г) методика за изследване ъгловидността на графичните знаци - приложима е главно към кратки почеркови обекти (подписи); основава се на установеното по опитен път обстоятелство, че във всеки подпис могат да се формират три ъгъла, които остават сравнително устойчиви; те се формират с връх графичния център на подписа и следните шест точки: най-ляво-, най-дясно-, най-ниско-, най-високостояща точка, точка на започване и завършване движенията на ръката. Първият ъгъл е между най-ляво, графичния център и най-дясно. Вторият е между най- високостоящата, графичния център и най-нискостоящата точка. Третият ъгъл е между точката на започване, графичния център и точката на завършване движенията на ръката.
2) Качествени методики (описание на качествени признаци) - аналитикоописателни методики на различни учени: качествено описание на признаците на различни обекти (напр. методика на Шнайкерт).
2.9. Имитация и маскировка - умишлени изменения на писмено-двигателния навик.
1) Имитация - система от действия, с които се потискат признаците на собствения писмено-двигателен навик и се наподобяват признаците на писмено-двигателния навик на друго лице. Две са най-честите хипотези в практиката - чрез тренировка и по навик/памет.
2) Маскировка (автомаскировка) - умишлено изменения на писмено-двигателния навик, при което само се потиска собствения писмено-двигателен навик, без да е наподобяван този на друго лице; чрез писане с печатни букви или писане с непривична ръка.
2.10. По отношение на подписа има две особености, които са към групата на криминалните фактори:
1) Техническа подправка - пренасяне на истински подпис от един документ върху друг чрез технически средства.
2) Интелектуална подправка (кражба на подпис) - подписът е истински, но е получен чрез измамни действия (подписване на бланкетен документ или отрязване на документа - между подпис и документа има значително разстояние). Най-трудно се установява кражба на подпис върху бланкетен документ, защото има възможност за монтаж на документа. Лесно се установява кражба чрез отрязване - топографски признаци на документа: документът е несъразмерно малък, признаци на рязане на хартията, противоречие между текста под подписа и текста на документа, припокриване на част от текста на документа с подписа (установява се чрез изследване последователността на пресичащите се щрихи).
3. Експертизи за техническо изследване на документи.
3.1. Обща характеристика и класификация. Общ обект на експертизите за техническо изследване на документи е документът като веществено доказателство. Непосредствен обект на изследване могат да бъдат: 1) материалите на документа (хартия, мастило, химикална паста, моливни щрихи); 2) непосредствен обект може да бъде машинописният или печатният/отпечатаният текст; 3) отпечатъци от печати и 4) свързаните с тези обекти изменения от умишлен характер. Използват се знания от физиката и химията.
3.2. Основни задачи. Свързани са с непосредственото изследване на материалите на документа, с разкриване на първоначалното съдържание на документа и отъждествяването на техническите способи и средства, използвани за създаване на документа. Това позволява да се решават и трите групи задачи, свързани с криминалистичните експертизи: 1) идентификация; 2) установяване на груповата принадлежност; 3) установяване на други обстоятелства, свързани със създаването и използването на документа.
3.3. Експертизи за изследване на материалите на документа (хартия, мастило, химикална паста, моливни щрихи). При изследването им се установява родовата, видовата и груповата принадлежност, а в отделни случаи е възможно да се идентифицират материалите на документа.
3.3.1. Хартия. Хартията представлява целулозна маса, към която са добавени лепилни вещества, пълнители, антисептици, в някои случаи и оцветители.
- Задачите, които решава експертизата, са свързани с установяване на физическите (1) и химичните свойства (2) на хартията.
1) Физически свойства: а) дебелина; б) прозрачност; в) облачност (изразява степента на разпределение на целулозните влакна в хартиената маса); г) устойчивост на опъване; д) устойчивост на натиск (при някои документи се използва хартия, устойчива на натиск - напр. пари).
2) Химични свойства: най-важното от тези свойства е проклейка/летливост (изразява степента на устойчивост на лепилните вещества под въздействието на различни разтворители - колкото по-високо е качеството на хартията, толкова по-висока е стойността на проклейката).
- Задачи:
1) Да се установи дали хартията на документа съответства на хартията от сравнителните образци.
2) Да се установи дали няколко документа са съставени върху една и съща по вид хартия.
3) Да се установи дали няколко къса хартия са част от един и същ документ или от различни документи.
4) Да се установи родовата или груповата принадлежност на хартията.
3.3.2. Мастило. Мастилото представлява воден или водно-спиртен разтвор на неорганични оцветители, към които са добавени антисептици (предотвратяват гнилостните процеси). Химикална паста: мастило с пълнители от неорганичен произход (първо това е арабска гума, после силиконови пълнители).
а. Исторически са известни няколко типа мастила: 1) тушови мастила; 2) кемпешеви мастила (по наименованието на дървото, от което е направено мастилото); 3) железодъбилни мастила; 4) анилинови мастила.
б. Видът на мастилото може да се определи при третиране с 18-процентов разтвор на солна киселина: железодъбилните мастила се обезцветяват, кемпешевите мастила се оцветяват в пурпурно червено, анилиновите и тушовите не се изменят.
в. Задачи:
- Задачите са свързани с установяване на химичните и физични свойства на мастилото и химикалната паста - изследват се: 1) копирните свойства; 2) киселинността; 3) цветовото различие и 4) някои от скритите свойства на веществата.
- Задачи:
1) Да се установи видът и съставът на мастилото/химикалната паста.
2) Да се установи дали текстът на един документ е написан с един и същ вид мастило или с различен.
3) Да се установи дали зачеркванията и основният текст в един документ са с един и същ или с различен вид мастило.
4) Да се установи дали два документа са написани с един вид мастило или с различен вид.
Към задачите трябва да се отнесе разчитането на текст, залят с цветно вещество.
- Тези задачи се решават като се използва: 1) оптически увеличителни прибори; 2) лъчи от невидимия спектър на светлината, които провокират скритите свойства на мастилото да луминисцира; 3) химически методи, установяващи химичните свойства на мастилото/и химикалната паста.
3.3.3. Изследване на материалите на моливните щрихи. Срещат се граифтни, копирни (цветни и графитни), цветни моливи. Определянето на вида на моливните щрихи става при третиране с вода: графитните и цветните не изменят цвета си (при цветните органичното багрило не се разтваря), копирните (независимо от вида им) се изменят, тъй като се разтваря съдържанието на органичното багрило и цветовете избледняват. От физичните свойства най-важното е електропроводимостта: най-висока електропроводимост имат графитните; при копирнографитните е по-ниска; цветните и копирноцветните са неелектропроводими. Задачите са сходни с тези на експертизата на мастилото/химикалната паста.
3.4. Установяване на времесъздаване на документа - по няколко групи признаци:
1) Чрез признаци на почерка.
2) Чрез признаци, свързани със стареенето на материалите на документа: Моливните щрихи, мастилото, химикалната паста, хартията се изменят под влиянието на външни условия (светлина, топлина, влажност).
При хартията се нарушава оцветяването, еластичността, устойчивост на натиск и опън, изменят се химичните свойства: намалява проклейката, повишава се съдържанието на лигнин (разпаден продукт при стареенето на хартията под влияние на влагата).
Мастило - по време на използването му (железодъбилните мастила се използват до края на 50-те и началото на 60-те години; те придобиват металносив оттенък и променят цвета си от син към тъмносив и черен). В САЩ съществува методика, която може да установи стареенето на мастилото до дни; у нас не може да се използва, тъй като се използват стари технологии при производството на мастилото - точността е от половин година нагоре.
Временаписването може да се установи и като се използват някои от скритите свойства на веществата: радиоактивност (към мастилото се добавят изотопи с малък период на полуразпад - установява се времето с точност до няколко минути; тези мастила са скъпи и се използват рядко, у нас се използват главно за защита на някои държавни документи).
3.5. Експертиза за изследване на изгорели документи:
3.5.1. Задачи:
1) Да се установи дали върху определен документ е имало текст (ръкописен или печатен).
2) Да се разчете текстът върху изгорелия документ.
3) Да се установят условията, при които е изгорял документът.
4) Да се установи с какъв материал е написан текстът.
3.5.2. За да се решат тези въпроси, се използват някои от свойствата на материалите. Трябва да се знае, че хартията започва да С. В зависимост от температурата хартията изменя цвета сигори при 280 от черен към металносив. Благодарение на лепилните вещества хартията С, след това хартиената маса се разпада назапазва целостта си до 800 отделни влакна.
3.5.3. Изследването на изгорял документ до тази температура се извършва като документът се овлажнява, за да се възстановят пластичните свойства на лепилните вещества. Това става с пулверизатор и нанасяне на вода или лакове, разтворени в спирт. Документът се поставя между две стъкла и е възможно да бъде изгорен в муфелна пещ (с възможност за контролиране на температурата) - при това изгаряне щрихите на мастилото, химикалната паста, моливните щрихи остават с по-тъмен цвят в сравнение с материалите на хартията. За разчитане на текста може да се използва наблюдение при наклонена наклонена светлина с увеличителни оптически прибори като се установява микрорелефът на масата на хартията. Ако се предполага, че текстът е с моливни щрихи, може да се използва свойството електропроводимост - пропуска се електрически ток по документа, създава се електрограма, която установява точното разположение на моливните щрихи.
