Прилики:
Гаранциите са също вид лично обезпечение, т.е. гарантът по принцип поема облигационно задължение и отговаря с цялото си имущество, ако не изпълни това задължение.
Разлики:
От гледна точка на действащата уредба и вероятно от гледна точка на проекта за ТЗ гаранцията може да бъде не само договор, но и едностранна сделка. Отделен въпрос е дали това е правилно или не, но поръчителството е винаги договор.
Макар че гаранцията е акцесорна на главен дълг зависимостта между главен дълг и гаранцията е много по-малка, ( или поне може да бъде много по-малка) отколкото между главния дълг и поръчителството. Така напр. често се уговаря гарантът да не може да предявява на кредитора възраженията по главния дълг - нещо което поръчителят може да прави. Може да се уговори освен това гаранцията да е за по-дълъг срок от главния дълг, което е недопустимо при поръчителството, защото правилото на чл.139 е императивно.
Гаранцията може да бъде абстрактна сделка и в много по-голям брой случаи се сключва като такава, докато поръчителството по правило е каузален договор.
Предметът на гаранцията е сума пари, докато поръчителят по принцип дължи същото, каквото дължи главния длъжник и по правило не е сума пари, т.е поръчителят се задължава не за обезщетение, а за реално изпълнение на главния дълг.
Гарантът по правило не е солидарен длъжник.
Въпрос 50. Залог. видове залози. особени залози.
Терминът "залог" има няколко значения:
ЮФ, най-често договор.
Право
Предмет на право.
В зависимост от вида на ЮФ, който го поражда, залогът може да бъде:
Договорен – възниква по взаимно съгласие между страните.
Законен – възниква по определен ЮФ предвиден в закон, без съгласието на страните.
Съдебен – предвиден е в закон, но се прави от залогодателя пред съда, за да обезпечи едно вземане.
Залогът може да има за предмет:
Вещи
Вземания
Освен общия режим на залога в ЗЗД, съществува уредба и в специални закони, т.нар. "особени залози".
Сподели с приятели: |
