Лекции по Съдебни експертизи : от 2009 Понятие, същност, предмет, метод и система на науката съдебни експертизи
Изтегляне 0.63 Mb.
|
| 1.5. Подготовка на експертизата от компетентния орган. По силата на чл. 12 НПК той има задължението да разкрие обективната истина и всички негови действия трябва да са законосъобразни. Компетентният орган, назначаващ съдебната експертиза и извършващ подготовката й, не трябва да съчетава в един и същ момент от процеса две процесуални функции. De lege lata това не е така - в досъдебната фаза един и същ орган съвместява функцията по ръководство и контрол и функцията по обвинение - в НПК е възможно такова съчетаване на функции от прокурора (непреодолян недостатък). Частично ГПК засили състезателното начало и допусна участието на страните в подготовката на назначената съдебна експертиза. Трябва да се решат следните въпроси:
1) Проучване на първоначалната информация, свързана с назначаването на експертизата. а) Да се провери актът, с който е назначена експертизата (постановление или определение): дали притежава законово определените реквизити. б) Следва да се проучи основанието за назначаване на експертизата; ако има извършена първоначална експертиза, да се провери протоколът за извършването й, експертното заключение, върнатите от експерта материали. в) Да се извърши проучване на данните, характеризиращи обекта на експертизата (най-важно е да се установи трайността на признаците на обекта). 2) Да се определят способите и средствата на експертното изследване. а) Спорен въпрос е кой трябва да ги определи. Според едното становище трябва да се определят не от компетентния орган, а от експерта, тъй като най-добре познава състоянието на научната методика в конкретната област. Според второто становище следва да се определят от компетентния орган, защото има задължението да осигури използването на най-благоприятните за изхода от делото условия, респективно способи и средства, свързани с извършването на съдебната експертиза. б) При определянето на способите и средствата трябва да се изхожда от особеностите на обекта, от състоянието на научната методика, от възможностите за запазване на обекта за повторно изследване (използване на недеструктивни способи). 3) Осигуряване на сравнителни образци. Законодателно е уредено в чл. 119 НПК - предвижда, че органът, който назначава съдебната експертиза, има право да изисква от обвиняемия и заподозрения образци от почерка или други образци за сравнително изследване. Тази разпоредба е относима и към свидетелите, когато е необходимо да се провери дали са оставили следи на местопрестъплението или върху веществените доказателства. А. Ал. 2 се отнася до свидетелите: необходимост от установяване на връзката на свидетеля с разследваното престъпление. а) Законодателят не е прецизен при формулировката на тази необходимост и я е оставил на бланкетната преценка на компетентния орган; ограничил е пространствените характеристики, при които е възможно да се оставят следи, сочещи връзката на свидетеля с престъплението: следите трябва да бъдат оставени на местопрестъплението. Това е неточно - има разлика между местопрестъпление и местопроизшествие. - Местопрестъплението е мястото, където е извършено изпълнителното деяние или е настъпил престъпният резултат. - Местопроизшествие е онази териториално обособена част, на която могат да се открият следи и веществени доказателства от извършеното престъпление. б) Отказ на свидетели. - Чл. 94 НПК съдържа хипотеза на отказ на свидетели да дадат образци: съпруг, низходящ, възходящ, брат, сестра могат да откажат да свидетелстват, респективно да дадат образци. - Друга хипотеза има в чл. 96: възможност за отказ, когато с деянията си, с показанията си свидетелят би уличил себе си или лицата, посочени в чл. 94, в извършване на престъпление. - Ал. 2 съдържа особена хипотеза: урежда случаите, когато свидетелят е узнал определени обстоятелства в качеството си на защитник или повереник или като такъв при него се съхраняват свободни или условно свободни сравнителни образци - може да се откаже предаването им. Б. По своята познавателна същност сравнителните образци са еднородни с веществените доказателства обекти, които са специално подбрани за експертното изследване. Изисквания към сравнителните образци: 1) достоверни по произход; 2) съответни по време - в зависимост от това се разграничават три вида сравнителни образци: 1) свободни (създадени преди, независимо от целите на съдебната експертиза); 2) условно свободни (създадени в близък период, предхождащ назначаването на съдебната експертиза); 3) експериментални (създадени с оглед нуждите на експертното изследване). Трябва да обхващат цялата вариационност и съвкупност от общи и частни признаци на обекта на експертизата. В. Върху кого лежи тежестта за осигуряване на сравнителните образци - спорен въпрос: 1) това е компетентният орган, назначил експертизата; 2) задължение на експерта; 3) в гражданския процес това е задължение на страната, заинтересована от резултатите на експертизата. а) В наказателния процес доминира виждането на акад. Павлов: тежестта да се подели между компетентния орган и експерта (съдебната експертиза има двуединен субект: процесуален и познавателен). б) Доминиращо в гражданския процес е виждането на Ж. Сталев, че сравнителните образци следва да се осигурят от странат, върху която лежи тежестта на доказване (следва да се има предвид възможността за прехвърляне на тежестта на доказване, когато един документ се оспорва по реда на чл. 152 и сл. ГПК: при оспорване на документ от другата страна тя трябва да представи сравнителни образци). 4) Предоставяне на материалите по делото на експерта. а) Обем. Това е спорен въпрос с оглед на обема - в какъв обем трябва да се предоставят материалите по делото: всички или само тези, които касаят експертизата. Надделява виждането, че трябва да се предоставят всички материали - целта на всяко производство е да се разкрие обективната истина, добросъвестността на експерта е гарантирана с възможност за осъществяване на наказателна отговорност. б) Време. Спорно е кога трябва да се предоставят материалите: към момента на назначаване, към момента на подготовка или към момента на извършване на експертното изследване. Законосъобразно и целесъобразно е виждането, че материалите трябва да се предоставят към момента на подготовката: може да бъде подпомогнат експертът в избора на методиката, която да бъде по-обективна и по-точна. в) Възниква въпросът трябва ли да се предоставят новосъбраните материали - да. г) Под въпрос е могат ли страните без санкцията на компетентния орган по своя инициатива и усмотрение да предоставят материали - de lege lata не е възможно; de lege ferenda да се предвиди възможност страните по делото да предоставят допълнителни материали, които не са били включени в материалите по делото (основанието е възможността тези материали да станат достояние на другата страна индиректно, чрез обсъждането им в експертното заключение). 5) Определяне и уточняване на обекта и задачите на експертизата. Въпросът е частично решен при назначаването. а) Трябва да се реши по време на подготовката, когато експертът се е сблъскал с неясни въпроси или трябва да поиска допълване на акта на експертизата поради несъответствие на задачите й с възможностите на изследването. б) Необходимо е и в случаите, когато обектът междувременно е станал негоден за изследване или когато научната методика позволява да се реши по-широк кръг от задачи. 1.6. Подготовка от експерта: 1) Експертът трябва да проучи: а) изходната информация, която се съдържа в документите за назначаване на експертизата; Според проф. Цеков тук на първо място трябва да се прецени дали експертът е компетентен да извърши експертизата и осъществима ли е тя; при положителен отговор се проучват основанията за назначаване, материалите по делото от значение за правилното извършване на експертизата и др. (стр. 103) 2) информацията, която се съдържа в протоколите за другите извършени процесуалноследствени действия; 3) информация относно обекта и задачите на експертизата (предполага проучване както на процесуалните източници на информация относно обекта и задачите, така и на непроцесуални - справочници, типови образци, научна литература, учебници и др.). 2) Трябва да се определят техническите способи и средства, които ще използва при експертното изследване. Те трябва да отговарят на следните изисквания: 1) да осигуряват максимална достоверност; 2) да създават възможност за повторно изследване; 3) да са достатъчно бързи и съобразени със сроковете на експертизата. Според проф. Цеков трябва да се определят независими един от друг методи и да се набележат количествени методи, когато това е възможно (стр. 103). 3) Трябва да се провери годността на обекта и сравнителните образци, предоставени за изследване; да се провери годността на другите материали по делото. Според проф. Цеков се осигурява допълнителен сравнителен материал - колкото е по-качествен и разнообразен, толкова по-обективни и достоверни ще са изводите. 4) Изграждане на експертни версии - трябва да отговарят на няколко изисквания: 1) да са обосновани; 2) да не са вътрешно противоречиви; 3) да създават възможност за едновременна проверка на няколко обстоятелства; 4) да се изгражда система от версии. 1.7. Подготовка на експертизата от защитника в наказателния процес или от страната, която не е поискала назначаването на експертиза (противна страна). 1) Да се проучи личността на експерта. Това означава да се проучи: 1) неговата професионална квалификация; 2) съдебен опит; 3) месторабота и заемана длъжност; 4) научно развитие и научни публикации в съответната област; 5) отношението към предмета на спора или разследваното престъпление; 6) психологически особености и слабости на експерта. 2) Проверка на възможността за отвод на експерта - дали съществуват процесуални възможности, предвидени в чл. 121 НПК/чл. 158 ГПК. 3) Осигуряване на допълнителни материали за извършване на експертизата - най-често сравнителни образци, които не са били известни на компетентния орган или на другата страна. 4) Да направи необходимите процесуални действия, осигуряващи пълноценно участие в извършването на експертизата. 5) Би могъл да предприеме действия за паралелно изследване на обекта на експертизата като осигури частно експертно изследване (в англосаксонското право - “второ мнение”). Това “второ мнение” би могло да се използва в хода на проверката и оценката на “официалното” експертно заключение. 2. Извършване на експертизата. 2.1. Подходи на извършване. При извършване на съдебната експертиза съществуват различни подходи: 1) Възможно е да се предприеме конкретно научно обосновано изследване. То се извършва извън погледа на компетентния орган и страните по делото. Това създава затруднения с оглед последващата оценка на експертното заключение, тъй като другите участници в процеса не са имали възможност да проследят хода на изследването, използваните методи и дали са били проучени всички получени резултати. 2) Позоваване на опитни положения в съответната научна област. Не се извършва конкретно изследване. Използват се емпирични данни, получени от минали сходни изследвания. Недостатъци: подценяват се конкретните особености на обекта на изследване, снижава се обективността на получените резултати. 3) Комбиниран подход - съчетаване на конкретно научно изследване с позоваване на минали заключения. При всички случаи извършването на експертизата има субективен характер, тъй като зависи изцяло от волята на експерта. Може да се смекчи този субективен характер като се използват два или повече независими изследователски метода в конкретното експертно изследване. 2.2. Етапи, през които минава извършването на съдебната експертиза: 1) Доизследователски. Експертът трябва да открои, уточни свойствата и признаците на изследвания обект и сравнителните образци. Трябва да подбере конкретните методи на изследване и да осигури условията за тяхното осъществяване (помощни материали и др.). 2. Етап на същинско изследване. Прилагат се подбраните научни методи като тактически правилно е (ако обектът позволява) да се извърши многократно приложение, респективно многократно изследване на обекта с подбраните методи. 3) Формиране на експертните изводи - най-важният етап. Оценяване на получените резултати от приложените методи, съответствието им с общите и частни признаци на обекта и съответствието им с досега получаваните научни резултати в експертната практика. 4) Написване на експертното заключение. Има важно значение с оглед на систематизация на експертните изводи и структуриране на експертното заключение с оглед изискванията на процесуалния закон. 5) Изготвяне на илюстративните материали. Важен въпрос с оглед на възможността след написване на експертното заключение то да се допълни и обогати с материали, които го правят по-достъпно за възприемане. Такива материали са снимки, схеми, чертежи - не само създават възможност за увеличена комуникативност, но и гарантират добросъвестността на експертното изследване и неговата обективност. 3. Експертно заключение - Цеков, стр. 114-120 (въпроси N15 и N16). 3.1. Обща характеристика. Експертното заключение е писмено (чл. 125, ал. 1 НПК, 157, ал. 1 ГПК), законът посочва основната му структура. 1) Предимства: по-обосновано е, по-пълно и задълбочено може да му се направи проверка и оценка, изчерпателно и точно възпроизвеждане на признаците на обекта и др. 2) Недостатъци: декларативните и необосновани заключения не съдействат за изясняване на обстоятелствата, водят до назначаване на допълнителна/повторна експертиза, оскъпяване на производството и т.н. 3.2. Съдържание. Заключението трябва да отговаря на изискванията на съответната научна област, но и да бъде разбираемо. Трябва да представя и резултатите, и пътя до тях. 1) Структура - има две основни форми. 2) Съдържание: време на назначаване е завършване, условия на извършване (годност на обекта, количество и качество на сравнителния материал), методи, правени ли са експерименти и какви са резултатите и др. 3.3. Експертно заключение при допълнителна, повторна, комплексна и колективна експертиза. Особеностите на експертизата в тези случаи поставят допълнителни изисквания към протокола. 1) Допълнителна - резултатите се закрепват в самостоятелен протокол: посочва се нов сравнителен материал, нови експертни версии и резултати при проверката им, обект и задачи на експертизата. 2) Повторна - посочват се допълнително използваните способи и технически средства, характеризират се допълнително установените признаци и т.н. 3) Комплексна - оформя се общо заключение, когато експертизата колективна, освен при принципни различия по същество; направените изводи трябва да произтичат от комплексната характеристика на изследвания обект (не сбор от различните изследвания). 4) Колективна експертиза - оформя се общо заключение, когато няма различия; при наличие на съществени различия, несъгласният с общия извод експерт трябва да представи самостоятелно заключение (чл. 123, ал. 2 НПК, чл. 161 ГПК). 4. Проверка и оценка (въпрос N18). Това са основни въпроси, които стоят пред компетентния орган и другата страна след депозирането на експертното заключение. В зависимост от изводите при проверката и оценката може да се увеличи или намали срокът на разследване в наказателното производство, респективно срокът на събиране на доказателства в гражданския процес. 4.1. Проверката установява (виж Цеков, стр. 124-125): 1) Дали са спазени разпоредбите на процесуалния закон във връзка с назначаването, подготовката и извършването на експертиз ата.
3) Установяване на условията, при които е извършена експертизата: дали е бил достатъчно дълъг срокът за изследването, отговаря ли сравнителният материал на изискванията на експертната методика в количествено и качествено отношение, своевременно ли са предоставени материалите по делото, дали обектът на експертизата позволява даването на добросъвестно заключение и какъв е характерът на изводите на експертното заключение. 4.2. Оценка: 4.2.1. Оценката се извършва по вътрешно убеждение на компетентния орган. Спорен е въпросът дали другата страна (която не е поискала експертизата) има право да дава оценка на експертното заключение и дали експертното заключение е задължително за нея: до скоро теорията и практиката приемат, че оценката е приоритет на органа, назначил експертизата. ГПК с последните изменения предвиди възможност, когато страната не е съгласна с експертното заключение, да поиска извършването на повторна експертиза, но все пак органът, назначил експертизата, има последната дума относно годността на експертното заключение (може да назначи допълнителна или повторна експертиза). Експертното заключение няма задължителен характер за компетентния орган. Според Цеков извършването на оценката се подчинява на някои правила: съвкупна с останалите доказателствени материали, независимост от изводите на експертизата и обосноваващите ги документи, извършване на отделни следствени действия при необходимост, оценка по вътрешно убеждение, независимост от външни лица (стр. 125). 4.2.2. Оценката установява: 1) Фактическа и логическа последователност и връзка на изводите и обстоятелствената част на експертното заключение. 2) Характер и ефикасност на използваните методи и средства. 3) Степен на съответствие между експертните изводи и останалите данни в доказателствените материали по делото. 4) Установяване на научната обоснованост: дали изводите са достатъчно добре аргументирани и правилно ли е използван научният апарат на съответната област. От проверката и оценката може да последва: 1) пълно приемане; 2) частично приемане (напр. само на категоричните изводи); 3) несъгласие със заключението (Цеков, стр. 127). Формиране на обясненията на експерта и разпит на експерта. 1. Формиране на обясненията на експерта. Разпитът на експерта се отличава с редица особености в сравнение с разпита на свидетели и обвиняемия. Това има отношение към формиране на обясненията на експерта и отношението на тези обяснения към експертното заключение. 1) Тези особености се изразяват на първо място в това, че обясненията на експерта не са резултат от случайно стекли се обстоятелства – така, както това е при формиране на свидетелските показания, а са резултат от извършено експертно изследване, което определя и специфичните условия на психологическата обстановка, при които се формират обясненията на експерта. Формирането на обясненията на експерта може да се раздели на 3 етапа : - По време на експертното изследване - основният етап. - След завършване на експертното изследване до депозиране на експертното заключениe. - По време на самия разпит на експерта. Вторият и третият етап се подценяват при извършване на разпита. За разлика от свидетелите и обвиняемия, които могат само да предполагат евентуалната насока на разпита, експертът има обективна, пълна и точна представа за разпита, на който ще бъде подложен, тъй като по силата на чл. 122, ал. 1 НПК той следва да даде заключение по въпросите на експертизата. Това е от значение не само за съдържанието на обясненията на експерта, но и за пълнотата на възпроизвеждането им и за цялостната тактическа организация на разпита на експерта. 2) Втората особеност при формиране на обясненията на експерта и разпита на експерта е в това, че и обясненията, и разпитът почиват и са свързани с използване на специални знания в определена научна област, културата или изкуството, т. е. експертът дава обяснение по време на разпита за факти и обстоятелства, които са в сферата на неговата тясна професионална специализация, той говори с професионални знания и език. Благодарение на това той има по-добра процесуална позиция и по-големи знания в срвнанение с останалите участници в процеса. Изводът е, че формирането на обясненията на експерта и неговият разпит са сложен и продължителен процес, върху който влияят обективни и субективни фактори. Какви са тези фактори и особености на формирането на обясненията на експерта: 1.1. На първия етап по време на експертното изследване следва да се отбележат няколко по-важни момента. Експертното изследване е целенасочен и конкретно мотивиран познавателен процес, който може да бъде удължен или съкратен в зависимост от конкретните задачи и особеностите на обекта на изследване. Поради това информацията от този етап има съществено влияние върху формиране обясненията на експерта. През този етап се извършва съпоставка на получената от конкретното изследване информация с изградените еталони и критерии в паметта на експерта за сходни модели на изследване на сходни обекти. А. За разлика от свидетелските показания и обясненията на обвиняемия формирането на обясненията на експерта показва пряка зависимост от съвкупността на факторите: 1) обект; 2) задачи; 3) методика на изследване. Специално внимание заслужават отделните методи, използвани при изследването: колкото по-точни и независими са методите на изследване, толкова по-обективни, по-малко зависещи от волята на експерта са и обясненията, които той формулира. Експертната практика показва, че обясненията на експерта са сходни по принцип с депозираното експертно заключение, особено когато се касае за еднолични и еднородни експертизи. Б. Във формирането на вътрешното убеждение на експерта значение имат и други странични фактори: 1) Данните, които се съдържат в материалите по делото. Поради това съществено значение има фактът в какъв обем са предоставени материалите по делото: 1) дали само с оглед задачите на експертизата или 2) всички материали по делото. 2) Във формиране на обясненията на експерта значение има и резултатът от предходните експертизи: обикновено първоначалните колективни експертизи оказват по-голямо влияние в сравнение с първончлните еднолични и еднородни експертизи. Следователно тук външното влияние има професионална насоченост и то може да деформира обясненията на експерта и да доведе до същественото им различие в сравнение с депозираното експертно заключение. 1.2. На втория етап се извършва моделиране на вече формираните експертни обяснения. При този етап също въздействат множество фактори – протичат няколко групи процеси : А. Незавършилото експертно изследване в съзнанието на експерта. Това е целенасочено и независимо от експерта анализиране на особеностите на обекта на експертизата. То е обективно обусловено от проведеното до този момент изследване. Поради тази причина не е изключено в някои случаи, независимо че е дадено експертно заключение, да се диференцират някои от признаците и свойствата на обекта на експертизата. Могат да се установят някои нови връзки на обекта и да се обогатят задачите, които са поставени пред експертното изследване. Допустимо е на този етап откриване или използването на неизползвани образци за сравнително изследване; възможно е на този етап да се получи и допълнителна информация, която да този момент не се е съдържала в материалите по делото. Поради тези причини може да се стигне до промяна в сравнение с представеното експертно заключение. В този случай ще се стигне до несъответствие между експертното заключение и обясненията на експерта, но това не означава, че е налице основание за реализиране на наказателна отговорност за даване на неистинско заключение. Изтегляне 0.63 Mb. Сподели с приятели:
|