъдено лицето, от кой съд и с какво наказание. В нея се помества също дактилоскопна формула, отпечатък от палеца на дясната ръка и фотоснимка анфас и десен профил. Възможно е да се направи класификация като приложение към поименната регистрация и по вида на извършеното престъпление. Спор съществува в практиката докога следва да се пазят данните в поименната картотека.Принципите, използвани в Наредбата на министъра на вътрешните работи – свързани с биологическите процеси на стареене. Прието е че едно лице, което е регистрирано се изважда от картотеката при навършване на 70 г. или при значителни нарушения на здравословното състояние. Да не се извършва наказателната регистрация при престъпления с ниска степен на обществена опасност. Поименната наказателната регистрация е една от най-обективните, точни и изчерпателни форми на наказателната регистрация. Дактилоскопичната регистрация е една от най-обективните форми на регистрация. Тя предполага дактилоскопиране на регистрираното лице т.е. отпечатване на папиларните изображения върху предназначените за дактилоскопна регистрация карти; извеждане на дактилоскопичната формула в нейните две части – основна и допълнителна; подреждане на картите по дактилоскопичната формула. Тази регистрация се извършва в три варианта – десетопръстна, петопръстна и еднопръстна регистрация. Дактилоскопирането трябва да отговаря на изискванията за пълнота – отразяване на папиларните изображения от пръстите на двете ръце и на отпечатъците на дланите; за правилна последователност; за високо качество на отпечатъците. В дактилоскопичните карти се отбелязват трите имена на лицето, някои данни за неговата самоличност, а когато има условия са прилагат и фотоснимки. Дактилоскопичната формула има голямо значение. По нея може да се установи дали намерените на местопроизшествието отпечатъци са оставени от регистрирано преди това лице. Дактилоскопичната формула има две части – основна и допълнителна. Основната част се съставя на основата на кръговидните папиларни изображения. Допълнителната част се съставя въз основа на трите вида папиларни изображения – дъговидни, примковидни, кръговидни. Дактилоскопска формула, състояща се от две части: 1/ основна част на дактилоскопската формула се изгражда въз основа на кръговидните папиларни изображения; записва се във вид на проста дроб: в числителя на дробта се сочат кръговидните папиларни изображения, намиращи се върху четните пръсти ; в знаменателя се записват кръговидните папиларни изображения върху нечетните пръсти. Пръстите се броят: четен – нечетен, като се започва от палеца на дясната ръка. 2/ допълнителна част на дактилоскопската формула са основава на всички видове папиларни изображения, а те са 3 вида: кръговидни; примковидни; арковидни; допълнителната част също се записва в проста дроб: в числителя: са индексите на отделните видове папиларни изображения върху дясната ръка; в знаменателя: индексите на папиларните изображения върху лявата. Регистрация на безследно изчезнали лица и на трупове с неустановена самоличност. Това се две отделни картотеки. При регистриране на безследно изчезнали лица се записват трите имена и прякора на лицето; дата и място на раждане; постоянно местожителство; професия и месторабота; признаците на външния вид, дрехите и обувките; начинът на живот; датата на изчезването, обстоятелствата, при които е станало това и кога за последен път е видяно лицето; дактилоскопната формула; последната фотоснимка и копие от пръстовите отпечатъци, намерени върху предмети, до които е имало досег лицето; данни за неговите близки и за заявителя. При регистриране на трупове с неустановена самоличност се записват данни за времето и мястото, където е намерят трупът; пола, ръста и особеностите на зъбите; времето на настъпване на смъртта; характерните белези на трупа и на дрехите и какви вещи са намерени; кръвната групова принадлежност; когато трупът е жена – признаците на девственост, бременност, изнасилване, аборт. Извършва се и дактилоскопиране на трупа, отпечатъците, заедно с фотоснимка се прилагат към картата. Регистрацията на отделни вещи се отнася за откраднати, изгубени и иззети вещи. В картите се отбелязва видът, модела, формата и размера, фабричният номер и цветът. Предметите и вещите с неизвестен собственик се класифицират в т.нар. спомагателна картотека. Регистрация по начин на извършване на престъплението /modus operandi system – MOS/. Регистрират се лица, извършили нееднократно еднородни престъпления. Регистрацията се основава на психофизиологичната индивидуалност на хората. Когато обстоятелствата са правилно преценени, данните от тази регистрация създават условия за борба с рецидивистите и за своевременното откриване и залавяне на извършителя. Съставят се две картотеки – за способите на извършване на престъплението от неизвестен автор и за способите на извършване на престъплението от известен автор. В наказателната картотека се записват данни по съответния вид престъпление и конкретно описание за начина на извършване на изпълнителното деяние. Тя е твърде обемна картотека, със значение при разследването на престъпления с неизвестен извършител или при разследване по горещи следи. Регистрация на оръжие, гилзи и куршуми. Регистрира се откраднато, загубено, иззето или доброволно предадено оръжие, куршуми или гилзи при престъпления с неизвестен автор. Съдебна балистика – обща характеристика. Значение на съдебната балистика за откриване,изземване и изследване на следите и другите веществени доказателства, образувани при използването на огнестрелното оръжие. Откриване, фиксиране, запазване и изземване на огнестрелното оръжие, боеприпаси и на следите, които са образувани. Обща характеристика. Понятие. Съдебна балистика представлява система от правила и препоръки /система от знания/ за откриване, фиксиране, запазване, изземване и изследване на огнестрелно оръжие, боеприпаси и следи от оръжие и боеприпаси. Тя заема самостоятелна място в криминалистиката. Предмет на съдебната балистика. Той е: Изтегляне 3.13 Mb. Сподели с приятели:
|