Лекции за взаимоотношенията между хората и ораторско изкуство, с които добива голяма популярност в цяла Америка
Изтегляне 0.64 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
John-Kehoe - Podsyznanieto mozhe vsichko - Tehniki za ovladjavane porazitelnata sila na misylta - 3236-b (1) (1), d181d0b8d0bbd0b0d182d0b0-d0bdd0b0-d0bdd0b0d181d182d0bed18fd189d0b5d182d0be, surovoiadstvo, Angel Gryncharov - Presledvane na vremeto - Izkustvoto na svobodata - 3481-, 7 Weeks to Getting Ripped
| където е заседавал първият конгрес на Съединените Щати, градът, където е подписана Декларацията за независимостта, градът, където Камбаната на свободата, почитаната реликва на Америка, е вдъхновила десетки хиляди наши мъже, жени и деца. Затова ние считаме, че изпълняваме свещена мисия, състояща се не в поклонение на златния телец, а в разпространение на американския дух, в запазването на горящия факел на свободата, за да бъде, с благоволението на Всевишния, правителството на Вашингтон, Линкълн и Теодор Рузвелт вдъхновение на цялото човечество". Дайте да анализираме тази реч. Дайте да видим как е построена, благодарение на какво прави впечатление. ПРЕДИ ВСИЧКО, В НЕЯ ИМА НАЧАЛО И КРАЙ. Това достойнство се среща рядко, по-рядко, отколкото може би мислите. Тя започва и непрестанно се движи напред, като ято диви гъски в полет. В НЕЯ НЯМА ИЗЛИШНИ ДУМИ, ОРАТОРЪТ НЕ СИ ГУБИ ВРЕМЕТО НАПРАЗНО. В НЕЯ ИМА СВЕЖЕСТ, ИНДИВИДУАЛНОСТ. Ораторът започва с това, че говори за своя град това, както други оратори, може би, не биха могли да кажат за своите градове. Той посочва, че градът му се е явявал люлка на цялата страна. Той говори, че това е един от най-големите и красиви градове на света. Но такова заявление би могло да бъде обща фраза, баналност. Само по себе си то не би могло да произведе особено впечатление. Ораторът е разбирал това, и е дал възможност на слушателите ясно да си представят размерите на Филаделфия, като им казва, че тя заема територия, равна на „териториите на Милуоки и Бостън, Париж и Берлин, взети заедно". Това е нещо определено, нещо конкретно. Това е интересно. Това поразява. Това се запомня. Това води мисълта до съзнанието по-бързо, отколкото цяла страница статистически данни. След това, ораторът заявява, че Филаделфия е „известна като великата работилница на света". Това звучи като преувеличение, нали? Прилича на пропаганда. Ако той веднага би преминал на следващия пункт, то той никого не би убедил. Но той не е постъпил така. Той се е спрял на списъка от стоки, по производството на които Филаделфия е на първо място в света. Това са вълнените, кожените изделия, трикотажът, текстилните стоки, филцовите шапки, железарските стоки, струговете, акумулаторите, стоманените съдове. Това вече не прилича на пропаганда, нали? Филаделфия произвежда „по един парен локомотив на всеки два часа — през деня и през нощта, и повече от половината от населението на нашата велика страна пътува в трамваи, построени в град Филаделфия". „Аз и не знаех това, — ще си помисли слушателят. — Може би, аз съм пътувал днес в такъв трамвай. Утре трябва да погледна и да разбера от къде си купува трамвайните вагони моят град". „Хиляди пури в минута, — продължава ораторът, — ...два чифта чорапи за всеки мъж, всяка жена и всяко дете от нашата страна". Това прави още по-силно впечатление. „Може би и моите любими пури също се правят във Филаделфия...и чорапите, които нося?..." Какво прави сега ораторът? Връща се към въпроса за размерите на Филаделфия, който той е засегнал по-рано и привежда факти, за които е забравил? Нищо подобно. Той говори на една тема, докато не свърши с нея и няма защо повече да се връща към нея. И за това сме ви благодарни, господин ораторе. Тъй като слушателят окончателно се обърква, в главата му е пълна неразбория, ако докладчикът прескача от въпрос на въпрос и се връща обратно, когато се мята като прилеп в здрача. Но много оратори говорят точно така. Вместо да започнат да разглеждат въпросите в последователност 1, 2, 3, 4, 5, те действуват като капитан на футболен отбор, който вика номерата на играчите — 27, 34, 19, 2. Не, даже по-лошо от това. Понякога последователността е 27, 34, 27, 19, 2, 34, 19. Нашият оратор върви направо, като се вмества в своето време, не се задържа, не се връща назад, 18 не се отклонява ни наляво, нито надясно, подобно на някой от локомотивите, за които споменава. Но ето, че се приближава към едно от най-слабите места на цялата реч. Той заявява, че Филаделфия е „един от най-големите центрове на медицината, изкуството и образованието в нашата страна". Той само декларира това и веднага бързо преминава към нещо друго. Само дванадесет думи са отделени за да оживят този факт, да го направят ярък, да го запечатат в нашата памет. Само дванадесет думи, и те са загубени, потопени в една фраза от шестдесет и пет. Това не струва, безусловно не струва. Човешкият мозък не действува подобно на стоманен капан. Ораторът е посветил на този въпрос толкова малко време, говори така общо, така неопределено, че се чувствува, че самият той е малко заинтересуван и впечатлението, произведено на слушателите е почти равно на нула. Какво е трябвало да направи? Той е разбирал, че може да развие тази тема, като приложи същия метод, който използува за да покаже, че Филаделфия е работилницата на света. Той е знаел това. Но е знаел и това, че е в съревнование с времето, хронометърът е пуснат, има ла разположение пет минути и ни секунда повече. Затова е трябвало да замаже или този въпрос или някои други. Във Филаделфия „има повече частни жилищни домове, отколкото в който и да е друг град но света". Как ораторът е постигнал убедителност на това заявление, накарал го е да предизвика впечатление? Първо — привел е цифрата 377 000. Второ — придал е на тази цифра нагледност: „Ако поставим тези домове в една редица от двадесет и пет футови участъци (762 см), то този ред ще се проточи от Филаделфия през залата за конгреси в Канзас Сити, където се намираме, до Денвър, т.е. 1881 мили (3541,92 км) „. Слушателите сигурно са забравили посочената им цифра още преди да завърши фразата. Но дали са забравили нарисуваната им картина. Това е почти невъзможно. Това беше за студените, материални факти. Но не върху тях цъфти красноречието. ТОЗИ ОРАТОР СЕ Е СТРЕМИЛ ДА СЪЗДАДЕ ВЪОДУШЕВЛЕНИЕ, ДА ЗАСЕГНЕ СЪРЦАТА, ДА ЗАПАЛИ ЧУВСТВА. И В ЗАКЛЮЧЕНИЕ ПРЕМИНАВА КЪМ ВЪПРОСИ, ПРЕДИЗВИКВАЩИ ЕМОЦИИ. Той говори за това, какво означава за жителите на този град да са собственици на тези домове. Той превъзнася Филаделфия като „истинския извор на американската свобода". Свобода! Вълшебна дума, дума, пълна с чувства, чувства, за които милиони хора са отдали живота си. Тази фраза е добра сама за себе си, но тя става хиляди пъти по-добра, когато ораторът я подкрепя, позовавайки се на исторически събития и документи, които са скъпи, свещени за сърцата на слушателите му... „Това е градът, където е бил създаден първият американски флаг, градът, където е заседавал първият конгрес на Съединените Щати, градът, където е подписана Декларацията за независимостта... където Камбаната на свободата... е вдъхновила... изпълняваме свещена мисия, състояща се... в разпространение на американския дух, в запазването на горящия факел на свободата, за да бъде, с благоволението на Всевишния, правителството на Вашингтон, Линкълн и Теодор Рузвелт вдъхновение на цялото човечество". Това е истинската кулминация на речта! Това бе всичко за тази реч. Но колкото и добра да е речта от гледна точка на композиция, тя все пак би могла да бъде и неудачна, лесно е можела да се промени така, че да не направи никакво впечатление, ако е била произнесена равнодушно, без въодушевление, вяло. Но ОРАТОРЪТ Я ПРОИЗНЕСЪЛ ТАКА, КАКТО Я Е ПОСТРОИЛ - С ЧУВСТВО НА ВЪДУШЕВ-ЛЕНИЕ, РОДЕНО ОТ НАЙ-ДЪЛБОКА ИСКРЕНОСТ, не трябва да се учудваме, че е получил първа премия и му е била присъдена купата на Чикаго. КАК Е ПОСТРОЯВАЛ СВОИТЕ РЕЧИ ДОКТОР КОНУЕЛ Както вече споменах, не съществуват безпогрешни правила, които могат да решат въпроса за най-доброто построяване на речта. Не съществуват чертежи, схеми или рецепти, подходящи за всички речи или за болшинството от тях. Но все пак ще приведем няколко плана на изказвания, които могат да бъдат използувани в някои случаи. Покойният доктор Ръсел X. Конуел, автор на знаменитата книга „Акри с елмази" (1 акр = 4047 кв.м) ми каза веднъж, че е строил много от своите безчислени публични изказвания по следния принцип: 1. Излагане на фактите. 2. Изказване на съображения, произтичащи от тях. 3. Призив към действия. Много хора смятат за доста целесъобразен и вдъхновяващ такъв план: 1. Да демонстрирате нещо лошо. 2. Да покажете как да се поправи това зло. 3. Да помолите за сътрудничество. 19 Или това може да се представи по друг начин: 1. Това е положението, което трябва да се поправи. 2. За да го постигнем трябва да направим това и това. 3. Вие трябва да помогнете по такива и такива причини. Може да се предложи и друг план на речта: 1. Да постигнете интерес и внимание. 2. Да завоювате доверие. 3. Да изложите вашите факти, да обясните на слушателите достойнствата на вашето предложение. 4. Да приведете убедителни мотиви, които подтикват хората към действие. КАК СА ПОСТРОЯВАЛИ СВОИТЕ РЕЧИ ЗНАМЕНИТИТЕ ХОРА Бившият сенатор Алберт Дж. Беверидж е написал малка, но много полезна книжка, озаглавена „Изкуството да говориш пред аудитория". „Ораторът трябва да владее темата, — пише този заслужил политически деец. — Това означава, че ВСИЧКИ ФАКТИ ТРЯБВА ДА СА СЪБРАНИ, СИСТЕМАТИЗИРАНИ, ИЗУЧЕНИ, ПРЕРАБОТЕНИ ОТ ВАШЕТО СЪЗНАНИЕ И ПРИ ТОВА ТЕ ТРЯБВА ДА ОСВЕЩАВАТ ЯВЛЕНИЕТО НЕ САМО ОТ ЕДНА СТРАНА, НО И ОТ ДРУГА, ОТ ВСИЧКИ СТРАНИ. ТРЯБВА ДА СТЕ НАПЪЛНО УВЕРЕНИ, ЧЕ ТОВА ДЕЙСТВИТЕЛНО СА ФАКТИ, А НЕ ПРЕДПОЛОЖЕНИЯ ИЛИ НЕДОКАЗАНИ ТВЪРДЕНИЯ. Не приемайте нищо на доверие. Затова трябва да се проверяват и уточняват всички данни. Изтегляне 0.64 Mb. Сподели с приятели:
|