Лекции по Облигационно право Конов

Компенсация на вини

Условно понятие - по-скоро би трябвало да говорим за съпричиняване. Защото не винаги се питаме за наличието на вина, особено като психическо отношение у увредения. Това е ситуацията, в която поведението на две лица - на длъжник и кредитор (респ. на деликвент и увреден) - едновременно и неразделно е довело до причиняването на резултата (не на вредите). Неделим трябва да бъде резултатът (деликт, неизпълнение). Пешеходецът пресича на червено, колата се движи с непозволена скорост: и двамата действат противоправно и тяхното поведение е релевантно за съпричиняването.

а. Като философско понятие причинната връзка се определя като генетична последователност на две групи факти, едната от които (причината) поражда другата (последицата).

б. Теория на равноценността (conditio sine qua non) – представлява основа на останалите теории. При нея се извършва преценка относно това дали вредите биха настъпили без поведението в конкретната обстановка. По тази теория обаче не може да се определи докъде по веригата е релевантна връзката.

в. Теория на решаващото условие. Между всички условия, причинили вредата, има такива условия, които са с решаваща роля за настъпването на вредата, както и други – които само допринасят. Не е налице обаче ясен критерий за разграничаване.

г. Теория за най-близката причина (causa proxima). Според нея причина е последното звено от веригата. Но непосредствеността на увреждането не винаги се изключва от последващи фактори.

д. Адекватни теории. Според тези теории, само онези условия, които причиняват резултата редовно, нормално, типично, а не по изключение, са причина за вредата. Варианти на тези теории са субективната – с оглед преценката на дееца (доближава се до вината) и обективната – закономерно и необходимо причиняване. Доказано е научно и от опит. Адекватните теории са преобладаващи.

б. Предвидимостта на вредите е допълнителен ограничител при договорната отговорност, но само за добросъвестния длъжник. Предмет на предвиждането е вероятността вредите да настъпят, но не и техния размер. Вредите следва да бъдат предвидими от страна на длъжника, тъй като тойотговаря. Кредиторът може да предвиди повече вреди, защото има повече информация, но ако тя не е споределена с длъжника, тя остава ирелевантна.

а. Компенсацията на вини се свежда до отчитане на приноса на кредитора или пострадалия за настъпване на вредите.

б. Фактическият състав на компенсацията на вини обхваща неизпълнение или деликт, причинна връзка между вредите и поведението на кредитора респ. увредения. Вредата трябва да е неделима. Що се отнася до вината в практиката се приема, че кредитора или лицето, което отговаря за него, трябва да не са положили грижа за собствените си работи.

в. Компенсацията на вини води до намаляване размера на отговорността въз основа на комплексен критерий: степен на съпричиняване, тежест на правонарушението, форми и степени на вината, справедливостта. При договорната отговорност компенсацията на вини може да доведе до освобождаване на длъжника, само ако е изключителна причина за вредите.

а. Член 83, ал.2 ЗЗД се прилага само при договорната отговорност, но има принципно значение. Поведението на кредитора е единствена причина за настъпването на вредоносния резултат.

“83. Ако неизпълнението се дължи и на обстоятелства, за които кредиторът е отговорен, съдът може да намали обезщетението или да освободи длъжника от отговорност.

• 
  Длъжникът не дължи обезщетение за вредите, които кредиторът би могъл да избегне, като положи грижи на добър стопанин.”
  

б. Фактическият състав на бездействието обхваща три елемента: бездействие, причинна връзка, вина (изразяваща се в неполагане на дължимата грижа към собствените си работи). Кредиторът трябва да действа в съответствие с принципа на добросъвестността. Не бива да се изпада в друга крайност и от него да се изисква прекалено скъпи предохранителни мерски. Отговорност не възниква.