Лекции по Облигационно право Конов
Особености на неустойката като съглашение
Изтегляне 3.04 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Задължението за неустойка и кога то става изискуемо
Особености на неустойката като съглашение.Съгласие на страните относно неустойката - не е необходимо да се използват някакви соленелни формулировки, дори може да не се използва терминът "неустойка" и въпреки това да се уговори такава. Съдът не може да пререшава въпроса за неустойката, не може да казва на страните да си уговорят неустойка , а ако са уговорили такава съдът не може да я отрече (това разбира се отнася до договорната неустойка). Законната неустойка е естествен елемент от съдържанието на договора, т.нар. naturalia negotii. Уговорката за неустойка трябва да бъде в същата форма, в която е главния договор, когато това е форма за действителност - т.е. ако главният договор изисква писмена форма за действителност неустойката също трябва да бъде с такава форма за да е действителна. Неустойката изисква наличието на някакъв главен дълг - няма никакви ограничения относно това, какви задължения могат да бъдат обезпечавани с неустойка - всякакви, без значение на техния произход. С неустойка могат да се обезпечават и задължения, които не възникват от договори, а от др. юридически факти. Неустойка може да се уговаря както при едностранни, така и при двустранни договори. Но по принцип, за да може да се търси неустойка трябва да има уговорка за нея, която да е била сключена преди неизпълнението. Задължението за неустойка и кога то става изискуемоКредиторът трябва да е изпълнил задължението си или да е готов да изпълни, т.е. трябва да е изправен по принцип. Длъжникът трябва виновно да не е изпълнил задължението си. Не е необходимо кредиторът да е претърпял вреди. Не е нужно кредиторът да доказва, че е претърпял вреди, както и техния размер. Дори кредиторът да е извлякъл полза от неизпълнението, той пак може да търси неустойка. Основното преимущество и изгода за кредитора от неустойката е това, че е достатъчно за него да докаже наличието на виновно неизпълнение, за да може да търси неустойката (не е нужно да доказва вреди). По принцип обаче кредиторът може, ако не е уговорено обратното или ако нищо не е уговорено и се прилага чл.92, да търси вредите над неустойката. Но разбира се може да се уговори и някакъв друг вид неустойка освен зачетната, при която да не могат да се търсят вредите над неустойката. Може неустойката да се намалява поради прекомерност. Може ли неустойката да се намалява, ако кредиторът не е претърпял вреди или ако неговите вреди са несъизмеримо малки с размера на неустойката?.Отговорът на този въпрос се съдържа в чл.92/2 ЗЗД: Ако неустойката е прекомерно голяма в сравнение с претърпените вреди или ако задължението е изпълнено неправилно или отчасти, съдът може да намали нейния размер. Какво значи "прекомерност" - прекомерността е един фактически въпрос, при който неустойката се съпоставя с действително причинените вреди, като е без значение абсолютният размер на неустойката и имущественото състояние на длъжника. За да има прекомерност неустойката трябва да бъде много голяма в сравнение с вредите. Това е фактически въпрос, който съдът преценява с оглед всички доказателства по делото. Няма значение степента и формата на вината на длъжника. Тъй като целта на една такава уговорка е не да бъде наказан длъжника, а да се отстрани неоснователното обогатяване на кредитора. Самата прекомерност се доказва от длъжника и той трябва да поиска от съда намаляването на неустойката, т.е. съдът не следи служебно за наличието на такива несправедливости. В трайната си практика ВС допускаше намаляване на неустойката само до момента, в който тя е била заплатена, а не след това. Законната неустойка не може да бъде намалявана поради прекомерност. Видове неустойки Тук могат да се посочат различни критерии за класификация. Ако вземем като критерий източника на задължението за неустойка, можем да говорим за договорни и законни (или нормативни) неустойки. Договорна ще е тази неустойка, която е уговорена като клауза в съответният договор. Законна ще е тази, която следва от нормативен акт и дори да не е уговорена в договор ще обвързва страните. Като друг критерий може да се приеме съотношението между неустойката и претенцията за обезщетение на общо основание. (Т.е. съотношението между договорната отговорност на длъжника при обезщетение за вреди и неустойката като специално обезщетение, уговорено в договора/. Според изр.2 ал.1чл.92 : "Кредиторът може да иска обезщетение и за по-големите вреди." Т.е. макар уговарянето на неустойка да представлява едно предварително определяне на вредите (съответно и размера на обезщетението) не лишава кредиторът от възможността да търси обезщетение за по-големият размер вреди - той не е ограничен само до размера на неустойката. Изтегляне 3.04 Mb. Сподели с приятели:
|