Лекции по Облигационно право Конов


Въпрос 36 – Неустойка. Същност. Функции. Видове



страница55/206
Дата14.09.2022
Размер3.04 Mb.
#115078
1   ...   51   52   53   54   55   56   57   58   ...   206
1-Вариант-ОП-Траян-Конов-Лекции

Въпрос 36 – Неустойка. Същност. Функции. Видове.


Неустойката е класически институт на облигационното право. Нормативната уредба на неустойката днес се съдържа в два текста на чл.92 ЗЗД и чл.309 ТЗ. Според чл.92 ал.1 :"Неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Кредиторът може да иска обезщетение и за по-големи вреди. Това едва ли е най-точната дефиниция, но все пак показва основните функции на неустойката, които според този текст са две: 1)обезпечителна - обезпечава изпълнението на задължението; 2)обезщетителна - обезщетява вредите от неизпълнението, без да е необходимо да се доказват.


По този начин неустойката може да се разглежда като проявна форма на гражданската отговорност, като форма най-вече на договорната отговорност, само че вместо обезщетение се дължи една предварително уговорена сума. Това е и основната характеристика на неустойката - тя е една предварително уговорено обезщетение за неизпълнение на задължението по договора. И защото обезщетението за вредите от неизпълнението е уговорено предварително, за да се търси не е необходимо да се доказва размера на действителните вреди.
Ако се върнем към общата хипотеза на договорна отговорност - кредиторът можеше да претендира обезщетение за претърпяна загуба и пропуснати полза като последица от неизпълнението на задължението. Само че тази претърпяна загуба и пропусната полза трябваше да бъде установена не само по основание (като причина в какво се състои) но и по размер. А доказването на тези две неща не винаги е лесно. Съществуват хипотези при които е почти невъзможно да се докаже действителният размер на вредите. (А понякога кредиторът може и да не желае да доказва - например поради данъчни съображения/. Същевременно неустойката действа и като обезпечение на изпълнението на задължението. Ако нямаше неустойка, длъжникът би могъл да си каже: "Ами аз ще позакъснея малко с изпълнението...Вярно, че отговарям за вредите от неизпълнението, но кредиторът ще трябва да ги докаже..."
Как ще изглеждат нещата, ако е уговорена неустойка? Например договорено е че ще се отговаря с 1% на ден от стойността на престацията, но не повече от 20%. След изтичането на 20 дни, кредиторът ще си поиска не само основната престация, но и тези допълнителни проценти и съдът лесно ще ги присъди. Тази възможност за лесно присъждане е основната ценност на неустойката - може да се получи обезщетение без да се доказва размера на вредите, при това обезщетение, което предварително сме уговорили и което косвено ще стимулира длъжника да изпълни.


Сподели с приятели:
1   ...   51   52   53   54   55   56   57   58   ...   206




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница