ходене Аз: пазене на равновесие --- крайници, обмяна на

Един момък изучавал теорията на Коперник, но бил голям лентяй. Веднъж той лежал в крайпътната канавка. Друг минавал оттам и попитал: "Защо се валяш тук?" "Защото ми се налага твърде много да работя!" "Слушай, момче, но ти нищо не правиш, ти просто се валяш тук". А оня казва: "Аз трябва да участвам във въртенето на Земята около Слънцето, а на мен ми се иска да остана на място. Не обичам да работя твърде много!"

Някои хора не искат даже да се въртят заедно със Земята около Слънцето, нали така?! Но с целият си буден живот ние участваме в това въртене. Видите ли, ако прекарвахме целия си живот в сънища, лежейки в кревата някъде в Европа, някой би могъл да вземе нашето тяло и, без да ни разбужда, да го качи на кораб за Америка. Това, разбира се, би следвало да направи ангелът, защото човек не би могъл да направи всичко това толкова тихо. Така че нас биха могли да ни въдворят в Америка. Ние бихме продължили да сънуваме и даже няма да разберем, какво са направили с нас. Защото когато спим и сънуваме, не знаем даже как да си пипнем носа или как с лявата ръка да пипнем дясната. И, въпреки това, господа, по такъв начин ние бихме провели целия си живот. Ако в течение на целия си живот човек спеше и сънуваше, животът би представлявал нещо съвсем различно; ние бихме могли, например, да летим на сън. Само на Земята ние не можем да летим: на сън човек лети. Бихме могли да се смятаме за съвсем друго същество и така нататък.

Но помислете само, ако цял живот сме спали и сме сънували, около нас се е разгръщал някакъв свят. И ето, ние се събуждаме и казваме: аз се събудих, сънувах, че през нощта – привеждам най-ярък, многозначителен пример – са ме обесили, или са ми отсекли главата. Господа, ако човек е прекарал целия си живот в сънища, той би почнал да смята, че него действително са го обезглавили. В дадения случай това не би било за човека толкова вредно, колкото тук. Той, възможно е, не един път е преживявал на сън, че са го обезглавили, и вярва, че това не е талкова вредно. И ето сега човек се събужда; той вижда, че със себе си в завивките той е взел книга. Когато се е въртял, книгата се е оказала отзад. Той е положил главата на ръба на книгата, било му е неприятно, и ето в съня му се присънва, че го обезглавяват. Събуждайки се, той забелязва, какво е означавал сънят; след пробуждането човек може да си обясни произхода на съня.

Следователно, трябва отначало да се събудиш. Обяснение се намира като си събуден. Обаче, ако хората прекарваха в сън целия си живот, те биха смятали света на сънищата за единствено реален. Ние започваме да смятаме света на сънищата за фантастичен само тогава, когато сме се събудили.

Господа, в завивките човек се събужда самостоятелно или от това, че го е смутил обкръжаващият свят. Но от живота, в който се намираме, вярвайки в реалността само на това, което може да се пипне с ръце, ние се пробуждаме само ако положим усилия. Как протича такова пробуждане, аз описах в книгата "Как се постигат познания за висшите светове?"²³ Както при пробуждане от сън човек знае, че светът отново е обусловен от реалния свят, от света, в който бодърстваме, по същия начин, пробуждайки се посредством висшето познание от този свят на бодърстването, човек знае тогава, че нашият обичаен свят е обусловен от този свят, който се възприема в това висше битие на бодърстване, в състояние на висше бодърстване. Това става знание.

Ето защо науката на бъдещето трябва да се настройва за това, че не винаги ще се налага да се ограничава със сънищата за света и да се затваря само в лабораторни експерименти и физически наблюдения. Науката трябва да води хората към пробуждане. Тогава няма да се казва: човек е само физическо, материално тяло, не, тогава ще се казва така: човек се състои от физическо вещество, от етерно тяло, астрално тяло и „аз“ . За тях ще могат тогава да кажат следното: сега е известно, че може да се пробуди труп, да се пробуди, даже ако човек е умрял. Етерното тяло трябва отначало да се приближи към човека и, действайки през главата, да гради неговото физическо тяло. Астралното тяло трябва отначало да се приближи, трябва отначало леко да се внедри в гърдите, когато човек се учи да говори. „Азът“ също трябва отначало да се приближи към физическото тяло, да го приведе в равновесие във външния свят. Благодарение на това човек се учи да владее своите крайници, привеждайки ги в движение, а също да регулира обмяната на веществата в съответствие с движенията. И така, човек донася със себе си от духовния свят свое етерно тяло, астрално тяло и „аз“ . Това, което е донесъл със себе си, идвайки в този свят, той отново го отнася, преминавайки през смъртта. Вече ви обяснявах, как става това. Работата е там, че ако тази висша наука за пробуждане бъде приета истински сериозно, за живота след смъртта и за живота преди земния живот ще се говори по същия начин, както се говори за този земен живот. Ще направим това следващия път. Тогава ще бъде завършен отговорът на въпроса за това, какво представлява човека, когато той няма тяло, а именно в периода до зачатието.

Следващата лекция ще бъде в понеделник, в девет часа. Този материал, разбира се, е малко трудничък, но нищо. Трудно е поради това, че на младини хората не са били подготвени за такава проблематика. Ако те бяха подготвени, съвсем нямаше да им е трудно. Човек днес трябва – бих казал – да се понапъне, за да може в по-късна възраст да може да изучава това, за което не е бил подготвен в младостта. Но, виждайки, как съвременният човек стига до там, да казва: ротният командир е само общо понятие за ротата войници – за вас става очевидно, че съвременната наука има нужда от ремонт. Това е, което ще доведе до постигането на свръхсетивното.

Ако бях тригодишно дете и почнех да говоря: не искам повече да се уча, та нали вече говоря: тате, мама, настъргана ябълка и няколко други неща – това стига, напълно е достатъчно. Това би била детската гледна точка. Обаче, ако човек вече е придобил обичайния човешки разсъдък, развитието би могло да бъде продължено и по-нататък. Продължавайки развитието на обикновените познавателни сили, човек може да извърши скок, подобен на този, който се извършва при прехода от малкото дете към възрастния човек. Разбира се, всичко това е свързано с внедряването на получените знания в процеса на възпитание на човека. Днес човек не е способен в това отношение на нищо повече от това, високомерно да вири нос и да казва: аз вече всичко знам, а което не знам, не ме касае. Днес човек не е способен да каже нищо друго, защото от средното училище го възпитават така, че той прекомерно се обляга на своя ум, а за всичко друго казва: е, да, в това може да се вярва, но не може да се разбере.

Видите ли, трябва да бъде съвсем ясно поне едно, че пробуждането от ежедневния живот към истинското знание действително съществува, както съществува пробуждането от съня и сънуването към ежедневния живот. Трябва да приемете за сведение, че може да се научи нещо за света, но само в случай, че от по-висока гледна точка се гледа към това, което се разиграва в него, подобно на това, както сънищата трябва да ги разглеждаме от гледна точка на будното съзнание. Пробуждайки се, човек разбира, че сънят не е действителност, че сънят зависи от будния живот. Последния път ви казах: ако човек никога не се пробуждаше, щеше да смята за единствено реално това, което сънува.

Иска ми се да видим, какво представлява сънят. Видите ли, господа, по отношение на сънищата у хората съществуват страшно много фантазии. Обаче всичко, което се говори за сънищата е, всъщност, своего рода бръщолевене. Наистина е бръщолевене, когато хората могат да кажат следното: когато в главния мозък възникват най-незначителни вибрации, колебания, в човека се появяват сънища. Но защо в главния мозък възникват незначителните колебания? И така, това, което се казва за сънищата – това са фантазии. Ако ви е станало ясно, че човек има не само физическо тяло, което в живота може и да се види, и да се пипне, но и тези съществени съставляващи, на които обърнах вниманието ви, казвайки, че човек има етерно тяло, астрално тяло и „аз“ , ако си казвате: този „аз“ и астрално тяло по време на сън се намират вън от физическото и етерно тяло – ако ви е ясно това, ще успеете да обясните, защо насън човек не ходи. Той не ходи, тъй като „азът“ не се намира вътре във физическото тяло. Вие можете също да обясните и това, защо малкото дете не ходи. И така, вие можете да си обясните, защо човек ходи: той ходи, защото „азът“ е пропълзял в своето физическо тяло. Вие можете да обясните и това, защо насън човек не мисли. Той не мисли, защото астралното тяло не се намира вътре във физическото тяло.

Това ви показва, че трябва да се различават физическото и етерно тяло – те лежат в леглото – от „аза“ и астралното тяло, които по време на сън се намират навън.

Сега си представете, какво става при заспиване и пробуждане. При заспиване „азът“ и астралното тяло излизат. Появява се и такова състояние, когато те в процеса на излизане още се намират наполовина вътре. Едва след това настъпва състоянието, когато „азът“ и астралното тяло се оказват навън. И така, съществува състояние, когато те се намират наполовина вътре и наполовина навън. Тогава се появяват сънищата.

Смята се, че сънища се сънуват в течение на нощта. Всъщност, сънища се сънуват при заспиване и при пробуждане. Как стои работата със сънищата? Видите ли, господа, хората смятат, че сънищата възникват по причина, че – както казват съвременните учени – ако при бодърстване се използва главният мозък, то по време на сън се използва само гръбначния мозък. Така смятат тези хора.

Но те не умеят да наблюдават! Да разгледаме случай на нормален сън. Да вземем, например, сън за пожар. Сънувате истински пожар: сънувате всевъзможни подробности и в този момент някой (във външния свят) крещи "Горим!". В действителност вие не сте възприели нищо друго, – за огъня нищо не ви е било известно – само наполовина ясно сте чули този вик "Горим!". Това у вас се е асоциирало с "огън", но само наполовина, случайно. Това, как на вас ви се присънва огън, може при известни обстоятелства да изглежда съвсем различно от това, което виждате обикновено. Може, например, да ви се присъни, че огънят се е появил в резултат на изригване на вулкан. Може да ви се присъни нещо друго. Ако сънувате сън за това, което сте преживели преди много години, можете да установите, колко измамни са сънищата. Възможно е, когато сте били още малко момченце, да сте се скарали малко с друго момченце. И ето, след толкова години сънувате това скарване; но то ви се присънва така, че вас тогава са ви убили, или вие сте убили другия. Сънят изкривява всичко. Можете да сънувате сънища, които представят всичко в изкривен, илюзорен вид.

Ако сънуваме съня при заспиване, сюжетът му така и си остава измамен, изкривен. Ако сънуваме съня при пробуждане, ние внасяме в него корекция, тъй като виждаме, какво е станало в действителност. Сънуваме, че някой ни е убил; той ни е натикал парцал в устата, а след това ни е пречукал с някакъв предмет – събуждайки се, ние откриваме, че краят на одеялото някак ни е попаднал в устата.

Виждате, че сънят използва някакъв незначителен повод, доста неща присъединява и изкривява ситуацията като цяло. Ако, например, в стаята, където спите, въздухът е лош, у вас започва така нареченият кошмарен сън. Но в съня вие не казвате: този въздух е мръсен, от него не може да ми се присъни нещо хубаво – не, у вас възниква впечатление, че на гърдите ви седи зъл дух и ви души. Вие всички знаете легенди за зли духове. Причината за тях е попадане на лош въздух в дробовете. От това са обусловени кошмарите.

Та какво лежи в основата на сънищата?

Господа, хайде да разгледаме сънищата, възникващи при пробуждане. Работата стои така, че тогава „азът“ и астралното тяло пропълзяват вътре, но още не са напълно влезли. Тогава възникват сънищата, за които ние преимуществено, знаем. Ако напълно се намирате вътре във физическото тяло, вие гледате навън от своите очи. Трябва да си представите: когато влизате във физическото тяло, вие в някакъв смисъл се обръщате и гледате навън през вашите очи. Но когато наполовина още сте навън, когато преминавате през вашите очи, пропълзявате през вашите очи, виждате всичко неотчетливо, смътно. Вие присъединявате всевъзможни илюзорни, фантастични представи. Но ние нямаме нищо друго, освен тези измамни представи, когато след нощния сън влизаме в своето тяло. А как бихме могли да ги получим в неизкривен вид? В неизкривен вид ние не можем да ги получим. Само нашето тяло ги прави неизкривени, обективни. В противен случай, вечно би ни се налагало да виждаме изригващия Везувий, чувайки навън възклицанието "Горим!". Нашите очи са организирани по толкова чуден начин, че само през тях ние можем да виждаме правилно. Това означава, че ако цял живот се намирахме вън от нашето тяло, в течение на целия този живот ние бихме се предавали само на всевъзможни фантазии. Тялото ни дава възможност да виждаме живота по нормален начин.

И така, разглеждайки себе си извън нашето тяло, когато реално се намираме в „аза“ и в душата си, откриваме, че ние сме фантасти, създаващи в своя „аз“ всячески илюзорни представи. Тези представи ние, връщайки се в тялото си при сутрешното пробуждане, трябва да подредим, да обективизираме. На нашето тяло сме задължени, че виждаме нещата обективно, по нормален, подреден начин. Ние, всъщност, сме фантасти в този земен живот. Сънят ни показва, какви реално сме ние в земния живот.

Ако човек достига истинското разбиране на нещата, като е изпитал определено пробуждане в своето познание, той още повече вижда: човек в своя земен живот има това, за което мечтае, за което вижда сънища. Той, по същество, е фантазьор и само благодарение на тялото, му се удава да установи порядък в себе си, да подреди себе си. Когато истински спи, той се намира в безсилно, безсъзнателно състояние. Той не може да възприема нищо от света. Намирайки се частично в своето тяло, той възприема света във фантастичен вид.

Но когато за това се знае, се запитваме: какво представлява сънят? Какво показва той? Сънят ни показва, че ние съвсем нищо не знаем за нашето тяло: ако нещо знаехме, бихме могли да виждаме това, което се намира навън (не в хаотичен), а в подреден вид. Бихме могли и в мислите, и в духа да подражаваме на очите. Но ние не можем това. Организацията ни е такава, че нашето тяло дава сила на очите. И така, сънищата свидетелстват за това, колко малко знаем за своето тяло.

Спомнете си за казаното от мен последния път за това, че ние трябва сами да създаваме за себе си това тяло. Предаването по наследство тук нищо не дава. Когато човек започва своето (поредно) пребиваване на Земята – както вече съм ви излагал това – в негово разпореждане се оказва материя доведена до прахообразно състояние. Духовно-душевното начало трябва отначало да влезе тук. Човек трябва отначало да придаде форма, да възстанови за себе си цялата своя материя. Ако разбира съня, той знае, че не е в състояние да направи това. Когато човек достига възможност да съзерцава сънищата, той се учи и на нещо друго.

Представете си, колко тежко е мислено да се пренесеш в първите години на детството. Понякога в главата внезапно идва събитие, за което знаеш: майка ми не ми е разказвала това, аз сам съм го виждал. При един това се пада в третата година, при друг – на четвъртата, и така нататък. Дотогава човек като цяло спи, спи истински. Но ако разглеждате тригодишно дете, което още може да спи по правилен начин – защото този период не може да си спомните, така както не можете да си спомните себе си в обикновеното състояние на сън – ако разгледате това тригодишно дете по отношение на живота, ще се окаже, че му е достъпно нещо такова, което по-късно то вече не може.

Казвал съм ви, че до смяната на зъбите, до седмата година, главният мозък фино се формира. Да разгледаме главния мозък на току що родено дете и главния мозък на седемгодишно дете. При седемгодишното става нещо, което формира неговия главен мозък. Сам по себе си главният мозък нищо не може да направи. Електродвигателят действа на основата на магнетизма, цялото движение във фабриката зависи от този електродвигател. Но отначало трябва да се включи електрическият ток, иначе този електродвигател няма да заработи и ще си остане неподвижен. Главният мозък също би си останал неподвижен и не би работил, ако през него не протичаше токът на душевния живот. В детето протича значително по-мощният ток на душевния живот, тъй като детето чак до смяната на зъбите работи над създаването на целия главен мозък, при това предимно в най-първите години от живота. Затова ви казах, че Жан Пол²⁴, който е бил много умен човек, е казал: човек за своите първи три години от живота учи доста повече, отколкото за три години в университета. Това, над което му се налага да работи изисква много по-голямо изкуство, отколкото всичко, над което той работи впоследствие.

Тук си казваш така: да, ние сме притежавали това, но то е било изгубено от нас. Когато придобиваме съзнание, ние губим възможност да извършваме тази вътрешна душевна работа. Ние вече не я извършваме. Този, който стига до това познание, забелязва постоянно намаляне на своите възможности. Ако човек по-късно овладява способността за ретроспективен преглед на живота, горепосочената загуба го хвърля в ужас. Защото бидейки четиринадесетгодишен юноша, човек още отчасти притежава тези възможности, които в цялата си пълнота и сила са съществували у него на тригодишна възраст или веднага след раждането. Тогава възможностите са били максимални; на четиринадесет години възможностите на човека значително са се съкратили. Когато навърши тридесет години, неговите способности се простират само толкова, че той може още да храносмила – но способността активно да формира, да строи нещо, той губи. Когато човек достига петдесет или шестдесет години, по отношение на работата по формиране и усъвършенстване на човешкото тяло, той наистина става магаре. Става съвсем очевидно и ясно, че в течение на земния живот човек се превръща в голямо магаре! Необходимо е да се осъзнае това: на възраст от двадесет до тридесет години ти губиш някаква част от своята мъдрост. Но във възрастта от тридесет до четиридесет години ти губиш значително повече. А още по-късно човек става наистина страшно магаре по отношение на всичко, което трябва да се изработва вътрешно.

Придобивайки познавателните способности, усвоявайки способността за ретроспективен преглед на живота, се проникваш с уважение към това, колко разумно същество е бил човек, като съвсем малко дете. Той е бил доста некрасив; но това противно детенце е можело всичко да преобразува. От петнадесетата година човек вече не може да изпълнява това толкова успешно. Само малкото дете е способно на това. Всички малки деца са способни на това.

И така, важно е да забележите следното: в какво магаре се превръщаш ти в течение на своя живот. Това е много важна страна от живота. При това човек не става нескромен, а наопаки, той става изключително скромен. Истинското познание му позволява да забележи: когато си бил малко дете, ти, всъщност, си седял на магарето и сам си го подкарвал. Сега, когато си станал старец, ти самият си се превърнал в това магаре. Видите ли, налага се да прибягвам до силни изрази, иначе нищо няма да се получи.

По такъв начин, стигаме също и до това, какво означава сънят. Вече и сами сте преживявали, че насън може да си въобразите че сте даже китайски император или някой друг. Има още много други сънища. Може да ви се присъни всичко. Но какво ни показва сънят? Тук е необходимо да се изследват сънищата, да се изследва, как се изменя характерът им в хода на земния живот.

Сънищата на малките деца са удивителни, чудесни. Сънищата на малките деца показват, че детето още притежава силите да формира, да строи своето тяло. Те наистина носят космически характер. На детето се присънва това, което то е преживявало преди слизането си на Земята, защото тези сили още се намират в него. Те са му нужни за да формират правилно неговия главен мозък. Изследвайки този прекрасно формиран главен мозък, неговият (преден дял), намиращ се в самия връх вътре в черепа (рис.24 ), вие намирате тук око, и, освен това, (очни) нерви, необходими за зрението. Всичко това е фино разработено. То и трябва да бъде фино разработено. Господа, такава разработка би била невъзможна на основата на земното знание. На основата на земното знание може да се построи машина, но главен мозък на основата на земното знание не може да се построи! В сънищата на малките деца още може точно да се забележи, че съдържанието на сънищата при тях е тяхната работа по формирането на главния им мозък. По-късно сънищата също могат да бъдат много интересни, ако човек не води подреден живот; сънищата винаги ще бъдат хаотични, неподредени. Илюзорността отново е обусловена от това, че човек така малко знае за своето физическо тяло бидейки вън от него.

Следователно, причината (за илюзорността на съня) е това, че човек така малко знае за своето физическо тяло (няма се предвид външното знание – бел. на прев.), защото мъдростта, получена от него при слизането му в земния живот, в хода на (земния) живот се губи и се трансформира в магарешко начало (магарешкото начало не е само метафора, а реално присъства във формообразуващите сили, за което древните са знаели. При посвещението в Елевзинските мистерии неофита, освен другото, са го завивали в прясна кожа от животно – елен или магаре, което му е давало възможност да преживее свръхсетивния свят на божествата и демоните. Апулей в своята повест "Златното магаре" в иносказателна форма разказва за такова посвещение – бел.на прев.). Събуждайки се, човек си казва: ако повярваш в това, което ти се е присънило – че си китайски император – ти наистина си магаре. Обаче, бидейки извън тялото, самостоятелно, ние не можем да развием нищо друго, освен магарешко начало. Ние напълно губим способността, която имаме като младенци – способността по правилен начин да градим своето тяло. Тялото трябва да идва при нас отвън. Но когато ние за пореден път се спускаме на Земята, то не идва при нас отвън. В този случай отвън насреща ни се изправя разрушената (прахообразната, доведена до състояние на прах) материя в яйцеклетката. И ние крачка след крачка трябва да я възстановяваме.

Господа, на всичко това ние трябва да се научим в периода между два земни живота. Между два земни живота ние трябва да се научим на това, което не може човек виждащ сънища. Видите ли, има врагове и противници на антропософията, които казват: е, това са само хора, които искат да виждат сънища; всевъзможните фантазии те изкарват като истини за света. Обаче антропософията твърди, че не следва да се доверяваме на сънища, доколкото тези сънища откриват следното: ние не можем да правим това, което сме можели да правим, встъпвайки в земния живот, встъпвайки в него със смътно, безсъзнателно знание, бидейки малки деца. В антропософията ние изясняваме, че такава способност ние сме усвоили в света, който не е земния свят, защото в земния свят ние – по отношение на нашия собствен „аз“ – можем да строим само едни фантазии. Колкото и прекрасен да е този свят, в него ние можем да строим само фантазии относно нашия собствен „аз“. Всичко, което касае нашето тяло, отношението към нашето тяло и връзките с него ние трябва да усвоим в другия свят.

Сега искам да ви кажа, че ако някой съзерцава този процес като цяло, а също вижда, как трансформацията в магаре отива все по-далеч и по-далеч, той знае: това знание (как се строи тялото - бел. на прев.) се забравя много лесно. Това става почти по същия начин, както при вземането на изпит. Готвейки се за изпит, на човек понякога му се налага да се бъхти година-две. Но материалът се забравя много бързо, изключително бързо. Така стои работата и с това знание, което ни е необходимо за създаването на своето тяло; ние също бързо забравяме това знание. Само че в дадения случай думата "бързо" ще означава нещо различно, отколкото в случая с изпита. "Бързо" – това означава целия наш живот. Когато умираме, ние забравяме почти всичко, което сме донесли със себе си при нашето раждане, спускайки се в земния живот. Продължителността на нашия живот съвпада примерно с продължителността на забравянето.

Представете си, че един от вас е имал преживяване, за което знае следното: това си ти – растящо дете; твоите най-първи спомени се отнасят, да кажем, към времето, когато си бил на четири години. Да допусне, че той е навършил шестдесет години, и на шестдесетата година от живота, си спомня едно преживяване, станало, когато е бил на четири години. Петдесет и шест години, изминали след тези четири години, са му били нужни, за да забрави, за да забрави вътрешно. В течение на петдесет и шест години забравянето е ставало все по-силно и по-силно. В продължение на петдесет и шест години той все-повече и повече се е превръщал в магаре. Колко пъти повече време би му потрябвало, за да забрави за това, което той е притежавал още до четири години? На него ще му потрябва време толкова пъти повече, колкото пъти 56 е повече от четири; неговото първо време от детството, умножено по четиринадесет – ето колко ще му потрябва, за да забрави. Ако е преживял шестдесет години, на него ще му потрябва четиринадесет пъти повече време, за да придобие отново за себе си в духовния свят това, което тогава е забравил. Следователно, ще са му необходими 60 пъти по 14 години, тоест 840 години. Тогава той отново ще овладее в духовния свят способността, която има малкото дете в своите първи четири години – способността за градене. Това означава, че след 840 години той отново ще може да дойде на Земята.

Такива изчисления, като написаните от мен за вас на дъската, могат с пълна отговорност да се правят само в случай, че човек има пълна яснота, че това наистина е така, че той може да провери това, което стои в основата на съновиденията, да провери как сънищата на човека все повече и повече се отдалечават от духовния свят.

Видите ли, ако човек ходи наоколо и в едно определено време въобще не може да влезе в своето физическо тяло, то той е медиум. Ако човек в определено време влиза в своето физическо тяло и отново го използва – то това е нормален човек. Но ако той постоянно се мести наоколо, намирайки се в състояние, когато неговият „аз“ не е влязъл във физическото му тяло – в този случай той може даже да ходи като лунатик, може да говори като лунатик или да говори, лежейки в кревата – не следва да се учудваме на това; защото ако, да кажем, хвърлим топче, на плоска повърхност то ще се търкаля и по-нататък. При известни обстоятелства, ако човек не е съвсем здрав, но заболяването му протича леко, ако тялото му не е съвсем здраво, то дейността, обикновено протичаща в съзнанието, продължава като последействие. Но тогава човек действа като автомат. Лунатикът, сомнамбулът не е човек, това е автомат. Този, който говори на сън, не казва нищо човешко. Направете такъв опит: ако някой говори на сън, вие можете да чуете най-глупави неща, доколкото човек говори като автомат, неговият „аз“ и душата му не се намират вътре в тялото.

Обаче, ако явлението се реализира наполовина, когато човек е автомат само наполовина – пъхването се осъществява отзад, така че човек се пъха от задната част на главния мозък по направление към предната – ако човек е напъхан само наполовина, той може да затвори очи и, понеже тук отзад се намира зрителния нерв (вдясно), човек възприема нещо, но тези възприятия носят фантастичен характер. Той може тогава да изкаже нещо фантастично, тъй като макар и да не вижда, възприема образи.

Слухът се намира тук (в средата). А говорното сетиво се разполага тук (вляво). Той може да ви съобщава нещо недостоверно. Затова медиумите говорят, макар и да не се намират в света. Затова изказванията на медиумите нищо не дават, защото те само наполовина се намират в своето физическо тяло. Това съвсем нищо не дава. Изказванията на медиумите представляват само това, което възприема човек – отново трябва да употребя този израз – в своята магарешка природа.

Господа, чувал съм за медиуми, които казват нещо наистина значително. Това също е истина; медиумите казват и значителни неща, обаче това не трябва да ни учудва. Видите ли, ако, например, някъде става силно земетресение, животните, преди всичко, избягват; хората остават и стават жертви на земетресението. Животните предварително предвещават събитията, защото разумът присъства навсякъде; само че животните още не са вкарали този разум в себе си. Медиумът представлява нещо спуснало се до животинското ниво. Той може да прави удивителни неща, може даже да казва стихове, по-прекрасни от стиховете на Гьоте, и всичко това, защото той е паднал до нивото на животинския разум.

При този, който идва при познанието по антропософски път, е налице противоположното. Той не трябва да се напъхва само наполовина, както в сънуването, а трябва да знае всичко така, както го знае друг човек, и, освен това, да знае това, което може да се знае, бидейки дважди пробуден. Ако човек е дважди пробуден, той получава представа за това, как стои работата. Той си казва: да, ако в своя земен живот ние поне малко се занимаваме с изучаване на човека, това ни помага след смъртта. Тогава след смъртта ще ни бъде по-леко отново да изучаваме човешкото тяло. Между смъртта и новото раждане човек трябва да изучава човешкото тяло отвътре, да изучава вътрешния строеж на човешкото тяло. Трябва да ви е ясно следното: да се изучава света е сложна работа. На студентите им се налага да се поизпотят изучавайки външния свят, когато се учат да изчисляват как се въртят небесните тела и така нататък; ако те трябва да се научат да изчисляват, как е изглеждала Земята, когато още не ги е имало днешните раци и така нататък. За това им се налага много, много да учат. Обаче, господа, изучаването на всичко, намиращо се извън човека, изучаването, провеждано на Земята е нищо в сравнение с това, когато се налага да се изучава човека отвътре.

Можете да възразите: но нали това, което е вътре в човека го изучават, когато човек умре, нали тогава изучават всичко в човека. Човек го отварят и по трупа изучават, какво представлява вътрешно, как изглежда той отвътре. Обаче, тук има голяма разлика. Цялото знание, добито от трупа, никога няма да ви даде възможност да получите жив човек. Разбира се, за да се създаде жив човек е необходимо зачатие. Обаче при зачатието действа този човек, който преди това, между смъртта и новото раждане, е преминал обучение в духовния свят – той съдейства при зачатието. На Земята може да се овладее с познанието само това, което е мъртво. Не може да се овладее с познанието живото и още повече това, което усеща и мисли.

Аз не бих се осмелил да напиша за вас тук тези числа, ако висшето познание не предоставяше възможности да се вижда, как човек в течение на своя земен живот все повече и повече се отдалечава от духовния свят. Когато остарее, той се отдалечава максимално. Когато е още дете – да допуснем, че е умрял на шестнадесет години – тогава неговият ретроспективен спомен за четиригодишната му възраст има други съотношения. Да допуснем, че той е умрял на шестнадесет години и ретроспективно си спомня дванадесет години, тоест три пъти по четири, така че ако е преживял само шестнадесет години, ще са му необходими само четиридесет и осем години, за да се появи отново. Работата стои така, че може да се правят даже такива сметки! (Математическата формула, свързваща времето на живот и времето за ново въплъщение изглежда по следния начин:

Господа, оттук може да се направи забележителен извод. Ето в какво е работата: знаете, че от древни времена за патриаршеска възраст са се смятали 72 години. Ако човек е навършвал 72 години, всяка година отгоре се е смятала за подарък. Да допуснем, че такъв патриарх е бил забележителен човек, както е ставало в древността. В днешно време ние сме станали невнимателни и много малко се връщаме в спомените към нашето детство. Но тези хора са се връщали в спомените до третата или до втората година от живота. Тогава за забравяне на мъдростта от детството, на свръхсетивната мъдрост, те имат 70 години. Двойката се съдържа в това число 35 пъти. По такъв начин, времето, в течение на което те се намират в духовния свят – ако възрастта им е 72 години и са се връщали в спомените по-далеч,отколкото днес – това време съставлява 35 * 72 години, тоест над 2000 години.

Видите ли, господа, наблюдавайки Слънцето през пролетта, ще откриете, че то изгрява в съзвездието Риби. Някога по-рано то е изгрявало в съзвездието Овен. В календара днес още посочват точката на изгрева на Слънцето в Овен. Но това е неправилно. Слънцето е изгрявало в съзвездието Овен до 15 век. Тогава с право е можело да се каже, че Слънцето изгрява в съзвездието Овен. Оттогава астрономите са се измързеливили и са се придържали към предишното, въпреки, че Слънцето днес отдавна не изгрява в съзвездието Овен, а в съзвездието Риби. (В ново време във връзка с откриването на съзвездията от Южното небе е направена нова каталогизация в 1801 година и, накрая, 5 години след изнасянето на тази лекция, в 1928 година на конференцията на международния астрономически съюз при участието на ученичката на Р. Щайнер, холандският астроном Елизабет Вреде – по това време член на Управата на всемирното Антропософско Общество – са били установени новите граници на съзвездията от Зодиака – бел. на прев.).

Да допуснем, че съзвездието Риби има определена големина, определено протежение. Има дванадесет такива съзвездия. Когато Слънцето изгрее следващата година, то, както се казва, на 21 март ще се намира някъде в съзвездието Риби . Ако проведете наблюдение следващата година, положението на Слънцето малко ще се измени и то ще изгрее не в същото това място; през миналата година то е било малко по-далеч. Слънцето не се връща на същото това място, като миналата година. На Слънцето (тоест, на точката на пролетното равноденствие – бел. на прев.) му е необходимо известно време, за да премине през съзвездието. Първо то се намира в началото на съзвездието Риби и след това, в бъдеще ще бъде в края на съзвездието Риби (в днешно време се смята, че точката на пролетното равноденствие се движи със скорост около 50 дъгови секунди на година, и, доколкото движението и е противоположно на обичайния порядък на знаците – Овен, Телец, Близнаци, Рак, и т.н. – и става в реда Рак – Близнаци – Телец – Овен – Риби – Водолей – Козирог – смята се, че встъпвайки в съзвездието Риби, точката на пролетното равноденствие се намира не в началото, а в края на това съзвездие. До прехода в съзвездието Водолей на точката на пролетното равноденствие ще и трябват над 360 години – бел. на прев.). Тогава Слънцето ще се премести толкова, че ще изгрява вече не в Риби, а във Водолей. И така, сега то ще преминава през съзвездието Водолей, след това съзвездието Козирог и така нататък. За преминаването през едно такова съзвездие на Слънцето му е необходимо примерно толкова време, колкото средно му е необходимо на човек – ако той е много стар – за да се върне.

Това, че Слънцето се премества от едно съзвездие към друго, означава много. В своята книга "Въведение в тайната наука"²⁵ съобщих за това, че връщането на човека е свързано с това въртене на Слънцето (на точката на пролетното равноденствие). Затова имаме пълно право да смятаме, а това ни сочи и познанието – че човек, умирайки в наше време, именно под въздействието на съзвездието Риби получава това, на което той трябва да се научи, за да изгради отново своето тяло. След това човек ще дойде отново, когато вече няма да може да се учи от Риби, а трябва да се учи от Водолей. След това той отново ще дойде, когато ще трябва да се учи от Козирог. След това отново – от Стрелец. След това той пак ще дойде, когато трябва да се учи от Скорпион. След това пак, когато трябва да се учи от Везни; след това – от Дева, след това от Лъв, след това от Рака, след това от Близнаци, Телец и след това от Овен. По такъв начин, той пак ще се върне в началото. Дотогава той на много ще се научи. Така за 25815 години той ще премине по кръга, преминавайки примерно през дванадесет земни живота, преминавайки от единадесет до дванадесет земни живота. Някой ще каже: ти ни казваш, че това, което му е нужно на Земята, човек научава ту от едно, ту от друго съзвездие, което изглежда съвсем различно. Ако погледнете нагоре към съзвездието Риби, то изглежда съвсем различно от Водолей или Козирог и така нататък.

Обаче, господа, да си представим, че вие сте били тук, да кажем преди 300, 1000, 1500, 2000 години. Тогава всичко на Земята е било още съвсем друго. Тогава сте водели съвсем друг живот. Може би, вие сте бил дребен, доволен селянин, който си е отглеждал шкембе и е бил доволен от всичко. А сега сте участник в движението на индустриалните работници. На това сте се научил от Риби. А когато сте си отглеждали коремче и сте бил доволен селянин, вие сте се учил от Овен. И така, на това, което човек извършва на Земята, той се обучава от съзвездията.

Видите ли, сега се приближаваме към това, да кажем: човек постепенно извършва оборот по кръга. Ако, например, сте съществували в 825 година след Р.Х., тоест в IX век, вие сте били този селянин с дебел корем; в днешно време вие сте дошли отново под влиянието на Риби. Но ако сте обходили по кръга, то след 25815 години отново се връщате в Риби. Но сега вече сте научили толкова много, че вече не ви е нужно да бъдете такъв, какъвто сте бил по-рано; вие, като човешко същество стоите сега на много по-висока степен. Трябва да си кажем: с изтичането на 25815 години, когато отново ни се прииска долу на Земята, вече няма да имаме необходимост да слизаме, защото вече сме научили всичко от съответното съзвездие.

Видите ли, тук следва да разгледаме това, на което вече съм обръщал вниманието ви веднъж. Тези, който изучават днес геология на научно равнище, разказват: преди 25 милиона години на Земята е било така и така. Как стигат хората до това, че преди 25 милиона години Земята е била горещо, течно тяло? Аз също съм ви разказвал нещо подобно, но не е ставало дума за такива дълги периоди от време. Та как стигат хората до това?

Те, например, проверяват Ниагарския водопад. Потокът вода пада долу. Те извличат камъни, по които се спуска водопадът и изчисляват, колко се отмива за година, и след това пресмятат: ако за една година камъкът от измиването е намалял толкова, колко далеч е отстоял каменният праг, когато водата още не се е превърнала във вода, а е била пара. Оттук те получават 25 милиона години.

Това е същото, като ако аз почна да изследвам сърцето на човек. Днес е 9 април. Изследваме сърцето днес, след това, след месец, тогава то малко ще се измени; след това отново след месец и то отново малко ще се измени. На основата на тези малки изменения ние ще направим сметка и ще стигнем до извод, какво е било сърцето преди триста години. Но тогава него просто го е нямало... Изчисленията са направени правилно. Така често става и с научните разчети: всичко е изчислено правилно, но самият обект още го е нямало. Така стои работата и с въпроса за това, как е изглеждала Земята преди 25 милиона години. Изчисленията са направени съвсем точно, но Земята тогава още не я е имало. Така изчисляват и това, каква ще бъде Земята след 25 милиона години. В този случай сметката е за напред. Но по това време Земята повече няма да я има. Тук работа стои като със сърцето, което ежедневно става малко по-зле и по-зле; може да се пресметне, какво ще бъде то след 300 години, но нали вас като физически човека след 300 години вече няма да ви има. А сметките са направени съвсем вярно. Именно това заслепява и вкарва в заблуда – това, че сметките са верни; но човек не трае толкова дълго, колкото показват тези сметки. Когато вие отново се появите след 25815 години, Земята по това време ще се разтвори и вие, във вашите следващи един след друг животи трябва да търсите, по какъв начин ще можете да се устроите на Земята. Тогава Земя повече няма да има. Тогава вие ще се освободите от Земята. Тогава вие ще се издигнете към по-висок живот.

Бидейки в състояние реално да вниква в нещата, човек по напълно научен начин може да вниква в това време, за което съобщават древните сказания, когато човек, преминал ред земни животи, няма повече да се нуждае от връщане на Земята. Той тогава ще трябва да изучава толкова много, че ще може да издържи невъзможността да получи физическо тяло. Но до това време човек трябва постепенно да стигне дотам, че да няма такива безумни сънища, като днес, за да не се отделя така силно от духовния свят.

Но по такъв начин, вие получавате много важен резултат, господа. Вие трябва да си кажете: хората, противящи се на познанството с духовния свят, не искат човечеството да получи достъп до това знание. Те искат, човек така и да си остане магаре на Земята и да не може отново да се върне обратно. Защото вследствие от това, че той още на Земята ще усвои нещо за човека – при това именно за живия човек, а не за мъртвото тяло, – вследствие от това той малко по малко ще се окаже в състояние, съзнателно да съзерцава след смъртта това, което му предстои тогава да изпълни.

Но в случай ако – както това искат някои мракобесни сили – човек така и си остане магаре, доколкото на Земята вече е трябвало да бъде магаре, на тези тъмни сили ще им се удаде да го доведат дотам, че той въобще да изгуби своето духовно битие. Те му обещават вечно блаженство. Но му го обещават така, че му отнемат това, с което той е надарен. За това трябва да се говори, защото това е нещо страшно!

Ето защо антропософията трябва да показва на човек, какво той – съгласно познанието – е в действителност, за да може постепенно отново да добие способност да влиза в духовния свят. Виждате, че антропософията наистина е голямата задача на човечеството, че тя има голямо социално значение. Защото целият разум също ще си заминава, ще изчезва. Вследствие от това, че разумът иска да си остава само вътре, поради това, че в качеството на човешка мъдрост представят нещото, което произлиза от труповете, – именно поради това, а не поради нещо друго, – човечество живее в такъв мрак и не знае, какво трябва да прави. За да се измъкнем, например, вместо вечните конгреси, митингуването и тем подобни, да стигнем до истинско разбуждане на човека. Но хората ненавиждат пробуждането. Защото, ако се съберат на кръглата маса, работата не е само в това, че са се събрали заедно, но и в това, че събралите се говорят нещо разумно, нали така? Днес хората не са съгласни с това, че отначало трябва да се пробудят, трябва да направят ума си по-подвижен, за да усетят отново по този начин същността на социалния въпрос. Ето защо всичко останало е не повече от нелепа кашотина. Най-първата необходимост за човека е, още на Земята да стигне до познание на своето вътрешно същество, за да се подготви по този начин за това, което ще му се наложи да прави в духовния свят. Това е именно така.

Делото на антропософията е не в това да обръща отделни хора. Отделният човек нищо няма да може да направи, а само заедно; антропософията се стреми да съдейства за това, много хора да овладеят истинското познание. Само тогава на тази Земя ще могат да настъпят действително по-добри времена.

Ето какво исках още да ви кажа, господа. Сега трябва да замина за Цюрих, Сен-Гален и Винтерфур. Когато се върна, ще продължа тези лекции. Може би, междувременно ще успеете да обмислите това, за което бихте искали да попитате.