Лекции по Криминалистика : су 2009 година

Значение:

6.дава информация за:
1.от какъв вид оръжие е произведен изстрелът – чрез изследване гилзи и куршуми;
2.кога е възпроизведен изстрелът;
3.откъде е възпроизведен;
7.решава основни въпроси, свързани с разследване на престъплението, при което е използвано огнестрелно оръжие;

Възникване и развитие.

Основите на съдебната балистика се полагат в края на ХІХв. Тогава  се създават научните предпоставки и се очертават потребностите от знания в тази област. В резултат на това балистиката възниква в началото на следващия век. За развитието й оказват влияние нарасналите след І-вата световна война престъпления с огнестрелно оръжие.
Заедно с това се появява необходимостта от ефикасни средства за борба с тях. Първият значителен успех е създаването на сравнителния микроскоп. Разработва се методика на съдебно-балистичната експертиза и сравнително ефикасни тактически правила и препоръки за откриване, запазване, фиксиране и изземване на оръжието, боеприпасите и другите веществени доказателства.
Съдебната балистика има голямо значение в борбата с престъпленията, извършвани с огнестрелно оръжие, тъй като:
- съдейства за изясняване на широк кръг обстоятелства за мястото и времето на изстрела, посоката на куршума, годността на саморъчно направеното оръжие и др.
- осигурява специализирано извършване на огледа на местопроизшествието, на претърсването и изземването и на личния обиск в случаите на използване на огнестрелно оръжие.
- позволява да се идентифицира оръжието по намерените гилзи и куршуми, чрез извършване на съдебно-балистична експертиза, а когато това е невъзможно – да се определи груповата му принадлежност.

Видове огнестрелно оръжие

9.според предназначението:
7.бойно
8.ловно
9.спортно
6.различна законова уредба относно носене, купуване, колекциониране;

10.според дължината на цевта:

Части на патрона.

1. при нарезно оръжие – гилза, капсул, барутен заряд и куршум;
2. при гладкоцевно оръжие – гилза, капсул, барутен заряд, картонени тапи, сачми, тапа картонена.

Части, участващи в процеса на следообразуване:

Процеси и явления при изстрел.

Възникват едновременно няколко основни процеса, които имат отношение към образуването на следите и др. веществени доказателства. Първият е топлинен процес. При пълното развитие на този процес температурата от изстрела достига до 3000 градуса. Вторият процес е процесът на налягане. Той е резултат от отделянето на газове при изгаряне на барутния заряд и от 250-360 в началото налягането може да достигне и до 3500 атмосфери. Благодарение на това куршумът се отделя от гилзата и се придвижва в набраздената част на цевта. По голямо значение има топлинният процес. Без пълното му развитие не е възможно да се получи нужното налягане, а оттук и максималното скорост и очакваната ударна сила на куршума.
Едновременно с топлинният процес и налягането протичат и физични, химични и механични процеси. Те също имат значение за образуването на следите и за възникването на т.нар. вторични следи

Процес:

Следи от изстрел.

Образуват се два основни вида следи: следи отражения /следи в тесния смисъл/ и други следи /следи в широкия смисъл/. Първата група следи позволява да се идентифицира оръжието, а когато това е невъзможно – да се определи груповата му принадлежност; втората – да се изяснят други обстоятелства по делото.

Следи отражения се образуват върху куршумите и гилзите.

Върху куршумите:

1. при зареждане в два случая. Първо, при издърпване на затвора се образуват следи върху долната част на затвора. Във втория случаи – при вкарване в патронника се образуват следи от среза на патронника.

Следи върху куршуми:

30.следи в тесен трасеологичен смисъл на понятието;
31.
32.като обемно статични или повърхностно динамични;
33.
34.образуват се в зависимост от особеностите на повърхността на цевта ( отразяват е броя на нарезите – между 4 и 8 ) от посоката на нарезите по посоката на часовниковата стрелка;
35.
36.размерът зависи от ширината на полетата на нарезите и ъгъла на наклона на нарезите и тяхната дълбочина;
37.
38.най-често: под формата на бразди, отразяващи водимите и водещите граници на нарезите, липсват следи от средната част на полетата (при слабо износен канал)
39.
40.силна плътна набразденост, липса на ясно очертани бразди – при силно износен канал на цевта
41.
42.отразяват се и особеностите на полетата на канала – образуват се динамични следи – трасета в резултат на различни издатини върху полетата на цевта ( издатини – производствени или поради метализация поради произвеждането на изстрела)     

следи и в резултат на контакт с прегради – различни механични деформации, в резултат на които може да има и частично унищожаване на следите от нарезите и полетата.

Върху гилзите се образуват следи:

1. при зареждане в три случая. При издърпване на затвора се образуват следи от долната част на затвора. При придвижване на патрона се образуват следи от отвора на магазина. При вкарване в патронника се образуват следи от слеза на патронника.
2. при изстрел в два случая. При удар върху капсулата се образува следа от ударника. При връщане на гилзата – следа от патронния откат.
3. при презареждане в три случая. При издърпване на гилзата се образува следа от изхвъргача. Пи удар в отражателя – следа от отражателя. При вторичен контакт със затвора – следа от края на отвора на затвора.

Следи по гилзата:

4.следи върху корпуса на гилзата под формата на надлъжни нарези  на пълнителя

5.следи и върху дъното на шапката на гилзата:

Следи в прегради и чуждо тяло:

49.в резултат на механичните взаимодействия между куршума и преградата/ или чуждото тяло
50.в зависимост от деформациите:
1.следи от пробиване;
2.“слепи” следи – канали;

следи от пробиване:липсва материя, следата е под формата на канал(обикновено в кръгла форма), като входният отвор има обърнати по посока на движението …,обърнати навътре, изходният – обърнати навън по посока на движението; обратна хипотеза – в гума, друга еластична материя; при чуждо тяло, дърво е т.н. – изходният отвор е по-голям и липсва значително количество материя;

Следи. Значение.

По следите върху куршума и гилзата може да се идентифицира оръжието, защото те притежават достатъчно частни идентификационни признаци в резултат на механизма на образуването им под влияние на топлинния и други процеси при изстрела, на атмосферното налягане и т.н.; характеризират се с устойчивост; не могат да бъдат повредени или унищожени в резултат от атмосферни условия или заинтересовано лице; отразяват самостоятелно и независимо различни особености на оръжието; образуват се едновременно върху два независими следовъзприемащи обекта.
Следите в широк смисъл са три вида: вторични; следи от куршума върху един или повече обекта на местопроизшествието и следи от упор върху човешко тяло. Най-голямо правно значение имат вторичните следи. В зависимост от произхода си те биват:

- следи от механичното действие на барутните газове. Срещат се при изстрел от 5-10 см. и зависят от три фактора: количество и качество на барута, интензивността на горене и характера на преградата, изразяват се в разкъсване на краищата на входния отвор.

- следи от термично действие на барутните газове – обгаряния, прегаряния, запалване. Срещат се при близък изстрел и зависят от барутния заряд, дължината на цевта и характера на преградата. Образуват се в резултат на изхвърляне на горещи частици барут.

- следи-наслоения от частици от сажди, ръжда и огнестрелно масло. Те образуват т.нар. пояс на метализация и замърсяване. Образуват се около входния отвор на куршума - в резултат на отделяне на частици метал както от куршума, така и от цевта на огнестрелното оръжие; пояс на метализация понякога е видим, ако зарядът е бил много силен, ако пояс на метализация е невидим – открива се с рентгенографски/ или спектрографски методи.

- следи от опушване. Разполагат се радиално в две части – централна и периферна следите от опушване могат да се открият не само с визуално наблюдение, но и с химични и микроскопски методи.

- следи от неизгорели барутни зрънца.

- следи от оръжейно масло образуват се само след първия изстрел; могат да се срещнат при изстрел на разстояние 30-150 см. отдалеченост от преградата; образуват се под формата на капчици или следи около входния отвор в резултат на отлагане на частици масло

- следи от метален прах.

Откриване.

Откриването на оръжието и боеприпасите има значение освен за нуждите на експерта, но и за установяване на местопрестъплението, изясняване на важни обстоятелства по делото и за изграждане на версии.
Оръжието и боеприпасите се търсят по правило на територията на местопроизшествието и заобикалящата го среда. Внимание се отделя на самото местопроизшествие, пътят по който е пристигнал и си е тръгнал извършителят, естествените скривалища, водните площи и т.н.
За откриването се използват три метода: вероятностен, мисловната реконструкция и инструменталният метод.
Чрез вероятностния метод се изгражда система от версии за евентуалното местонахождение на оръжието и боеприпасите. Взема се предвид протичането на процесите при изстрела, евентуалното изменение под влияние на външни фактори, реакциите на извършителя и възможностите за укриване на оръжието. Ролята на версиите е голяма и при прилагането на другите два метода - инструменталният и мисловната реконструкция.
Мисловната реконструкция почива на закономерната връзка и зависимост между отделните факти и обстоятелства, намерените следи и други доказателства. Това позволява да се анализира механизмът на деянието и да се установят закономерностите в отразяването му в обективната среда.
Инструменталният метод се изразява в използване на различни технически средства – металотърсач, рентгенов апарат и др. Това спестява време и позволява да се проверят недостъпни за визуално изследване места.
Откриването на следи от огнестрелно оръжие се осъществява при извършване на три основни следствени действия:
51.оглед;
52.претърсване;
53.изземване.

Фиксиране.

Изземване.

Учение за следите /трасология/. Следите като веществено доказателство – понятие, видове и зависимост от различни класификационни критерии. Характеристика и значение на отделните видове следи за разкриване и разследване на престъплението.

Понятие, обща класификация и значение на следите.

Трасеологията е свързана с Учението за съдебната идентификация и в нейната основа стои принципът на отражението на признаците от повърхността на един обект върху повърхността на друг обект.

Понятие

Образуване на следите.

И двете групи материални следи се образуват при една от следните хипотези:
- при пряко взаимодействие на човека с обектите на местопроизшествието или извън него /следи от ръка, крак и др./
- при опосредено взаимодействие, чрез използваните от човека оръдия или технически средства /следи от оръдия за взлом, следи от автотранспортни средства/
- при пряко и опосредено взаимодействие едновременно.
С оглед на това следите биват: следи-отражения на признаците на един обект върху друг /следи в тесния смисъл/, следи-изменения на обстановката на местопроизшествието и на обектите в нея /следи в широк смисъл/, следи-отражения в съзнанието на човека по време на престъплението /идеални следи/, които не са предмет на трасологията

Следи-отражения.

2. Позволяват да се даде отговор на различни въпроси и да се изяснят редица обстоятелства по делото.

3. Свидетелстват за мястото и характера на взаимодействието между обектите, а оттук и за механизма на извършване на престъплението.

4. Дават информация за броя на извършителите и за продължителността на престояването им на местопроизшествието, за тяхната квалификация и др.

5. По процесуалната си същност са веществени доказателства и като такива имат изключително важно значение за цялото наказателно разследване.

6. Следите в тесен смисъл предполагат отразяване само на външния строеж на обекта и на тази част от обекта, която е в непосредствен механичен контакт.

7. Външният строеж може да се отрази както като негативен образ (обемни следи), така и като позитивен образ (повърхностни следи).
8. Следата не може да бъде точен модел на външния строеж на следообразуващия обект.
9. Видът и качеството на следата се определят от няколко фактора:
16.от причината, предизивикала взаимодействието;
17.от характера на веществото на контактуващите повърхности на обектите
18.от формата на контактуващата повърхност

Значение:

Тези следи съдържат две основни нива криминалистична информация. Информация за следообразуващия обект – може да се определи родовата и видовата принадлежност на обекта и да се извърши индивидуална идентификация. Другата информация е за условията и механизма на отразяване на престъплението. Тяхната основна и най-важна роля е ролята им на веществени доказателства по делото.

Следи в широкия смисъл на думата.

Идеални следи.

Това са следи-отражения в съзнанието на човека. Те представляват мисловен образ на въздействалите по време на престъплението обекти, процеси и явления. Те не подлежат на унищожаване или повреждане от извършителя. Но тези следи са зависими от индивидуалните особености на човека, от здравословното и психическото му състояние в момента. Ето защо те са силно субективни и това трябва да се вземе предвид при подготовката и провеждането на разпита. Не са обект на трасологията

Видове следи отражения.

Класифицират се на основата на различни критерии.

В зависимост от характера и особеностите на взаимодействието между обектите по време на образуване на следата разграничаваме два вида следи

Статични са следите, образувани при едно движение в една посока. Те отразяват безконфликтно основната част на признаците на външния релеф на следообразуващия обект. Те позволяват да се идентифицира обекта, а когато това е невъзможно – да се определи груповата му принадлежност. Съдържат информация за характера на взаимодействието между двата обекта и по-добре могат да бъдат фиксирани и по-лесно запазени и иззети.
Динамични са следите, образувани при две или повече движения в различни посоки. Времето на контакта между обектите при взаимодействието им е по-краткотрайно и отразяването на външния строеж е непълно и не на едно място. В повечето случаи динамичните следи не са годни за идентификация, а само за определяне на груповата принадлежност на обекта.

СТАТИЧНИ
ДИНАМИЧНИ

В зависимост от измененията, които настъпват в следовъзприемащия обект, следите биват обемни и повърхностни.

Обемните следи имат три измерения: дължина, ширина и дълбочина. За образуване на такива следи е необходимо следовъзприемащият обект да притежава следните качества: пластичност; способност да запази настъпилите изменения; възможност да отрази признаците на следообразуващия обект. Откриването, фиксирането, запазването и изземването на обемните следи трябва да бъде съобразено с особеностите на образуването им и с условията, при които те са открити.
17.образуват се в резултат на деформация на хомогенната пластична маса на следовъзприемащия обект.
18.ОС могат да се образуват и в резултат на пресоване на отделни части от еднородно вещество, което може да запази формата на следообразуващия обект (мокър пясък, ронлива почва).
19.ОС могат да се образуват и в резултат на разрушаване на частици от веществото на  повърхността на следовъзприемащия обект.