Лекции за взаимоотношенията между хората и ораторско изкуство, с които добива голяма популярност в цяла Америка

ораторът, говорейки за успехите на работата, изпада в умствена задънена улица след като е произнесъл: „Средният служещ не се издига, защото проявява малко истински интерес към своята работа, малко инициатива".
„Инициатива". Започнете следващата фраза с думите „инициатива". Навярно нямате и понятие какво ще кажете и с какво ще свършите, но все пак, започнете. Дори слабата фраза е по-добре,
отколкото да не кажете нищо.
„Инициативата предполага оригиналност, т.е. да вършиш нещата по своему, без да очакваш постоянно указания".
Изказването не е блестящо, то не прави речта историческа. Но нима това не е по-добре от мъчителното мълчание? Последните думи се отнасяха до указания. Е, дайте да започнем оттук нова фраза.
„Постоянните указания, поучения, подготовка на служители, които са далеч от всякакво самостоятелно мислене, — това е най-отвратителното, което можете да си представите".
Слава богу, фразата е произнесена. Трябва да се върви напред. Сега може да се каже нещо за въображението.
„Въображението — ето това е необходимо. Видение, мечта. Там, където няма видение, е казал
Соломон, народът загива".
Ето вече две фрази без запъване. Не трябва да падаме духом, трябва да продължаваме.
„Броят на работниците, загиващи ежегодно в битката с бизнеса е наистина печален. Казвам —
печален, защото ако у тези мъже и жени имаше малко повече ентусиазъм, малко повече честолюбие,
малко повече лоялност те биха могли да се прескочат демаркационната линия, отделяща успеха от неуспеха. Но при неуспех в бизнеса никога не си признават, че причината е била в това".
И така нататък... Докато ораторът механически произнася тези общи фрази, той трябва да си спомни кой е следващият въпрос, който е фигурирал в плана на неговото изказване, да си спомни какво точно е смятал да каже.
Този метод на безкрайната верига може, ако се продължи дълго, да доведе до това, че ораторът да започне да разсъждава за това как се пече пудинг, или за стойността на канарчетата. Но все пак това е една прекрасна „бърза помощ" при нарушаване на умствената дейност в резултат на временна загуба на паметта. По този начин се е удавало да се съживят много речи, намиращи се в състояние на последно издихание.
НЕВЪЗМОЖНО Е ДА СЕ ПОДОБРИ ЗАПОМНЯНЕТО НА ВСИЧКИ ВИДОВЕ ПРЕДМЕТИ
Разказах в тази глава как може да се подобрим запомнянето посредством метода на получаване на ярки впечатления, посредством повторение и асоцииране на фактите. Но тъй като основната памет представлява асоциация, то е „невъзможно, — както посочва професор Джеймс, — да се подобри общата или първична способност на паметта. Може да се подобри само нашето запомняне на специални системи от асоциирани предмети".
Например, ако ежедневно научаваме наизуст по един цитат от Шекспир, можем поразително да подобрим нашата памет за литературни цитати. Всеки нов цитат ще намери във вашия ум много приятели, с които да се свърже. Но не е задължително запомнянето на целия Шекспир от „Хамлет" до
„Ромео" да ви помогне да удържите в паметта си данните за пазара на памука или за бесемеровския начин за отстраняване на силиция от чугуна.
Дайте да повторим. Ако прилагаме принципите, изложени в тази глава, ще подобрим методите и ще повишим ефективността на запомнянето на всичко възможно. Ако не прилагаме тези принципи,
тогава запомнянето на десет милиона факти относно бейзбола ни най-малко няма да ни помогнат да запомним данните, отнасящи се до фондовата борса. Такива данни, нямащи отношение едни към други е невъзможно да се асоциират. Да напомним: „нашият мозък представлява основно асоцииращ механизъм".
РЕЗЮМЕ
1. Средният човек, — е казал видният психолог професор Карл Сишор, — използува не повече от десет процента от вродените възможности на своята памет. Останалите деветдесет процента пропадат, тъй като той нарушава естествените закони на запомнянето.
2. Съществуват три такива „естествени закони на запомнянето": впечатление, повторение и асоциация.
3. Трябва да се получи дълбоко, ярко впечатление за това, което искате да запомните. За тази цел трябва:
31

а) да се съсредоточите. В това се е състояла тайната на паметта на Теодор Рузвелт;
б) да наблюдавате внимателно. Да получите правилно впечатление. Фотоапаратът не прави снимки при мъгла. Вашето съзнание също така няма да запази мъгляви впечатления;
в) да получите впечатления с помощта на колкото се може повече органи на чувствата. Линкълн е четял на глас това, което искал да запомни, за да бъде възприятието едновременно и зрително и слухово;
г) да се стараете преди всичко да получите зрително впечатление. То е по-трайно. Нервите,
водещи от окото към мозъка са двадесет и пет пъти по-дебели от нервите, водещи от ухото към мозъка. Марк Твен не е можел да запомни последователността на своето изложение, когато е ползувал записки, но когато хвърлил записките и започнал да използува рисунки за запомнянето на различни теми, всичките му трудности изчезнали.
4. Вторият закон на паметта е повторението. Хиляди студенти мюсюлмани знаят Корана,
наизуст. Това е книга с обем примерно като на Новия завет. Те постигат това в значителна степен по пътя на повторението. Ние можем да запомним, в разумни граници, почти всичко възможно, ако достатъчно често го повтаряме. Но при повторението трябва да имаме предвид следното:
а) не повтаряйте текста отново и отново, докато се закрепи във вашата памет. Прочетете текста един или два пъти, след това го оставете, и по-късно отново и отново се връщайте към него. При такъв начин на повторение, с интервали, за да запомните текста, ви е необходимо половината от времето,
отколкото при запомняне на един път;
б) през първите осем часа след като запомним нещо, забравяме толкова, колкото през следващите тридесет дни. Затова преглеждайте си записките няколко минути преди да започнете да говорите;
5. Третият закон на паметта е асоциацията. Единственият начин да се запомни даден факт е да се асоциира с друг факт. „Всичко, което възниква в съзнанието, — казва професор Джеймс, — трябва да бъде въведено в него, и веднъж внесено, то влиза във взаимовръзка с това, което вече е било там...Този, който повече обмисля получаваните сведения и установява между тях по-тесни взаимовръзки, ще притежава по-добра памет".
6. Ако искате да асоциирате един факт с други, вече известни ви факти, обмислете новия факт от всички гледни точки. Поставете си такива въпроси: „Защо това е така?", „Как стана така?", „Кога става така?", „Къде става така?", „Кой е казал, че е така?"
7. За да запомните фамилията на непознат човек, задавайте му въпроси по този повод — как се пише фамилията му и т.н. Внимателно се вглеждайте във външността на този човек. Опитайте се да свържете фамилията с лицето му. Разберете с какво се е занимавал и се опитайте да измислите някаква мнемоническа фраза, която да свърже името му със занятието му, както е направила една група,
събрала се в Пенсилванския атлетически клуб.
8. За да запомните дати, асоциирайте ги със знаменателни дати, които знаете. Например тристата годишнина от рождението на Шекспир съвпада с Гражданската война в САЩ.
9. За да запомните последователността на пунктовете на своето изказване, разположете ги така,
че едната тема логически да произтича от другата. Освен това вие можете да измислите мнемоническа фраза, включваща основните моменти: „Кравата пушеше пура и ритна Наполеон, а домът изгоря заедно с религиозните култове".
10. Ако, независимо от всички предпазни мерки, внезапно забравите какво сте искали да кажете,
можете да избегнете пълен провал като използувате последните думи от последната фраза като първи думи на нова фраза. Може да продължите по този начин докато не си спомните следващия пункт на своята реч.

Изтегляне 0.64 Mb.

Сподели с приятели: