Лекции по Облигационно право Конов
Изтегляне 3.04 Mb.
|
Предмет на спогодбата1. Движими вещи 2. Недвижими вещи 3. Вземания 4. Бъдещи вещи 5. Чужди вещи 6. Пари 7. Предмет на спогодбата не могат да бъдат лични права - напр. спогодбата не може да има за предмет гражданското състояние на едно лице; семейните права също не могат да бъдат предмет на спогодба. Поначало спогодбата има за предмет правата, които са предмет на спора. Възможно е обаче, страните, когато постигат спогодбата да постигнат и съгласие относно някакви права, които не са били предмет на спора с цел да уредят своите отношения: Напр. едно лице е собственик на недвижим имот и това от фактическа и правна гледна точка да е така. Възможно е обаче някакво друго лице да претендира права върху същия имот. И тогава, макар че собственика е първото лице, то за да запази имота (може би, защото няма достатъчно доказателства или защото иска да избегне скъпия процес) прехвърля на лицето, което оспорва неговите права върху имота някакъв друг имот. В този случай е възможно, макар че другия имот не е предмет на спора, самата спогодба да породи, прекрати или измени права, които не са били предмет на спора (чл.365/2). Разбира се това първо лице може и да не е със съвсем сигурни права - това е въпрос, който ще се установява. Напр. друго - прието в съдебната практика: едно наследство - и двама наследници. Наследството може да се подели реално, т.е. има вила и кола. Възможно е страните да се спогодят така, че единият от наследниците да вземе и вилата и колата, а другият - сума пари или някаква друга вещ, която не е била предмет на спора. В тези случаи спогодбата засяга права, които не са били предмет на спора и по своята същност много прилича на някаква продажба, защото не само че се установява безспорност, но се прехвърлят и някакви други права, които не са били предмет на спора, за да се постигне това състояние на безспорност. Именно в такива случаи законът изисква спогодбата да бъде извършена в съответната форма за прехвърлянето на онова право, което не е било предмет на спора. Напр. ако има недвижим имот и кола и се спори за тях, тъй като всеки един от сънаследниците би могъл да вземе някаква вещ (възможна е някаква реална подялба), но тъй като едната от страните взема и двете вещи, а другата получава сума пари това по същество е не само спогодба, но и някаква продажба или някаква друга сделка. Затова в такъв случай няма да бъде достатъчно да се сключи една спогодба, но трябва правата да се прехвърлят с нотариална форма (ако има кола - с писмена форма с нотариална заверка на подписите. Това следва от чл.365/2 ЗЗД. Иначе спогодбата поначало е неформален договор, но ако засяга вещни права върху недвижими имоти, тя трябва да бъде вписана в нотариалните книги (извън разгледаните случаи, в които тя има и транслативен ефект). Преди да се спази тази форма, която е необходима за прехвърлянето на права, за които законът изисква специална форма и които не са били предмет на спора спогодбата може да има за тях значението на предварителен договор. Това предвижда ВС в ТП 7 от 1993 г. на Пленума. Изтегляне 3.04 Mb. Сподели с приятели:
|