Лекции по Криминалистика : су 2009 година
Изтегляне 3.13 Mb.
|
| 20.И в трите случая на образуване се отразяват тритете измерения на контактиращата повърхност на следообразуващия обект.
21.Пълнотата на информацията при ОС зависи от устойчивостта, пластичността и структурата на релефа на следовъзприемащия обект. 22.Обекти с по-голяма пластичност и с дребно-зърнеста структура отразяват и запазват по-голямо количество информация за свойствата и признаците на следообразуващия обект. Повърхностните следи се образуват по два начина: чрез наслояване на цветни или безцветни вещества върху следовъзприемащия обект на мястото на контакта между двата обекта и чрез отслояване на такива вещества от следовъзприемащия обект. В първия случай имаме следи наслоения, а във втория – следи отслоения. В зависимост от размера на следите и от обема на контактната повърхност между двата обекта те биват локални и периферни Локалните следи са типични следи-отражения. За разлика от тях периферните следи не са типични следи-отражения. Те не съдържат информация за външния строеж на следообразуващия обект, а само за контурите и размера на този обект. Периферните следи имат сравнително малко значение за разследването. Те се срещат главно като разновидност на следите от крак и се образуват не от следообразуващия обект, а от намиращото се върху него цветно вещество В зависимост от степента на информативност следите биват видими, слабовидими и невидими От гледна точка на характера и особеностите на взаимодействие между следообразуващия и следовъзприемащия обект различаваме следи, образувани вследствие на физическо взаимодействие между обектите, следи, образувани вследствие на химическо взаимодействие между обектите и следи, образувани вследствие на биологическото взаимодействие между обектите. Съществува и друго деление на следите: следи свързани с подготовката на престъплението, следи свързани с извършване на престъплението, ирелевантни за делото следи, действителни фиктивни и лъжливи следи. Някои автори отнасят към следите и т.нар. одорологически следи. Те имат четири особености: непрекъснатост на образуването им при наличие на съответния източник; бързо смесване със заобикалящата ги атмосферна среда; разсейване, способност за делимост. В теорията на криминалистиката съществува и още една класификационна система: Хомоскопни:следи от човек. Механоскопни следи. 1.Хомоскопните следи в зависимост от конкретния следообразуващ обект се делят на: следи от крак; следи от ръка; следи от биологичен произход – кръв, сперма, слюнка и пот. Механоскопните следи: следи от автотранспортни средства;
Още една класификационна система: макроследи – всички следи дотук; микроследи. Значение на следите в наказателното производство: 1. Създават възможност да се установи груповата принадлежност или да се идентифицира следообразуващия обект;
Откриване. Зависи пряко от механизма на образуването им и от времето и условията, при които са намерени. Необходимо е своевременна и правилна преценка на: устойчивостта на следовъзприемащия обект; отражателната способност на следообразуващия обект и механизма на образуване на следите. Могат да бъдат открити толкова и такива следи, колкото и каквито са били образувани и запазени при съответната степен на отрицателно въздействащи фактори. Следите се откриват с помощта на различни методи и средства: оптически увеличителни прибори; усилване на контраста; ултравиолетови е инфрачервени лъчи; радиография; рентгенография и гамаграфия и др. голямо значение има вероятностния метод и на мисловната реконструкция.
Фиксиране. То става по три начина: описване в протокола за съответното следствено действие, графически и фотографски. Първият способ е задължителен. В противен случай иззетите следи нямат доказателствено значение. В протокола се описва: видът, местоположението и състоянието на следите; връзката им с останалите обекти на местопроизшествието; методите и средствата, с които са открити, фиксирани, иззети и запазени; особеностите на следите и др. Графическата и фотофиксацията имат помощно значение. Следи от ръце. Значение за разкриване на престъпленията. Място на следите от ръце при разкриване на кражби, грабежи и други престъпления. Откриване, фиксиране,запазване и изземване на следите от ръце. Следите от човек се разделят основно на две групи: - следи-отражения на външния строеж на отделни органи на човека – от ръце, крака, зъби и др.; - следи от биологичен произход – кръв, слюнка, пот и др Понятие. Следи от ръка са материално фиксирано отражение на морфологичния строеж на дланта и пръстите на човешката ръка, оставени на територията на местопроизшествието. Следи от ръце. Значение. Заемат първостепенно значение сред другите следи поради две причини: срещат се най-често в практиката и позволяват сравнително бързо да се открие извършителят. Дават отговор дали определено лице има връзка с местопроизшествието и на тази основа, чрез дактилоскопичната експертиза да се установи авторът на деянието. По формата и размера на следите от ръце може да се установи дали са оставени от мъж или жена; от кой пръст, от коя ръка и т.н.
Следите от ръце притежават следните основни свойства (по Цеков - 4, по Беленски – 5): 1.Индивидуалност – към настоящия исторически момент от развитието на човечеството не съществуват две лица, които да имат идентичен кожен строеж върху дланта и пръстите на ръката. 2.Устойчивост – кожният релеф се формира в шестия месец от ембрионалното развитие и се запазва до 9 месеца след смъртта. 3.Възстановимост – кожният релеф, ако не е нарушен най-долния слой се възстановява в първоначалния си вид. 4.Отражателна способност – дължи се на отделянето на пото-мастно вещество и полепването му върху предметите, с които контактува дланта и пръстите. Особено е, че върху дланта и пръстите има потни жлези, но не и мастни. 5.Възможност за класификация – върху дланта и пръстите има три типа линии, очертаващи морфологичния строеж на кожата: 1) бели линии – безсистемно разположени върху меките части на дланите и пръстите; 2) флексорни линии – в местата на естествените ставни връзки; 3) папиларни линии – те са в средния пласт от строежа на кожата: представляват система от линии, които никога не се пресичат. От папиларните линии с най-голямо значение са тези върху ноктевата става, върху първата става на пръстите. Папиларните линии се делят на три основни вида: 1) дъговидни папиларни изображения/линии: арковидни и елховидни; 2) примковидни папиларни линии: а. в зависимост от разположението на примката: паралелни и насрещни. б. в зависимост каква форма имат отделните примки: обикновени примки; извити примки; полувенчати; затворени (примки - ракети). в. в зависимост от посоката на отвора на примката: улнарна (от ulna), за която са вързани 4-те пръста - отвор на примката сочи към малкия пръст; радиална ( палеца )- отвор на примката сочи към палеца. 3) кръговидни папиларни изображения: а. обикновени кръговидни; б. спираловидни: обикновени; спирали – охлюви. в. насрещни спираловидни. Следите от ръка се подчиняват на общата класификация на следите – отражения. Типичната следа от ръка е повърхностна, слабовидима, в повечето случаи следа – наслоение. Образуване на следи от ръце. Следите от ръце се образуват от външния релеф на кожата, който се състои от морфологични особености: папиларни линии; флексорни линии; бели линии и пори. Папиларните линии се срещат по цялата вътрешна част на дланта на ръката и пръстите, но най-добре са изразени в последната фаланга на пръстите. Флексорните линии се образуват на мястото на сгъването на пръстите и на дланта, а белите линии – произволно върху пръстите и дланта. Порите са микроскопични отвори на потните жлези и се срещат навсякъде по кожата. Следите от ръце могат да се образуват от различни части на ръката в хода на престъплението. На практика обаче се използват само някои от тях. Това са следите оставени върху гладка повърхност, те най-добре отразяват папиларните изображения, защото не поглъщат следообразуващото вещество, по лесно се откриват, фиксират и изземват. Следите от ръце се образуват по два начина – с помощта на отделяния от човек потомастен-секрет /следи наслоения/ или вследствие отделяне на образуващите следата вещества /следи отслоения/. Следи от ръце се оставят и при ползването на ръкавици – от самата ръкавица. Тези следи позволяват да се установи дали следата е образувана при хващане, удар, докосване, от каква материя е ръкавицата и др. Видове следи. Според механизма на образуване биват статични и динамични, в зависимост от степента на информативност – видими, слабовидими и невидими. Освен това следите от ръце биват следи наслоения и следи отслоения. Първият вид са по-често срещани в практиката.
Откриване, проявяване, запазване и изземване на следите от ръце: Откриване на следите от ръце. Използват се и трите метода за откриване на веществени доказателства въобще: 1) Вероятностният метод – изхожда се от функционалното предназначение на дланите и пръстите. 2) Метод на мисловна реконструкция – изхожда се от вида на разследваното престъпление и отразяването му в обективната действителност. 3) Инструментален метод – използват се: а. оптически увеличителни прибори – лупи с малко увеличение и голямо зрително поле; б. използват се лъчи от невидимия спектър на светлината – главно ултравиолетови лъчи, които предизвикват скритите свойства да луминисцират или фосфоресцират; в. използват се различни видове светлина: - преминала – т.е. наблюдение срещу светлинен източник; - наклонена – която пада под определен наклон спрямо повърхността, върху която се търси следата. И трите метода са в органическа връзка и зависимост помежду си. С помощта на версиите се определят обектите, върху които е възможно образуването и запазването на следи от ръце. Обектите, върху които се предполага, че има следи от ръце, се категоризират като задължителни, вероятни и слабо вероятни. Едва след изграждането на достатъчно обосновани версии се пристъпва към използване на инструменталния метод. Следите се търсят с помощта на осветителни средства с падаща и косо насочена светлина, с повърхностно и преминаващо осветление; на оптически увеличителни прибори и на източници на UV лъчи. Откриването на следи по метода на проявяването е допустимо, ако прилагането на другите методи не е дало резултат. Проявлението има функция да направи следите по-удобни за работа. В същото време то дава отговор на въпроса има ли следи от ръце или части от следи. Но този метод крие и някои неудобства: може да се използва за изследване на неголеми площи и по отношение на отделни обекти, а при некачествено проявление съществува опасност от повреждане или унищожаване на някои от следите. Проявяване на следите от ръце. Откриване се различава от проявяване! Съществуват две групи методи за проявяване на следите или правене от слабовидими във видими: 1) физични методи: 23.метод на опрашване с различни видове прахове и 24.метод на опушване с дребнозърнести сажди; 2) химични методи: използват се различни видове вещества, които предизвикват оцветяване на следата при взаимодействие: ацетон; нинхидрин; алоксан; сребърен хлорид. Изборът на способите и средствата се определя от давността на следите, от качеството на обекта, върху който те се намират, от степента на поглъщане на потомастния-секрет от следовъзприемащия обект, от степента на влажност, цвета и др. Физичните методи се използват при следи с по-малка давност, по-пресни, наскоро оставени, докато химичните методи се използват при стари следи и то върху повърхности, които имат целулозна основа. Опрашването е един от най-старите и достъпни методи за проявление на следи от ръце. Извършва се с различни по цвят прахове, които трябва да отговарят на три изисквания: да притежават дребнозърнест строеж; да са в сухо състояние; да са контрастни по цвят на следовъзприемащия обект. Избраният прах се нанася върху следата с помощта на четка или чрез посипване на праха върху обекта, а също и с пулверизатор. Най-често се използва графитен прах, оловен окис, алуминиев прах, меден окис, цинков окис, железен прах и др. Голямо е значението на т.нар. магнитни прахове. Те се нанасят по-лесно, без директен контакт на четката с обработваната повърхност, и се закрепват по-устойчиво към потомастния екскрет. Затова почти не се използват други прахове. Опушването се извършва по два начина: с йодни пари и със сажди. С помощта на йодни пари могат да се проявят следи, намиращи се върху замърсени с растителни и други масла обекти. То е подходящо, когато местонахождението на следите не позволява да се използват прахове, осигурява цветно проявление и оцветяване с по-голям контраст. Очертават всички детайли на следите, но недостатъкът им е, че са нетрайни поради преминаването на йода от едно състояние в друго. Опушването със сажди осигурява добро проявление благодарение на дребнозърнестия строеж на саждите и способността им трайно да се закрепват върху обектите. Този метод се прилага рядко в практиката. Химическите методи и средства се прилагат за проявяване на стари следи, при които потомастния-секрет е проникнал в структурата на следовъзприемащия обект. Проявяването става в лабораторна обстановка. Фиксиране. Използват се два основни метода: описване в протокола за оглед и фотографско закрепване на следите в състоянието, в което са се намерени.
Запазване. Необходимостта от запазване на следите от ръце възниква още при тяхното откриване и съпътства по-нататък и фиксирането, и проявяването, и изземването. Това се налага поради малкия размер на следите. Освен това при огледа на местопроизшествието не винаги участват поемни лица. Възможно е да не е избран и най-подходящият метод на проявяване или да е проявено неумение при изземването им. Има вероятност следите от ръце да бъдат повредени или унищожени от случайни лица или непредвидени ситуации. Има случаи, когато е налице и опасност от разпадане на субстанцията. Налице са достатъчно основания за вземане на мерки за запазване на следите. Изземване. Следите от ръце се изземват с помощта на два основни метода: чрез откопиране или чрез вземане на отливки. Повърхностните следи се изземват чрез откопирване с контрастно по цвят фолио или с предварително подготвена фотохартия. И в двата случая иззетите следи съдържат необходимата за идентификационно изследване съвкупност от признаци.
Изследване. Извършва се в лабораторни условия в рамките на трасеологичната експертиза. Следи от крака. Обстоятелства, които могат да бъдат изяснени. Значение на следите от крака при разследване на кражби, убийства и др. престъпления. Понятие за следи от човешки крак. Те са следи в тесен трасеологичен смисъл на понятието и са материално фиксирано отражение на външния строеж на ходилото или на тока и подметката на обувката. Класификацията е като в Общото учение за следите. Особености на следите от човешки крак: 1. Свързани са с двигателния (моторния) акт на ходене, при който се извършва пренасяне на центъра на тежестта от петата и пръстите на единия крак към петата и пръстите на другия крак 2. Имат значение като съвкупност от последователно оставени следи с левия и десния крак; тази съвкупност се нарича “пътечка на следите” Пътечката на следите има няколко елемента: 1) дължина на крачката – разстоянието от пета до пета при две последователно оставени следи; 2) ширина на крачката – разстоянието между най-външно стоящите точки в областта на петите при две последователно оставени следи с левия и десния крак; 3) ъгъл на крачката – ъгълът, образуван между оста на ходилото и линията на ходене. Значение на следите. Следите от крака дават възможност да се направи характеристика на лицето, което ги е оставило, да се определи неговият пол, възраст, ръст, а когато са налице необходимите условия, и да се идентифицира извършителят, ако следата е от бос крак, респективно обувката. По следите от крака могат да се установят, някои данни за неговото състояние – има ли дефекти при ходенето и какви; кои са причините за това; отразени ли са в походката патологични изменения вследствие на хирургически намеси или хронично заболяване и др. Може да се прецени колко време е престояло лицето на местопроизшествието, бързало ли е, бягало ли е и в каква посока, правило ли е опит за повреждане и унищожаване на следите и др.
Откриване. Откриват се при огледа на местопроизшествието. За целта се използват детайлният оглед, мисловната реконструкция, вероятностният метод и инструменталният метод. Вероятностният метод предполага изграждане на система от версии за пътя, по който е преминало лицето, и за местата, върху които е оставило следи. Взема се предвид механизмът на извършване на престъплението и за използваните за това методи и средства. С помощта на този метод се установяват т.нар. симулативни следи и своевременно могат да се открият видимите следи от крака на места, на които иначе няма да бъдат търсени. Избягва се опасността от повреждане или унищожаване на следите. Инструменталният метод се прилага в тясна връзка с вероятностния и има значение за откриването на слабовидимите следи и на следите от бос крак. Освен осветителните средства могат да се използват и оптически увеличителни прибори, живачно-кварцова лампа и др. Невидимите следи от боси крака се търсят с методите и средствата за откриване на невидими следи от ръце. Видове следи. Няколко класификации. Първото деление е на следи от боси крака, от обувки и от чорапи. В зависимост от механизма на образуване те биват статични и динамични, а с оглед на измененията в следовъзприемащия обект – обемни и повърхностни, периферни и локални. Възможно е на местопроизшествието да бъдат открити всички видове следи. Фиксиране. Използват се три способа за фиксиране на следи от крака: описване в протокола за съответното следствено действие; фотографски и графически. Фиксирането в протокола е задължително. В него се описват видът и особеностите на следите; мястото, където са намерени; състоянието; способите и средствата, използвани за откриването им; връзката на следите със заобикалящите ги обекти и др. Отразява се цялата необходима за разследването информация са следите от крака. Фотографското фиксиране гарантира бързина, пълнота, обективност и нагледност. Снимките се правят по мащабния способ, а на “пътечката на следите” – по метрическия и по мащабния способ. По правило се фиксират всички намерени на местопроизшествието следи. Фиксирането на “пътечката на следите”. позволява да се закрепи не само посоката, от която е пристигнало лицето, но и информацията за отделните следи, за особеностите на походката и размера на крачката, за наличието или липсата на патологични изменения, за физическото състояние, за т.нар. ъгъл и главен ъгъл на крачката и др. Фотоснимките са подходящ обект и за експертно изследване. Дават възможност за извличане на информация по всяко време на наказателния процес. По тях може да се установи функционалната връзка и разстоянието между отделните обекти; положението, в което се е намирало лицето по време на престъплението и др. За пълнота на фиксацията следите могат да бъдат закрепени и графически – чрез прерисуване върху прозрачна хартия, поставена на стъкло, и чрез изготвяне на схеми за местоположението на следите една спрямо друга и спрямо обектите на местопроизшествието. Запазване. Изтегляне 3.13 Mb. Сподели с приятели:
|