Лекции по Облигационно право Конов
Изисквания към залогоприемателя
Изтегляне 3.04 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Елементи на фактическия състав
Изисквания към залогоприемателяОсобени изисквания към залогоприемателя законодателството не съдържа. Но ако главният дълг произтича от заем и кредиторът е физическо лице този кредитор трябва да бъде дееспособен (нищожност) - чл.73/3 СК забранява на неспособни лица да дават заеми. Елементи на фактическия съставСъгласие - съществените уговорки, по които трябва да се постигне съгласието между залогодателя и залогоприемателя са: главният дълг и вещта.Съгласието може да бъде: чисто; с модалитети. Залогът е неформален договор, когато се отнася и що се отнася до действието му между страните. Но за да има залогът действие спрямо третите лица договорът, в случай, че главното вземане е на стойност над 5 лв. трябва да бъде сключен в писмена форма и да има достоверна дата (чл.56/2 ЗЗД). ГПК определя какво означава "достоверна дата", но най-често това е нотариално заверена дата. Това не е форма за действителност, но е много важна за да може залогът да се противопостави на третите лица. Освен това важи общото изискване на чл.133 буква "в" на ГПК за форма за доказване: договори на стойност над 5 лв. не могат да се доказват със свидетели и това поначало става с писмен документ - това е форма за доказване, а не за действителност. Договорът за залог е реален договор и изисква освен постигането на съгласие и предаването на вещта. Докато не се предаде вещта договорът е с незавършен фактически състав и евентуално съгласието може да има ролята на предварителен договор за залог. Предаването е действие, при което едно лице губи фактическата власт върху вещта, докато в същото време друго лице установява такава върху същата вещ. Но с оглед на важните последици, които поражда залогът се смята, че при залога предаването трябва да има публичен характер, т.е. третите лица да се информират за предаването на вещта. Затова се смята, че фигурата constitutum possessorium не намира приложение при залога. Иначе обаче предаването може да се извърши по различен начин: чрез фактическо връчване на вещта; чрез традицията на къса ръка - traditio brevi manu - чрез предаване на ключовете от помещението, където се държи вещта. ако вземането за получаване на вещта е материализирано в някакъв документ (в ценна книга) предаването може да се извърши чрез предаването на този документ, без да е нужно да се предава самата вещ; Кожухаров смята, че е възможно да има предаване на вещта при положение, че достъп до нея имат както залогодателя, така и залогоприемателя, т.е. без да е необходимо залогоприемателят да се превърне в единствен държател на вещта. Калайджиев: съмнително е с оглед на приемането, че constitutum possessorium няма сила при залога. Защото всъщност няма да има публичност за третите лица, които не могат да бъдат сигурни , че действително залогоприемателят е държател на вещта щом и залогодателят има достъп до тази вещ. Този въпрос е спорен - Калайджиев се присъединява към Венедиков. Предаването може да се извърши не само от залогодателя на залогоприемателя, но и на трето лице. Две възможности: ако това трето лице държи вещта само за залогоприемателя - между него и залогоприемателя има някакъв договор (за поръчка или за влог); третото лице може да бъде определено не само от залогоприемателя, но едновременно и от залогодателя - то сключва договор за поръчка или за влог и с двамата. Смята се, че това трето лице държи вещта и за собственика (залогодател) и за залогоприемателя. Залогът е каузален договор и поначало основанието на залогоприемателя е да бъде обезпечен, а основанието на залогодателя е да обезпечи залогоприемателя, ако договорът е безвъзмезден или, ако е възмезден - да се придобие едно вземане. Изтегляне 3.04 Mb. Сподели с приятели:
|