Лекции по Съдебни експертизи : от 2009 Понятие, същност, предмет, метод и система на науката съдебни експертизи

Изтегляне 0.63 Mb.

страница	4/5
Дата	21.01.2018
Размер	0.63 Mb.
	#50631
Тип	Лекции

1 2 3 4 5

           Б. През този период се проявява въздействието и на негативни фактори :
               1) Естествени процеси на забравяне: естественото заличаване на факти и обстоятелства в паметта на експерта, свързани с експертното изследване. То може да се дължи на отдалеченост във времето между извършването на експертното изследване и провеждането на разпита. Поради тези причини следва да се спазва тактическото правило за своевременно изваршване на разпита на експерта в един по-близък период до момента на експертното изследване.
               2) Втори негативен фактор е възможността от създаване на колективна памет. Колективната помет може да се разглежда в две насоки: 1) случаите, когато имаме колективна и комплексна експертиза; 2) когато експертизата има публичен характер и е станала широко достояние на обществото - в този случай може да се формира колективно мнение за експертизата,което да окаже отрицателно въздействие върху формирането на обясненията на експерта.
               3) Друг негативен фактор е възможността за външно въздействие от други участници в процеса. Не е изключено да се направят опити да бъде разубеден експертът в намерението му да поддържа експертното заключение така, както то е депозирано пред компетентния орган.
       1.3. Трети етап на формиране на обясненията на експерта. Два фактора влияят върху обясненията:
           А. Обстановката, в която се извършва разпитът.
           Б. Избраната тактика за провеждане на разпита. При разпита на експерта на всички участници в процеса е известен предметът на разпита. Поради тази причина всеки от участниците има процесуална възможност да подготви различни тактически прийоми с оглед подкрепа или дискредитиране на обясненията на експерта.
Като контрапункт на тези два фактора с оглед обективност на разпита се използва конкретната научна методика на изследването. Когато методиката предполага използване на количествени методи, не се забелязват съществени различия между депозираното експертно заключение и депозираните обяснения.
       1.4. Върху формирането на обясненията на експерта влияят и други странични фактори; най-често срещаните са:
               1) Различия на мненията при колективните експертизи. Тези различия могат да се дължат на: 1) методиката на изследване; 2) недостатъчен материал на изследването, съдържащ се в обекта на експертизата; 3) професионална неравностойност в подготовката на експертите.
           2) Житейски, професионален и съдебен опит на експерта. Не е без значение и способността на експерта да комуникира с останалите участници в процеса и да излага на достъпен език изводите, посочени в експертното заключение.
           3) Особено внимание заслужава и друг фактор: противоречие между останалите доказателства и материали по делото и депозираното експертно заключение. В тази хипотеза са възможни различни решения: 1) подлагане на експертното заключение на щателна проверка с оглед надеждността на методиката на изследване, годността на обекта за изследване и добросъвестността на експерта; 2) сляпо доверяване на заключението на експерта и изводите, които се съдържат в експертизата, и приемане на експерта като научен съдия в конкретния процес.
   2. Процесуална и тактическа организация на разпита на експерта:
       2.1. Разпитът на експерта е самостоятелно процесуално действие в наказателното производство и самостоятелен способ за събиране на доказателства в гражданския процес. И в двата процеса е способ за събиране на гласни доказателствени средства, само че в наказателния процес по силата на чл. 280, ал. 4 НПК разпитът на експерта няма задължителен характер; той може да не се провежда, ако страните са съгласни с това. Това волеизявление на страните за отказ от разпит на експерта е фактическо приемане на експертното заключение.
       2.2. Значение. Разпитът на експерти е в логическа връзка и е логическо продължение на експертизата и депозирането на експертното заключение. Той има значение в няколко насоки :
           1) съдейства за уточняване на експертното заключение;
           2) дава възможност да се открият някои нови признаци на изследвания обект;
           3) позволява да се установят причините, поради които са допуснати непълноти и неточности в експертното заключение по отношение на поставените задачи.
           4) с разпита може да се събере информация за условията, при които е протекло изследването, за обективността и научната обоснованост на експертните изводи.
           5) разпитът на експерти създава благоприятна възможност за процесуално закрепване на резултатите от продължилото изследване след представяне на експертното заключение.
       2.3. Етапи. В организацията на разпита на експерти могат от тактическа гледна точка да се отделят три етапа: 1) подготовка; 2) извършване; 3) фиксиране на резултатите и оценка на обясненията.
           А. Към подготовката се отнасят няколко момента:
               1) Първо следва да се провери становището на страните в наказателния процес относно желанието им за извършване на разпита: дали е налице хипотезата на чл. 280, ал. 4 НПК. Ако страните имат желание за извършване на разпита, следва да бъдат решавани следните въпроси:
                   2) Трябва да се проучат материалите по делото с цел да се установи съответствие между тях и депозираното експертно заключение. Ако се установят различия между експертното заключение и другите материали по делото, следва да се прецени: 1) на какви причини се дължи това противоречие, дали има обективен характер; 2) дали предпоставките за това противоречие са били налице към момента на назначаване на експертизата или са се появили впоследствие.
Има значение с оглед установяване на: а) необходимостта от извършване на експертизата и б) годността на обекта на експертизата.
               3) В хода на подготовката на разпита на експерти следва да се проучи експертното заключение, включително и илюстративните материали. Целта на това проучване да се установи вътрешната съгласуваност между 1) изводите; 2) използваните методи; 3) обекта на експертизата и 4) другите фактически данни, които се съдържат в заключението.
               4) Следва да се проучи професионалната компетентност на експерта и неговият съдебен опит.
               5) Да се установи дали са спазени сроковете за извършване на експертизата и представянето на експертното заключение. Неспазването на тези срокове е основание за отлагане на разпита на експерта за един по-късен момент в процеса.
               6) Следва да се формулират въпросите, които ще бъдат задавани по време на разпита. Те трябва да отговарят на няколко изисквания:
                   а) да са в пряка връзка с експертното изследване и личността на експерта;
                   б) да са научно обосновани;
                   в) да се отнасят към съществени моменти от задачите на експертизата;
                   г) с поставените въпроси не следва да се формулират нови задачи на експертизата.
                   д) въпросите следва да се групират в система, което предполага те да не са взаимноизключващи се и при формулирането им да не се допускат вътрешни противоречия.
               7) Определяне на последователността, в която ще бъдат задавани въпросите. Тук са възможни няколко хипотези:
                   а) възможно е въпросите да се задават с оглед поредността на поставените пред експертизата задачи.
                   б) въпросите могат да се задават с оглед изясняване на отделни обстоятелства, свързани с предмета на доказване и с конкретното експертно изследване.
                   в) въпросите могат да се задават най-напред с оглед изясняване професионалната и процесуална годност на експерта да извърши експертизата и след това по същество на експертното изследване.
           Б. Извършване на разпита:
               1) Започва с установяване самоличността на експерта
               2) Проверява се дали са налице основанията за отвод на експерта, визирани в чл. 121, ал. 1 НПК; респективно в чл. 159 ГПК (въпрос N13). Основания за отвод:
                   а) не могат да бъдат експерти лица, по отношение на които са налице основанията по чл. 25, т. 1-5, 7-9. Тези хипотези визират съчетаването на друго процесуално качество заедно с качеството “експерт”.
                   б) не могат да бъдат експерти и лица с качеството “свидетел по делото”.
                   в) служебна или друга зависимост от някоя от страните по делото на лицето, което има качеството “експерт”.
                   г) не могат да бъдат експерти лицата, извършили ревизията, чиито материали са послужили като основание за образуване на предварително производство.
                   д) липса на професионална правоспособност, ако такава правоспособност се изисква.
   Основанията за отвод на експерта се различават от основанията за отказ от даване на експертно заключение (чл. 122, ал. 2 НПК). Експертът може да откаже да даде заключение, само когато 1) въпросите излизат извън рамките на неговата професионална компетентност или 2) материалите по делото не са достатъчни да се състави обосновано заключение. В чл. 159 ГПК се предвиждат и други основания: невъзможност поради заболяване и в случаите, когато се допуска отказ от свидетелстване. При неоснователен отказ в ГПК липсват разпоредби за правните последици; в чл. 122, ал. 2 НПК е предвидено наказание глоба за неявяване или неприемане на възложената експертиза. (Цеков, стр. 95-96)
   Заместване се налага: 1) при основателен отказ на експерта; 2) при уважен самоотвод; 3) при отвод по инициатива на заинтересовани от делото лица или на следователя и съда; 4) когато експертът е обективно възпрепятстван. При заместването може да има различни неблагоприятно последици за експерта в зависимост от основанията: временно изваждане или заличаване от списъка на експертите, глоба съгласно чл. 122, ал. 3 НПК и др. Заместването винаги поставя в ход нова процедура на експертизата: 1) трябва да се осигурят необходимите условия за извършване на експертизата (с оглед отговорността по чл. 291, ал. 1 НПК); 2) характерът на експертизата да позволява съответно изследване на обекта; 3) от заместването до депозирането на експертното заключение да има достатъчно време; 4) да се избягва по възможност заместване при колективни експертизи, ако новият експерт ще разполага със значително по-малко време. (Цеков, стр. 97-99)
               3) При извършване на разпита следва да бъдат разяснени правата на експерта, тези права са визирани в чл. 123 НПК, респективно в чл. 160 ГПК (въпрос N12). Виж Цеков, стр. 89-92. Експертът има право:
                   а) да се запознае с материалите по делото, включително и тези, постъпили след депозиране на експертното заключение;
                   б) да изисква допълнителни материали, включително и по време на разпита, когато се задават въпроси, свързани с депозираното експертно заключение;
                   в) да вземе участие в извършването на други процесуални действия, които са от значение за извършваната експертиза;
                   г) да получи възнаграждение за извършената експертиза;
                   д) да иска отмяна на актовете на компетентните органи, които накърняват неговите права и законни интереси.
Цеков извежда още две права на експерта: да дава обяснения по извършената от него експертиза, да откаже да даде заключение в посочените два случая.
               4) На този широк кръг от права съответстват две основни задължения (чл. 122, ал. 1 НПК, чл. 159 ГПК) - въпрос N12:
                   а) експертът да се яви пред съответния орган, когато бъде призован;
                   б) да даде заключение по въпросите на експертизата - осигурява използването на специални знания в производството.
Проф. Цеков извежда още няколко основни задължения на експерта: 1) съставяне на писмено заключение (чл. 125, ал. 1 НПК, чл. 157, ал. 1 ГПК); 2) да посочи в заключението си откритите нови материали, които имат значение за делото, но по тях не му е поставена задача (чл. 125, ал. 3 НПК); 3) да даде добросъвестно (вярно) заключение, за невярно заключение носи отговорност по чл. 291, ал. 1 НПК, след като е бил изрично предупреден за това свое задължение (чл. 124, ал. 2 НПК, чл. 160, ал. 1 ГПК). Цеков извежда и задължения, произтичащи от същността на експертната дейност: използване на недеструктивни методи по възможност, прилагане на независими един от друг методи и др. (виж стр. 87-89)
По-широко стои въпросът за правата и задълженията на експертите при колективните и комплексни експертизи: 1) експертът там има право да се съвещава с другите експерти; 2) когато е на различно мнение от тях, да даде отделно заключение.
               5) След разясняване на правата и задълженията на експерта се преминава към същинското извършване на разпита, частично уредено в ГПК и НПК.
                   а) Спорен е въпросът как следва да протече същинският разпит; има две становища:
                       - разпитът на експерта следва да се извърши само във въпросно-отговорна форма, тъй като само тя е законова регламентирана в чл. 280 НПК, ал. 1: на експерта се поставят въпроси, след като се прочете заключението му.
                       - второ становище: прибягва се към разширително тълкуване на чл. 280, ал. 1 НПК (и според много автори това е основателно): приема, че освен това прочитане на експертното заключение, експертът следва да изложи под форма на свободен разказ и да обясни по какъв начин е извършил изследването и защо е стигнал до изводите в заключението.
                   б) Как се задават въпросите на експерта:
                       - Въпросите се задават най-напред от прокурора или частния тъжител (1), след това от частния обвинител и неговия повереник (2), от гражданския ищец и неговия повереник (3), от гражданския ответник и неговия повереник (4), от другите подсъдими (когато подсъдимите са няколко) и техните защитници (5) и от подсъдимия и неговия защитник (6).
                       - Когато разпитът се извършва в гражданското производство, въпросите се задават от страната, която не е поискала експертизата (1), след това от страната, която е поискала експертизата (2).
                       - И в гражданския, и в наказателния процес председателят и другите членове на съдебния състав могат да задават въпросите, които имат, по всяко време.
       В. Фиксиране на резултатите и оценка на обясненията на експерта:
           1) Резултатите се фиксират чрез съставяне на протокол за извършения разпит, който протокол е със самостоятелен характер и следва да съдържа всички реквизити, посочени в чл. 100 от НПК.
           2) Едновременно с това се извършва и оценка на депозираните обяснения. Процесуалните последици от разпита на експерта могат да бъдат в различни насоки :
               - възможно е да се стигне до назначаване на допълнителна експертиза; хипотезата за назначаване на допълнителна експертиза е: експертното заключение не е достатъчно пълно и ясно;
               - възможно е да се назначи повторна експертиза, когато заключението и обясненията на експерта пораждат основателни съмнения за неговата обоснованост и правилност.
Независимо от това, компетентният орган следва да даде мнение дали приема или не експертното заключение. Когато не е съгласен със заключението на експерта, съответният орган следва да се мотивира за това.
По силата на чл. 127, ал. 1 НПК обясненията на експерта и експертното заключение не са задължителни за съда и органите на предварителното производство - дори когато приема експертното заключение и обясненията на експерта при разпита му, компетентният орган е с право да ги игнорира в процеса на оценка на съвкупността от доказателства по делото, т. е. да не се позовава на тях при вземане на конкретни процесуални решения.

20. Експертизи за изследване на документи

   1. Експертизи за изследване на документи. Това са най-често срещаните експертизи.
       1.1. Общ обект е документът като веществено доказателство и като писмено доказателствено средство.
           1) Документи-веществени доказателства са писмени актове - ръкописи, независимо от шрифта и материалите, върху които са изготвени; графически чертежи (планове, схеми, скици, диаграми); документи с текстове, възпроизведени по механичен начин с пишещо устройство.
           2) Документи-писмени доказателствени средства: обект на експертизата е само текстът на документа.
       1.2. Видове експертизи на документи в зависимост от непосредствения обект на изследване:
           1) Почеркова експертиза, в зависимост от почерковия обект:
               а) експертиза на ръкописен текст;
               б) експертиза на подпис;
               в) експертиза на цифрово писмо;
               г) експертиза на стенографско писмо;
               д) експертиза на нотно писмо.
           2) Експертиза за техническо изследване на документи:
               а) експертиза за изследване на материалите на документа;
               б) експертиза за установяване на заличаване по механичен и химически начин;
               в) експертиза за установяване на добавки и подправки в документа;
               г) експертиза за разчитане на залети с цветни вещества текстове;
               д) експертиза за изследване на машинописни (печатни) текстове;
               е) експертиза за изследване на изгорели документи.
           3) Експертиза на писмена реч - установява се интелектуалният автор на документа.
   2. Почеркови експертизи:
       2.1. Писмо: исторически възникнало обществено явление, което служи за предаване на мисли чрез графични знаци, отразяващи в определена форма устната реч. Исторически са съществували няколко типа писмо:
           1) пиктографско писмо - с рисунки и схеми се отразяват определени процеси и явления;
           2) идеографско писмо - писмените знаци са символи, които отразяват процеси и явления;
           3) слогово (сричково) писмо - всеки графичен знак отразява отделна сричка;
           4) фонетично писмо - на всеки знак съответства определен звук (на всяка графема съответства фонема).
       2.2. Почерк: индивидуално детерминиран писмено-двигателен навик, чрез който се материализират графически знаци от определена азбука.
           2.2.1. Свойства. Има три основни свойства: 1) индивидуалност; 2) устойчивост; 3) комуникативност.
           2.2.2. Признаци. Свойствата са различни от признаците - отразяват особеностите на свойствата (признаците се отнасят към свойствата както част към цяло). Признаци:
               1) базови - степента на формираност на писмено-двигателния навик;
               2) общи: размер, наклон, натиск, свързаност, разтегнатост на почерка (свързаност - брой писмени знаци, изписани с едно движение на ръката; разтегнатост - съотношение между височина и ширина на буквените знаци);
               3) частни: точка на започване на движението на ръката, точка на завършване на движението на ръката, място на връзката между отделните елементи/букви, характер на връзката, кръжност на движенията на ръката.
       2.3. Подпис: условно графично изображение на имената на определено лице. Формира се, след като е формиран почеркът, и се отличава с висока степен на индивидуалност и устойчивост и със значително по-висока степен на автоматизъм. Признаци:
           1) Базисни - общият строеж на подписа. Разграничаваме три типа общ строеж на подписа:
               а) буквен - подписът се състои изцяло от буквени знаци;
               б) щрихов (безбуквен) - подписът се състои от безбуквени знаци (щрихи);
               в) смесен.
С оглед възможността за защита от подправки и имитация най-добре е да се използва първият тип.
           2) Общи признаци: размер, наклон, натиск, свързаност, сложност, брой движения на ръката.
           3) Частни признаци: точка на започване движението на ръката, точка на завършване, място на връзка между отделните елементи, характер на връзката, място на разположение и форма на парафната линия (завършващата линия); гладиолаж - постепенно намаляване дължината/височината на графичните знаци към края на линията/реда.
       2.4. Фактори, които влияят върху формиране и изменение на писмено-двигателния навик:
           1) обичайни;
           2) случайни;
           3) патологични;
           4) криминални - имитация, маскировка.
       2.5.Няколко етапа във формирането на писмено-двигателния навик:
           1) елементен етап - усвоява се навикът да се пишат отделни елементи от съответните графични знаци;
           2) буквен етап - усвояват се отделните букви;
           3) свързано писане - няколко подетапа с оглед практикуването - а) започва 2-3 клас; б) променя се към повишена степен на свързаност (7-8 клас); в) преди завършване на средно образование - трайно формиране на писмено-двигателен навик със свързано писане;
           4) оттук действат факторите върху изменението на писмено-двигателния навик - на всеки 5 години процес на регрес: към 30-тата година се появяват първите признаци на тремор; до 40 години - устойчив писмено-двигателен навик; после се изменя по-бързо (на 3.5-5 години); след 60 г. - деградация и намаляване степента на свързаност и координация на движенията на ръката.;
       2.6. Задачи на почерковите експертизи:
           1) установяване на физическия автор;
           2) установяване на груповата принадлежност на физическия автор;
           3) установяване на други обстоятелства, свързани с процеса на писане.
       2.7. Подготовка.
           2.7.1. Необходими са сравнителни образци за решаването на тези задачи - три вида:
               1) свободни: не съответстват по време на създаване на оспорения текст;
               2) условно свободни: твърде близко по време на времето на създаване на оспорения текст;
               3) експериментални: създават се с оглед нуждите на експертното изследване.
Сравнителните образци трябва да са достоверни по произход, да са годни в количествено и качествено отношение, да обхващат цялата вариационност на признаците.
           2.7.2. За почерковата експертиза трябва да се осигурят оптически уверичителни прибори с малко увеличение и източници на преминала, наклонена и преминаваща светлина.
       2.8. Решаване на идентификационни задачи на почерковата експертиза - става чрез разделно изследване на оспорения обект и сравнителните образци. За да се формира положителен или отрицателен идентификационен извод, трябва да се изследват минимум 9 общи и частни идентификационни признака. Известни са две групи методики за изследване на почеркови обекти:
           1) Количествени:
               а) методика на графично осредняване на писмени знаци (изготвя се графично осреднен знак на базата на минималните и максималните размери на едноименен графичен знак);
               б) методика на нефиксираните движения на ръката (изследват се предполагаемите движения на ръката между отделянето й от документа при изписването на два последователни графични знака);
               в) методика за изследване на честотата на проявление на буквите в определена азбука - има спомагателен характер; основава се на честотния речник на съответния език (с него се изчислява с точност до хилядна от процента колко често се среща определена дума в езика, оттук и колко често се ползва определена буква); разширява се методиката като се показва колко пъти дадена буква се среща в даден език; методиката може да установи и честотата на срещане на двубуквени и трибуквени съчетания. Методиката се използва, защото така може да се определи разсейката на индивидуалността - отразява разликите между типовите образци от съответната азбука и съответния почерк. Базира се на общата теория на криминалистичната идентификация, според която колкото по-често се упражнява един навик, толкова по-голяма е разликата между изписаните букви и типовите образци (образците, въз основа на които е станало обучението по писане).

Изтегляне 0.63 Mb.

Сподели с приятели:

1 2 3 4 5