Лекции по Облигационно право Конов
Какво означава "обогатяване"?
Изтегляне 3.04 Mb.
|
Какво означава "обогатяване"?Обогатяване е налице: При увеличаване на актива - обогатилият се е придобил нови права или е увеличена стойността на досегашните му права (върху парцела е построена къща, тя е боядисана, в банята са сложени мраморни плочи). При намаляване на пасива - някои е платил моите задължения и с това аз съм се обогатил, макар да не съм придобил един нов актив, но имуществото ми е нараснало, защото е намален пасивът ми. Спестяване на разходи - спестил съм разходите, които иначе трябваше да направя, за да постигна това състояние, но за сметка на разходи, които е направил някой друг. Обогатяването трябва да бъде имуществено. Ако за първите две хипотези това очевидно е така, защото имуществено се състои от оценими в пари права, то за третата хипотеза (спестяване на разходите) изискването обогатяването да е имуществено придобива едно по-самостоятелно значение. Може сериозно да спорим и дори да стигнем до изводи, че не е налице имуществено обогатяване когато са спестени разходи за получаването на нещо, което ние иначе никога не бихме си позволили: нямаше да направя тези разходи, за получаване на това удоволствие, което сега получавам на базата на чужди разходи. Ако е така излиза, че аз не съм се обогатил, защото не съм спестил реални разходи, които щях да направя - нямаше да ги направя тези разходи. В такъв случай се оказва, че обогатяването ми не е толкова имуществено, колкото емоционално (изпитал съм някакво удоволствие, без да правя разходи, но ако трябваше да правя разходи, никога нямаше да си позволя да изпитам това удоволствие). Пример на Йеринг: казус 127: Филип Надлер от Нюрмберг поискал да зарадва брат си Петер Надлер от Манхайм като му изпрати неочаквано едно голямо буре бира, произведена в пивоварната Таугер. Поради непълен адрес бурето било изпратено на името на Петер Надлер в Нюрмберг, но се оказало, че там под това име има няколко лица и в крайна сметка бурето стигнало до Надлер, който обаче не е брата. Последният, като получил бурето и платил дори 4 марки за превоза, много се зарадвал и го изпил. Като разбрал какво е станало Филип предявил иск за неоснователно обогатяване срещу него. Между многото възражения, които е направил Петър решителното било: аз не съм се обогатил имуществено, аз не съм спестил разходи, защото аз никога не бих си позволил 21 литра такава бира и още повече да черпя с него приятелите си. Аналогичен пример, приписван на съветската практика (стр.145 – Големинов): един театър организира чрез гастроном разпращането на скъпи новогодишни подаръци, фини питиета на някои от най-известните артисти в този театър. По погрешка обаче едно от тези питиета попаднало в лице със същото име и също така работило в театъра, но било осветител, а не артист. Според Големинов, без да цитира съдебно решение съветският съд е възприел възражението на осветителя, че не е спестил никакви разноски, защото никога не би си позволил да си купи такова питие и това, с което се е обогатил е удоволствието от изпиването на питието, а не разноските, които би направил, и които никога не е смятал да прави. Излиза, че съветският съд е приел тезата на Йеринг (разумно), че не е налице обогатяване, макар някой може би да се е обеднил и е изключил иска за неоснователно обогатяване. Конов: не е сигурно, че това е реално решение, възможно е и да е едно модернизиране на примера на Йеринг. Изтегляне 3.04 Mb. Сподели с приятели:
|