Конкуренция между няколко заложни права

Действие на договор за залог

1. 
   Договорът за залог не поражда право на собственост. Уговорка, че залогоприемателят ще стане собственик е нищожна по силата на императивното правило на чл.152 ЗЗД:
   

2. 
   Съдържанието на заложното право - заложното право включва две правомощия:
   
   1. 
      Залогоприемателят може да държи вещта.Той е държател (не е владелец) - проф. Кожухаров пише, че залогоприемателят може да владее заложното си право, което според Калайджиев не е вярно, защото той може да владее, ако няма залог, но той е само един държател по отношение на самата вещ и нищо повече;
      
   2. 
      Залогоприемателят може да упражнява това свое право както лично, така и чрез трето лице;
      
   3. 
      Залогоприемателят може да държи вещта докато получи изпълнение на цялото си вземане, тъй като залогът е неделим - той има право да държи вещта докато бъде изплатена не само главницата, но и акцесорните вземания, които са посочени в чл.136/4 ЗЗД:
      

4. 
   правомощието да се държи вещта има абсолютен характер - то може да се противопостави на всяко трето лице - това правомощие се защитава с два иска:
   
   1. 
      с иска по чл.76 ЗС, но това е иск на държателя, а не на владелеца - залогоприемателя разполага с този иск като държател: Владелецът или държателят, на когото е отнета чрез насилие или по скрит начин движима или недвижима вещ, може в шестмесечен срок да иска връщането и от лицето, което я е отнело. Това не изключва правото на лицето, което е отнело вещта, да предяви иска по предходния член.
      
   2. 
      с вещен иск (петиторен) по 157/3 ЗЗД, който иск може да бъде сравнен с ревандикационния иск: Ако бъде лишен от държането на вещта, той може да иска на основание на своя залог връщането й от лицето, у което тя се намира. Залогоприемателят може да иска вещта от всяко трето лице, което му я е отнело в рамките на този иск. Този иск се нарича actio quasi serviale. Залогоприемателят може да предяви този иск срещу всяко трето лице, включително и срещу залогодателя, но в този случай той трябва да обори установената в чл.159 презумпция, че щом вещта се намира в залогодателя, тя му е върната доброволно и следователно залогът е погасен:
      

5. 
   Залогоприемателят може да се удовлетвори предпочтително от цената на вещта. Това правомощие обаче изисква като предпоставка да се държи вещта. Ако вещта не се държи то не може да бъде упражнено.
   
   1. 
      това правомощие също има абсолютен характер, тъй като залогоприемателят може да го противопостави на всяко трето лице, дори и то да е купило вещта от залогодателя. Начините за упражняване на това правомощие са няколко:
      
      1. 
         възможно е кредиторът да осъди длъжника по главното вземане, да се снабди с изпълнителен лист срещу него и по силата на едно специално правило на чл.326/3 ГПК: изпълнителният лист срещу длъжника има сила и срещу третото лице - залогодател. следователно, ако залогоприемателят се снабди с изпълнителен лист срещу главния длъжник не е нужно да съди залогодателя - трето лице, а може направо да използва изпълнителния лист, който е получил срещу главния длъжник;
         
      2. 
         възможно е обаче залогоприемателят да не желае да съди главния длъжник - тогава може с осъдителен иск да осъди третото лице (залогодател), ако има разлика между главния длъжник и залогодателя);
         
      3. 
         когато главното вземане е парично или за него е уговорена парична неустойка, ако залогът е учреден с писмен договор или е даден от закона за обезпечение на вземане, което произтича от писмен договор, залогоприемателят може да извади изпълнителен лист без да съди длъжника или залогодателя направо въз основа на договора за залог, тъй като договорът за залог в този случай е несъдебно изпълнително основание, което е много удобно за залогоприемателя.
         
6. 
   заложният кредитор е привилегирован кредитор - неговата привилегия върху заложената вещ е или трета или четвърта по ред - чл.136 ЗЗД. Това означава, че той се удовлетворява преди хирографарните кредитори и преди кредиторите с по-заден ред на привилегии.
   
7. 
   заложният кредитор е и присъединен по право взискател - това означава, че съдия-изпълнителят е длъжен служебно да отдели сума за удовлетворяването му до снабдяването на заложния кредитор с изпълнителен лист, т.е. на него му се пази онова, което му се полага при разпределението и преди и без да се е присъединил в изпълнителното производство (разбира се, ако той изобщо не се присъедини до разпределянето на сумата нищо няма да му се даде, но на него му се пази сумата до окончателното изплащане на всички кредитори).