Лекции за взаимоотношенията между хората и ораторско изкуство, с които добива голяма популярност в цяла Америка

и при публични изказвания.
Тези „естествени закони на запомнянето" са доста прости. Те са само три. Всяка така наречена
„система за запомняне" се основава на тях. Накратко казано, става дума за ВПЕЧАТЛЕНИЕ,
ПОВТОРЕНИЕ И АСОЦИАЦИЯ.
ПЪРВО УСЛОВИЕ ЗА ЗАПОМНЯНЕ - ТРЯБВА ДА ПОЛУЧИТЕ ДЪЛБОКО, ЯРКО И
ТРАЙНО ВПЕЧАТЛЕНИЕ ЗА ТОВА, КОЕТО ИСКАТЕ ДА ЗАПОМНИТЕ. За това трябва да се съсредоточите. Теодор Рузвелт е поразявал всички с изключителната си памет. В немалка степен неговата необикновена способност да запомня се обяснява с това, че неговите впечатления са били като гравирани върху стомана, а не като написани върху вода. Благодарение на настойчивостта си и на това, че се е упражнявал, той се е научил да се съсредоточава при най-неблагоприятни обстоятелства.
През 1912 година по време на конгреса на прогресивната партия, неговата щаб-квартира се е намирала в отдел „Конгрес". Отдолу под прозорците му се събирала тълпа. Хората размахвали знаменца и викали: „Искаме Теди! Искаме Теди!" Ревът на тълпата, музиката на оркестрите, пристигането и заминаването на политически дейци, спешните съвещания и консултации — всичко това би могло да отвлече вниманието на обикновения човек. Но Рузвелт седял в своята стая в един люлеещ се стол, не обръщал внимание на нищо и четял гръцкия историк Херодот. По време на пътешествието си из пустинните райони на Бразилия, той, едва добрал се до мястото за почивка, намирал сухо място под някое клонесто дърво, изваждал сгъваем стол и книгата на Гибон „История на упадъка и на разрушаването на Римската империя" и незабавно започвал да чете, потъвал така дълбоко в нея, че не забелязвал нито дъжда, нито шума в лагера, нито звуците на тропическата гора. Трябва ли да се учудваме, че този човек е запомнял прочетеното?
ПЕТ МИНУТИ НА ДЪЛБОКО СЪСРЕДОТОЧАВАНЕ ДОНАСЯТ ПО-ГОЛЯМ РЕЗУЛТАТ,
ОТКОЛКОТО ЦЕЛИ ДНИ НА БЛУЖДАЕНЕ В УМСТВЕНА МЪГЛА. „Един час на интензивна дейност, — пише Хенри Уърд Бичер, — дава повече отколкото години на дремане". „Аз усвоих едно нещо, което е по-важно от всичко останало, — казал президентът на компания „Бетлеем стил" Юджин
Грейс, който получавал повече от милион долара годишно, — и използувам това ежедневно, при каквито и да е обстоятелства — СЪСРЕДОТОЧАВАМ СЕ ВЪРХУ ТАЗИ РАБОТА, С КОЯТО СЪМ
ЗАЕТ В МОМЕНТА".
ТОВА Е ЕДНА ОТ ТАЙНИТЕ НА СИЛАТА, В ЧАСТНОСТ СИЛАТА НА ПАМЕТТА.
ЗАЩО ТЕ НЕ СА ЗАБЕЛЯЗВАЛИ ДЪРВОТО
Томас Едисън установил, че двадесет и седем от неговите лаборанти ежедневно*, в продължение на шест месеца са минавали пътя, който водел от ламповия цех до главното здание на завода в Менло-
Парк (щата Ню Джърси). Около този път растяло вишнево дръвце, но когато попитали тези двадесет и седем човека, нито един от тях не знаел за неговото съществуване.
„Мозъкът на средния човек, — горещо и убедено говорел Едисън, — не възприема и хилядна част от това, което вижда окото. Почти е невероятно до колко е бедна нашата способност за наблюдение".
Запознайте средния човек с двама или трима ваши приятели и може да се случи така, че след две минути той няма да помни нито едно от назованите му имена. А защо? Защото, преди всичко, той не е проявил към тях достатъчно интерес, не ги е погледнал внимателно. Той, вероятно, ще ви каже, че има лоша памет. Не, има лоша наблюдателност. Нали няма да съди фотоапарата за това, че в мъглата снимките не са станали, а иска съзнанието му да задържи бледи и мъгливи впечатления. Разбира се, че това не е възможно.
Основателят на списание „Ню Йорк уърлд" Джоузеф Пули-цер закачил над главите на всичките сътрудници на своята редакция табелки с надпис:
„ВНИМАТЕЛНОСТ, ВНИМАТЕЛНОСТ, ВНИМАТЕЛНОСТ".
Именно това ви е нужно. Трябва правилно да чуете името на фамилното име на новия познат.
Постигнете това. Помолете го да ви го повтори. Попитайте го как се пише. Той ще бъде поласкан от вашето внимание, а вие ще успеете да запомните неговото име, защото ще сте съсредоточили върху него вниманието си. По този начин вие сте получили ясно и трайно впечатление.
ЗАЩО ЛИНКЪЛН Е ЧЕТЯЛ НАГЛАС
В детството си Линкълн е посещавал селското училище, подът на което е бил направен от напукани греди, а за стъкла на прозорците са служили откъснати листа от тетрадки, намазани с мазнина. В училището имало само един екземпляр на учебника и затова учи-телят четял наглас от него, а учениците повтаряли урока хором след него. Имало постоянен шум и съседните жители наричали училището „шумящия кошер".
25

В този „шумящ кошер" Линкълн придобил навика, който съхранил за цял живот - ТОЙ ВИНАГИ
ЧЕТЯЛ НАГЛАС ТОВА, КОЕТО ИСКАЛ ДА ЗАПОМНИ. Всяка сутрин, пристигайки
1
в адвокатската си кантора в Спрингфийлд, опъвал се на дивана, прехвърлял крак върху съседния стол и прочитал вестника наглас. „Ужасно ми дотягаше, — разказвал неговият партньор. — Веднъж го попитах защо чете именно така. Той ми обясни: „Когато чета наглас, то смисълът на прочетеното се възприема от два органа на чувствата — първо: виждам това,
което чета, второ: чувам го и по този начин по-добре го запомням".
Паметта му е била изключително схватлива. „Моят ум — казвал той — прилича на къс стомана.
Много трудно е да надраскаш нещо върху него, но веднъж написано нещо, почти е невъзможно да го изтриеш".
За да запечата в съзнанието си нужния материал, той е ползвал и двата си органа на чувствата.
Вие можете да направите същото...

Изтегляне 0.64 Mb.

Сподели с приятели: