прекратяване на поръчителството

прекратяване на поръчителството

Практическа особеност, която не се отнася до правния режим: поначало кредиторите-банки и ДСК изготвят общи условия и предварително отпечатани формуляри, които се попълват от поръчителите, на практика общо взето ограничават правото на поръчителите да уговарят условията на договора.

1. 
   Прекратяването на главния дълг прекратява винаги поръчителството.
   
2. 
   Задължението на поръчителя може да се прекрати на всички общи основания за прекратяване на оигационното отношение:
   
   1. 
      изпълнение;
      
   2. 
      даване в изпълнение (datio in solutum);
      
   3. 
      новация;
      
   4. 
      опрощаване;
      
   5. 
      сливане - сливането между кредитора и поръчителя прекратява поръчителството, но не и главния дълг, а сливането между длъжника и поръчителя не прекратява нито поръчителството , нито главния дълг, а кредиторът разполага с две алтернативни вземания.
      
3. 
   ЗЗД познава и три специални основания за прекратяване на поръчителството:
   
   1. 
      Чл.147/1 - поръчителството се прекратява, ако кредиторът не предяви иск срещу длъжника в 6 месечен срок от падежа:
      
      1. 
         кредиторът трябва да предяви иск не срещу поръчителя, а срещу длъжника. При това главният дълг трябва да е срочен - за поръчителството това няма значение. За да е налице основанието по чл.147/1 трябва да са налице два елемента:
         
         1. 
            изтичане на този шестмесечен срок;
            
         2. 
            бездействие на кредитора.
            

2. 
   Чл.147/2: ако кредиторът и длъжникът продължат срока на главния дълг това продължение няма сила за поръчителя, който не се е съгласил с него - следователно след изтичане на първоначално установения срок поръчителят се освобождава. Правилото е израз на общия принцип, че уговорки между длъжника и кредитора, които са постигнати след сключване на поръчителството не могат да влошават положението на поръчителя. Но чл.26 ЗДСК отменя и това правило по отношение на ДСК.
   
3. 
   Чл.146/3 – юридическия факт се състои от два елемента:
   
   1. 
      виновно поведение на кредитора;
      
   2. 
      невъзможност за суброгация на поръчителя в правата на кредитора - тази невъзможност трябва да е окончателна, а не временна.
      

4. 
   Давност - давността за поръчителя и за главния длъжник тече отделно. Прекъсването на давността и отказът от давност с оглед на главния дълг нямат действие за поръчителя и обратно - чл.148 ЗЗД.